Правилник за прилагане на Закона за митниците

Чл. 1

(1) За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл. 18 и 70 във връзка с чл. 202 от Закона за митниците, наричан по-нататък „закона“, представителството може да бъде:

1. пряко – когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или

2. косвено – когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

(2) Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.

Чл. 2

Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.

Чл. 3

(1) Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него.

(2) Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването ѝ в митническото учреждение, в което е регистърът по ал. 1, за да бъде вписана в него.

Чл. 4

(1) Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права.

(2) Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.

(3) Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.

Чл. 5

При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.

Чл. 6

Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите.

Чл. 7

(1) Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на директора на Агенция „Митници“, съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава ѝ се включват най-малко трима представители на Главното управление на митниците, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица – представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Главното управление на митниците.

(3) Комисията по ал. 1 заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(4) В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения – митници, митнически бюра и митнически пунктове – основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.

(5) Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент. В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.

(6) Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от директора на Агенция „Митници“ и влизат в сила от деня на издаването им.

(7) Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си.

(8) Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни – за срок до 1 година, или безсрочни.

(9) Министърът на финансите може, при спазване на процедурата по чл. 20, да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.

Чл. 8

(1) Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция „Митници“, като приложи към него следните документи:

1. когато искането се подава от търговец:

2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:

(2) Физическите лица по ал. 1, т. 1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност – ако притежават такива.

(3) В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения – митници, митнически бюра и митнически пунктове – основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.

(4) Исканията се регистрират в Главното управление на митниците, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.

(5) При вземане на решенията комисията по чл. 7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.

Чл. 9

(1) Разрешението се издава временно – за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент, както и в случаите, когато разрешението е било отменено на основанията, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и чл. 19.

(2) Два месеца преди изтичане на срока по ал. 1 митническият агент подава искане до директора на Агенция „Митници“, ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.

(3) Към искането по ал. 2 лицето следва да приложи:

1. за търговци – документите по чл. 8, ал. 1, т. 1;

2. за физически лица – документите по чл. 8, ал. 1, т. 2.

Чл. 10

(1) Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответния/те/ началник/ци/ на районно/и/ митническо/и/ управление/я/, в състава на което/които/ е/са/ митническото/ите/ учреждение/я/, за което/които/ агентът е имал временно разрешение.

(2) Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, предвидена в чл. 7, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на директора на Агенция „Митници“. Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.

(3) До вземане на решение от министъра на финансите по ал. 2 действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 11

(1) Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл. 8, ал. 1, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.

(2) Искането по ал. 1 се разглежда по реда на чл. 7.

Чл. 12

(1) Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:

1. адреса, на който ще се съхраняват документите, посочени в чл. 13;

2. телефони, телефаксове, електронна поща и други средства за комуникация;

3. образец от печата му и спесимен/и/ от подписа/ите/ на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.

(2) Митнически агент, който не е изпълнил задължението по ал. 1, няма право да започва извършване на дейността си.

(3) Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация по ал. 1, т. 2 да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.

Чл. 13

(1) Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи:

1. дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

2. документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

(2) Документите по ал. 1, т. 2 се съхраняват за срок, определен в чл. 84, ал. 4 от закона.

Чл. 14

(1) Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

(2) Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

(3) Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

Чл. 15

(1) При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.

(2) В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от директора на Агенция „Митници“, ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.

Чл. 16

Митническите агенти – титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.

Чл. 17

(1) Директорът на Агенция „Митници“ може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.

(2) Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.

Чл. 18

(1) Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:

1. по искане на митническия агент;

2. при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;

3. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;

4. когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.

(2) Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година.

Чл. 19

Издаденото разрешение може да бъде отменено и:

1. когато директорът на Агенция „Митници“ не е информиран за настъпили промени в дружеството – по чл. 15, ал. 2, ако е изминал 1 месец от тяхното настъпване;

2. когато са констатирани нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, както и на други нормативни актове, прилагани или възложени за изпълнение на митническите органи.

Чл. 20

За отменяне на издаденото разрешение се прилага следната процедура:

1. при настъпване на обстоятелства по чл. 18, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и по чл. 19, т. 2 директорът на регионалната митническа дирекция, където митническият агент извършва дейност или където е неговото седалище или адрес на управление, в месечен срок от констатирането им уведомява директора на Агенция „Митници“;

2. директорът на Агенция „Митници“ след проучване изпраща предложението си на комисията по чл. 7; той информира заинтересувания митнически агент с препоръчано писмо, като му предлага да даде писмено обяснение пред комисията в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 4 и по чл. 19, т. 2;

3. председателят на комисията уведомява заинтересувания за датата, на която комисията ще разглежда предложението, най-малко 15 дни преди заседанието ѝ;

4. заинтересуваният има право да се запознае с досието си;

5. комисията разглежда постъпилото предложение и приема решение, което изпраща на директора на Агенция „Митници“;

6. директорът на Агенция „Митници“ изпраща на министъра на финансите своето предложение и становището на комисията;

7. министърът на финансите взема решение в двумесечен срок от датата на уведомяването му от директора на Агенция „Митници“. Решението на министъра на финансите влиза в сила от деня на издаването му;

8. министърът на финансите уведомява писмено заинтересувания за решението си.

Чл. 21

(1) В Главното управление на митниците се води специален регистър на митническите агенти.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен.

(3) Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса съгласно чл. 12 от закона в размер 10 000 лв.

Чл. 22

За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл. 12 от закона в размер 200 000 лв.

Чл. 23

Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.

Чл. 24

За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.

Чл. 25

Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.

Чл. 26

Вписването и заверката по чл. 25 се извършват с личния митнически печат, подпис и посочване на името и презимето и длъжността на митническия орган.

Чл. 27

(1) Решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи.

(2) Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, с изключение на изрично посочени други срокове в закона или в правилника.

Чл. 28

Решенията се връчват на лицата, за които се отнасят, или на този, който има право да представлява получателя.

Чл. 29

В решението за обезсилване, отменяне или изменение на вече взето решение следва да се посочи по какви причини е станало обезсилването, отменянето или изменението.

Чл. 30

Когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение.

Чл. 31

(1) В искането за предоставяне на информация относно прилагането на митническото законодателство се посочват обстоятелствата, които обосновават интереса на съответното лице от получаване на информация, и се предоставят документите, които удостоверяват действително предстоящите вносни или износни операции.

(2) Митническите органи имат право да поискат допълнителни данни във връзка с удостоверяването на действително предстоящите вносни или износни операции.

(3) Директорът на Агенция „Митници“ определя условията и реда за заплащане на направените разходи за извършване на анализ, специализирана експертиза, връщане на стоките на молителя и други.

Чл. 32

(1) По инициатива на заинтересуваните лица Главното управление на митниците издава обвързваща информация.

(2) Искането за обвързваща тарифна информация трябва да се отнася само за една конкретна стока, а искането за обвързваща информация за произхода – за една конкретна стока и конкретните обстоятелства за придобиване на нейния произход.

(3) Писменото искане за обвързваща тарифна информация се подава в Главното управление на митниците и трябва да съдържа:

1. наименованието на титуляря, адреса на управление, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ, данъчния регистрационен номер, митническия регистрационен номер или Единния идентификационен код (ЕИК), заместващ съответните кодове и регистрационни номера;

2. името или наименованието на молителя, адреса, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ или ЕГН и пълномощно от титуляря в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. търговското наименование и производителя на стоката, подробното ѝ описание с цел нейното идентифициране и класирането ѝ в Митническата тарифа;

4. състава на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, когато класирането зависи от това;

5. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи, които улесняват правилното класиране на стоката в Митническата тарифа, и други данни за стоката (процес на производство, предназначение, начин на функциониране и други);

6. предполагаемото класиране;

7. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;

8. посочване на данните, които следва да се считат за поверителни;

9. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация за идентични или сходни стоки.

(4) Писменото искане за обвързваща информация за произхода се подава в Главното управление на митниците и трябва да съдържа:

1. наименованието на титуляря, адреса на управление, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ, данъчния регистрационен номер, митническия регистрационен номер или Единния идентификационен код (ЕИК), заместващ съответните кодове и регистрационни номера;

2. името или наименованието на молителя, адреса, телефонния номер и факса, кода по БУЛСТАТ или ЕГН и пълномощно от титуляря в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. посочване от молителя областта на прилагане или целите, за които ще се използва обвързващата информация, с цел уточняване на конкретните правила за произход, които следва да се приложат (непреференциален, преференциален – обща система на преференции, споразумение за свободна търговия);

4. подробно описание на стоката и нейното класиране в Митническата тарифа;

5. състава на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, цената на производител в случаите, когато това е необходимо;

6. условията, които позволяват определянето на произхода на стоката, използваните материали и техния произход, тарифното класиране, съответстващите стойности и описание на обстоятелствата (правила за смяна на тарифното класиране, добавена стойност, описание на операции или процеси или всякакви други специфични правила), даващи възможност тези условия да бъдат изпълнени; по-конкретно – посочване на точното правило за произход, което следва да се приложи, и предполагаемия произход на стоката;

7. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи по състава на стоката и съдържащите се в нея материали, които улесняват описанието на производствените процеси или извършената обработка;

8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;

9. посочване на данните, които следва да се считат за поверителни;

10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация или информация за произхода на стоки или материали, идентични или сходни на посочените в т. 4 и 6.

(5) Когато Главното управление на митниците прецени, че молбата не съдържа всички данни, необходими за издаване на решение, то приканва писмено молителя да предостави нужната информация.

Чл. 33

(1) Обвързващата информация се издава от Главното управление на митниците в срок не подълъг от 90 дни от датата на получаване на молбата.

(2) В случаите по чл. 32, ал. 5 срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който Главното управление на митниците е получило необходимата информация за издаване на решението.

(3) Обвързващата информация се издава на формуляр съгласно приложение № 1 (обвързваща тарифна информация) или приложение № 2 (обвързваща информация за произхода).

Чл. 34

(1) Обвързващата информация може да се ползва само от титуляря или от негов представител при условията на чл. 18 и 70 от закона.

(2) При изпълнение на митническите формалности за даден вид стоки титулярят информира за притежаването на обвързваща информация за тези стоки, като прилага към митническата декларация заверено от Главното управление на митниците копие от обвързващата информация.

(3) Титулярят на обвързващата информация може да я използва за конкретни стоки само когато е в състояние да докаже пред митническите органи, че въпросните стоки отговарят във всяко отношение на описаните в представената информация.

Чл. 35

Титулярят на обвързваща информация, която престава да бъде валидна по причини, посочени в чл. 23, ал. 5, т. 1 или 2 и ал. 6, т. 1 или 2 от закона, може да продължи ползването ѝ в срока, посочен в чл. 23, ал. 7, при условие че:

1. това не е в противоречие с мерките на търговската политика, и

2. за въпросните стоки той е сключил окончателни, подлежащи на изпълнение договори за покупка или продажба на стоките на базата на обвързващата информация, когато тя е била валидна.

Чл. 36

(1) Когато титулярят желае да се възползва от възможността по чл. 35, той следва да подаде писмено искане до Главното управление на митниците с приложени документи, удостоверяващи изпълнението на условието по т. 2 от същия член.

(2) Главното управление на митниците проверява изпълнението на условията по чл. 35 и уведомява писмено титуляря за решението си, като посочва срока, в който може да продължи използването на обвързващата информация.

Чл. 37

В особени случаи, когато ползването на обвързващата информация в удължения срок на валидност влезе в противоречие с действието на новоприетите мерки на търговската политика, Главното управление на митниците отменя ползването ѝ.

Чл. 38

(1) Нетърговски обмен представлява вносът или износът на стоки с нетърговски характер. Стоки с нетърговски характер са:

1. пратките, получавани от физически лица, когато:

2. стоките, които се съдържат в багажа на пътници, когато:

(2) За облагане на стоките с нетърговски характер се прилага единна митническа ставка в размер 5 на сто върху собствената стойност на внасяните стоки, които се съдържат в багажа на пътници или в пратките, получавани от физически лица.

(3) Единната ставка по ал. 2 се прилага за стоки с нетърговски характер, получавани или пренасяни извън случаите на безмитен внос, определени в глава петдесет и втора, и при условие че собствената им стойност не превишава 1500 щ.д. или равностойността им в друга валута, за пратка или за пътник.

(4) Единната митническа ставка не се прилага за стоките, внасяни при условията на ал. 1, 2 и 3, ако преди облагането им деклараторът предложи да се определят митата съгласно Митническата тарифа, като се отчитат и споразуменията за свободна търговия.

Чл. 39

При определянето на непреференциалния произход на стоките се прилагат разпоредбите на тази глава, освен при износ на стоки, когато в страната на вноса се прилагат други критерии за придобиване на непреференциален произход и/или изисквания по отношение на документите за неговото удостоверяване.

Чл. 40

(1) Тази глава определя обработките или преработките, които придават на съответния продукт произход от страната, в която са извършени.

(2) „Страна“ означава Република България или друга държава, съюз от държави, регион или част от държава.

Чл. 41

(1) Текстилните материали и изделията от тях от раздел XI на Митническата тарифа, които са включени в приложение № 4, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. Уводните бележки по приложение № 4 са дадени в приложение № 3.

(2) Останалите текстилни материали и изделия от тях, включени в раздел XI на Митническата тарифа, придобиват произход в резултат на обработка или преработка, довела до класирането на получения продукт в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали без произход.

(3) Не са достатъчни за придобиване на произход следните обработки или преработки, независимо дали са довели до класиране на продукта в позиция от Митническата тарифа, различна от позициите на използваните материали:

1. операции за осигуряване запазването на стоките в добро състояние по време на транспорта и складирането им, като проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и други подобни операции;

2. прости операции по обезпрашаване, пресяване, сортиране, подреждане, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване и нарязване;

3. сменяне на опаковките, разделяне и събиране на пратките, поставяне в торби, сандъци, каси, кутии, поставяне върху картони, табла и други, както и други прости операции за опаковане;

4. прикрепяне на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху стоките или техните опаковки;

5. просто събиране на части от стоките за съставяне на завършен продукт;

6. комбинация от две или повече операции, посочени в т. 1 – 5.

Чл. 42

(1) Стоките, различни от текстилните материали и изделията от тях, които са включени в приложение № 5, придобиват произход в резултат на обработката или преработката, посочена в приложението за всеки конкретен продукт. В това приложение са посочени и обработките и преработките, които не придават произход. Уводните бележки по приложение № 5 са дадени в приложение № 3.

(2) За всички останали стоки, различни от текстилните материали и изделията от тях, които не са включени в приложение № 5, при определянето на произхода им се преценява всеки отделен процес или операция за установяване на обработката или преработката по чл. 31, ал. 1 от закона.

Чл. 43

Когато в приложения № 4 и 5 като условие за придобиване на произход е предвидено стойността на материалите без произход да не надвишава определен процент от цената на производител на получения продукт, при изчисляването на процента:

1. „стойност“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи – първата установима цена, платена за тези материали в страната на преработката;

2. „цена на производител“ означава цената „ex-works“ на получения продукт, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато този продукт бъде изнесен;

3. „цена, придобита в резултат на комплектуване“ означава увеличението на стойността в резултат на самото комплектуване заедно с операции за довършване и проверка, както и на включването на каквито и да е части, произхождащи от страната, където са извършени въпросните операции, включително печалбата и общите разходи, направени в тази страна в резултат на операциите.

Чл. 44

(1) Счита се, че внасяните или изнасяните резервни части, предназначени за поставена преди това под режим внос или износ стока, включена в раздели XVI, XVII и XVIII на Митническата тарифа, имат същия произход като съответната стока, ако:

1. това е необходимо за вноса в страната на получателя;

2. включването на резервната част в стоката в етапа на производството не би попречило на същата стока да получи произход от Република България или от страната на производството.

(2) Алинея 1 се прилага за резервни части, които са необходими за правилното функциониране на стоката, характерни са за нея и са предназначени за нормалното ѝ поддържане и за заменяне на части от същия вид, които са повредени или не могат повече да се използват.

Чл. 45

(1) Когато нормативен акт изисква доказване на произхода на резервни части по чл. 44, документът за удостоверяване на произхода следва да съдържа декларация на износителя, че резервните части са предназначени за нормалното поддържане на съответната стока, поставена преди това под режим внос или износ, точните данни на стоката и номера на документа за произход на стоката.

(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката при внос митническите органи могат в случаи на основателни съмнения да поискат други доказателства, включително:

1. фактурата или копие от фактурата за съответната стока, включена в раздели XVI, XVII и XVIII на Митническата тарифа, която е била поставена под режим внос преди внасянето на тези резервни части;

2. договора или копие от договора или какъвто и да е друг документ, показващ, че доставката е извършена като част от обикновеното сервизно поддържане.

Чл. 46

(1) Когато нормативен акт изисква при вноса на дадена стока да се доказва нейният произход чрез представяне на сертификат за произход, той трябва да отговаря на следните условия:

1. да бъде издаден от компетентния за това орган или организация в страната на издаването;

2. да съдържа всички необходими данни за идентифициране на продукта, за който се отнася, и поспециално:

3. да удостоверява недвусмислено, че продуктът, за който се отнася, произхожда от определена страна.

(2) Когато не се изисква доказване на произхода със сертификат за произход, произходът може да бъде удостоверен чрез декларация на износителя, доставчика или на друго компетентно лице върху фактурата, договора или превозните документи.

Чл. 47

(1) Сертификатът за произход, издаден от компетентните за това организации на Република България, трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 46.

(2) Сертификатите за произход се издават по писмено искане на заинтересуваното лице.

(3) Когато търговската практика го изисква, в допълнение към оригинала могат да се издават един или повече екземпляри, отбелязани като копия.

(4) Всеки сертификат следва да носи сериен номер, който да го идентифицира.

(5) Компетентните организации, издаващи сертификатите, съхраняват исканията и копията на сертификатите за срок не по-кратък от 2 години.

Чл. 48

Преференциалният произход на стоките – предмет на тарифните преференции по международните споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Република България е страна, се определя с правилата за произход, предвидени в съответните споразумения.

Чл. 49

За целите на тази глава:

1. „производство“ означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции;

2. „материал“ означава всеки елемент, суровина, компонент или част, използвана в производството на продукта;

3. „продукт“ означава продуктът, който се произвежда, дори да е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;

4. „стоки“ означава както материали, така и продукти;

5. „митническа стойност“ означава стойността, определена съгласно глава шеста от закона;

6. „цена на производител“ означава цената „ex-works“, заплатена на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, намалена с вътрешните данъци, такси и акцизи, които се възстановяват или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт се изнесе;

7. „стойност“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход, или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, платена за материалите в страната-бенефициент, по смисъла на чл. 50.

Чл. 50

(1) При прилагане на тарифните преференции в рамките на Общата система за преференции, които България едностранно предоставя за стоки с произход от развиващите се страни, наричани по-нататък „страни-бенефициенти“, за произхождащи от страна-бенефициент се считат:

1. стоки, изцяло получени в тази страна;

2. стоки, получени в тази страна, в чието производство са използвани продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с неизвестен произход, при условие че продуктите са претърпели достатъчна обработка или преработка.

(2) Изцяло получени в определена страна-бенефициент продукти са:

1. минерални продукти, добити от нейните почви или от нейното морско дъно;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов и риболов, извършен в страната;

6. продукти от морския риболов и други морски продукти, добити извън вътрешните морски води и териториалното море от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;

7. продукти, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти, посочени в т. 6, при условие че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;

8. употребявани продукти, събрани в страната и годни само за възстановяване на суровините;

9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършвани в страната;

10. продукти, извлечени от морското дъно или от неговите недра извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

11. стоки, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в т. 1 – 10.

(3) За прилагането на ал. 2 в митническата територия в страна-бенефициент се включват нейните вътрешни морски води и териториалното ѝ море.

(4) Продуктите по ал. 1, т. 2 се считат достатъчно обработени или преработени, когато в получената стока стойността им не превишава 50 на сто от цената на производител за стоката и ако останалите вложени материали:

1. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката;

2. са с произход от страната-бенефициент, в която е получена стоката, и от една или няколко други страни-бенефициенти.

(5) Не са достатъчни за придобиване на произход от страна-бенефициент, независимо от спазването на изискването по ал. 4, следните обработки или преработки:

1. операции, осигуряващи запазването на продуктите в добро състояние по време на транспорта и съхраняването (проветряване, разстилане, изсушаване, охлаждане, поставяне в сол, серен диоксид или друг воден разтвор, отстраняване на повредени части и подобни операции);

2. прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване, сортиране, класиране, съчетаване (включително комплектуване), измиване, боядисване, нарязване;

3. смяна на опаковки, разделяне и събиране на пратки, поставяне в бутилки, торби, кутии, каси, прикрепване върху картони, табла и други прости операции за опаковане;

4. прикрепване на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

5. просто смесване на продукти от един и същ или от различен вид, където една или повече съставни части от сместа не отговарят на условията в този раздел за придобиване на произход;

6. просто сглобяване на части или продукти за съставяне на завършен продукт;

7. комбинация от две или повече операции, посочени в т. 1 – 6;

8. заколване на животни.

Чл. 51

Енергията, горивата, машините, съоръженията и инструментите, използвани при производството на дадена стока, както и материалите, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на стоката, не се вземат предвид при определянето на произхода на стоката от страната-бенефициент.

Чл. 52

Принадлежностите, резервните части и инструментите, представляващи част от нормалната комплектовка на стока, включена в раздели XVI, XVII или XVIII на Митническата тарифа, които се изпращат заедно с нея и са включени в цената или не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответната стока.

Чл. 53

Комплектите, дефинирани в Правило 3 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, се считат с произход от страната-бенефициент, когато:

1. всички съставящи ги артикули са с произход от тази страна, или

2. съдържат артикули с произход от тази страна и артикули без произход, ако общата стойност на артикулите без произход не превишава 15 на сто от цената на производител на комплекта.

Чл. 54

(1) Тарифните преференции по чл. 50, ал. 1 се прилагат за стоки с произход от страна-бенефициент, директно транспортирани до Република България.

(2) Директно транспортирани до Република България са стоките, които са транспортирани:

1. без преминаване през територията на която и да е друга страна, освен през територията на друга страна-бенефициент в случаите по чл. 50, ал. 4, т. 2;

2. през териториите на други страни със или без претоварване или временно складиране в тези страни, при условие че:

3. без прекъсване по тръбопроводи и електропроводи през територията на друга страна.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 се удостоверяват чрез представяне на:

1. един транспортен документ, издаден в изнасящата страна-бенефициент, който обслужва преминаването през транзитната страна, или

2. документ, издаден от митническите органи в транзитната страна, съдържащ:

3. други писмени доказателства – при липса на документите по т. 1 и 2.

