Чл. 1
Осигуряват се за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, физическите лица, които:
1. упражняват трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, частни земеделски стопани, членове на кооперации и арендатори;
2. съдебните кандидати по чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
3. упражняват свободна професия или извършват услуги след регистрация по установения ред;
4. съпругът (съпругата) и възходящите наработодатели (възложителя) и на съпругата (съпруга) му, когато работят в неговото предприятие или стопанство.
Чл. 2
(1) Лицата по чл. 1 се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание — върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеткратния ѝ размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация на осигурения еднократно за всяка календарна година и може да бъде променян преди изтичането ѝ само при изменение на максималния размер на пенсиите или на минималната работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5.
(2) Лицата по ал. 1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост.
(3) Пенсионерите за изслужено време и старост могат да се осигуряват по свое желание за пенсия за изслужено време и старост, за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия.
(4) Лицата по чл. 1 могат да се осигуряват по свое желание за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от Кодекса на труда от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, върху осигурителния доход, определен по ал. 1.
Чл. 3
(1) Задължението за осигуряване за лицата по чл. 1 възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
(2) Започването на дейността, нейното прекъсване или възобновяване се установява с декларация, подписана от осигурения.
Чл. 4
(отменен)
Размерът на осигурителната вноска при осигуряването за пенсия за изслужено време и старост, за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия е 20 на сто от месечния осигурителен доход, а при осигуряването за всички осигурителни случаи по чл. 146 от Кодекса на труда от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионално заболяване — 30 на сто от същия.
Чл. 5
(1) Едноличните търговци, частните земеделски стопани и лицата, упражняващи свободна професия или извършващи услуги по регистрация както и лицата по т. 4 на чл. 1;, внасят осигурителните вноски в съответното районно управление „Социално осигуряване“, чрез което се извършват и осигурителните плащания.
(2) Физическите лица, образували търговски дружества, се осигуряват чрез дружествата. Когато те са съдружници в няколко дружества, осигуряването се извършва чрез едно от дружествата по избор на лицето.
(3) Адвокатите се осигуряват чрез адвокатските колегии, а членовете кооператори — чрез кооперациите, в които членуват.
(4)
(5)
Чл. 6
Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Чл. 7
(1) Осигурените по чл. 2, ал. 4 имат право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете при условие, че са внасяли осигурителните вноски в срока по чл. 6 за 12 последователни календарни месеца, предхождащи месеца на настъпването на осигурителния случай.
(2) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане се изчисляват в процентите по чл. 150, ал. 1 и 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 158, ал. 2 от Кодекса на труда от 1951 г. от дохода, върху който са внесени осигурителните вноски за календарния месец, предхождащ месеца, през който е настъпила нетрудоспособността. Обезщетението се изплаща за календарните дни през периода на нетрудоспособността.
(3) Времето, през което лицата са във временна нетрудоспособност или получават парично обезщетение от общественото осигуряване, се зачита за участие в осигуровката, без да се правят вноски.
(4) Когато осигурителните вноски не са внесени в срока по чл. 6, осигурените нямат право на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца за съответния месец и 12-месечният срок за придобиване право на парично обезщетение поради временна нетрудоспособност се прекъсва.
Чл. 8
Месечните добавки за деца на осигурените по чл. 2, ал. 4 се изплащат в пълен размер по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. за месеците, през които са направили дължимите осигурителни вноски.
Чл. 9
Пенсиите на лицата, осигурени по този раздел, се изчисляват по реда на Закона за пенсиите от осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителните вноски.
Чл. 10
На лицата по чл. 1 се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Осигурителните книжки се заверяват за всяка календарна година от съответното районно управление „Социално осигуряване“.
Чл. 11
(1) Лицата по чл. 5, ал. 1 могат да образуват осигурителни каси за провеждане на осигуряването, които се регистрират в районните управления „Социално осигуряване“ като осигурители.
(2) На осигурителните каси, които обслужват повече от 500 осигурени, се отстъпва 1 на сто от общия размер на събраните осигурителни вноски.
Чл. 12
Невнесените осигурителни вноски могат да бъдат внесени заедно с дължимата лихва най-късно до една година считано от края на годината, за която се отнасят. В този случай времето се зачита за трудов стаж, но не се възстановяват загубените права на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца.
Допълнителни разпоредби
§ 1
Осигуряването по Наредбата за общественото осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд, по Наредбата за общественото осигуряване на дейците от духовната сфера на свободна практика и по Наредбата за осигуряване на адвокатите, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение, се зачита при ползването на права по чл. 7.
§ 2
Лица, упражняващи свободна професия, са адвокатите, медицинските специалисти, архитектите, дейците на културата, науката и образованието и другите лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
§ 3
(отменен)
Направените осигурителни вноски от лицата по раздел I на тази наредба се считат за необходимо присъщи разходи по смисъла на т. 12, а вноските по раздел II – за разходи по смисъла на т. 3 от ал. 5 на чл. 13 от Закона за данък върху общия доход.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 4
Невнасянето на осигурителните вноски от адвокатите за времето след 1 април 1992 г. не ги лишава от осигурителни права, ако те бъдат внесени в 30-дневен срок от обнародването на наредбата в „Държавен вестник“.
§ 5
Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалните грижи.
Раздел 1. Обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
Раздел 2. Осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение
Чл. 13
(1) Подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година.
(2) Не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 лицата, които са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата или са осигурени по раздел I от тази наредба.
(3) Осигуряването на лицата по ал. 1 възниква от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията по правоотношението, по което работят, и продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по него.
Чл. 14
(1) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 на чл. 13 са за сметка на предприятието, учреждението, организацията или едноличния търговец и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора.
(2) Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението. Когато в договора е предвидено възнаграждение, чийто средномесечен размер е по-голям от 25 на сто от минималната работна заплата, но изпълнението на договора продължава повече от един месец и не е плащано възнаграждение, осигурителните вноски се внасят авансово за всеки месец до 10-о число на следващия месец върху уговореното средномесечно възнаграждение, а по споразумение между страните по договора – върху по-голям размер, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната.
Чл. 15
(1) Паричните обезщетения на осигурените по този раздел се изчисляват по реда на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. от сумата, върху която са внесени осигурителните вноски в срока по ал. 2 на чл. 14 за календарния месец, предхождащ временната нетрудоспособност или отпуска за бременност и раждане.
(2) Месечните добавки за деца се изплащат по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта.
(3) За един месец трудов стаж на лицата, осигурявани по този раздел, се зачита времето, за което е внесена осигурителна вноска върху сума не по-малка от минималната работна заплата за страната, а когато осигурителната сума е по-малка – пропорционално. Зачетеният трудов стаж не може да бъде по-дълъг от периода на изпълнение на договора.
Чл. 16
За неуредените в този раздел положения се прилагат разпоредбите на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Указа за насърчаване на раждаемостта и Закона за пенсиите.