Решение № 1103 от 14.08.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

1103 Година 14.08.2020 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Драгнева

Секретар Йовка Банкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 566 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с с чл.118, ал.3 от кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.Д.К. с ЕГН ********** *** против решение №

1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-3189#11/25.02.2019г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и прави искане за неговата отмяна и присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Директор на Териториално поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдено оспореното решение, като законосъобразно.

Производството по делото е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с решение № 3398/05.03.2020г. постановено по адм.д. № 13822/2019г. по описа на ВАС е отменено решение № 1556/30.09.2019г. постановено по адм.д.№ 1003/2019г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

К.К. е подал заявление вх.№ 2113-02-3189 /12.10.2017г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. Установено е, че към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст 60г., 07м., 06д. и има следния осигурителен стаж: първа категория – 00г., 00м. и 00д., втора категория – 13г., 02м. и 12д., трета категория - 06г., 04м. и 03д. и осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО – 00г., 00м., 00д. На основание чл.104 от КСО е прието, че има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд – 22г., 10м. и 03 дни.

С разпореждане .№ 2113-02-3189#10 от 20.10.2017г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ, е отказал отпускането на исканата пенсия, като е изложил мотиви, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма положен осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с решение № 1012-02-332#1/24.01.2018г. на директорът на ТП на НОИ Бургас, е оставено в сила. Решението е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 884/30.04.2018г. постановено по адм.д. № 338/2018г. на Административен съд Бургас, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение е отменено с решение №

16176/20.12.2018г. по адм.д. № 8122/2018г. на ВАС, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви.

В изпълнение на решението на

ВАС е постановено разпореждане № 2113-02-3189#11/25.02.2019г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което, на основание чл. 69б, ал.2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като е счетено, че той не отговаря на условието за наличие на необходимия осигурителен стаж по чл.69б, ал.1-2 от КСО. Прието е, че стажът положен от К. за периода 09.09.1986г.-31.05.1992г. на длъжност „изолаторджия“, е при условията на втора категория труд.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба с вх.№ 1012-02-53/03.04.2019г., и е оставено в сила с решение № 1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас. В мотивите на решението е прието, че въз основа на събраните в административното производство данни се установява, че трудът, който е полагал К. в периода 09.09.1986г. – 31.05.1992г. е такъв от втора категория, съгласно т.26, изр.1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Прието е и че периода м.10.1992г. до края на 1998г., през който лицето твърди да е извършвал дейност като самоосигуряващо се лице, не следва да се зачита за осигурителен стаж, доколкото от извършените справки е установено, че не са подавани декларации по чл.1 и чл.2 от Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.), респективно не са внасяни осигурителни вноски, по реда и в сроковете предвидени в Наредбата.

Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба с вх.№ 10758/17.10.2019г., подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО.

С решение № 1556/30.09.2019г. постановено по адм.д.№ 1003/2019г. по описа на Административен съд Бургас жалбата на К.К. е отхвърлена. Това решение е отменено с решение № 3398/05.03.2020г. по адм.д.№ 13822/2019г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния с указания за изясняване на спора от фактическа страна, досежно условията при които е полагал труд през процесните периоди.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, но в нарушение на процесуалните изисквания и материалноправните разпоредби на закона.

В разпоредбите на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, които са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия (в приложимата редакция ДВ бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018г.), е предвидено, че до 31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст при първа категория труд и до достигане на 60-годишна възраст при втора категория труд.

С разпоредбата е регламентиран преференциален режим за пенсиониране за лицата, които са полагали труд при условията на първа и/или втора категория. От съдържанието и́ е видно, че същата установява три условия за възникване на право на пенсиониране по преференциалния ред: 1.за осигурителен стаж при условията на първа или втора категория с определена продължителност, 2.за навършена възраст, която е в зависимост от пола на лицето и 3.за сбор от осигурителен стаж и възраст, който е диференциран в зависимост от пола, като изпълнението на тези три условия следва да е кумулативно.