Чл. 55

(1) При внос в Република България стоките, изпратени от страна-бенефициент за изложба в друга страна, могат да ползват тарифните преференции, посочени в чл. 50, ал. 1, ако съответстват на изискванията по тази глава и ако:

1. износителят е изпратил стоките от страната-бенефициент до страната, където се организира изложбата, и

2. стоките са били продадени или по друг начин е била прехвърлена собствеността от износителя на българско лице, и

3. стоките са били доставени в Република България в състоянието, в което са били изпратени за изложбата, и

4. стоките след изпращането им за изложбата не са били използвани за друга цел освен за демонстрация.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват пред митническите органи със сертификата за произход форма А, предвиден в чл. 56, в който са посочени наименованието и адресът на изложбата, и с други писмени доказателства. При необходимост могат да бъдат изисквани допълнителни доказателства за вида на стоките и за условията, при които те са били изложени.

(3) Алинея 1 се прилага за всякаква търговска, индустриална, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или подобна публична изява, която:

1. не е организирана за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажбата на чуждестранни стоки, и

2. по време на която стоките се намират под митнически контрол.

Чл. 60

(1) Сертификатът за произход форма А трябва да се представи на българските митнически органи, пред които стоките са предявени за митническо оформяне, не по-късно от 10 месеца от датата на издаването му.

(2) Сертификати за произход форма А, представени на митническите органи след изтичането на срока за валидност по ал. 1, се приемат за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, ако:

1. неспазването на срока се дължи на непреодолима сила или на непредвидими обстоятелства, или

2. стоките са били предявени за митническо оформяне преди изтичането на срока на валидност на съответния сертификат.

Чл. 61

Сертификатът за произход форма А се представя на митническите органи при вноса, като се прилага към митническата декларация по чл. 68 от закона. Митническите органи могат да изискат да се приложи и превод на сертификата, както и писмено изявление на вносителя, че стоките отговарят на изискванията за прилагане на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1.

Чл. 62

Сертификатът за произход форма А се приема за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1 независимо от наличието на:

1. несъществени несъответствия между данните в сертификата и в документите, представени на митническите органи за изпълнение на формалностите по вноса на стоките – ако е установено по съответния ред, че сертификатът отговаря на представените стоки;

2. явни технически грешки в сертификата – ако не пораждат съмнения за верността на изявленията, направени в него.

Чл. 63

Независимо от спазването на изискванията по тази глава, сертификатите форма А не се приемат за ползване на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, когато:

1. в резултат на проверка, извършена при условията на чл. 64, е установено, че сертификатът не е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции по чл. 50, ал. 1, или

2. не е получен отговор на запитването в срока по чл. 64, ал. 4 или отговорът не съдържа достатъчно информация относно автентичността на сертификата и верността на съдържащата се в него информация за произхода на стоките, освен ако това се дължи на непреодолима сила или непредвидими обстоятелства.

Чл. 64

(1) Проверка на сертификатите за произход форма А се извършва избирателно или при основателни съмнения относно автентичността на документа или верността на информацията за произхода на стоките.

(2) В случаите по ал. 1 българските митнически органи отправят искане за извършване на проверка до компетентните органи в изнасящата страна-бенефициент, в което, ако е необходимо, посочват формалните или фактическите основания за искането. Към искането се прилагат сертификатът за произход форма А и другите придружителни документи.

(3) Митническите органи могат да решат да отложат предоставянето на преференциите, посочени в чл. 50, ал. 1, до получаване на резултатите от проверката и да предложат на вносителя освобождаване от стоките, при условие че бъдат обезпечени дължимите митни сборове.

(4) Резултатите от извършената проверка трябва да бъдат съобщени на българските митнически органи в срок до 10 месеца след датата, на която е изпратено искането. Отговорът трябва да посочва недвусмислено дали сертификатът за произход форма А е автентичен и достоверен с оглед ползването на тарифните преференции, посочени в чл. 50, ал. 1.

Чл. 65

(1) При прилагането на разпоредбите на чл. 34 – 43 от закона и на този дял следва да се имат предвид бележките, дадени в приложение № 7. Разпоредбите, към които препраща първата колона на приложение № 7, се прилагат съгласно съответната бележка във втората колона.

(2) Когато при определяне на митническата стойност е необходимо да се направи позоваване на общоприети счетоводни принципи, се прилагат разпоредбите на приложение № 8.

Чл. 66

(1) За целите на тази глава:

1. „споразумението“ означава Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, сключено в рамките на многостранните преговори от 1973 до 1979 г. и към което препраща чл. 37, ал. 1 от закона;

2. „произведени стоки“ означава стоки, които са отгледани, изработени или добити;

3. „идентични стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични;

4. „сходни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни;

5. „стоки от същия клас или вид“ означава стоки, които попадат в група или гама от стоки, произведени от конкретна промишленост или промишлен сектор, и включва идентични или сходни стоки.

(2) „Идентични стоки“ и „сходни стоки“, според случая, не включват стоки, които съдържат инженеринг, разработка, художествено оформление, дизайн, чертежи и скици, за които не е била направена корекция по чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона поради факта, че тези елементи са били разработени в Република България.

Чл. 67

(1) При прилагане на чл. 35, ал. 1, т. 4 и чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, в съответствие със Споразумението за прилагане на чл. VII от ГАТТ – 1994, лица следва да се считат за свързани само ако:

1. са служители или ръководители на предприятие на другото лице;

2. са законно признати като партньори в своята дейност;

3. са служител и работодател;

4. някое лице притежава, контролира или държи пряко или косвено 5 на сто или повече от дяловете или акциите с право на глас в двете дружества;

5. едното от тях контролира пряко или непряко другото;

6. двете са пряко или непряко контролирани от трето лице;

7. съвместно контролират пряко или непряко трето лице, или

8. са членове на едно и също семейство; лица се считат за членове на едно и също семейство само ако се намират помежду си в една от следните родствени връзки:

(2) За целите на този дял лица, които са в делови отношения помежду си, като едното от тях е единствен агент, единствен дистрибутор или единствен концесионер на другото, както и да се нарича то, се считат за свързани, ако отговарят на критериите по ал. 1.

Чл. 68

При определяне на митническата стойност по чл. 35 от закона на стоки, за които цената не е била действително платена към момента на остойностяване за митнически цели, като общо правило за база на митническата стойност се взема договорената за плащане цена към този момент.

Чл. 69

Когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал.1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България.

Чл. 70

Когато реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона включва суми за акцизи, данъци и такси в страната на произход или на износ, засягащи внасяните стоки, тези суми не се включват в митническата стойност, ако на митническите органи могат да се предоставят достатъчни доказателства, че стоките са били или ще бъдат освободени от тези акцизи, данъци и такси в полза на купувача.

Чл. 71

(1) За целите на чл. 35 от закона обстоятелството, че стоките, които са обект на продажба, са декларирани за внос в Република България, се разглежда като достатъчен признак, че те са били продадени за износ за митническата територия на Република България. В случай на последователни продажби преди остойностяването само последната продажба, водеща до въвеждането на стоките на митническата територия на Република България, или продажба, осъществена на митническата територия на Република България преди деклариране на стоките за внос, представлява такъв признак. Когато е декларирана цена, която се отнася до продажба, осъществена преди последната продажба, на базата на която стоките са въведени на митническата територия на Република България, на митническите органи следва да бъдат представени достатъчно доказателства, че тази продажба на стоки е за износ за същата митническа територия.

(2) Когато стоките са били използвани в друга страна в интервала от време между продажбата и декларирането им за внос в Република България, митническата стойност може да не бъде договорната стойност.

(3) Купувачът не следва да отговаря на други условия освен на условието да бъде страна по договора за продажба.

Чл. 72

Когато при прилагането на чл. 35, ал. 1, т. 2 от закона е установено, че продажбата или цената на внасяни стоки е обект на условия или съображения, стойността на които може да бъде определена по отношение на остойностяваните стоки, тази стойност се разглежда като непряко плащане от купувача на продавача и част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл. 38 от закона.

Чл. 73

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 1 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажба не могат да се установят, се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на идентични стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за идентични стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени идентични стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.

Чл. 74

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 2 от закона митническата стойност се определя, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажба не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(2) Когато разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона, са включени в договорната стойност, се прави корекция, за да се отчетат значителни различия, които биха могли да съществуват в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, поради разлики в разстоянията и вида на транспорта.

(3) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях.

(4) При прилагането на този член договорната стойност на сходни стоки, произведени от друго лице, се взема предвид само в случай че не може да се намери договорна стойност за сходни стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(5) За целите на този член договорната стойност на внесени сходни стоки означава митническата им стойност, предварително определена по чл. 35 от закона, коригирана съгласно ал.1 и 2 от този член на правилника.

Чл. 75

(1) Ако:

1. внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, митническата стойност на внасяните стоки, определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 от закона, се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване, на лица, несвързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като от единичната цена се приспадат:

2. нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават по същото време или приблизително по времето на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да се основава, при спазване разпоредбите на ал. 1, т. 1, на единичната цена, по която внасяните стоки или идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, на най-ранната дата след внасянето на стоките, подлежащи на остойностяване, но не по-късно от 90 дни след датата на внасянето им.

(2) Ако нито внасяните стоки, нито идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в непроменено състояние, по искане на декларатора, митническата стойност следва да се базира на единичната цена, по която внасяните стоки след по-нататъшна преработка се продават в най-голямото сборно количество на лица в Република България, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като се отчита добавената стойност от преработката и се приспаднат елементите, предвидени в ал. 1, т. 1.

(3) За целите на този член единичната цена, по която внасяните стоки се продават в най-голямото сборно количество, е цената, по която са продадени най-голям брой единици при продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което такива продажби се реализират.

(4) Каквато и да е продажба в Република България на лице, което доставя пряко или косвено, безплатно или по намалени цени за употреба във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, който и да е от елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, не следва да се взема предвид при определяне на единичната цена за целите на този член.

(5) За целите на ал. 1, т. 2 „най-ранната дата“ следва да бъде датата, на която са осъществени продажби на внасяните стоки или на идентични или сходни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена.

Чл. 76

(1) При прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 4 от закона митническите органи не могат да изискват от лице, което няма постоянно местопребиваване или седалище в Република България, или да го задължават да предоставя за проверка или да разрешава достъп до каквато и да е счетоводна или друга документация за целите на определяне на митническата стойност. Независимо от това съобщените от производителя на стоките сведения за целите на определяне на митническата стойност по този член могат да бъдат проверявани в друга държава от митническите органи на Република България със съгласието на производителя и при условие, че бъдат уведомени предварително компетентните органи на тази държава и те не се противопоставят на проучването.

(2) Разходите за материали и производство или тяхната стойност съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „а“ от закона включват разходите за елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „б“ и „в“ от закона. Те също така включват стойността, съответно разпределена, на всички стоки и услуги, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона, които са били доставени пряко или косвено от купувача за употреба във връзка с производството на внасяните стоки. Стойността на елементите, изброени в чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона, които са разработени в Република България, се включва само до размера, в който такива елементи се заплащат от производителя.

(3) Когато за целите на определяне на изчислена стойност се използва друга информация, различна от информацията, предоставена от производителя или от негово име, ако деклараторът пожелае това, митническите органи следва да го информират за източника на тази информация, за използваните данни и за изчисленията, извършени на базата на тези данни, при спазване условията на чл. 17, ал. 1, т. 5 от закона.

(4) „Общите разходи“ съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „б“ от закона включват преките и непреките разходи за производството и продажбата на стоките за износ, които не са обхванати в чл. 36, ал. 2, т. 4, буква „а“ от закона.

Чл. 77

Когато контейнерите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „б“ от закона са обект на многократно внасяне, разходите за тях, по желание на декларатора, се разпределят съобразно общоприетите счетоводни принципи.

Чл. 78

За целите на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „г“ от закона, стойността на проучвания и предварителни скици, свързани с дизайна, не се включва в митническата стойност.

Чл. 79

Когато митническата стойност се определя по методи, различни от договорната стойност, чл. 39, т.6 от закона се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл. 80

При прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 3 от закона роялти и лицензни такси, в съответствие с тълкувателните бележки към Споразумението за прилагане на чл. VII от ГАТТ – 1994, могат да включват плащания за използването на права върху патенти, дизайн, модели, търговски марки, регистриран дизайн, авторско право, технологични процеси, въплътени във внасяните стоки, отнасящи се до:

1. изработването на внасяните стоки;

2. продажбата за износ на внасяни стоки;

3. използването или препродажбата на внасяните стоки.

Чл. 81

(1) Когато внасяните стоки са само съставки или части от стоки, произведени в Република България, корекция на реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прави само ако роялти или лицензна такса се отнася за тези стоки.

(2) Когато внасяните стоки са в некомплектен вид или следва да претърпят само минимална преработка преди препродажба, като разреждане или опаковане, това не следва да бъде основание роялти или лицензна такса да не се счита като отнасяща се за тези стоки.

(3) Ако роялти или лицензни такси се отнасят частично до внасяните стоки и частично до други съставки или съставни части, добавени към стоките след внасянето им, или до дейности или услуги, извършени след вноса, съответно разпределение следва да се направи само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни в съответствие с бележката към чл. 38, ал.2 от закона, дадена в приложение № 7.

Чл. 82

Роялти или лицензна такса, отнасяща се до правото да се използва търговска марка, се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки само когато:

1. роялти или лицензна такса се отнася за стоки, които са препродадени в същото състояние или които са обект само на минимална преработка след внасянето;

2. стоките са продавани под търговска марка, поставена преди или след внасянето, за която се заплащат роялти или лицензна такса, и

3. купувачът не може да получи такива стоки от други доставчици, които не са свързани с продавача.

Чл. 83

Когато купувачът плаща роялти или лицензни такси на трето лице, условията по чл. 80, ал.2 следва да се считат за изпълнени само ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да направи това плащане.

Чл. 84

Когато методът на изчисляване на сумата на роялти или на лицензна такса е основан на цената на внасяните стоки, може да се приеме, при липса на доказателства за противното, че плащането на роялти или на лицензна такса е свързано със стоките, подлежащи на остойностяване. Когато сумата на роялти или лицензна такса е изчислена независимо от цената на внасяните стоки, плащането на роялти или лицензна такса въпреки това може да бъде свързано със стоките, подлежащи на остойностяване.

Чл. 85

(1) За целите на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона входен граничен пункт, от който стоките се считат въведени на митническата територия на Република България, е:

1. за стоки, превозвани по море или по р. Дунав – пристанището на разтоварване или пристанището на претоварване, ако претоварването се удостоверява от митническите органи в това пристанище;

2. за стоки, превозвани с железопътен транспорт или с автомобилен транспорт – мястото, където се намира първото митническо учреждение;

3. за стоки, превозвани по въздуха – първата аерогара, в която има митническо учреждение.

(2) Митническата стойност на стоки, въведени на митническата територия на Република България и след това превозвани по море или по р. Дунав до друг граничен пункт на тази територия, се определя на базата на първия входен граничен пункт на митническата територия на Република България, при положение че стоките се превозват пряко по обичайния път до тяхното местоназначение.

(3) Когато условията по ал. 2 не са изпълнени, за входен граничен пункт се счита мястото на митническата територия на Република България, за което са предназначени стоките, посочено в ал. 1.

Чл. 86

При прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 5 и чл. 39, т. 1 от закона:

1. когато стоките се превозват със същия вид транспорт след входния граничен пункт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те се разпределят пропорционално на изминатото разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите органи не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България, съгласно ставките по общите каталози за международен превоз на стоки;

2. когато стоките са фактурирани по единна цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не се приспадат; такова приспадане може да се направи, ако пред митническите органи бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от единната цена франко упоменатото място;

3. когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническата стойност се включват транспортните разходи до входния граничен пункт, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.

Чл. 87

(1) Всички пощенски такси по отношение на стоките, изпратени по пощенски път, събрани до местоназначението им, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на допълнителните пощенски такси, събирани в Република България.

(2) При определяне стойността на пратки, които нямат търговски характер, пощенските такси не се добавят към декларираната стойност.

Чл. 88

(1) В съответствие с чл. 40 от закона, като изключение от разпоредбите на чл. 35 – 39 от закона, при определяне митническата стойност на внасяни носители на данни или инструкции за използване в оборудване за електронна обработка на данни, се вземат под внимание само разходите за самите носители. Митническата стойност на внасяни носители, носещи данни или инструкции, не включва разходите за данните или инструкциите или тяхната стойност, при условие че тези разходи или стойност са разграничени от разходите или стойността на въпросните носители.

(2) За целите на този член:

1. изразът „носители“ не включва интегрални схеми, полупроводници или подобни устройства или изделия, включващи такива схеми или устройства;

2. изразът „данни или инструкции“ не включва звукови, кинематографични или видеозаписи.

Чл. 89

За целите на чл. 90 и 91:

1. „определен курс“ е курсът на съответната валута към българския лев, определен от Българската народна банка;

2. „публикуван“ е курсът на съответната валута към българския лев, обявен най-малко в два централни всекидневника;

3. „валута“ е всяка парична единица, използвана като разчетно средство между централните банки или на международния пазар.

Чл. 90

(1) Когато факторите, използвани за определяне на митническата стойност на стоки, са изразени в момента на остойностяване във валута, различна от българския лев, курсът на съответната валута към българския лев, който следва да се използва, за да се определи тази стойност в левове, е курсът, определен в предпоследната сряда от месеца и публикуван в този или на следващия ден.

(2) Курсът, определен в предпоследната сряда на месеца, следва да се използва през следващия календарен месец, освен ако не бъде заменен от курса, определен по чл. 91.

(3) Когато в предпоследната сряда не е определен курс, посочен в ал.1, или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, счита се, че последният определен курс за въпросната валута, публикуван през последните 14 дни, е курсът, определен в тази сряда.

Чл. 91

(1) Когато курс, определен в последната сряда на месеца и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, установен в съответствие с чл. 90 за влизане в сила от следващия месец, той следва да замени последния курс като курс, който следва да се прилага за целите на чл. 42 от закона, от първата сряда на този месец,

(2) Когато в течение на период на прилагане, както е постановено в предходните разпоредби, курс, регистриран в сряда и публикуван в този или на следващия ден, се различава с 5 на сто или повече от курса, използван в съответствие с тази глава, той замества последния курс и влиза в употреба от следващата сряда като курс, използван за прилагане чл. 42 от закона. Заместващият курс се използва за остатъка от текущия месец, при положение че този курс не е заменен в резултат на действия на разпоредбите на изречение първо на тази алинея.

(3) Когато не е определен курс в сряда или е определен, но не е публикуван в този или на следващия ден, като определен курс за прилагане на ал. 1 и 2 следва да бъде последният определен и публикуван курс преди тази сряда.

Чл. 92

Когато митническите органи разрешат на декларатор да набави или представи на по-късна дата някои подробности, отнасящи се до декларацията за внос във формата на периодична декларация, това разрешение може, по желание на декларатора, да предвижда да бъде използван единен курс за целите на превръщането на чуждестранната валута в левове на елементите, образуващи митническата стойност. В този случай използваният курс е курсът, установен с тази глава, който е приложим на първия ден от периода, покрит от въпросната декларация.

Чл. 93

(1) За целите на определяне на митническата стойност на стоки, посочени в приложение № 9, министърът на търговията и туризма определя единична стойност в левове за 100 кг нето за всеки тарифен номер. Единичните стойности се прилагат за периоди от 14 дни, като всеки период започва в петък.

(2) Единичните цени се установяват на базата на средните цени франко граница на Република България, необмитени, изразени в български левове за 100 кг нето тегло и изчислени на базата на цената на неповредена стока, съгласно информацията, получавана в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро на съответните вносни стоки от стоковите тържища в Република България. От така получените стойности се приспадат:

1. търговска надценка – 15 на сто;

2. разходи за транспорт на територията на Република България и за застраховка на тази територия, направена след приемането на митническата декларация за внос;

3. постоянна сума от 10 000 лв., представляваща всички останали разходи, които не се включват в митническата стойност;

4. вносни митни сборове и други сборове, които не се включват в митническата стойност.

Чл. 94

Базисният период за изчисляване на средната единична цена по чл. 93, ал. 2 е периодът от 14 дни, който завършва в четвъртък, предшестващ седмицата, през която следва да се установят нови единични стойности.

Чл. 95

(1) Единичните стойности по чл. 93, ал. 1 се установяват от министъра на търговията и туризма в следващия четвъртък.

(2) Последните публикувани единични стойности се прилагат до публикуването на нови стойности. В случай на големи отклонения в цените в резултат, например, на прекъсване регулярността на вноса на определена стока, нови единични стойности могат да бъдат определени на базата на актуалните цени към момента на определяне на тези стойности.

Чл. 96

(1) Пратки, които към момента на определяне на митническата стойност съдържат не по-малко от 5 на сто негодна в непроменено състояние за човешка консумация продукция или чиято стойност е намалена с не по-малко от 20 на сто в сравнение със средните пазарни цени за такава стока, се третират като повредени.

(2) Пратки, които са повредени, могат да бъдат остойностявани:

1. с прилагане на единични стойности за здравата продукция след сортиране и унищожаване на повредената част под митнически надзор, или

2. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, след намаляване от теглото на пратката на процент, равен на процента на повредената част от пратката, установен от компетентно лице и приет от митническите органи, или

3. с прилагане на единични стойности, установени за здравата продукция, намалени с процент, равен на процента на намаление на стойността, установен от компетентно лице и приет от митническите органи.

Чл. 97

(1) Като декларира или предоставя за деклариране митническата стойност на една или повече стоки, които внася, на базата на единичните стойности, установени с тази глава, заинтересуваното лице се присъединява към системата на опростена процедура за текущата календарна година по отношение на въпросната стока или стоки.

(2) Ако впоследствие заинтересуваното лице поиска използването на методи, различни от опростените процедури за митническото остойностяване на една или повече от стоките, които внася, митническите органи са в правото си да го уведомят, че няма да му се разреши да ползва опростените процедури за остатъка от текущата календарна година по отношение на въпросните стоки. Това изключване може да бъде продължено за следващата календарна година.

