Правилник за прилагане на Закона за митниците

Чл. 1

(1) За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл. 18 и 70 във връзка с чл. 202 от Закона за митниците, наричан по-нататък „закона“, представителството може да бъде:

1. пряко – когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или

2. косвено – когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

(2) Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.

Чл. 2

Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.

Чл. 3

(1) Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него.

(2) Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването ѝ в митническото учреждение, в което е регистърът по ал. 1, за да бъде вписана в него.

Чл. 4

(1) Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права.

(2) Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.

(3) Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.

Чл. 5

При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.

Чл. 6

(отменен)

Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите.

Чл. 7

(отменен)

(1) Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на началника на Главното управление на митниците, съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава ѝ се включват най-малко трима представители на Главното управление на митниците, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица – представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Главното управление на митниците.

(3) Комисията по ал. 1 заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(4) В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения – митници, митнически бюра и митнически пунктове – основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.

(5) Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент. В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.

(6) Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от началника на Главното управление на митниците и влизат в сила от деня на издаването им.

(7) Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си.

(8) Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни – за срок до 1 година, или безсрочни.

(9) Министърът на финансите може, при спазване на процедурата по чл. 20, да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.

Чл. 8

(отменен)

(1) Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до началника на Главното управление на митниците, като приложи към него следните документи:

1. когато искането се подава от търговец:

2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:

(2) Физическите лица по ал. 1, т. 1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност – ако притежават такива.

(3) В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения – митници, митнически бюра и митнически пунктове – основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.

(4) Исканията се регистрират в Главното управление на митниците, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.

(5) При вземане на решенията комисията по чл. 7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.

Чл. 9

(отменен)

(1) Разрешението се издава временно – за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент, както и в случаите, когато разрешението е било отменено на основанията, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и чл. 19.

(2) Два месеца преди изтичане на срока по ал. 1 митническият агент подава искане до началника на Главното управление на митниците, ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.

(3) Към искането по ал. 2 лицето следва да приложи:

1. за търговци – документите по чл. 8, ал. 1, т. 1;

2. за физически лица – документите по чл. 8, ал. 1, т. 2.

Чл. 10

(отменен)

(1) Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответните началници на митници, в чийто състав са митническите учреждения, за които агентът е имал временно разрешение.

(2) Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, предвидена в чл. 7, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на началника на Главното управление на митниците. Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.

(3) До вземане на решение от министъра на финансите по ал. 2 действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от началника на Главното управление на митниците.

Чл. 11

(отменен)

(1) Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл. 8, ал. 1, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.

(2) Искането по ал. 1 се разглежда по реда на чл. 7.

Чл. 12

(отменен)

(1) Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:

1. адреса, на който ще се съхраняват документите, посочени в чл. 13;

2. телефони, телефаксове, електронна поща и други средства за комуникация;

3. образец от печата му и спесимен/и/ от подписа/ите/ на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.

(2) Митнически агент, който не е изпълнил задължението по ал. 1, няма право да започва извършване на дейността си.

(3) Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация по ал. 1, т. 2 да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.

Чл. 13

(отменен)

(1) Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи:

1. дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

2. документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

(2) Документите по ал. 1, т. 2 се съхраняват за срок, определен в чл. 84, ал. 4 от закона.

Чл. 14

(отменен)

(1) Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

(2) Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

(3) Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

Чл. 15

(отменен)

(1) При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.

(2) В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от началника на Главното управление на митниците, ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.

Чл. 16

(отменен)

Митническите агенти – титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.

Чл. 17

(отменен)

(1) Началникът на Главното управление на митниците може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.

(2) Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.

Чл. 18

(отменен)

(1) Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:

1. по искане на митническия агент;

2. при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;

3. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;

4. когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.

(2) Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година.

Чл. 19

(отменен)

Издаденото разрешение може да бъде отменено и:

1. когато началникът на Главното управление на митниците не е информиран за настъпили промени в дружеството – по чл. 15, ал. 2, ако е изминал 1 месец от тяхното настъпване;

2. когато са констатирани нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, както и на други нормативни актове, прилагани или възложени за изпълнение на митническите органи.

Чл. 20

(отменен)

За отменяне на издаденото разрешение се прилага следната процедура:

1. при настъпване на обстоятелства по чл. 18, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и по чл. 19, т. 2 началникът на районното митническо управление, където митническият агент извършва дейност или където е неговото седалище или адрес на управление, в месечен срок от констатирането им уведомява началника на Главното управление на митниците;

2. началникът на Главното управление на митниците след проучване изпраща предложението си на комисията по чл. 7; той информира заинтересувания митнически агент с препоръчано писмо, като му предлага да даде писмено обяснение пред комисията в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 4 и по чл. 19, т. 2;

3. председателят на комисията уведомява заинтересувания за датата, на която комисията ще разглежда предложението, най-малко 15 дни преди заседанието ѝ;

4. заинтересуваният има право да се запознае с досието си;

5. комисията разглежда постъпилото предложение и приема решение, което изпраща на началника на Главното управление на митниците;

6. началникът на Главното управление на митниците изпраща на министъра на финансите своето предложение и становището на комисията;

7. министърът на финансите взема решение в двумесечен срок от датата на уведомяването му от началника на Главното управление на митниците. Решението на министъра на финансите влиза в сила от деня на издаването му;

8. министърът на финансите уведомява писмено заинтересувания за решението си.

Чл. 21

(отменен)

(1) В Главното управление на митниците се води специален регистър на митническите агенти.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен.

(3) Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса съгласно чл. 12 от закона в размер 10 000 лв.

Чл. 22

(отменен)

За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл. 12 от закона в размер 200 000 лв.

Чл. 23

Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.

Чл. 24

За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.

Чл. 25

Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.

Чл. 26

Вписването и заверката по чл. 25 се извършват с личния митнически печат, подпис и посочване на името и презимето и длъжността на митническия орган.

Чл. 27

(1) Решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи.

(2) Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, с изключение на изрично посочени други срокове в закона или в правилника.

Чл. 28

Решенията се връчват на лицата, за които се отнасят, или на този, който има право да представлява получателя.

Чл. 29

В решението за обезсилване, отменяне или изменение на вече взето решение следва да се посочи по какви причини е станало обезсилването, отменянето или изменението.

Чл. 30

Когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение.

Чл. 31

(1) В искането за предоставяне на информация относно прилагането на митническото законодателство се посочват обстоятелствата, които обосновават интереса на съответното лице от получаване на информация, и се предоставят документите, които удостоверяват действително предстоящите вносни или износни операции.

(2) Митническите органи имат право да поискат допълнителни данни във връзка с удостоверяването на действително предстоящите вносни или износни операции.

(3) Началникът на Главното управление на митниците определя условията и реда за заплащане на направените разходи за извършване на анализ, специализирана експертиза, връщане на стоките на молителя и други.

Чл. 32

(1) По инициатива на заинтересуваните лица Главното управление на митниците издава обвързваща информация.

(2) Искането за обвързваща тарифна информация трябва да се отнася само за един вид стоки, а искането за обвързваща информация за произхода – за един вид стоки и конкретните обстоятелства за придобиване на нейния произход.

(3) Искането за обвързваща тарифна информация съдържа:

1. име на титуляря, адрес на управление, телефон и факс, код БУЛСТАТ;

2. име на молителя, адрес, телефон и факс, код БУЛСТАТ в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. митническата номенклатура, определена в чл. 2, ал. 2 от Постановление № 289 на Министерския съвет от 2001 г. за приемане на комбинираната номенклатура и въвеждане на Интегрираната митническа тарифа на Република България (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 84 и 117 от 2002 г., бр. 55 и 109 от 2003 г., бр. 46, 104 и 109 от 2004 г.; попр., бр. 115 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2005 г.), в рамките на която трябва да бъде определено класирането; когато молителят желае класирането да бъде определено по една от номенклатурите, определени в чл. 20, параграф 3, буква “в” и параграф 6, буква “в” от Регламент № 2913 на Съвета от 1992 г., тя трябва да е изрично посочена в искането;

4. търговското наименование и производителя на стоката, подробното й описание с цел нейното идентифициране и определяне на класирането им в митническата номенклатура;

5. състав на стоките и методите за изследване, използвани за установяването му, когато класирането зависи от това;

6. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или всякаква друга документация, която би улеснила митническите органи при определяне на правилното класиране в митническата номенклатура;

7. предполагаемото класиране;

8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;

9. посочване на данните, които са поверителни;

10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация за идентични или сходни стоки;

11. съгласие предоставената информация да се включи в базата данни на Агенция “Митници” и на Европейската комисия и за разпространяване чрез интернет на елементите от обвързващата тарифна информация, в т. ч. фотографии, скици, брошури, с изключение на информацията, която молителят е определил за поверителна, при спазване на разпоредбите относно защита на информацията.

(4) Искането за обвързваща тарифна информация се подава в Централното митническо управление по образец съгласно приложение № 1.

(5) Искането за обвързваща информация за произхода трябва да съдържа:

1. име на титуляря, адрес на управление, телефон и факс, код БУЛСТАТ;

2. име на молителя, адрес, телефон и факс, код БУЛСТАТ и пълномощно от титуляря в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. посочване от молителя областта на прилагане или целите, за които ще се използва обвързващата информация, с оглед уточняване на конкретните правила за произход, които следва да се приложат (непреференциален, преференциален - обща система на преференции, споразумение за свободна търговия);

4. подробно описание на стоката и нейното класиране в Митническата тарифа;

5. състав на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, цената на производител, когато това е необходимо;

6. условията, които позволяват определянето на произхода на стоката, използваните материали и техния произход, тарифното класиране, съответстващите стойности и описание на обстоятелствата (правила за смяна на тарифното класиране, добавена стойност, описание на операции или процеси или всякакви други специфични правила), които дават възможност тези условия да бъдат изпълнени; по-конкретно - посочване на точното правило за произход, което следва да се приложи, и предполагаемия произход на стоката;

7. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи по състава на стоката и съдържащите се в нея материали, които улесняват описанието на производствените процеси или извършената обработка;

8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, когато това бъде поискано;

9. посочване на данните, които са поверителни;

10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация или информация за произхода на стоки или материали, идентични или сходни на посочените в т. 4 и 6.

(6) Когато Главното управление на митниците прецени, че молбата не съдържа всички данни, необходими за издаване на решение, то приканва писмено молителя да предостави нужната информация.

(7) Данните от обвързващата тарифна информация, в т. ч. фотографии, скици, брошури и други, могат да се разпространяват чрез интернет с изключение на поверителната информация, посочена в клетки 3 и 8 на издадената информация.

Чл. 33

(1) Обвързващата информация се издава от Главното управление на митниците в срок не подълъг от 90 дни от датата на получаване на молбата.

(2) В случаите по чл. 32, ал. 5 срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който Главното управление на митниците е получило необходимата информация за издаване на решението.

(3) Обвързващата информация се издава на формуляр съгласно приложение № 1а (обвързваща тарифна информация) или приложение № 2 (обвързваща информация за произхода).

Чл. 34

(1) Обвързващата информация може да се ползва само от титуляря или от негов представител при условията на чл. 18 и 70 от закона.

(2) При изпълнение на митническите формалности за даден вид стоки титулярят информира за притежаването на обвързваща информация за тези стоки, като прилага към митническата декларация заверено от Главното управление на митниците копие от обвързващата информация.

(3) Титулярят на обвързващата информация може да я използва за конкретни стоки само когато е в състояние да докаже пред митническите органи, че въпросните стоки отговарят във всяко отношение на описаните в представената информация.

Чл. 35

(1) Титулярят на обвързваща информация, която престава да е валидна по причини, определени в чл. 23, ал. 5, т. 2 и 3 и чл. 23, ал. 6, т. 2 или 3 от закона, може да продължи ползването й в срока по чл. 23, ал. 7 от закона, при условие че за въпросните стоки титулярят е сключил окончателни, подлежащи на изпълнение договори за покупка или продажба на стоките на базата на обвързващата информация, когато тя е била валидна.

(2) За целта титулярят на обвързваща информация уведомява митническите органи за намерението си, като им предоставя всякакви необходими документи, улесняващи проверката за изпълнение на условието по ал. 1.

(3) В особени случаи, когато ползването на обвързващата информация в удължения срок на валидност влезе в противоречие с действието на новоприети мерки на търговската политика, както и в случаите, когато условията по ал. 1 и 2 не са изпълнени, митническите органи информират писмено титуляря за невъзможността да бъде продължено ползването на обвързващата информация.

Чл. 36

Когато се касае за продукти, за които при извършването на митническите формалности се представят лицензи и сертификати за внос или износ, вместо срока по чл. 23, ал. 7 от закона се прилага срокът на валидност на представените сертификати или лицензи.

Чл. 37

(отменен)

В особени случаи, когато ползването на обвързващата информация в удължения срок на валидност влезе в противоречие с действието на новоприетите мерки на търговската политика, Главното управление на митниците отменя ползването ѝ.

Чл. 38

(отменен)

(1) Нетърговски обмен представлява вносът или износът на стоки с нетърговски характер. Стоки с нетърговски характер са:

1. пратките, получавани от физически лица, когато:

2. стоките, които се съдържат в багажа на пътници, когато:

(2) За облагане на стоките с нетърговски характер се прилага единна митническа ставка в размер 5 на сто върху собствената стойност на внасяните стоки, които се съдържат в багажа на пътници или в пратките, получавани от физически лица.

(3) Единната ставка по ал. 2 се прилага за стоки с нетърговски характер, получавани или пренасяни извън случаите на безмитен внос, определени в глава петдесет и втора, и при условие че собствената им стойност не превишава 1500 щ.д. или равностойността им в друга валута, за пратка или за пътник.

(4) Единната митническа ставка не се прилага за стоките, внасяни при условията на ал. 1, 2 и 3, ако преди облагането им деклараторът предложи да се определят митата съгласно Митническата тарифа, като се отчитат и споразуменията за свободна търговия.

Чл. 39

При определянето на непреференциалния произход на стоките се прилагат разпоредбите на тази глава, освен при износ на стоки, когато в страната на вноса се прилагат други критерии за придобиване на непреференциален произход и/или изисквания по отношение на документите за неговото удостоверяване.

Чл. 40

(1) Тази глава определя обработките или преработките, които придават на съответния продукт произход от страната, в която са извършени.

(2) „Страна“ означава Република България или друга държава, съюз от държави, регион или част от държава.

Чл. 41

(1) Текстилните материали и изделията от тях от раздел XI на Митническата тарифа, които са включени в приложение № 4, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. Уводните бележки по приложение № 4 са дадени в приложение № 3.

(2) Останалите текстилни материали и изделия от тях, включени в раздел XI на Митническата тарифа, придобиват произход в резултат на обработка или преработка, довела до класирането на получения продукт в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали без произход.

(3) Не са достатъчни за придобиване на произход следните обработки или преработки, независимо дали са довели до класиране на продукта в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали:

1. операции за осигуряване запазването на стоките в добро състояние по време на транспорта и складирането им, като проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и други подобни операции;

2. прости операции по обезпрашаване, пресяване, сортиране, подреждане, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване и нарязване;

3. сменяне на опаковките, разделяне и събиране на пратките, поставяне в торби, сандъци, каси, кутии, поставяне върху картони, табла и други, както и други прости операции за опаковане;

4. прикрепяне на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху стоките или техните опаковки;

5. просто събиране на части от стоките за съставяне на завършен продукт;

6. комбинация от две или повече операции, посочени в т. 1 – 5.

Чл. 42

(1) Стоките, различни от текстилните материали и изделията от тях, които са включени в приложение № 5, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. В това приложение са посочени и обработките и преработките, които не придават произход. Уводните бележки по приложение № 5 са дадени в приложение № 3.

(2) За всички останали стоки, различни от текстилните материали и изделията от тях, които не са включени в приложение № 5, при определянето на произхода им се преценява всеки отделен процес или операция за установяване на обработката или преработката по чл. 31, ал. 1 от закона.

Чл. 43

Когато в приложения № 4 и 5 като условие за придобиване на произход е предвидено стойността на материалите без произход да не надвишава определен процент от цената на производител на получения продукт, при изчисляването на процента:

1. „стойност“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи – първата установима цена, платена за тези материали в страната на преработката;

2. „цена на производител“ означава цената „ex-works“ на получения продукт, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато този продукт бъде изнесен;

3. „цена, придобита в резултат на комплектуване“ означава увеличението на стойността в резултат на самото комплектуване заедно с операции за довършване и проверка, както и на включването на каквито и да е части, произхождащи от страната, където са извършени въпросните операции, включително печалбата и общите разходи, направени в тази страна в резултат на операциите.

Чл. 44

(1) Счита се, че внасяните или изнасяните резервни части, предназначени за поставена преди това под режим внос или износ стока, включена в раздели XVI, XVII и XVIII на Митническата тарифа, имат същия произход като съответната стока, ако:

1. това е необходимо за вноса в страната на получателя;

2. включването на резервната част в стоката в етапа на производството не би попречило на същата стока да получи произход от Република България или от страната на производството.

(2) Алинея 1 се прилага за резервни части, които са необходими за правилното функциониране на стоката, характерни са за нея и са предназначени за нормалното ѝ поддържане и за заменяне на части от същия вид, които са повредени или не могат повече да се използват.

Чл. 45

(1) Когато нормативен акт изисква доказване на произхода на резервни части по чл. 44, документът за удостоверяване на произхода следва да съдържа декларация на износителя, че резервните части са предназначени за нормалното поддържане на съответната стока, поставена преди това под режим внос или износ, точните данни на стоката и номера на документа за произход на стоката.

(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката при внос митническите органи могат в случаи на основателни съмнения да поискат други доказателства, включително:

1. фактурата или копие от фактурата за съответната стока, включена в раздели XVI, XVII и XVIII на Митническата тарифа, която е била поставена под режим внос преди внасянето на тези резервни части;

2. договора или копие от договора или какъвто и да е друг документ, показващ, че доставката е извършена като част от обикновеното сервизно поддържане.

Чл. 46

(1) Когато нормативен акт изисква при вноса на дадена стока да се доказва нейният произход чрез представяне на сертификат за произход, той трябва да отговаря на следните условия:

1. да бъде издаден от компетентния за това орган или организация в страната на издаването;

2. да съдържа всички необходими данни за идентифициране на продукта, за който се отнася, и поспециално:

3. да удостоверява недвусмислено, че продуктът, за който се отнася, произхожда от определена страна.

(2) Когато не се изисква доказване на произхода със сертификат за произход, произходът може да бъде удостоверен чрез декларация на износителя, доставчика или на друго компетентно лице върху фактурата, договора или превозните документи.

Чл. 47

(1) Сертификатът за произход, издаден от компетентните за това организации на Република България, трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 46.

(2) Сертификатите за произход се издават по писмено искане на заинтересуваното лице.

(3) Когато търговската практика го изисква, в допълнение към оригинала могат да се издават един или повече екземпляри, отбелязани като копия.

(4) Всеки сертификат следва да носи сериен номер, който да го идентифицира.

(5) Компетентните организации, издаващи сертификатите, съхраняват исканията и копията на сертификатите за срок не по-кратък от 2 години.

Чл. 48

Преференциалният произход на стоките – предмет на тарифните преференции по международните споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Република България е страна, се определя с правилата за произход, предвидени в съответните споразумения.

Чл. 49

За целите на тази глава:

1. „производство“ означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции;

2. „материал“ означава всеки елемент, суровина, компонент или част, използвана в производството на продукта;

3. „продукт“ означава продуктът, който се произвежда, дори да е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;

4. „стоки“ означава както материали, така и продукти;

5. „митническа стойност“ означава стойността, определена съгласно глава шеста от закона;

6. „цена на производител“ означава цената „ex-works“, заплатена на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт се изнесе;

7. „стойност“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход, или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, платена за материалите в страната-бенефициент, по смисъла на чл. 50.

Чл. 50

(1) При прилагане на тарифните преференции в рамките на Общата система за преференции, които България едностранно предоставя за стоки с произход от развиващите се страни, наричани по-нататък „страни-бенефициенти“, за произхождащи от страна-бенефициент се считат:

1. стоки, изцяло получени в тази страна;

2. стоки, получени в тази страна, в чието производство са използвани продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с неизвестен произход, при условие че продуктите са претърпели достатъчна обработка или преработка.

(2) Изцяло получени в определена страна-бенефициент продукти са:

1. минерални продукти, добити от нейните почви или от нейното морско дъно;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов и риболов, извършен в страната;

6. продукти от морския риболов и други морски продукти, добити извън вътрешните морски води и териториалното море от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;

7. продукти, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти, посочени в т. 6, при условие че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;

8. употребявани продукти, събрани в страната и годни само за възстановяване на суровините;

9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършвани в страната;

10. продукти, извлечени от морското дъно или от неговите недра извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

11. стоки, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в т. 1 – 10.

(3) За прилагането на ал. 2 в митническата територия в страна-бенефициент се включват нейните вътрешни морски води и териториалното ѝ море.

(4) Продуктите по ал. 1, т. 2 се считат достатъчно обработени или преработени, когато в получената стока стойността им не превишава 50 на сто от цената на производител за стоката и ако останалите вложени материали:

1. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката;

2. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката, и от една или няколко други страни-бенефициенти.

(5) Не са достатъчни за придобиване на произход от страна-бенефициент, независимо от спазването на изискването по ал. 4, следните обработки или преработки:

1. операции, осигуряващи запазването на продуктите в добро състояние по време на транспорта и съхраняването (проветряване, разстилане, изсушаване, охлаждане, поставяне в сол, серен диоксид или друг воден разтвор, отстраняване на повредени части и подобни операции);

2. прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване, сортиране, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване, боядисване, нарязване;

3. смяна на опаковки, разделяне и събиране на пратки, поставяне в бутилки, торби, кутии, каси, прикрепване върху картони, табла и други прости операции за опаковане;

4. прикрепване на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

5. просто смесване на продукти от един и същ или от различен вид, където една или повече съставни части от сместа не отговарят на условията в този раздел за придобиване на произход;

6. просто сглобяване на части или продукти за съставяне на завършен продукт;

7. комбинация от две или повече операции, посочени в т. 1 – 6;

8. заколване на животни.

Чл. 51

Енергията, горивата, машините, съоръженията и инструментите, използвани при производството на дадена стока, както и материалите, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на стоката, не се вземат предвид при определянето на произхода на стоката от страната-бенефициент.

Чл. 52

Принадлежностите, резервните части и инструментите, представляващи част от нормалната комплектовка на стока, включена в раздели XVI, XVII или XVIII на Митническата тарифа, които се изпращат заедно с нея и са включени в цената или не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответната стока.

Чл. 53

Комплектите, дефинирани в Правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, се считат с произход от страната-бенефициент, когато:

1. всички съставящи ги артикули са с произход от тази страна, или

2. съдържат артикули с произход от тази страна и артикули без произход, ако общата стойност на артикулите без произход не превишава 15 на сто от цената на производител на комплекта.

Чл. 54

(1) Тарифните преференции по чл. 50, ал. 1 се прилагат за стоки с произход от страна-бенефициент, директно транспортирани до Република България.

(2) Директно транспортирани до Република България са стоките, които са транспортирани:

1. без преминаване през територията на която и да е друга страна, освен през територията на друга страна-бенефициент в случаите по чл. 50, ал. 4, т. 2;

2. през териториите на други страни със или без претоварване или временно складиране в тези страни, при условие че:

3. без прекъсване по тръбопроводи и електропроводи през територията на друга страна.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 се удостоверяват чрез представяне на:

1. един транспортен документ, издаден в изнасящата страна-бенефициент, който обслужва преминаването през транзитната страна, или

2. документ, издаден от митническите органи в транзитната страна, съдържащ:

3. други писмени доказателства – при липса на документите по т. 1 и 2.

Чл. 55

(1) При внос в Република България стоките, изпратени от страна-бенефициент за изложба в друга страна, могат да ползват тарифните преференции, посочени в чл. 50, ал. 1, ако съответстват на изискванията по тази глава и ако:

1. износителят е изпратил стоките от страната-бенефициент до страната, където се организира изложбата, и

2. стоките са били продадени или по друг начин е била прехвърлена собствеността от износителя на българско лице, и

3. стоките са били доставени в Република България в състоянието, в което са били изпратени за изложбата, и

4. стоките след изпращането им за изложбата не са били използвани за друга цел освен за демонстрация.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват пред митническите органи със сертификата за произход форма А, предвиден в чл. 56, в който са посочени наименованието и адресът на изложбата, и с други писмени доказателства. При необходимост могат да бъдат изисквани допълнителни доказателства за вида на стоките и за условията, при които те са били изложени.

(3) Алинея 1 се прилага за всякаква търговска, индустриална, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или подобна публична изява, която:

1. не е организирана за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажбата на чуждестранни стоки, и

2. по време на която стоките се намират под митнически контрол.

Чл. 60

(1) Сертификатът за произход форма А трябва да се представи на българските митнически органи, пред които стоките са предявени за митническо оформяне, не по-късно от 10 месеца от датата на издаването му.

(2) Сертификати за произход форма А, представени на митническите органи след изтичането на срока за валидност по ал. 1, се приемат за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, ако:

1. неспазването на срока се дължи на непреодолима сила или на непредвидими обстоятелства, или

2. стоките са били предявени за митническо оформяне преди изтичането на срока на валидност на съответния сертификат.

Чл. 61

Сертификатът за произход форма А се представя на митническите органи при вноса, като се прилага към митническата декларация по чл. 68 от закона. Митническите органи могат да изискат да се приложи и превод на сертификата, както и писмено изявление на вносителя, че стоките отговарят на изискванията за прилагане на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1.

Чл. 62

Сертификатът за произход форма А се приема за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1 независимо от наличието на:

1. несъществени несъответствия между данните в сертификата и в документите, представени на митническите органи за изпълнение на формалностите по вноса на стоките – ако е установено по съответния ред, че сертификатът отговаря на представените стоки;

2. явни технически грешки в сертификата – ако не пораждат съмнения за верността на изявленията, направени в него.

Чл. 63

Независимо от спазването на изискванията по тази глава, сертификатите форма А не се приемат за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, когато:

1. в резултат на проверка, извършена при условията на чл. 64, е установено, че сертификатът не е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, или

2. не е получен отговор на запитването в срока по чл. 64, ал. 4 или отговорът не съдържа достатъчно информация относно автентичността на сертификата и верността на съдържащата се в него информация за произхода на стоките, освен ако това се дължи на непреодолима сила или непредвидими обстоятелства.

Чл. 64

(1) Проверка на сертификатите за произход форма А се извършва избирателно или при основателни съмнения относно автентичността на документа или верността на информацията за произхода на стоките.

(2) В случаите по ал. 1 българските митнически органи отправят искане за извършване на проверка до компетентните органи в изнасящата страна-бенефициент, в което, ако е необходимо, посочват формалните или фактическите основания за искането. Към искането се прилагат сертификатът за произход форма А и другите придружителни документи.

(3) Митническите органи могат да решат да отложат предоставянето на преференциите, посочени в чл. 50, ал. 1, до получаване на резултатите от проверката и да предложат на вносителя освобождаване от стоките, при условие че бъдат обезпечени дължимите митни сборове.

(4) Резултатите от извършената проверка трябва да бъдат съобщени на българските митнически органи в срок до 10 месеца след датата, на която е изпратено искането. Отговорът трябва да посочва недвусмислено дали сертификатът за произход форма А е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции, посочени в чл. 50, ал. 1.

Чл. 65

(1) При прилагането на разпоредбите на чл. 34 – 43 от закона и на този дял следва да се имат предвид бележките, дадени в приложение № 7. Разпоредбите, към които препраща първата колона на приложение № 7, се прилагат съгласно съответната бележка във втората колона.

(2) Когато при определяне на митническата стойност е необходимо да се направи позоваване на общоприети счетоводни принципи, се прилагат разпоредбите на приложение № 8.

Чл. 66

(1) За целите на тази глава:

1. „споразумението“ означава Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, сключено в рамките на многостранните преговори от 1973 до 1979 г. и към което препраща чл. 37, ал. 1 от закона;

2. „произведени стоки“ означава стоки, които са отгледани, изработени или добити;

3. „идентични стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични;

4. „сходни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни;

5. „стоки от същия клас или вид“ означава стоки, които попадат в група или гама от стоки, произведени от конкретна промишленост или промишлен сектор, и включва идентични или сходни стоки.

(2) „Идентични стоки“ и „сходни стоки“, според случая, не включват стоки, които съдържат инженеринг, разработка, художествено оформление, дизайн, чертежи и скици, за които не е била направена корекция по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона поради факта, че тези елементи са били разработени в Република България.

Чл. 67

(1) При прилагане на чл. 35, ал. 1, т. 4 и чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, в съответствие със Споразумението за прилагане на чл. VII от ГАТТ – 1994, лица следва да се считат за свързани само ако:

1. са служители или ръководители на предприятие на другото лице;

2. са законно признати като партньори в своята дейност;

3. са служител и работодател;

4. някое лице притежава, контролира или държи пряко или косвено 5 на сто или повече от дяловете или акциите с право на глас в двете дружества;

5. едното от тях контролира пряко или непряко другото;

6. двете са пряко или непряко контролирани от трето лице;

7. съвместно контролират пряко или непряко трето лице, или

8. са членове на едно и също семейство; лица се считат за членове на едно и също семейство само ако се намират помежду си в една от следните родствени връзки:

(2) За целите на този дял лица, които са в делови отношения помежду си, като едното от тях е единствен агент, единствен дистрибутор или единствен концесионер на другото, както и да се нарича то, се считат за свързани, ако отговарят на критериите по ал. 1.

Чл. 68

При определяне на митническата стойност по чл. 35 от закона на стоки, за които цената не е била действително платена към момента на остойностяване за митнически цели, като общо правило за база на митническата стойност се взема договорената за плащане цена към този момент.

Чл. 69

(1) Когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал.1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България.

(2) След поставянето на стоките под режим внос корекция от продавача в полза на купувача на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките може да се вземе предвид за определянето на тяхната митническа стойност съгласно чл. 35 от закона, ако е представено убедително доказателство пред митническите органи, че:

1. тези стоки са били дефектни в момента, регламентиран в чл. 73 от закона;

2. продавачът е извършил корекцията съгласно договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди поставянето на стоките под режим внос;

3. дефектите на стоките не са били вече взети предвид в съответния договор за продажба.

(3) Реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана в съответствие с ал. 2, може да бъде взета предвид само ако тази промяна е направена в срок 12 месеца от датата на приемане на декларацията за поставяне под режим внос.

Чл. 70

Когато реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона включва суми за акцизи, данъци и такси в страната на произход или на износ, засягащи внасяните стоки, тези суми не се включват в митническата стойност, ако на митническите органи могат да се предоставят достатъчни доказателства, че стоките са били или ще бъдат освободени от тези акцизи, данъци и такси в полза на купувача.

Чл. 71

(1) За целите на чл. 35 от закона обстоятелството, че стоките, които са обект на продажба, са декларирани за внос в Република България, се разглежда като достатъчен признак, че те са били продадени за износ за митническата територия на Република България. В случай на последователни продажби преди остойностяването само последната продажба, водеща до въвеждането на стоките на митническата територия на Република България, или продажба, осъществена на митническата територия на Република България преди деклариране на стоките за внос, представлява такъв признак. Когато е декларирана цена, която се отнася до продажба, осъществена преди последната продажба, на базата на която стоките са въведени на митническата територия на Република България, на митническите органи следва да бъдат представени достатъчно доказателства, че тази продажба на стоки е за износ за същата митническа територия. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 98 - 102.

(2) Когато стоките са били използвани в друга страна в интервала от време между продажбата и декларирането им за внос в Република България, митническата стойност може да не бъде договорната стойност.

(3) Купувачът не следва да отговаря на други условия освен на условието да бъде страна по договора за продажба.

Чл. 72

Когато при прилагането на чл. 35, ал. 1, т. 2 от закона е установено, че продажбата или цената на внасяни стоки е обект на условия или съображения, стойността на които може да бъде определена по отношение на остойностяваните стоки, тази стойност се разглежда като непряко плащане от купувача на продавача и част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл. 38 от закона.

Чл. 73

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 1 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажба не могат да се установят, се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на идентични стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за идентични стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени идентични стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.

Чл. 74

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 2 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажба не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на сходни стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за сходни стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени сходни стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.

Чл. 75

(1) Ако:

1. внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, митническата стойност на внасяните стоки, определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване, на лица, несвързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като от единичната цена се приспадат:

2. нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават по същото време или приблизително по времето на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да се основава, при спазване разпоредбите на ал. 1, т. 1, на единичната цена, по която внасяните стоки или идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, на най-ранната дата след внасянето на стоките, подлежащи на остойностяване, но не по-късно от 90 дни след датата на внасянето им.

(2) Ако нито внасяните стоки, нито идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, по искане на декларатора, митническата стойност следва да се базира на единичната цена, по която внасяните стоки след по-нататъшна преработка се продават в най-голямото сборно количество на лица в Република България, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като се отчита добавената стойност от преработката и се приспаднат елементите, предвидени в ал. 1, т. 1.

(3) За целите на този член единичната цена, по която внасяните стоки се продават в най-голямото сборно количество, е цената, по която са продадени най-голям брой единици при продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което такива продажби се реализират.

(4) Каквато и да е продажба в Република България на лице, което доставя пряко или косвено, безплатно или по намалени цени за употреба във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, който и да е от елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, не следва да се взема предвид при определяне на единичната цена за целите на този член.

(5) За целите на ал. 1, т. 2 „най-ранната дата“ следва да бъде датата, на която са осъществени продажби на внасяните стоки или на идентични или сходни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена.

Чл. 76

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 4 от закона митническите органи не могат да изискват от лице, което няма постоянно местопребиваване или седалище в Република България, или да го задължават да предоставя за проверка или да разрешава достъп до каквато и да е счетоводна или друга документация за целите на определяне на митническата стойност. Независимо от това съобщените от производителя на стоките сведения за целите на определяне на митническата стойност по този член могат да бъдат проверявани в друга държава от митническите органи на Република България със съгласието на производителя и при условие, че бъдат уведомени предварително компетентните органи на тази държава и те не се противопоставят на проучването.

(2) Разходите за материали и производство или тяхната стойност съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „а“ от закона включват разходите за елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „б“ и „в“ от закона. Те също така включват стойността, съответно разпределена, на всички стоки и услуги, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, които са били доставени пряко или косвено от купувача за употреба във връзка с производството на внасяните стоки. Стойността на елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона, които са разработени в Република България, се включва само до размера, в който такива елементи се заплащат от производителя.

(3) Когато за целите на определяне на изчислена стойност се използва друга информация, различна от информацията, предоставена от производителя или от негово име, ако деклараторът пожелае това, митническите органи следва да го информират за източника на тази информация, за използваните данни и за изчисленията, извършени на базата на тези данни, при спазване условията на чл. 17, ал. 1, т. 5 от закона.

(4) „Общите разходи“ съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „б“ от закона включват преките и непреките разходи за производството и продажбата на стоките за износ, които не са обхванати в чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „а“ от закона.

Чл. 77

Когато контейнерите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „б“ от закона са обект на многократно внасяне, разходите за тях, по желание на декларатора, се разпределят съобразно общоприетите счетоводни принципи.

Чл. 78

За целите на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона, стойността на проучвания и предварителни скици, свързани с дизайна, не се включва в митническата стойност.

