Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите

Чл. 1

(1) Този закон урежда правото на рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, тяхната защита и произтичащите от това задължения на държавните органи, общините, стопанските и обществените организации в страната.

(2) Този закон има за цел да осигурява условия за социална интеграция на инвалидите и за тяхното пълноценно и равностойно участие в обществото.

Чл. 2

Редът, принципите и критериите за установяване на степента на уврежданията се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по рехабилитация и социална интеграция, в който се включват:

1. представители, определени от Министерския съвет;

2. представители на национално представените организации за инвалиди и на инвалиди;

3. представители на работодателите.

(2) Националният съвет по рехабилитация и социална интеграция има консултативни функции в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите.

(3) Всички нормативни актове за инвалидите се приемат след предварително становище по тях от Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция.

(4) Министерският съвет определя критериите за представителство в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и приема правилник за дейността му.

Чл. 4

Инвалидите и другите физически и юридически лица, които защитават техните интереси, могат да се сдружават в установените от закона форми на организация за извършване на дейности по рехабилитация и социална интеграция.

Чл. 5

(1) Министерският съвет провежда държавната политика за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите чрез осигуряване на условия за:

1. социална рехабилитация;

2. образование, професионално ориентиране и професионална квалификация;

3. трудова заетост;

4. достъпна и подходяща битова и околна среда;

5. социална и правна защита;

6. информация и създаване на условия за общуване на инвалидите помежду им и с другите граждани, както и между инвалиди и техните организации от други страни.

(2) Държавните органи в рамките на своята компетентност установяват методи и стандарти за рехабилитационна и интеграционна дейност в посочените в ал. 1 области, както и за първоначална професионална подготовка и квалификация на лицата, които работят с инвалиди.

Чл. 5а

(1) Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на инвалидите.

(2) Дискриминацията е пряка, когато инвалид се поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите лица поради своето увреждане.

(3) Дискриминацията е непряка, когато се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на правата и задълженията, но се прилагат по начин, който реално и фактически поставя инвалидите в по-неблагоприятно положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена дейност, както и мерките, насочени към специалната закрила на инвалидите.

(4) Държавата създава условия за равенство на инвалидите и другите лица.

Чл. 6

Държавните органи в областта на здравеопазването, образованието и труда и социалната политика, отрасловите министерства и агенции, общините, институциите от системата на здравното осигуряване, работодателите и органите по назначаването съдействат за предотвратяване на уврежданията чрез:

1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;

2. здравна профилактика;

3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 7

Министерският съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на уврежданията.

Чл. 8

(1) Инвалидите имат право на социална рехабилитация.

(2) Рехабилитацията по ал. 1 включва двигателна рехабилитация, трудова терапия, създаване на умения за водене на независим живот, рехабилитация на слуха и говора, психологична помощ и други форми.

(3)

Чл. 9

(отменен)

Инвалидите имат право на безплатни животоспасяващи и животоподържащи лекарствени средства и консумативи по ред, определен от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 10

(1) Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, науката и технологиите и общинските съвети създават консултативно-диагностични центрове за изследване на потребностите за рехабилитация и социална интеграция на децата и прогнозиране на развитието им.

(2) Услугите в държавните и общинските консултативно-диагностични центрове са безплатни за децата инвалиди.

Чл. 11

Министерство на образованието и науката осигурява:

1. разработване на учебни програми за интегриране;

2. снабдяване с безплатни учебни помагала, технически средства за обучение, съвременни технологии, необходими за целите на специалното образование, както и със специфични индивидуални приспособления и пособия, подпомагащи учебния процес на инвалидите с трайни увреждания до 18-годишна възраст до завършване на средното им образование.

Чл. 12

(1) Предучилищните детски заведения, общообразователните и професионалните училища осигуряват възможности за интегрирано обучение на деца инвалиди в общи или специални паралелки чрез:

1. целенасочено възпитание на здравите деца;

2. адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния процес;

3. приспособяване на училищната и околната среда;

4. използване на специализиран квалифициран персонал;

5. въвеждане на социалнопсихологически услуги и приобщаване на семействата за активно участие в образователно-възпитателния процес.