Чл. 98

(1) Когато е необходимо да се установи митническа стойност за целите на чл. 34 – 43 от закона, митническата декларация за внасяните стоки следва да бъде придружена от декларация за елементите, отнасящи се до митническата стойност, наричана по-нататък „декларация за стойността“. Декларацията за стойността се попълва на формуляр ДС-1, отговарящ на образеца, даден в приложение № 10, придружен от един или повече формуляри ДС-2, отговарящи на образеца, даден в приложение № 11.

(2) Декларацията по ал. 1 се прави само от лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти.

(3) Митническите органи могат да не предавят изискване за представяне на декларацията в посочената в ал. 1 форма, когато митническата стойност на въпросните стоки не може да бъде определена според разпоредбите на чл. 35 от закона. В такива случаи лицето по ал. 2 следва да предостави или да осигури да бъде предоставена на митническите органи друга такава информация, каквато може да бъде поискана за целите на определяне на митническата стойност по друг член от закона, във форма и по начин, предписани от митническите органи.

(4) Подаването в митническото учреждение на декларацията, изисквана по ал. 1, без да се накърнява възможното прилагане на наказателни разпоредби, е равностойно на поемане на отговорност от лицето по ал. 2 по отношение на:

1. точността и пълнотата на данните, посочени в декларацията;

2. автентичността на документите, представени в подкрепа на тези данни, и

3. предоставянето на всяка допълнителна информация или документи, необходими за установяване на митническата стойност на стоките.

(5) Този член не се прилага за стоки, за които митническата стойност се определя по системата на опростени процедури, установена в съответствие с разпоредбите на чл. 93 – 97.

Чл. 99

(1) Митническите органи не изискват цялата или част от декларацията, предвидена по чл. 98, ал. 1, освен когато това е съществено за правилното облагане с вносни митни сборове:

1. ако митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността в левове на 5000 щ.д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател, или

2. ако вносът няма търговски характер, или

3. ако представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагане на Митническата тарифа на Република България или ако митата, предвидени в нея, не са дължими на основание на нормативен акт.

(2) В случай на продължителен трафик на стоки, доставяни от един и същ продавач на един и същ купувач при едни и същи търговски условия, митническите органи могат да не изискват попълването на всички данни по чл. 98, ал. 1 в декларацията за стойността към всяка митническа декларация, но са длъжни да го изискват всеки път, когато обстоятелствата се променят, и най-малко веднъж годишно.

(3) Освобождаването, предоставяно по този член, може да бъде прекратено и да се изисква представяне на декларация за стойността, ако се установи, че някое от условията, необходими за такова освобождаване, не е било изпълнено или вече не се изпълнява.

Чл. 100

При деклариране по електронен път или когато стоките са обект на допълнителна декларация, митническите органи могат да разрешават различни форми на представяне на данните, изисквани за определяне на митническа стойност.

Чл. 101

Лицето по чл. 98, ал. 2 представя на митническите органи копие от фактурата, на базата на която е декларирана стойността на внасяните стоки. Когато митническата стойност е декларирана писмено, това копие се задържа от митническите органи.

Чл. 102

(1) Митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, ако, съобразно процедурата по ал. 2, имат достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от закона, или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена.

(2) Когато митническите органи имат съмненията по ал. 1, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3. Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и да му дадат реална възможност да отговори. Крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице.

Чл. 103

(1) Прегледът на стоките по чл. 49 от закона се разрешава на заинтересуваното лице чрез устно искане, освен ако митническите органи според обстоятелствата сметнат, че е необходимо писмено искане.

(2) Вземането на мостри се разрешава само след писмено искане в 2 екземпляра от заинтересуваното лице, представено на съответните митнически органи, което да съдържа следните данни:

1. името и адреса на лицето;

2. местонахождението на стоките;

3. причините за вземане;

4. номера на манифеста;

5. данни за предходния митнически режим;

6. данни за идентификация на транспортното средство, в което се намират стоките;

7. количеството на мострите;

8. всички други данни, необходими за идентификация на стоката;

9. дата и подпис.

(3) Митническите органи отбелязват разрешението върху искането, представено от заинтересуваното лице, като посочват количеството на мострите, което може да бъде взето, и задържат първия екземпляр от искането.

(4) Прегледът на стоките и вземането на мостри се извършва под контрола на митническите органи.

(5) Заинтересуваното лице поема риска и разходите за разопаковането, тегленето, повторното опаковане и всяка останала операция със стоките. То също заплаща разходите, свързани с анализа.

(6) По отношение на взетите мостри се извършват всички формалности с оглед да им бъде дадено митническо направление.

(7) Когато изпитването на мострите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, за тях не възниква митническо задължение. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 180, ал. 5 от закона по отношение на отпадъците и остатъците.

(8) За целите на митническия надзор и във връзка с ал. 6 реално взетото количество мостри се отбелязва върху митническия манифест.

Чл. 104

(1) Митническият манифест съгласно приложение № 12 се подава най-малко в 2 еднообразни екземпляра в зависимост от нуждите на митническия контрол и се подписва от лицето, което го подава.

(2) Митническият манифест се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира се в специален регистър и се задържа от митническите органи с цел да се проконтролира дали на стоките, за които той се отнася, ще бъде дадено митническо направление в определените в чл. 56 от закона срокове.

(3) Митническият манифест за стоки, които преди да бъдат представени пред митническите органи, са превозвани под режим транзит, може да представлява екземплярът на транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение, при условие че този документ съдържа всички необходими данни и/или стоките няма да се съхраняват във временен склад.

(4) Митническите органи могат да разрешат митническия манифест да бъде подаден и по електронен път. В този случай митническият манифест получава формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2 и се отчита съответната специфика.

(5) При установяване на грешки в митническия манифест след завеждането му в митническото учреждение поправки в него могат да се извършват само с разрешение на началника на митническото учреждение.

(6) Ако при манифестирането на представените стоки се установят повредени стоки, стоки с повредени амбалажи или в повече стоки, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста, и на митнически служител, а в случаите на временно складиране – и в присъствието на лицето, което управлява склада. За проверката се съставя констативен акт в толкова екземпляра, колкото са необходими за целите на митническия контрол, но не по-малко от 3. Актът се подписва от лицето, подало манифеста, и от митническия служител, а в случаите на временно складиране – и от лицето, което управлява склада. При необходимост могат да бъдат привлечени и компетентни лица относно количеството и качеството на стоките, които също подписват констативния акт.

(7) Оказалите се в повече стоки, доколкото те не са предмет на митническо нарушение, се вписват служебно в манифеста.

(8) За оказалите се при приемането липси и други нередовности се съставя констативен акт по реда на ал. 6.

Чл. 105

(1) До момента, в който стоките получат митническо направление, лицето, подало манифеста, е длъжно при всяко искане от страна на митническите органи да представи отново всички стоки, за които е подаден манифест и които не са разтоварени от превозното средство, в което се намират.

(2) Лицата, при които стоките след тяхното разтоварване се намират последователно с цел да се осигури преместването или складирането им, са отговорни за представяне отново на всички стоки в непроменено състояние при всяко искане от митническите органи.

Чл. 106

Не се подава митнически манифест:

1. за багажа, който се превозва заедно с пътника, ако се вдигне веднага, без да се поставя във временен склад;

2. за локомотивите, вагоните и другите жп превозни средства, както и за принадлежностите им, които преминават границите, съгласно железопътните конвенции;

3. за превозните средства, които извършват превоз на пътници и стоки през границите;

4. за горивните и смазочните материали, които се превозват през границите в нормалните тендери и резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, както и във вагоните-агрегати, обслужващи хладилни влакови секции, когато извършват международни превози;

5. за стоките, които при въвеждането им на митническата територия на страната се поставят под режим транзит;

6. за износните стоки, освен ако това е необходимо за целите на митническия контрол;

7. при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 107

Митнически манифест се подава служебно от митническите органи:

1. за стоки, които са задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или се считат за изоставени, или са оставени и намерени, съгласно чл. 4, ал. 3 от закона;

2. при необходимост и в други случаи, определени от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 108

(1) Когато местата, посочени в чл. 58, ал. 1 от закона, са били предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки, тези места се наричат „временни складове“.

(2) Митническите органи могат да изискват временните складове да бъдат с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.

(3) Търговците, които управляват временни складове, трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките.

(4) Искането за издаване на разрешение за откриване и управление на временен склад се подава от търговеца, който ще го управлява, съгласно образец по приложение № 13, до началника на съответната митница, в чийто район се намира мястото, подлежащо на одобряване. Искането трябва да бъде придружено от всички документи, посочени в него. Митническите органи могат да изискват и други документи, необходими им за издаване на разрешението.

(5) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава от началника на митницата съгласувано с началника на съответното регионална митническа дирекция и се съобщава на заинтересуваното лице в 30-дневен срок от датата на получаване на искането.

Чл. 109

(1) Разпоредбите на чл. 108, ал. 2, 3, 4 и 5 не се отнасят до временните складове, управлявани от митническите органи.

(2) Когато митническите органи откриват временен склад, който се управлява от самите тях, те определят помещение или място, съставляващо склада. На решението се дава публичност, без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.

Чл. 110

(1) Разрешението за откриване и управление на временен склад се издава съгласно образеца по приложение № 14 само на търговци по смисъла на Търговския закон и влиза в сила от датата на издаването му.

(2) Разрешението по ал. 1 е с неограничен срок, като в него се посочва митническото учреждение, което ще осъществява надзора на временния склад. Митническите органи могат да посочат в разрешението стоки, които не се допускат за временно складиране.

(3) Разрешението по ал. 1 се отменя от митническите органи, когато:

1. не са спазени едно или повече от условията, посочени в разрешението;

2. е налице писмено искане за това от заинтересуваното лице;

3. временният склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му;

4. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби;

5. търговецът прекрати търговската си дейност.

Чл. 111

Стоките се поставят във временен склад въз основа на митническия манифест съгласно приложение № 12.

Чл. 112

Търговецът, получил разрешение да управлява временен склад, е длъжен:

1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад;

2. да складира и съхранява стоките по начин, позволяващ на митническите органи да ги идентифицират съгласно митническия манифест;

3. да осигури запазването на взетите мерки за идентификация на съхраняваните стоки;

4. да осигури запазването на стоките в непроменено състояние;

5. да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби или на някое от изискванията на митническите органи, посочени в разрешението за откриване на временен склад и в митническия манифест;

6. да представя при поискване от митническите органи цялата съхранявана при него документация за стоките.

Чл. 113

(1) С изключение на случаите по ал. 2, митническите органи изискват от търговците, които управляват временни складове, обезпечение в размер 15 на сто от митните сборове на съхраняваните във временните складове стоки. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. Митническите органи изискват и справка за оборота, която се изготвя от търговеца, одобрен да управлява временния склад. При откриване на временен склад обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат съхранявани, посочено от търговеца, който ще управлява временния склад. Изискването за обезпечение трябва да бъде отразено в разрешението по чл. 110.

(2) За стоките, съхранявани във временни складове, намиращи се в охраняваните райони на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози, във временните складове, управлявани от митническите органи и Национална компания „БДЖ“, както и за съхраняването на пощенски пратки, включително и колети, не се изисква обезпечение.

(3) Директорът на Агенция „Митници“ може да определи:

1. друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване;

2. стоките, за които не се прилага ал. 2.

Чл. 114

(1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временен склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове за стоките.

(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, търговецът, който управлява временния склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани въз основа на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на търговеца, който управлява временния склад, и на митнически служител и заверен от тях.

(3) Търговецът, който управлява временния склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.

Чл. 115

(1) Стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора.

(2) Лицето, което може да поиска даване на митническо направление както за стоките, поставени във временен склад, така и за тези, които получават митническо направление, без да бъдат поставени във временен склад, се определя в следната последователност:

1. лицето по външнотърговския договор, фактура или друг подобен документ, или

2. лицето, на чието име са издадени или прехвърлени превозните документи, или

3. всяко друго лице, обвързано със стоките.

Чл. 116

(1) Таксите за складиране на стоки в складове, управлявани от митническите органи, са следните:

1. при складиране в закрити помещения – за всеки календарен ден – по 350 лв. за 100 кг или за част от 100 кг;

2. при складиране върху открити площи – за всеки календарен ден – по 200 лв. за 1 кв. м.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.

(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число.

(4) След изтичане на 10 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада, таксите по ал. 1 се събират в двоен размер, а след изтичане на 20 календарни дни, включително деня на постъпване на стоката в склада – в троен размер.

Чл. 117

Не се заплащат такси за складирани стоки в складовете, управлявани от митническите органи, в следните случаи:

1. когато стоките са престояли в складовете поради извършване на митническа проверка – за дните на извършване на проверката;

2. когато стоките са престояли в складовете поради спор с митническите органи във връзка с митническото им оформяне – за дните до решаване на спора и ако решението е в полза на заинтересуваното лице.

Чл. 118

Когато пристигащите от чужбина стоки се въвеждат на митническата територия на Република България по вода или по въздух и са изпратени с един транспортен документ със същия вид транспорт без претоварване до друго пристанище или летище в страната, стоките се представят пред митническите органи по смисъла на чл. 47 от закона в пристанището или летището, където те се разтоварват.

Чл. 119

За целите на раздел II употребените термини означават:

1. „българско летище“ е всяко летище, разположено на митническата територия на Република България;

2. „българско международно летище“ е летище, одобрено от компетентните власти, открито за международен въздушен транспорт на митническата територия на Република България;

3. „вътрешен полет“ е движението на самолет между две български летища без междинни кацания, което не започва и не завършва на летище извън Република България;

4. „българско пристанище“ е всяко пристанище, разположено на митническата територия на Република България;

5. „вътрешно плаване“ е движение между две български пристанища, без междинни спирания на кораб, който прави рейсове между две или повече пристанища, намиращи се на митническата територия на Република България;

6. „увеселителен кораб“ е частен плавателен съд, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;

7. „самолет за туризъм или делово пътуване“ е частен самолет, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;

8. „багаж“ са предметите, пренасяни от пътниците по какъвто и да е начин по време на тяхното пътуване.

Чл. 120

За целите на прилагане на разпоредбите на този раздел при въздушния транспорт багажът се счита за:

1. „придружаван“ – ако е бил предаден и регистриран в отправното летище и не е достъпен за пътника по време на полета, както и по време на междинни кацания;

2. „ръчен“ – ако пътникът го внася в кабината на самолета.

Чл. 121

Всички проверки и формалности, прилагани за:

1. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, идващ от летище извън Република България, и който след междинно кацане на българско летище продължава към друго българско летище, се извършват на последното, ако то е българско международно летище; в този случай се прилагат разпоредбите, валидни за багажа на пътници, които идват от чужбина, когато лицето, което носи такъв багаж, не може да докаже пред митническите органи статута на съдържащите се в багажа стоки като местни стоки;

2. ръчния и придружавания багаж на пътници, които летят със самолет, който прави междинно кацане на българско летище, преди да продължи към летище извън Република България, се извършват в отправното летище, ако то е българско международно летище; в този случай ръчният багаж може да се провери и на летището, на което самолетът извършва междинно кацане;

3. багажа на пътници, които използват кораби в международен рейс, изпълняван от един и същи кораб, се извършват в българско пристанище, в което въпросният багаж съответно се товари или разтоварва.

Чл. 122

Всички проверки и формалности, отнасящи се до багажа на пътници на борда на:

1. увеселителни кораби се извършват в което и да е българско пристанище независимо от произхода и направлението на кораба;

2. самолети за туризъм или делово пътуване се извършват:

Чл. 123

(1) Когато на българско летище пристигне багаж в самолет, пристигащ от летище извън Република България, и на същото летище се прехвърля в друг самолет, който продължава по вътрешен полет в Република България:

1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на летището на пристигане по вътрешния полет в Република България, ако последното е българско международно летище;

2. проверките на ръчния багаж се извършват на първото българско международно летище; допълнителна проверка на ръчния багаж може да бъде извършена на българското летище на пристигане по вътрешния полет в Република България в изключителни случаи, когато такава проверка се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;

3. проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на първото българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.

(2) Когато на българско летище се товари багаж в самолет, който лети по вътрешен полет в Република България, за прехвърляне на друго българско летище в самолет, пътуващ до летище извън Република България:

1. проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на отправното летище за вътрешния полет в Република България, ако то е българско международно летище;

2. проверките на ръчния багаж се извършват на последното българско международно летище, като предварителни проверки на такъв багаж могат да се правят на отправното летище за вътрешния полет в Република България само в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на придружавания багаж;

3. допълнителни проверки на придружавания багаж могат да се извършват и на последното българско летище в изключителни случаи, когато това се налага вследствие на проверката на ръчния багаж.

(3) Проверките и формалностите, приложими за багажа, пристигащ на българско летище от чужбина на борда на редовен или чартърен самолет и претоварен на същото българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, който продължава по вътрешен полет в Република България, се извършват на летището на пристигане на самолета от чужбина по редовния или чартърния полет.

(4) Проверките и формалностите, приложими за багажа, който се товари на българско летище в самолет за туризъм или за делово пътуване, извършващ вътрешен полет, с цел претоварване в друго българско летище на самолет, осъществяващ редовен или чартърен полет до летище извън Република България, се извършват на отправното българско летище за самолета по редовния или чартърния полет.

(5) Митническите органи в случаите на претоварване в български международни летища могат да извършват проверки на придружавания багаж, когато багажът:

1. идва от летище извън Република България и се претоварва в българско международно летище на самолет, пътуващ за друго българско международно летище;

2. е бил натоварен на самолет в българско международно летище за претоварване в друго българско международно летище на самолет, който лети за чужбина.

Чл. 124

Компетентните органи за граничен контрол и дружествата, управляващи и стопанисващи пристанищата и летищата, създават необходимата организация, за да осигурят:

1. при пристигане – пътниците да не могат да прехвърлят стоки, преди да е извършена проверка на ръчния багаж;

2. при заминаване – пътниците да не могат да прехвърлят стоки, след като е била извършена проверка на ръчния багаж;

3. при пристигане – да се избегне прехвърлянето на стоки, преди да е била извършена проверка на придружавания багаж;

4. при заминаване – да се избегне прехвърлянето на стоки, след като е извършена проверка на придружавания багаж.

Чл. 125

Придружаван багаж, регистриран на българско летище, се идентифицира с етикет, поставен в съответното летище. Видът и техническите му характеристики трябва да бъдат в съответствие с установените международни норми.

Чл. 126

Екземпляр от документите, приложени към митническата декларация, се задържа от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго или ако документите могат да бъдат използвани от заинтересуваното лице за други операции. В последния случай митническите органи вземат необходимите мерки за ограничаване на последващото използване на въпросните документи само по отношение на количеството или стойността на стоките, за които остават валидни.

Чл. 127

(1) За целите на прилагане на чл. 69 от закона митническите декларации се приемат, при условие че са попълнени съгласно изискванията на митнически режим и ако към тях са приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на съответния митнически режим.

(2) Митническа декларация се приема с регистрирането ѝ в митническото учреждение. Митническият служител, приел декларацията, вписва регистрационния номер и датата на нейното приемане, като ги заверява с подпис и печат.

(3) За целите на ал. 2 митническите учреждения водят регистри по съответните митнически режими по образец и ред, определени от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 128

Митническите органи могат да разрешат или да изискат поправките по чл. 71 от закона да се извършат чрез подаване на нова декларация, предназначена да замени първоначалната. В този случай за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемане на първоначалната митническа декларация. Новата декларация има същия регистрационен номер и дата на приемане както първоначалната митническа декларация.

Чл. 129

(1) Официалният образец на писмено деклариране по нормална процедура за поставяне на стоки под митнически режим или реекспортирането им е Единният административен документ (ЕАД), одобрен от министъра на финансите съгласно чл. 68, ал. 1 от закона. Министърът на финансите може да определи и други случаи на използване на ЕАД.

(2) Когато разпоредбите за съответния митнически режим позволяват, за целта по ал. 1 могат да се използват и други формуляри.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не изключват възможността за:

1. неподаване на писмената митническа декларация съгласно разпоредбите на чл. 137 – 147 за внос, износ, временен внос или временен износ;

2. неподаване на декларацията по ал. 1, когато се прилагат специалните разпоредби на чл. 148 и 149 по отношение на пощенските пратки;

3. използване на специални формуляри за облекчаване на декларирането в специфични случаи;

4. неподаване на декларацията по ал. 1 в случаите на поети от Република България ангажименти по международни споразумения за опростяване на формалностите при търговията със стоки;

5. използване от декларатора на товарни списъци за спазване на формалностите при транзит в случаите на пратки, включващи повече от един вид стоки.

(4) Когато в нормативен акт се упоменава декларация за износ, реекспорт или внос, или декларация за поставяне на стоки под друг митнически режим, може да се изискват други документи само ако са:

1. изрично създадени с нормативни актове или предвидени от тези актове;

2. изисквани по силата на международни споразумения;

3. изисквани по молба на деклараторите, за да им дадат възможност да получат определени привилегии или облекчения;

4. изисквани за прилагането на специфични нормативни актове, които не могат да се приложат само с използването на документа по ал. 1.

Чл. 130

(1) Документите, които трябва да бъдат приложени към митническата декларация за поставяне под режим внос, са:

1. фактура съгласно разпоредбите на чл. 101, въз основа на която е декларирана митническата стойност, проформа-фактура или друг вид фактура за митнически цели;

2. декларация за стойността по чл. 98, когато такава се изисква;

3. документи, изисквани за прилагане на преференциалните тарифни мерки или други мерки, водещи до отклонение от общите правила за облагане, по отношение на декларираните стоки (сертификат за произход, сертификат за движение на стоките, становища и др.);

4. превозни документи, когато стоките се превозват като непридружавани пратки и/или документи за предходния митнически режим;

5. застрахователна полица, ако стоките са застраховани;

6. спецификация, опаковъчен лист или равностоен документ с описание на съдържанието – при необходимост;

7. документ, издаден от компетентен държавен орган, когато стоките са предмет на специален режим за внос, уреден със закон или с друг нормативен акт (удостоверение за внос, разрешителни и др.);

8. ветеринарен, фитосанитарен или друг вид сертификат съответно за стоки от животински, растителен или друг произход;

9. документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки – ако са издадени.

(2) За прилагане на разпоредбите за поставяне на декларираните стоки под режим внос митническите органи могат да изискват и други документи, в това число търговски договори, лабораторни анализи, разходни норми и други подобни.