Чл. 79

Когато митническата стойност се определя по методи, различни от договорната стойност, чл. 39, т.6 от закона се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл. 80

(1) За целите на чл. 38, ал. 1, т. 3 от закона се приема, че роялти и лицензионни такси означават по-специално плащане за използване на права, отнасящи се до:

1. производството на внасяните стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено ноу-хоу), или

2. продажбата за износ на внасяни стоки (по-специално запазени марки, запазени образци), или

3. използването или препродажбата на внасяни стоки (по-специално авторски права, производствени процеси, неотделимо въплътени във внасяните стоки).

(2) Без да нарушава чл. 38, ал. 5, т. 1 и 2 от закона, когато митническата стойност на внасяни стоки се определя съгласно чл. 35 от закона, роялти или лицензионната такса трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена само когато това плащане е свързано с остойностяваните стоки и представлява условие за продажбата на тези стоки.

Чл. 81

(1) Когато внасяните стоки са само съставки или части от стоки, произведени в Република България, корекция на реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прави само ако роялти или лицензна такса се отнася за тези стоки.

(2) Когато внасяните стоки са в некомплектен вид или следва да претърпят само минимална преработка преди препродажба, като разреждане или опаковане, това не следва да бъде основание роялти или лицензна такса да не се счита като отнасяща се за тези стоки.

(3) Ако роялти или лицензни такси се отнасят частично до внасяните стоки и частично до други съставки или съставни части, добавени към стоките след внасянето им, или до дейности или услуги, извършени след вноса, съответно разпределение следва да се направи само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с бележката към чл. 38, ал.2 от закона, дадена в приложение № 7.

Чл. 82

Роялти или лицензна такса, отнасяща се до правото да се използва търговска марка, се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки само когато:

1. роялти или лицензна такса се отнася за стоки, които са препродадени в същото състояние или които са обект само на минимална преработка след внасянето;

2. стоките са продавани под търговска марка, поставена преди или след внасянето, за която се заплащат роялти или лицензна такса, и

3. купувачът не може да получи такива стоки от други доставчици, които не са свързани с продавача.

Чл. 83

Когато купувачът плаща роялти или лицензни такси на трето лице, условията по чл. 80, ал.2 следва да се считат за изпълнени само ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да направи това плащане.

Чл. 84

Когато методът на изчисляване на сумата на роялти или на лицензна такса е основан на цената на внасяните стоки, може да се приеме, при липса на доказателства за противното, че плащането на роялти или на лицензна такса е свързано със стоките, подлежащи на остойностяване. Когато сумата на роялти или лицензна такса е изчислена независимо от цената на внасяните стоки, плащането на роялти или лицензна такса въпреки това може да бъде свързано със стоките, подлежащи на остойностяване.

Чл. 85

(1) За целите на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона входен граничен пункт, от който стоките се считат въведени на митническата територия на Република България, е:

1. за стоки, превозвани по море или по р. Дунав – пристанището на разтоварване или пристанището на претоварване, ако претоварването се удостоверява от митническите органи в това пристанище;

2. за стоки, превозвани с железопътен транспорт или с автомобилен транспорт – мястото, където се намира първото митническо учреждение;

3. за стоки, превозвани по въздуха – първата аерогара, в която има митническо учреждение.

(2) Митническата стойност на стоки, въведени на митническата територия на Република България и след това превозвани по море или по р. Дунав до друг граничен пункт на тази територия, се определя на базата на първия входен граничен пункт на митническата територия на Република България, при положение че стоките се превозват пряко по обичайния път до тяхното местоназначение.

(3) Когато условията по ал. 2 не са изпълнени, за входен граничен пункт се счита мястото на митническата територия на Република България, за което са предназначени стоките, посочено в ал. 1.

Чл. 86

При прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона:

1. когато стоките се превозват със същия вид транспорт след входния граничен пункт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те се разпределят пропорционално на изминатото разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите органи не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България, съгласно ставките по общите каталози за международен превоз на стоки;

2. когато стоките са фактурирани по единна цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не се приспадат; такова приспадане може да се направи, ако пред митническите органи бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от единната цена франко упоменатото място;

3. когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническата стойност се включват транспортните разходи до входния граничен пункт, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.

Чл. 87

(1) Всички пощенски такси по отношение на стоките, изпратени по пощенски път, събрани до местоназначението им, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на допълнителните пощенски такси, събирани в Република България.

(2) При определяне стойността на пратки, които нямат търговски характер, пощенските такси не се добавят към декларираната стойност.

Чл. 88

(отменен)

(1) В съответствие с чл. 40 от закона, като изключение от разпоредбите на чл. 35 – 39 от закона, при определяне митническата стойност на внасяни носители на данни или инструкции за използване в оборудване за електронна обработка на данни, се вземат под внимание само разходите за самите носители. Митническата стойност на внасяни носители, носещи данни или инструкции, не включва разходите за данните или инструкциите или тяхната стойност, при условие че тези разходи или стойност са разграничени от разходите или стойността на въпросните носители.

(2) За целите на този член:

1. изразът „носители“ не включва интегрални схеми, полупроводници или подобни устройства или изделия, включващи такива схеми или устройства;

2. изразът „данни или инструкции“ не включва звукови, кинематографични или видеозаписи.

Чл. 89

За целите на чл. 90 и 91:

1. „определен курс“ е курсът на съответната валута към българския лев, определен от Българската народна банка;

2. „публикуван“ е курсът на съответната валута към българския лев, обявен най-малко в два централни всекидневника;

3. „валута“ е всяка парична единица, използвана като разчетно средство между централните банки или на международния пазар.

Чл. 90

(1) Когато факторите, използвани за определяне на митническата стойност на стоки, са изразени в момента на остойностяване във валута, различна от българския лев, курсът на съответната валута към българския лев, който следва да се използва, за да се определи тази стойност в левове, е курсът, определен в предпоследната сряда от месеца и публикуван в този или на следващия ден.

(2) Курсът, определен в предпоследната сряда на месеца, следва да се използва през следващия календарен месец, освен ако не бъде заменен от курса, определен по чл. 91.

(3) Когато в предпоследната сряда не е определен курс, посочен в ал.1, или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, счита се, че последният определен курс за въпросната валута, публикуван през последните 14 дни, е курсът, определен в тази сряда.

Чл. 91

(1) Когато курс, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в съответствие с чл. 90 за влизане в сила от следващия месец, той следва да замени последния курс като курс, който следва да се прилага за целите на чл. 42 от закона, от първата сряда на този месец,

(2) Когато в течение на период на прилагане, както е постановено в предходните разпоредби, курс, регистриран в сряда и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, използван в съответствие с тази глава, той замества последния курс и влиза в употреба от следващата сряда като курс, използван за прилагане чл. 42 от закона. Заместващият курс се използва за остатъка от текущия месец, при положение че този курс не е заменен в резултат на действия на разпоредбите на изречение първо на тази алинея.

(3) Когато не е определен курс в сряда или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, като определен курс за прилагане на ал. 1 и 2 следва да бъде последният определен и публикуван курс преди тази сряда.

Чл. 92

Когато митническите органи разрешат на декларатор да набави или представи на по-късна дата някои подробности, отнасящи се до декларацията за внос във формата на периодична декларация, това разрешение може, по желание на декларатора, да предвижда да бъде използван единен курс за целите на превръщането на чуждестранната валута в левове на елементите, образуващи митническата стойност. В този случай използваният курс е курсът, установен с тази глава, който е приложим на първия ден от периода, покрит от въпросната декларация.

Чл. 93

(отменен)

(1) За целите на определяне на митническата стойност на стоки, посочени в приложение № 9, министърът на търговията и туризма определя единична стойност в левове за 100 кг нето за всеки тарифен номер. Единичните стойности се прилагат за периоди от 14 дни, като всеки период започва в петък.

(2) Единичните цени се установяват на базата на средните цени франко граница на Република България, необмитени, изразени в български левове за 100 кг нето тегло и изчислени на базата на цената на неповредена стока, съгласно информацията, получавана в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро на съответните вносни стоки от стоковите тържища в Република България. От така получените стойности се приспадат:

1. търговска надценка – 15 на сто;

2. разходи за транспорт на територията на Република България и за застраховка на тази територия, направена след приемането на митническата декларация за внос;

3. постоянна сума от 10 000 лв., представляваща всички останали разходи, които не се включват в митническата стойност;

4. вносни митни сборове и други сборове, които не се включват в митническата стойност.

Чл. 94

(отменен)

Базисният период за изчисляване на средната единична цена по чл. 93, ал. 2 е периодът от 14 дни, който завършва в четвъртък, предшестващ седмицата, през която следва да се установят нови единични стойности.

Чл. 95

(отменен)

(1) Единичните стойности по чл. 93, ал. 1 се установяват от министъра на търговията и туризма в следващия четвъртък.

(2) Последните публикувани единични стойности се прилагат до публикуването на нови стойности. В случай на големи отклонения в цените в резултат, например, на прекъсване регулярността на вноса на определена стока, нови единични стойности могат да бъдат определени на базата на актуалните цени към момента на определяне на тези стойности.

Чл. 96

(отменен)

(1) Пратки, които към момента на определяне на митническата стойност съдържат не по-малко от 5 на сто негодна в непроменено състояние за човешка консумация продукция или чиято стойност е намалена с не по-малко от 20 на сто в сравнение със средните пазарни цени за такава стока, се третират като повредени.

(2) Пратки, които са повредени, могат да бъдат остойностявани:

1. с прилагане на единични стойности за здравата продукция след сортиране и унищожаване на повредената част под митнически надзор, или

2. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, след намаляване от теглото на пратката на процент, равен на процента на повредената част от пратката, установен от компетентно лице и приет от митническите органи, или

3. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, намалени с процент, равен на процента на намаление на стойността, установен от компетентно лице и приет от митническите органи.

Чл. 97

(отменен)

(1) Като декларира или предоставя за деклариране митническата стойност на една или повече стоки, които внася, на базата на единичните стойности, установени с тази глава, заинтересуваното лице се присъединява към системата на опростена процедура за текущата календарна година по отношение на въпросната стока или стоки.

(2) Ако впоследствие заинтересуваното лице поиска използването на методи, различни от опростените процедури за митническото остойностяване на една или повече от стоките, които внася, митническите органи са в правото си да го уведомят, че няма да му се разреши да ползва опростените процедури за остатъка от текущата календарна година по отношение на въпросните стоки. Това изключване може да бъде продължено за следващата календарна година.

Чл. 98

(1) Когато е необходимо да се установи митническа стойност за целите на чл. 34 – 43 от закона, митническата декларация за внасяните стоки следва да бъде придружена от декларация за елементите, отнасящи се до митническата стойност, наричана по-нататък „декларация за стойността“. Декларацията за стойността се попълва на формуляр ДС-1, отговарящ на образеца, даден в приложение № 10, придружен от един или повече формуляри ДС-2, отговарящи на образеца, даден в приложение № 11.

(2) Декларацията по ал. 1 се прави само от лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти.

(3) Митническите органи могат да не предавят изискване за представяне на декларацията в посочената в ал. 1 форма, когато митническата стойност на въпросните стоки не може да бъде определена според разпоредбите на чл. 35 от закона. В такива случаи лицето по ал. 2 следва да предостави или да осигури да бъде предоставена на митническите органи друга такава информация, каквато може да бъде поискана за целите на определяне на митническата стойност по друг член от закона, във форма и по начин, предписани от митническите органи.

(4) Подаването в митническото учреждение на декларацията, изисквана по ал. 1, без да се накърнява възможното прилагане на наказателни разпоредби, е равностойно на поемане на отговорност от лицето по ал. 2 по отношение на:

1. точността и пълнотата на данните, посочени в декларацията;

2. автентичността на документите, представени в подкрепа на тези данни, и

3. предоставянето на всяка допълнителна информация или документи, необходими за установяване на митническата стойност на стоките.

(5) Този член не се прилага за стоки, за които митническата стойност се определя по системата на опростени процедури, установена в съответствие с разпоредбите на чл. 93 – 97.

Чл. 99

(1) Митническите органи не изискват цялата или част от декларацията, предвидена по чл. 98, ал. 1, освен когато това е съществено за правилното облагане с вносни митни сборове:

1. ако митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността в левове на 10 000 щ.д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател, или

2. ако вносът няма търговски характер, или

3. ако представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагане на Митническата тарифа на Република България или ако митата, предвидени в нея, не са дължими на основание на нормативен акт.

(2) В случай на продължителен трафик на стоки, доставяни от един и същ продавач на един и същ купувач при едни и същи търговски условия, митническите органи могат да не изискват попълването на всички данни по чл. 98, ал. 1 в декларацията за стойността към всяка митническа декларация, но са длъжни да го изискват всеки път, когато обстоятелствата се променят, и най-малко веднъж годишно.

(3) Освобождаването, предоставяно по този член, може да бъде прекратено и да се изисква представяне на декларация за стойността, ако се установи, че някое от условията, необходими за такова освобождаване, не е било изпълнено или вече не се изпълнява.

Чл. 100

При деклариране по електронен път или когато стоките са обект на обща, периодична и рекапитулативна декларация, митническите органи могат да разрешават различни форми на представяне на данните, изисквани за определяне на митническа стойност.

Чл. 101

Лицето по чл. 98, ал. 2 представя на митническите органи копие от фактурата, на базата на която е декларирана стойността на внасяните стоки. Когато митническата стойност е декларирана писмено, това копие се задържа от митническите органи.

Чл. 102

(1) Митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, ако, съобразно процедурата по ал. 2, имат достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от закона, или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена.

(2) Когато митническите органи имат съмненията по ал. 1, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3. Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и да му дадат реална възможност да отговори. Крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице.

Чл. 103

(1) Прегледът на стоките по чл. 49 от закона се разрешава на заинтересуваното лице чрез устно искане, освен ако митническите органи според обстоятелствата сметнат, че е необходимо писмено искане.

(2) Вземането на мостри се разрешава само след писмено искане в 2 екземпляра от заинтересуваното лице, представено на съответните митнически органи, което да съдържа следните данни:

1. името и адреса на лицето;

2. местонахождението на стоките;

3. причините за вземане;

4. номера на манифеста;

5. данни за предходния митнически режим;

6. данни за идентификация на транспортното средство, в което се намират стоките;

7. количеството на мострите;

8. всички други данни, необходими за идентификация на стоката;

9. дата и подпис.

(3) Митническите органи отбелязват разрешението върху искането, представено от заинтересуваното лице, като посочват количеството на мострите, което може да бъде взето, и задържат първия екземпляр от искането.

(4) Прегледът на стоките и вземането на мостри се извършва под контрола на митническите органи.

(5) Заинтересуваното лице поема риска и разходите за разопаковането, тегленето, повторното опаковане и всяка останала операция със стоките. То също заплаща разходите, свързани с анализа.

(6) По отношение на взетите мостри се извършват всички формалности с оглед да им бъде дадено митническо направление.

(7) Когато изпитването на мострите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, за тях не възниква митническо задължение. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 180, ал. 7 от закона по отношение на отпадъците и остатъците.

(8) За целите на митническия надзор и във връзка с ал. 6 реално взетото количество мостри се отбелязва върху митническия манифест.

Чл. 104

(1) Митническият манифест съгласно приложение № 12 се подава най-малко в 2 еднообразни екземпляра в зависимост от нуждите на митническия контрол и се подписва от лицето, което го подава.

(2) Митническият манифест се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира се в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира дали на стоките, за които той се отнася, ще бъде дадено митническо направление в определените в чл. 56 от закона срокове.

(3) Митническият манифест за стоки, които преди да бъдат представени пред митническите органи, са превозвани под режим транзит, може да представлява екземплярът на транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение, при условие че този документ съдържа всички необходими данни и/или стоките няма да се съхраняват във временен склад.

(4) Митническите органи могат да разрешат митническия манифест да бъде подаден и по електронен път. В този случай митническият манифест получава формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2 и се отчита съответната специфика.

(5) При установяване на грешки в митническия манифест след завеждането му в митническото учреждение поправки в него могат да се извършват само с разрешение на началника на митническото учреждение.

(6) Ако при приемането на манифестираните стоки във временен склад или в случай че стоките не постъпват във временен склад—преди извършване на формалностите за получаване на допустимо митническо направление се установят повредени стоки, стоки с повредени амбалажи или в повече стоки, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста, и на митнически служител, а в случаите на временно складиране – и в присъствието на лицето, което управлява склада. За проверката се съставя констативен акт в толкова екземпляра, колкото са необходими за целите на митническия контрол, но не по-малко от 3. Актът се подписва от лицето, подало манифеста, и от митническия служител, а в случаите на временно складиране – и от лицето, което управлява склада. При необходимост могат да бъдат привлечени и компетентни лица относно количеството и качеството на стоките, които също подписват констативния акт.

(7) Оказалите се в повече стоки, доколкото те не са предмет на митническо нарушение, се вписват служебно в манифеста.

(8) За оказалите се при приемането липси и други нередовности се съставя констативен акт по реда на ал. 6.

Чл. 105

(1) До момента, в който стоките получат митническо направление, лицето, подало манифеста, е длъжно при всяко искане от страна на митническите органи да представи отново всички стоки, за които е подаден манифест и които не са разтоварени от превозното средство, в което се намират.

(2) Лицата, при които стоките след тяхното разтоварване се намират последователно с цел да се осигури преместването или складирането им, са отговорни за представяне отново на всички стоки в непроменено състояние при всяко искане от митническите органи.

Чл. 106

Не се подава митнически манифест:

1. за багажа, който се превозва заедно с пътника, ако се вдигне веднага, без да се поставя във временен склад;

2. за локомотивите, вагоните и другите жп превозни средства, както и за принадлежностите им, които преминават границите, съгласно железопътните конвенции;

3. за превозните средства, които извършват превоз на пътници и стоки през границите;

4. за горивните и смазочните материали, които се превозват през границите в нормалните тендери и резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, както и във вагоните-агрегати, обслужващи хладилни влакови секции, когато извършват международни превози;

5. за стоките, които при въвеждането им на митническата територия на страната се поставят под режим транзит;

6. за износните стоки, освен ако това е необходимо за целите на митническия контрол;

7. при необходимост и в други случаи, определени от началника на Главното управление на митниците.

Чл. 107

Митнически манифест се подава служебно от митническите органи:

1. за стоки, които са задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или се считат за изоставени, или са оставени и намерени, съгласно чл. 4, ал. 3 от закона;

2. при необходимост и в други случаи, определени от началника на Главното управление на митниците.

Чл. 108

(1) Когато местата, посочени в чл. 58, ал. 1 от закона, са били предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки, тези места се наричат „временни складове“.

(2) Митническите органи могат да изискват временните складове да бъдат с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.

(3) Търговците, които управляват временни складове, трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките.

(4) Искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение № 13, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.

(5) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата съгласувано с началника на съответното районно митническо управление и се съобщава на заинтересуваното лице в 30-дневен срок от датата на получаване на искането.

Чл. 109

(1) Разпоредбите на чл. 108, ал. 2, 3, 4 и 5 не се отнасят до временните складове, управлявани от митническите органи.

(2) Когато митническите органи откриват временен склад, който се управлява от самите тях, те определят помещение или място, съставляващо склада. На решението се дава публичност, без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.

Чл. 110

(1) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава съгласно образеца по приложение № 14 само на търговци по смисъла на Търговския закон и влиза в сила от датата на издаването му.

(2) Разрешението по ал. 1 е с неограничен срок, като в него се посочва митническото учреждение, което ще осъществява надзора на временния склад. Митническите органи могат да посочат в разрешението стоки, които не се допускат за временно складиране.

(3) Разрешението по ал. 1 се отменя от митническите органи, когато:

1. не са спазени едно или повече от условията, посочени в разрешението;

2. е налице писмено искане за това от заинтересуваното лице;

3. временният склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му;

4. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби;

5. търговецът прекрати търговската си дейност.

Чл. 111

(1) Стоките се поставят във временен склад въз основа на митническия манифест съгласно приложение № 12.

(2) Лицето, което управлява временния склад, е длъжно незабавно след приемане на стоките във временния склад да подпише и завери митническия манифест.

Чл. 112

Търговецът, получил разрешение да управлява временен склад, е длъжен:

1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад;

2. да складира и съхранява стоките по начин, позволяващ на митническите органи да ги идентифицират съгласно митническия манифест;

3. да осигури запазването на взетите мерки за идентификация на съхраняваните стоки;

4. да осигури запазването на стоките в непроменено състояние;

5. да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби или на някое от изискванията на митническите органи, посочени в разрешението за откриване на временен склад и в митническия манифест;

6. да представя при поискване от митническите органи цялата съхранявана при него документация за стоките.

Чл. 113

(1) С изключение на случаите по ал. 2, митническите органи изискват от търговците, които управляват временни складове, обезпечение в размер 15 на сто от митните сборове на съхраняваните във временните складове стоки. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. Митническите органи изискват и справка за оборота, която се изготвя от търговеца, одобрен да управлява временния склад. При откриване на временен склад обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат съхранявани, посочено от търговеца, който ще управлява временния склад. Изискването за обезпечение трябва да бъде отразено в разрешението по чл. 110.

(2) Не се изисква обезпечение за стоките, съхранявани във временни складове, когато временните складове:

1. се намират в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози;

2. се управляват от Национална компания „Железопътна инфраструктура" и съхраняваните стоки са превозени или приети за превоз от лицензирани железопътни превозвачи;

3. се управляват от „Български пощи"—ЕАД, и се използват за съхраняване на пощенски пратки;

4. се управляват от митническите органи.

(3) Началникът на Главното управление на митниците може да определи:

1. друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване;

2. стоките, за които не се прилага ал. 2.

Чл. 114

(1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временен склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове за стоките.

(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, търговецът, който управлява временния склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани въз основа на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на търговеца, който управлява временния склад, и на митнически служител и заверен от тях.

(3) Търговецът, който управлява временния склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.

Чл. 115

(1) Стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора.

(2) Лицето, което може да поиска даване на митническо направление както за стоките, поставени във временен склад, така и за тези, които получават митническо направление, без да бъдат поставени във временен склад, се определя в следната последователност:

1. лицето по външнотърговския договор, фактура или друг подобен документ, или

2. лицето, на чието име са издадени или прехвърлени превозните документи, или

3. всяко друго лице, обвързано със стоките.

Чл. 116

(1) Таксите за складиране на стоки в складове, управлявани от митническите органи, са следните:

1. при складиране в закрити помещения – за всеки календарен ден – по 350 лв. за 100 кг или за част от 100 кг;

2. при складиране върху открити площи – за всеки календарен ден – по 200 лв. за 1 кв. м.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.

(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число.

(4) След изтичане на 10 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада, таксите по ал. 1 се събират в двоен размер, а след изтичане на 20 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада – в троен размер.

Чл. 117

Не се заплащат такси за складирани стоки в складовете, управлявани от митническите органи, в следните случаи:

1. когато стоките са престояли в складовете поради извършване на митническа проверка – за дните на извършване на проверката;

2. когато стоките са престояли в складовете поради спор с митническите органи във връзка с митническото им оформяне – за дните до решаване на спора и ако решението е в полза на заинтересуваното лице.

Чл. 118

Когато пристигащите от чужбина стоки се въвеждат на митническата територия на Република България по вода или по въздух и са изпратени с един транспортен документ със същия вид транспорт без претоварване до друго пристанище или летище в страната, стоките се представят пред митническите органи по смисъла на чл. 47 от закона в пристанището или летището, където те се разтоварват.

Чл. 119

За целите на раздел II употребените термини означават:

1. „българско летище“ е всяко летище, разположено на митническата територия на Република България;

2. „българско международно летище“ е летище, одобрено от компетентните власти, открито за международен въздушен транспорт на митническата територия на Република България;

3. „вътрешен полет“ е движението на самолет между две български летища без междинни кацания, което не започва и не завършва на летище извън Република България;

4. „българско пристанище“ е всяко пристанище, разположено на митническата територия на Република България;

5. „вътрешно плаване“ е движение между две български пристанища, без междинни спирания на кораб, който прави рейсове между две или повече пристанища, намиращи се на митническата територия на Република България;

6. „увеселителен кораб“ е частен плавателен съд, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;

7. „самолет за туризъм или делово пътуване“ е частен самолет, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;

8. „багаж“ са предметите, пренасяни от пътниците по какъвто и да е начин по време на тяхното пътуване.

Чл. 120

За целите на прилагане на разпоредбите на този раздел при въздушния транспорт багажът се счита за:

1. „придружаван“ – ако е бил предаден и регистриран в отправното летище и не е достъпен за пътника по време на полета, както и по време на междинни кацания;

2. „ръчен“ – ако пътникът го внася в кабината на самолета.

Чл. 121

Всички проверки и формалности, прилагани за:

1. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, идващ от летище извън Република България, и който след междинно кацане на българско летище продължава към друго българско летище, се извършват на последното, ако то е българско международно летище; в този случай се прилагат разпоредбите, валидни за багажа на пътници, които идват от чужбина, когато лицето, което носи такъв багаж, не може да докаже пред митническите органи статута на съдържащите се в багажа стоки като местни стоки;

2. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, който прави междинно кацане на българско летище, преди да продължи към летище извън Република България, се извършват в отправното летище, ако то е българско международно летище; в този случай ръчният багаж може да се провери и на летището, на което самолетът извършва междинно кацане;

3. багажа на пътници, които използват кораби в международен рейс, изпълняван от един и същи кораб, се извършват в българско пристанище, в което въпросният багаж съответно се товари или разтоварва.

Чл. 122

Всички проверки и формалности, отнасящи се до багажа на пътници на борда на:

1. увеселителни кораби се извършват в което и да е българско пристанище независимо от произхода и направлението на кораба;

2. самолети за туризъм или делово пътуване се извършват:

Чл. 123

(1) Когато на българско летище пристигне багаж в самолет, пристигащ от летище извън Република България, и на същото летище се прехвърля в друг самолет, който продължава по вътрешен полет в Република България:

1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на летището на пристигане по вътрешния полет в Република България, ако последното е българско международно летище;

2. проверките на ръчния багаж се извършват на първото българско международно летище; допълнителна проверка на ръчния багаж може да бъде извършена на българското летище на пристигане по вътрешния полет в Република България в изключителни случаи, когато такава проверка се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;

3. проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на първото българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.

(2) Когато на българско летище се товари багаж в самолет, който лети по вътрешен полет в Република България, за прехвърляне на друго българско летище в самолет, пътуващ до летище извън Република България:

1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на отправното летище за вътрешния полет в Република България, ако то е българско международно летище;

2. проверките на ръчния багаж се извършват на последното българско международно летище, като предварителни проверки на такъв багаж могат да се правят на отправното летище за вътрешния полет в Република България само в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;

3. допълнителни проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на последното българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.

(3) Проверките и формалностите, приложими за багажа, пристигащ на българско летище от чужбина на борда на редовен или чартърен самолет и претоварен на същото българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, който продължава по вътрешен полет в Република България, се извършват на летището на пристигане на самолета от чужбина по редовния или чартърния полет.

(4) Проверките и формалностите, приложими за багажа, който се товари на българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, извършващ вътрешен полет, с цел претоварване в друго българско летище на самолет, осъществяващ редовен или чартърен полет до летище извън Република България, се извършват на отправното българско летище за самолета по редовния или чартърния полет.

(5) Митническите органи в случаите на претоварване в български международни летища могат да извършват проверки на придружавания багаж, когато багажът:

1. идва от летище извън Република България и се претоварва в българско международно летище на самолет, пътуващ за друго българско международно летище;

2. е бил натоварен на самолет в българско международно летище за претоварване в друго българско международно летище на самолет, който лети за чужбина.

Чл. 124

Компетентните органи за граничен контрол и дружествата, управляващи и стопанисващи пристанищата и летищата, създават необходимата организация, за да осигурят:

1. при пристигане – пътниците да не могат да прехвърлят стоки, преди да е извършена проверка на ръчния багаж;

2. при заминаване – пътниците да не могат да прехвърлят стоки, след като е била извършена проверка на ръчния багаж;

3. при пристигане – да се избегне прехвърлянето на стоки, преди да е била извършена проверка на придружавания багаж;

4. при заминаване – да се избегне прехвърлянето на стоки, след като е извършена проверка на придружавания багаж.

Чл. 125

Придружаван багаж, регистриран на българско летище, се идентифицира с етикет, поставен в съответното летище. Видът и техническите му характеристики трябва да бъдат в съответствие с установените международни норми.

Чл. 126

Екземпляр от документите, приложени към митническата декларация, се задържа от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго или ако документите могат да бъдат използвани от заинтересуваното лице за други операции. В последния случай митническите органи вземат необходимите мерки за ограничаване на последващото използване на въпросните документи само по отношение на количеството или стойността на стоките, за които остават валидни.

Чл. 126а

(1) Когато митническата декларация обхваща две или повече стоки, данните за всяка стока се считат за отделна декларация.

(2) Съставните части на индустриалните инсталации, включени в един код по Комбинираната номенклатура на Република България, се считат за една стока.

Чл. 126б

(1) Без да се нарушава прилагането на наказателните разпоредби, подаването в митническото учреждение на митническа декларация, подписана от декларатора или от негов представител, прави декларатора отговорен съгласно действащите разпоредби за:

1. точността на данните, посочени в декларацията;

2. автентичността на приложените документи;

3. спазване на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим.

(2) Когато декларирането се извършва по електронен път при условията и по реда на чл. 83, ал. 3 от закона:

1. саморъчният подпис може да бъде заменен с други идентификационни методи, които могат да се базират на използване на кодове;

2. подадените митнически декларации могат да бъдат заверени директно от митническата информационна система вместо поставянето на митнически печат и подпис на митническия служител.

(3) При условията и по реда на чл. 83, ал. 3 от закона някои от данните от писмената митническа декларация могат да бъдат заменени чрез изпращане на тези данни по електронен път в подходяща кодирана форма.

Чл. 126в

(1) Митническата декларация се подава в митническото учреждение, където са представени стоките, освен когато в закона и в правилника е предвидено друго. Декларацията може да се подаде едновременно с представянето на стоките.

(2) Началникът на митническото учреждение може да разреши подаване на митническа декларация, преди деклараторът да е в състояние да представи стоките. В този случай митническите органи определят според обстоятелствата срок за представяне на стоките. При непредставяне на стоките в определения срок декларацията се счита за неподадена.

(3) Предварително подадената по ал. 2 митническа декларация се приема след представянето на стоките в митническото учреждение или на друго място, предварително определено в писмено споразумение между декларатора и началника на съответната митница.

Чл. 126г

(1) Декларацията се подава в митническото учреждение в дните и часовете в рамките на работното време. По молба на декларатора и за негова сметка началникът на митническото учреждение може да разреши подаването на декларацията да се извърши извън определените дни и часове.

(2) Всяка декларация, подадена извън митническото учреждение пред негов компетентен служител на място, предварително определено в писмено споразумение между декларатора и началника на съответната митница, се счита за подадена в митническото учреждение.

Чл. 127

(1) За целите на прилагане на чл. 69 от закона митническите декларации се приемат, при условие че са попълнени съгласно изискванията на митнически режим и ако към тях са приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на съответния митнически режим.

(2) Митническа декларация се приема с регистрирането ѝ в митническото учреждение. Митническият служител, приел декларацията, вписва регистрационния номер и датата на нейното приемане, като ги заверява с подпис и печат.

(3) За целите на ал. 2 митническите учреждения водят регистри по съответните митнически режими по образец и ред, определени от началника на Главното управление на митниците.

Чл. 128

Митническите органи могат да разрешат или да изискат поправките по чл. 71 от закона да се извършат чрез подаване на нова декларация, предназначена да замени първоначалната. В този случай за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемане на първоначалната митническа декларация. Новата декларация има същия регистрационен номер и дата на приемане както първоначалната митническа декларация.

Чл. 129

(1) Официалният образец на писмено деклариране по нормална процедура за поставяне на стоки под митнически режим или реекспортирането им в случаите по чл.180, ал.5 от закона е Единният административен документ (ЕАД), одобрен от министъра на финансите съгласно чл. 68, ал. 1 от закона. Министърът на финансите може да определи и други случаи на използване на ЕАД.

(2) Когато разпоредбите за съответния митнически режим позволяват, за целта по ал. 1 могат да се използват и други формуляри.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не изключват възможността за:

1. неподаване на писмената митническа декларация съгласно разпоредбите на чл. 137 – 147 за внос, износ, временен внос или временен износ;

2. неподаване на декларацията по ал. 1, когато се прилагат специалните разпоредби на чл. 148 и 149 по отношение на пощенските пратки;

3. използване на специални формуляри за облекчаване на декларирането в специфични случаи, когато митническите органи са издали писмено разрешение за това;

4. неподаване на декларацията по ал. 1 в случаите на поети от Република България ангажименти по международни споразумения за опростяване на формалностите при търговията със стоки;

5. използване от декларатора на товарни списъци за спазване на формалностите при транзит в случаите на пратки, включващи повече от един вид стоки.

6. отпечатване на митническа декларация за поставяне под режим внос, износ или транзит и на документ, удостоверяващ местния статут на стоките, които не се превозват под режим транзит, от митническата информационна система или от информационната система на декларатора на обикновена хартия, когато условията на режима позволяват;

7. отпечатване на митническа декларация с формата на ЕАД, когато се използва информационна система за обработка на декларации.

(4) Когато в нормативен акт се упоменава декларация за износ, реекспорт или внос, или декларация за поставяне на стоки под друг митнически режим, може да се изискват други документи само ако са:

1. изрично създадени с нормативни актове или предвидени от тези актове;

2. изисквани по силата на международни споразумения;

3. изисквани по молба на деклараторите, за да им дадат възможност да получат определени привилегии или облекчения;

4. изисквани за прилагането на специфични нормативни актове, които не могат да се приложат само с използването на документа по ал. 1.

Чл. 129а

Без да се нарушават разпоредбите на чл. 129, ал. 3, митническите органи могат да не изискват представянето на един или повече формуляри на ЕАД, предвидени за използване при митническото оформяне за поставяне под режим внос или износ, ако въпросната информация е налична на друг информационен носител.

Чл. 129б

(1) Когато митническият режим транзит се предшества от друго митническо оформяне, може да се представят комплекти от формуляри на ЕАД и ДЕАД едновременно за режим транзит и предшестващото митническо оформяне.

(2) Когато се прилага ал. 1, всяко лице носи отговорност по отношение на данните за митническото оформяне, което е заявило като декларатор отговорно лице или техен представител.

(3) За целите на ал. 1, когато деклараторът използва ЕАД, издаден по време на предшестващото митническо оформяне, той е длъжен преди подаването на своята декларация да провери верността на данните за онези клетки, за които носи отговорност, и за тяхната приложимост по отношение на стоките и исканото оформяне и при необходимост да ги допълни.

(4) В случай че деклараторът установи несъответствия между стоките и попълнените данни, той трябва незабавно да уведоми митническото учреждение и да попълни нова митническа декларация.

Чл. 129в

Когато ЕАД се използва за няколко митнически режима, митническите органи трябва да се уверят, че данните в декларацията по отношение на отделните режими съответстват.

