Решение № 3155 от 13.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 570/2025
- Вид
- Решение № 3155
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- Даниела Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 118 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 пр.второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.97, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.104, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70, ал. 4-7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70, ал. 4-7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70, ал. 4-7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70, ал. 4-7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9, ал.7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал. 1, т. 12 · Кодекс за социално осигуряване
- § 9, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 8, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 1, т. 2 · Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
- чл. 2, ал. 2 · Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
- чл. 38, ал. 11 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 44, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 44, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 81, изр.1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3155
Варна, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20257050700570 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118 ал. 3 вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С Решение № 2505 от 12.03.2025г. по адм. д. №5653 по описа на Върховен административен съд за 2024 г., е отменено Решение № 2765/18.03.2024г. по адм. дело № 2713 по описа на Административен съд – Варна за 2022г., което е било образувано по жалбата на Г. Г. срещу Решение № 2153-03-132/01.09.2022г. на директора на ТП-Варна на НОИ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване със съдържащите са в касационното решение мотиви.
Предмет на спора е жалбата на Г. Х. Г. с [ЕГН] от гр. Варна, против Решение № 2153-03-132/01.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл.97, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/19.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.69б, ал. 1 от КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. №2113-03-3939/29.12.2021г., считано от 21.01.2022г. в размер на 446,19 лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна.
Сочи се, че от 01.09.1983г. Г. работел без прекъсване, като имал положени 10г. и 8м. труд при условията на I-ва категория, като през 7 месеца от тях бил осигуряван по два трудови договора. Твърди се, че в периода на издаване на оспореното решение, преди да бъде уведомен за него, е представил по преписката допълнителни доказателства за допълнително установен трудов стаж от над 2 месеца при III-та категория труд в „Румат – Стройинвест – М. и Сие“ СД – гр. Варна. Този стаж не е зачетен от органа, поради което счита, че датата, на която е придобил право за пенсия, е преди посочената от органа дата 21.01.2022 година. Във връзка със същото с допълнителна молба с.д. №3547/08.03.2023г. са направени уточнения, че жалбоподателят не носи отговорност за това, че работодателят („Румат – Стройинвест – М. и Сие“СД – гр. Варна) не е предал на компетентната администрация ведомости за заплати и документи относно трудовия и осигурителния стаж на работниците в предприятието за периода от 27.06.1990г. до 16.06.2022 година. Неправилно при постановяване на Решението директорът на ТП на НОИ – Варна не се произнесъл по искането му за закупуване на трудов стаж и се твърди, че неправилно административният орган не му е зачел стажа в „Румат– Стройинвест – М. и С-ие“СД-гр.Варна. Неправилно бил зачетен стажът му по военната книжка – за военна служба от 24 месеца, тъй като имал реално изслужени 35 месеца срочна военна служба. Позовавайки се на разпоредбата на чл.84 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ следвало целия период на срочната му военна служба да му се признае за трудов стаж. Посочено е, че органът не се е произнесъл относно периодите, за които има доказателства за дублиращо се осигуряване. Липсва произнасяне и относно искането му да закупи стаж, каквато възможност съществува според приложимата правна уредба. Твърди, че при произнасянето си органът не е съобразил и обстоятелството, че дори и след подаване на заявлението от 29.12.2021 г. за отпускане на лична пенсия Г. е продължил да работи и да се осигурява. Отправя искане процесното решение да бъде отменено.
При новото разглеждане на делото с молба с.д. № 6764 от 22.04.2025г. от жалбоподателя са направени уточнения, относно предмета на спора. Посочва, че в случая от ответника неправилно е определен размера на първоначално отпусната пенсия при всяка една хипотеза относно началната дата, на която е придобил право на пенсия. Сочи се, че през периода от месец февруари до месец април 2021г. жалбоподателят е бил член на Районна избирателна комисия /РИК/. През този период е бил допълнително осигуряван от Държавата, предвид статута му през този период на държавен служител. Сочи, че, макар ответникът да е разполагал с тези данни, не е установено този осигурителен принос да е съобразен от него при първоначалното определяне на размера на пенсията. Отделно от това се сочи, че е продължил да работи през цялата 2022 г., като се е осигурявал за всички осигурителни случаи и е заплатил данъка върху получените доходи. Тези данни също са били налични при ответника, но до момента размерът на пенсията му не е бил увеличаван на това основание. Част от осигуровките са за периода от датата на подаване на документите за пенсиониране до датата на самото пенсиониране (началната дата на отпускане на пенсията), но и това не е ценено от решаващия орган. Направено е искане по доказателствата, а именно да бъдат изискани от ответника данни, от които да е видно дали жалбоподателят е осигуряван допълнително от Държавата в периода месец февруари до месец април 2021г. като член на РИК и ако да, в какъв размер са били внесените осигуровки. Респективно - съобразено ли е това обстоятелство при определяне на първоначалния размер на пенсията. Да бъдат изискани от ответника и данни от които да е видно осигуряван ли е през периода от края на месец декември 2021г. и цялата 2022г. за всички осигурителни случаи, ако да, в какъв размер и съобразено ли е това с осигурителния принос при определяне на първоначалния размер на пенсията или чрез последващо изменение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и допълнително направените уточнения. По съществото на спора счита, че в хода на настоящото производство се установява безспорно, че административният орган е извършил нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Експертизата е достатъчно ясна. Тя установява при три различни варианта и в трите случая, че жалбоподателят е имал право да се пенсионира преди края на 2021 г., но това не се е случило. Отделно е установено, че е имал право да закупи няколко години стаж, за което не му е било дадена възможност. На следващо място се установява, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като преди да получи решението на административния орган той е депозирал допълнителни доказателства, с които е следвало административния орган да се съобрази и да издаде ново решение за пенсията, което не е изпълнено. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на процесното решение на Директора на ТП на НОИ - Варна и да се върне преписката на органа за ново произнасяне с присъждане на направените по делото разноски, вкл. и тези направени при предходното разглеждане на делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. оспорва жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което прави искане да бъде оставено в сила. Моли съда при решаване на спора да не се взимат предвид отговорите на поставените въпроси № 2 и № 3 от приетата по делото експертиза.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е започнало по повод подадено заявление вх. №2113-03-3939/29.12.2021г. от Г. Х. Г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО. Поискал е да бъде взет предвид осигурителният му доход за три последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997г., за периода от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. и осигурителният му доход след тази дата до датата на отпускане на пенсията. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж с начална дата 08.06.1984г. и крайна дата 29.12.2021г., с периоди на прекъсване и такива за осигурителен доход. Не са представени доказателства за внесени осигурителни вноски за зачитане на осигурителен стаж по реда на чл.9а, ал.1, т.1 и т.2 от КСО.