(2) Специално образование в ранна и училищна възраст се осъществява след изчерпване на възможностите за интегрирано възпитание и обучение.

Чл. 13

Инвалидите с трайни увреждания имат право на специализирано професионално образование и обучение по адаптирани програми с цел подготовка за трудова дейност.

Чл. 14

(1) Лицата, инвалидизирали се след шестнадесетгодишна възраст, имат право на допълнително безплатно обучение по адаптирани програми за общообразователно, професионално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за развитие на основни умения.

(2) Националната служба по заетостта разкрива и поддържа центрове за развитие на възможностите за професионални умения на безработните инвалиди, обучение и помощ при търсене на работа.

Чл. 15

Висшите училища и колежите със съдействието на организациите на и за инвалиди създават условия за адаптирана среда, допълнителна преподавателска помощ, специални приспособления и помощни учебни материали, а при необходимост – лични сътрудници на приетите в тях инвалиди.

Чл. 16

(отменен)

(1) Министерството на образованието, науката и технологиите и Министерството на труда и социалните грижи разкриват териториални центрове за професионално ориентиране на инвалиди.

(2) В центровете по ал. 1 се извършва оценка на професионалната пригодност на инвалидите и професионално ориентиране съобразно предписанията на органите на медико-социалната и трудовата експертиза, образователната и професионалната подготовка на инвалидите и възможностите на пазара на труда.

Чл. 17

(1) Професионалното обучение и преквалификацията на инвалидите се осъществяват от:

1. работодателите или органите по назначаване – за работещите инвалиди;

2. бюрата по труда – за безработните инвалиди;

3. организациите на и за инвалиди;

4. предприятията и кооперациите за инвалиди.

(2) Обучението е практическо и се провежда от регистрирани в Националната агенция за професионално образование и обучение физически и/или юридически лица.

(3) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4, които провеждат професионално обучение и преквалификация на инвалиди, се стимулират със средства от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ по ред и начин, предвидени в правилника за дейността на фонда.

Чл. 18

(отменен)

(1) Държавните органи по труда и социалните грижи, а при необходимост и общинските съвети, разкриват и финансират социални учебно-професионални комплекси за първоначална професионална подготовка и преквалификация на инвалиди в определени от медико-социалната и трудовата експертиза професии.

(2) Социалните учебно-професионални комплекси осъществяват професионално обучение, производствена практика, медицинско и социално-битово обслужване.

Чл. 19

(1) Инвалидите имат право да работят в интегрирана работна среда.

(2) Инвалидите имат право на трудоустрояване при условия и по ред, установени в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител.

(3) Работодатели, които приспособяват работни места за инвалиди, се стимулират със средства от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ по ред и начин, предвидени в правилника за дейността на фонда.

Чл. 20

(1) На работодател, наел на работа инвалиди с трайни увреждания, се предоставят от фонд „Професионална квалификация и безработица“ средства при условия и по ред, определени със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

(2) Изпълнението на задължението за създаване и поддържане на работни места по чл. 315 от Кодекса на труда може да стане въз основа на договор със специализирани предприятия, кооперации и цехове за инвалиди. В този случай работодателят заплаща разходите за разкриване и поддържане на работни места.

Чл. 21

(1) Специализирани предприятия, кооперации и цехове по смисъла на чл. 20, ал. 2 са тези, в които относителният дял на инвалидите от общия брой на персонала е:

1. за лица с различни видове заболявания – не по-малко от 50 на сто от работниците и служителите;

2. за слепи и слабозрящи – не по-малко от 20 на сто от работниците и служителите;

3. за глухи и тежкочуващи – не по-малко от 30 на сто от работниците и служителите.

(2) В процента на лицата по ал. 1 се включват:

1. трудоустроени инвалиди с трайни увреждания;

2. трудоустроени инвалиди с трайно намалена работоспособност под 50 на сто;

3. трудоустроени лица с временно намалена работоспособност, установена от ТЕЛК (НЕЛК);

4. трудоспособни лица, които се грижат за инвалиди с трайни увреждания.