Чл. 130

(1) Документите, които трябва да придружават митническата декларация за поставяне под режим внос, са:

1. фактура съгласно разпоредбите на чл. 101, въз основа на която е декларирана митническата стойност, проформа-фактура или друг вид фактура за митнически цели;

2. декларация за стойността по чл. 98, когато такава се изисква;

3. документи, изисквани за прилагане на преференциалните тарифни мерки или други мерки, водещи до отклонение от общите правила за облагане, по отношение на декларираните стоки (сертификат за произход, сертификат за движение на стоките, становища и др.);

4. превозни документи, когато стоките се превозват като непридружавани пратки и/или документи за предходния митнически режим;

5. застрахователна полица, ако стоките са застраховани;

6. спецификация, опаковъчен лист или равностоен документ с описание на съдържанието – при необходимост;

7. документ, издаден от компетентен държавен орган, когато стоките са предмет на специален режим за внос, уреден със закон или с друг нормативен акт (удостоверение за внос, разрешителни и др.);

8. ветеринарен, фитосанитарен или друг вид сертификат съответно за стоки от животински, растителен или друг произход;

9. документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки – ако са издадени.

(2) За прилагане на разпоредбите за поставяне на декларираните стоки под режим внос митническите органи могат да изискват и други документи, в това число търговски договори, лабораторни анализи, разходни норми и други подобни. Когато една стока е представена в две или повече опаковки, митническите органи могат да изискат представянето на опаковъчен лист или равностоен документ, описващ съдържанието на всяка опаковка.

(3) За стоките, облагани по реда на чл. 87 от закона, не се изискват документите, посочени в ал. 1, т. 2 и 3.

(4) Когато за стоките се прилага единната митническа ставка в съответствие с уводните разпоредби на Комбинираната номенклатура на Република България или се прилага освобождаване от вносни митни сборове, документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 не се изискват, освен ако митническите органи счетат, че те са необходими за целите на прилагането на разпоредбите за поставяне под режим внос.

Чл. 131

(1) Митническата декларация за режим транзит трябва да бъде придружена от превозен документ. Отправното митническо учреждение може да не изисква представянето на този документ в момента на оформяне на режима, но представянето му е задължително при поискване от митническото учреждение или от друга компетентна служба по време на превоза.

(2) При условията на разпоредбите за евентуално прилагане на опростени процедури митническият документ за изнасяне или реекспортиране на стоките от митническата територия на Република България или друг равностоен документ се представя в отправното митническо учреждение заедно с транзитната митническа декларация, за която се отнася.

(3) Митническите органи при необходимост могат да изискват представяне на документ за предходния митнически режим.

Чл. 132

(1) Документите, които трябва да придружават митническата декларация за поставяне под митнически икономически режим, са:

1. за режим митническо складиране:

2. за режим активно усъвършенстване-писмено разрешение за конкретния митнически режим или копие от искането за разрешаване, когато се прилага чл. 334г, ал. 1, както и:

3. за режим обработка под митнически контрол-документите по чл. 130, ал. 1, т.1 и 2, както и писмено разрешение за конкретния митнически режим или копие от искането за разрешаване, когато се прилага чл. 334г, ал. 1;

4. за режим временен внос-писмено разрешение за конкретния митнически режим или копие от искането за разрешаване, когато се прилага чл. 334г, ал. 1, както и:

5. за режим пасивно усъвършенстване-документите по чл. 133, ал. 1, както и писмено разрешение за конкретния митнически режим или копие от искането за разрешаване, когато се прилага чл. 334г, ал. 1.

(2) Разпоредбите на чл. 130, ал. 2 се прилагат и при декларации за поставяне под всеки митнически икономически режим с отчитане на съответната специфика.

(3) Митническите органи могат да допуснат писменото разрешение за митническия режим или копие от искането за разрешаване да не придружават митническата декларация, но да останат на тяхно разположение.

Чл. 133

(1) Документите, които трябва да придружават митническата декларация за поставяне под режим износ, са:

1. фактура или проформа-фактура или друг равностоен документ, указващ стойността на стоките;

2. документи, предназначени за страната на вноса (сертификат за произход, разрешително и др.);

3. превозни документи, когато стоките се превозват като непридружавани пратки;

4. документи за предходния митнически режим, ако има такъв;

5. спецификация, опаковъчен лист или равностоен документ с описание на съдържанието – при необходимост;

6. документ, издаден от компетентен държавен орган, когато стоките са предмет на специален режим за износ, уреден със закон или с друг нормативен акт (удостоверение за износ, разрешителни и др.);

7. ветеринарен, фитосанитарен или друг вид сертификат съответно за стоки от животински, растителен или друг произход;

8. документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки – ако са издадени.

(2) За прилагане на разпоредбите за поставяне на декларираните стоки под режим износ митническите учреждения могат да изискват и други документи, в това число търговски договори, лабораторни анализи, разходни норми и други подобни. Глава двадесет и първа ДЕКЛАРИРАНЕ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и при реекспорт, като се отчита съответната специфика.

Чл. 134

(1) При условията и по реда на чл. 83, ал. 3 от закона декларирането пред митническите органи може да се извърши по електронен път.

(2) Деклариране по електронен път означава деклариране чрез:

1. обмен на EDI стандартни съобщения с митническите органи, или

2. въвеждане на информацията, изисквана за изпълнение на митническите формалности в митническата информационна система.

(3) При определяне на условията за деклариране по електронен път се включват и мерки за проверка на източника на данните и за защитата им срещу риска от неправомерен достъп, загуба, промяна или унищожаване.

Чл. 135

(1) Когато декларирането се извършва по електронен път, данните от писмената митническа декларация се заменят с изпращане в определени за целта митнически учреждения на данни в кодирана или друга форма, съответстващи на данните, които се изискват за писмената митническа декларация.

(2) Когато декларирането по електронен път се извършва по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1, митническата декларация се счита за подадена, след като EDI съобщението е получено от митническите органи.

(3) Деклараторът се уведомява за приемането на митническата декларация по ал. 2 чрез съобщение-отговор, съдържащо най-малко идентификационните данни на полученото съобщение, регистрационния номер на митническата декларация и датата на приемането й.

(4) В случаите по ал. 2 деклараторът се уведомява за разрешението за вдигане на стоките чрез съобщение-отговор, съдържащо най-малко данните за идентификация на декларацията и датата на разрешаване вдигането на стоките.

(5) Когато декларирането по електронен път се извършва по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2, ал. 2, 3 и 4 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 136

Когато хартиено копие на митническата декларация се изисква за извършване на други формалности, по искане на декларатора то се разпечатва и заверява или от съответното митническо учреждение, или в съответствие с чл. 126б, ал. 2, т. 2.

Чл. 136а

При условията и по реда на чл. 134 документите, изисквани за поставяне под митнически режим, могат да бъдат подадени по електронен път.

Чл. 137

Декларирането за режим внос може да се извърши устно в следните случаи:

1. за стоки с нетърговски характер:

2. за стоки с търговски характер:

3. за стоки, посочени в чл. 141, ал. 1, когато подлежат на облекчение като връщани стоки;

4. за стоки, посочени в чл. 142, т. 1 и 2.

Чл. 138

Декларирането за режим износ може да се извърши устно в следните случаи:

1. за стоки с нетърговски характер:

2. за стоките, посочени в чл. 137, т. 2;

3. за стоки, посочени в чл. 143, т. 2;

4. други случаи с незначителна стойност, когато това е разрешено от директора на Агенция “Митници” или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 139

(1) Разпоредбите на чл. 137 и 138 не се прилагат, когато лицето, което оформя стоките, действа за сметка на друго лице в качеството си на негов представител.

(2) Когато митническите органи са убедени, че данните, обявени при устното деклариране, не са верни или не са пълни, те могат да изискат писмена декларация.

Чл. 140

(1) Когато устно декларираните стоки в съответствие с чл. 137 и 138 подлежат на облагане с вносни или износни митни сборове, митническите органи издават на заинтересуваното лице съответния документ по чл. 799 или 800, удостоверяващ заплащането им.

(2) Документът по ал. 1 трябва да включва най-малко следните данни:

1. пълно описание на стоките с цел еднозначното им идентифициране, което може да включва и тарифна глава;

2. фактурна стойност и/или количество на стоките, когато е подходящо;

3. описание на събраните вземания;

4. датата, на която е изготвен документът;

5. митническото учреждение, което го е издало.

Чл. 141

(1) Декларирането за режим временен внос може да се извърши устно при спазване разпоредбите на чл. 329, ал. 4:

1. за следните стоки:

2. за стоките по чл. 144;

3. за други стоки — с разрешение на директора на Агенция „Митници" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Стоките по ал. 1 могат също да се декларират устно и за реекспорт с цел приключване на временен внос.

Чл. 142

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митническите органи, се считат, че са декларирани за режим внос с действията по чл. 145:

1. стоки с нетърговски характер, намиращи се в багажа на пътник с право на облекчения или съгласно глава петдесет и втора, раздел II или като връщани стоки;

2. транспортни средства с право на облекчение като връщани стоки.

3. стоки с незначително икономическо значение, освободени от задължението да бъдат превозени до митническо учреждение, в съответствие с чл. 45, ал. 3 от закона, при условие че не подлежат на облагане с вносни митни сборове.

Чл. 143

Следните стоки, когато не са изрично декларирани, се считат, че са декларирани за режим износ с действието по чл. 145:

1. стоки с нетърговски характер, неподлежащи на облагане с износни митни сборове, които се намират в багажа на пътник;

2. транспортни средства, регистрирани на митническата територия на Република България и предназначени да бъдат върнати.

3. стоки с незначително икономическо значение, когато това е разрешено от директора на Агенция “Митници” или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 144

(1) Следните стоки, когато не са декларирани писмено или устно, се считат за декларирани за режим временен внос с действието по чл. 145 в съответствие с чл.503:

1. лични вещи на пътници и внасяните от тях стоки за спортни цели, посочени в чл.488е;

2. транспортните средства по чл. 487 - 488в, както и материали, необходими за отдих на морския персонал съгласно чл. 488ж, т. 1.

(2) Когато не са декларирани писмено или устно, стоките по ал. 1 се считат за декларирани за реекспорт с цел приключване на временен внос с действието по чл. 145.

Чл. 145

За целите на чл. 142 – 144 действието, което се счита за деклариране, може да приеме следните форми:

1. за стоките, превозени до митническото учреждение или до друго място, определено или одобрено в съответствие с чл. 45, ал. 1 от закона:

2. за стоките, освободени от задължението да бъдат превозени до митническото учреждение съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от закона, при изнасянето им в съответствие с чл. 143 или реекспортирането им в съответствие с чл. 144, ал. 2 – самият акт на пресичане на границата на митническата територия на Република България.

Чл. 146

(1) Когато са изпълнени условията по чл. 142, 143 и 144, се счита, че стоките са представени пред митническите органи по смисъла на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено в момента на извършване на действието по чл. 145.

(2) Когато при проверка се установи, че действието по чл. 145 е извършено, без декларираните стоки да отговарят на условията по чл. 142, 143 и 144, съответните стоки се считат за неправомерно въведени или изнесени.

Чл. 147

Разпоредбите на чл. 137 – 144 не се прилагат за стоки, за които може да се поиска възстановяване на митни сборове или други платени суми или подлежат на забрани и ограничения или на други специфични формалности.

Чл. 148

(1) Следните пощенски пратки се считат за декларирани пред митническите органи:

1. за режим внос в момента, в който са въведени на митническата територия на Република България:

2. за режим внос в момента, в който са представени пред митническите органи, всякакви други пратки, различни от посочените в т. 1, изпратени с писмо или колет по пощата, ако са придружени от етикет CN22 и/или от декларация CN23 и/или СР 72;

3. за режим износ в момента, в който са приети от пощенската служба, изпращани с писмо или колет и не подлежат на облагане с износни митни сборове;

4. за режим износ в момента на представянето им пред митническите органи, изпращани с писмо или колет и подлежат на облагане с износни митни сборове, при условие, че са придружени от етикет CN22 и/или от декларация CN23 и/или СР 72.

(2) Получателят в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и изпращачът в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 се считат за декларатор, и когато е необходимо – за длъжник. Пощенските служби се считат за декларатор, съответно за длъжник, когато при предаване на стоките на получателя събират митните сборове.

(3) За целите на ал. 1 се счита, че стоките, неподлежащи на облагане с митни сборове, са представени пред митническите органи по смисъла на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено:

1. при внос, когато стоките са доставени на получателя;

2. при износ, когато стоките са приети от пощенската служба.

(4) Когато една пратка, която не е освободена от задължението да бъде превозена до митническото учреждение съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от закона, бъде изпратена по пощата като писмо или колет без етикет CN22 и/или декларация CN23 и/или СР 72 или когато декларацията е непълна, митническите органи определят формата, в която митническата декларация трябва да бъде изготвена или допълнена.

Чл. 149

Разпоредбите на чл. 148 не се прилагат:

1. за пратки, съдържащи стоки с търговски характер с обща стойност, надвишаваща 800 евро или равностойността им в друга валута;

2. за пратки, съдържащи стоки с търговски характер, които представляват част от регулярна серия от подобни пратки;

3. когато митническата декларация се прави писмено, устно или по електронен път;

4. за пратки със стоки, посочени в чл. 147.

Чл. 150

(1) Декларирането за поставяне под митнически режим на експресни и други пратки може да се извърши с превозен, търговски или друг равностоен документ, когато:

1. общата стойност на пратката не надвишава 50 евро или равностойността им в друга валута;

2. пратката не е част от регулярна серия от подобни пратки, и

3. стоката не е част от по-голяма пратка, предназначена за същия получател.

(2) Декларирането за поставяне под митнически режим може да се извърши с превозен, търговски или друг равностоен документ и в случаите на стоки, представляващи ковчези, съдържащи телата на починали, и урни с праха на починали, както и цветята, венците и други предмети за украса, които обикновено ги съпътстват.

(3) По искане на заинтересуваното лице декларирането на стоките по ал. 1 и 2 може да се извърши с ЕАД.

Чл. 151

Когато се прилага чл. 150, се счита, че стоките са представени пред митническите органи по реда на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено в момента на декларирането.

Чл. 152

(1) Проверката на стоките се извършва в митническото учреждение в рамките на работното му време.

(2) Началникът на митническото учреждение при писмено искане на декларатора може да разреши проверката на стоките да се извърши на място или по време, различно от посочените в ал. 1. Възникналите в този случай разходи са за сметка на декларатора.

Чл. 153

(1) Когато митническите органи решат да извършат проверка на стоките, те уведомяват декларатора или неговия представител за това.

(2) Когато решат да проверят само част от стоките, митническите органи уведомяват декларатора или неговия представител кои стоки искат да проверят.

Чл. 154

(1) Деклараторът или негов представител, определен да присъства на проверката, трябва да оказва необходимото съдействие за улесняване на нейното извършване. Ако митническите органи преценят неговото съдействие като незадоволително, те могат да изискат от декларатора да определи друго лице, което е в състояние да окаже необходимото съдействие.

(2) Когато деклараторът откаже да присъства на проверката на стоките или да определи лице, което да е в състояние да окаже необходимото съдействие, митническите органи определят срок за изпълнение на искането им,.

(3) При неспазване на срока по ал. 2 за целите на прилагането на чл. 81, т. 1, буква „а“ от закона митническите органи пристъпват към проверката на стоките за сметка на декларатора и на негова отговорност, като, ако е необходимо, ползват услугите на компетентно лице или на друго лице, определено съгласно действащите разпоредби.

(4) Резултатите от проверката, проведена при условията, посочени в ал. 2 и 3, имат същата валидност, както ако проверката е била извършена в присъствието на декларатора.

(5) Вместо мерките по ал. 2, 3 и 4 началникът на митническото учреждение може да разреши да се анулира декларацията, когато е ясно, че отказът на декларатора да присъства при проверката на стоките или да определи лице, което да е в състояние да окаже необходимото съдействие, не пречи, нито се стреми да попречи на митническите органи да установят нарушение на разпоредбите за поставянето на стоките под съответния митнически режим и не избягва и не цели да избегне прилагането разпоредбите на чл. 72, ал. 1 или на чл. 86, ал. 2 от закона.

Чл. 155

(1) Когато митническите органи решат да вземат проби от стоките, те уведомяват декларатора или неговия представител за това.

(2) Пробите се вземат от митническите органи. Те могат да поискат това да се извърши под техен контрол от декларатора или от определено от него лице. Пробите се вземат в съответствие с методите, определени от действащите разпоредби.

(3) Количеството на взетите проби не трябва да превишава онова, което е необходимо за анализ или подробно изследване, включително за последващ контролен анализ.

(4) За процедурата по вземане на проби митническите органи попълват документ по образец съгласно приложение № 15.

(5) Пробите трябва да бъдат представителни по отношение на цялата стока. В зависимост от това дали тя е еднородна, или не, могат да се вземат една или няколко проби от една и съща стока. В случай че една и съща стока се представя в няколко качества или партиди, пробите следва да се вземат от всяка партида или с точното указание относно качеството или партидата, за която се отнасят. Взетите проби се маркират със залепен или прикачен етикет по образец съгласно приложение № 15а.

(6) Пробите се изпращат до мястото за анализ или контрол от митническите органи. Пробите се придружават с попълнен от митническите органи документ по образец съгласно приложение № 16, документа по ал. 4, копия от митническата декларация и придружаващите я документи.

(7) Контролните проби по ал. 3 могат да останат на съхранение в митническото учреждение или да бъдат изпратени за съхранение заедно с основните проби.

Чл. 156

(1) Деклараторът или определеното от него лице да присъства при вземането на проби, оказва всякакво съдействие на митническите органи, необходимо за улесняване на операцията.

(2) Когато деклараторът откаже да присъства при вземането на проби или да определи лице, което да присъства, или когато не окаже на митническите органи необходимото съдействие за улесняване на операцията, се прилагат разпоредбите на чл. 154.

(3) Когато процедурата по вземане на проби се извършва в присъствието на двете страни, деклараторът или определеното от него лице попълва кл. 11 на документа по приложение № 15.

Чл. 157

Когато митническите органи вземат проби за анализ или подробно изследване, те могат да разрешат вдигането на стоките, без да изчакат резултатите от анализа или изследването, ако не съществуват други причини, за да не се разреши вдигането, и при условие, че ако е възникнало или е вероятно да възникне митническо задължение, съответните митни сборове са били вече взети под отчет и заплатени или обезпечени.

Чл. 158

(1) Количеството на взетите от митническите органи проби не се намалява от декларираното количество.

(2) В случай на деклариране на стоки за износ, временен износ или пасивно усъвършенстване деклараторът може да замести количеството, взето като проба, с идентична стока с цел допълване на пратката.

Чл. 159

(1) Ако не е разрешена от анализа или от подробното изследване, взетата проба се връща на декларатора по негово искане и за негова сметка, след като задържането ѝ повече не е необходимо, по-специално след като са изчерпани всички възможности и срокове за обжалване от декларатора на решението на митническите органи, взето на базата на резултатите от анализа или подробното изследване.

(2) Когато деклараторът не си поиска обратно пробите, те могат да бъдат или унищожени, или запазени от митническите органи. Митническите органи могат да разпоредят на декларатора да прибере останалите количества от пробите.

Чл. 160

(1) Когато митническите органи извършват документен контрол на митническата декларация и придружаващите я документи или проверка на стоките, те трябва да отбележат задължително поне върху екземпляра, който остава у тях, или на прикрепен към него документ обхвата и резултатите от документния контрол или проверката. При проверка на част от стоките върху декларацията се отбелязват подробни данни за проверената част от пратката. Когато деклараторът или представителят му не са присъствали, митническите органи задължително отразяват това в декларацията.

(2) Ако резултатите от документния контрол на митническата декларация и придружаващите я документи и/или от проверката на стоките не отговарят на данните, посочени в декларацията, митническите органи отбелязват задължително поне върху екземпляра, който остава у тях, или на прикрепен към него документ данните, които трябва да се вземат предвид при облагането на въпросните стоки, и ако е необходимо – за изчисляване на сумите за възстановяване или други суми, заплащани при износа и за прилагането на други разпоредби на митническия режим, под който стоките се поставят.

(3) Резултатите от проверката на митническите органи трябва, когато е необходимо, да посочват средствата за идентифициране. Резултатите трябва да бъдат датирани и да съдържат данни за служителя, извършил проверката.

Чл. 161

Когато митническите органи нито извършват документен контрол, нито проверка на стоките, разпоредбите на чл. 160 не се прилагат.

Чл. 162

(1) Даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. Вместо да учреди обезпечение, деклараторът може да поиска незабавно вземане под отчет размера на митните сборове, който митническите органи считат, че може да възникне в резултат на проверката.

(2) Когато в резултат на извършената проверка митническите органи определят размер на митните сборове, различен от размера, получен от данните, обявени в декларацията, даването на разрешение за вдигане на стоките поражда незабавно вземане под отчет на така определения размер.

(3) Когато митническите органи се съмняват дали не трябва да се приложат забрани или ограничения, като това не може да се установи преди получаване на резултатите от извършената проверка, за стоките не може да бъде дадено разрешение за вдигане.

(4) Без да се нарушават разпоредбите на ал. 1, митническите органи могат да не изискват учредяване на обезпечение за стоки, които са обект на искане за тарифна квота, при условие че към момента на приемане на декларацията за поставяне под режим внос тарифната квота не е критична съгласно чл. 218, т. 1.

Чл. 163

(1) Разрешението за вдигане се дава при спазване на разпоредбите на чл. 80 от закона, като се вземат предвид мястото, където се намират стоките, и специалните разпоредби и мерки за извършване на митнически надзор над стоките.

(2) Разрешението по ал. 1 при писмено деклариране става, като върху декларацията, а когато е необходимо – и върху прикрепен към нея документ, се вписва текстът „Разрешавам вдигането на стоките“, датата, на която разрешението се дава, и срокът за вдигане на стоките.

(3) Митническият служител, разрешил вдигането, заверява данните по ал. 2 с подпис и с личен печат.

Чл. 164

(1) Когато митническите органи не са били в състояние да разрешат вдигането на стоките по една от причините, изложени в чл. 81, т. 1, букви „б“ и „в“ от закона, те определят на декларатора срок за удовлетворяване на изискванията.

(2) Когато при обстоятелствата, изложени в чл. 81, т. 1, буква „б“ от закона, деклараторът не е представил изискваните документи в срока, посочен в ал. 1, въпросната декларация се смята за невалидна и се анулира от митническите органи. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 72, ал. 4 от закона.

(3) При обстоятелствата, изложени в чл. 81, т. 1, буква „в“ от закона и при спазване на мерките, взети съгласно чл. 72, ал. 1 или чл. 180 от закона, когато деклараторът не е заплатил, нито е обезпечил митните сборове в срока, посочен в ал. 1, митническите органи могат да предприемат нормативно предвидените действия по продажбата на стоките. В този случай и ако законът позволява, стоките се продават при необходимост и с принудителна продажба, освен ако междувременно не бъдат изпълнени поставените условия. Митническите органи уведомяват декларатора за предприетите действия. Митническите органи могат да преместят въпросните стоки за сметка и на отговорността на декларатора в помещение под митнически надзор.

(4) В случаите по ал. 1 — 3 митническите органи могат да преместят стоките за сметка и под отговорността на декларатора в определени от тях помещения.

Чл. 165

(1) Митническата декларация може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките съгласно чл. 72, ал. 3 от закона, когато:

1. се установи, че стоките са били декларирани погрешно за митнически режим, пораждащ вносно митническо задължение, вместо да бъдат поставени под друг митнически режим, и в срок 3 месеца от датата на нейното приемане деклараторът е подал писмено искане за анулиране, доказващо, че:

2. се установи, че стоките са били декларирани погрешно вместо други стоки за митнически режим, пораждащ вносно митническо задължение, и в срок 3 месеца от нейното приемане деклараторът е подал писмено искане за анулиране, доказващо, че:

3. е издадено разрешение с обратно действие в съответствие със:

4. се връщат стоки, поръчани по пощата, и в срок 3 месеца от приемане на декларацията деклараторът е подал писмено искане за анулиране, доказващо, че стоките са били изпратени на адреса на доставчика или на друг адрес, посочен от доставчика.

(2) Когато обстоятелствата налагат, митническите органи могат да продължат 3-месечния срок по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Митническата декларация може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките съгласно чл. 72, ал. 3 от закона и в случаи на износ, временен износ или пасивно усъвършенстване, когато:

1. за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове, възстановяване на вносни митни сборове (или други износни суми) или други мерки по износа, деклараторът:

2. за стоките, различни от посочените в т. 1, митническото учреждение на износа е било уведомено в съответствие с чл. 609, че декларираните стоки не са напуснали митническата територия на Република България.

(4) При анулирането на декларацията в случаите по ал. 3 се отстраняват всякакви корекции върху експортния лиценз или предварителния сертификат, придружаващ митническата декларация.

(5) Когато съгласно чл. 180, ал. 5 от закона се изисква представяне на митническа декларация при реекспорт на стоки, разпоредбите на ал. 5 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(6) Когато местни стоки са били поставени под режим митническо складиране по смисъла на чл. 104, ал. 1, т. 2 от закона, анулиране на митническата декларация може да бъде поискано и допуснато, при условие че са били взети всички други мерки, предвидени в специалните разпоредби, при неспазване изискванията на полученото направление. Ако до изтичане на срока, определен за приключване на режим митническо складиране, не е подадено искане за получаване на друго митническо направление, митническите органи предприемат мерките, предвидени в специалните разпоредби.

Чл. 166

Когато митническите органи продават стоки, които не са вдигнати в определения в разрешението срок, продажбата се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Чл. 167

(1) Митническата проверка на стоките и валутните ценности, декларирани от пътници, се извършва чрез проверка на обявените данни, а по преценка на митническите органи – чрез проверка на багажите и личен преглед на пътника.

(2) Проверка на багажите се извършва в присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.

(3) Личен преглед се извършва:

1. на места или в определени помещения, забранени за влизане, които са осветени и отоплени, обзаведени са със закачалки и шкафове за облеклото и вещите на лицето, на което се извършва прегледът, и са снабдени със санитарен възел за измиване преди и след провеждане на личния преглед;

2. в присъствието на трето лице от същия пол като проверяваното лице, ако това е поискано от него, в случаите, когато не се касае за неотложна проверка за оръжие;

3. личната проверка започва с оглед на главата, обувките и частите на горното облекло; ако митническият служител има сериозни съмнения, че укриваната стока се намира в конкретна част на облеклото или обувките, най-напред се извършва проверка на тези части на облеклото или на обувките;

4. след проверката на главата, обувките и частите на горното облекло митническият служител продължава с преглед на съблеченото бельо;

5. проверката на някои телесни кухини и места, закрити с превръзка, трябва да бъде извършена само от лекар, извикан от митническото учреждение, в присъствието на митнически служител;

6. личен преглед на непълнолетно лице и на лице, поставено под ограничено или пълно запрещение, може да се извърши само в присъствието на законния представител или в присъствието на лице, което го придружава.

(4) Констатациите за личен преглед се оформят с протокол.

Чл. 168

(1) Процедурата за опростено деклариране съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от закона позволява на митническите органи при основателни причини да приемат опростена митническа декларация, която не съдържа някои от данните или към която не са приложени някои от документите, които се изискват за поставяне под съответния митнически режим.

(2) Процедурата за облекчено деклариране съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от закона дава възможност за поставяне на стоки под даден митнически режим чрез представяне на облекчена декларация с последващо представяне на допълнителна декларация, която според обстоятелствата може да бъде обща, периодична или рекапитулативна.

(3) Процедурата за оформяне на място съгласно чл. 82, ал. 1, т. 3 от закона дава възможност поставянето на стоките под даден митнически режим да се извърши при заинтересуваното лице или на друго място, определено или одобрено от митническите органи.

(4) Опростените процедури по ал. 2 и 3 се използват с разрешение на началника на съответната митница.

Чл. 169

Когато се прилагат опростени процедури при деклариране по електронен път, разпоредбите на чл. 126б, ал. 2 и чл. 134 — 136а се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 170

Декларациите за режим внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за поставяне под режима, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетки: 1 (първо и второ подразделение), 14, 21, 31, 37, 40 и 54 на Единния административен документ, както и:

1. описание на стоките, което да дава възможност на митническите органи за бързо и еднозначно определяне на позицията или подпозицията от Митническата тарифа на Република България, под която да бъдат класирани;

2. когато стоките подлежат на облагане с адвалорни митни сборове, тяхната митническа стойност или в случай че деклараторът не е в състояние да декларира тази стойност – предварителни данни за стойността, които се приемат от митническите органи, ако е взета предвид цялата налична информация на декларатора;

3. всички други данни, които митническите органи считат, че са необходими за идентификация на стоките и за прилагане на разпоредбите за режим внос, както и за определяне на обезпечението на митническото задължение преди даване на разрешението за вдигане на стоките.

Чл. 171

(1) Декларациите за режим внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без към тях да бъдат приложени някои от изискваните документи, следва да бъдат придружени най-малко от документите, които трябва да бъдат представени преди даването на разрешение за вдигане на стоките.

(2) В отклонение от разпоредбите на ал. 1 декларация, към която не са приложени един или повече документи, изисквани преди даване на разрешението за вдигане на стоките, може да бъде приета, след като митническите органи се убедят, че:

1. съответният документ съществува и е валиден;

2. документът не може да се приложи към декларацията по независещи от декларатора причини;

3. всяко забавяне на приемането на декларацията ще попречи на вдигането на стоките или ще доведе до облагането им с по-високи ставки.

(3) Данните за неприложените документи по ал. 2 във всички случаи се посочват в декларацията.

Чл. 172

(1) Митническите органи определят срок, ненадвишаващ един месец от датата на приемането на опростената митническа декларация, в който срок деклараторът да обяви данните или да представи документите, липсващи при приемането на декларацията.

(2) В случай че липсващият документ по ал. 1 е документ, изискван за прилагане на нулева или намалена ставка на вносно мито, по искане на декларатора митническите органи могат да дадат допълнителен срок за представяне на документа, ако имат основателна причина да се убедят, че стоките по опростената декларация могат да отговорят на изискванията за такава нулева или намалена ставка на вносно мито. Този допълнителен срок не може да надвишава 4 месеца и не може да бъде удължаван.

(3) Когато липсващите данни, които трябва да се обявят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до митническата стойност, митническите органи могат в отклонение на ал. 1, ако това се оказва абсолютно необходимо, да определят по-дълъг срок или да удължат първоначално определения срок в разумни граници.

(4) Когато за стоките, поставени под режим внос, са предвидени намалени или нулеви ставки на вносните мита в рамките на тарифни квоти или при условие че не е възстановена ставката по Митническата тарифа на Република България в рамките на тарифни плафони или други преференциални тарифни мерки, ползването на тарифната квота или преференциалната тарифна мярка се допуска след представяне пред митническите органи на документа, от който зависи ползването на намалените или нулевите ставки. Документът във всички случаи трябва да бъде представен:

1. преди тарифната квота да бъде изчерпана, или

2. в другите случаи преди датата, на която преференцията се прекратява.

(5) При условията на ал. 1 – 4 документът, от който зависи ползването на нулеви или намалени ставки на вносно мито, може да се представи след датата, на която изтича срокът на валидност на нулевите или намалените ставки, ако декларацията за съответните стоки е била приета преди тази дата.

Чл. 173

(1) Приемането от митническите органи на опростена митническа декларация не следва да препятства или да забавя вдигането на стоките, декларирани по този начин, освен ако не съществуват други основания за това. При условията на чл. 162 вдигането на стоките се извършва в съответствие с условията, определени в ал. 2 – 5.

(2) Когато отложеното представяне на данни или документи, липсващи в момента на приемане на декларацията, не може да окаже влияние върху размера на митните сборове, дължими за обявените в декларацията стоки, митническите органи незабавно вземат под отчет дължимия размер на митните сборове, изчислен по обичайния начин.

(3) Когато в съответствие с чл. 170 митническата декларация съдържа предварителна митническа стойност, митническите органи:

1. незабавно вземат под отчет размера на дължимите митни сборове, изчислени на базата на тази предварителна стойност;

2. изискват, ако е необходимо, представяне на обезпечение, което да покрие разликата между размера по т. 1 и размера, който в крайна сметка може да бъде дължим за стоките.

(4) Когато при обстоятелства, различни от посочените в ал. 3, отложеното представяне на данни или документи, липсващи в момента на приемането на декларацията, може да окаже влияние върху размера на дължимите митни сборове за стоките, обявени в декларацията, и то:

1. ако отложеното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до прилагане на мита с намалени ставки, митническите органи:

2. ако отложеното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до допускане на стоките с нулеви ставки на митата или с освобождаване от вносни митни сборове, митническите органи изискват представяне на обезпечение, покриващо размера на митните сборове, изчислен по нормалната ставка.

(5) Като се запазва възможността за последващи промени, които могат да възникнат по-специално в резултат на окончателното определяне на митническата стойност, деклараторът има право вместо да представи обезпечение, да поиска незабавно вземане под отчет на:

1. размера на митните сборове, който в крайна сметка може да бъде дължим за стоките, в случаите на прилагане на ал. 3, т. 2 или ал. 4, т. 1, буква „б“, или

2. размера на митните сборове, изчислен по нормалната ставка, в случаите на прилагане на ал. 4, т. 2.

Чл. 174

Ако към момента на изтичането на срока по чл. 172 деклараторът не е представил необходимите данни за окончателно определяне на митническата стойност на стоките или не е успял да представи липсващите данни или документи, митническите органи незабавно вземат под отчет като дължими митни сборове за въпросните стоки размера на обезпечението, представено в съответствие с разпоредбите на чл. 173, ал. 3, т. 2, чл. 173, ал. 4, т. 1, буква „б“ или чл. 173, ал. 4, т. 2.

Чл. 175

(1) Опростената митническа декларация, приета при условията, посочени в чл. 170 – 173, се заменя с нова митническа декларация, която отговаря на условията на чл. 68 от закона.

(2) В случая по ал. 1 за дата на прилагане на разпоредбите на режим внос се счита датата на приемане на опростената митническа декларация.

Чл. 176

(1) В съответствие с условията и по начина, определени с чл. 177 и 178, митническите органи могат да разрешат на декларатора на основание на писмено искане, съдържащо цялата необходима информация, да декларира стоките за режим внос в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да съдържа най-малко данните, необходими за идентификация на стоките, и може да бъде под формата на:

1. опростена митническа декларация върху формуляр на Единния административен документ, или

2. търговски или друг документ, придружен с писмено искане за поставяне на стоките под режим внос.

(3) Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат искането, посочено в ал. 2, т. 2, да бъде заменено от общо искане за подобни операции за определен период. Данните за разрешението, дадено в отговор на такова общо искане, се отбелязват на търговския или на друг документ, представян съгласно ал. 1.

(4) Облекчената декларация трябва да бъде придружена от всички документи, представянето на които може да се изиска за поставянето на стоките под режим внос. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 171, ал. 2.

(5) Този член се прилага при спазване на условията по чл. 194.

Чл. 177

(1) Разрешението по чл. 176 се дава на декларатора от началника на съответната митница, при условие че е възможно да се гарантира ефикасен контрол за спазване на забраните или ограниченията по вноса или други разпоредби относно режим внос.

(2) Разрешението се отказва, когато лицето, направило искането:

1. е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на разпоредбите на митническото законодателство;

2. извършва вносни операции само епизодично.

(3) Разрешението може да бъде отказано, когато молителят действа за сметка на друго лице, което извършва вносни операции само епизодично.