По заявлението се е произнесъл ръководителя на „Пенсионен отдел“ /ПО/ на ТП на НОИ–Варна с разпореждане [номер]/19.05.2022г. /л.38 от преписката/, с което му отпуснал пожизнена пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО. Видно от съдържанието на разпореждането, органът му е определил осигурителен стаж от I категория труд и по реда на чл.104, ал.2 от КСО в размер на 10г. 08м. 00д., осигурителен стаж от III категория труд 26г. 07м. 08д. и общ осигурителен стаж в размер на 44г. 04 м. и 18 д, осигурителен стаж без превръщане – 37г. 03 месеца. С разпореждането е определен и осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, и осигурителен стаж без превръщане – 07г. 01 месец. Въз основа на данните по преписката компетентният орган определил индивидуалния коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изречение първо и второ от КСО – 0,6491 и навършена възраст 55г. 07 м. 13 дни. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отпуснатата пенсия в размер на 446,19 лева като е посочено, че пенсията се отпуска от 21.01.2022г., от която дата лицето придобива право на пенсия. разпореждане [номер]/19.05.2022г. е връчено лично на заявителя на 06.07.2022г. с известие за доставяне /л.39 от преписката/, с указание за реда и сроковете за оспорването му. Г. го оспорил по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Варна с жалба вх. №1012-03-431/01.08.2022г. /л.40 от преписката/ с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
Производството по административното оспорване е приключило с Решение № 2153-03-132 от 01.09.2022 година. С него Директорът на ТП на НОИ – Варна отхвърлил жалбата на Г. Г. като неоснователна, тъй като счел разпореждането за определяне на размера на пенсията по чл. 69б, ал. 1 от КСО за правилно и законосъобразно. В решението е прието, че периодът от 01.11.1996г. до 01.04.1997г., през който жалбоподателят е полагал задължителния стаж за придобиване на юридическа правоспособност като стажант-юрист и се дублира с този, когато е работил като офицер в МВР, правилно не е зачетен като трудов и осигурителен стаж, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г. , отм. в сила до 01.01.2000 г.) във връзка с чл. 1, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 154 от 1998 г. , отм. в сила от 15.11.1998 г.) от същата Наредба, съдебните кандидати по чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт (отм.) не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост. Позовава се на текста на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно който, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Посочена е и разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, която дава възможност на лицата, завършили виеше или полувисше образование, след като са внесли осигурителните вноски по ал. 3 да им бъде зачетено времето на обучение, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, за осигурителен стаж при пенсиониране, при условие, че то не е зачетено на друго основание. Като е направил извод, че жалбоподателят е представил доказателства само за завършените видове и степени на обучение, но не е представил доказателства за внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 3 от КСО, за да му бъде зачетено за осигурителен стаж времето на обучение по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, както и че при произнасянето си пенсионният орган е съобразил приложимата правна уредба, ответникът е приел жалбата на Г. за неоснователна. Административният орган заключил, че към датата на подаване на заявлението за Г. не са били налице условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за навършена възраст, както и тези на чл. 69б, ал. 1 от КСО за общ сбор 100 от навършената възраст и осигурителния му стаж. След извършени служебни справки и въз основа на документите по преписката ответникът приел, че правилно пенсионния орган е определил, че правилно е определена продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя Г. Г. по видове и категории, както и че именно на 21.01.2022 г е датата, на която същият е придобил правото на пенсия. Приел е за правилно определен и първоначалния размер на полагащата му се пенсия. Решението с указания за реда и сроковете за оспорването му е връчено на жалбоподателя на 11.11.2022г. /погрешно изписано като 11.11.2021г./, видно от известие за доставяне, приложен на лист 49 от преписката.
Разпечатката съдържа 20 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41ac64c3-11a4-4690-8b06-bc8eb8265b03