Чл. 22

Министерският съвет определя:

1. списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации по реда на Закона за обществените поръчки;

2. квоти за производство, внос и износ на суровини, материали и оборудване, предназначено за специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици.

Чл. 23

(1) На специализираните предприятия, кооперации и цехове за инвалиди с трайни увреждания, членуващи в националните организации на инвалиди и в организации за инвалиди, се преотстъпват 30 на сто от дължимите осигурителни вноски.

(2) Паричните обезщетения за временна неработоспособност на лица, трудоустроени по повод на временно намалена и трайно намалена трудоспособност, според причината, породила заболяването или травмата, са за сметка съответно на фонд „Общо заболяване и майчинство“ или фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

Чл. 24

Министерският съвет приема целеви програми за стимулиране на самостоятелна стопанска дейност и самопомощ за трудова рехабилитация и заетост на инвалидите и определя реда за финансирането им.

Чл. 25

(1) Агенцията за социално подпомагане може да разкрива трудово-лечебни бази с цел осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на инвалиди с трайни увреждания, обслужвани в заведенията за социални услуги.

(2) Редът за създаване на базите по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 26

(отменен)

Инвалидите с доходи от трудова дейност:

1. получават пълния размер на пенсиите;

2.

Чл. 27

Министерството на териториалното развитие и строителството и общините създават подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите чрез:

1. изменения на действащите градоустройствени планове с осигуряване на безпрепятствено движение на инвалидите на всички нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо ползване;

2. въвеждане на задължителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания при проектиране и изграждане на обществени и жилищни сгради, прилежащата им околна среда и местата за паркиране, осигуряващи безпрепятствено ползване от инвалиди;

3. отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от инвалидите на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда.

Чл. 28

(1) Министерството на транспорта и Министерството на териториалното развитие и строителството съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и Закона за териториално и селищно устройство разработват стандарти и нормативи за използване на транспортни услуги от инвалиди и за облекчения на инвалиди в пътно-транспортното движение:

1. приспособяване на средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на инвалидите;

2. специализиран обществен и частен транспорт за трудно подвижни инвалиди;

3. специални условия за движение и безплатни места за спиране, паркиране и престои на моторни превозни средства, управлявани от инвалиди или превозващи инвалиди;

4. светлинни, звукови и други сигнални уредби, указателни и други технически пособия и съоръжения за лица с увредено зрение или слух.

(2) Изискванията по ал. 1 се изпълняват от общините и други физически и юридически лица, извършващи транспортна дейност, както и от работодателите на трудоустроени инвалиди.

Чл. 29

Държавната агенция по стандартизация и метрология съгласно Закона за националната стандартизация одобрява стандарти за:

1. специализирани вътрешни съоръжения и приспособления и обзавеждане в жилищата, работните помещения и обществените сгради, приспособени към потребностите и възможностите на инвалидите;

2. производство и гаранционен сервиз на съоръжения и приспособления за обучение, професионална ориентация, квалификация, трудова дейност, транспорт, битово и обществено обслужване на инвалидите, както и за други лични технически помощни средства.

Чл. 30

(1) Министерството на труда и социалните грижи издава разрешения на физически и юридически лица за извършване на производство, внос или поддържане на техническите помощни средства, приспособления и съоръжения за инвалиди по чл. 27, 28 и 29.

(2) Вносът на технически помощни средства и материалите за тяхното производство и поддържане от лицата по ал. 1 са освободени от митни сборове.

(3) Редът и условията по ал. 1 и 2 се уреждат с наредба, издадена от министъра на труда и социалните грижи.

(4) Производителите и вносителите по ал. 1 представят най-малко един път в годината информация за наличните технически помощни средства на организациите на инвалидите и организациите за инвалидите.

Чл. 31

(1) Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция предоставят безплатно специализирана и достъпна информация за инвалидите с увредено зрение и с увреден слух.