(4) При условията на чл. 21 от закона даденото вече разрешение може да бъде отменено, когато възникнат случаите по ал. 2 и 3.

Чл. 178

Разрешението по чл. 176 трябва:

1. да посочва митническото учреждение или учреждения, компетентни да приемат облекчени декларации;

2. да определя формата и съдържанието на облекчените декларации;

3. да определя стоките, за които се прилага, и данните, които трябва да се съдържат в облекчената декларация за идентифициране на стоките;

4. да посочва обезпечението, което да бъде представено от лицето, получило разрешението, за да се обезпечи всяко митническо задължение, което би могло да възникне;

5. да определя формата и съдържанието на допълнителната декларация и срока за подаването ѝ пред митническите органи, определени за тази цел.

Чл. 179

(1) Разрешение за използване на процедура за оформяне на място се дава в съответствие с условията и по начина, посочени с чл. 180, 181 и 182, на всяко лице, което иска стоките да бъдат оформени за внос в негови помещения или на други места, посочени в чл. 168, и което представи пред митническите органи писмено искане за това, съдържащо всички необходими данни за даване на разрешението.

(2) Разрешението по ал. 1 се дава по отношение на стоките:

1. поставени под режим транзит, за които молителят има разрешение да използва опростени процедури в получаващото митническо учреждение в съответствие с чл. 292 — 294;

2. поставени преди това под митнически икономически режим при условията на чл. 194;

3. които, след като са били представени пред митническите органи съгласно чл. 47 от закона, се предадат в тези помещения или на други места в съответствие с транзитна процедура, различна от посочената в т. 1;

4. въведени на митническата територия на Република България, без да се изисква представянето им пред митническите органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 от закона.

Чл. 180

(1) Разрешението, посочено в чл. 179, се дава от началника на съответното районно митническо управление, при условие че:

1. материалната отчетност на молителя дава възможност на митническите органи за извършване на ефективен контрол, и по-специално – на последващ контрол;

2. е възможно да се гарантира ефективен контрол за спазване на забраните или ограниченията по вноса или други разпоредби относно режим внос.

(2) Разрешението се отказва, когато молителят:

1. е извършил съществено нарушение или повторно нарушение на митническото законодателство;

2. извършва вносни операции само епизодично.

Чл. 181

(1) При условията на чл. 21 от закона митническите органи могат да се въздържат от отменяне на разрешението, когато:

1. титулярят на разрешението изпълни задълженията си в поставения от тях срок, или

2. неизпълнението на дадено задължение е без действителни последици за правилното прилагане на режима.

(2) Разрешението се отменя при възникване на случая, посочен в чл. 180, ал. 2, т. 1.

(3) Разрешението може да бъде отменено при възникване на случая, посочен в чл. 180, ал. 2, т. 2.

Чл. 182

(1) За да осигури възможност на митническите органи да се убедят в правилното протичане на операциите, титулярят на разрешението, посочено в чл. 179, е длъжен:

1. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 1 и 3, и когато стоките се оформят на режим внос, при пристигането им на определеното за тази цел място:

2. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 1 и 3, и когато оформянето на стоките на режим внос е предшествано от временно складиране на стоките по смисъла на чл. 57 от закона на същото място, преди изтичане на срока, определен в чл. 56 от закона:

3. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 2:

4. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 4, при пристигането на стоките на определеното за тази цел място да впише стоките в материалната си отчетност;

5. да държи на разположение на митническите органи от момента на вписването в материалната отчетност, посочено в т. 1, 2, 3 и 4, всички документи, представянето на които се изисква за прилагането на разпоредбите относно режим внос.

(2) При условие че това няма да повлияе на контрола на правилното протичане на операциите, митническите органи могат:

1. да разрешат уведомяването, посочено в ал. 1, т. 1, 2 и 3, да се извърши непосредствено преди пристигането на стоките;

2. при определени особени обстоятелства, обусловени от характера на въпросните стоки и ускорения темп на операциите, да освободят титуляря на разрешението от задължението да уведомява митническото учреждение за всяко пристигане на стоки, при условие че предостави на същото учреждение цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникване на нужда от това; в този случай вписването на стоките в материалната отчетност на въпросното лице е равносилно на разрешение за тяхното вдигане.

(3) С разрешение на началника на Главното управление на митниците вписването в материалната отчетност, посочено в ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, може да бъде заменено от всяка друга формалност, предлагаща подобна гаранция. Вписването трябва да показва датата, на която е извършено, и данните, необходими за идентифицирането на стоките.

Чл. 183

Разрешението, посочено в чл. 179, трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата за оформяне на място, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 182 и данните за обезпечението, което заинтересуваното лице трябва да осигури;

3. срока за вдигане на стоките;

4. срока, в който допълнителната декларация трябва да се подаде пред компетентното митническо учреждение, определено за тази цел;

5. условията, при които стоките, при необходимост, ще бъдат предмет на допълнителна декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер.

Чл. 184

(1) Декларациите за поставяне под режим митническо складиране, които митническото учреждение за поставяне под режима може да приема по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, трябва да съдържат най-малкото данните, необходими за идентифицирането на стоките, за които се отнася декларацията, включително тяхното количество.

(2) Разпоредбите на чл. 171, 172 и 175 се прилагат и при режим митническо складиране, като се отчита съответната специфика.

Чл. 185

(1) В съответствие с условията и начина, посочени в чл. 186, митническите органи могат да разрешат на декларатора въз основа на писмено искане да декларира стоките за поставяне под режима в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да съдържа данните, посочени в чл. 184, ал. 1, и може да бъде под формата на:

1. опростена митническа декларация от типа, посочен в чл. 184, или

2. търговски или друг документ, придружен от искане за поставяне под режима.

(3) Когато процедурата по ал. 1 и 2 се прилага за митнически склад от тип D, облекчената декларация трябва също да включва данни за вида на стоките, достатъчно подробни, за да позволят тяхното бързо и еднозначно класиране и тяхната митническа стойност.

(4) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за склад от тип F, както и за поставяне под режим на местни селскостопански продукти, независимо в какъв тип митнически склад те се намират.

(5) Процедурата по ал. 2, т. 2 се прилага за складове от тип B, като изключва възможността да се използва търговски документ. Когато използваният документ не съдържа изискваните данни за поставяне под режима, те трябва да са посочени в придружаващото искане.

Чл. 186

(1) Искането по чл. 185, ал. 1 се изготвя в писмена форма и съдържа всички данни, необходими за даване на разрешението.

(2) Когато обстоятелствата позволяват, искането по чл. 185, ал. 1 може да бъде заменено от общо искане по отношение на операции, осъществявани за определен период. В този случай искането се изготвя съгласно условията по чл. 329 — 331 и се подава заедно с искането за откриване и управление на митнически склад или като изменение на първоначалното разрешение за откриване и управление на митнически склад, подадено пред митническите органи, разрешили режима.

(3) Разрешението по чл. 185, ал. 1 се дава на заинтересуваното лице, при условие че това няма да повлияе на правилното протичане на операциите.

(4) Разрешението се отказва, когато:

1. не се гарантира правилното протичане на операциите;

2. заинтересуваното лице поставя стоки под режима само епизодично;

3. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническото законодателство.

(5) При условията на чл. 21 от закона разрешението може да бъде отменено, когато възникнат основанията за отказ по ал. 4.

Чл. 187

(1) Разрешението по чл. 185, ал. 1 трябва да посочва специалните правила за прилагането на процедурата, и по-специално:

1. митническото учреждение или учреждения за поставяне под режима;

2. формата и съдържанието на облекчената декларация.

(2) В случая по ал. 1 подаването на допълнителна митническа декларация не се изисква.

Чл. 188

(1) Разрешението за използване на процедурата за оформяне на място се дава в съответствие с условията и по начина, определен в ал. 2 и в чл. 189 и 190.

(2) Процедурата за оформяне на място не се прилага за складове от тип B и F.

(3) Разпоредбите на чл. 186 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 189

(1) За да позволи на митническите органи да осигурят правилното протичане на операциите, при пристигането на стоките на определеното за целта място титулярят на разрешението трябва:

1. надлежно да уведоми надзорното митническо учреждение за пристигането на стоките по форма и начин, определени от него;

2. да впише стоките в материалната си отчетност; това вписване трябва да съдържа най-малко данните, използвани за идентифициране на стоките в обичайната практика, включително и тяхното количество;

3. да държи на разположение на надзорното митническо учреждение всички документи относно поставянето на стоките под режим митническо складиране.

(2) Разпоредбите на чл. 182, ал. 2 се прилагат и при режим митническо складиране.

Чл. 190

(1) Разрешението по чл. 188, ал. 1 трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 189;

3. срока за вдигане на стоките.

(2) В случаите по ал. 1 подаване на допълнителна митническа декларация не се изисква.

Чл. 191

(1) Декларациите за поставяне под митнически икономически режим, различен от пасивно усъвършенстване или от митническо складиране, които митническото учреждение за поставяне под режима може да приема по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, или без да бъдат придружени от документите по чл. 132, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетки 1 (първо и второ подразделение) 14, 21, 31, 37, 40 и 54 на Единния административен документ и в клетка 44 – данни за разрешението или когато се прилага чл. 334г, ал. 1 – данни за искането.

(2) Разпоредбите на чл. 171, 172 и 175 се прилагат, като се отчита съответно спецификата.

(3) В случаите на поставяне под режим активно усъвършенстване при прилагане на система с възстановяване разпоредбите на чл. 173 и 174 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 192

Разпоредбите на чл. 176 – 183 и чл. 186 се прилагат, като се отчита съответно спецификата за стоки, декларирани за митнически икономически режими от тази глава.

Чл. 193

Разпоредбите на чл. 195 – 202, прилагани за стоки, декларирани за износ, се прилагат, като се отчита съответната специфика и за стоки, декларирани за износ под режим пасивно усъвършенстване.

Чл. 194

(1) В случаите на приключване на митнически икономически режим, различен от пасивно усъвършенстване и от митническо складиране, могат да се прилагат опростените процедури за внос, износ и реекспорт. В случаите на реекспорт разпоредбите на чл. 195 – 202 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(2) Опростените процедури по чл. 170 – 183 могат да се прилагат и при оформянето под режим внос на стоки, които са под режим пасивно усъвършенстване.

(3) В случаите на приключване на режим митническо складиране могат да се прилагат опростените процедури за внос, износ или реекспорт.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3:

1. за стоките, поставени под режима в склад от тип F, не се разрешава опростена процедура;

2. за стоките, поставени под режима в склад от тип B, могат да се прилагат единствено процедурите за опростено и облекчено деклариране;

3. издаването на разрешение за склад от тип D води до автоматичното прилагане на процедурата за оформяне на място за режим внос. В случаите, когато заинтересуваното лице иска да се ползва от прилагането на елементите за облагане, които не могат да бъдат контролирани без физическа проверка на стоките, тази процедура не може да бъде прилагана. В този случай могат да се използват други процедури, включващи представяне на стоките пред митническите органи.

Чл. 194а

Когато на едно и също лице са издадени две или повече разрешения за ползване на митнически икономически режими и един от режимите се приключва с поставяне под друг режим чрез оформяне на място, допълнителна митническа декларация не се изисква.

Чл. 195

(1) Формалностите, извършвани в митническото учреждение на износа съгласно чл. 605, могат да бъдат опростени в съответствие с разпоредбите на тази глава.

(2) Разпоредбите на чл. 606 и 609 се прилагат и за тази глава.

Чл. 195а

(1) При спазване разпоредбите на раздели III и IV митническите органи могат да разрешат при облекчено деклариране и оформяне на място вместо Единен административен документ да се използва търговски или административен документ или друг носител на информация.

(2) Документът или носителят на информация по ал. 1 трябва да съдържа най-малко данните, които са необходими за идентификацията на стоката и думите “Опростен износ”, и да бъде придружен от искане за поставяне под режим.

(3) Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат искането по ал. 2 да се замени от общо искане, което обхваща износните операции за определен период. В този случай върху всеки документ или носител на информация по ал. 1 трябва да е вписан номерът на разрешението от митническите органи за прилагане на тази процедура.

(4) В случаите по ал. 1 търговският или административният документ служи като доказателство за износ по същия начин като формуляр 3 на Единния административен документ.

(5) Когато се използват други носители на информация, ал. 4 се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл. 196

(1) Декларациите за износ, които митническото учреждение може да приеме по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетки 1 (първо и второ подразделение), 2, 14, 17а, 31, 33, 38, 44, и 54 на Единния административен документ, както и всяка допълнителна информация, която митническите органи счетат за необходима за идентифициране на стоките и прилагане на разпоредбите за износ, както и за определяне размера на обезпечението, което може да бъде изискано, преди стоките да бъдат изнесени. Когато за стоките се прилагат износни митни сборове или други мерки, които се отнасят до селскостопанската политика, се изисква цялата информация за точното прилагане на тези митни сборове или мерки.

(2) Митническите органи могат да позволят на декларатора да не попълва клетки 17а и 33, при условие че:

1. декларира, че изнасянето на въпросните стоки не е обект на забрани или ограничения и митническите органи нямат причини за съмнение по отношение на това, и

2. описанието на стоките позволява тяхното бързо и еднозначно класиране в Митническата тарифа на Република България.

(3) В клетка 44 на формуляр 3 трябва да бъде вписан текстът „Опростен износ“.

(4) Разпоредбите на чл. 171 – 175 се прилагат и при режим износ, като се отчита съответната специфика.

Чл. 196а

Когато се прилага чл. 602, заместващата декларация може да се подаде в митническото учреждение, където е установен износителят. Опростената декларация трябва да включва митническото учреждение, където ще бъде подадена заместващата декларация. Митническото учреждение, където е подадена опростената митническа декларация, изпраща екземпляри 1 и 2 на митническото учреждение, където се подава заместващата декларация.

Чл. 197

(1) На основание на писмено искане, съдържащо цялата информация, изисквана за даване на разрешението, митническите органи могат да разрешат на декларатора в съответствие с условията и реда, установени в чл. 177 и 178, които се прилагат, като се отчита съответната специфика, да декларира стоките за износ в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да бъде под формата на опростен Единен административен документ, съдържащ най-малко данните, необходими за идентифицирането на стоките. Разпоредбите на чл. 196, ал. 3 и 4 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 198

На основание на писмено искане разрешението за използване на процедурата за оформяне на място може да се даде при условията и по начина, посочени в чл. 199, на всяко лице, наричано по-нататък „одобрен износител“, което иска да извършва износни операции в своите помещения или на други места, определени или одобрени от митническите органи.

Чл. 199

Разпоредбите на чл. 180 и 181 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 200

(1) За да осигури възможност на митническите органи да се убедят в правилното протичане на операциите преди заминаването на стоките от определеното за тази цел място, одобреният износител, посочен в чл. 198, трябва:

1. надлежно да уведоми митническите органи за това заминаване по форма и по начин, определени от тях, за да получи разрешение за вдигане на стоките;

2. да впише стоките в материалната си отчетност; с разрешение на началника на Главното управление на митниците това вписване може да бъде заменено от всяка друга формалност, предлагаща подобна гаранция; вписването трябва да показва датата, на която е извършено, и данните, необходими за идентифицирането на стоките;

3. да държи на разположение на митническите органи всички документи, представянето на които може да бъде изискано за прилагането на разпоредбите относно износа на стоките.

(2) При определени особени обстоятелства, обусловени от характера и ускорения темп на операциите, митническите органи могат да освободят одобрения износител от изискването да уведомява компетентното митническо учреждение за всяко заминаване на стоки, при условие че му предостави цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникване на нужда от това. В този случай вписването на стоките в материалната отчетност на одобрения износител е равносилно на разрешение за вдигане на стоките.

Чл. 201

(1) За да се удостовери, че стоките действително са напуснали митническата територия на Република България, като доказателство се използва формуляр 3 на Единния административен документ.

(2) В разрешението за използване на процедура за оформяне на място трябва да е указано, че формуляр 3 на Единния административен документ се заверява предварително.

(3) Предварителната заверка по ал. 2 може да се извърши по един от следните начини:

1. клетка А може да бъде подпечатана предварително с печата на компетентното митническо учреждение и подписана от служител на учреждението;

2. одобреният износител може да подпечата декларацията, като използва специален печат, отговарящ на образеца в приложение № 29.

(4) Преди заминаването на стоките одобреният износител трябва:

1. да изпълни процедурите, посочени в чл. 200;

2. да посочи върху формуляр 3 на Единния административен документ данните за вписването на стоките в материалната отчетност и датата, на която това е извършено.

(5) Клетка 44 на формуляр 3 на ЕАД, попълнена в съответствие с ал. 3, трябва да включва:

1. номера на разрешението и наименованието на издалото го митническо учреждение;

2. текста „Опростен износ“.

Чл. 202

(1) Разрешението по чл. 198 трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата за оформяне на място, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 200;

3. момента на вдигане на стоките;

4. съдържанието на формуляр 3 на Единния административен документ и начина, по който ще бъде заверен;

5. процедурата за представяне на допълнителната декларация и срокът, в който тя трябва да бъде подадена.

(2) Разрешението трябва да включва задължението на одобрения износител да вземе всички необходими мерки, за да осигури съхраняването на специалния печат или на формулярите, заверени предварително с печата на митническото учреждение на износа.

Чл. 203

Внесените стоки губят статута си на местни стоки, ако вносните митни сборове за тях са били възстановени или опростени:

1. в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване;

2. в съответствие с разпоредбите на чл. 861, когато стоките са били дефектни или не са съответствали на сключения търговски договор;

3. когато стоките са били изнесени, реекспортирани или са получили друго митническо направление, позволяващо това възстановяване или опрощаване.

Чл. 204

(1) Когато местни стоки са изнесени под покритието на карнет АТА по реда на чл. 618, вносът на тези стоки може да се извърши под покритието на карнет АТА.

(2) В случая по ал.1 митническото учреждение, където стоките се поставят под режим внос, извършва следните формалности:

1. проверяват се данните, попълнени в полета от „А“ до „G“ на отрязъка за реимпорт;

2. попълва се талонът и поле „Н“ на отрязъка за реимпорт;

3. задържа се отрязъкът за реимпорт.

(3) Когато формалностите по приключване на временния износ се извършват пред митническо учреждение, различно от входното, превозът на стоките от входното митническо учреждение до митническото учреждение, където тези формалности се извършват, се осъществява без допълнителни формалности.

Чл. 205

(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат, когато е предвидено, че стоките, поставени под режим внос с благоприятно тарифно третиране или с намалена или нулева ставка на мито поради специфичното им предназначение, са предмет на митнически надзор за използването им по определено специфично предназначение.

(2) За целите на тази глава:

1. „единно разрешение" е разрешение, което се отнася до митнически учреждения на територията на две или повече държави членки, на територията на които стоките ще се използват по определено специфично предназначение;

2. „отчетност" са водените от титуляря или за негова сметка търговски, данъчни и други счетоводни документи и регистри;

3. „отчети" са данните, съдържащи независимо върху какъв носител цялата необходима информация и технически подробности, даващи възможност на митническите органи да осъществяват надзор и контрол на операциите;

4. „компетентни митнически органи" са началниците на митници, в района на които стоките ще се използват по определено специфично предназначение.

Чл. 206

(1) Предоставянето на благоприятно тарифно третиране в съответствие с чл. 28 от закона се извършва с писмено разрешение, когато е предвидено, че стоките са предмет на митнически надзор за използването им по определено специфично предназначение. Когато стоки се поставят под режим внос с намалена или нулева ставка на митото поради специфичното им предназначение и действащите разпоредби изискват стоките да останат под митнически надзор в съответствие с чл. 88 от закона, писмено разрешение за ползване на режима е задължително за целите на митническия надзор за използването на стоките по определеното специфично предназначение.

(2) Исканията се подават писмено съгласно образеца по приложението към чл. 329, ал. 1 в териториалното митническо управление, в чийто район стоките ще се използват по определено специфично предназначение. Искане за подновяване или за промяна на издадено разрешение може да бъде подадено в свободна писмена форма.

(3) При особени обстоятелства компетентните митническите органи могат да разрешат митническата декларацията за режим внос при деклариране по нормалната процедура чрез писмена декларация или по електронен път да се счита за искане за разрешение, при условие че:

1. искането се отнася до едно митническо учреждение, и

2. лицето, подало искането, определя стоките изцяло за предвиденото специфично предназначение, и

3. правилното провеждане на операциите е гарантирано.

(4) Когато компетентните митнически органи счетат, че информацията в искането е недостатъчна, те могат да изискват допълнителни данни от лицето, подало искането.

(5) В случаите по ал.3 компетентните митнически органи изискват при спазване разпоредбите на чл. 130 искането да бъде придружено от документ, изготвен от декларатора, който да съдържа най-малко следната информация:

1. име и адрес на лицето, което подава искането, на декларатора и на оператора;

2. описание на специфичното предназначение;

3. техническо описание на стоките, продуктите, получени от тяхното използване за определеното специфично предназначение, и начините за идентифицирането им;

4. оценка на рандемана или на метода, чрез който той ще бъде определен;

5. предвиждания срок за използване на стоките по определеното специфично предназначение;

6. мястото на използване на стоките по определеното специфично предназначение.

(6) Когато е подадено искане за единно разрешение, в съответствие с процедурата по ал. 7 — 11 се извършва предварително съгласуване със засегнатите държави членки.

(7) Искането за единно разрешение се подава до териториалното митническо управление, в чийто район е мястото:

1. където се води основната отчетност на лицето за целите на последващия контрол и където ще се извършват част от операциите, които ще се включат в разрешението, или

2. където основната част от стоките ще се използват по определеното специфично предназначение.

(8) Териториалното митническо управление по ал. 7 изпраща копие от искането и проекта на разрешението до засегнатите държави членки, в чийто район ще се извършват операции по използване на стоки по определеното специфично предназначение. Засегнатите държави членки в 15-дневен срок потвърждават датата на получаване.

(9) Засегнатите държави членки уведомяват за възраженията си в срок 30 дни, считано от датата на получаване проекта на разрешението. При наличие на възражения, изпратени в 30-дневния срок, искането може да бъде отхвърлено.

(10) Когато в срока по ал. 9 териториалното митническо управление по ал. 7 не е получило възражения по проекта на разрешение, разрешението може да бъде издадено. Копие от издаденото разрешение се изпраща на засегнатите държави членки.

(11) Лицето, подало искането, се уведомява за решението за издаване на разрешение или за причините за отхвърляне на искането в срок 30 дни от датата на подаване на искането или от датата на получаване на поисканата допълнителна информация по ал. 4 в компетентното териториално митническо управление.

Чл. 207

(1) Разрешението по чл. 206, ал. 1 се издава от началника на митницата, в която е подадено искането, по образец съгласно приложението към чл. 329, ал. 1.

(2) Разрешението по ал. 2 се издава на местни лица, при условие че:

1. предвижданите дейности са в съответствие с определеното специфично предназначение и с разпоредбите на чл. 210 за прехвърляне на стоките и правилното провеждане на операциите е осигурено;

2. лицето, което подава искането, осигурява всички необходими гаранции за правилното провеждане на операциите, които ще се извършат, и то ще поеме следните задължения:

3. може да бъде осигурен ефективен митнически надзор и административните мерки, които ще бъдат предприети от митническите органи, съответстват на икономическата обосновка на режима;

4. се водят и съхраняват съответните отчети;

5. е представено обезпечение — в случаите, когато митническите органи счетат това за необходимо.

(3) В случаите на искане по чл. 206, ал. 3 разрешението се дава на местни лица чрез приемане на митническата декларация, при спазване на другите условия, определени в ал. 1.

(4) Разрешението трябва да включва следната информация:

1. идентификационни данни на титуляря на разрешението;

2. когато е необходимо — тарифния номер по Комбинираната номенклатура на Република България или по Интегрираната митническа тарифа, вид и описание на стоките и на операциите по специфичното предназначение и разпоредби относно рандемана;

3. средства и методи за идентификация и за митнически надзор, включващи мерки за:

4. срока, в който стоките трябва да бъдат използвани по определеното специфично предназначение;

5. митническите учреждения, където стоките ще се декларират за режим внос, и надзорното митническо учреждение;

6. местата, където стоките трябва да бъдат използвани по определеното специфично предназначение;

7. обезпечението, което трябва да се представи, когато е необходимо;

8. срока на валидност на разрешението;

9. възможността за прехвърляне на стоките в съответствие с чл. 210, ал.1, когато това е приложимо;

10. формалностите за прехвърляне на стоките в съответствие с чл. 210, ал. 2, когато това е приложимо;

11. разрешените опростени процедури в съответствие с чл. 82 от закона, когато това е приложимо;

12. методите за комуникация.

(5) При спазване разпоредбите на чл. 208 разрешението влиза в сила от датата на издаването му или от по-късна дата, определена в него. Срокът на валидност не може да превишава 3 години, считано от датата на влизането му в сила, с изключение на случаите, когато са налице надлежно доказани причини.

Чл. 208

(1) Компетентните митнически органи могат да издадат разрешение с обратно действие. При спазване разпоредбите на ал. 2 и 3 това разрешение влиза в сила от датата на подаване на искането.

(2) Когато искането е за подновяване на разрешение за същия вид операции и стоки, разрешение може да се издаде с обратно действие от датата, на която е изтекло първоначалното разрешение.

(3) В изключителни случаи разрешението може да бъде с обратно действие от дата преди датата на подаване на искането, но не повече от една година, считано от тази дата, при условие че се докаже съществуването на икономическата необходимост и когато:

1. искането не е свързано с опит за измама или с явна небрежност, и

2. отчетността на лицето, подало искането, потвърждава, че всички изисквания на предвидените в разрешението мерки могат да се считат за изпълнени, и, при необходимост—за целите на избягване на подмяна, стоките могат да бъдат идентифицирани за съответния период, и тази отчетност позволява проверка за спазването на предвидените мерки, и

3. всички формалности по отношение на стоките е възможно да бъдат изпълнени, включително при необходимост-анулиране на декларацията.

Чл. 209

Изтичането на срока на валидност на разрешението не засяга стоки, които са били поставени под режим внос по силата на това разрешение преди изтичането на неговия срок.

Чл. 210

(1) Прехвърлянето на стоки между различни места, определени в едно разрешение, може да се извърши без митнически формалности.

(2) Прехвърлянето на стоки между двама титуляри на разрешения се извършва съгласно формалностите за преместване, определени в приложението към чл. 334к, ал. 3, като се отчита съответната специфика.

(3) С приемането на стоките лицето, на което се прехвърлят, става титуляр на задълженията по тази глава по отношение на прехвърлените стоки.

(4) Лицето, което прехвърля стоките, се освобождава от задълженията си, когато са изпълнени следните условия:

1. лицето, на което се прехвърлят стоките, ги е получило и е било информирано, че стоките, за които са прехвърлени задълженията, са предмет на митнически надзор за използването им по определено специфично предназначение;

2. митническият контрол е преминал в надзорното митническо учреждение на лицето, на което се прехвърлят стоките; в случай че не е предвидено друго от компетентните митнически органи, това става, когато лицето, на което се прехвърлят стоките, ги е завело в неговите отчети.

Чл. 211

(1) В случаи на прехвърляне от авиокомпании, които извършват международни превози на материали за поддръжката или ремонта на въздухоплавателни превозни средства по споразумения за обмен или за собствени нужди, се използва въздушна товарителница или равностоен документ.

(2) Въздушната товарителница или равностойният документ трябва да съдържат най-малко следната информация:

1. наименованието на авиокомпанията изпращач;

2. наименованието на отправното летище;

3. наименованието на авиокомпанията получател;

4. наименованието на получаващото летище;

5. описанието на материалите;

6. броя на стоките.

(3) Информацията по ал. 2 може да бъде предоставена в кодирана форма или в указан приложен документ.

(4) Въздушната товарителница или равностойният документ трябва да носят на лицевата страна следната индикация с главни печатни букви: „СПЕЦИФИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ".

(5) Авиокомпанията изпращач задържа екземпляр от въздушната товарителница или равностойния документ като част от нейните отчети и по начин, определен от митническите органи в отправното летище, изпраща друг екземпляр на компетентното митническо учреждение.

(6) Авиокомпанията получател задържа екземпляр от въздушната товарителница или равностойния документ като част от нейните отчети и по начин, определен от митническите органи в получаващото летище, изпраща друг екземпляр на компетентното митническо учреждение.

(7) Материалите в непроменено състояние и екземплярите на въздушната товарителница или на равностойния документ трябва да бъдат предадени на авиокомпанията получател на място, определено от компетентните митнически органи. Авиокомпанията получател завежда материалите в своите отчети.

(8) Задълженията по ал. 1-7 се прехвърлят от авиокомпанията изпращач на авиокомпанията получател от момента на предаване на материалите в непроменено състояние и на екземплярите на въздушната товарителница или на равностойния документ на авиокомпанията получател.

Чл. 212

(1) Компетентните митническите органи могат при определени от тях условия да допуснат изнасянето на стоките или тяхното унищожаване.

(2) Когато стоките се изнасят, те се считат за чуждестранни стоки от момента на приемане на износната митническа декларация.

(3) В случаи на унищожаване се прилага чл. 180, ал. 7 от закона.

Чл. 213

Когато компетентните митнически органи се съгласят, че използването на стоките по предназначение, различно от определеното в разрешението, е оправдано, такова използване, различно от износ или унищожаване, води до възникване на митническо задължение.

Чл. 214

(1) Стоките по чл. 205, ал. 1 остават под митнически надзор и подлежат на облагане с вносни митни сборове до:

1. първото им използване по определеното специфично предназначение;

2. изнасянето, унищожаването или използването им по друго предназначение в съответствие с чл. 212 и 213.

(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1, когато стоките са подходящи за повторно използване и с цел избягване на злоупотреба компетентните митнически органи счетат това за необходимо, митническият надзор продължава за срок до 2 години след датата на първото използване на стоките по определеното специфично предназначение.

(3) Отпадъци и остатъци, получени в резултат на обработка или преработка на стоки, и загуби от естествени фири се считат за стоки, използвани по определеното специфично предназначение.

(4) За отпадъци и остатъци, получени в резултат на унищожаване на стоки, митническият надзор приключва, когато тези отпадъци и остатъци получат допустимо митническо направление.

Чл. 215

(отменен)

(1) Ако вносните митни сборове за дадена стока, прилагани при специфичното ѝ предназначение, не са по-малки от тези, които се прилагат по принцип за такава стока, тя трябва да бъде класирана в подпозицията от Митническата тарифа, отнасяща се за това специфично предназначение, без да се прилагат разпоредбите на тази глава.

(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за стоките, включени в приложение № 17.

Чл. 216

Когато тарифните мерки по чл. 26, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от закона са за определено количество или стойност, те се ползват в съответствие с принципа „пръв пристигнал – пръв обслужен“ по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 217

Ако митническите органи анулират митническа декларация за внос на стоки, за които е разрешено ползването на тарифна квота, съответното количество или стойност на стоката се възстановява веднага към наличните за ползване.

Чл. 218

Тарифната квота се счита за:

1. некритична:

2. критична:

Чл. 219

(1) При спазване разпоредбите на чл. 179 от закона и на изключенията по ал. 2 всички стоки, които се намират на митническата територия на Република България, се считат за местни стоки, освен ако е удостоверено, че те нямат местен статут.

(2) Не се считат за местни стоките, които:

1. се въвеждат на митническата територия на Република България в съответствие с чл. 44 от закона; като изключение от тази разпоредба в съответствие с чл. 45, ал. 4 от закона въведените на митническата територия на Република България стоки се считат за местни, освен ако е удостоверено, че те нямат местен статут, когато по отношение на въздушния транспорт те са били натоварени или претоварени на разположено на митническата територия на Република България летище с направление към друго летище на митническата територия на Република България, когато превозът се осъществява под покритието на един-единствен превозен документ, издаден в страната;

2. са временно складирани или са били внесени в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад;

3. са били поставени под режим с отложено плащане или в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620.

Чл. 220

По свое желание деклараторът на режим транзит може да отбележи в транзитния документ, че подлежащата на превоз стока има местен статут, чрез вписване на думата „БЪЛГАРСКА" срещу съответната стока, удостоверено с личния му подпис, като това трябва да бъде направено по такъв начин, че недвусмислено да се отнася само за местните стоки, в случаите, когато под покритието на транзитния документ ще се превозват едновременно местни и чуждестранни стоки. За доказване достоверността на вписването деклараторът трябва да представи документи, потвърждаващи, че стоката е местна. След като митническите органи се уверят в достоверността на вписването, то се заверява с подпис и личен печат на компетентен митнически служител, като се отбелязва и датата.

Чл. 221

Стоките с повишен риск са определени в приложение № 25. Когато разпоредба на правилника препраща към това приложение, мерките, свързани със стоките, които са посочени в него, се прилагат само когато количеството на тези стоки надвишава определеното минимално количество. Агенция „Митници" най-малко веднъж годишно анализира обхвата на стоките по приложение № 25 и при необходимост прави предложение за неговото изменение.

Чл. 222

За целите на този дял се счита, че:

1. „отправно митническо учреждение" е митническото учреждение, където е приета декларацията за поставяне под режим транзит;

2. „получаващо митническо учреждение" е митническото учреждение, където поставените под режим транзит стоки трябва да бъдат представени, за да завърши режимът;

3. „гаранционно митническо учреждение" е митническото учреждение, където е прието обезпечението;

4. „входно митническо учреждение" е граничното митническо учреждение, през което стоките се въвеждат на митническата територия на Република България;

5. „изходно митническо учреждение" е граничното митническо учреждение, през което стоките напускат митническата територия на Република България;

6.

Чл. 223

При превози по вода по искане на заинтересувано лице режимът транзит може да се оформи с ЕАД, като по отношение на обезпечението се прилага чл. 101, т. 1 от закона и корабните каргоманифести/товарителници могат да бъдат използвани за товарни списъци.

Чл. 224

Режим транзит се прилага по отношение на стоки, превозвани по въздух, само ако те се натоварват или претоварват на летище в Република България.

Чл. 225

(1) Разпоредбите на глави 24 и 25 от закона и разпоредбите на този дял се прилагат, като се отчита съответната специфика и за другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, различни от мит-ните сборове.

(2) По искане на заинтересувано лице или при възникнала административна необходимост отговорното лице вписва в транзитната декларация общия размер на митните сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания за стоките, без да се отчитат предвидени тарифни преференции, облекчения и освобождавания.

Чл. 226

(1) Обезпечението при режим транзит може да бъде учредено с банкова гаранция, издадена от банка със седалище в Република България, представляваща договор за поръчителство и отговаряща на условията на чл. 193 от закона и на този дял, или с паричен депозит при спазване разпоредбите на чл. 191 от закона и на този дял.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

Чл. 227

(1) Когато режим транзит не е приключен, отправното митническо учреждение уведомява поръчителя във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 12 месеца считано от датата на приемане на транзитната декларация.

(2) Когато режимът не е приключен, отправното митническо учреждение известява поръчителя в срок до 3 години считано от датата на приемане на транзитната декларация, че той е или може да бъде длъжен за сумите, за които той отговаря по отношение на съответната транзитна операция. В това известие се посочват най-малко номерът и датата на транзитната декларация, наименованието на отправното митническо учреждение, наименованието/ името на отговорното лице, датата на възникване на митническото задължение и размерът на дължимите суми. В случаите, когато поръчителят се известява, че е длъжен да заплати сумите, за които той отговаря, известието трябва да бъде изпратено, след като отговорното лице не може да бъде открито на посочения от него адрес или е отказало доброволно да заплати дължимите митни сборове и други държавни вземания. Тези обстоятелства се посочват в известието.