(3) За стоките, облагани по реда на чл. 87 от закона, не се изискват документите, посочени в ал. 1, т. 2 и 3.

(4) Когато стоките се облагат с единна митническа ставка съгласно чл. 38 от правилника или подлежат на освобождаване от вносни митни сборове по чл. 181, ал. 1 от закона, документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 от този член на правилника се изискват по преценка на митническите органи с оглед прилагането на разпоредбите на режим внос.

Чл. 131

(1) Митническата декларация за режим транзит трябва да бъде придружена от превозен документ. Отправното митническо учреждение може да не изисква представянето на този документ в момента на оформяне на режима, но представянето му е задължително при поискване от митническото учреждение или от друга компетентна служба по време на превоза.

(2) При условията на разпоредбите за евентуално прилагане на опростени процедури митническият документ за изнасяне или реекспортиране на стоките от митническата територия на Република България или друг равностоен документ се представя в отправното митническо учреждение заедно с транзитната митническа декларация, за която се отнася.

(3) Митническите органи при необходимост могат да изискват представяне на документ за предходния митнически режим.

Чл. 132

(1) Документите, които трябва да бъдат приложени към митническата декларация за поставяне под митнически икономически режим, с изключение на режим пасивно усъвършенстване, са:

1. документите, посочени в чл. 130, ал. 1, като се отчита съответната специфика, с изключение на режим митническо складиране; изключението не се отнася за митническо складиране в склад тип D;

2. разрешението за митническия режим или копие от молбата за разрешение, когато се прилага чл. 385, ал. 2, с изключение на поставяне под режим на митническо складиране или при прилагане на чл. 394, ал. 3, чл. 472, ал. 3 или чл. 516, ал. 5.

(2) Документите, които трябва да се приложат към митническата декларация за поставяне под режим пасивно усъвършенстване, са:

1. документите, посочени в чл. 133, с отчитане на съответната специфика;

2. разрешението за митническия режим или копие от молбата за разрешение, когато се прилага чл. 574, ал. 2, с изключение на случаите, когато се прилага чл. 583, ал. 2.

(3) Разпоредбите на чл. 130, ал. 2 се прилагат и при декларация за поставяне под всеки митнически икономически режим с отчитане на съответната специфика.

(4) Митническите органи могат да разрешат документите, посочени в ал. 1, т. 2 и в ал. 2, т. 2, да не бъдат прилагани към митническата декларация, но да останат на тяхно разположение.

Чл. 133

(1) Документите, които трябва да бъдат приложени към митническата декларация за поставяне под режим износ, са:

1. фактура или проформа-фактура или друг равностоен документ, указващ стойността на стоките;

2. документи, предназначени за страната на вноса (сертификат за произход, разрешително и др.);

3. превозни документи, когато стоките се превозват като непридружавани пратки;

4. документи за предходния митнически режим, ако има такъв;

5. спецификация, опаковъчен лист или равностоен документ с описание на съдържанието – при необходимост;

6. документ, издаден от компетентен държавен орган, когато стоките са предмет на специален режим за износ, уреден със закон или с друг нормативен акт (удостоверение за износ, разрешителни и др.);

7. ветеринарен, фитосанитарен или друг вид сертификат съответно за стоки от животински, растителен или друг произход;

8. документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки – ако са издадени.

(2) За прилагане на разпоредбите за поставяне на декларираните стоки под режим износ митническите учреждения могат да изискват и други документи, в това число търговски договори, лабораторни анализи, разходни норми и други подобни.

Чл. 134

Декларирането се извършва по електронен път, когато деклараторът или негов представител подава в електронна форма данните, изисквани за поставяне под съответния митнически режим, при спазване на международно приетие стандарти за електронен обмен на данни.

Чл. 135

Декларирането по електронен път се извършва пред митническите учреждения, в които функционира митническа информационна система.

Чл. 136

(1) Декларацията по електронен път се счита за подадена след въвеждане на данните в митническата информационна система.

(2) Подадената по реда на ал. 1 декларация се приема след преминаване на формален контрол и регистриране в митническата информационна система.

(3) Деклараторът се уведомява за приемането на митническата декларация, подадена по реда на ал. 1, чрез съобщение за отговор, съдържащо наймалко идентификационните данни на полученото съобщение, регистрационния номер и датата на приемане на митническата декларация.

(4) Деклараторът се уведомява за разрешението за вдигане на стоките, декларирани по реда на ал. 1, чрез съобщение за отговор, съдържащо наймалко данните за идентификация на декларацията и срока за вдигане на стоките.

Чл. 137

Декларирането за режим внос може да се извърши устно в следните случаи:

1. за стоки с нетърговски характер, пренасяни от пътници – чуждестранни лица;

2. за стоки, посочени в чл. 141, когато подлежат на облекчение като връщани стоки.

Чл. 138

Декларирането за режим износ може да се извърши устно в следните случаи:

1. за стоки с нетърговски характер, пренасяни от пътници – чуждестранни лица;

2. за стоки, посочени в чл. 143, т. 2.

Чл. 139

(1) Разпоредбите на чл. 137 и 138 не се прилагат, когато лицето, което оформя стоките, действа за сметка на друго лице в качеството си на негов представител.

(2) Когато митническите органи са убедени, че данните, обявени при устното деклариране, не са верни или не са пълни, те могат да изискат писмена декларация.

Чл. 140

Когато устно декларираните стоки в съответствие с чл. 137 и 138 подлежат на облагане с вносни или износни митни сборове, митническите органи издават на заинтересуваното лице съответния документ по чл. 799 или 800, удостоверяващ заплащането им.

Чл. 141

(1) Декларирането за режим временен внос може да се извърши устно при спазване на разпоредбите на чл. 517:

1. за следните стоки:

2. за стоките, посочени в чл. 144;

3. за други стоки – с разрешение на Главното управление на митниците.

(2) Стоките по ал. 1 могат също да се декларират устно и за реекспорт с цел приключване на временен внос.

Чл. 142

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митническите органи, се считат, че са декларирани за режим внос с действията по чл. 145:

1. стоки с нетърговски характер, намиращи се в багажа на пътник с право на облекчения или съгласно глава петдесет и втора, раздел II или като връщани стоки;

2. транспортни средства с право на облекчение като връщани стоки.

Чл. 143

Следните стоки, когато не са изрично декларирани, се считат, че са декларирани за режим износ с действието по чл. 145:

1. стоки с нетърговски характер, неподлежащи на облагане с износни митни сборове, които се намират в багажа на пътник;

2. транспортни средства, регистрирани на митническата територия на Република България и предназначени да бъдат върнати.

Чл. 144

(1) Следните стоки, когато не са декларирани писмено или устно, се считат за декларирани за режим временен внос с действието по чл. 145 в съответствие с чл. 519 и 560:

1. лични вещи на пътници и внасяните от тях стоки за спортни цели, посочени в чл. 503;

2. транспортните средства, посочени в чл. 544 – 551.

(2) Когато не са декларирани писмено или устно, стоките по ал. 1 се считат за декларирани за реекспорт с цел приключване на временен внос с действието по чл. 145.

Чл. 145

За целите на чл. 142 – 144 действието, което се счита за деклариране, може да приеме следните форми:

1. за стоките, превозени до митническото учреждение или до друго място, определено или одобрено в съответствие с чл. 45, ал. 1 от закона:

2. за стоките, освободени от задължението да бъдат превозени до митническото учреждение съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от закона, при изнасянето им в съответствие с чл. 143 или реекспортирането им в съответствие с чл. 144, ал. 2 – самият акт на пресичане на границата на митническата територия на Република България.

Чл. 146

(1) Когато са изпълнени условията по чл. 142, 143 и 144, се счита, че стоките са представени пред митническите органи по смисъла на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено в момента на извършване на действието по чл. 145.

(2) Когато при проверка се установи, че действието по чл. 145 е извършено, без декларираните стоки да отговарят на условията по чл. 142, 143 и 144, съответните стоки се считат за неправомерно въведени или изнесени.

Чл. 147

Разпоредбите на чл. 137 – 144 не се прилагат за стоки, за които може да се поиска възстановяване на митни сборове или други платени суми или подлежат на забрани и ограничения или на други специфични формалности.

Чл. 148

(1) Следните пощенски пратки се считат за декларирани пред митническите органи:

1. за режим внос в момента, в който са въведени на митническата територия на Република България:

2. за режим внос в момента, в който са представени пред митническите органи, всякакви други пратки, различни от посочените в т. 1, изпратени с писмо или колет по пощата, ако са придружени от етикет CN22 (C1) и/или от декларация CN23 (C2/CP3);

3. за режим износ в момента, в който са приети от пощенската служба, изпращани с писмо или колет и не подлежат на облагане с износни митни сборове;

4. за режим износ в момента на представянето им пред митническите органи, изпращани с писмо или колет и подлежат на облагане с износни митни сборове, при условие, че са придружени от етикет CN22 (C1) и/или от декларация CN23 (C2/CP3).

(2) Получателят в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и изпращачът в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 се считат за декларатор, и когато е необходимо – за длъжник. Пощенските служби се считат за декларатор, съответно за длъжник, когато при предаване на стоките на получателя събират митните сборове.

(3) За целите на ал. 1 се счита, че стоките, неподлежащи на облагане с митни сборове, са представени пред митническите органи по смисъла на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено:

1. при внос, когато стоките са доставени на получателя;

2. при износ, когато стоките са приети от пощенската служба.

(4) Когато една пратка, която не е освободена от задължението да бъде превозена до митническото учреждение съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от закона, бъде изпратена по пощата като писмо или колет без етикет CN22 (C1) и/или декларация CN23 (C2/CP3) или когато декларацията е непълна, митническите органи определят формата, в която митническата декларация трябва да бъде изготвена или допълнена.

Чл. 149

Разпоредбите на чл. 148 не се прилагат:

1. за пратки, съдържащи стоки с търговски характер с обща стойност, надвишаваща 800 щатски долара или равностойността им в друга валута;

2. за пратки, съдържащи стоки с търговски характер, които представляват част от регулярна серия от подобни пратки;

3. когато митническата декларация се прави писмено, устно или по електронен път;

4. за пратки със стоки, посочени в чл. 147.

Чл. 150

(1) Декларирането за поставяне под митнически режим на експресни и други пратки може да се извърши с превозен, търговски или друг равностоен документ, когато:

1. общата стойност на пратката не надвишава 50 щатски долара или равностойността им в друга валута;

2. пратката не е част от регулярна серия от подобни пратки, и

3. стоката не е част от по-голяма пратка, предназначена за същия получател.

(2) Декларирането за поставяне под митнически режим може да се извърши с превозен, търговски или друг равностоен документ и в случаите на стоки, представляващи ковчези, съдържащи телата на починали, и урни с праха на починали, както и цветята, венците и други предмети за украса, които обикновено ги съпътстват.

(3) По искане на заинтересуваното лице декларирането на стоките по ал. 1 и 2 може да се извърши с ЕАД.

Чл. 151

Когато се прилага чл. 150, се счита, че стоките са представени пред митническите органи по реда на чл. 69 от закона, декларацията е приета и разрешението за вдигане на стоките е дадено в момента на декларирането.

Чл. 152

(1) Проверката на стоките се извършва в митническото учреждение в рамките на работното му време.

(2) Началникът на митническото учреждение при писмено искане на декларатора може да разреши проверката на стоките да се извърши на място или по време, различно от посочените в ал. 1. Възникналите в този случай разходи са за сметка на декларатора.

Чл. 153

(1) Когато митническите органи решат да извършат проверка на стоките, те уведомяват декларатора или неговия представител за това.

(2) Когато решат да проверят само част от стоките, митническите органи уведомяват декларатора или неговия представител кои стоки искат да проверят.

Чл. 154

(1) Деклараторът или лицето, определено от него да присъства на проверката, трябва да оказва необходимото съдействие за улесняване на нейното извършване. Ако митническите органи преценят неговото съдействие като незадоволително, те могат да изискат от декларатора да определи друго лице, което е в състояние да окаже необходимото съдействие.

(2) Когато деклараторът откаже да присъства на проверката на стоките или да определи лице, което да е в състояние да окаже необходимото съдействие, митническите органи определят срок за изпълнение на искането им, освен ако те счетат, че могат да се откажат от проверката.

(3) При неспазване на срока по ал. 2 за целите на прилагането на чл. 81, т. 1, буква „а“ от закона митническите органи пристъпват към проверката на стоките за сметка на декларатора и на негова отговорност, като, ако е необходимо, ползват услугите на компетентно лице или на друго лице, определено съгласно действащите разпоредби.

(4) Резултатите от проверката, проведена при условията, посочени в ал. 2 и 3, имат същата валидност, както ако проверката е била извършена в присъствието на декларатора.

(5) Вместо мерките по ал. 2, 3 и 4 началникът на митническото учреждение може да разреши да се анулира декларацията, когато е ясно, че отказът на декларатора да присъства при проверката на стоките или да определи лице, което да е в състояние да окаже необходимото съдействие, не пречи, нито се стреми да попречи на митническите органи да установят нарушение на разпоредбите за поставянето на стоките под съответния митнически режим и не избягва и не цели да избегне прилагането разпоредбите на чл. 72, ал. 1 или на чл. 86, ал. 2 от закона.

Чл. 155

(1) Когато митническите органи решат да вземат проби от стоките, те уведомяват декларатора или неговия представител за това.

(2) Пробите се вземат от митническите органи. Те могат да поискат това да се извърши под техен контрол от декларатора или от определено от него лице. Пробите се вземат в съответствие с методите, определени от действащите разпоредби.

(3) Количеството на взетите проби не трябва да превишава онова, което е необходимо за анализ или подробно изследване, включително за последващ контролен анализ.

(4) За процедурата по вземане на проби митническите органи попълват документ по образец съгласно приложение № 15.

(5) Пробите трябва да бъдат представителни по отношение на цялата стока. В зависимост от това дали тя е еднородна, или не, могат да се вземат една или няколко проби от една и съща стока. В случай че една и съща стока се представя в няколко качества или партиди, пробите следва да се вземат от всяка партида или с точното указание относно качеството или партидата, за която се отнасят.

(6) Пробите се изпращат до мястото за анализ или контрол от митническите органи. Пробите се придружават с попълнен от митническите органи документ по образец съгласно приложение № 16, документа по ал. 4, копия от митническата декларация и придружаващите я документи.

(7) Контролните проби по ал. 3 могат да останат на съхранение в митническото учреждение или да бъдат изпратени за съхранение заедно с основните проби.

Чл. 156

(1) Деклараторът или определеното от него лице да присъства при вземането на проби, оказва всякакво съдействие на митническите органи, необходимо за улесняване на операцията.

(2) Когато деклараторът откаже да присъства при вземането на проби или да определи лице, което да присъства, или когато не окаже на митническите органи необходимото съдействие за улесняване на операцията, се прилагат разпоредбите на чл. 154.

(3) Когато процедурата по вземане на проби се извършва в присъствието на двете страни, деклараторът или определеното от него лице попълва кл. 11 на документа по приложение № 15.

Чл. 157

Когато митническите органи вземат проби за анализ или подробно изследване, те могат да разрешат вдигането на стоките, без да изчакат резултатите от анализа или изследването, ако не съществуват други причини, за да не се разреши вдигането, и при условие, че ако е възникнало или е вероятно да възникне митническо задължение, съответните митни сборове са били вече взети под отчет и заплатени или обезпечени.

Чл. 158

(1) Количеството на взетите от митническите органи проби не се намалява от декларираното количество.

(2) В случай на деклариране на стоки за износ, временен износ или пасивно усъвършенстване деклараторът може да замести количеството, взето като проба, с идентична стока с цел допълване на пратката.

Чл. 159

(1) Ако не е разрешена от анализа или от подробното изследване, взетата проба се връща на декларатора по негово искане и за негова сметка, след като задържането ѝ повече не е необходимо, по-специално след като са изчерпани всички възможности и срокове за обжалване от декларатора на решението на митническите органи, взето на базата на резултатите от анализа или подробното изследване.

(2) Когато деклараторът не си поиска обратно пробите, те могат да бъдат или унищожени, или запазени от митническите органи. Митническите органи могат да разпоредят на декларатора да прибере останалите количества от пробите.

Чл. 160

(1) Когато митническите органи извършват документен контрол на митническата декларация и придружаващите я документи или проверка на стоките, те трябва да отбележат задължително поне върху екземпляра, който остава у тях, или на прикрепен към него документ обхвата и резултатите от документния контрол или проверката. При проверка на част от стоките върху декларацията се отбелязват подробни данни за проверената част от пратката. Когато деклараторът или представителят му не са присъствали, митническите органи задължително отразяват това в декларацията.

(2) Ако резултатите от документния контрол на митническата декларация и придружаващите я документи и/или от проверката на стоките не отговарят на данните, посочени в декларацията, митническите органи отбелязват задължително поне върху екземпляра, който остава у тях, или на прикрепен към него документ данните, които трябва да се вземат предвид при облагането на въпросните стоки, и ако е необходимо – за изчисляване на сумите за възстановяване или други суми, заплащани при износа и за прилагането на други разпоредби на митническия режим, под който стоките се поставят.

(3) Резултатите от проверката на митническите органи трябва, когато е необходимо, да посочват средствата за идентифициране. Резултатите трябва да бъдат датирани и да съдържат данни за служителя, извършил проверката.

Чл. 161

Когато митническите органи нито извършват документен контрол, нито проверка на стоките, разпоредбите на чл. 160 не се прилагат.

Чл. 162

(1) Даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. Вместо да учреди обезпечение, деклараторът може да поиска незабавно вземане под отчет размера на митните сборове, който митническите органи считат, че може да възникне в резултат на проверката.

(2) Когато в резултат на извършената проверка митническите органи определят размер на митните сборове, различен от размера, получен от данните, обявени в декларацията, даването на разрешение за вдигане на стоките поражда незабавно вземане под отчет на така определения размер.

(3) Когато митническите органи се съмняват дали не трябва да се приложат забрани или ограничения, като това не може да се установи преди получаване на резултатите от извършената проверка, за стоките не може да бъде дадено разрешение за вдигане.

Чл. 163

(1) Разрешението за вдигане се дава при спазване на разпоредбите на чл. 80 от закона, като се вземат предвид мястото, където се намират стоките, и специалните разпоредби и мерки за извършване на митнически надзор над стоките.

(2) Разрешението по ал. 1 при писмено деклариране става, като върху декларацията, а когато е необходимо – и върху прикрепен към нея документ, се вписва текстът „Разрешавам вдигането на стоките“, датата, на която разрешението се дава, и срокът за вдигане на стоките.

(3) Митническият служител, разрешил вдигането, заверява данните по ал. 2 с подпис и с личен печат.

Чл. 164

(1) Когато митническите органи не са били в състояние да разрешат вдигането на стоките по една от причините, изложени в чл. 81, т. 1, букви „б“ и „в“ от закона, те определят на декларатора срок за удовлетворяване на изискванията.

(2) Когато при обстоятелствата, изложени в чл. 81, т. 1, буква „б“ от закона, деклараторът не е представил изискваните документи в срока, посочен в ал. 1, въпросната декларация се смята за невалидна и се анулира от митническите органи. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 72, ал. 4 от закона.

(3) При обстоятелствата, изложени в чл. 81, т. 1, буква „в“ от закона и при спазване на мерките, взети съгласно чл. 72, ал. 1 или чл. 180 от закона, когато деклараторът не е заплатил, нито е обезпечил митните сборове в срока, посочен в ал. 1, митническите органи могат да предприемат нормативно предвидените действия по продажбата на стоките. В този случай и ако законът позволява, стоките се продават при необходимост и с принудителна продажба, освен ако междувременно не бъдат изпълнени поставените условия. Митническите органи уведомяват декларатора за предприетите действия. Митническите органи могат да преместят въпросните стоки за сметка и на отговорността на декларатора в помещение под митнически надзор.

Чл. 165

(1) Митническата декларация може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките съгласно чл. 72, ал. 3 от закона, когато:

1. се установи, че стоките са били декларирани погрешно за митнически режим, пораждащ вносно митническо задължение, вместо да бъдат поставени под друг митнически режим, и в срок 3 месеца от датата на нейното приемане деклараторът е подал писмено искане за анулиране, доказващо, че:

2. се установи, че стоките са били декларирани погрешно вместо други стоки за митнически режим, пораждащ вносно митническо задължение, и в срок 3 месеца от нейното приемане деклараторът е подал писмено искане за анулиране, доказващо, че:

(2) Когато обстоятелствата налагат, митническите органи могат да продължат 3-месечния срок по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Митническата декларация може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките съгласно чл. 72, ал. 3 от закона и в случаи на износ, временен износ или пасивно усъвършенстване, когато:

1. за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове, възстановяване на вносни митни сборове (или други износни суми) или други мерки по износа, деклараторът:

2. за стоките, различни от посочените в т. 1, митническото учреждение на износа е било уведомено в съответствие с чл. 609, че декларираните стоки не са напуснали митническата територия на Република България.

(4) Когато съгласно чл. 180, ал. 3 от закона се изисква представяне на митническа декларация при реекспорт на стоки, разпоредбите на ал. 3 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(5) Когато местни стоки са били поставени под режим митническо складиране по смисъла на чл. 104, ал. 1, т. 2 от закона, анулиране на митническата декларация може да бъде поискано и допуснато, при условие че са били взети всички други мерки, предвидени в специалните разпоредби, при неспазване изискванията на полученото направление.

Чл. 166

Когато митническите органи продават стоки, които не са вдигнати в определения в разрешението срок, продажбата се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Чл. 167

(1) Митническата проверка на стоките и валутните ценности, декларирани от пътници, се извършва чрез проверка на обявените данни, а по преценка на митническите органи – чрез проверка на багажите и личен преглед на пътника.

(2) Проверка на багажите се извършва в присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.

(3) Личен преглед се извършва:

1. на места или в определени помещения, забранени за влизане, които са осветени и отоплени, обзаведени са със закачалки и шкафове за облеклото и вещите на лицето, на което се извършва прегледът, и са снабдени със санитарен възел за измиване преди и след провеждане на личния преглед;

2. в присъствието на трето лице от същия пол като проверяваното лице, ако това е поискано от него, в случаите, когато не се касае за неотложна проверка за оръжие;

3. личната проверка започва с оглед на главата, обувките и частите на горното облекло; ако митническият служител има сериозни съмнения, че укриваната стока се намира в конкретна част на облеклото или обувките, най-напред се извършва проверка на тези части на облеклото или на обувките;

4. след проверката на главата, обувките и частите на горното облекло митническият служител продължава с преглед на съблеченото бельо;

5. проверката на някои телесни кухини и места, закрити с превръзка, трябва да бъде извършена само от лекар, извикан от митническото учреждение, в присъствието на митнически служител;

6. личен преглед на непълнолетно лице и на лице, поставено под ограничено или пълно запрещение, може да се извърши само в присъствието на законния представител или в присъствието на лице, което го придружава.