(2) Компетентните държавни органи предоставят разрешение на частните медии при спазване на изискването за наличие на специализирана информация и предавания за инвалидите с увредено зрение и с увреден слух.

Чл. 32

Министерството на културата, Комитетът по физическо възпитание и спорт и общините осигуряват използване на развлекателните, културните, спортните и туристическите прояви и услуги за инвалиди чрез:

1. определяне и приспособяване на места за инвалиди и създаване на условия за ползване на културните и спортните бази;

2. безплатно предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих, култура и спорт;

3. осигуряване на приспособен визуален и слухов превод на културни, развлекателни, спортни и други програми и материали за лица с увредено зрение и увреден слух;

4.

Чл. 33

Държавните и недържавните органи в областта на спорта и туризма, спортните федерации, дружества и клубове осигуряват социалната интеграция на инвалидите чрез:

1. приспособяване на спортни съоръжения и бази за осъществяване на спортна дейност от инвалиди съвместно с лица без увреждания;

2. предоставяне на специализирани спортни съоръжения и бази за инвалиди;

3. предоставяне ежемесечно на информация за спортни прояви на инвалиди и популяризирането им чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 34

Общините осигуряват необходимата материална база и средства за осъществяване на социални контакти на инвалидите.

Чл. 35

Инвалидите с трайни увреждания имат право на обществено осигуряване, здравно осигуряване и на осигуряване при безработица при условия и по ред, установени с Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

Чл. 36

(1) Инвалидите с трайни увреждания, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, установени в Закона за социалното подпомагане.

Чл. 36а

Инвалиди с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, установени в Закона за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 37

(отменен)

(1) Работодателите, които са платици на данък върху печалбата, при определяне на облагаемата печалба намаляват финансовия резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите съгласно Закона за счетоводството, с предоставените средства за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане на инвалиди в размер до 1 на сто от положителния финансов резултат.

(2) Справото по ал. 1 се ползват и юридическите лица, които привличат инвалиди по договор.

Чл. 38

(отменен)

(1) Инвалидите, навършили шестнадесетгодишна възраст, с ограничена трудоспособност, установена от органите на медико-социалната и трудовата експертиза, имат право на гарантирана месечна социална помощ за допълване на дохода до размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) Териториалните центрове за социални грижи предоставят помощите по ал. 1 при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 39

(отменен)

(1) Инвалидите, навършили шестнадесетгодишна възраст, имат право на месечна добавка за социална интеграция, диференцирана в размер от 15 до 25 на сто от минималната работна заплата за страната, съобразно степента на увреждането им, установена от органите на медико-социалната и трудовата експертиза. Месечната добавка за социална интеграция се изплаща от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

(2) Конкретният размер на месечната добавка за социална интеграция по ал. 1 и редът за предоставянето ѝ се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Месечната добавка за социална интеграция по ал. 1 се използва за покриване на допълнителни разходи за:

1. транспортни услуги;

2. телефон и телефонни услуги;

3. допълнителни потребности от енергия и горива;

4. специфични жилищни и битови потребности;

5. балнеолечение и рехабилитационни услуги;

6. диетично хранене и лекарствени средства.

(4) Инвалидите, настанени на пълна или частична държавна издръжка в здравни и социални заведения, не получават месечна добавка за социална интеграция.

(5) Месечната добавка за социална интеграция не се смята за доход при определяне на гарантираната месечна социална помощ по чл. 38.

Чл. 40

(1) Родители (осиновители) на инвалиди до 18-годишна възраст с трайни увреждания имат право на месечна добавка в размер 70 на сто от гарантирания минимален доход, определен с акт на Министерския съвет.

(5) Месечната добавка се изплаща от дирекциите „Социално подпомагане".

Чл. 41

(1) Зачита се за трудов стаж при пенсиониране времето, през което родител или осиновител на дете инвалид не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен.

(2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете, чието увреждане, установено от органите на медико-социалната експертиза, налага постоянни грижи.