(3) Ако поръчителят не е бил уведомен в срока по ал. 1 или е бил уведомен, но не е получил известие в срока по ал. 2, той се освобождава от поетите с договора за поръчителство задължения и приетата от гаранционното митническо учреждение гаранция се връща.

(4) Когато поръчителят е бил уведомен и/ или известен по реда ал. 1 и 2 и след това дължимите суми по съответната транзитна операция са заплатени или задължението е погасено по друг начин, или режим транзит е приключен, митническите органи уведомяват поръчителя за това.

Чл. 228

Предприелото мерки за уведомяване отправно митническо учреждение информира гаранционното митническо учреждение за всички случаи на възникване на митническо задължение във връзка с транзитни декларации, които са били приети от отправното митническо учреждение, а също така и за предприетите спрямо длъжника действия по събиране на митническото задължение и другите държавни вземания.

Чл. 229

Характеристиките на формулярите, различни от ЕАД, използвани при режим транзит, са посочени в приложение № 18б.

Чл. 230

(отменен)

(1) Когато стоките трябва да се превозят под режим транзит, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на използвания формуляр символа „Т“. Когато се използват допълнителни формуляри, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на допълнителните формуляри символа „T bis“. Когато не се разрешава използването на допълнителни формуляри поради използването на автоматизирана система за обработка на декларации, към формуляра на транзитната декларация се прилагат един или повече изготвени формуляри на ЕАД. В този случай в дясната половина на клетка 1 на тези формуляри се вписва символът „T bis“.

(2) Декларация T се подписва и подпечатва от отговорното лице и се представя чрез наймалко три формуляра в отправното митническо учреждение.

(3) Когато режимът транзит следва предшестващо митническо оформяне, съответстващите на това оформяне митнически документи трябва да бъдат вписани в представяната в отправното митническо учреждение декларация T.

Чл. 231

(отменен)

(1) Едно и също превозно средство може да се използва за натоварване на стоки от няколко отправни митнически учреждения, както и за разтоварване в няколко получаващи митнически учреждения.

(2) Една декларация T може да обхваща само стоки, натоварени или подлежащи на натоварване на едно превозно средство и предназначени да бъдат превозени от едно отправно до едно получаващо митническо учреждение.

(3) За прилагането на ал. 1 и при условие че се превозват стоки, които трябва да бъдат отправени заедно, като едно превозно средство се счита:

1. пътно превозно средство, придружено от неговото(ите) ремарке(та) или полуремарке(та);

2. композиция от открити и/или закрити железопътни вагони;

3. кораби, представляващи обща композиция;

4. контейнери, натоварени на превозно средство по смисъла на този член.

Чл. 232

(отменен)

(1) Отправното митническо учреждение приема и регистрира декларация T, определя срок не по-голям от 10 дни, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, и може да взема такива мерки за идентификация, каквито сметне за необходими.

(2) Митническите органи в отправното митническо учреждение вписват необходимите данни в декларация T, запазват предназначения за него формуляр и връщат останалите формуляри на отговорното лице или на негов представител.

(3) В случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл. 243 или пък когато митническите органи в отправното митническо учреждение сметнат за необходимо, могат да определят маршрут за превоза на пратката. По искане на отговорното лице маршрутът може да бъде променен само от митническите органи, които са в близост до мястото, където се намира пратката по време на нейния превоз по определения маршрут. Тези органи трябва да впишат необходимите данни в декларация T и да уведомят незабавно митническите органи на отправното митническо учреждение.

(4) В случай на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Пратката и декларация T трябва да се представят незабавно пред най-близките до мястото, където се намира пратката, митнически органи. Тези митнически органи уведомяват незабавно отправното митническо учреждение за отклоняването и вписват необходимите данни в декларация T.

Чл. 233

(отменен)

(1) Като общо правило идентификацията на стоките се осигурява чрез пломбиране.

(2) Пломбирането се извършва:

1. по пригодност, когато транспортното средство е било одобрено въз основа на прилагането на други разпоредби или е признато от отправното митническо учреждение като годно за пломбиране;

2. на всеки отделен колет – в останалите случаи.

(3) Транспортните средства могат да бъдат признати като подходящи за пломбиране по пригодност, при условие че:

1. могат да бъдат пломбирани по лесен и ефикасен начин;

2. са конструирани така, че никакви стоки не могат да бъдат извадени или поставени, без да остават видими следи от това или без да се повредят пломбите;

3. нямат скрити помещения (тайници), където могат да бъдат укрити стоки;

4. товарните помещения са леснодостъпни за проверка от митническите органи.

(4) Отчитайки други евентуални мерки за идентификация, като снимки, мостри, опис на заводски марки и серийни номера, запечатване или всеки друг считан за подходящ начин, отправното митническо учреждение може да допусне превоз без пломбиране, когато:

1. описанието на стоките в декларация T или в допълнителните и придружаващите я документи позволява тяхната идентификация;

2. стоките са добре осигурени чрез поставяне на пломба от спедитор или превозвач;

3. чуждестранни митнически пломби или друга мярка, взета за стоките или придружаващите ги документи, осигуряват надеждна гаранция за идентифицирането на стоките.

(5) Поставянето на митнически пломби трябва да бъде отбелязано в митническите, а при необходимост – и в други документи.

(6) Мерките за идентификация на стоките задължително се запазват, освен ако е предвидено друго от специални разпоредби или при непредвидени обстоятелства, появили се по време на транзитната операция, като в тези случаи митническите органи трябва да бъдат уведомени за това.

Чл. 234

(отменен)

(1) Стоките се превозват под покритието на декларация T, чиито формуляри са оформени от отправното митническо учреждение и са предоставени на отговорното лице или на негов представител.

(2) Формулярите на декларация T трябва да се представят при всяко поискване от митническите органи, включително при товарене или разтоварване, пред органи на митническо учреждение, различно от отправното и от получаващото.

Чл. 235

(отменен)

(1) Описаните в декларация T стоки могат да се претоварват на друго превозно средство под контрола на митническите органи, без да е необходима нова декларация. В този случай митническите органи вписват необходимите данни в декларация T.

(2) При определени от началника на най-близкото до стоките митническо учреждение условия може да се разреши претоварването да се извърши без пряк надзор на митническите органи на това митническо учреждение. В този случай превозвачът прави вписванията в декларация T и я предоставя на тези митнически органи, за да поставят техните заверки.

Чл. 236

(отменен)

(1) Ако по време на превоза бъдат скъсани митнически пломби по независещи от превозвача причини, той трябва да изиска от митническите органи, в близост до които се намира превозното средство, да издадат констативен протокол. При възможност тези митнически органи поставят нови пломби.

(2) При пътнотранспортно произшествие, което налага претоварване на друго превозно средство, се прилага чл. 235.

(3) При непосредствена опасност, която изисква незабавно разтоварване на цялата стока или на част от нея, превозвачът може да предприеме необходимите според него мерки, като впише това в декларация Т. В този случай се прилага ал. 1.

(4) Ако в резултат на пътнотранспортно произшествие или на други инциденти по време на транзитната операция превозвачът не е в състояние да спази посочения в чл. 232 срок, той уведомява за това по възможно най-бързия начин митническите органи, посочени в ал. 1. Последните вписват съответните данни в декларация Т и имат право при искане от заинтересуваното лице да удължат дадения срок с необходимото в случая време.

Чл. 237

(отменен)

(1) Стоките и декларация Т трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение.

(2) Получаващото митническо учреждение вписва във формулярите на декларация Т данни за резултатите от извършените проверки и незабавно изпраща формуляр № 5 на отправното митническо учреждение, а формуляр № 4 задържа. Това, освен ако няма други разпоредби, се извършва след представянето на стоките, което се счита за осъществено, когато на стоките вече е дадено митническо направление или те са поставени във временен склад.

(3) Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, различно от посоченото в декларация Т, като тогава това митническо учреждение става получаващо.

(4) Когато митническите органи сметнат за необходимо или в случай че се прилагат разпоредбите на чл. 243, получаващото митническо учреждение може да бъде променено по искане на отговорното лице само от началника на митническото учреждение, което е в близост до мястото, където се намира пратката, и със съгласието на отправното митническо учреждение. В този случай се уведомява предварително определеното получаващо митническо учреждение и в декларация Т се вписват необходимите данни.

(5) Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на дадения от отправното митническо учреждение срок и това е в резултат на обстоятелства, които бъдат оправдани по убедителен за получаващото митническо учреждение начин и които не могат да се припишат на превозвача или на отговорното лице, се смята, че даденият срок е спазен.

Чл. 238

(отменен)

(1) Лице, което представя в получаващото митническо учреждение декларация Т заедно с пратката, за която тя се отнася, може да поиска да му бъде издадена квитанция, която предварително е попълнена от заинтересуваното лице.

(2) Формулярът на квитанцията по ал. 1 трябва да съответства на образеца в приложение № 19 или може да бъде съставена върху образеца, намиращ се в долната част на гърба на формуляр № 5 на декларация Т.

Чл. 239

(1) Еднократното обезпечение трябва да покрива пълния размер на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат, изчислен на основата на най-високите ставки за вида на съответните стоки, без да се отчитат тарифни преференции, облекчения и освобождавания за стоките. Размерът на еднократното обезпечение не може да бъде по-малък от минималния размер, когато такъв размер е указан в колона 5 на приложение № 25.

(2) Еднократното обезпечение с паричен депозит се учредява пред отправното митническо учреждение и се освобождава, когато режимът транзит е приключен.

(3) Еднократното обезпечение с паричен депозит може да се освободи в получаващото митническо учреждение, ако в него са извършени необходимите формалности за завършване на транзитната операция и при съгласие на ръководителя на отправното митническо учреждение. В този случай върху предназначения за връщане в отправното митническо учреждение екземпляр на транзитната декларация служебно се вписват текст „Депозитът е освободен от получаващото митническо учреждение" и дата, които се заверяват с подпис и печат.

(4) Еднократно обезпечение, учредено чрез поръчителство, може да бъде във формата на сертификати за еднократно обезпечение (еднократна гаранция със сертификати) в размер 14 000 лв., издадени от поръчителя в полза на лица, които имат намерение да действат като отговорни лица. Отговорността на поръчителя се ангажира до 14 000 лв. за всеки сертификат.

Чл. 240

Еднократното обезпечение, учредено чрез поръчителство (еднократна гаранция), трябва да съответства на образеца по приложение № 22. Когато отправното митническо учреждение е различно от гаранционното митническо учреждение, последното запазва екземпляр (заверено копие) на гаранцията. Оригиналът на гаранцията се представя от отговорното лице пред отправното митническо учреждение, където той се задържа. Когато данните, които се отнасят до гаранцията, се обменят между отправното и гаранционното митническо учреждение чрез използване на информационни технологии и мрежи за пренос на данни, оригиналът на гаранцията се задържа от отправното митническо учреждение.

Чл. 240а

(1) В случая по чл. 239, ал. 4 еднократната гаранция със сертификати трябва да съответства на образеца по приложение № 21. Гаранцията се приема от гаранционното митническо учреждение по чл. 277, ал. 2, т. 1.

(2) Сертификатът за еднократно обезпечение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца по приложение № 26. Поръчителят указва в сертификата неговата крайна дата на валидност, която не може да бъде повече от една година, считано от датата на издаването му.

(3) Поръчителят може да издава сертификати за еднократно обезпечение, които не са валидни за транзитна операция, отнасяща се до стоки, обхванати в списъка по приложение № 25. За тази цел поръчителят трябва да впише диагонално в сертификатите за еднократно обезпечение текста „Ограничена валидност".

(4) Когато гаранционното митническо учреждение обменя информация, отнасяща се до гаранцията, с отправното митническо учреждение чрез използване на информационни технологии и мрежи за пренос на данни, поръчителят им предоставя съгласно указаните от конкретните митнически органи начини всички изискуеми данни по отношение на сертификатите за еднократно обезпечение, които той издава.

(5) Отговорното лице трябва да предостави на отправното митническо учреждение достатъчен брой сертификати за еднократно обезпечение, необходими за покриване пълния размер, предвиден в чл. 239, ал. 1. Тези сертификати се задържат от отправното митническо учреждение.

Чл. 240б

(1) Гаранционното митническо учреждение прекратява еднократното обезпечение, когато условията, валидни към момента на приемане на договора за поръчителство, вече не са изпълнени. Поръчителят също може да прекрати еднократното обезпечение по всяко време.

(2) Прекратяването влиза в сила на 16-ия ден, следващ деня, когато е получено уведомлението, в зависимост от случая — от поръчителя или от гаранционното митническо учреждение. Считано от датата на влизане в сила на прекратяването издадените сертификати за еднократно обезпечение не могат да бъдат използвани за поставяне на стоки под режим транзит.

(3) За прекратяването и датата на влизането му в сила незабавно се уведомяват митническите учреждения.

Чл. 241

(1) Предмет на една транзитна декларация могат да бъдат само стоки, които са натоварени или трябва да бъдат натоварени на едно транспортно средство и са предназначени да бъдат превозени от едно отправно митническо учреждение до едно получаващо митническо учреждение.

(2) За прилагането на този член се считат като представляващи едно превозно средство, при условие че те превозват стоки, които трябва да бъдат отправени заедно:

1. пътно превозно средство, придружено от едно или повече ремаркета или полуремаркета;

2. влакова композиция с множество железопътни вагони;

3. кораби, съставляващи обща композиция;

4. контейнерите, натоварени върху едно превозно средство по смисъла на този член.

(3) Едно превозно средство може да бъде използвано за натоварване на стоки при няколко отправни митнически учреждения, както и за разтоварване при различни получаващи митнически учреждения.

Чл. 242

Вместо допълнителни формуляри като описателна част на транзитната декларация могат да се използват товарни списъци, изготвени в съответствие и по образеца съгласно приложения № 18 и 18а, които са неразделна част на декларацията.

Чл. 243

(1) Транзитната декларация се подава по електронен път в отправното митническо учреждение по реда на чл. 83, ал. 3 от закона.

(2) Митническите органи при спазване на определените за целта процедури приемат писмена транзитна декларация по реда на чл. 68 от закона, когато:

1. митническата информационна система не функционира;

2. информационната система на отговорно лице не функционира.

(3) Използването на писмена транзитна декларация в случаите по ал. 2, т. 2 се допуска след получаване на разрешение от митническите органи.

(4) Когато стоките се пренасят от пътници, които нямат директен достъп до митническата информационна система и по тази причина транзитната декларация не може да бъде подадена в отправното митническо учреждение по електронен път, митническите органи разрешават на пътниците да използват писмена транзитна декларация.

(5) Когато се прилага ал. 4, митническите органи осигуряват въвеждането в митническата информационна система на данните от писмената транзитна декларация, които са необходими за осъществяването на обмена на информацията между митническите учреждения.

Чл. 244

(отменен)

При условията и по реда на чл. 83, ал. 3 от закона транзитната декларация или някои от нейните данни могат да бъдат подадени чрез дискети, магнитни ленти или други подобни носители на данни, доколкото е възможно в кодирана форма.

Чл. 245

(отменен)

(1) На своя отговорност при издаването на гаранционния сертификат или по всяко време през срока на неговата валидност отговорното лице определя на гърба на сертификата лицата, които то оправомощава да подписват от негово име декларации за транзит. Попълват се трите имена и единният граждански номер на оправомощеното лице и спесимен на подписа му. Всяко вписване на оправомощено лице се заверява с подписа на отговорното лице, като последното има възможност да зачертава клетките на сертификата, които няма намерение да използва.

(2) Отговорното лице може по всяко време да зачеркне името на оправомощено лице, вписано от него на гърба на сертификата.

Чл. 246

(отменен)

Всяко лице, вписано на гърба на гаранционния сертификат, който се представя в отправното митническо учреждение, се смята за упълномощен представител на отговорното лице.

Чл. 247

(отменен)

Срокът на валидност на гаранционния сертификат не може да превишава 2 години. Този срок може да се продължи еднократно от гаранционното митническо учреждение, като продължението не може да бъде за повече от 2 години.

Чл. 248

(отменен)

(1) В случай че договорът за поръчителство бъде прекратен, другата страна и отговорното лице трябва да бъдат уведомени за това, като последното е длъжно незабавно да върне в гаранционното митническо учреждение всички валидни гаранционни сертификати, които са му били издадени.

(2) Гаранционните митнически учреждения информират съответните заинтересувани митнически учреждения за сключването или прекратяването на договор за обща гаранция и за всички невърнати гаранционни сертификати.

Чл. 249

(1) Поставените под режим транзит стоки трябва да бъдат превозени до получаващото митническо учреждение по икономически обоснован маршрут.

(2) Без да се нарушават разпоредбите на чл. 280а, за посочените в приложение № 25 стоки или когато митническите органи или отговорното лице счетат за необходимо, отправното митническо учреждение определя задължителен маршрут, като в клетка 44 на транзитната декларация се посочват най-малкото основни населени места (пътни артерии) по маршрута, отчитайки предоставените от отговорното лице данни.

Чл. 250

(1) Отправното митническо учреждение определя срок, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, като се отчитат определеният маршрут, разпоредбите, регламентиращи превозите, и другите приложими разпоредби, както и предоставената от отговорното лице информация.

(2) Определеният от отправното митническо учреждение срок не може да бъде по-голям от 5 дни.

(3) Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичането на определения от отправното митническо учреждение срок и когато неспазването му се дължи на надлежно обосновани за получаващото митническо учреждение обстоятелства, които са настъпили извън волята на превозвача или на отговорното лице, се приема, че срокът е спазен.

Чл. 251

(1) Като се отчитат разпоредбите на ал. 6, разрешаване вдигането на стоките, поставяни под режим транзит, се дава след пломбиране.

(2) Пломбирането се извършва:

1. на товарното помещение—когато превозното средство е било одобрено въз основа на прилагането на други разпоредби или е признато от отправното митническо учреждение като годно за пломбиране; 2.на всяка отделна опаковка (колет)—в останалите случаи.

(3) Пломбите трябва да отговарят на характеристиките, описани в приложение № 18в.

(4) Транспортните средства могат да бъдат признати като подходящи за пломбиране, при условие че товарните помещения:

1. могат да бъдат пломбирани по лесен и ефективен начин;

2. са конструирани така, че никакви стоки не могат да бъдат извадени или поставени, без да остават видими следи от това и без да се повредят пломбите;

3. нямат скрити помещения (тайници), където могат да бъдат укрити стоки; 4.са лесно достъпни за проверка от митническите органи.

(5) Всяко пътно превозно средство, ремарке, полуремарке или контейнер, одобрени за превоз на стоки под митническа пломба в съответствие с разпоредбите на международен договор, страна по който е Република България, се считат за годни за пломбиране.

(6) Като се отчитат други възможни мерки за идентификация, отправното митническо учреждение може да допусне превоз без пломбиране, когато описанието на стоките в транзитната декларация или в допълнителните документи позволява тяхната идентификация. Описанието на стоките се счита за позволяващо тяхната идентификация, когато то е достатъчно подробно, за да позволи лесно установяване на тяхното количество и на техния вид. Когато допуска превоз без пломбиране, отправното митническо учреждение вписва в клетка „D. Контрол от отправното митническо учреждение" на транзитната декларация след „Поставени пломби: Брой:" думата „Освободено".

Чл. 252

(1) Когато транзитната декларация се обработва в отправното митническо учреждение чрез информационна система, формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация се заместват от придружаващ транзитен документ по образец и при условия и по ред, определени съгласно чл. 83, ал. 3 от закона.

(2) Към придружаващия транзитен документ при необходимост може да се прилага списък на стоките по образец, определен съгласно чл. 83, ал. 3 от закона. Този списък представлява неразделна част на придружаващия транзитен документ.

(3) В случаите по ал. 1 отправното митническо учреждение задържа транзитната декларация и разрешава вдигането на стоките, предоставяйки придружаващия транзитен документ на отговорното лице.

(4) При условията и по реда на чл. 83, ал. 3 от закона придружаващият транзитен документ може да бъде отпечатван от информационната система на отговорното лице.

(5) Когато разпоредбите на този дял се отнасят до екземпляри на транзитната декларация, придружаваща пратката, тези разпоредби се прилагат за придружаващия транзитен документ, като се отчита съответната специфика.

Чл. 253

(отменен)

(1) Поръчителят може да издава сертификати за фиксирана гаранция с ограничена валидност, които:

1. не са валидни за транзитна операция със стоки, включени в приложения № 24 и 25;

2. могат да се използват едновременно най-много 7 броя за едно превозно средство по смисъла на чл. 231, ал. 2 за различни от посочените в т. 1 стоки.

(2) Поръчителят вписва по диагонал и с главни букви в издаваните от него сертификати по ал. 1 текста „ОГРАНИЧЕНА ВАЛИДНОСТ – ЧЛЕН 253 ОТ ППЗМ“.

Чл. 254

(отменен)

Гаранционното митническо учреждение информира съответните заинтересувани митнически учреждения за сключване или прекратяване на договор за фиксирана гаранция.

Чл. 255

Превозът на стоките, поставени под режим транзит, се извършва под покритието на формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация, които се предоставят на отговорното лице от отправното митническо учреждение.

Чл. 255а

(1) Превозвачът е длъжен да извърши съответни вписвания във формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация и да ги представи заедно с пратката на най-близките до превозното средство митнически органи в следните случаи:

1. когато се променя задължителният маршрут и се прилагат разпоредбите на чл. 249, ал. 2;

2. при скъсване на пломба по време на превоза по причини, независещи от волята на превозвача;

3. при претоварване на стоките върху друго превозно средство; такова претоварване трябва да се извършва под надзора на митническите органи, но последните могат да разрешат то да се извърши и без надзор;

4. при неизбежна опасност, изискваща незабавното частично или пълно разтоварване на превозното средство;

5. по повод на всяко събитие, инцидент или произшествие, което може да има влияние върху спазването на задълженията на отговорното лице или на превозвача.

(2) Когато митническите органи са убедени, че транзитната операция може да продължи нормално, и след като вземат необходимите мерки, те заверяват формуляри №4 и 5 на транзитната декларация.

Чл. 256

(1) Стоките и формуляри №4 и 5 на транзитната декларация се представят в получаващото митническо учреждение.

(2) След представянето и след като стоките се поставят във временен склад или получат допустимо митническо направление, получаващото митническо учреждение регистрира формуляри №4 и 5 на транзитната декларация и отбелязва в тях датата на пристигане и резултатите от извършената проверка.

(3) По искане на отговорното лице, за да послужи за доказателство за завършването на режима, в съответствие с чл. 259, ал. 3 получаващото митническо учреждение заверява допълнителен формуляр № 5 или копие на формуляр № 5 на транзитната декларация, вписвайки думите „Алтернативно доказателство".

(4) При спазване разпоредбите на чл. 66а от закона транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, различно от това, което е предвидено в транзитната декларация. Това митническо учреждение става получаващо, като вписва в клетка „I. Контрол от получаващото митническо учреждение" на формуляр № 5 на транзитната декларация в допълнение към обичайно вписваните данни текста „Различия: Стоките са представени в митническо учреждение (код и наименование)".

Чл. 257

(1) Получаващото митническо учреждение издава квитанция по искане на лицето, което представя формуляри №4 и 5 на транзитната декларация.

(2) Образецът, по който се изготвя квитанцията по ал. 1, е посочен в приложение № 19. Квитанцията може да бъде изготвена и по образеца, намиращ се в долната част на гърба на формуляр № 5 на транзитната декларация.

(3) Квитанцията трябва да бъде предварително попълнена от заинтересуваното лице. Тя може да съдържа и други данни, отнасящи се до пратката. Квитанцията не може да служи за доказателство за завършване на режима по смисъла на чл. 259, ал. 3.

Чл. 258

Митническите органи в получаващото митническо учреждение връщат без забавяне формуляр № 5 на транзитната декларация на митническите органи в отправното митническо учреждение.

Чл. 258а

(1) За координацията и контрола на транзитните документи може да бъде създаден специализиран център по транзита.

(2) Центърът по ал. 1 се създава със заповед на директора на Агенция „Митници", в която се определят неговите функции и задачи.

Чл. 259

(1) Когато формуляр № 5 на транзитната декларация не се върне в отправното митническо учреждение в срок един месец, считано от датата на приемане на транзитната декларация, митническите органи уведомяват за това отговорното лице и изискват от него да се представи доказателство за завършването на режима.

(2) Когато се прилагат разпоредбите на чл. 263 — 265в и митническите органи в отправното митническо учреждение не са получили съобщението „уведомление за пристигане" в срока, определен за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, тези органи уведомяват отговорното лице и изискват от него да представи доказателство за завършването на режима.

(3) Доказателството по ал. 1 може да представлява заверен от митническите органи в получаващото митническо учреждение документ, съдържащ данни за идентификация на съответните стоки и удостоверяващ, че те са били представени в получаващото митническо учреждение, или в случай на прилагане на чл. 292 — пред одобрения получател.

(4) Режим транзит се счита за завършен, ако отговорното лице представи митнически документ, удостоверяващ, че стоките са получили митническо направление в чужбина, или негово копие или фотокопие, съдържащо данни за идентификация на съответните стоки. Копието или фотокопието на този документ трябва да бъде надлежно заверено или от органа, който е заверил оригиналния документ, или от официални органи на съответната държава.

Чл. 260

(1) Когато в срок 3 месеца считано от датата на приемане на транзитната декларация, митническите органи в отправното митническо учреждение не разполагат с доказателство, че режимът е завършил, те започват незабавно процедура за издирване с цел събиране на необходимите данни за приключване на режима, както и за установяване на обстоятелствата, свързани с възникването на митническото задължение, определянето на длъжника и вземането под отчет.

(2) Процедура по ал. 1 започва незабавно, когато отправното митническо учреждение е уведомено предварително, че режимът не е завършен, или то разполага с информация, водеща до съмнение за това.

(3) Когато се прилагат разпоредбите на чл. 263 — 265в, митническите органи започват също така незабавно процедурата за издирване, когато не са получили съобщението „уведомление за пристигане" в определения за представяне в получаващото митническо учреждение на стоките срок или когато не са получили съобщението „резултати от проверката" в 6-дневен срок, следващ получаването на съобщението „уведомление за пристигане".

(4) Процедурата за издирване започва и когато впоследствие се установи, че доказателството за завършване на режима е фалшифицирано и е необходимо да се изпълни тази процедура, за да се постигнат целите на ал. 1.

(5) За да започнат процедура за издирване, митническите органи в отправното митническо учреждение изпращат искане, придружено от всички данни, необходими на митническите органи в получаващото митническо учреждение.

(6) Митническите органи в получаващото митническо учреждение отговарят незабавно на искането.

(7) Когато чрез процедурата за издирване се установи, че режимът е завършил нормално, митническите органи в отправното митническо учреждение уведомяват за това отговорното лице.

(8) Без да се нарушава прилагането на адми-нистративнонаказателните разпоредби, когато чрез процедурата за издирване се установи, че режимът не е завършил нормално, митническите органи в отправното митническо учреждение предприемат всички необходими действия по събиране на дължимите митни сборове и другите държавни вземания.

Чл. 261

(отменен)

Обезпечението, покриващо транзитна операция, за която няма доказателство за нейната редовност, не се освобождава преди изтичането на 3-годишен срок, считано от датата на регистриране на декларация Т, или докато не бъдат заплатени дължимите за стоките митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания.

Чл. 262

(отменен)

До доказване на противното от страна на заинтересувано лице и когато в съответния транзитен документ няма заверка за местния статут на стоките, направена в съответствие с чл. 219, ал. 3, стоките, за които има нередовност във връзка с транзитната им операция, се считат за чуждестранни.

Чл. 263

(1) Без да се нарушават специфични обстоятелства и разпоредбите, отнасящи се до режима транзит, които при необходимост се прилагат, като се отчита съответната специфика, обменът на данни между митническите органи по реда на чл. 264 — 265в се извършва чрез използване на информационни технологии и мрежи за пренос на данни.

(2) Разпоредбите на чл. 264 — 265а не се прилагат към опростените процедури, приложими към някои видове превози, предвидени в чл. 266, т. 7.

Чл. 264

(1) В допълнение към изискванията за сигурност по чл. 134, ал. 3 митническите органи определят и поддържат адекватни мерки за сигурност за ефективното, надеждното и сигурното функциониране на цялостната транзитна система.

(2) За да се осигури нивото на сигурност по ал. 1, всяко въвеждане, промяна и изтриване на данни трябва да бъде записано заедно с информация за причината и точното време на извършване на такава обработка и информация, идентифицираща лицето, извършило обработката. В допълнение първоначалните данни или всякакви други данни, които са били предмет на тази обработка, се съхраняват най-малко за период 3 календарни години считано от края на годината, в която е извършена обработката, или за по-голям период, когато това е предвидено от други разпоредби.

(3) Периодично митническите органи проверяват указаната сигурност.

(4) Митническите органи се информират взаимно за всяко съмнение за нарушаване на сигурността.

Чл. 265

При разрешаване вдигането на стоките отправното митническо учреждение уведомява декларираното за транзитната операция получаващо митническо учреждение посредством съобщение „предварително уведомление за пристигане". Това съобщение се базира на данни, извлечени от транзитната декларация, които при необходимост могат да бъдат изменени или допълнени.

Чл. 265а

(1) Получаващото митническо учреждение задържа придружаващия транзитен документ и чрез съобщение „уведомление за пристигане" уведомява отправното митническо учреждение за пристигането на стоките в деня на представянето им в получаващото митническо учреждение. Това съобщение не може да служи за доказателство за завършването на режима по смисъла на чл. 259, ал. 3.

(2) Получаващото митническо учреждение изпраща съобщение „резултати от проверката" на отправното митническо учреждение не по-късно от работния ден, следващ деня, в който стоките са представени в получаващото митническо учреждение.

Чл. 265б

Проверката на стоките се извършва на основата на съобщението „предварително уведомление за пристигане", получено от отправното митническо учреждение.

Чл. 265в

Структурата и съдържанието на съобщенията по чл. 265 и 265а се определят от директора на Агенция „Митници".

Чл. 266

По искане на отговорното лице или на получателя в зависимост от случая митническите органи могат да разрешат чрез издаването на конкретно разрешение за всеки отделен случай следните опростени формалности:

1. използване на обща гаранция или на освобождаване от обезпечение;

2. използване на специални товарни списъци;

3. използване на пломби от специален модел;

4. освобождаване от задължителен маршрут;

5. статут на одобрен изпращач;

6. статут на одобрен получател;

7. прилагане на опростени процедури при превоз на стоки:

8. прилагане на други опростени процедури, основани на чл. 103, ал. 2 от закона.

Чл. 267

(1) Разрешение по чл. 266 се издава само на лица, които:

1. са местни лица, и

2. ползват регулярно режим транзит и за които митническите органи знаят, че могат да изпълняват свързаните с този режим свои задължения или, в случаите по чл. 266, т.6-получават регулярно поставени под режим транзит стоки, и 3.не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото и данъчното законодателство.

(2) За регулярно по смисъла на ал. 1, т. 2 се счита извършването като отговорно лице на не по-малко от 15 транзитни операции средномесечно, а в случаите по чл. 266, т.6-получава-нето най-малко на 30 пратки средномесечно, поставени под режим транзит.

(3) Директорът на Агенция „Митници" със заповед може да променя количествените критерии по ал. 2.

(4) За целите на този дял за „тежко нарушение" се счита нарушение по чл. 233, 234, 234а и 235 от закона, когато предметът на нарушението е в големи размери, а за „повторно" се счита нарушение по чл. 233, 234, 234а, 235 и 238а от закона, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за някое от тези нарушения, а по чл. 238а от зако-на-в 3-месечен срок.

(5) С цел да се обезпечи правилното администриране на опростените формалности, разрешение се издава само когато:

1. митническите органи могат да осигурят надзора и контрола върху режима, без нуждите на съответните лица да водят до възникване на големи административни разходи, и

2. лицата водят търговски книжа, регистри и стоково-материална отчетност, които позволяват на митническите органи да извършват ефективен контрол.

Чл. 268

(1) Искането за разрешаване използването на опростени формалности, наричано по-нататък „искането", се прави в писмена форма. Искането се подписва от лицето, като в него се посочва датата на подаване.

(2) Искането трябва да съдържа всички данни, на основата на които митническите органи могат да проверят, че всички предпоставки за разрешаване на исканите опростени формалности са изпълнени.

Чл. 269

(1) Искането се подава пред компетентните за издаване на съответното разрешение митнически органи.

(2) Разрешението се издава или искането се отхвърля не по-късно от 3 месеца считано от датата на получаване на искането.

(3) Компетентните митнически учреждения за издаването на предвидените в този дял разрешения за опростени формалности са посочени за всяка опростена формалност при режим транзит.

(4) Независимо от ал. 3 директорът на Агенция „Митници" със заповед може да определи или да промени митническите учреждения за издаване на разрешения за опростени формалности при режим транзит, за конкретни стоки или при специфични случаи.

Чл. 270

(1) Оригиналът на разрешението, подписано и датирано от компетентния митнически орган, а при необходимост-едно или повече копия от разрешението, се връчват на неговия титуляр.

(2) В разрешението се посочват условията за използване на опростените формалности, задълженията и методите за контрол. Разрешението влиза в сила от датата на издаването му.

(3) В случаите на опростените формалности по чл. 266, т.3, 4 и 7 разрешението се представя при поискване от отправното митническо учреждение.

Чл. 271

(1) Титулярят на разрешението е длъжен да уведомява митническите органи за всяко събитие, възникнало след издаване на разрешението, което може да има влияние върху неговото действие или върху съдържанието му.

(2) В решението за отменяне или за изменение на разрешението винаги се посочва датата на влизането му в сила.

Чл. 272

(1) Митническите органи съхраняват исканията и приложените към тях документи, както и копия на издадените разрешения.

(2) При отхвърляне на искане или при отменяне или обезсилване на дадено разрешение искането и съответните решения и различните приложени документи се съхраняват за срок 5 години считано от края на календарната година, в която искането е било отхвърлено или разрешението е било обезсилено или отменено.

Чл. 273

(отменен)

(1) Одобреният изпращач е длъжен:

1. да спазва разпоредбите, предвидени в този раздел, и условията в разрешителното;

2. да вземе всички необходими мерки за съхраняването на специалния печат или на заверените с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри.

(2) При злоупотреба от което и да е лице с предварително подпечатаните с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри, без да се нарушават наказателните разпоредби, одобреният изпращач отговаря за плащането на дължимите митни сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания за превозваните и придружаваните с тези документи стоки.

Чл. 274

(1) Отговорното лице използва обща гаранция или освобождаване от задължението за представяне на обезпечение в рамките на определен референтен размер.

(2) За целите на прилагането на ал. 1 за всяка транзитна операция се изчислява сумата на задължението, което би могло да възникне. Когато необходимите данни не са на разположение, сумата се изчислява в размер 14 000 лв., при условие че друга известна на митническите органи информация не води до определяне на друг размер.

(3) Референтният размер съответства на сумата на задължението, което би могло да възникне по отношение на стоките, поставяни от отговорното лице под режим транзит за период една седмица.