(4) Констатациите за личен преглед се оформят с протокол.

Чл. 168

(1) Процедурата за опростено деклариране съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от закона позволява на митническите органи при основателни причини да приемат опростена митническа декларация, която не съдържа някои от данните или към която не са приложени някои от документите, които се изискват за поставяне под съответния митнически режим.

(2) Процедурата за облекчено деклариране съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от закона дава възможност за поставяне на стоки под даден митнически режим чрез представяне на облекчена декларация с последващо представяне на допълнителна декларация, която според обстоятелствата може да бъде обща, периодична или рекапитулативна.

(3) Процедурата за оформяне на място съгласно чл. 82, ал. 1, т. 3 от закона дава възможност поставянето на стоките под даден митнически режим да се извърши при заинтересуваното лице или на друго място, определено или одобрено от митническите органи.

(4) Опростените процедури по ал. 2 и 3 се използват с разрешение на митническите органи, което се дава:

1. в случаите по ал. 2 – от началника на съответната митница;

2. в случаите по ал. 3 – от началника на съответното регионална митническа дирекция.

Чл. 169

Когато се прилагат опростени процедури при деклариране по електронен път, разпоредбите на чл. 136 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 170

Декларациите за режим внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за поставяне под режима, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетки: 1 (първо и второ подразделение), 14, 21, 31, 37, 40 и 54 на Единния административен документ, както и:

1. описание на стоките, което да дава възможност на митническите органи за бързо и еднозначно определяне на позицията или подпозицията от Митническата тарифа на Република България, под която да бъдат класирани;

2. когато стоките подлежат на облагане с адвалорни митни сборове, тяхната митническа стойност или в случай че деклараторът не е в състояние да декларира тази стойност – предварителни данни за стойността, които се приемат от митническите органи, ако е взета предвид цялата налична информация на декларатора;

3. всички други данни, които митническите органи считат, че са необходими за идентификация на стоките и за прилагане на разпоредбите за режим внос, както и за определяне на обезпечението на митническото задължение преди даване на разрешението за вдигане на стоките.

Чл. 171

(1) Декларациите за режим внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без към тях да бъдат приложени някои от изискваните документи, следва да бъдат придружени най-малко от документите, които трябва да бъдат представени преди даването на разрешение за вдигане на стоките.

(2) В отклонение от разпоредбите на ал. 1 декларация, към която не са приложени един или повече документи, изисквани преди даване на разрешението за вдигане на стоките, може да бъде приета, след като митническите органи се убедят, че:

1. съответният документ съществува и е валиден;

2. документът не може да се приложи към декларацията по независещи от декларатора причини;

3. всяко забавяне на приемането на декларацията ще попречи на вдигането на стоките или ще доведе до облагането им с по-високи ставки.

(3) Данните за неприложените документи по ал. 2 във всички случаи се посочват в декларацията.

Чл. 172

(1) Митническите органи определят срок, ненадвишаващ 14 дни от датата на приемането на опростената митническа декларация, в който срок деклараторът да обяви данните или да представи документите, липсващи при приемането на декларацията.

(2) В случай че липсващият документ по ал. 1 е документ, изискван за прилагане на нулева или намалена ставка на вносно мито, по искане на декларатора митническите органи могат да дадат допълнителен срок за представяне на документа, ако имат основателна причина да се убедят, че стоките по опростената декларация могат да отговорят на изискванията за такава нулева или намалена ставка на вносно мито. Този допълнителен срок не може да надвишава 1 месец.

(3) Когато липсващите данни, които трябва да се обявят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до митническата стойност, митническите органи могат в отклонение на ал. 1, ако това се оказва абсолютно необходимо, да определят по-дълъг срок или да удължат първоначално определения срок в разумни граници.

(4) Когато за стоките, поставени под режим внос, са предвидени намалени или нулеви ставки на вносните мита в рамките на тарифни квоти или при условие че не е възстановена ставката по Митническата тарифа на Република България в рамките на тарифни плафони или други преференциални тарифни мерки, ползването на тарифната квота или преференциалната тарифна мярка се допуска след представяне пред митническите органи на документа, от който зависи ползването на намалените или нулевите ставки. Документът във всички случаи трябва да бъде представен:

1. преди тарифната квота да бъде изчерпана, или

2. в другите случаи преди датата, на която преференцията се прекратява.

(5) При условията на ал. 1 – 4 документът, от който зависи ползването на нулеви или намалени ставки на вносно мито, може да се представи след датата, на която изтича срокът на валидност на нулевите или намалените ставки, ако декларацията за съответните стоки е била приета преди тази дата.

Чл. 173

(1) Приемането от митническите органи на опростена митническа декларация не следва да препятства или да забавя вдигането на стоките, декларирани по този начин, освен ако не съществуват други основания за това. При условията на чл. 162 вдигането на стоките се извършва в съответствие с условията, определени в ал. 2 – 5.

(2) Когато отложеното представяне на данни или документи, липсващи в момента на приемане на декларацията, не може да окаже влияние върху размера на митните сборове, дължими за обявените в декларацията стоки, митническите органи незабавно вземат под отчет дължимия размер на митните сборове, изчислен по обичайния начин.

(3) Когато в съответствие с чл. 170 митническата декларация съдържа предварителна митническа стойност, митническите органи:

1. незабавно вземат под отчет размера на дължимите митни сборове, изчислени на базата на тази предварителна стойност;

2. изискват, ако е необходимо, представяне на обезпечение, което да покрие разликата между размера по т. 1 и размера, който в крайна сметка може да бъде дължим за стоките.

(4) Когато при обстоятелства, различни от посочените в ал. 3, отложеното представяне на данни или документи, липсващи в момента на приемането на декларацията, може да окаже влияние върху размера на дължимите митни сборове за стоките, обявени в декларацията, и то:

1. ако отложеното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до прилагане на мита с намалени ставки, митническите органи:

2. ако отложеното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до допускане на стоките с нулеви ставки на митата или с освобождаване от вносни митни сборове, митническите органи изискват представяне на обезпечение, покриващо размера на митните сборове, изчислен по нормалната ставка.

(5) Като се запазва възможността за последващи промени, които могат да възникнат по-специално в резултат на окончателното определяне на митническата стойност, деклараторът има право вместо да представи обезпечение, да поиска незабавно вземане под отчет на:

1. размера на митните сборове, който в крайна сметка може да бъде дължим за стоките, в случаите на прилагане на ал. 3, т. 2 или ал. 4, т. 1, буква „б“, или

2. размера на митните сборове, изчислен по нормалната ставка, в случаите на прилагане на ал. 4, т. 2.

Чл. 174

Ако към момента на изтичането на срока по чл. 172 деклараторът не е представил необходимите данни за окончателно определяне на митническата стойност на стоките или не е успял да представи липсващите данни или документи, митническите органи незабавно вземат под отчет като дължими митни сборове за въпросните стоки размера на обезпечението, представено в съответствие с разпоредбите на чл. 173, ал. 3, т. 2, чл. 173, ал. 4, т. 1, буква „б“ или чл. 173, ал. 4, т. 2.

Чл. 175

(1) Опростената митническа декларация, приета при условията, посочени в чл. 170 – 173, се заменя с нова митническа декларация, която отговаря на условията на чл. 68 от закона.

(2) В случая по ал. 1 за дата на прилагане на разпоредбите на режим внос се счита датата на приемане на опростената митническа декларация.

Чл. 176

(1) В съответствие с условията и по начина, определени с чл. 177 и 178, митническите органи могат да разрешат на декларатора на основание на писмено искане, съдържащо цялата необходима информация, да декларира стоките за режим внос в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да съдържа най-малко данните, необходими за идентификация на стоките, и може да бъде под формата на:

1. опростена митническа декларация върху формуляр на Единния административен документ, или

2. търговски или друг документ, придружен с писмено искане за поставяне на стоките под режим внос.

(3) Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат искането, посочено в ал. 2, т. 2, да бъде заменено от общо искане за подобни операции за определен период. Данните за разрешението, дадено в отговор на такова общо искане, се отбелязват на търговския или на друг документ, представян съгласно ал. 1.

(4) Облекчената декларация трябва да бъде придружена от всички документи, представянето на които може да се изиска за поставянето на стоките под режим внос. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 171, ал. 2.

(5) Този член се прилага при спазване на условията по чл. 194.

Чл. 177

(1) Разрешението по чл. 176 се дава на декларатора от началника на съответната митница, при условие че е възможно да се гарантира ефикасен контрол за спазване на забраните или ограниченията по вноса или други разпоредби относно режим внос.

(2) Разрешението се отказва, когато лицето, направило искането:

1. е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на разпоредбите на митническото законодателство;

2. извършва вносни операции само епизодично.

(3) Разрешението може да бъде отказано, когато молителят действа за сметка на друго лице, което извършва вносни операции само епизодично.

(4) При условията на чл. 21 от закона даденото вече разрешение може да бъде отменено, когато възникнат случаите по ал. 2 и 3.

Чл. 178

Разрешението по чл. 176 трябва:

1. да посочва митническото учреждение или учреждения, компетентни да приемат облекчени декларации;

2. да определя формата и съдържанието на облекчените декларации;

3. да определя стоките, за които се прилага, и данните, които трябва да се съдържат в облекчената декларация за идентифициране на стоките;

4. да посочва обезпечението, което да бъде представено от лицето, получило разрешението, за да се обезпечи всяко митническо задължение, което би могло да възникне;

5. да определя формата и съдържанието на допълнителната декларация и срока за подаването ѝ пред митническите органи, определени за тази цел.

Чл. 179

(1) Разрешение за използване на процедура за оформяне на място се дава в съответствие с условията и по начина, посочени с чл. 180, 181 и 182, на всяко лице, което иска стоките да бъдат оформени за внос в негови помещения или на други места, посочени в чл. 168, и което представи пред митническите органи писмено искане за това, съдържащо всички необходими данни за даване на разрешението.

(2) Разрешението по ал. 1 се дава по отношение на стоките:

1. поставени под режим транзит, за които молителят има разрешение да използва опростени процедури в получаващото митническо учреждение в съответствие с чл. 274 – 277;

2. поставени преди това под митнически икономически режим при условията на чл. 194;

3. които, след като са били представени пред митническите органи съгласно чл. 47 от закона, се предадат в тези помещения или на други места в съответствие с транзитна процедура, различна от посочената в т. 1;

4. въведени на митническата територия на Република България, без да се изисква представянето им пред митническите органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 от закона.

Чл. 180

(1) Разрешението, посочено в чл. 179, се дава от началника на съответното регионална митническа дирекция, при условие че:

1. материалната отчетност на молителя дава възможност на митническите органи за извършване на ефективен контрол, и по-специално – на последващ контрол;

2. е възможно да се гарантира ефективен контрол за спазване на забраните или ограниченията по вноса или други разпоредби относно режим внос.

(2) Разрешението се отказва, когато молителят:

1. е извършил съществено нарушение или повторно нарушение на митническото законодателство;

2. извършва вносни операции само епизодично.

Чл. 181

(1) При условията на чл. 21 от закона митническите органи могат да се въздържат от отменяне на разрешението, когато:

1. титулярят на разрешението изпълни задълженията си в поставения от тях срок, или

2. неизпълнението на дадено задължение е без действителни последици за правилното прилагане на режима.

(2) Разрешението се отменя при възникване на случая, посочен в чл. 180, ал. 2, т. 1.

(3) Разрешението може да бъде отменено при възникване на случая, посочен в чл. 180, ал. 2, т. 2.

Чл. 182

(1) За да осигури възможност на митническите органи да се убедят в правилното протичане на операциите, титулярят на разрешението, посочено в чл. 179, е длъжен:

1. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 1 и 3, и когато стоките се оформят на режим внос, при пристигането им на определеното за тази цел място:

2. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 1 и 3, и когато оформянето на стоките на режим внос е предшествано от временно складиране на стоките по смисъла на чл. 57 от закона на същото място, преди изтичане на срока, определен в чл. 56 от закона:

3. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 2:

4. в случаите, посочени в чл. 179, ал. 2, т. 4, при пристигането на стоките на определеното за тази цел място да впише стоките в материалната си отчетност;

5. да държи на разположение на митническите органи от момента на вписването в материалната отчетност, посочено в т. 1, 2, 3 и 4, всички документи, представянето на които се изисква за прилагането на разпоредбите относно режим внос.

(2) При условие че това няма да повлияе на контрола на правилното протичане на операциите, митническите органи могат:

1. да разрешат уведомяването, посочено в ал. 1, т. 1, 2 и 3, да се извърши непосредствено преди пристигането на стоките;

2. при определени особени обстоятелства, обусловени от характера на въпросните стоки и ускорения темп на операциите, да освободят титуляря на разрешението от задължението да уведомява митническото учреждение за всяко пристигане на стоки, при условие че предостави на същото учреждение цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникване на нужда от това; в този случай вписването на стоките в материалната отчетност на въпросното лице е равносилно на разрешение за тяхното вдигане.

(3) С разрешение на директора на Агенция „Митници“ вписването в материалната отчетност, посочено в ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, може да бъде заменено от всяка друга формалност, предлагаща подобна гаранция. Вписването трябва да показва датата, на която е извършено, и данните, необходими за идентифицирането на стоките.

Чл. 183

Разрешението, посочено в чл. 179, трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата за оформяне на място, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 182 и данните за обезпечението, което заинтересуваното лице трябва да осигури;

3. срока за вдигане на стоките;

4. срока, в който допълнителната декларация трябва да се подаде пред компетентното митническо учреждение, определено за тази цел;

5. условията, при които стоките, при необходимост, ще бъдат предмет на допълнителна декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер.

Чл. 184

(1) Декларациите за поставяне под режим митническо складиране, които митническото учреждение за поставяне под режима може да приема по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, трябва да съдържат най-малкото данните, необходими за идентифицирането на стоките, за които се отнася декларацията, включително тяхното количество.

(2) Разпоредбите на чл. 171, 172 и 175 се прилагат и при режим митническо складиране, като се отчита съответната специфика.

Чл. 185

(1) В съответствие с условията и начина, посочени в чл. 186, митническите органи могат да разрешат на декларатора въз основа на писмено искане да декларира стоките за поставяне под режима в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да съдържа данните, посочени в чл. 184, ал. 1, и може да бъде под формата на:

1. опростена митническа декларация от типа, посочен в чл. 184, или

2. търговски или друг документ, придружен от искане за поставяне под режима.

(3) Когато процедурата по ал. 1 и 2 се прилага за митнически склад от тип D, облекчената декларация трябва също да включва данни за вида на стоките, достатъчно подробни, за да позволят тяхното бързо и еднозначно класиране и тяхната митническа стойност.

(4) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за склад от тип F.

(5) Процедурата по ал. 2, т. 2 се прилага за складове от тип B, като изключва възможността да се използва търговски документ. Когато използваният документ не съдържа изискваните данни за поставяне под режима, те трябва да са посочени в придружаващото искане.

Чл. 186

(1) Искането по чл. 185, ал. 1 се изготвя в писмена форма и съдържа всички данни, необходими за даване на разрешението.

(2) Когато обстоятелствата позволяват, искането по чл. 185, ал. 1 може да бъде заменено от общо искане по отношение на операции, осъществявани за определен период. В този случай искането се изготвя съгласно условията по чл. 329 – 334 и се подава заедно с искането за откриване и управление на митнически склад или като изменение на първоначалното разрешение за откриване и управление на митнически склад, подадено пред митническите органи, разрешили режима.

(3) Разрешението по чл. 185, ал. 1 се дава на заинтересуваното лице, при условие че това няма да повлияе на правилното протичане на операциите.

(4) Разрешението се отказва, когато:

1. не се гарантира правилното протичане на операциите;

2. заинтересуваното лице поставя стоки под режима само епизодично;

3. заинтересуваното лице е извършило съществено нарушение или повторно нарушение на митническото законодателство.

(5) При условията на чл. 21 от закона разрешението може да бъде отменено, когато възникнат основанията за отказ по ал. 4.

Чл. 187

(1) Разрешението по чл. 185, ал. 1 трябва да посочва специалните правила за прилагането на процедурата, и по-специално:

1. митническото учреждение или учреждения за поставяне под режима;

2. формата и съдържанието на облекчената декларация.

(2) В случая по ал. 1 подаването на допълнителна митническа декларация не се изисква.

Чл. 188

(1) Разрешението за използване на процедурата за оформяне на място се дава в съответствие с условията и по начина, определен в ал. 2 и в чл. 189 и 190.

(2) Процедурата за оформяне на място не се прилага за складове от тип B и F.

(3) Разпоредбите на чл. 186 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 189

(1) За да позволи на митническите органи да осигурят правилното протичане на операциите, при пристигането на стоките на определеното за целта място титулярят на разрешението трябва:

1. надлежно да уведоми надзорното митническо учреждение за пристигането на стоките по форма и начин, определени от него;

2. да впише стоките в материалната си отчетност; това вписване трябва да съдържа най-малко данните, използвани за идентифициране на стоките в обичайната практика, включително и тяхното количество;

3. да държи на разположение на надзорното митническо учреждение всички документи относно поставянето на стоките под режим митническо складиране.

(2) Разпоредбите на чл. 182, ал. 2 се прилагат и при режим митническо складиране.

Чл. 190

(1) Разрешението по чл. 188, ал. 1 трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 189;

3. срока за вдигане на стоките.

(2) В случаите по ал. 1 подаване на допълнителна митническа декларация не се изисква.

Чл. 191

(1) Декларациите за поставяне под митнически икономически режим, различен от пасивно усъвършенстване или от митническо складиране, които митническото учреждение за поставяне под режима може да приема по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, или без да бъдат придружени от документите по чл. 132, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетки 14, 21, 31, 37, 40 и 54 на Единния административен документ и в клетка 44 – данни за разрешението или когато се прилага чл. 385, ал. 2 – данни за молбата.

(2) Разпоредбите на чл. 171, 172 и 175 се прилагат, като се отчита съответно спецификата.

(3) В случаите на поставяне под режим активно усъвършенстване при прилагане на система с възстановяване разпоредбите на чл. 173 и 174 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 192

Разпоредбите на чл. 176 – 183 и чл. 186 се прилагат, като се отчита съответно спецификата за стоки, декларирани за митнически икономически режими от тази глава.

Чл. 193

Разпоредбите на чл. 195 – 202, прилагани за стоки, декларирани за износ, се прилагат, като се отчита съответната специфика и за стоки, декларирани за износ под режим пасивно усъвършенстване.

Чл. 194

(1) В случаите на приключване на митнически икономически режим, различен от пасивно усъвършенстване и от митническо складиране, могат да се прилагат опростените процедури за внос, износ и реекспорт. В случаите на реекспорт разпоредбите на чл. 195 – 202 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(2) Опростените процедури по чл. 170 – 183 могат да се прилагат и при оформянето под режим внос на стоки, които са под режим пасивно усъвършенстване.

(3) В случаите на приключване на режим митническо складиране могат да се прилагат опростените процедури за внос, износ или реекспорт.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3:

1. за стоките, поставени под режима в склад от тип F, не се разрешава опростена процедура;

2. за стоките, поставени под режима в склад от тип B, могат да се прилагат единствено процедурите за опростено и облекчено деклариране;

3. издаването на разрешение за склад от тип D води до автоматичното прилагане на процедурата за оформяне на място за режим внос. В случаите, когато заинтересуваното лице иска да се ползва от прилагането на елементите за облагане, които не могат да бъдат контролирани без физическа проверка на стоките, тази процедура не може да бъде прилагана. В този случай могат да се използват други процедури, включващи представяне на стоките пред митническите органи.

Чл. 195

(1) Формалностите, извършвани в митническото учреждение на износа съгласно чл. 605, могат да бъдат опростени в съответствие с разпоредбите на тази глава.

(2) Разпоредбите на чл. 606 и 609 се прилагат и за тази глава.

Чл. 196

(1) Декларациите за износ, които митническото учреждение може да приема по искане на декларатора, без да съдържат някои от данните, изисквани за режима, трябва да съдържат най-малко данните, посочени в клетка 1, първо подразделение, клетки 2, 14, 17, 31, 33, 38, 44 и 54 на Единния административен документ, както и:

1. цялата информация, изисквана за правилното прилагане на износните митни сборове или други мерки относно износа, когато стоките подлежат на такива;

2. всяка допълнителна информация, която митническите органи счетат за необходима за идентифициране на стоките и прилагане на разпоредбите за износ, както и за определяне размера на обезпечението, което може да бъде изискано, преди стоките да бъдат изнесени.

(2) Митническите органи могат да позволят на декларатора да не попълва клетки 17 и 33, при условие че:

1. декларира, че изнасянето на въпросните стоки не е обект на забрани или ограничения и митническите органи нямат причини за съмнение по отношение на това, и

2. описанието на стоките позволява тяхното бързо и еднозначно класиране в Митническата тарифа на Република България.

(3) В клетка 44 на формуляр 3 трябва да бъде вписан текстът „Опростен износ“.

(4) Разпоредбите на чл. 171 – 175 се прилагат и при режим износ, като се отчита съответната специфика.

Чл. 197

(1) На основание на писмено искане, съдържащо цялата информация, изисквана за даване на разрешението, митническите органи могат да разрешат на декларатора в съответствие с условията и реда, установени в чл. 177 и 178, които се прилагат, като се отчита съответната специфика, да декларира стоките за износ в облекчена форма при представянето им пред митническите органи.

(2) Облекчената декларация трябва да бъде под формата на опростен Единен административен документ, съдържащ най-малко данните, необходими за идентифицирането на стоките. Разпоредбите на чл. 196, ал. 3 и 4 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 198

На основание на писмено искане разрешението за използване на процедурата за оформяне на място може да се даде при условията и по начина, посочени в чл. 199, на всяко лице, наричано по-нататък „одобрен износител“, което иска да извършва износни операции в своите помещения или на други места, определени или одобрени от митническите органи.