Чл. 42

(1) Инвалидите имат право на целеви помощи и облекчения за:

1. покупка и ремонт на лични технически помощни средства;

2. покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство и място за паркиране;

3. финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство;

4. преустройство на жилище;

5. придружители на лица с увредено зрение и преводачи на лица с увреден слух.

(2) Размерите на помощите, условията и редът за отпускането им се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 43

Учащите се инвалиди или деца на родители инвалиди имат право на социални стипендии и други облекчения съгласно Закона за висшето образование.

Чл. 44

(отменен)

(1) Териториалните органи за социални грижи осигуряват на инвалидите дневни социални услуги:

1. гледане на инвалиди по домовете;

2. домашен социален патронаж;

3. обществени трапезарии и диетични столове;

4. дневни центрове за занимания;

5. специализирани магазини;

6. битови и комунални услуги;

7. административно-правни и посреднически услуги, приспособени към индивидуалните им потребности.

(2) Услугите по ал. 1 се извършват и от физически и юридически лица, нестопански организации и религиозни общности след разрешение от Министерството на труда и социалните грижи.

Чл. 45

(1) Агенцията за социално подпомагане разкрива заведения за предоставяне на социални услуги на инвалиди. Такива заведения могат да разкриват и други физически и юридически лица.

Чл. 46

(1) Общините предоставят на инвалидите с трайни увреждания жилища от общинския жилищен фонд при условия и по ред, установени с правилника за прилагане на Закона за общинската собственост.

Чл. 47

Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:

1. държавния бюджет;

2. общинските бюджети;

3. фонд „Рехабилитация и социална интеграция“;

4. други източници.

Чл. 48

(1) Създава се фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ към Министерството на труда и социалната политика.

(2) Фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ е юридическо лице на извънбюджетна приходно-разходна сметка със седалище в София.

(3)

Чл. 49

(отменен)

(1) Учредява се към фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ специализирана парично-предметна лотария „Инвалиди“.

(2) Статутът, условията и редът за дейността на специализираната лотария по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 50

Средствата по фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ се набират от:

1. целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер до 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт;

2. събрани суми от глоби по чл. 59;

3. приходи от мероприятия, организирани с цел подпомагане на рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите:

4. доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и юридически лица;

5. лихви по сметка на фонда;

6. други източници.

Чл. 51

(1) Средствата по фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ се разходват за:

1. подпомагане на инвалиди за закупуване и ремонт на технически помощни средства и съоръжения;

2. месечни добавки за инвалиди с трайни увреждания до 18-годишна възраст;

3. субсидии за специализираните предприятия, кооперации и цехове за инвалидите;

4. осигуряване на достъпна битова и околна среда;

5. финансиране на проекти и програми за професионално обучение и преквалификация на инвалиди по чл. 17, ал. 3;

6. култура, спорт и туризъм;

7. финансиране на проекти и програми за рехабилитация и социална интеграция;

8. издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните в него средства.

(2) Остатъкът по сметката на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.

Чл. 52

(отменен)

(1) Държавните и общинските организации на бюджетна издръжка, които извършват дейности по рехабилитация и социална интеграция на инвалиди и инвестират средства за разкриване на специализирани предприятия, здравни и социални заведения за инвалиди, се финансират със средства от държавния бюджет.

(2) Организациите по ал. 1 могат да се финансират и със средства от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“, и със собствени средства.

Чл. 53

Национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди имат право на субсидии от държавния бюджет при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 54

(1) Орган за управление на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ е управителният съвет, който се състои от управител, подуправител и 7 членове.

(2) Управителният съвет:

1. приема правилник за дейността си;

2. приема след предварително съгласуване с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция план-сметка на фонда и я предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите;

3. съставя годишния счетоводен отчет на фонда;

4. изготвя годишния доклад за дейността на фонда и го внася за обсъждане в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция; докладът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 55

(1) Управителят и подуправителят на управителния съвет се назначават и освобождават от министъра на труда и социалната политика, а членовете му се определят от Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция, като не по-малко от четири са представителите на национално представените организации на и за инвалиди.