(4) При определянето на референтния размер в сътрудничество със заинтересуваното лице гаранционното митническо учреждение анализира данни от търговската и счетоводната документация на лицето за всички стоки, превозени или планирани да бъдат превозени за период от 3 до 12 месеца. За да се изчисли референтният размер, трябва да се имат предвид най-високите ставки, отнасящи се до стоките, без да се отчитат евентуални преференции по отношение на митните сборове и на другите публични държавни вземания, които биха се взели предвид при поставяне на същите стоки под режим внос, като получената сума се разделя на броя на седмиците от анализирания период.

(5) Гаранционното митническо учреждение извършва най-малко веднъж годишно проверка на референтния размер, включително на основата на информация от отправните митнически учреждения, и при необходимост определя нов размер.

(6) Отговорното лице следи общият размер на обезпечението за транзитните операции, за които режимът не е завършил, да не превишава референтния размер. Когато референтният размер се окаже недостатъчен за покриване на тези транзитни операции, отговорното лице е длъжно да уведоми гаранционното митническо учреждение.

Чл. 275

(1) Размерът на общата гаранция е равен на референтния размер по чл. 274.

(2) Размерът на общата гаранция може да бъде намален:

1. на 50 на сто от референтния размер, когато отговорното лице докаже, че има добро финансово състояние и притежава достатъчен опит при използването на режим транзит;

2. на 30 на сто от референтния размер, когато отговорното лице докаже, че има добро финансово състояние, че притежава достатъчен опит при използването на режим транзит и че поддържа тясно сътрудничество с митническите органи.

(3) Разрешение за освобождаване от представяне на обезпечение може да бъде дадено, когато е доказано, че отговорното лице отговаря на изискванията за надеждност по ал. 2, т. 2, че контролира превозите и че има достатъчен финансов ресурс за изпълнение на своите задължения.

(4) При прилагането на ал. 2 и 3 се взимат предвид критериите по приложение № 18г.

Чл. 276

(1) За разрешаване ползването на обща гаранция за стоки по приложение № 25 отговорното лице трябва да докаже, освен че изпълнява условията по чл. 267 и че има добро финансово състояние, че разполага с достатъчно опит при използването на режим транзит, че поддържа тясно сътрудничество с митническите органи или че контролира превозите.

(2) Размерът на общата гаранция по ал. 1 може да бъде намален:

1. на 50 на сто от референтния размер, когато отговорното лице докаже, че поддържа тясно сътрудничество с митническите органи или че контролира превозите; 2.на 30 на сто от референтния размер, когато отговорното лице докаже, че поддържа тясно сътрудничество с митническите органи или че контролира превозите и че има достатъчен финансов ресурс за изпълнение на своите задължения.

(3) За целите на ал. 1 и 2 митническите органи прилагат критериите по приложение № 18г.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и когато искането за използване на обща гаранция се отнася не само за стоки по приложение № 25, но също така и за стоки, които не се съдържат в него.

(5) Правилата, които се отнасят до временната забрана за ползване на обща гаранция в намален размер или до ползване на общата гаранция по чл. 100, ал. 7 и 8 от закона, са посочени в приложение № 24.

Чл. 277

(1) Общата гаранция представлява договор за поръчителство в съответствие с образеца по приложение № 20, който се сключва между банка и гаранционно митническо учреждение.

(2) Гаранционно митническо учреждение е Централното митническо управление.

(3) Разрешенията се издават и договорите за поръчителство се сключват от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 278

(1) На основата на разрешението митническите органи предоставят на отговорното лице един или повече сертификати за обща гаранция или за освобождаване от обезпечение, наричани по-нататък „сертификатите.

(2) Оригиналът на сертификата се представя пред отправното митническо учреждение. Номерът на сертификата се вписва в транзитната декларация. Когато гаранционното митническо учреждение обменя с отправното митническо учреждение данни, които се отнасят до гаранцията, чрез използването на информационни технологии и мрежи за пренос на данни, сертификатът може да не се представя пред отправното митническо учреждение.

(3) Срокът на валидност на сертификата не може да превишава две години. Този срок може да бъде продължен еднократно от гаранционното митническо учреждение, като продължението не може да бъде за повече от две години.

Чл. 278а

(1) При прекратяване на обща гаранция разпоредбите на чл. 240б, ал. 1 и ал. 2, изречение първо се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(2) От датата на влизане в сила на отмяната от митническите органи на разрешението за обща гаранция или за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение, или на прекратяването на гаранцията от гаранционното митническо учреждение или от поръчителя издадените сертификати не могат да бъдат използвани за поставяне на стоки под режим транзит и трябва да бъдат върнати незабавно от отговорното лице в гаранционното митническо учреждение.

(3) Гаранционните митнически учреждения уведомяват всички митнически учреждения за елементите за идентификация на валидните сертификати, които не са върнати.

(4) Алинея 3 се прилага също така към сертификатите, които са обявени за откраднати, изгубени или фалшиви.

Чл. 279

(1) Митническите органи могат да разрешат на отговорното лице да използва като товарни списъци специални списъци, които не отговарят на всички условия съгласно приложения № 18 и 18а. Използването на такива списъци може да бъде разрешено само когато те:

1. са изготвени от лица, които използват интегрирана електронна или автоматизирана система за обработка на данни за водене на тяхната отчетност, и

2. са оформени и попълнени по начин, предоставящ възможност за безпроблемно използване от митническите органи, и 3.съдържат за всяка стока изискуемите данни съгласно приложение № 18а.

(2) Разрешение може да бъде издадено и за използване на описателни списъци, които са съставени за целите на осъществяване на формалностите за изпращане/изнасяне, вместо товарните списъци по ал. 1, дори ако описателните списъци се изготвят от лица, които не използват интегрирана електронна или автоматизирана система за обработка на данни за водене на тяхната отчетност.

(3) Лицата, които използват интегрирана електронна или автоматизирана система за обработка на данни за водене на тяхната отчетност и на които в изпълнение на ал. 1 и 2 вече е разрешено да използват специални товарни списъци, могат да получат разрешение да използват тези списъци за транзитни операции, които се отнасят само до един вид стоки, в случаите, когато информационните програми на съответните лица изискват това.

(4) В случаите, когато лицето има издадено разрешение за опростени формалности по чл. 266, т. 1, разрешението се издава от съответното митническо учреждение по чл. 277, ал. 2, а в останалите случаи — от Централното митническо управление.

Чл. 280

(1) Митническите органи могат да разрешат на отговорното лице да използва пломби от специален модел за превозните средства или за колетите, при условие че тези пломби са приети от митническите органи като отговарящи на характеристиките съгласно приложение № 18в.

(2) Отговорното лице вписва в клетка „D. Контрол от отправното митническо учреждение" на транзитната декларация след думите „Поставени пломби: Брой:" вида, броя и номерата на поставените пломби. Пломбите се поставят преди вдигането на стоките.

(3) В случаите, когато отговорното лице има издадено разрешение за опростени формалности по чл. 266, т. 5, разрешенията се издават от Централното митническо управление.

Чл. 280а

(1) Митническите органи могат да разрешат освобождаване от задължителен маршрут на отговорни лица, които вземат мерки, позволяващи на митническите органи да установяват във всеки момент мястото, където се намира пратката.

(2) Титулярят на освобождаване по реда на ал. 1 вписва в клетка 44 на транзитната декларация думите „Освободено от задължителен маршрут".

(3) Разрешения се издават от Централното митническо управление.

Чл. 281

(1) На всяко местно лице, което възнамерява да извършва транзитни операции, без да представя в отправното митническо учреждение стоките и транзитната декларация за тях, може да се предостави статутът на одобрен изпращач. Тази опростена формалност се разрешава само на лица, които ползват обща гаранция или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение.

(2) Предоставянето на статута по ал. 1 се извършва с разрешение, издадено от съответното митническо учреждение по чл. 277, ал. 2.

Чл. 282

В разрешението се определят:

1. митническите учреждения, които ще бъдат компетентни като отправни митнически учреждения за изпращаните пратки;

2. срокът, в който, и начините, по които одобреният изпращач трябва да информира отправното митническо учреждение за транзитните операции, за да може митническото учреждение да извърши проверка преди отпътуването на стоките;

3. мерките за идентификация, които трябва да бъдат взети, като за тази цел митническите органи могат да предпишат одобреният изпращач да поставя на превозните средства или колетите пломби от специален, одобрен от тях модел, отговарящ на характеристиките по приложение № 18в;

4. видовете стоки и направления, за които тази процедура не се прилага.

Чл. 283

(1) В разрешението се определя, че клетка „С. Отправно митническо учреждение" на формулярите на транзитната декларация трябва да бъде или:

1. предварително подпечатана с печата на отправното митническо учреждение и подписана от служител на това учреждение, или

2. подпечатана от одобрения изпращач със специален метален печат, одобрен от митническите органи и съответстващ на образеца по приложение № 29; отпечатъкът на този печат може да бъде изработен предварително в процеса на печатане на формулярите, когато това се извършва от одобрена за тази цел печатница.

(2) Одобреният изпращач е длъжен да попълни клетката по ал. 1, като впише датата на изпращане на стоките, а също така и да постави на декларацията номер съгласно установените в разрешението правила.

(3) Митническите органи могат да предпишат използването на формуляри, съдържащи определен знак, предназначен да ги индивидуализира.

Чл. 284

(1) Одобреният изпращач е длъжен да вземе всички необходими мерки за опазване на специалния печат или на заверените с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри. Тези мерки за съхраняване се предлагат от лицето в искането.

(2) При злоупотреба от което и да е лице с предварително подпечатените с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри, без да се нарушават наказателните разпоредби, одобреният изпращач отговаря за плащането на дължимите мит-ни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания, за превозваните и придружаваните с тези документи стоки.

Чл. 285

(1) Не по-късно от момента на изпращането на стоките одобреният изпращач оформя транзитната декларация, като при необходимост вписва в клетка 44 задължителния маршрут, определен съгласно чл. 249, ал. 2, и в клетка „D. Контрол от отправното митническо учреждение" — определения съгласно чл.250 срок, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, използваните мерки за идентификация, както и текста „Одобрен изпращач".

(2) Когато митническите органи в отправното митническо учреждение извършат проверка преди отпътуването на пратката, те поставят своя заверка в клетка „D. Контрол от отправното митническо учреждение" на транзитната декларация.

(3) След изпращането на стоките формуляр № 1 на транзитната декларация се предоставя незабавно на отправното митническо учреждение. Митническите органи могат да предвидят в разрешението формуляр № 1 да бъде изпращан на отправното митническо учреждение непосредствено след съставянето на транзитната декларация. Останалите формуляри придружават стоките.

Чл. 286

(1) Митническите органи могат да разрешат на одобрения изпращач да не подписва транзитните декларации, на които се поставя печатът по приложение № 29 и които са изготвени чрез интегрирана електронна или автоматизирана система за обработка на данни. Такова разрешение се дава, при условие че одобреният изпращач предварително е представил на тези органи писмен документ, с който той се задължава да бъде отговорно лице по всички транзитни операции, извършвани под покритието на транзитните декларации със специалния печат.

(2) Попълнените по реда на ал. 1 транзитни декларации трябва да съдържат в предназначената за подписа на отговорното лице клетка думите „Освободен от подпис".

Чл. 287

(1) Когато транзитните декларации се представят пред отправното митническо учреждение, което прилага разпоредбите на чл. 263—265в, разрешения за ползване статута на одобрен изпращач се издават само ако лицата отговарят на условията по чл. 266 — 281 и подават своите транзитни декларации и обменят данни с митническите органи, използвайки информационни технологии.

(2) Одобреният изпращач подава транзитната декларация в отправното митническо учреждение преди вдигането на стоките.

(3) В разрешението се определя по-специално срокът за подаване от одобрения изпращач на транзитна декларация с цел митническите органи да могат да извършат евентуална проверка преди вдигането на стоките.

Чл. 288

(отменен)

(1) В посочените в чл. 289, ал. 2 случаи на получаващото митническо учреждение се предоставят екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или 2 и 4 на товарителницата СМГС, включително техните копия или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* (или заверените от НК „БДЖ“ в граничната гара копия на нейни екземпляри).

(2) След като завери екземпляр 2 на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, получаващото митническо учреждение ги връща на заинтересуваното лице и след заверка задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или екземплярите на допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или заверени от граничната гара копия на нейни екземпляри). Получаващото митническо учреждение изпраща на отправното митническо учреждение копието на екземпляр 3 на товарителницата СИМ или допълнителното товарно писмо 3а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие), като задържа оставащите екземпляри.

Чл. 289

(отменен)

(1) Когато превоз започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки се въвеждат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. В потвърждение на това, че стоки са били въведени на митническата територия на Република България, граничната гара предоставя на отправното митническо учреждение заверено копие на екземпляр 1 на товарителницата СИМ или допълнителното товарно писмо 1а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие). Митническото учреждение не заверява предоставените му железопътни товарителници или техни копия.

(2) За стоки, чийто превоз трябва да приключи на митническата територия на Република България, получаващо митническо учреждение е митническото учреждение, в чийто район се намира получаващата гара. В това учреждение се извършват предвидените в чл. 288 формалности.

(3) Когато стоките се оформят под режим внос или под друг митнически режим на друга гара, митническото учреждение, в чийто район се намира тази гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. Последното заверява екземпляри 2 и 3 и техните копия на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 и допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейните копия) и вписва текста „Митнически оформено“. Получаващото митническо учреждение връща без забавяне на НК „БДЖ“ заверения екземпляр 2 на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, като задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейни копия). Копието на екземпляр 3 (СИМ) или допълнителното товарно писмо 3а (или копие на товарителницата СМГС) служебно се изпраща от получаващото на отправното митническо учреждение, като оставащите екземпляри се задържат в получаващото митническо учреждение.

(4) Процедурата по ал. 3, която допуска митническо оформяне в друга гара, не се прилага за акцизните стоки.

(5) В случаите по ал. 3 митническите органи в отправното митническо учреждение впоследствие могат да изискат потвърждение на заверките върху копията или екземплярите на железопътната товарителница, направени от митническото учреждение, в чийто район е другата гара.

Чл. 290

(отменен)

(1) Когато превоз започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват ролята на отправно и получаващо, са посочените съответно в чл. 289, ал. 1 и в чл. 286, ал. 4.

(2) Граничните гари и митнически учреждения, през които стоките се въвеждат и напускат митническата територия на Република България, извършват процедурите, предвидени в посочените в ал. 1 разпоредби, като в този случай екземпляр 3 на товарителницата СИМ не се задържа от получаващото митническо учреждение.

Чл. 291

(отменен)

Предвидените допълнителни товарни писма или копия на екземплярите на железопътната товарителница в случаите по чл. 288 – 290 се осигуряват от НК „БДЖ“.

Чл. 292

(1) На всяко лице, което има намерение да получава в своите помещения или в други определени места поставени под режим транзит стоки, без стоките и формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация да се представят в получаващото митническо учреждение, може да бъде предоставен статут на одобрен получател.

(2) Предоставянето на статута по ал. 1 се извършва с разрешение, което се издава от съответното териториално митническо управление, където се намират помещенията или местата, в които заинтересуваното лице има намерение да получава стоки, поставени под режим транзит. На лицето се издава сертификат по образец съгласно приложение № 30, с който то удостоверява този статут.

(3) Отговорното лице е изпълнило задълженията в съответствие с разпоредбите на чл. 102, ал. 1, т. 1 от закона и режим транзит завършва, когато при спазване на мерките за идентификация и в определения срок формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация, които са придружавали пратката, и стоките в непроменено състояние се предадат на одобрения получател в неговите помещения или в определените в разрешението места.

(4) За всяка пратка, която му е предадена при предвидените в ал. 2 условия, по искане на превозвача одобреният получател издава квитанция, като се спазва чл. 257 при отчитане на съответната специфика.

Чл. 293

( 1) В разрешението се определят по-специално:

1. получаващите митнически учреждения, компетентни за стоките, които одобреният получател приема;

2. срокът, в който, и начините, по които одобреният получател трябва да информира получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките, за да може то да извърши евентуална проверка на пристигналите стоки;

3. видовете стоки и направления, за които тази процедура не се прилага.

(2) В разрешението се определя дали одобреният получател може без проверка от получаващото митническо учреждение да разполага със стоките от момента на пристигането им.

Чл. 294

(1) За пристигналите пратки в неговите помещения или в определените в разрешението места одобреният получател е длъжен:

1. да съобщи незабавно на получаващото митническо учреждение съгласно уточнените в разрешението начини за евентуално по-големи количества, липси, разменени стоки или други нередности, като например повредени пломби;

2. незабавно да изпрати в получаващото митническо учреждение формуляри № 4 и 5 на придружавалата стоките транзитна декларация, като посочи, освен ако тези данни се изпращат чрез информационни технологии, датата на пристигането и състоянието на евентуално поставените пломби.

(2) Получаващото митническо учреждение вписва във формуляри № 4 и 5 на транзитната декларация данните по чл. 256.

Чл. 295

(1) Когато получаващото митническо учреждение прилага разпоредбите на чл. 263—265в, на определено лице може да се предостави статут на одобрен получател само ако то отговаря на условията по чл. 267 и извършва обмен на данни с митническите органи, използвайки информационни технологии.

(2) Одобреният получател уведомява получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките преди тяхното разтоварване.

(3) В разрешението се уточняват начините и сроковете, в съответствие с които одобреният получател получава от получаващото митническо учреждение съобщението „предварително съобщение за пристигане" за целите на прилагането на чл. 265б, като се отчита съответната специфика.

Чл. 296

(отменен)

(1) За посочените в чл. 292 превози, приети от транспортното предприятие, отговорното лице е НК „БДЖ“.

(2) За посочените в чл. 292 превози, приети от транспортното предприятие в чужбина, отговорното лице също е НК „БДЖ“ от момента, в който стоките влизат на митническата територия на Република България.

Чл. 297

(отменен)

Когато трябва да бъдат извършени митнически формалности по време на осъществяван превоз от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване с транспорт, различен от железопътния, предавателната разписка ТР може да покрива само един голям контейнер.

Чл. 298

(отменен)

(1) В случаите на промяна на договора за превоз чрез големи контейнери НК „БДЖ“ може да пристъпи към изпълнение на такава промяна по реда на чл. 285.

(2) При превоз под режим транзит, който започва на митническата територия на Република България и трябва да приключи извън тази територия, се прилага редът, предвиден в чл. 285 и чл. 286, ал. 2 и 3, като отправното митническо учреждение нанася ясно в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 1, 2, 3A и 3B на подпечатаната от НК „БДЖ“ предавателна разписка TR съответния символ „Т“, който се заверява с подпис и печат на митнически служител, и връща всички екземпляри на разписката на заинтересуваното лице, за да придружават стоките.

(3) При превоз, който започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която контейнерите със стоки влизат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. Това учреждение и съответната гранична гара извършват предвидените в чл. 289, ал. 1 процедури, като се отчита съответната специфика.

(4) Екземпляри 1, 2 и 3A на предавателната разписка TR се представят от НК „БДЖ“ в получаващото митническо учреждение, което, след като ги завери, връща екземпляри 1 и 2 и задържа екземпляр 3A.

(5) Когато транзитна операция започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват функциите на отправно и получаващо, са посочените съответно в ал. 3 и 2. Тези учреждения и съответните гранични гари в техните райони извършват предвидените в чл. 289, ал. 1 и в чл. 286, ал. 4 процедури, като се отчита съответната специфика.

Чл. 299

(отменен)

Идентифицирането на стоките се извършва съгласно разпоредбите на чл. 233. Отправното митническо учреждение може да не пломбира големите контейнери, ако НК „БДЖ“ е взела мерки за идентификация. Когато се поставят пломби, последните се вписват в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 3A и 3B на предавателната разписка TR.

Чл. 300

(отменен)

(1) Разпоредбите на чл. 225, ал. 3 и на чл. 226, 227 и 228 се прилагат за товарните списъци, приложени към железопътната товарителница, и към предавателната разписка TR. Броят на тези товарни списъци се отбелязва в запазена за описание на приложените документи клетка на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR в зависимост от случая. В товарния списък трябва да бъде вписан номерът на вагона, за който се отнася железопътната товарителница, или номерът на съдържащия стоките контейнер.

(2) В посочените в ал. 1 случаи и за целите на предвидените в чл. 281 – 302 процедури товарните списъци, приложени към железопътната товарителница или към предавателната разписка TR, представляват неделима част от тях и имат същата правна сила. Оригиналът на тези товарни списъци трябва да бъде заверен от изпращащата гара.

Чл. 301

(отменен)

(1) При железопътен транспорт на стоки, които нямат търговски характер, функциите на декларация Т може да изпълнява издадената за превоза багажна разписка CIV (регламентирана в чл. 20 от притурка А към Конвенцията за международни железопътни превози – СОТГЕ, от 9 май 1980 г.) при следните условия:

1. отговорното лице е НК „БДЖ“;

2. когато се отнася до входен транзит на пътнически багаж от чужбина за страната или до негов директен транзит, извършван от НК „БДЖ“ на основата на багажна разписка CIV, в която отговорното лице посочва получаващото митническо учреждение или гара, номера на влака и датата на подаване на декларацията от лицето.

(2) Входният транзит се приключва в митническите учреждения, на чиято територия са получаващите гари.

Чл. 302

(отменен)

(1) В случаите, когато се прилага режимът транзит, разпоредбите на чл. 281 – 300 не изключват възможността за използване на определените в чл. 225 – 260 процедури. Разпоредбите на чл. 283 или 295 остават приложими.

(2) В случая по ал. 1 в момента на изготвянето на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR в запазената за придружаващите документи клетка се вписват информация за всяка декларация Т, регистрационният номер, датата и издалото я митническо учреждение.

(3) Когато транзитна операция се извършва под покритието на предавателна разписка TR съгласно разпоредбите на чл. 292 – 299, използваната за операцията железопътна товарителница се изключва от приложното поле на ал. 2 и 3 и на чл. 281 – 291. В клетката за приложените документи на железопътната товарителница трябва да се впише текстът „Предавателна разписка TR“, следван от номера на предавателната разписка TR.

Чл. 303

(отменен)

За стоките, които се превозват с вътрешна железопътна товарителница, режимът транзит се оформя с декларация Т, без да се прилагат предвидените в раздели IV и V опростени процедури.

Чл. 304

(1) Когато под режим транзит се превозват стоки от лицензирани железопътни превозвачи под покритието на международна железопътна товарителница CIM или товарителница СМГС, наричани по-нататък „железопътната товарителница", се прилагат опростени формалности съгласно разпоредбите на ал. 2, чл. 305 — 306е и чл. 312 — 312в.

(2) Железопътната товарителница е равностойна на транзитна декларация.

Чл. 305

Железопътните превозвачи съхраняват в своите счетоводни центрове търговските си книги, които предоставят на разположение на митническите органи с цел извършване на контрола.

Чл. 305а

Железопътен превозвач, който приема за превоз стока, придружена от железопътна товарителница, равностойна на транзитна декларация, става отговорно лице за тази транзитна операция.

Чл. 305в

(1) Железопътният превозвач може да пристъпи към изпълнение на превозния договор само с предварителното съгласие на отправното митническо учреждение в случаите, когато договорът е променен така, че превозът, който 6и трябвало да приключи:

1. извън митническата територия на Република България, ще приключи на тази територия;

2. на митническата територия на Репу6лика България, ще приключи извън тази територия.

(2) Във всички останали случаи железопътният превозвач може да пристъпи към изпълнение на променения договор, като неза6авно уведоми отправното митническо учреждение за направената промяна.

Чл. 306

(1) Митническото учреждение, в чийто район се намира отправната гара, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение.

(2) Всички екземпляри 1, 2, 3 и 5 на товарителницата CIM или екземпляри 1, 2, 4 и 5 и допълнително товарно писмо на товарителницата СМГС се представят от железопътния превозвач в отправното митническо учреждение, където в предназначените за митническите органи полета се вписва символът „Т" и се полага печатът на отправното митническо учреждение.

(3) Екземплярите на железопътната товарителница се връщат на заинтересуваното лице.

(4) Като общо правило и вземайки предвид прилаганите от железопътните превозвачи мерки за идентификация, отправното митническо учреждение не пломбира превозните средства или колетите.

Чл. 306а

(1) Митническото учреждение, в чийто район се намира получаващата гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение.

(2) Железопътният превозвач представя в получаващото митническо учреждение екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС.

(3) Получаващото митническо учреждение заверява екземпляр 2 на товарителницата CIM или екземпляр 2 на товарителницата СМГС, които връща незабавно на заинтересуваното лице. Екземпляр 3 или 4 на съответната товарителница се задържа.

Чл. 306б

За целите на контрола железопътните превозвачи държат всички железопътни товарителници за транзитните операции на разположение на компетентните митнически органи.

Чл. 306в

(1) Когато превоз започва на митническата територия на Република България и трябва да завърши извън тази територия, в отправното митническо учреждение се извършват формалностите съгласно разпоредбите на чл. 306.

(2) Митническото учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която стоките напускат митническата територия на Република България, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение.

(3) В получаващото митническо учреждение по ал. 2 не се извършват формалности за режим транзит.

Чл. 306г

(1) Когато превоз започва извън митническата територия на Република България и трябва да завърши на тази територия, в получаващото митническо учреждение се извършват формалностите съгласно разпоредбите на чл. 306а.

(2) Митническото учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки се въвеждат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение.

(3) В отправното митническо учреждение по ал. 2 не се извършват формалности за режим транзит.

(4) Когато стоките се поставят под режим внос или под друг митнически режим в гара, различна от първоначално предвидената получаваща гара, митническото учреждение, в чийто район се намира тази гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. Това митническо учреждение заверява екземпляри 2 и 3, както и допълнителен екземпляр 3 на товарителницата CIM или екземпляри 2 и 4, както и допълнителен екземпляр 4 на товарителницата СМГС и вписва текста „Митнически оформено". След заверка това митническо учреждение връща незабавно екземпляри 2 и 3 на товарителницата CIM или 2 и 4 на товарителницата СМГС, като задържа допълнителния екземпляр 3 или 4 в зависимост от използваната товарителница. Допълнителните екземпляри на товарителниците, осигурени от железопътния превозвач, се задържат.

(5) Процедурата по ал. 4, която допуска митническо оформяне в друга гара, не се прилага за акцизните стоки.

(6) В случая по ал. 4 митническите органи, компетентни за получаващата гара, могат да поискат последваща проверка на данните, вписани съответно в екземпляри 2 и 3 (CIM) или 2 и 4 (СМГС) от митническите органи, компетентни за междинната гара.

Чл. 306д

(1) Когато превоз започва и трябва да завърши извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, изпълняващи функциите на отправно и получаващо, са посочените съответно в чл. 306г, ал. 2. и в чл. 306в, ал. 2.

(2) В отправните и получаващите митнически учреждения по ал. 1 не се извършват формалности за режим транзит.

Чл. 306е

Стоките, които се превозват съгласно чл. 306г, ал. 1 или чл. 306д, ал. 1, се считат за чуждестранни.

Чл. 307

При превозите на стоки, които железопътните превозвачи извършват чрез големи контейнери, с посредничеството на транспортно предприятие и под покритието на предавателни разписки, наричани по-нататък „предавателна разписка TR", се прилагат опростени формалности в съответствие с разпоредбите на чл. 308 — 312б. Тези превози могат да включват и различни от железопътния видове транспорт от мястото на натоварване до най-близката подходяща гара и от най-близката подходяща гара до мястото на разтоварване, както и превози, които се извършват между тези две гари по вода.

Чл. 308

За прилагането на чл. 307 — 312б:

1. „транспортно предприятие" е предприятие, което е създадено от железопътните компании като дружество, в което те участват, с цел извършване превози на стоки чрез големи контейнери под покритието на предавателни разписки TR;

2. „голям контейнер" е контейнер, който е:

3. „предавателна разписка TR" е документът, който се съставя при сключването на договор за международен превоз, чрез който транспортното предприятие превозва един или няколко големи контейнера от един изпращач до един получател; всяка предавателна разписка TR като документ на INTERCONTAINER — INTERFRIGO (ICF) S.C. се идентифицира със сериен номер, разположен в горната дясна част; този номер е съставен от 8 цифри, предшествани от буквите TR; предавателната разписка TR се състои от следните екземпляри, изброени в последователната им номерация:

4. „списък на големите контейнери", наричан по-нататък „списъка", е приложеният към предавателната разписка TR документ, представляващ неделима част от нея и с който се извършва превоз на няколко големи контейнера от определена отправна гара към определена получаваща гара, в които гари се извършват митническите формалности; списъкът се изготвя в толкова броя екземпляри, колкото предавателната разписка TR, за която той се отнася; броят на списъците се вписва в запазената за тази цел клетка, намираща се в горния десен ъгъл на предавателната разписка TR; в горния десен ъгъл на всеки списък се вписва серийният номер на съответната предавателна разписка TR;

5. „най-близка подходяща гара" са най-близко разположените до мястото на товарене или разтоварване железопътна гара или терминал, които са оборудвани за претоварване на големи контейнери по смисъла на т. 2.

Чл. 309

Използваната от транспортното предприятие предавателна разписка TR е равностойна на транзитна декларация.

Чл. 309а

(1) Чрез посредничеството на своя или на своите национални представители транспортното предприятие държи на разположение на митническите органи в своя или в своите счетоводни центрове, или в счетоводните центрове на неговия или на неговите национални представители търговските си книги с цел там да може да бъде извършен контрол.

(2) По искане на митническите органи транспортното предприятие или неговият, или неговите национални представители в най-кратък срок им предоставя всички документи, включително счетоводни, или всякаква друга информация за извършени или извършвани транзитни операции.

(3) В случаите, когато съгласно чл. 309 предавателните разписки TR са равностойни на транзитна декларация, транспортното предприятие или неговият, или неговите национални представители информират:

1. получаващите митнически учреждения за предавателните разписки TR, чийто екземпляр 1 е без митническа заверка;

2. отправните митнически учреждения за предавателните разписки TR, чийто екземпляр 1 не е върнат обратно и по отношение на които не им е възможно да установят дали пратката е била редовно представена на получаващото митническо учреждение, или, при прилагането на чл. 310, пратката е напуснала митническата територия на Република България с направление за чужбина.

Чл. 309б

При превозите по чл. 307, приети от транспортното предприятие, отговорно лице е съответният железопътен превозвач, който извършва превоза на митническата територия на Република България.

Чл. 309в

Когато трябва да бъдат извършени митнически формалности по време на осъществяван превоз от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване с транспорт, различен от железопътния, предавателната разписка TR може да покрива само един голям контейнер.

Чл. 309г

Транспортното предприятие обозначава извършваните под режим транзит превози чрез етикет с пиктограма по образец съгласно приложение №31. Етикетите се залепват върху предавателната разписка TR и на големите контейнери. Предвиденият етикет може да бъде заменен с поставянето на печат със зелено мастило, който възпроизвежда пиктограмата по приложение №31.

Чл. 309д

(1) Транспортното предприятие може да пристъпи към изпълнение на превозния договор само с предварителното съгласие на отправното митническо учреждение в случаите, когато договорът е променен така, че превозът, който би трябвало да приключи:

1. извън митническата територия на Република България, ще приключи на тази територия;

2. на митническата територия на Република България, ще приключи извън тази територия.

(2) Във всички останали случаи транспортното предприятие може да пристъпи към изпълнение на променения договор, като незабавно уведоми отправното митническо учреждение за направената промяна.

Чл. 309е

Идентификацията на стоките се извършва съгласно разпоредбите на чл. 251 при спазване на общото правило отправното митническо учреждение да не извършва пломбиране на големите контейнери, когато мерките за идентификация са предприети от железопътните превозвачи. В случай на поставяне на пломби те се отбелязват в предназначената за митническите органи клетка на екземпляри 3А и 3В на предавателната разписка TR.

Чл. 310

(1) Когато превоз, за който се прилага режим транзит, започва на митническата територия на Република България и трябва да завърши извън тази територия, предавателната разписка TR се представя в отправното митническо учреждение.

(2) Отправното митническо учреждение вписва в предназначената за митническите органи клетка на екземпляри 1, 2, 3А и 3В на предавателната разписка TR символа „Т" и полага печата на отправното митническо учреждение.

(3) Всички екземпляри на предавателната разписка TR се връщат на заинтересуваното лице.

(4) Митническото учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която стоките напускат митническата територия на Република България, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение.

(5) В получаващото митническо учреждение по ал. 4 не се извършват формалности за режим транзит.

Чл. 310а

(1) Когато превоз започва извън митническата територия на Република България и трябва да завърши на тази територия, митническото учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки се въвеждат в страната, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение.

(2) В отправното митническо учреждение по ал. 1 не се извършват формалности за режим транзит.

(3) Митническото учреждение, където се представят стоките, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение.

(4) Транспортното предприятие представя в получаващото митническо учреждение екземпляри 1, 2 и 3А на предавателната разписка TR.

(5) Получаващото митническо учреждение заверява екземпляри 1 и 2 на предварителната разписка TR, които връща незабавно на транспортното предприятие. Екземпляр 3А се задържа.

(6) Когато стоките се поставят под режим внос или под друг митнически режим в гара, различна от първоначално предвидената получаваща гара, митническото учреждение, в чийто район се намира тази гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. Това митническо учреждение заверява екземпляри 1, 2 и 3А на предавателната разписка TR, представена от транспортното предприятие, и вписва текста „Митнически оформено". След заверката екземпляри 1 и 2 се връщат незабавно на транспортното предприятие. Екземпляр 3А се задържа.

(7) В случаите по ал. 6 се прилагат разпоредбите на чл. 306г, ал. 5 и 6, като се отчита съответната специфика.

Чл. 310б

(1) Когато превоз започва и трябва да завърши извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват функциите на отправно и на получаващо митническо учреждение, са тези, посочени съответно в чл. 310а, ал. 1 и в чл. 310, ал. 4.

(2) В отправните и получаващите митнически учреждения по ал. 1 не се извършват формалности за режим транзит.

Чл. 311

Стоките, които се превозват съгласно чл. 310а, ал. 1 или чл. 310б, ал. 1, се считат за чуждестранни.

Чл. 312

(1) Разпоредбите на чл. 242 и 279 се прилагат за товарни списъци, когато такива се прилагат към железопътната товарителница или към предавателната разписка TR. Броят на тези списъци се отбелязва в предвидената за описание на приложените документи клетка в зависимост от случая—на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR. В товарния списък се вписва и номерът на вагона, за който се отнася железопътната товарителница, или номерът на контейнера, в който се намират стоките.

(2) В случаите по ал. 1 товарните списъци, приложени към железопътната товарителница или към предавателната разписка TR, са неразделна част от тях и имат същата правна сила при прилагането на формалностите по чл. 304 — 312а. Оригиналът на тези товарни списъци трябва да бъде заверен от отправната гара.

Чл. 312а

(1) В случаите, когато се прилага режим транзит, разпоредбите на чл. 304 — 312а не изключват възможността за използване на процедурите по чл. 229 — 257, чл. 263 — 265в и чл. 279. Разпоредбите на чл. 305 и 305б или на чл. 309а и 309г остават приложими.

(2) В случая по ал. 1 в момента на изготвянето на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR в предвидената за придружаващите документи клетка се вписва регистрационният номер на транзитната декларация.

(3) Екземпляр 2 на товарителницата CIM или екземпляр 2 на товарителницата СМГС, или екземпляри 1 и 2 на предавателната разписка TR трябва да бъдат заверени от железопътния превозвач, в чийто район е последната гара, обвързана с транзитната операция. Превозвачът поставя своя печат, след като се увери, че превозът на стоките е покрит от една или повече транзитни декларации.