Чл. 199

Разпоредбите на чл. 180 и 181 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 200

(1) За да осигури възможност на митническите органи да се убедят в правилното протичане на операциите преди заминаването на стоките от определеното за тази цел място, одобреният износител, посочен в чл. 198, трябва:

1. надлежно да уведоми митническите органи за това заминаване по форма и по начин, определени от тях, за да получи разрешение за вдигане на стоките;

2. да впише стоките в материалната си отчетност; с разрешение на директора на Агенция „Митници“ това вписване може да бъде заменено от всяка друга формалност, предлагаща подобна гаранция; вписването трябва да показва датата, на която е извършено, и данните, необходими за идентифицирането на стоките;

3. да държи на разположение на митническите органи всички документи, представянето на които може да бъде изискано за прилагането на разпоредбите относно износа на стоките.

(2) При определени особени обстоятелства, обусловени от характера и ускорения темп на операциите, митническите органи могат да освободят одобрения износител от изискването да уведомява компетентното митническо учреждение за всяко заминаване на стоки, при условие че му предостави цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникване на нужда от това. В този случай вписването на стоките в материалната отчетност на одобрения износител е равносилно на разрешение за вдигане на стоките.

Чл. 201

(1) За да се удостовери, че стоките действително са напуснали митническата територия на Република България, като доказателство се използва формуляр 3 на Единния административен документ.

(2) В разрешението за използване на процедура за оформяне на място трябва да е указано, че формуляр 3 на Единния административен документ се заверява предварително.

(3) Предварителната заверка по ал. 2 може да се извърши по един от следните начини:

1. клетка А може да бъде подпечатана предварително с печата на компетентното митническо учреждение и подписана от служител на учреждението;

2. одобреният износител може да подпечата декларацията, като използва специален печат, отговарящ на образеца в приложение № 29.

(4) Преди заминаването на стоките одобреният износител трябва:

1. да изпълни процедурите, посочени в чл. 200;

2. да посочи върху формуляр 3 на Единния административен документ данните за вписването на стоките в материалната отчетност и датата, на която това е извършено.

(5) Клетка 44 на формуляр 3 на ЕАД, попълнена в съответствие с ал. 3, трябва да включва:

1. номера на разрешението и наименованието на издалото го митническо учреждение;

2. текста „Опростен износ“.

Чл. 202

(1) Разрешението по чл. 198 трябва да посочва специалните правила за прилагане на процедурата за оформяне на място, и по-специално да определя:

1. стоките, за които се прилага;

2. формата на задълженията по чл. 200;

3. момента на вдигане на стоките;

4. съдържанието на формуляр 3 на Единния административен документ и начина, по който ще бъде заверен;

5. процедурата за представяне на допълнителната декларация и срокът, в който тя трябва да бъде подадена.

(2) Разрешението трябва да включва задължението на одобрения износител да вземе всички необходими мерки, за да осигури съхраняването на специалния печат или на формулярите, заверени предварително с печата на митническото учреждение на износа.

Чл. 203

Внесените стоки губят статута си на местни стоки, ако вносните митни сборове за тях са били възстановени или опростени:

1. в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване;

2. в съответствие с разпоредбите на чл. 861, когато стоките са били дефектни или не са съответствали на сключения търговски договор;

3. когато стоките са били изнесени, реекспортирани или са получили друго митническо направление, позволяващо това възстановяване или опрощаване.

Чл. 204

(1) Когато местни стоки са изнесени под покритието на карнет АТА по реда на чл. 618, вносът на тези стоки може да се извърши под покритието на карнет АТА.

(2) В случая по ал.1 митническото учреждение, където стоките се поставят под режим внос, извършва следните формалности:

1. проверяват се данните, попълнени в полета от „А“ до „G“ на отрязъка за реимпорт;

2. попълва се талонът и поле „Н“ на отрязъка за реимпорт;

3. задържа се отрязъкът за реимпорт.

(3) Когато формалностите по приключване на временния износ се извършват пред митническо учреждение, различно от входното, превозът на стоките от входното митническо учреждение до митническото учреждение, където тези формалности се извършват, се осъществява без допълнителни формалности.

Чл. 205

(1) За допускането на дадена стока при поставянето ѝ под режим внос с по-благоприятно тарифно третиране поради нейното специфично предназначение се изисква писмено разрешение за правото на ползване на това благоприятно третиране, издадено на лицето, което внася или за което се внася тази стока.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава от директора на регионалната митническа дирекция, в чийто район е седалището на заинтересуваното лице, по негово писмено искане. В разрешението се определя периодът на валидността му.

(3) Заинтересуваните лица трябва да осигурят възможност на митническите органи да проследят движението на стоките по време на тяхната обработка или преработка, когато са предмет на такава.

Чл. 206

При отменяне на разрешение титулярят заплаща дължимите вносни митни сборове за стоките, които не са получили предписаното специфично предназначение.

Чл. 207

Титулярят на разрешението е длъжен:

1. да използва стоките по предписаното специфично предназначение;

2. да води и съхранява стоково-материална отчетност, която дава възможност на митническите органи да извършват проверки за установяване дали стоките са използвани по предписаното специфично предназначение.

Чл. 208

(1) Стоката трябва да бъде използвана изцяло по предписаното специфично предназначение в едногодишен срок от датата, на която декларацията за внос е била приета от митническите органи.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен от началника на съответното митническо учреждение, ако стоките не са били използвани по предписаното специфично предназначение поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила или поради изисквания, свързани с технологичния процес на обработката или преработката на стоките.

Чл. 209

(1) Приема се, че вече са използвани по определеното специфично предназначение:

1. стоките, които могат да бъдат използвани само еднократно – на датата, когато изцяло са използвани по предписаното специфично предназначение в съответствие с установения краен срок;

2. стоките, които могат да бъдат използвани многократно – 2 години след първото им използване по предписаното специфично предназначение и датата на това първо използване трябва да се отрази в стоково-материалната отчетност;

3. гражданските самолети – в момента на вписването им в държавния регистър, предвиден за тази цел.

(2) Отпадъците и остатъците, получени в процеса на обработката или преработката на стоките, както и загубите от естествена фира се считат за стоки, използвани по специфичното предназначение.

Чл. 210

Митническите органи могат да разрешат стоките с по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение да се съхраняват заедно със стоки от същия вид, качество и с идентични технически и физически характеристики, ако титулярят на разрешението удостовери необходимостта от това. Когато стоките се съхраняват по този начин, разпоредбите на тази глава се прилагат за количество стоки, равно на количеството на стоките, поставени под режим внос в съответствие с разпоредбите на тази глава.

Чл. 211

(1) При прехвърляне на стоките на друго лице то трябва да притежава разрешение, издадено по реда на чл. 205.

(2) В случаите по ал. 1 стоките трябва изцяло да бъдат използвани по предписаното им предназначение в срок 1 година от датата на прехвърлянето им, като този срок може да бъде продължен по реда на чл. 208, ал. 2.

Чл. 212

Прехвърлянето на стоки се съобщава на митническите органи в 7-дневен срок от датата на извършването му. Съобщението трябва да посочва датата на прехвърлянето на стоките. От тази дата лицето, на което са прехвърлени стоките, поема задълженията, които произтичат от тази глава по отношение на тези стоки.

Чл. 213

(1) Използването на стоките за друго предназначение, различно от предписаното за по-благоприятното тарифно третиране, се допуска от митническите органи само ако титулярят на разрешението докаже, че стоката не е могла да бъде използвана по това предназначение по причини, свързани с титуляря или със стоката.

(2) В случаите по ал. 1 титулярят на разрешението заплаща митните сборове, възникнали в съответствие с чл. 199, ал. 1, т. 7 от закона.

Чл. 214

(1) Изнасянето на стоките извън митническата територия на Република България или унищожаването им под митнически контрол се допуска от митническите органи само ако титулярят на разрешението докаже, че стоките не са могли да бъдат използвани по предписаното специфично предназначение по причини, свързани с титуляря или със самата стока.

(2) Когато е допуснато изнасянето на стоките извън митническата територия на Република България, тези стоки се считат за чуждестранни от момента на приемането на митническата декларация за износ.

Чл. 215

(1) Ако вносните митни сборове за дадена стока, прилагани при специфичното ѝ предназначение, не са по-малки от тези, които се прилагат по принцип за такава стока, тя трябва да бъде класирана в подпозицията от Митническата тарифа, отнасяща се за това специфично предназначение, без да се прилагат разпоредбите на тази глава.

(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за стоките, включени в приложение № 17.

Чл. 216

Когато тарифните мерки по чл. 26, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от закона са за определено количество или стойност, те се ползват в съответствие с принципа „пръв пристигнал – пръв обслужен“ по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 217

Ако митническите органи анулират митническа декларация за внос на стоки, за които е разрешено ползването на тарифна квота, съответното количество или стойност на стоката се възстановява веднага към наличните за ползване.

Чл. 218

Тарифната квота се счита за:

1. некритична:

2. критична:

Чл. 219

(1) За целите на този дял се счита, че:

1. „транспортно средство“ е:

2. „транзитна операция“ е превозът или пренасянето на стоки в режим транзит от отправно митническо учреждение до получаващо митническо учреждение;

3. „отправно митническо учреждение“ е митническото учреждение, където започва транзитната операция;

4. „получаващо митническо учреждение“ е митническото учреждение, където поставените под режим транзит стоки трябва да бъдат представени, за да се завърши транзитната операция;

5. „гаранционното митническо учреждение“ е митническото учреждение, където е прието обезпечение чрез обща или фиксирана гаранция;

6. „входно митническо учреждение“ е граничното митническо учреждение, през което стоките се въвеждат на митническата територия на Република България;

7. „изходно митническо учреждение“ е граничното митническо учреждение, през което стоките напускат митническата територия на Република България;

8. „входен транзит“ (Тв) е транзит от входно митническо учреждение до вътрешно митническо учреждение;

9. „изходен транзит“ (Ти) е транзит от вътрешно митническо учреждение до изходно митническо учреждение;

10. „директен транзит“ (Тд) е транзит от входно митническо до изходно митническо учреждение;

11. „транзит в страната“ (Тс) е транзит между две вътрешни митнически учреждения;

12. „транзитен документ“ е всеки документ и неговите приложения, с който стоки са поставени под режим транзит;

13. „отговорно лице“ е титулярят на режим транзит.

(2) Навсякъде, където са употребени термините „символ „Т“ или „символ „Т bis“ в зависимост от конкретния вид транзит, се разбира един от символите „Тв“, „Ти“, „Тд“ или „Тс“.

(3) По свое желание деклараторът на режим транзит може да отбележи в съответния транзитен документ, че превозваната стока има местен статут, чрез подписано вписване на думата „БЪЛГАРСКА“ срещу съответната стока, като това трябва да бъде направено по такъв начин, че недвусмислено да се отнася само за местните стоки, в случаите, когато под покритието на транзитния документ се превозват едновременно местни и чуждестранни стоки. За доказване достоверността на вписването деклараторът трябва да представи документи, потвърждаващи, че стоката е местна. След като митническите органи се уверят в достоверността на вписването, то се заверява с подпис и личен печат на компетентен митнически служител, като се отбелязва и датата.

(4) Когато митническите органи в отправното митническо учреждение преценят за необходимо, те могат да впишат в транзитния документ пълния размер на изчислените от тях изискуеми митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания.

Чл. 220

Когато поставени под митнически икономически режим стоки, които за целите на съответните търговски операции могат да бъдат пренесени на митническата територия на Република България в рамките на съответния режим, с изключение на пренасяне с направление за чужбина, по желание на заинтересуваното лице тези стоки могат да се пренасят по предвидения за този режим ред, без да се извършват формалности за транзит.

Чл. 221

(1) Транзитирането на военна техника или оборудване, включително взривни вещества, оръжия и боеприпаси, както и на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва по предвидения в този правилник ред, при условие че в международен договор, по който Република България е страна, или в нормативен акт не е предвидено друго.

(2) При транзит на някои от предвидените в ал. 1 стоки, които се придружават от документ „МАНИФЕСТ НАТО 302“, този документ може да се използва като товарен списък по смисъла на чл. 225.

Чл. 222

Стоки, които са и валутни ценности, с изключение на законните български и чуждестранни платежни средства, се транзитират по предвидения в правилника ред освен в случаите, когато в закон или в акт на Министерския съвет е предвидено друго.

Чл. 223

(1) Превозът на стоки в нетърговски характер на пътници се извършва без формалности за транзит и без обезпечаване на дължимите митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания.

(2) Входен транзит на чуждестранни шосейни моторни превозни средства на пътници – местни лица, или предназначени за местни лица се извършва без обезпечаване на дължимите митни сборове и събирани от митническите органи други държавни вземания. Когато превозно средство се въвежда на митническата територия на Република България от чуждестранно лице, което ще бъде отговорно лице по транзита, митническите органи вписват със заверка, подпис, печат и дата в статистическия му картон номера на декларация Т. Представянето на превозното средство в получаващото митническо учреждение се отбелязва в статистическия картон.

Чл. 224

(1) По предложение на директора на Агенция „Митници“ министърът на финансите може временно да определя различен от заложения в правилника ред за транзитиране на стоки, когато във връзка с присъединяването на Република България към международен договор предварителното прилагане на такъв различен ред изрично произтича от разпоредби на договора.

(2) За прилагането на ал. 1 министърът на финансите предварително съгласува със заинтересуваните лица предвижданата процедура на различния ред за транзитирането на стоките, след което съответният акт подлежи на обнародване.

Чл. 225

(1) Всички стоки, които се превозват под режим транзит, трябва да бъдат предмет на декларация Т (Тв, Ти, Тд и Тс) в съответствие с тази глава. Декларация Т е декларация, която е изготвена върху формуляри на ЕАД.

(2) Товарните списъци, основаващи се на образеца в приложение № 18 и при определените в чл. 227, 228 и 229 условия, могат да се използват като описателна част на декларациите за транзит.

(3) Товарен списък може да е и всякакъв търговски документ, който отговаря на условията по чл. 226 – 229, както и по чл. 263, 264 и 265.

Чл. 226

(1) Товарните списъци трябва да съдържат:

1. наименованието „товарен списък“;

2. клетка с размери 70/55 мм, разделена на горна част с размери 70/15 мм за вписване на символа „Т“, последван от една от бележките, посочени в чл. 230, ал. 1, и долна част с размери 70/40 мм за отбелязване на указаното в чл. 229, ал. 3;

3. графи в указаната по-долу последователност и озаглавени, както следва:

(2) За своите нужди заинтересуваните лица могат да приспособяват широчината на графите, с изключение на графата „за служебно ползване“, която не трябва да бъде по-тясна от 30 мм. Освен това заинтересуваните лица могат свободно да използват пространствата извън посочените в ал. 1.

Чл. 227

(1) За товарен списък може да се използва само лицевата страна на формуляра.

(2) Пред всяка вписана в товарния списък стока се поставя пореден номер, като при необходимост след всяка стока могат да се правят специални бележки по отношение на представени документи, сертификати и разрешителни.

(3) След последния запис се поставя хоризонтална линия и неизползваните пространства се задраскват по начин, изключващ всякакво допълнително вписване.

Чл. 228

(1) Митническите органи могат да разрешат да се използват като товарни списъци по смисъла на чл. 225, ал. 2 и 3 списъци, които не отговарят на всички изисквания по чл. 225, ал. 3 и по чл. 226.

(2) Използването на списъците по ал. 1 се разрешава само когато:

1. са изготвени от лица, чиято стоково-материална отчетност се води чрез автоматизирана система за обработка на данни;

2. са изготвени и попълнени по такъв начин, че да могат да се използват без затруднения от митническите органи;

3. указват за всяка стока броя, вида, маркировките и номерата на колетите, описанието на стоките, държавата на изпращане/износ, а също така и бруто теглото в килограми.

(3) Може да се разреши използването на описателни списъци като посочените в ал. 1 и 2 товарни списъци, изготвени с цел извършването на формалностите по изпращането/износа, дори когато описателните списъци са изготвени от лица, които не водят своята стоково-материална отчетност чрез автоматизирана система за обработка на данни.

(4) Митническите органи могат да разрешат на лица, чиято стоково-материална отчетност се води чрез автоматизирана система за обработка на данни и на които вече е разрешено съгласно ал. 1 и 2 да използват товарни списъци от специален вид, да използват подобни списъци за транзитни операции само с един вид стоки, когато това облекчение е необходимо поради информационните програми на съответните лица.

Чл. 229

(1) Когато отговорното лице използва товарни списъци за пратка, състояща се от няколко вида стоки, клетки 15, 33, 35, 38 и при необходимост 44 на използваните при режим транзит формуляри се задраскват, а клетка 31 не се използва. Към тези формуляри не се добавят допълнителни формуляри.

(2) Товарният списък се изготвя в толкова екземпляра, колкото е броят на използваните при режим транзит формуляри, за които се отнася списъкът.

(3) Когато се регистрира декларация Т, на товарния списък трябва да се постави същият регистрационен номер като този на използваните при режим транзит формуляри, за които се отнася списъкът. Този номер се нанася или чрез печат с името на отправното митническо учреждение, или на ръка, като във втория случай се подписва митнически служител, който поставя личния си митнически печат.

(4) Когато към един използван при режим транзит формуляр са приложени няколко товарни списъка, всеки един трябва да има пореден номер, нанесен от отговорното лице. Броят на приложените товарни списъци се отразява в клетка 4 на формуляра.

Чл. 230

(1) Когато стоките трябва да се превозят под режим транзит, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на използвания формуляр символа „Т“. Когато се използват допълнителни формуляри, отговорното лице вписва в дясната половина на клетка 1 на допълнителните формуляри символа „T bis“. Когато не се разрешава използването на допълнителни формуляри поради използването на автоматизирана система за обработка на декларации, към формуляра на транзитната декларация се прилагат един или повече изготвени формуляри на ЕАД. В този случай в дясната половина на клетка 1 на тези формуляри се вписва символът „T bis“.

(2) Декларация T се подписва и подпечатва от отговорното лице и се представя чрез наймалко три формуляра в отправното митническо учреждение.

(3) Когато режимът транзит следва предшестващо митническо оформяне, съответстващите на това оформяне митнически документи трябва да бъдат вписани в представяната в отправното митническо учреждение декларация T.

Чл. 231

(1) Едно и също превозно средство може да се използва за натоварване на стоки от няколко отправни митнически учреждения, както и за разтоварване в няколко получаващи митнически учреждения.

(2) Една декларация T може да обхваща само стоки, натоварени или подлежащи на натоварване на едно превозно средство и предназначени да бъдат превозени от едно отправно до едно получаващо митническо учреждение.

(3) За прилагането на ал. 1 и при условие че се превозват стоки, които трябва да бъдат отправени заедно, като едно превозно средство се счита:

1. пътно превозно средство, придружено от неговото(ите) ремарке(та) или полуремарке(та);

2. композиция от открити и/или закрити железопътни вагони;

3. кораби, представляващи обща композиция;

4. контейнери, натоварени на превозно средство по смисъла на този член.

Чл. 232

(1) Отправното митническо учреждение приема и регистрира декларация T, определя срок не по-голям от 10 дни, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение, и може да взема такива мерки за идентификация, каквито сметне за необходими.

(2) Митническите органи в отправното митническо учреждение вписват необходимите данни в декларация T, запазват предназначения за него формуляр и връщат останалите формуляри на отговорното лице или на негов представител.

(3) В случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл. 243 или пък когато митническите органи в отправното митническо учреждение сметнат за необходимо, могат да определят маршрут за превоза на пратката. По искане на отговорното лице маршрутът може да бъде променен само от митническите органи, които са в близост до мястото, където се намира пратката по време на нейния превоз по определения маршрут. Тези органи трябва да впишат необходимите данни в декларация T и да уведомят незабавно митническите органи на отправното митническо учреждение.

(4) В случай на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Пратката и декларация T трябва да се представят незабавно пред най-близките до мястото, където се намира пратката, митнически органи. Тези митнически органи уведомяват незабавно отправното митническо учреждение за отклоняването и вписват необходимите данни в декларация T.

Чл. 233

(1) Като общо правило идентификацията на стоките се осигурява чрез пломбиране.

(2) Пломбирането се извършва:

1. по пригодност, когато транспортното средство е било одобрено въз основа на прилагането на други разпоредби или е признато от отправното митническо учреждение като годно за пломбиране;

2. на всеки отделен колет – в останалите случаи.

(3) Транспортните средства могат да бъдат признати като подходящи за пломбиране по пригодност, при условие че:

1. могат да бъдат пломбирани по лесен и ефикасен начин;

2. са конструирани така, че никакви стоки не могат да бъдат извадени или поставени, без да остават видими следи от това или без да се повредят пломбите;

3. нямат скрити помещения (тайници), където могат да бъдат укрити стоки;

4. товарните помещения са леснодостъпни за проверка от митническите органи.

(4) Отчитайки други евентуални мерки за идентификация, като снимки, мостри, опис на заводски марки и серийни номера, запечатване или всеки друг считан за подходящ начин, отправното митническо учреждение може да допусне превоз без пломбиране, когато:

1. описанието на стоките в декларация T или в допълнителните и придружаващите я документи позволява тяхната идентификация;

2. стоките са добре осигурени чрез поставяне на пломба от спедитор или превозвач;

3. чуждестранни митнически пломби или друга мярка, взета за стоките или придружаващите ги документи, осигуряват надеждна гаранция за идентифицирането на стоките.

(5) Поставянето на митнически пломби трябва да бъде отбелязано в митническите, а при необходимост – и в други документи.

(6) Мерките за идентификация на стоките задължително се запазват, освен ако е предвидено друго от специални разпоредби или при непредвидени обстоятелства, появили се по време на транзитната операция, като в тези случаи митническите органи трябва да бъдат уведомени за това.

Чл. 234

(1) Стоките се превозват под покритието на декларация T, чиито формуляри са оформени от отправното митническо учреждение и са предоставени на отговорното лице или на негов представител.

(2) Формулярите на декларация T трябва да се представят при всяко поискване от митническите органи, включително при товарене или разтоварване, пред органи на митническо учреждение, различно от отправното и от получаващото.

Чл. 235

(1) Описаните в декларация T стоки могат да се претоварват на друго превозно средство под контрола на митническите органи, без да е необходима нова декларация. В този случай митническите органи вписват необходимите данни в декларация T.