Не е налице спор по делото, че през периодите 01.03.1986г.-31.10.1998г. и 01.11.1988г.-31.05.1992г., К.К. е работил в бригада „Строител“, на длъжност „изолаторджия“ при „Месокомбинат“ ЕООД гр.Добрич и „Месопромимпекс“ ЕООД гр.Генерал Тошево.

Спорът по делото е относно категорията на този труд, дали е втора категория, съгласно т.26 от ПКТП (отм.), както е приел административният орган, или е първа категория съгласно чл.66а от ПКТП(отм.), както твърди жалбоподателя.

Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговият характер (съдържанието на изпълняваните трудови функции) и особените условия, при които е полаган, съгласно чл.104, ал.1 КСО. Ето защо, за да се определи от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов стаж, респективно осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани.

Съгласно ал.1 на чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

Издаденият документ по алинея 1 има доказателствена сила, когато е издаден при спазване на изискването по алинея 3, да удостоверява съдържащи се данни в изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В обжалваното решение, административния орган е приел, че жалбоподателя е извършвал строително-монтажни дейности при изграждане на предприятие, в бригада „Строител“ и положения труд следва да се зачете като втора категория, на основание чл.26, т.1 от ПКТП (отм.), намиращ систематичното си място в раздел „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“. Прието е и че искането на К. за ангажиране на свидетелски показания, посредством които да докаже, че този труд е първа категория е неоснователно, с оглед процесуалната забрана в чл.104, ал.10 от КСО, както и че свидетелските показания относно условията при които е полаган труда, не могат да бъдат годно доказателство за категорията му, още повече, че в административната преписка са налични писмени доказателства за установяване на относимите за спора факти.

Неправилно, административният орган е приел, че в случая намира приложения нормата на чл.104, ал.10 от КСО, тъй като тази разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание жалбоподателя е подал заявление за пенсиониране. Също така в случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж – удостоверения, ведомости за заплати и фишове за заплати, поради което е и налице изключението по чл.104, ал.10, предл.второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. В този смисъл са и мотивите на Върховен административен съд в отменителното решение.

В случая, от представените удостоверения и писмо изх.№ 1030-18-341/21.01.2019г. (л.67-68 от адм.д.№ 1003/2019г.) издадени от ТП на НОИ гр.Силистра, в което поделение се съхраняват предоставени от работодателя документи, се установява, че К.К. през периода 01.03.1986г.-31.10.1998г. фигурира във ведомостите за заплати на „Месокомбинат“ ЕООД гр.Добрич, като изолаторджия, в бригада „Строител“, както и в тези за периода 01.11.1988г.-31.05.1992г. на „Месопромимпекс“ ЕООД гр.Генерал Тошево. В архива на ТП на НОИ гр.Силистра се съхраняват единствено разплащателни ведомости, в които не е отразен внесения процент ДОО за К..

Обжалваното решение е издадено без да са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, доколкото за трудовия стаж на жалбоподателя, през спорните периоди, липсват писмени данни относно характера на изпълняваната от него работа и условията при които е изпълнявана, като по изложените вече съображения неправилно е отказано в хода на административното производство да бъдат събрани исканите от К. гласни доказателства, посредством които да се установи не категорията на полагания труд, а естеството на изпълняваните трудови функции и условията при което жалбоподателя е работил.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са ангажирани свидетелските показания на свидетели В.М.Г., които е бил административен ръководител на двете предприятия, през периода през който жалбоподателя е работил в тях. От свидетелските показания се установява, че К.К. е работил като изолаторджия, като е бил ръководител на строителна бригада от 5-6 души. Тази бригада се е занимавала само с вътрешни изолации на хладилни инсталации, хладилни зали и парови инсталации, при първоначалното строителство на обектите – заводи в Генерал Тошево и в Добрич, а не при тяхната поддръжка.