(4) Когато транзитна операция се извършва под покритието на предавателна разписка TR съгласно разпоредбите на чл. 307 — 311, разпоредбите на ал. 1 — 3 и на чл. 304 — 306е не се прилагат за използваната за тази операция товарителница CIM или товарителница СМГС. В клетката за приложените документи на железопътната товарителница се вписват текстът „Предавателната разписка TR" и нейният сериен номер.

Чл. 312б

(1) Когато е разрешено транзитната декларация да не се представя в отправното митническо учреждение по отношение на стоки, предназначени да бъдат изпратени под покритието на товарителница CIM, товарителница СМГС или на предавателна разписка TR съгласно разпоредбите на чл. 304 — 312а, митническите органи определят необходимите мерки за вписването в екземпляри 1, 2 и 3 на товарителницата CIM, в екземпляри 1, 2, 4 и 5 на товарителницата СМГС или в екземпляри 1, 2, 3А и 3В на предавателната разписка TR на символа „Т".

(2) Когато превозваните съгласно разпоредбите на чл. 304 — 312а стоки са предназначени за одобрен получател, може да се предвиди в отклонение от разпоредбите на чл. 292, ал. 3 и на чл. 294, ал. 1, т. 2 екземпляри 2 и 3 на товарителница CIM, екземпляри 2 и 4 на товарителница СМГС и екземпляри 1, 2 и 3А на предавателна разписка ТR да се предават на получаващото митническо учреждение от железопътния превозвач или от транспортното предприятие.

Чл. 312в

За стоките, които се превозват с вътрешна железопътна товарителница, режимът транзит се оформя с транзитна декларация, без да се прилагат опростените процедури.

Чл. 313

Като общо правило превозваните на митническата територия на Република България под покритието на карнети ТИР или АТА стоки се считат за чуждестранни, освен ако надлежно е удостоверен местният им статут съгласно чл.220.

Чл. 314

(1) Този член се прилага, като се спазват специфичните разпоредби на конвенциите ТИР и АТА, както и на Истанбулската конвенция по отношение на финансовата отговорност на националните гарантиращи асоциации:

1. Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) – за карнетите ТИР, и

2. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) – за карнетите АТА.

(2) При определени с договори между Главното управление на митниците и гарантиращите асоциации по ал. 1 условия тези асоциации могат да издават карнети и да поръчителстват за тях, както и да поръчителстват за карнети, издадени от чуждестранните асоциации, членуващи в същите международни организации, в които членуват АЕБТРИ и БТПП.

(3) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е допуснато нарушение или нередовност, дължимите митни сборове и другите държавни вземания за стоките се събират, без да се нарушават наказателните разпоредби.

Чл. 315

(1) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е извършено нарушение или нередовност, митническите органи уведомяват за това съответната национална гарантираща асоциация и титуляря на съответния карнет,.

(2) Доказателство за редовността на транзитна операция, извършена под покритието на карнет ТИР или АТА, трябва да се представи в срока, предвиден в чл. 11, ал. 2 от Конвенция ТИР или в чл. 7, ал. 1 и 2 от Конвенция АТА в зависимост от случая.

(3) Като доказателство за редовност осъществяване на транзитна операция под покритието на карнет ТИР или АТА митническите органи приемат:

1. представянето на заверен от митническите органи документ, който удостоверява, че стоките са били представени в получаващото митническо учреждение; този документ трябва да съдържа достатъчна информация за идентификацията на стоките;

2. представянето на издаден в чужбина митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим в чужбина или копие на този документ, като копието трябва да бъде заверено или от органите, заверили оригиналния документ, или от официалните служби на съответната чужда държава; този документ трябва да съдържа достатъчно информация за идентификацията на стоките;

3. по отношение на Конвенция АТА и Истанбулската конвенция - чрез предвиденото в чл. 8 от Конвенция АТА, съответно в Приложение А, чл. 10 от Истанбулската конвенция, доказателство.

Чл. 316

(1) За стоките, които се превозват под покритието на карнет АТА, не се прилагат разпоредбите за одобрените изпращачи и получатели и те задължително се представят заедно с международния митнически гаранционен документ в съответното отправно или получаващо митническо учреждение.

(2) Допуска се митническо оформяне на карнет ТИР или АТА, под чието покритие се транзитират стоки, когато тези стоки след митническото им оформяне от изходно митническо учреждение се връщат обратно на митническата територия на Република България и съответният карнет има достатъчен брой волети за транзитирането на стоките на тази територия.

Чл. 317

(отменен)

(1) Главното управление на митниците може да създаде свой специализиран център по транзита за координация и контрол на използването на карнетите ТИР или АТА като транзитни митнически документи.

(2) Центърът по ал. 1 може да извършва координация и контрол на използването и на други транзитни документи, особено когато такава възможност се предвижда в международен договор, по който Република България е страна.

(3) Функциите и задачите на центъра по ал. 1 се определят от началника на Главното управление на митниците.

Чл. 318

При необходимост началникът на Главното управление на митниците може да издава указания до митническите учреждения за оформянето на карнетите ТИР и АТА при превози на стоки под режим транзит, отчитайки специфични разпоредби на двете конвенции, както и издаваните във връзка с тях от съответните международни организации бележки, изменения, тълкувания и препоръки за работа.

Чл. 319

За целите на чл. 1, буква „h“ от Конвенция ТИР „транзитно митническо учреждение“ е всяко митническо учреждение, през което пътно превозно средство, съчленено превозно средство или контейнер, както те са определени в конвенцията, бъде внесено на или изнесено от митническата територия на Република България по време на операция ТИР, което, в зависимост от случая, е входното или изходното митническо учреждение.

Чл. 320

За прилагането на чл. 8, ал. 4 от Конвенция ТИР, когато пратка влиза на митническата територия на Република България или тръгва от разположено на тази територия отправно митническо учреждение, националната гарантираща асоциация става или е отговорна пред митническите органи солидарно с превозвача до получаващото митническо учреждение, разположено на митническата територия на Република България, или до изходното митническо учреждение, през което пратката напуска тази територия.

Чл. 321

(1) Във връзка с прилагането на чл. 38 от Конвенция ТИР началникът на Главното управление на митниците има право да изключи дадено лице от достъп до режима ТИР.

(2) Началникът на Главното управление на митниците уведомява за своето решение по ал. 1 и за датата на влизането му в сила началниците на районните митнически управления и лицата, посочени в чл. 38 от Конвенция ТИР.

(3) Решението по ал. 1 се прилага по отношение на всички карнети ТИР, които се представят за оформяне на митническите учреждения и които са с титуляри, изключени от режима ТИР лица.

Чл. 322

(1) Превоз на стоки под покритието на карнет ТИР от отправно митническо учреждение на митническата територия на Република България се допуска само когато превозът ще бъде международен.

(2) Карнетът ТИР се използва само за един превоз ТИР и само ако е задействан преди изтичане на посочения в поле 1 на корицата на карнета срок на валидност. Митническите органи не приемат за оформяне карнет ТИР, когато:

1. титулярят на карнета е изключен от режима ТИР;

2. карнетът е с изтекъл срок на валидност;

3. не се използва предвиденият за съответния вид стоки карнет;

4. липсва необходимото описание на стоките във волетите на карнета;

5. първата страница на корицата, както и полета 4 и 13, 14 и 15 на волетите са попълнени неправилно или непълно;

6. вписаното в поле 3 от корицата на карнета наименование на титуляря на карнета не е идентично с наименованието, вписано в поле 4 на волетите;

7. е изтекъл срокът на валидност на посоченото в поле 9 от корицата на карнета свидетелство за митническа годност на пътното превозно средство.

8. в поле 16 на волетите на карнета ТИР липсва точна идентификация на пломбите или няма заверка в поле 17.

(3) Митническите органи с решение на началника на съответното митническо учреждение имат право да не приемат за оформяне карнет ТИР и в други случаи, различни от посочените в ал. 2, когато не са спазени изисквания на Конвенция ТИР.

Чл. 323

(1) Когато под покритието на карнет ТИР се превозват стоки, за които е забранено използването на обща гаранция, входното или отправното митническо учреждение може да определи маршрут за превоза. Този маршрут може да се променя само по искане на титуляря на карнета ТИР и с разрешение на началника на митническото учреждение, което се намира в близост до стоките, като се вписват необходимите данни в карнета ТИР и се уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение.

(2) В случаите на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Стоките и карнетът ТИР трябва да се представят незабавно пред най-близкото митническо учреждение, до което се намират стоките. Това митническо учреждение уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение за това отклонение и вписва необходимите данни в карнета ТИР.

Чл. 324

За стоките, които се въвеждат на митническата територия на Република България под покритието на карнет ТИР, операция ТИР се счита за завършена по съответния определен ред от митническите органи в получаващото митническо учреждение и превозвачът се освобождава от отговорност, след като представените стоки се разтоварят и поставят във временен склад или получат исканото митническо направление.

Чл. 325

Превозите под режим ТИР могат да се извършват през няколко отправни и получаващи митнически учреждения, включително в различни държави, като техният общ брой не може да бъде по-голям от четири. Карнетът ТИР може да се оформя в получаващите митнически учреждения само ако е бил приет и оформен от всички предвидени отправни митнически учреждения. В тези случаи отделните партиди стоки се вписват ясно отделени чрез черта една от друга в манифеста на стоките на всички волети, спазвайки последователността на товаренето или разтоварването. За всяко отправно, транзитно и получаващо митническо учреждение е необходима по една двойка волети.

Чл. 325а

(1) По искане на получателите за стоките, превозвани под режим ТИР, митническите органи могат да предоставят статут на одобрен получател, като по този начин се разрешава да се получават стоки в помещенията на получателя или в други определени места.

(2) За предоставянето на статута по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 267 - 272, чл. 292, ал. 2 и чл. 293, като се отчита съответната специфика.

(3) Разрешението за одобрен получател се прилага само за операции ТИР, при които в помещенията, специално определени в разрешението, ще се извършва пълно разтоварване и превозът ТИР завършва.

Чл. 325б

(1) По отношение на стоките, получавани в неговите помещения или в определените в разрешението места, одобреният получател следва да изпълнява в съответствие с процедурата, определена в разрешението, следните задължения:

1. да информира митническите органи в получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките;

2. незабавно да информира митническите органи в получаващото митническо учреждение, ако е нарушена целостта на митническите пломби или има някакви други нередности, като липси, по-големи количества или разменени стоки;

3. незабавно да въведе резултатите от разтоварването в своите регистри;

4. незабавно да представи на митническите органи в получаващото митническо учреждение запис, съдържащ идентификационните данни и описание на състоянието на пломбите, както и датата на въвеждане в регистрите.

(2) Одобреният получател незабавно трябва да представи карнета ТИР в получаващото митническо учреждение.

(3) Митническите органи в получаващото митническо учреждение оформят карнета ТИР и в съответствие с процедурата, посочена в разрешението, връщат карнета ТИР на титуляря или на неговия представител.

(4) Датата на завършване на операция ТИР е датата на въвеждане в регистрите в съответствие с ал. 1, т. 3. В случаите по ал. 1, т. 2 датата на завършване на операция ТИР е датата на оформяне на карнета ТИР.

(5) По искане на титуляря на карнета ТИР одобреният получател издава квитанция под формата на копие от записа по ал. 1, т. 4. Квитанцията не може да бъде използвана като доказателство за завършване на операцията ТИР по смисъла на чл. 325в, ал. 2.

Чл. 325в

(1) Титулярят на карнета ТИР е изпълнил своите задължения по чл. 1, т. 14 от Конвенция ТИР, 1975 г., когато карнетът ТИР заедно с пътното превозно средство, съставът от пътни превозни средства или контейнерът и стоките се предадат в непроменен вид на одобрения получател в неговите помещения или в определените в разрешението места.

(2) Операция ТИР се счита за завършена по смисъла на чл. 1, т. 4 от Конвенция ТИР, 1975 г., когато са изпълнени изискванията на чл. 325б, ал. 1 и 2.

Чл. 326

(1) В случаите на транзит на стоки под покритието на карнет АТА входното митническо учреждение освен обичайната проверка извършва и следното:

1. проверява данните в полета от „А“ до „G“ на поредната двойка сини отрязъци за транзит на карнет АТА;

2. попълва полета от 1 до 7 на двата поредни транзитни талона и ги заверява;

3. попълва поле „H“, букви „а“ – „е“ на двата отрязъка и ги заверява;

4. задържа първия отрязък за целите на митническия надзор.

(2) Изходното или получаващото митническо учреждение потвърждава редовното приключване на извършения под покритието на карнет АТА транзит чрез оформяне талона на транзитния отрязък – т. 1 – 6 на „Сертификата за приключване от получаващото митническо учреждение“, и в отрязък – поле „H“, букви „f“ и „g“, откъсва отрязъка и го изпраща на митническото учреждение, посочено в поле „H“, буква „е“ на същия.

Чл. 327

(1) Когато митническите органи установят, че е възникнало митническо задължение, се изпраща рекламационен иск до националната гарантираща асоциация. Когато възникването на задължението е в резултат на това, че стоките – предмет на карнет АТА, не са били реекспортирани или не са били митнически оформени в определените за прилагането на Конвенция АТА срокове, този рекламационен иск се изпраща най-рано 3 месеца след датата на изтичане валидността на карнет АТА, но не по-късно от 1 година, считано от тази дата.

(2) В рекламационния иск се посочват размерите на митните сборове и на другите събирани от митническите органи държавни вземания по отношение на стоките – предмет на карнет АТА.

Чл. 328

За целите на прилагане разпоредбите на този дял:

1. „режим" е митнически икономически режим;

2. „разрешение" е разрешението, дадено от митническите органи за ползване на режима;

3. „единно разрешение" е разрешението, отнасящо се до митнически учреждения на територията на две или повече държави членки, определени за поставяне под и/или приключване на режим, за складиране, за последователни операции по усъвършенстване и обработка или за ползване;

4. „титуляр" е титулярят на разрешение;

5. „надзорно митническо учреждение" е митническото учреждение, посочено в разрешението за осъществяване надзора на режима;

6. „митническо учреждение за поставяне под режим" е митническото учреждение или митническите учреждения, посочени в разрешението да приемат декларации за поставяне на стоките под режим;

7. „митническо учреждение за приключване на режим" е митническото учреждение или митническите учреждения, посочени в разрешението да приемат декларации за получаване на ново допустимо митническо направление за стоките след поставянето им под режим или в случаите на пасивно усъвършенстване на декларацията за внос;

8. „триъгълен трафик" е преместване, при което митническото учреждение за приключване е различно от митническото учреждение за поставяне под режим;

9. „отчетност" са водените от титуляря или за негова сметка търговски, данъчни, счетоводни и други книжа и регистри;

10. „отчети" са данните, съдържащи независимо върху какъв носител цялата необходима информация и технически подробности, даващи възможност на митническите органи да осъществяват надзор и контрол на режимите, в частност по отношение на движението на стоките и техния конкретен митнически статут; в случаите на режим митническо складиране отчетите се наричат „материална отчетност";

11. „основни компенсаторни продукти" са компенсаторните продукти, за чието производство е разрешен режимът;

12. „вторични компенсаторни продукти" са други компенсаторни продукти освен основните, посочени в разрешението, които са неизбежен страничен продукт от процеса на усъвършенстване;

13. „срок за приключване" е срокът за получаване на ново допустимо митническо направление за стоките или продуктите, включително за случаите на подаване на искане за възстановяване на вносни митни сборове след режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, или за предоставяне/получаване на пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове при режим внос след режим пасивно усъвършенстване.

Чл. 329

(1) Искането за разрешаване на режим се подава писмено по образец съгласно приложение № 32.

(2) Митническите органи могат да приемат искания за подновяване или промяна на разрешения, подадени в свободна писмена форма.

(3) С изключение на стоките от глава 1 до глава 24 включително от Комбинираната номенклатура на Република България Искането за разрешаване може да се извърши с митническата декларация или по електронен път при използване на нормалната процедура на деклариране в следните случаи:

1. за активно усъвършенстване, когато в съответствие с чл. 382 икономическите условия се считат за изпълнени, с изключение на искания, които се отнасят до еквивалентните стоки;

2. за обработка под митнически контрол, когато в съответствие с чл. 467, ал. 1 икономическите условия се смятат за изпълнени;

3. за временен внос, включително когато се използват карнети ATA или CPD;

4. за пасивно усъвършенстване:

(4) Искането за разрешаване на режим временен внос може да се извърши чрез устно деклариране в съответствие с чл. 141 и при представяне на документа по чл. 331, ал. 3.

(5) Искането за разрешаване на режим временен внос може да се извърши чрез други действия на деклариране в съответствие с разпоредбите на чл.144, ал.1.

(6) Исканията за единно разрешение, с изключение за режим временен внос, се подават съгласно ал. 1.

(7) В отклонение от ал. 3, т.3 и ал. 6 при временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове в съответствие с чл. 502 митническите органи изискват подаването на искане за разрешаване да бъде съгласно ал. 1.

Чл. 330

Искането съгласно чл. 329 се подава:

1. за митническо складиране-до митническото учреждение, в чийто район се намира мястото, за което се иска да бъде одобрено като митнически склад или където складодържателят ще води основната отчетност;

2. за активно усъвършенстване и обработка под митнически контрол-до митническото учреждение, в чийто район ще се извършва операцията по усъвършенстването или обработката;

3. за временен внос-до митническото учреждение, в чийто район ще се ползват стоките, без да се нарушават разпоредбите на чл. 504, ал. 3;

4. за пасивно усъвършенстване-до митническото учреждение, в чийто район се намират стоките, които ще бъдат временно изнесени.

Чл. 331

(1) Когато информацията в искането е недостатъчна, митническите органи изискват допълнителни данни от лицето, подало искането.

(2) Когато искането може да се подава чрез митническа декларация, митническите органи изискват, без да се нарушават разпоредбите на чл. 132, искането да бъде придружено от документ, изготвен от декларатора, който да съдържа най-малко следната информация, доколкото тя е необходима и не може да се впише в писмената митническа декларация:

1. пълното име/наименование и адреса на лицето, което подава искането, на декларатора и на оператора; 2.вида на операциите по усъвършенстване, обработка или вида на ползване на стоките;

3. търговско наименование и/или техническо описание на стоките, на компенсаторните или обработените продукти и мерките за идентификация;

4. кодовете на икономическите условия съгласно приложение № 33;

5. очаквания рандеман или метода, по който той се определя;

6. срока за приключване на режима;

7. предложеното митническо учреждение за приключване на режима;

8. мястото на усъвършенстване, обработка или ползване;

9. предложените формалности за преместване;

10. в случаите на устно деклариране-стойността и количеството на стоките.

(3) При устно деклариране за временен внос документът по ал. 2 се представя в два екземпляра, като единият екземпляр се заверява от митническите органи и се връща на декларатора.

Чл. 332

(1) Когато се подава искане за единно разрешение, се изисква съгласието на митническите учреждения, а в случаите по чл. 329, ал. 7-на Централното митническо управление, в съответствие с процедурите по ал. 2 и 3.

(2) В случаите на режим временен внос искането се подава до териториалното митническо управление, а за останалите режими – до съответното териториално митническо управление, където се води основната отчетност на лицето за целите на последващия контрол и където се извършват поне част от предвидените в разрешението операции по складиране, усъвършенстване, обработка или временен износ.

(3) Когато компетентните митнически органи не могат да бъдат определени по ал. 2, искането се подава до митническото учреждение, в чийто район е мястото, където лицето води основната отчетност за целите на последващия контрол на режима.

(4) Митническите органи по ал. 2 изпращат копие от искането и проекта на разрешението до другите засегнати митнически органи, които в срок 15 дни потвърждават датата на получаване. Тези митнически органи съобщават възраженията си в срок 30 дни от датата на получаване на проекта на разрешението. При наличие на възражения в този срок искането може да бъде отхвърлено в частта, по която са предявени възраженията.

(5) Митническите органи могат да издадат разрешението, ако не са получили възражения по проекта на разрешението в 30-дневния срок по ал. 3. Те изпращат екземпляр от съгласуваното разрешение до всички засегнати митнически органи.

Чл. 333

(1) В отклонение от разпоредбите на чл. 332 не се изисква съгласие, но се уведомяват останалите засегнати митнически учреждения, когато:

1. единно разрешение се подновява, изменя се незначително, обезсилва се или се отменя;

2. се подава искане за единно разрешение за режим временен внос, без да се използва образецът по приложение № 32.

(2) Не се извършва уведомяване, когато:

1. в рамките на триъгълен трафик на стоки под режим активно или пасивно усъвършенстване ще се извършва преместване до различни митнически учреждения на територията на две или повече държави членки без използването на рекапитулативни информационни листове;

2. се използват карнети ATA или CPD;

3. режим временен внос се разрешава чрез устно деклариране или деклариране чрез други действия.

Чл. 334

Митническите органи съхраняват исканията и техните приложения заедно с копия от евентуално издадените разрешения.

Чл. 335

(1) Обществените митнически складове се класифицират, както следва:

1. склад тип А-под отговорността на складодържателя;

2. склад тип В-под отговорността на вложителя;

3. склад тип F-под управлението на митническите органи.

(2) Частните митнически складове под отговорността на складодържателя, който е и вложител, без непременно да е собственик на стоките, се класифицират, както следва:

1. склад тип D-при който поставянето под режим внос се извършва чрез процедурата по оформяне на място, като се прилагат определените към момента на поставяне на стоките под режим митническо складиране вид, митническата стойност и количеството на стоките;

2. склад тип Е-при който прилагането на режима не изисква задължително складиране на стоките на място, одобрено като митнически склад;

3. склад тип С-при който специфичните особености по т. 1 и 2 не намират приложение.

(3) В разрешението за склад тип Е може да се предвиди прилагане на разпоредбите, валидни за склад тип D.

Чл. 336

(отменен)

(1) С изключение на складовете от тип E и F, митническият склад се състои от помещения или друго определено място, предварително одобрени от митническите органи.

(2) Когато митническите органи решат да открият и да управляват склад от тип F, те определят помещения или място, съставляващо митническия склад. На решението се дава публичност без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.

(3) Място, одобрено от митническите органи като „временен склад“ в съответствие с чл. 108 или управлявано от тях като такова, може също да бъде одобрено като склад от тип A, B, C или D или да бъде управлявано като склад от тип F.

Чл. 337

(отменен)

Когато законодателството на Република България предвижда, че мерки на търговската политика се прилагат за:

1. внос на стоки, тези мерки не се прилагат нито при поставяне на стоките под режим митническо складиране, нито за времето, през което стоките се намират в склада;

2. въвеждане на стоки на митническата територия на страната, тези мерки се прилагат при поставянето на чуждестранни стоки под режим митническо складиране;

3. износ на стоки, тези мерки се прилагат, когато местни стоки се изнасят от митническата територия на страната, след като са били поставени под режим митническо складиране.

Чл. 338

(1) При издаване на разрешение митническите органи посочват помещенията или местата, които се одобряват за склад тип А, В, С или D. Временните складове могат да бъдат одобрени и като склад тип А, В, С или D или да бъдат управлявани като склад тип F.

(2) На едно и също място или в едно помещение не се допуска функциониране на повече от един тип митнически склад.

(3) Когато определени стоки представляват опасност или могат да повредят други стоки, или по някакви причини се изискват специални условия за съхраняването им, в разрешението може да бъде определено стоките да се складират само в специално пригодени и оборудвани съоръжения.

(4) Единни разрешения могат да бъдат издадени само за частни митнически складове.

Чл. 339

(1) Режим митническо складиране се разрешава само ако обичайните операции или операциите по активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол не преобладават по отношение на складирането на стоките.

(2) Разрешения не се издават, в случай че помещенията или съоръженията на митническия склад ще се използват за търговия на дребно.

(3) Разрешения могат да бъдат издадени при търговия на дребно на стоки, за които не се дължат митни сборове при внос, в следните случаи:

1. продажба на дребно на стоки на пътници в специализираните за тази цел обекти за безмитна търговия;

2. продажба на дребно в рамките на дипломатическите и консулските конвенции в специализираните за тази цел магазини;

3. продажба на дребно на членове на международни организации и на силите на НАТО.

(4) За прилагане на чл. 92, т. 2 от закона при проверката дали административните разходи при режим митническо складиране съответстват на икономическите нужди, митническите органи вземат предвид най-вече типа на склада и процедурите, приложими в него.

Чл. 340

(отменен)

(1) Разрешения за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режима митническо складиране се издават за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 1 и 3 типове митнически складове (тип A и C).

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от началника на съответното районно митническо управление по местонахождение на складовите съоръжения съгласно образец по приложение № 33A.

(3) Главното управление на митниците може да издава разрешения за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 типове митнически складове във всеки конкретен случай, когато прецени, че това отговаря на стопанските потребности, на икономическата необходимост, на различните технологични дадености и на изискванията на митническия надзор и че дейността по складирането не може да бъде осъществявана в митнически складове от тип A и C.

(4) Разрешенията за ползване на режима митническо складиране при склад тип B се издават от началника на надзорното митническо учреждение по ал. 1.

Чл. 341

(отменен)

(1) Разрешението може да се издаде само ако лицето, което подава искане, докаже, че е налице обоснована икономическа необходимост от складирането и ако складът е предназначен основно за складиране на стоки. Независимо от това стоките могат да се подложат на обичайни операции, на активно усъвършенстване или на обработка под митнически контрол при условията по чл. 112 и 114 от закона, при положение че тези дейности не преобладават по отношение на дейността по складирането на стоките.

(2) За прилагане на чл. 92 от закона при преценяването дали административните разходи, които биха възникнали за осъществяването на митническия контрол и надзор на митническия склад, са пропорционални на икономическите нужди от митническо складиране, трябва да се вземат предвид типът на митническия склад и процедурите, които могат да се прилагат в него.

(3) На лицата, които са получили разрешение за продажба на стоки срещу валута, се издава разрешение за откриване и управление на частен митнически склад, без да се изисква доказване на обоснована икономическа необходимост.

(4) При спазване на изключенията, посочени в приложение № 35, не се допуска продажбата на дребно на стоки в помещенията или местата, определени като митнически складове. Тази забрана се отнася и за стоките, поставени под режим митническо складиране в склад от тип E.

Чл. 342

(отменен)

(1) Разрешението влиза в сила от датата на издаването му или от по-късна дата, ако това е предвидено в него.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават за неопределен срок.

(3) В разрешението се посочва надзорното митническо учреждение. На подходящо място се записва, че стоките, които представляват опасност или могат да повредят други стоки, или по някаква причина изискват специални условия за съхраняване, трябва да бъдат поставени в специално оборудвани за целта съоръжения. При частните митнически складове в разрешението могат да се определят групите стоки, които могат да се приемат в дадения склад, както и да бъде посочено изискване складовете да са с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.

(4) Когато заинтересуваните лица искат разрешение да представят стоките или да ги декларират под митнически режим пред друго митническо учреждение освен надзорното, за да не се наруши правилното извършване на операцията, митническото учреждение, издало разрешението, може да упълномощи едно или повече митнически учреждения да поемат функциите по поставяне на стоките под режим.

Чл. 343

(отменен)

(1) Разрешението се отменя по писмено искане на заинтересуваното лице.

(2) Разрешението може да бъде отменено и когато митническият склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му.

Чл. 344

(1) Материалната отчетност в складовете тип A, C, D и E се води от складо-държателя.

(2) В складовете тип F митническото учреждение, което управлява склада, води служебна отчетност, която замества материалната отчетност.

(3) При складове тип В надзорното митническо учреждение съхранява декларациите за поставяне под режим, което замества воденето на материална отчетност.

Чл. 345

(1) От материалната отчетност трябва във всеки момент да може да се установява точната наличност на стоките под режим митническо складиране. Складодържателят предоставя ежемесечно на надзорното митническо учреждение опис на складовите наличности.

(2) В случаите по чл. 117, ал. 2 от закона в материалната отчетност се отразява митническата стойност на стоките, преди да бъдат извършени обичайните операции.

(3) При временно изваждане и съвместно складиране на стоки съгласно чл. 351, ал. 2 в материалната отчетност следва да се вписват съответните данни.

Чл. 346

(1) Стоките, поставени под режим митническо складиране при склад тип Е, трябва да бъдат вписани в материалната отчетност в момента на постъпване в складовите съоръжения на титуляря.

(2) Когато митническият склад се използва и като временен склад, вписването в материалната отчетност се извършва в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим.

(3) Вписването в материалната отчетност във връзка с приключване на режима се извършва най-късно в момента, когато стоките напускат склада или складовите съоръжения.

Чл. 347

(отменен)

Процедурите по чл. 345 и 346 се прилагат и по отношение на стоки, поставени във временен склад, посочен в чл. 336, ал. 3, при поставянето им под режим митническо складиране.

Чл. 348

Чуждестранните стоки могат да бъдат подложени на обичайните операции съгласно приложение № 34.

Чл. 349

Временното изваждане на стоки може да бъде разрешено за срок до един месец. Когато обстоятелствата го изискват, този срок може да бъде продължен.

Чл. 350

(1) За разрешаване на обичайни операции или временно изваждане на стоки се подава писмено искане до надзорното митническо учреждение за всеки отделен случай. Искането трябва да съдържа всички данни, необходими за прилагането на режима.

(2) Разрешение за извършване на обичайни операции или за временно изваждане може да бъде дадено с издаване на разрешението за митническия склад. В този случай уведомяването на надзорното митническо учреждение се извършва във формата, определена в разрешението, преди осъществяването на операциите или временното изваждане.

Чл. 351

(1) Когато в едно и също помещение на митнически склад или складово съоръжение се складират местни стоки и стоки, поставени под режим, се определят специфични методи за идентификация на местните стоки с цел тяхното разграничаване от стоките, поставени под режим.

(2) Митническите органи могат да разрешат съвместно складиране на стоки в случаите, когато не е възможно във всеки момент да бъде установен митническият им статут.

(3) Съвместно складираните стоки трябва да имат един и същ тарифен номер, еднакво търговско качество и еднакви технически характеристики.

(4) Съвместно складираните стоки, както и стоките, които отговарят на условията на ал. 3, могат да се считат за целите на декларирането им за митническо направление като местни или като чуждестранни стоки, дори и когато статутът им може да бъде определен.

(5) Прилагането на ал. 4 не следва да води до придобиване на даден митнически статут за по-голямо количество стоки от стоките, които действително притежават този статут и се намират физически в митническия склад или в складовите съоръжения в момента, когато стоките, декларирани за митническо направление, напускат склада.

Чл. 352

(1) Когато в помещенията на митническия склад или складовите съоръжения се извършват операции по активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол, разпоредбите на чл. 351 се прилагат по отношение на стоките, поставени под съответния режим, като се отчита съответната специфика.

(2) Когато се извършват операции по активно усъвършенстване без използване на еквивалентни стоки или по обработка под митнически контрол, разпоредбите на чл. 351 за съвместно складиране не се прилагат за местните стоки.

(3) Вписването в отчетите се извършва по начин, осигуряващ възможност за установяване по всяко време местоположението на всички стоки или продукти, поставени под всеки отделен режим, в рамките на митническия надзор.

Чл. 353

Митническите органи могат да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление, в следните случаи:

1. за стоки, които представляват опасност за околната среда и здравето на хората;

2. за стоки, за които изтичат сроковете на годност или които се развалят;

3. за стоките, които са поставени в митнически склад тип F;

4. в изключителни случаи, когато това се налага с оглед прилагането на митническото законодателство.

Чл. 354

(отменен)

(1) Обичайните операции, посочени в чл. 114 от закона, са описани в приложение № 34.

(2) В случаите, когато се прилага чл. 361, ал. 2, по искане на декларатора може да се използва информационен лист ИНФ 8, когато стоките, поставени под режим митническо складиране, които са били подложени на обичайни операции, са декларирани за друго митническо направление.

(3) Информационният лист ИНФ 8 се изготвя в оригинал и копие в съответствие с образеца и указанията в приложение № 36.

(4) Информационният лист ИНФ 8 служи за определяне на елементите за облагане, които се вземат предвид. За тази цел надзорното митническо учреждение нанася данните в клетки 11, 12 и 13, заверява клетка 15 и връща оригинала на формуляра ИНФ 8 на декларатора.

Чл. 355

(отменен)

(1) За всеки отделен случай заинтересуваното лице подава писмено искане до надзорното митническо учреждение за разрешаване на обичайните операции, преди да бъдат извършени.

(2) Искането за разрешение за извършване на обичайни операции трябва да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на режима митническо складиране.

(3) Ако искането е одобрено, надзорното митническо учреждение дава разрешение върху искането и го подпечатва. В този случай чл. 334 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(4) При спазване на чл. 354 разрешението за откриване и управление на митнически склад или разрешението за използване на режима, в случай на склад от тип E, може да отразява обичайните операции, които се очаква да се извършват в рамките на режима. В този случай искането, посочено в ал. 1, се заменя с предизвестие до надзорното митническо учреждение по начин, определен от него, че операциите ще бъдат извършени.

Чл. 356

(отменен)

(1) При условие че не се нарушава правилното функциониране на режима и свързаните с него операции, надзорното митническо учреждение може да разреши местни и чуждестранни стоки да се складират заедно в едно и също складово съоръжение.

(2) Когато складирането на стоки по ал. 1 не дава възможност за установяване на митническия статут на всяка стока по всяко време, то може да се разреши само ако стоките са еквивалентни.

(3) Еквивалентни са стоките, които са включени в една и съща подпозиция на митническата тарифа и които имат еднакво търговско качество и същите технически характеристики.

Чл. 357

(отменен)

(1) Преди временното изваждане на стоки от местата за митническо складиране, във всеки отделен случай, заинтересуваното лице подава писмено искане за разрешение до надзорното митническо учреждение.

(2) Искането за разрешение за временно изваждане на стоки трябва да съдържа всички данни, необходими за правилното прилагане на разпоредбите за режима митническо складиране. Ако искането е одобрено, надзорното митническо учреждение дава разрешение върху искането и го подпечатва. В този случай чл. 353 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(3) В разрешението за откриване и управление на митнически склад може да бъде посочено, че стоките могат да се изваждат временно. В този случай искането по ал. 1 се замества от предизвестие до надзорното митническо учреждение по начин, определен от него, че стоките ще бъдат временно извадени.

(4) Когато временно извадени от склада стоки са обект на обичайни операции, се прилагат чл. 354 и 355.

Чл. 358

(отменен)

(1) За да се преместват стоки между митнически складове, без да се приключва режимът митническо складиране, се използва формуляр по образеца съгласно чл. 129 и се прилага процедурата, описана в приложение № 37.

(2) Опростената процедура, описана в приложение № 38, може да се прилага, когато:

1. митническият склад, от който се изпраща стоката, има разрешение да използва процедура за оформяне на място, описана в чл. 168, ал. 3, и митническият склад, в който стоката ще се постави, има разрешение да използва процедура за оформяне на място за поставяне под режим, посочена в чл. 188, или

2. едно и също лице отговаря и за двата склада, или

3. материалните отчетности на двата склада са свързани по електронен път.

(3) Отговорността за стоките, премествани между складовете, преминава върху складодържателя на митническия склад, в който се поставят стоките, в момента, когато той ги получи и заведе в материалната си отчетност.