(2) При определени от началника на най-близкото до стоките митническо учреждение условия може да се разреши претоварването да се извърши без пряк надзор на митническите органи на това митническо учреждение. В този случай превозвачът прави вписванията в декларация T и я предоставя на тези митнически органи, за да поставят техните заверки.

Чл. 236

(1) Ако по време на превоза бъдат скъсани митнически пломби по независещи от превозвача причини, той трябва да изиска от митническите органи, в близост до които се намира превозното средство, да издадат констативен протокол. При възможност тези митнически органи поставят нови пломби.

(2) При пътнотранспортно произшествие, което налага претоварване на друго превозно средство, се прилага чл. 235.

(3) При непосредствена опасност, която изисква незабавно разтоварване на цялата стока или на част от нея, превозвачът може да предприеме необходимите според него мерки, като впише това в декларация Т. В този случай се прилага ал. 1.

(4) Ако в резултат на пътнотранспортно произшествие или на други инциденти по време на транзитната операция превозвачът не е в състояние да спази посочения в чл. 232 срок, той уведомява за това по възможно най-бързия начин митническите органи, посочени в ал. 1. Последните вписват съответните данни в декларация Т и имат право при искане от заинтересуваното лице да удължат дадения срок с необходимото в случая време.

Чл. 237

(1) Стоките и декларация Т трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение.

(2) Получаващото митническо учреждение вписва във формулярите на декларация Т данни за резултатите от извършените проверки и незабавно изпраща формуляр № 5 на отправното митническо учреждение, а формуляр № 4 задържа. Това, освен ако няма други разпоредби, се извършва след представянето на стоките, което се счита за осъществено, когато на стоките вече е дадено митническо направление или те са поставени във временен склад.

(3) Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, различно от посоченото в декларация Т, като тогава това митническо учреждение става получаващо.

(4) Когато митническите органи сметнат за необходимо или в случай че се прилагат разпоредбите на чл. 243, получаващото митническо учреждение може да бъде променено по искане на отговорното лице само от началника на митническото учреждение, което е в близост до мястото, където се намира пратката, и със съгласието на отправното митническо учреждение. В този случай се уведомява предварително определеното получаващо митническо учреждение и в декларация Т се вписват необходимите данни.

(5) Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на дадения от отправното митническо учреждение срок и това е в резултат на обстоятелства, които бъдат оправдани по убедителен за получаващото митническо учреждение начин и които не могат да се припишат на превозвача или на отговорното лице, се смята, че даденият срок е спазен.

Чл. 238

(1) Лице, което представя в получаващото митническо учреждение декларация Т заедно с пратката, за която тя се отнася, може да поиска да му бъде издадена квитанция, която предварително е попълнена от заинтересуваното лице.

(2) Формулярът на квитанцията по ал. 1 трябва да съответства на образеца в приложение № 19 или може да бъде съставена върху образеца, намиращ се в долната част на гърба на формуляр № 5 на декларация Т.

Чл. 239

(1) Предвиденото в чл. 101, ал. 1 от закона обезпечение може да бъде общо, покриващо няколко транзитни операции, или еднократно, покриващо една транзитна операция.

(2) Обезпечението може да бъде учредено чрез издадена от местна банка гаранция, отговаряща на посочените в чл. 193 от закона условия, или чрез паричен депозит при спазване разпоредбите на чл. 255, ал. 2.

(3) Посочената в ал. 2 гаранция представлява договор за поръчителство и трябва да се издава във форми съгласно образците по:

1. приложение № 20 – за обща гаранция;

2. приложение № 21 – за фиксирана гаранция;

3. приложение № 22 – за еднократна гаранция.

Чл. 240

(1) Освен в случаите, когато митническото задължение, за което е била представена гаранция, е погасено, предвидените в раздели II – IV гаранции се освобождават също така и след изтичането на 12-месечен срок, считано от датата на регистриране на декларация Т, ако поръчителят не е бил уведомен от митническите органи, че указаната декларация не е приключена.

(2) Когато в посочения в ал. 1 срок поръчителят е бил уведомен от митническите органи, че документ Т не е приключен, той трябва допълнително да бъде известен, че е или може да бъде длъжен да заплати сумите, за които той отговаря по отношение на съответната транзитна операция. В случаите, когато поръчителят се известява, че е длъжен да заплати сумите, за които той отговаря, известието трябва да бъде изпратено, след като отговорното лице не може да бъде открито на посочения от него адрес или е отказало доброволно да заплати дължимите митни сборове и други държавни вземания, като в известието трябва да бъдат указани точно дължимата сума и датата, от която е възникнало митническото задължение. Допълнителното известие трябва да достигне до поръчителя не по-късно от 3 години, считано от датата на регистриране на декларация Т. Ако в този срок известие не е било получено от поръчителя, той се освобождава от поетите от него задължения.

Чл. 241

(1) Използването на обща гаранция се разрешава само на местни лица, които:

1. редовно са ползвали режима транзит като отговорни лица или изпращачи през предходния период от 6 месеца или са познати на митническите органи като имащи добро финансово състояние, което е достатъчно за покриване на техните задължения, и

2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство.

(2) Общата гаранция влиза в сила след нейното приемане от гаранционно митническо учреждение. Гаранционни митнически учреждения са:

1. Главното управление на митниците, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от едно регионална митническа дирекция;

2. съответното регионална митническа дирекция, когато гаранцията ще се отнася само до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в неговия район.

(3) Началникът на гаранционното митническо учреждение определя размера на гаранцията, сключва договора за поръчителство и дава разрешение, позволяващо на отговорното лице да извършва, в рамките на обезпечения размер, транзитни операции независимо от отправното митническо учреждение, като се отчита разпоредбата на ал. 2, т. 2.

(4) На всяко лице, на което е дадено разрешението по ал. 3, при посочените в чл. 245 – 248 условия се издава в един или в няколко екземпляра гаранционен сертификат, съответстващ на формуляра по приложение № 23.

(5) Номерът на гаранционния сертификат трябва да бъде вписан във всеки документ Т.

(6) Гаранционното митническо учреждение отменя даденото разрешение за използване на общата гаранция, ако вече не са налице посочените в ал. 1 условия.

Чл. 242

(1) Общата гаранция се определя в размер 100 на сто от дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, но не по-малко от 14 000 000 лв., определени по предвидените в ал. 4, 5 и 6 начини, с изключение на посочените в ал. 2 случаи.

(2) Общата гаранция може да бъде определена в размер не по-малко от 30 на сто от дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, но не по-малко от 14 000 000 лв., съгласно разпоредбите на ал. 3, 4 и 5, когато:

1. лицето редовно е осъществявало транзитни операции под покритието на обща гаранция за период от 2 години;

2. по време на периода по т. 1 лицето е изпълнявало своите задължения;

3. намалената гаранция покрива най-малко размера на митническото задължение;

4. стоките не са включени в списъците на приложения № 24 и 25.

(3) Гаранционното митническо учреждение на основата на представена за това справка от заинтересуваното лице, която може да бъде проверена, прави оценка за едноседмичен период на:

1. превозените пратки;

2. дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания.

(4) Оценката по ал. 3 се извършва на основата на търговската и счетоводната документация на заинтересуваното лице по отношение на превозваните за предходната година стоки, като така получената сума се разделя на 52.

(5) В случаи на искания за използване на обща гаранция от лица, които започват своята дейност в сътрудничество с тези лица, гаранционното митническо учреждение оценява количеството, стойността и дължимите митни сборове и събираните от митническите органи други държавни вземания, приложими за подлежащите за превоз за определен период стоки, на основата на данни, с които разполага. Гаранционното митническо учреждение определя чрез екстраполиране очакваните стойности на стоките и митните сборове и другите държавни вземания за стоките, които ще се превозват за период от 1 седмица.

(6) Гаранционното митническо учреждение извършва най-малко веднъж годишно проверка на размера на общата гаранция, включително на основата на информация от отправните митнически учреждения, и при необходимост определя нов размер на гаранцията.

(7) Директорът на Агенция „Митници“ може по изключение да разреши ползването на предвиденото в ал. 2 обезпечение, дори да не е изпълнено някое от посочените в същата алинея условия.

Чл. 243

Не се разрешава използването на обща гаранция при превози на стоки, включени в списъка на приложение № 24.

Чл. 244

При транзитни операции, отнасящи се до предвидени в чл. 243 стоки, се прилагат следните мерки:

1. в документ Т трябва да бъде вписан тарифният номер;

2. трябва да бъде вписан с червено диагонално на всички формуляри на документ Т на пространство не по-малко от 100/10 мм текстът „Член 243 от ППЗМ“;

3. заверените екземпляри с текста по т. 2 върху документ Т, които са предназначени за връщане, се връщат на отправното митническо учреждение не по-късно от работния ден, следващ деня, когато пратката и документ Т са били представени пред получаващото митническо учреждение.

Чл. 245

(1) На своя отговорност при издаването на гаранционния сертификат или по всяко време през срока на неговата валидност отговорното лице определя на гърба на сертификата лицата, които то оправомощава да подписват от негово име декларации за транзит. Попълват се трите имена и единният граждански номер на оправомощеното лице и спесимен на подписа му. Всяко вписване на оправомощено лице се заверява с подписа на отговорното лице, като последното има възможност да зачертава клетките на сертификата, които няма намерение да използва.

(2) Отговорното лице може по всяко време да зачеркне името на оправомощено лице, вписано от него на гърба на сертификата.

Чл. 246

Всяко лице, вписано на гърба на гаранционния сертификат, който се представя в отправното митническо учреждение, се смята за упълномощен представител на отговорното лице.

Чл. 247

Срокът на валидност на гаранционния сертификат не може да превишава 2 години. Този срок може да се продължи еднократно от гаранционното митническо учреждение, като продължението не може да бъде за повече от 2 години.

Чл. 248

(1) В случай че договорът за поръчителство бъде прекратен, другата страна и отговорното лице трябва да бъдат уведомени за това, като последното е длъжно незабавно да върне в гаранционното митническо учреждение всички валидни гаранционни сертификати, които са му били издадени.

(2) Гаранционните митнически учреждения информират съответните заинтересувани митнически учреждения за сключването или прекратяването на договор за обща гаранция и за всички невърнати гаранционни сертификати.

Чл. 249

(1) Независимо от това, кое е отговорното лице, и без да се нарушават разпоредбите на чл. 250, банка може да гарантира дължимите митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания за всяка транзитна операция, извършвана с нейно поръчителство, чрез една гаранция с фиксиран размер 14 000 000 лв.

(2) Фиксираната гаранция влиза в сила след нейното приемане от гаранционно митническо учреждение. Гаранционни митнически учреждения са:

1. Главното управление на митниците, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи от отправни митнически учреждения, намиращи се в повече от едно регионална митническа дирекция;

2. съответното регионална митническа дирекция, когато гаранцията ще се отнася до транзитни операции, започващи в отправни митнически учреждения в неговия район.

Чл. 250

(1) Извън посочените в ал. 2 и 3 случаи отправното митническо учреждение не може да изисква обезпечение, надвишаващо фиксираната сума в размер 14 000 000 лв. на транзитна декларация, независимо от размера на митните сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания, отнасящи се до стоките – предмет на определена декларация.

(2) Когато поради специфични обстоятелства дадена транзитна операция представлява повишен риск и поради тази причина гаранцията от 14 000 000 лв. е явно недостатъчна, отправното митническо учреждение изисква гаранция за поголяма сума, кратна на 14 000 000 лв., за да се обезпечат митните сборове и другите държавни вземания за цялото количество изпращана стока. Транзитна операция представлява повишен риск тогава, когато се отнася до стоки, които са изключени от обезпечаване с обща гаранция съгласно чл. 243.

(3) При превоз на стоки, включени в списъка на приложение № 25, също се изисква увеличаване размера на фиксираната гаранция, когато количеството на стоката или стоките надвишава количеството, което съответства на фиксирания размер на гаранцията. В такъв случай размерът на гаранцията се увеличава на сума, кратна на 14 000 000 лв., необходима за гарантиране на количеството превозвани стоки.

(4) В посочените в ал. 2 и 3 случаи отговорното лице представя в отправното митническо учреждение необходимия брой сертификати за фиксирана гаранция, всеки от тях в размер 14 000 000 лв.

Чл. 251

(1) Когато в декларацията за транзит са включени и други стоки извън посочените в приложение № 25, разпоредбите за фиксираната гаранция се прилагат така, като че двете категории стоки са предмет на отделни декларации.

(2) Като изключение от ал. 1 не се взема предвид наличието на стоки от която и да е категория, ако тяхното количество или стойност са незначителни.

Чл. 252

(1) Със сключването от началника на гаранционното митническо учреждение на договора за поръчителство при предвидените в него условия банката придобива право да издава сертификати за фиксирана гаранция на лица, които възнамеряват да извършват като отговорни лица транзитни операции от отправно митническо учреждение по техн избор.

(2) Формулярът, върху който се издава сертификатът за фиксирана гаранция, трябва да съответства на образеца по приложение № 26.

(3) Отговорността на поръчителя се простира до 14 000 000 лв. за всеки сертификат за фиксирана гаранция.

(4) Без да се нарушават разпоредбите на чл. 250 и 253, отговорното лице може да извършва транзитна операция с всеки сертификат за фиксирана гаранция. Сертификатът се представя в отправното митническо учреждение при подаването на декларация Т, като митническото учреждение задържа сертификата след проверка на неговата валидност и точност.

(5) След приключване на транзитна операция и по искане на отговорното лице отправното митническо учреждение му връща сертификата за фиксирана гаранция, който е използван за приключилата операция.

Чл. 253

(1) Поръчителят може да издава сертификати за фиксирана гаранция с ограничена валидност, които:

1. не са валидни за транзитна операция със стоки, включени в приложения № 24 и 25;

2. могат да се използват едновременно най-много 7 броя за едно превозно средство по смисъла на чл. 231, ал. 2 за различни от посочените в т. 1 стоки.

(2) Поръчителят вписва по диагонал и с главни букви в издаваните от него сертификати по ал. 1 текста „ОГРАНИЧЕНА ВАЛИДНОСТ – ЧЛЕН 253 ОТ ППЗМ“.

Чл. 254

Гаранционното митническо учреждение информира съответните заинтересувани митнически учреждения за сключване или прекратяване на договор за фиксирана гаранция.

Чл. 255

(1) Еднократната гаранция за една транзитна операция влиза в сила след нейното приемане от началника на отправното митническо учреждение, който предварително определя нейния размер, проверява и заверява договора за поръчителство за гаранцията, след което го задържа.

(2) Еднократно обезпечение на една транзитна операция може да се учреди в отправното митническо учреждение и с паричен депозит, чийто размер се определя от началника на отправното митническо учреждение. В този случай депозитът се освобождава:

1. след като документ Т се върне в отправното митническо учреждение, или

2. със съгласие на началника на отправното митническо учреждение, след като в получаващото митническо учреждение са извършени необходимите формалности за приключването на транзитната операция. В този случай върху предназначения за връщане в отправното митническо учреждение екземпляр на документ Т трябва да бъде датирано и вписано със заверка на митнически служител, че депозитът е освободен от получаващото митническо учреждение.

(3) Извършването на транзитната операция се разрешава след учредяване на еднократното обезпечение по ал. 1 или 2.

Чл. 256

(1) За да се разреши извършване на транзитни операции без обезпечение съгласно чл. 102, ал. 1 от закона, съответното задължение на заинтересуваното отговорно лице трябва да бъде вписано в „Декларация за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение“, съответстваща на образеца по приложение № 27.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава от Главното управление на митниците, като във връзка с определените в чл. 102, ал. 1 от закона условия заинтересуваният търговец трябва да предостави следните документи:

1. мотивирано искане, в което да бъде указан броят на транзитните операции, извършени за изминалия 3-годишен период, както и на очакваните операции за бъдещ 6-месечен период;

2. удостоверение на актуалната съдебна регистрация;

3. заверено копие на документа за Единния идентификационен код по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти „БУЛСТАТ“ в Република България;

4. счетоводния баланс за последната финансова година;

5. удостоверение от данъчния орган, където е регистриран търговецът, че той няма задължения към държавата и не е извършвал данъчни нарушения;

6. попълнени 2 оригинални екземпляра на декларацията за поемане на отговорност при освобождаване от обезпечение;

7. толкова екземпляра на сертификата по приложение № 28, колкото смята, че ще му бъдат необходими;

8. опис на вида стоки и най-голямата им очаквана стойност на една превозвана пратка.

(3) Разрешението се издава в двумесечен срок от датата на заведеното в Главното управление на митниците искане, като управлението може да изисква и други документи във връзка с искането, когато счете това за необходимо. След разрешаването Главното управление на митниците издава на отговорното лице съответстващи на приложение № 28 сертификати в толкова броя екземпляри, колкото са необходими на това лице.

Чл. 257

(1) Съгласно чл. 102, ал. 2 от закона разрешение за освобождаване от обезпечение не се издава при транзитни операции на стоки:

1. чиято стойност на пратка превишава 50 000 000 лв.;

2. включени в списъка на приложение № 25.

(2) Издадено разрешение за освобождаване от обезпечение не се прилага в случаите на транзитна операция със стоки по ал. 1.

Чл. 258

(1) На своя отговорност при издаването на сертификата за освобождаване от обезпечение или по всяко време през срока на неговата валидност отговорното лице определя на гърба на сертификата лицата, които оправомощава да подписват от негово име декларация Т. Попълват се трите имена и единният граждански номер на оправомощеното лице, придружени със спесимен на неговия подпис, като всяко вписване на такова лице се заверява с подписа на отговорното лице. Отговорното лице има възможност да зачертава клетките, които няма намерение да използва, и може по всяко време да зачеркне името на вписано на гърба на сертификата оправомощено лице.

(2) Всяко лице, което е вписано на гърба на сертификата за освобождаване от обезпечение, който се представя в отправното митническо учреждение, се счита за упълномощен представител на отговорното лице.

(3) Освобождаването от обезпечение се доказва пред митническите учреждения с представянето на издадения от Главното управление на митниците сертификат по чл. 256, ал. 3, като се проверява неговата валидност и точност. Номерът на сертификата трябва да бъде вписан в клетка 52 на декларация Т.

(4) Срокът на валидност на сертификата за освобождаване от обезпечение не може да надвишава 2 години. Този срок може да бъде продължен еднократно от Главното управление на митниците за още един срок 2 години.

(5) Когато разрешението за освобождаване от обезпечение бъде отменено, за което се уведомяват заинтересуваните митнически учреждения, отговорното лице е длъжно да върне незабавно на Главното управление на митниците всички издадени му валидни сертификати.

Чл. 259

(1) Когато в отправното митническо учреждение няма доказателства, че дадена пратка от стоки е била представена в получаващото митническо учреждение, отправното митническо учреждение изпраща уведомление на отговорното лице за това във възможно найкратък срок и най-късно преди изтичането на единадесетия месец след датата на регистрирането на декларация Т.

(2) Уведомлението по ал. 1 трябва да посочва по-специално срока, до който на отправното митническо учреждение следва да се представи доказателство за редовността на транзитната операция, което да бъде удовлетворително за митническите органи. Този срок е до 3 месеца, считано от датата на изпращане на уведомлението. Когато такова доказателство не се представи до изтичането на този срок, отправното митническо учреждение взема мерки за събирането на съответните дължими суми.

Чл. 260

Като доказателство за редовността на транзитната операция се приема:

1. представянето на заверен от митническите органи документ, който удостоверява, че съответните стоки са били представени в получаващото митническо учреждение или, когато се прилага чл. 274 – на одобрения получател, като документът трябва да съдържа информация за идентификацията на тези стоки;

2. представянето на митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим в чужбина или на негово копие, като копието трябва да бъде заверено или от органите, заверили оригиналния документ, или от официалните служби на съответната чужда държава. Документът или копието трябва да съдържа информация за идентификацията на съответните стоки. При необходимост митническите органи могат да изискват от съответната държава допълнителна информация за предоставените чуждестранни документи.

Чл. 261

Обезпечението, покриващо транзитна операция, за която няма доказателство за нейната редовност, не се освобождава преди изтичането на 3-годишен срок, считано от датата на регистриране на декларация Т, или докато не бъдат заплатени дължимите за стоките митни сборове и други събирани от митническите органи държавни вземания.

Чл. 262

До доказване на противното от страна на заинтересувано лице и когато в съответния транзитен документ няма заверка за местния статут на стоките, направена в съответствие с чл. 219, ал. 3, стоките, за които има нередовност във връзка с транзитната им операция, се считат за чуждестранни.

Чл. 263

(1) Товарните списъци и предвидените в чл. 238 квитанции се отпечатват на обработена за писане хартия с тегло най-малко 40 г/кв.м със здравина, достатъчна, за да не се къса или мачка при нормална употреба.

(2) Сертификатите за фиксирана гаранция се отпечатват на обработена за писане хартия холцфрай с тегло най-малко 55 г/кв.м. Хартията трябва да има червен воден знак, за да издава всяка механична или химична фалшификация.

(3) Сертификатите за обща гаранция и сертификатите за освобождаване от обезпечение се отпечатват на хартия холцфрай с тегло най-малко 100 г/кв.м с воден знак от двете страни, за да издава всяка механична или химична фалшификация, и на фон: – зелен – за сертификатите за обща гаранция; – бледосин – за сертификатите за освобождаване от обезпечение.

(4) Хартията по ал. 1, 2 и 3 е бяла, с изключение на тази за товарните списъци по чл. 225, ал. 2 и 3, чийто цвят е по избор на заинтересуваните лица.

Чл. 264

Размерите на формулярите са:

1. 210 \times 297 мм – за товарните списъци, с допустим толеранс по дължина между минус 5 мм и плюс 8 мм;

2. 210 \times 148 мм – за сертификатите за обща гаранция и за сертификатите за освобождаване от обезпечение;

3. 148 \times 105 мм – за квитанциите и за сертификатите за фиксирана гаранция.

Чл. 265

(1) Сертификатите за фиксирана гаранция трябва да съдържат наименованието и адреса на печатащото ги лице или негов знак (символ), както и индивидуалния пореден номер за тяхната идентификация.

(2) Всеки сертификат за обща гаранция и сертификат за освобождаване от обезпечение трябва да има пореден номер, също позволяващ тяхната идентификация.

(3) Формулярите на сертификатите за обща и фиксирана гаранция и за освобождаване от обезпечение трябва да бъдат попълнени на пишеща машина или по механичен, или по друг подобен начин.