(2) Числеността на персонала на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

(3) Управителят на фонда:

1. представлява фонд „Рехабилитация и социална интеграция“;

2. свиква заседания на управителния съвет при необходимост, но най-малко веднъж месечно;

3. обявява конкурси за финансиране на проекти и програми;

4. организира дейността по набирането, разходването и отчитането на средствата по фонд „Рехабилитация и социална интеграция“;

5. назначава и освобождава персонала за извършване на дейността по фонда.

Чл. 56

Контролът за набиране и разходване на средствата по фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ се осъществява от Сметната палата съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за Сметната палата.

Чл. 57

(1) Лицата, които разходват получените от фонда средства не за определените цели, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва 30 пункта над основния лихвен процент, определен от Българската народна банка.

(2) Вземанията по ал. 1 се събират при условията и по реда, регламентирани от Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 58

(отменен)

Министерският съвет приема наредба за провеждане на конкурси за финансиране на проекти и програми от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ и наредба за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

Чл. 59

(1) Работодатели и длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За повторно нарушение глобата е в размер от 200 до 1000 лв..

Чл. 60

(1) Чл. 60. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, които се съставят от упълномощени длъжностни лица от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и от инспекторатите на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на които са възложени контролни функции в съответната област. (2) Наказателните постановления се издават от ръководителите на съответните длъжностни лица по ал. 1.

(2) Чл. 60. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, които се съставят от упълномощени длъжностни лица от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и от инспекторатите на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на които са възложени контролни функции в съответната област. (2) Наказателните постановления се издават от ръководителите на съответните длъжностни лица по ал. 1.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Наложените глоби за нарушения по този закон се внасят в приход на фонд „Рехабилитация и социална интеграция.“

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Рехабилитация“ е последователен и непрекъснат процес, имащ за цел подпомагане на инвалидите да достигнат оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност и да го поддържат при запазване стандарта и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им.

2. „Социална интеграция“ е комплексен процес, предназначен да поддържа способностите на инвалиди за самостоятелен живот и пълноценни обществени отношения.

3. „Инвалид“ е всяко лице независимо от възрастта му с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация;

4. „Инвалид с трайно увреждане“ е лице с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

5. „Технически помощни средства и съоръжения“ са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на инвалидите за самообслужване и за трудова дейност.

6. „Специализирани предприятия“ са търговски дружества и кооперации на инвалиди, които осигуряват специални условия на труд при определено съотношение на здрави и трудоустроени лица.

7. „Начална рехабилитация“ е комплекс от дейности за развитие на умения за ориентация и комуникация на лица с увреждане.

8.

9. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

10. „Национално представени организации на инвалиди“ и „организации за инвалиди“ са тези организации, които представляват инвалидите при условия и по ред, установени с акт на Министерския съвет.

§ 2

Разпоредбите за създаване на подходяща жизнена и архитектурна среда по чл. 27 и за приспособяване и достъпност на транспортните съоръжения по чл. 28, ал. 1 влизат в сила три години след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 3

В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. 110 от 1993 г.) в чл. 1, ал. 1, чл. 9, чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, чл. 11, ал. 1, 2 и 4, чл. 12, ал. 1, 3 и 4 и чл. 14. след думите „държавни предприятия“ се добавя „кооперации на инвалиди“.

§ 4

(1) С влизането на този закон в сила се закрива фонд „Рехабилитация“, като неразходваните средства в него се прехвърлят във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“. Средствата от източниците на фонд „Рехабилитация“ продължават да постъпват във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“.

(2) Член 50, ал. 1, т. 1 се прилага от 1 януари 1997 г.

§ 5

Министерският съвет приема правилник за дейността на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 6

Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в шестмесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 7

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 8

Правото на месечна добавка по чл. 40 от този закон се погасява в 3-годишен срок.

§ 9

Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 влиза в сила от 1 януари 2002 г.