(4) Когато стоките, които се преместват, са били подложени на обичайни операции и се прилагат чл. 361, ал. 2, документът по ал. 1 трябва да съдържа данни за вида, митническата стойност и количеството на преместените стоки, които биха се взели предвид в случай на възникване на митническо задължение, ако те не са били подложени на обичайни операции.

(5) Стоки, поставени под режим митническо складиране, не могат да бъдат премествани от един митнически склад в друг, без да се приключва режимът, когато един от тези складове е митнически склад от тип В.

Чл. 359

(отменен)

С цел осигуряване правилното функциониране на митническия склад надзорното митническо учреждение може да изисква извършване на периодична или друг тип инвентаризация на всички или на част от стоките, поставени под режим митническо складиране.

Чл. 360

(отменен)

(1) Когато заедно се складират еквивалентни стоки по смисъла на чл. 356, ал. 2, стоките, декларирани за митническо направление, могат да се считат за местни или чуждестранни стоки по избор на заинтересуваното лице.

(2) Не се допуска прилагането на ал. 1 да води до придобиването на даден митнически статут на по-голямо количество стоки от тези, които действително притежават този статут, складирани ефективно в митническия склад, когато стоките, декларирани за дадено митническо направление, се изваждат от склада.

(3) В случай на цялостно унищожение или безвъзвратна загуба на стоките частта от стоките, поставени под режима, която е унищожена или загубена, се определя като съотношение към стоките от същия вид, поставени под режима в местата за митническо складиране, към момента, когато унищожението или загубата са настъпили, освен ако складодържателят представи доказателства за действителното количество на загубените или унищожени стоки, които са били поставени под режима.

Чл. 361

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.

(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114 от закона, данните за вида, количеството и митническата стойност, които се използват за определяне на размера на вносните митни сборове, са тези, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции.

Чл. 362

(отменен)

(1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките лицето, под чиято отговорност е митническият склад, е длъжно да заплати дължимите митни сборове за стоките.

(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, лицето, под чиято отговорност е митническият склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани възоснова на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на складодържател и митнически служител и заверен от тях.

(3) Лицето, под чиято отговорност е митническият склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.

Чл. 363

(отменен)

Разпоредбите на този раздел се прилагат, както следва:

1. член 364 – за местни стоки;

2. членове 365 – 374 – за чуждестранни стоки.

Чл. 364

(отменен)

(1) Когато митническите органи изискват местни стоки, различни от посочените в чл. 104, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от закона, разположени в местата за митническо складиране, да бъдат вписани в материалната отчетност, определена в чл. 111, съгласно чл. 112, ал. 3 от закона, вписването трябва ясно да отразява митническия статут на тези стоки.

(2) При спазване на разпоредбите на чл. 356 надзорното митническо учреждение може да определи специфични методи за идентификация на стоките по ал. 1 с цел да ги различи от стоките, поставени под режим митническо складиране, съхранявани в същите митнически складове.

(3) Стоките, посочени в ал. 1, могат да бъдат подлагани на обичайни операции, на активно усъвършенстване или на обработка под митнически контрол.

Чл. 365

(отменен)

(1) Членове 365 – 374 се прилагат при операции по активно усъвършенстване при система с отложено плащане или по обработка под митнически контрол, извършвани в складове тип А, С и D, в които е разрешена процедурата за оформяне на място, при поставяне под режим митническо складиране, при внос или при даване на направление реекспорт.

(2) Ако не е предвидено друго в чл. 365 – 374, разпоредбите за режим активно усъвършенстване и режим обработка под митнически контрол се прилагат за:

1. операции по активно усъвършенстване при система с възстановяване;

2. операции по активно усъвършенстване при система с отложено плащане и система с възстановяване или операции по обработка под митнически контрол в складове тип В, F или E, използвани за съхраняване на стоки под режим митническо складиране;

3. операции в складове тип А, С и D, ако не са изпълнени условията по ал. 1.

Чл. 366

(отменен)

(1) Митническите органи отказват издаването на разрешение за опростените процедури, посочени в чл. 365 – 374, ако не са налице необходимите условия за правилното протичане на операциите.

(2) При спазване на разпоредбите на чл. 341 митническите органи могат да откажат издаване на разрешение на лица, които не използват често режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

Чл. 367

(отменен)

(1) Операции в рамките на режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол в местата за митническо складиране, посочени в чл. 365, ал. 1, се допускат само след издаване на разрешение съответно по реда на чл. 385 или 467.

(2) В разрешението по ал. 1 трябва да се посочи типът на склада, в който ще се извършват операциите.

Чл. 368

(отменен)

(1) За да се използват процедурите, предвидени в чл. 365 – 374, е необходимо титулярят на разрешението да води материална отчетност в регистри „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“ в съответствие с чл. 385, ал. 4 и чл. 467, ал. 3, които трябва също да съдържат и данни за връзка с разрешението.

(2) За целите за изготвяне на справка за приключване, посочена в чл. 421 или 481, връзката с данните, посочена в ал. 1, замества връзката с данните от митническите декларации и документи, посочени в чл. 421, ал. 3 или чл. 481, ал. 3.

(3) Вписванията в регистрите по ал. 1 трябва да дават възможност на митническите органи по всяко време да контролират действителното състояние на всички стоки или продукти, намиращи се под един от двата режима.

Чл. 369

(отменен)

(1) Поставянето на стоки под режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол в момента на въвеждане на стоките в местата за митническо складиране се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място по чл. 192.

(2) Вписванията в регистрите „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“ трябва да правят връзка с документа, с който стоките са придвижени.

Чл. 370

(отменен)

(1) Поставянето под режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол на стоки, намиращи се в местата за митническо складиране, се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място по чл. 192.

(2) Режимът митническо складиране се приключва чрез вписването съответно в регистър „активно усъвършенстване“ или в регистър „обработка под митнически контрол“. Това се отразява в материалната отчетност на митническия склад, като се прави връзка с вписванията в посочените регистри.

Чл. 371

(отменен)

(1) Поставянето под режим митническо складиране на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, поставени вече под режим активно усъвършенстване в местата за митническо складиране, или на обработени продукти или стоки в непроменено състояние, които са били поставени вече под режим обработка под митнически контрол в местата за митническо складиране, се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 188.

(2) Режимът активно усъвършенстване или режимът обработка под митнически контрол се приключват с вписването в материалната отчетност на склада. Това се отразява съответно в регистъра „активно усъвършенстване“ или в регистъра „обработка под митнически контрол“, като се прави връзка с материалната отчетност на митническия склад.

(3) Индикациите, посочени в чл. 430, се вписват в материалната отчетност на митническия склад.

Чл. 372

(отменен)

(1) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или приключването на режима обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се извършва в момента на напускането на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез получаване на направление реекспорт, приключването се осъществява посредством процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 198.

(2) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или приключването на режима обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се извършва в момента на напускането на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез поставяне под режим внос, приключването се осъществява посредством процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 179 – 183.

(3) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или режимът обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се приключва в момента на напускане на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез получаване на друго направление, различно от посочените в ал. 1 и 2, се прилагат предвидените за тази цел нормални или опростени процедури.

(4) Напускането на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, съответно на обработените продукти или стоки в непроменено състояние, не е задължително да се отразява в материалната отчетност на митническия склад.

Чл. 373

(отменен)

Разпоредбите на чл. 371, ал. 2 и чл. 372, ал. 2 и 4 не ограничават прилагането на чл. 125, 126, 137 и 138 от закона относно облагането на стоки или продукти, поставени под режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

Чл. 374

(отменен)

(1) Ако не се нарушава правилното функциониране на режима и свързаните с него операции, митническите органи могат да разрешат чуждестранни стоки, поставени под режим митническо складиране, да се съхраняват заедно в едни и същи складови помещения с вносни стоки или с компенсаторни продукти, поставени под режим активно усъвършенстване.

(2) Когато е установен статутът на стоките, поставени под режим митническо складиране, или на компенсаторни продукти или на стоки в неизменено състояние, поставени под режим активно усъвършенстване, тези стоки са предмет на всички разпоредби, характерни за съответния режим, включително за облагането им и събирането на лихви.

(3) Разпоредбите на чл. 356, ал. 2 и чл. 360, ал. 1 и 2 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 375

(отменен)

(1) Митническите органи изискват за стоките под режим митническо складиране в митническите складове тип A, B, C, D и E обезпечение с депозит в пари или гаранция в размер 15 на сто от вносните митни сборове. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. При откриване на митнически склад тип A, C, D и E сумата на обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат складирани, посочено от складодържателя.

(2) При складове тип A, C, D и E обезпечението по ал. 1 се представя на митническите органи преди влизането в сила на разрешението за откриване и управление на митнически склад, а при склад от тип B – преди влизането в сила на разрешението за ползване на режим митническо складиране.

(3) При спазване на чл. 186, ал. 3 от закона отговорното лице за учредяване на обезпечението при митнически складове тип A, C, D и E е складодържателят, а при склад тип B – вложителят.

(4) Началникът на Главното управление на митниците може да определи друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване.

(5) При спазване на изключенията, предвидени в чл. 181, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 от закона, митните сборове за стоките, продавани в зоните за митнически контрол при граничните контролно-пропускателни пунктове, се заплащат при поставяне на стоките под режим.

Чл. 376

(отменен)

За стоките под режим митническо складиране в складове тип F не се изисква обезпечение.

Чл. 377

(отменен)

(1) Таксите за складиране на стоки в складовете от тип F са следните:

1. при складиране в закрити помещения – за всеки календарен ден по 350 лв. за 100 кг или част от 100 кг;

2. при складиране върху открити площи – за всеки календарен ден по 200 лв. за 1 кв.м.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.

(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число. Глава четиридесет и първа АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Чл. 378

За целите на прилагане разпоредбите на тази глава:

1. „предварителен износ" е системата, която дава възможност компенсаторните продукти, получени от еквивалентни стоки, да бъдат изнесени, преди вносните стоки да бъдат поставени под режим, при използване на системата с отложено плащане;

2. „изработка по поръчка" е всяко усъвършенстване на вносни стоки, предоставени пряко или косвено на титуляря на разрешението, което се извършва съгласно условията и за сметка на възложител, намиращ се извън митническата територия на Република България, като обикновено се заплащат само разходите по изработката (ишлемето).

Чл. 379

(отменен)

Стоките, за които се прилага чл. 118, ал. 2, т. 3, буква „г“ от закона, които могат да се използват като помощни производствени средства, са посочени в приложение № 39.

Чл. 380

Разрешението се издава само когато лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, има намерение да реекспортира или да изнесе основните компенсаторни продукти.

Чл. 381

Разрешение може да се издаде и за стоките, за които се отнася разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 3, буква „г" от закона, с изключение на:

1. горива и енергийни източници, различни от тези, необходими за тестване на компенсаторните продукти или за откриване дефекти на вносните стоки, които се нуждаят от поправка или ремонт;

2. мажещи материали, различни от тези, необходими за тестване, настройка или формоване на компенсаторните продукти;

3. оборудване и инструменти.

Чл. 382

(1) Икономическите условия се смятат за изпълнени, когато: 1. искането се отнася до:

а) операции, включващи стоки с нетърговски характер;

б) договор за изработка по поръчка (на ишлеме);

в) усъвършенстване на компенсаторни продукти, получени по вече издадено разрешение за активно усъвършенстване, с проверени икономически условия;

г) обичайните операции по смисъла на чл. 348;

д) поправка, или

2. общата стойност на вносните стоки за отделен тарифен номер и за отделно лице, подало искане за една календарна година, не надвишава левовата равностойност на 100 000 евро, а за стоките от глава 1 до глава 24 включително от Комбинираната номенклатура на Република България—не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро.

(2) Министърът на финансите може да определи и други случаи, при които икономическите условия се считат за изпълнени.

Чл. 383

(1) В разрешението се определят средствата и методите за идентификация на вносните стоки в компенсаторните продукти, както и условията за правилното осъществяване на операциите при използването на еквивалентни стоки.

(2) Мерките за идентификация могат да включват проверка на отчетите.

Чл. 384

(отменен)

(1) Искането се изготвя в съответствие с чл. 329 и според образеца в приложение № 32/В и се подава от лицето, на което може да се даде разрешение съгласно чл. 92, 120 и 121 от закона.

(2) Искането се представя в районното митническо управление или в митницата, в чийто район ще се извърши операцията по усъвършенстването.

(3) Когато се очакват няколко последователни операции по усъвършенстването да се извършват от лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, или от негово име в районите на няколко митнически учреждения, може да се подаде искане за едно разрешение.

(4) В случая по ал. 3 искането, което трябва да включва всички данни за последователността на операциите и точните места, където те ще се извършат, се представя в районното митническо управление или в митницата, в чийто район ще се извърши първият етап от операциите по усъвършенстването.

(5) Когато усъвършенстването се извършва по договор за преработка с подизпълнители в страната, искането се подава от лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

(6) Когато съгласно чл. 121 от закона се допуска издаване на разрешение на чуждестранно лице, под „стоки с нетърговски характер“ се разбират стоките по чл. 38, ал. 1.

Чл. 385

(отменен)

(1) При спазване на изискванията на чл. 394 разрешението се издава от районното митническо управление или от митницата, пред които е било подадено искането, като то се изготвя в съответствие с чл. 332 и по образеца от приложение № 33/В.

(2) При отклонение от разпоредбите на чл. 332, ал. 3 и при надлежно доказани изключителни случаи митническите органи по ал. 1 могат да издадат разрешение с обратна сила. Разрешението не може да влезе в сила преди датата на подаване на искането.

(3) Когато се прилага чл. 384, ал. 3, разрешението не може да се издаде без съгласието на районното митническо управление или на митницата, в чийто район се намират местата, посочени в искането, като се прилага следната процедура:

1. районното митническо управление или митницата, в която е било представено искането, след като се увери, че икономическите условия могат да се сметнат за изпълнени по отношение на планираната операция, съобщават искането и проекта на разрешението на останалите заинтересувани митнически учреждения; проектът на разрешението трябва да посочва най-малко: рандемана; одобрения метод за идентифициране; митническите учреждения, посочени в т. 11 от образеца на разрешение по приложение № 33/В; използване на опростените процедури за поставяне под режим, за преместване на стоките или продуктите или за приключване на режима, в случай че те се прилагат; правилата, които трябва да се спазват по отношение на уведомяване на надзорното митническо учреждение;

2. след получаване на съобщението митническите учреждения изпращат евентуалните си възражения в рамките на 14 дни от датата на получаване на искането и проекта на разрешението;

3. митническите учреждения по т. 1, след като предприемат необходимите мерки за гарантиране плащането на митническото задължение, което може да възникне по отношение на вносните стоки, могат да издадат разрешението, ако не получат възражения по проекта на разрешението в срока по т. 2;

4. районното митническо управление или митницата, издала разрешението, изпраща копия от него на посочените в разрешението митнически учреждения.

(4) С цел осигуряване правилното прилагане на разпоредбите по режима митническите учреждения могат да изискват от титуляря на разрешението да води материална отчетност – „отчет за активно усъвършенстване“, за количеството вносни стоки, поставени под режим, и на получените компенсаторни продукти, както и всички необходими данни за проследяване на операциите и правилното изчисляване на митните сборове, които могат да бъдат дължими.

(5) „Отчетът за активно усъвършенстване“ трябва да е на разположение на надзорното митническо учреждение с цел осъществяване на необходимия митнически контрол за правилното прилагане на режима. Когато операциите по усъвършенстването се извършват в две или в повече предприятия, отчетите за активно усъвършенстване по всяко време трябва да съдържат информацията, свързана с правилното прилагане на режима във всяко от тях.

(6) Когато материалната отчетност, водена от титуляря, дава възможност за контролиране на режима, тя може да се приеме от митническите органи като „отчет за активно усъвършенстване“.

Чл. 386

(отменен)

Когато не се прилага чл. 385, ал. 3 и компенсаторните продукти се добиват от други компенсаторни продукти, получени в резултат на вече издадено разрешение, лицето, което изпълнява последващите операции по усъвършенстването, трябва да подаде ново искане в съответствие с приложение № 32/ В, като се позове на предишното разрешение.

Чл. 387

(отменен)

(1) Срокът на валидност на разрешението се определя от митническите учреждения, като се вземат предвид икономическите условия и специфичните нужди на лицето, подало искане за разрешаване на режима.

(2) Когато срокът на валидност превишава 2 години, условията, при които е издадено разрешението, се преразглеждат периодично на интервали, посочени в самото разрешение.

Чл. 388

(отменен)

(1) При издаване на разрешението районните митнически управления или митници определят срока, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реекспортирани съгласно чл. 122 от закона, като отчитат времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване, така както са записани в разрешението за определеното количество вносни стоки, поставени под режим, и времето, необходимо за даване на митническо направление на компенсаторните продукти. Този срок не може да бъде по-голям от 12 месеца.

(2) Срокът за реекспорт може да бъде продължен, когато титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от срока на валидност на разрешението. Когато обстоятелствата налагат, този срок може да бъде продължен дори и след изтичане на първоначално определения в разрешението.

Чл. 389

(отменен)

(1) При предварителен износ районните митнически управления или митници трябва да определят срока, посочен в чл. 122, ал. 3 от закона, като отчитат времето, необходимо за доставянето и транспортирането на вносните стоки в Република България. Този срок не може да бъде по-голям от 6 месеца.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен, ако титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да бъде разрешено дори и след изтичане на първоначално определения в разрешението срок.

Чл. 390

(отменен)

(1) Срокът по чл. 388 започва да тече от датата на приемане на декларацията за поставянето на стоките под режим или, при системата с възстановяване – от датата на приемане на декларацията за внос.

(2) Срокът, посочен в съответствие с чл. 389, започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ.

Чл. 391

(отменен)

(1) Митническите учреждения, в които е подадено искането, разрешават месечно или 3-месечно отчитане, когато се очаква вносните стоки да се поставят под режим за усъвършенстване и да се реекспортират под формата на компенсаторни продукти на определени периоди от време, така че срокът за реекспорт да бъде относително постоянен.

(2) При месечно отчитане всички срокове за реекспорт, които започват да текат през даден месец, изтичат на последния ден от календарния месец, през който би изтекъл срокът за реекспорт на последното поставяне под режим през дадения месец.

(3) При 3-месечно отчитане всички срокове за реекспорт, които започват да текат през дадено 3-месечие, изтичат на последния ден от 3-месечието, през което би изтекъл срокът за реекспорт на последното поставяне под режим през даденото 3-месечие.

(4) Месечно или 3-месечно отчитане се прилага в съответствие с примерите в приложение № 41.

Чл. 392

(отменен)

Сроковете по чл. 391 започват да текат от датата на приемането на декларацията за поставяне на стоките под режим.

Чл. 393

(отменен)

(1) Рандеманът по смисъла на чл. 118, ал. 2, т. 6 от закона или методът за определянето му, посочен в чл. 123 от закона, се определят по възможност въз основа на производствените данни и трябва да могат да бъдат проследени в „отчета за активно усъвършенстване“ на предприятието на оператора.

(2) При последващ контрол и при спазване на разпоредбите на ал. 1 рандеманът или методът за определянето му могат да бъдат коригирани от митническите учреждения със задна дата.

Чл. 394

(1) В разрешението се посочва дали и при какви условия еквивалентните стоки по смисъла на чл. 118, ал. 2, т. 5 от закона, които имат един и същ тарифен номер, еднакво търговско качество и технически характеристики като вносните стоки, могат да се използват за операциите по усъвършенстване.

(2) По изключение се допуска използване на еквивалентни стоки в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки, при условие че съществената част от усъвършенстването, на която са подложени еквивалентните стоки, се извършва в предприятието на титуля-ря на разрешението или в предприятието, където операцията по усъвършенстване се извършва за негова сметка.

Чл. 394а

(1) В разрешението се посочва срокът за приключване на режима, който започва да тече от датата на поставяне на стоките под режим и не може да бъде по-голям от:

1. шест месеца—за стоки от глава 1 до глава 24 включително от Комбинираната номенклатура на Република България; 2.дванадесет месеца—за всички останали стоки.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен дори и след изтичането на първоначално определения срок, когато са налице основателни причини за това.

(3) Като се спазват разпоредбите на ал. 1 и 2, при изтичане на определена дата на срока за приключване за всички стоки, поставени под режима за определен период, може да бъде определен краен срок за получаване на допустимо митническо направление за всички стоки, които са под режима към тази дата.

Чл. 394б

(1) При предварителен износ в разрешението се определя срокът, в който чуждестранните стоки се поставят под режима, като се отчита времето, необходимо за доставянето и транспортирането им в Република България.

(2) Срокът по ал. 1 не трябва да превишава 6 месеца.

(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължен, ако титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да бъде разрешено дори и след изтичането на първоначално определения в разрешението срок.

Чл. 394в

За целите на приключване на режима или за искането за възстановяване на вносни митни сборове за реекспорт или износ се считат:

1. доставката на компенсаторни продукти на лица, които имат право на облекчения по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. или по Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., или по други консулски конвенции, по които Република България е страна, или по Нюйоркската конвенция за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

2. доставката на компенсаторни продукти за въоръжените сили от други страни, пребиваващи на митническата територия на Република България или преминаващи през нея в изпълнение на ратифицирани от Република България международни договори, в случаите, когато действащото законодателство предвижда митнически облекчения;

3. доставката на граждански самолети;

4. доставката на компенсаторни продукти за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, както и за реализацията им в специализираните обекти за безмитна търговия;

5. разпореждане от компетентни органи в съответствие със съответните разпоредби за вторични компенсаторни продукти, чието унищожаване под митнически надзор е забранено по съображения, свързани с опазване на околната среда; за тези цели титулярят трябва да докаже, че приключването на режима в съответствие с нормалните правила е невъзможно или икономически необосновано.

Чл. 395

(1) Използването на еквивалентни стоки за операциите по усъвършенстване съгласно чл. 119 от закона не изисква поставянето им под режим.

(2) Еквивалентните стоки и компенсаторните продукти, получени от тях, придобиват статут на чуждестранни стоки и вносните стоки придобиват статут на местни стоки в момента, когато е приета митническата декларация за приключване на режима.

(3) В случаите на предварителен износ:

1. компенсаторните продукти придобиват статут на чуждестранни стоки при приемане на износната декларация, при условие че стоките, които трябва да се внесат, бъдат поставени под режима;

2. вносните стоки придобиват статут на местни стоки в момента на поставянето им под режима.

Чл. 396

В случаите на поставяне под режим внос на компенсаторни продукти клетки 15, 16, 34, 41 и 42 на митническата декларация се отнасят за вносните стоки. Съответната информация може също да бъде предоставена чрез информационен лист ИНФ 1 или друг документ, приложен към декларацията.

Чл. 397

Дължимите вносни митни сборове по чл. 125, ал. 1 от закона за стоки, които в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим отговарят на условията за благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, се изчисляват по ставка, съответстваща на това специфично предназначение. Това се допуска само ако разрешение за специфично предназначение би могло да бъде дадено и ако условията, отнасящи се до предоставяне на такова благоприятно тарифно третиране, биха могли да бъдат изпълнени.

Чл. 398

(1) Компенсаторните продукти, за които съгласно чл. 126, т. 1 от закона при поставянето им под режим внос се облагат с приложимите за тях вносни митни сборове, са посочени в списъка по приложение № 42.

(2) Ако са унищожени компенсаторни продукти, за които се прилага чл. 126, т. 1 от закона, различни от посочените в списъка по ал. 1, се смята, че те са получили направление реекспорт.

Чл. 398а

(1) Когато компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние се поставят под режим с отложено плащане или се внасят в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад, или се поставят в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620, с което се приключва режимът, документите или отчетите, използвани за съответното направление, или всички заместващи ги документи трябва да съдържат текста „Стоки АУ/ОП".

(2) Когато вносни стоки, поставени под режима, са предмет на специални мерки на търговската политика и тези мерки продължават да са в сила в момента на поставяне на стоките в непроменено състояние или под формата на компенсаторни продукти под един от режимите с отложено плащане или се внасят в свободна зона с контрол тип I по смисъла на чл. 620 или в свободен склад, или се поставят в свободна зона с контрол тип II по смисъла на чл. 620, текстът по ал. 1 се допълва с думите „Търговска политика".

Чл. 399

Когато стоки, поставени под режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, получат митническо направление съгласно чл. 398а, ал. 1, документите или отчетите, използвани за съответното направление, или всички заместващи ги документи трябва да съдържат текста „Стоки АУ/В".

Чл. 400

(отменен)

(1) С изключение на случаите, при които се прилага чл. 394, декларацията за поставяне на вносните стоки под режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане се подава в едно от митническите учреждения за поставяне под режим, посочени в разрешението.

(2) Когато се прилага чл. 394, декларацията по ал. 1 се подава във всяко митническо учреждение, разрешаващо опростената процедура за разрешаване на режима.

Чл. 401

(отменен)

(1) Декларацията, посочена в чл. 400, се изготвя в съответствие с чл. 126 – 166.

(2) При спазване разпоредбите на чл. 394 описанието на стоките в декларацията, посочена в ал. 1, трябва да съответства на това в разрешението.

(3) Когато се използва системата на еквивалентна компенсация, данните в декларацията трябва да бъдат достатъчно подробни, за да може да се установи съответствие с изискванията, посочени в чл. 395, ал. 1.

(4) За целите на чл. 68, ал. 2 от закона към декларацията трябва да бъдат приложени документите, посочени в чл. 133.

Чл. 402

(отменен)

(1) Опростените процедури, предвидени в чл. 82 от закона, се прилагат в съответствие с чл. 191 и 192.

(2) Митническите органи не разрешават да се използва процедурата за оформяне на място, предвидена в чл. 192, от лица, които не водят материална отчетност, посочена в чл. 385, ал. 4.

(3) Допълнителната декларация, посочена в чл. 82, ал. 3 от закона, се представя в установения срок, но не по-късно от времето, когато се представи справката за приключване на режима.

Чл. 403

(отменен)

(1) Дължимите митни сборове за вносните стоки под режим активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се обезпечават в размер 10 на сто.

(2) Обезпечението се представя пред надзорното митническо учреждение и се освобождава от същото учреждение след приключване на режима и представяне на справка по смисъла на чл. 421.

(3) При условие че се разрешава поставяне на вносните стоки под режим активно усъвършенстване при системата с отложено плащане на база икономическо условие с код 6201, вносните стоки се освобождават от обезпечаване на дължимите митни сборове.

(4) Началникът на Главното управление на митниците може да определи друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване.

Чл. 404

(отменен)

(1) Съгласно чл. 95 от закона режимът активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се приключва за вносните стоки, когато компенсаторните продукти или стоки в непроменено състояние получат ново митническо направление и са спазени всички останали условия за използването на режима.

(2) Когато се прилага чл. 119, ал. 1, т. 2 от закона, режимът се приключва, когато митническите органи приемат декларацията за поставяне под режим на вносните стоки.

(3) За целите на приключване на режим активно усъвършенстване за износ от митническата територия на Република България се считат:

1. доставката на компенсаторни продукти на чуждестранни лица, които имат право на облекчения, според Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции, по които Република България е страна, и Нюйоркската конвенция за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

2. доставката на компенсаторни продукти на въоръжените сили от други страни, пребиваващи на митническата територия на Република България или преминаващи през нея в изпълнение на предвидени в ратифицирани от Република България международни споразумения;

3. доставката на граждански самолети за авиокомпании, установени на митническата територия на Република България;

4. поправката, преработката или трансформацията на граждански самолети, извършени в рамките на активното усъвършенстване;

5. доставката на компенсаторни продукти за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, както и за реализацията им в специализираните магазини за валутна търговия без митни сборове;

6. оформянето на разрешено митническо направление на вторични компенсаторни продукти, чието унищожаване под митнически контрол е забранено по съображения, свързани с опазване на околната среда; за тези цели е необходимо да се докаже, че приключването на режима в съответствие с нормалните правила е невъзможно или икономически необосновано.

(4) Приключването на режима се извършва или за количеството на вносните стоки, отговарящо на компенсаторните продукти, получили едно от направленията, посочени в ал. 1 или 3, и/или за количеството стоки в непроменено състояние, поставени под този режим.

Чл. 405

(отменен)

Декларацията за оформяне на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние в дадено митническо направление трябва да съдържа всички данни, необходими за приключване на режима за активно усъвършенстване.

Чл. 406

(отменен)

(1) Когато естеството и/или техническите характеристики на вносните стоки са били променени в резултат на непреодолима сила или изключителни обстоятелства така, че е невъзможно да се получат компенсаторните продукти, за които е било издадено разрешението за активно усъвършенстване по система с отложено плащане, титулярят на разрешението трябва да уведоми надзорното митническо учреждение за това.

(2) Член 397, ал. 3 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(3) В случаите, когато въпросната промяна може да повлияе върху оставането в сила на разрешението или върху неговото съдържание, ал. 1 и 2 не изключват прилагането на чл. 21 и чл. 93, ал. 2 от закона.

(4) Този член се прилага и за компенсаторни продукти, като се отчита съответната специфика.

Чл. 407

(отменен)

(1) Ако заинтересуваното лице не е в състояние да оформи стоките в непроменено състояние или основните компенсаторни продукти в направление, при което не се дължат вносни митни сборове и не се начисляват лихви в съответствие с чл. 416, ал. 1, тези стоки и продукти се оформят на режим внос при спазване разпоредбите на чл. 429.

(2) Митническите органи могат да разрешат оформяне на режим внос, ако това не противоречи на действащите разпоредби.

Чл. 408

(отменен)

(1) Без да се ограничава възможността за използване на опростени процедури, всички компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние се представят в определеното за приключване на режима митническо учреждение за извършване на формалностите, предвидени за получаване на съответно митническо направление.

(2) Надзорното митническо учреждение може да разреши стоките или продуктите да бъдат представени в друго митническо учреждение, различно от посоченото в ал. 1.

Чл. 409

(отменен)

(1) С изключение на случаите, когато се прилага чл. 394, декларацията за приключване на режима активно усъвършенстване по системата с отложено плащане се подава в едно от митническите учреждения за приключване на режима, посочено в разрешението.

(2) Когато се прилага чл. 394, декларацията по ал. 1 се подава в митническото учреждение, приело декларацията за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване.

(3) Надзорното митническо учреждение може да разреши декларацията по ал. 1 да се представи в друго митническо учреждение извън посочените в ал. 1 и 2.

Чл. 410

(отменен)

(1) Декларацията по чл. 409 се изготвя съгласно разпоредбите за съответния митнически режим.

(2) Описанието на компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние в декларацията по ал. 1 трябва да съответства на това в разрешението.

(3) За целите на чл. 68, ал. 2 от закона към декларацията за приключването на режима трябва да се приложат документите, необходими за поставянето на стоките под съответния режим, съгласно чл. 131 – 134.

Чл. 411

(отменен)

Опростените процедури, предвидени в чл. 82 от закона, се прилагат по реда на чл. 194.

Чл. 412

(отменен)

(1) Дължимите митни сборове по чл. 125, ал. 1 от закона за вносни стоки, които в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим отговарят на условията за по-благоприятно тарифно третиране поради тяхното специфично предназначение, се изчисляват по ставка, съответстваща на това специфично предназначение, без да се изисква издаването на специално разрешение, доказващо, че стоките отговарят на условията на такова третиране.

(2) Алинея 1 се прилага само когато стоките са получили определеното специфично предназначение, позволяващо им по-благоприятно тарифно третиране, преди изтичането на нормативно установения срок, в който стоките могат да бъдат третирани по този начин. Срокът започва да тече от момента на приемане на декларацията за поставяне под режим и може да бъде продължен от митническите органи, когато стоките не са получили определеното специфично предназначение поради непреодолима сила, изключителни обстоятелства или поради изисквания, свързани с технологичния процес на операциите по усъвършенстване.

Чл. 413

(отменен)

В случаите на оформяне на режим внос на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние в митническо учреждение, различно от това, което е определено като приключващо режима, то събира вносните митни сборове, посочени в информационния лист ИНФ 1, предвиден в чл. 431, в съответствие с отразените в него данни, даващи информация за стоките в момента на тяхното поставяне под режим.

Чл. 414

(отменен)

Когато компенсаторните продукти се оформят на режим внос и митническото задължение се изчислява на базата на елементите за облагане, приложими за вносните стоки в съответствие с чл. 125 от закона, клетки 15,16, 33, 34, 38, 41, 42, 44, 45 и 47 от митническата декларация се отнасят за вносните стоки.

Чл. 415

(отменен)

(1) Списъкът на вторичните компенсаторни продукти и операциите по усъвършенстване, за които се отнася чл. 126, т. 1 от закона, е посочен в приложение № 42.

(2) За целите на прилагането на този член унищожаването на компенсаторните продукти извън онези, за които се отнася чл. 126, т. 1 от закона, се смята за износ от митническата територия на Република България.

(3) Датата за определяне на вносните митни сборове на компенсаторните продукти, посочени в ал. 1, е датата, на която е приета декларацията за внос.

(4) Надзорното митническо учреждение може да разреши чл. 126, т. 1 от закона да се приложи за отпадъци, скрап, изрезки и остатъци, различни от включените в списъка по ал. 1.

Чл. 416

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение по отношение на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, се заплаща лихва върху дължимите вносни митни сборове.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. когато възникне митническо задължение при издаване на документите за получаване на преференциално третиране при внос на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки;

2. когато се разреши внос на отпадъци и скрап, получени от унищожени с разрешение на митническите органи стоки съгласно чл. 180 от закона;

3. когато вторичните компенсаторни продукти, посочени в приложение № 42, се оформят на режим внос, при условие че са в количества, пропорционални на изнесените количества от основния компенсаторен продукт;

4. когато изчислената съгласно ал. 3 лихва не надвишава 15 000 лв. за декларация за внос;

5. когато възникне митническо задължение за внос по реда на чл. 131, ал. 5 от закона и ако платените митни сборове за въпросните компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние все още не са били възстановени или опростени.

(3) Дължимите лихви съгласно чл. 416, ал. 1 се изчисляват по реда на Закона за лихви върху данъци, такси и други държавни вземания. Тези лихви се начисляват от датата на поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване до приемането на декларацията за внос за неговото приключване. Когато е разрешен внос по реда на чл. 131, ал. 5 от закона, този период започва да тече от датата, на която съответните митни сборове са били възстановени или опростени, до деня, в който е възникнало митническо задължение.

Чл. 417

(отменен)

(1) Делът на вносните стоки, включени в компенсаторните продукти, се изчислява, когато е необходимо да се определят вносните митни сборове. Когато размерът на задължението се определя по реда на чл. 126 от закона, такова изчисление не се прави.

(2) Изчислението се извършва по методите, посочени в чл. 418, 419 и 420, или по друг метод, който дава същите резултати, в съответствие с примерите в приложение № 43.

Чл. 418

(отменен)

Методът на количественото съотношение за компенсаторните продукти се използва, когато от операциите по активно усъвършенстване се получава само един вид компенсаторен продукт. В този случай количеството на вносните стоки, отговарящо на количеството на компенсаторния продукт, за което възниква митническо задължение, се изчислява, като общото количество на горните стоки се умножи по коефициента, отговарящ на съотношението на компенсаторните продукти, за които възниква митническото задължение, към общото им количество.

Чл. 419

(отменен)

(1) Методът на количественото съотношение за вносните стоки се прилага, когато всички елементи на вносните стоки се откриват във всеки компенсаторен продукт.

(2) При решението за избора на този метод не се вземат предвид загубите.