(4) Формулярите на товарните списъци и квитанциите могат да се попълват на пишеща машина или по механичен, или друг подобен начин, а също така и четливо на ръка, като в последния случай се попълват с химикал (мастило) и с печатни букви.

(5) Във формулярите не се допуска изтриване или поправка върху написана дума. Промени се правят чрез зачертаване на сгрешените данни и, при необходимост, чрез добавяне на исканите или новите данни. Така направените промени се подписват от лицето, което ги е направило, и се заверяват от митническите органи.

Чл. 266

Митническите органи могат да разрешат на всяко местно лице, наричано по-нататък „одобрен изпращач“, което отговаря на предвидените в чл. 267 условия и което възнамерява да извършва транзитни операции, да не представя в отправното митническо учреждение нито стоките, нито транзитната декларация за тези стоки.

Чл. 267

(1) Предвиденото в чл. 266 разрешение се дава от началника на съответното регионална митническа дирекция, в чийто район се намира митническото учреждение, откъдето ще започват транзитните операции, само на лица:

1. които изпращат стоки не по-рядко от 30 пъти месечно;

2. чиято стоково-материална отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите;

3. които, когато се изисква гаранция съгласно разпоредбите на режим транзит, са учредили обща гаранция;

4. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.

(2) Митническите органи могат да отменят разрешението си, когато посочените в ал. 1 условия вече не са налице или одобреният изпращач не изпълнява условията, предвидени в този раздел или в разрешителното.

Чл. 268

В издаденото от митническите органи разрешително се определят по-специално:

1. митническите учреждения, които ще бъдат компетентни като отправни митнически учреждения за изпращаните пратки;

2. срокът, в който и начините, по които одобреният изпращач трябва да информира отправното митническо учреждение за предстоящото изпращане на пратките, за да може митническото учреждение да извърши евентуална проверка преди отпътуването на стоките;

3. срокът, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващото митническо учреждение и който не може да бъде по-голям от 10 дни;

4. идентификационните мерки, които трябва да се вземат, като за тази цел митническите органи могат да предпишат транспортните средства или колетите да имат пломби от специален, одобрен от тях модел, които да бъдат поставяни от одобрения изпращач.

Чл. 269

(1) В разрешителното се определя, че запазената за отправното митническо учреждение и намираща се на лицевата страна на формулярите на транзитната декларация клетка трябва да бъде:

1. предварително подпечатана с печата на отправното митническо учреждение и подписана от негов компетентен служител, или

2. подпечатана от одобрения изпращач със специален печат, одобрен от митническите органи и съответстващ на образеца в приложение № 29.

(2) Одобреният изпращач е длъжен да попълни посочената в ал. 1 клетка, като впише датата на изпращане на стоките, а също така и да постави на декларация Т номер съгласно установените в разрешителното правила.

(3) Митническите органи могат да предпишат използването на формуляри, съдържащи определен знак, предназначен да ги индивидуализира.

Чл. 270

(1) Не по-късно от момента на изпращането на стоките одобреният изпращач оформя декларация Т, вписва надлежно на лицевата страна на екземпляри 1 и 4 в клетка „Контрол от отправното митническо учреждение“ срока за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, използваните мерки за идентификация и текста „Опростена процедура“.

(2) След изпращането на стоките формуляр 1 на декларацията незабавно се изпраща в отправното митническо учреждение. Митническите органи могат да предвидят в разрешителното формуляр 1 да се изпраща в отправното митническо учреждение веднага след попълването на декларацията. Останалите формуляри придружават стоките.

(3) Когато митническите органи в отправното митническо учреждение извършват проверка при отправянето на пратката, те поставят своя заверка в клетка „Контрол от отправното митническо учреждение“ на лицевата страна на формуляри 1 и 4 на транзитната декларация.

Чл. 271

Надлежно попълнената транзитна декларация, която съдържа указаните в чл. 270, ал. 1 данни, е равностойна на документ за транзит и подписалият я одобрен изпращач е отговорното лице.

Чл. 272

(1) Митническите органи могат да разрешат на одобрения изпращач да не подписва транзитните декларации, които имат посочения в приложение № 29 специален печат и които са изготвени чрез автоматизирана система за обработка на данни. Такова разрешение се дава, при условие че одобреният изпращач предварително е представил на тези органи писмен документ, с който той се приема да бъде отговорно лице по всички транзитни операции, извършвани под покритието на транзитните документи със специалния печат.

(2) Попълнените съгласно разпоредбите на ал. 1 транзитни декларации трябва да съдържат в предназначената за подписа на отговорното лице клетка текста „Освободен от подпис“.

Чл. 273

(1) Одобреният изпращач е длъжен:

1. да спазва разпоредбите, предвидени в този раздел, и условията в разрешителното;

2. да вземе всички необходими мерки за съхраняването на специалния печат или на заверените с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри.

(2) При злоупотреба от което и да е лице с предварително подпечатаните с печата на отправното митническо учреждение или със специалния печат формуляри, без да се нарушават наказателните разпоредби, одобреният изпращач отговаря за плащането на дължимите митни сборове и другите събирани от митническите органи държавни вземания за превозваните и придружаваните с тези документи стоки.

Чл. 274

(1) Митническите органи могат да разрешат превозваните под режим транзит стоки да не бъдат представяни в получаващото митническо учреждение, когато те са предназначени за местно лице, наричано по-нататък „одобрен получател“, което отговаря на посочените в чл. 275 условия и е получило предварително разрешение от началника на съответното регионална митническа дирекция, в чийто район се намира получаващото митническо учреждение.

(2) В предвидения в ал. 1 случай отговорното лице е изпълнило задълженията си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от закона, когато формулярите на придружаващия пратката транзитен документ заедно със стоките в непроменено състояние са доставени в определения срок в помещенията на одобрения получател или на места, указани в разрешителното, като надлежно са спазени и взетите мерки за идентификация на стоките.

(3) По искане на превозвача одобреният получател издава за всяка доставена в съответствие с ал. 2 пратка документ, в който декларира, че е получил стоките и транзитния документ, като указва вида и номера на този документ.

Чл. 275

(1) Предвиденото в чл. 274 разрешение се дава само на лица:

1. които получават стоки под режим транзит не по-малко от 30 пъти месечно;

2. чиято стоково-материална отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите;

3. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.

(2) Митническите органи могат да отменят разрешението си, когато посочените в ал. 1 условия вече не са налице или когато одобреният получател не изпълнява условията в този раздел или в разрешителното. В този случай одобреният получател е длъжен незабавно да върне всички валидни сертификати, удостоверяващи това му качество, на издалия ги митнически орган.

(3) Районните митнически управления, които разрешават на лица да бъдат одобрени получатели, уведомяват за това заинтересуваните митнически учреждения, включително Главното управление на митниците. Същото се отнася и до случаите на отменяне на издадено разрешение за одобрен получател.

Чл. 276

(1) В издаденото от митническите органи разрешително се определят по-специално:

1. митническите учреждения, които ще бъдат компетентни като получаващи митнически учреждения за доставяните на одобрения получател пратки;

2. срокът, в който и начините, по които одобреният получател трябва да информира получаващото митническо учреждение за пристигането на стоките, за да може то да извърши евентуална проверка на пристигналите стоки.

(2) Без да се нарушават разпоредбите на чл. 279, митническите органи уточняват в разрешителното дали одобреният получател може без проверка от получаващото митническо учреждение да разполага със стоките от момента на тяхното пристигане.

Чл. 277

(1) За пристигналите пратки в неговите помещения или в указаните в разрешителното места одобреният получател е длъжен:

1. да съобщи незабавно на получаващото митническо учреждение съгласно уточнените в разрешителното начини за евентуално по-големи количества, липси, разменени стоки или други нередности, като например повредени пломби;

2. незабавно да изпрати в получаващото митническо учреждение формулярите на придружавалия пратката транзитен документ, като посочи датата на пристигането и състоянието на евентуално поставените пломби.

(2) Получаващото митническо учреждение вписва необходимите данни във формулярите на транзитния документ.

Чл. 278

(1) Одобреният получател е длъжен да удостоверява това свое качество пред превозвачите, спедиторите или отговорните лица, които му доставят стоки, с издадения му заедно с разрешителното „Сертификат за одобрен получател“, чийто образец е посочен в приложение № 30. Сертификатът, който трябва да има пореден номер за неговата идентификация, се издава в толкова екземпляри, колкото са необходими на заинтересуваното лице, и е валиден за не повече от 2 години, като този срок може да се продължи еднократно от издалия го митнически орган, но продължението не може да бъде за повече от 2 години.

(2) Сертификатът за одобрен получател е с формат 210 \times 148 мм и се отпечатва на бяла хартия холцфрай с тегло не по-малко от 100 г/кв.м, която е на жълт фон. В сертификата трябва да е отбелязано наименованието на издателя или негов символ, позволяващ идентифицирането му.

(3) На своя отговорност при издаването на сертификата или по всяко време на неговата валидност одобреният получател може да определи на гърба на сертификата лицата, които той оправомощава от свое име да приемат получаваните стоки и да подписват предвидения в чл. 274, ал. 3 документ. Попълват се трите имена и единният граждански номер на оправомощеното лице и спесимен на подписа му. Всяко вписване на оправомощено лице се заверява с подписа на одобрения получател, като той има възможност да зачертава клетките на сертификата, които няма намерение да използва.

(4) Одобреният получател може по всяко време да зачеркне името на оправомощено лице, вписано от него на гърба на сертификата.

Чл. 279

Директорът на Агенция „Митници“ има право да изключва някои категории или видове стоки от предвидените в чл. 266 и 274 облекчения.

Чл. 280

(1) Когато не е необходимо представяне на транзитната декларация в отправното митническо учреждение и това се прилага по отношение на стоки, предназначени за изпращане под покритието на международна железопътна товарителница или на предавателна разписка ТР съгласно разпоредбите на чл. 281 – 302, митническите органи определят необходимите мерки за това да се гарантира, че символът „Т“ ще бъде вписан върху:

1. екземпляри 1, 2 и 3 на железопътната товарителница СИМ (Конвенция за международни железопътни превози – СОТГ от 1980 г.) и техните копия;

2. екземпляри 1, 2, 4 и 5 на железопътната товарителница СМГС (Съглашение за международно железопътно сточно съобщение – СМГС от 1951 г.) и допълнителните товарни писма 1а, 2а и 3а (или копия на екземпляри на товарителницата), и

3. екземпляри 1, 2, 3А и 3В на предавателната разписка ТР.

(2) Когато превозваните съгласно разпоредбите на чл. 281 – 302 стоки са предназначени за одобрен получател, митническите органи могат, в отклонение от чл. 274, ал. 2 и чл. 277, ал. 1, т. 2, да предвидят екземпляри 2 и 3 на железопътната товарителница СИМ или екземпляри 2 и 4 на железопътната товарителница СМГС, или екземпляри 1, 2 и 3А на предавателната разписка ТР, както и необходимите техни копия или допълнителни товарни писма да се връчват на получаващото митническо учреждение направо от Национална компания „БДЖ“.

Чл. 281

Когато се прилага режимът транзит, необходимите за този режим формалности могат да бъдат облекчени съгласно разпоредбите на чл. 282 – 291 и чл. 300 и 302 за превози на стоки, извършвани от НК „БДЖ“ под покритието на международните железопътни товарителница СИМ или товарителница СМГС, наричани по-нататък „железопътна товарителница“.

Чл. 282

Железопътната товарителница е равностойна на транзитна декларация.

Чл. 283

(1) Национална компания „БДЖ“ трябва да държи в своите счетоводни центрове на разположение на митническите органи търговските си книги с цел там да може да се извършва контрол върху транзитните операции. При необходимост директорът на Агенция „Митници“ има право да създаде и организира дейността на звена от митнически служители в тези центрове. НК „БДЖ“ предоставя по договор за безвъзмездно използване необходимите за целта помещения.

(2) За целите на контрола по ал. 1 НК „БДЖ“ държи всички железопътни товарителници за транзитните операции на разположение на митническите органи и при необходимост – в съответствие с начините, определени съгласувано с тези органи.

(3) За целите на митническия контрол и при искане от митническите органи НК „БДЖ“ е длъжна да им предостави всички доказателства, сведения и заверени копия на документи, които се отнасят до завършена или осъществявана транзитна операция.

Чл. 284

Национална компания „БДЖ“, която приема за превоз стоки, придружавани от железопътна товарителница, която служи за транзитна декларация, става отговорно лице за съответната транзитна операция, включително и в случаите, когато се приемат стоки, чийто превоз е започнал в чужбина.

Чл. 285

(1) Национална компания „БДЖ“ може да пристъпи към изпълнение на превозния договор само с предварителното съгласие на отправното митническо учреждение в случаите, когато договорът е променен така, че превозът, който би трябвало да приключи:

1. извън митническата територия на Република България, ще приключи на тази територия;

2. на митническата територия на Република България, ще приключи извън тази територия.

(2) Във всички останали случаи НК „БДЖ“ може да пристъпи към изпълнение на променения договор, като незабавно уведоми отправната митница за направената промяна.

Чл. 286

(1) Железопътната товарителница трябва да се представи в отправното митническо учреждение при превоз, за който се прилага режим транзит и който започва на митническата територия на Република България и трябва да приключи извън тази територия.

(2) Отправното митническо учреждение вписва в запазената за митническите органи клетка на всички подпечатани от отправната гара екземпляри 1, 2, 3 и на техните копия на товарителницата СИМ и на всички екземпляри 1, 2, 4, 5 и на допълнителните товарни писма 1а, 2а и 3а на товарителницата СМГС (или нейни копия) символа „Т“, който се заверява с подпис и печат на митнически служител.

(3) С изключение на копието на екземпляр 1 на товарителницата СИМ или на допълнителното товарно писмо 1а на товарителница СМГС (или заверено от НК „БДЖ“ в отправната гара нейно копие), които се задържат от отправното митническо учреждение, всички останали екземпляри на железопътната товарителница се връщат на заинтересуваното лице за придружаване на стоките.

(4) Изходното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки напускат митническата територия на Република България, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. В потвърждение на това, че стоките са напуснали митническата територия на Република България, граничната гара предоставя на това учреждение заверени копия на екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или допълнителните товарни писма 2а и 3а на товарителница СМГС (или на копия на нейни екземпляри), които не се заверяват от митническото учреждение. Копието на екземпляр 3 (СИМ) или екземпляр 3а (СМГС) се изпраща служебно от изходното на отправното митническо учреждение, а копието на екземпляр 2 (СИМ) или 2а (СМГС) се задържа.

Чл. 287

Като общо правило и вземайки предвид прилаганите от НК „БДЖ“ мерки за идентификация, отправното митническо учреждение не пломбира транспортните средства или колетите.

Чл. 288

(1) В посочените в чл. 289, ал. 2 случаи на получаващото митническо учреждение се предоставят екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или 2 и 4 на товарителницата СМГС, включително техните копия или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* (или заверените от НК „БДЖ“ в граничната гара копия на нейни екземпляри).

(2) След като завери екземпляр 2 на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, получаващото митническо учреждение ги връща на заинтересуваното лице и след заверка задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или екземплярите на допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или заверени от граничната гара копия на нейни екземпляри). Получаващото митническо учреждение изпраща на отправното митническо учреждение копието на екземпляр 3 на товарителницата СИМ или допълнителното товарно писмо 3а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие), като задържа оставащите екземпляри.

Чл. 289

(1) Когато превоз започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която превозваните стоки се въвеждат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. В потвърждение на това, че стоки са били въведени на митническата територия на Република България, граничната гара предоставя на отправното митническо учреждение заверено копие на екземпляр 1 на товарителницата СИМ или допълнителното товарно писмо 1а на товарителницата СМГС (или нейно заверено от граничната гара копие). Митническото учреждение не заверява предоставените му железопътни товарителници или техни копия.

(2) За стоки, чийто превоз трябва да приключи на митническата територия на Република България, получаващо митническо учреждение е митническото учреждение, в чийто район се намира получаващата гара. В това учреждение се извършват предвидените в чл. 288 формалности.

(3) Когато стоките се оформят под режим внос или под друг митнически режим на друга гара, митническото учреждение, в чийто район се намира тази гара, изпълнява функциите на получаващо митническо учреждение. Последното заверява екземпляри 2 и 3 и техните копия на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 и допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейните копия) и вписва текста „Митнически оформено“. Получаващото митническо учреждение връща без забавяне на НК „БДЖ“ заверения екземпляр 2 на товарителницата СИМ или екземпляри 2 и 4 на товарителницата СМГС, като задържа екземпляр 3 и копията на екземпляри 2 и 3 на товарителницата СИМ или допълнителните товарни писма 2а, 3а и 3а* на товарителницата СМГС (или нейни копия). Копието на екземпляр 3 (СИМ) или допълнителното товарно писмо 3а (или копие на товарителницата СМГС) служебно се изпраща от получаващото на отправното митническо учреждение, като оставащите екземпляри се задържат в получаващото митническо учреждение.

(4) Процедурата по ал. 3, която допуска митническо оформяне в друга гара, не се прилага за акцизните стоки.

(5) В случаите по ал. 3 митническите органи в отправното митническо учреждение впоследствие могат да изискат потвърждение на заверките върху копията или екземплярите на железопътната товарителница, направени от митническото учреждение, в чийто район е другата гара.

Чл. 290

(1) Когато превоз започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват ролята на отправно и получаващо, са посочените съответно в чл. 289, ал. 1 и в чл. 286, ал. 4.

(2) Граничните гари и митнически учреждения, през които стоките се въвеждат и напускат митническата територия на Република България, извършват процедурите, предвидени в посочените в ал. 1 разпоредби, като в този случай екземпляр 3 на товарителницата СИМ не се задържа от получаващото митническо учреждение.

Чл. 291

Предвидените допълнителни товарни писма или копия на екземплярите на железопътната товарителница в случаите по чл. 288 – 290 се осигуряват от НК „БДЖ“.

Чл. 292

Когато се прилага режимът транзит, формалностите при този режим могат да бъдат облекчени в съответствие с разпоредбите на чл. 293 – 302 за превозваните от НК „БДЖ“, включително с посредничеството на транспортни предприятия, чрез големи контейнери стоки и превозите се извършват под покритието на предавателни разписки, които за целите на този раздел се наричат по-нататък „предавателни разписки ТР“. При необходимост посочените превози включват изпращането на тези пратки от НК „БДЖ“ или от друг представител на транспортно предприятие чрез различен от железопътния друг вид транспорт от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване.

Чл. 293

За целите на прилагането на чл. 292 – 302:

1. „транспортно предприятие“ е дружество, създадено от железопътните компании, в което те участват с цел извършване превози на стоки чрез големи контейнери под покритието на предавателни разписки ТР;

2. „голям контейнер“ е контейнер по смисъла на чл. 485, т. 8, който е:

3. „предавателна разписка ТР“ е документ на INTERCONTAINER – INTERFRIGO (ICF) S.C. със седалище в Базел (Конфедерация Швейцария), материализиращ превозния договор, с който транспортното предприятие ще отправи чрез международния трафик един или няколко големи контейнера от един изпращач до един получател. В горната си дясна част предавателната разписка ТР трябва да има номер, позволяващ нейното идентифициране и който е съставен от 8 цифри, нанасяни след буквите ТР; всеки екземпляр на предавателната разписка ТР, с изключение на екземпляр № 3А, има по десния си край зелена ивица с приблизителна широчина 4 см; предавателната разписка се състои от следните екземпляри, изброени в последователната им номерация:

4. „списък на големите контейнери“, наричан по-нататък „списък“, е приложеният към предавателната разписка ТР документ, представляващ неделима част от нея и предназначен да покрива изпращането на няколко големи контейнера от една и съща отправна гара до една и съща получаваща гара, в които гари се извършват митническите формалности; списъкът се изготвя в толкова броя екземпляри, колкото предавателната разписка ТР, за която той се отнася; в горния десен ъгъл на всеки списък се нанася номерът на съответната предавателна разписка ТР, като също така в запазената за тази цел клетка в този ъгъл се нанася и броят на списъците.

Чл. 294

(1) Използваната от транспортното предприятие предавателна разписка ТР е равностойна на транзитна декларация.

(2) Национална компания „БДЖ“ в качеството си на национален представител на транспортното предприятие осигурява заверени копия на екземпляри 1, 5 и 6, чието предназначение е да се използват съответно по същия начин като копията на екземпляри 1, 2 и 3 на товарителницата СИМ по раздел IV.

Чл. 295

(1) Национална компания „БДЖ“ и транспортното предприятие държат на разположение на митническите органи в своите счетоводни центрове търговските си книги с цел там да може да бъде извършен контрол.

(2) По искане на митническите органи транспортното предприятие или неговият национален представител в най-кратък срок им предоставя всички документи, включително счетоводни, или сведения за извършени или извършвани в момента транзитни операции, за които споменатите органи искат информация.

(3) В случаите, когато съгласно чл. 294 предавателните разписки ТР са равностойни на транзитна декларация, националният представител на транспортното предприятие информира:

1. получаващото митническо учреждение за всяка предавателна разписка ТР, чийто екземпляр 1 е без заверка от митнически органи;

2. отправното митническо учреждение за всяка предавателна разписка ТР, чийто екземпляр 1 не е изпратен или не е в състояние да установи дали пратката е била редовно представена на получаващото митническо учреждение, или, при прилагането на чл. 298, ал. 5, пратката е напуснала митническата територия на Република България с направление за чужбина.

Чл. 296

(1) За посочените в чл. 292 превози, приети от транспортното предприятие, отговорното лице е НК „БДЖ“.

(2) За посочените в чл. 292 превози, приети от транспортното предприятие в чужбина, отговорното лице също е НК „БДЖ“ от момента, в който стоките влизат на митническата територия на Република България.

Чл. 297

Когато трябва да бъдат извършени митнически формалности по време на осъществяван превоз от мястото на натоварване до отправната гара или от получаващата гара до мястото на разтоварване с транспорт, различен от железопътния, предавателната разписка ТР може да покрива само един голям контейнер.

Чл. 298

(1) В случаите на промяна на договора за превоз чрез големи контейнери НК „БДЖ“ може да пристъпи към изпълнение на такава промяна по реда на чл. 285.

(2) При превоз под режим транзит, който започва на митническата територия на Република България и трябва да приключи извън тази територия, се прилага редът, предвиден в чл. 285 и чл. 286, ал. 2 и 3, като отправното митническо учреждение нанася ясно в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 1, 2, 3A и 3B на подпечатаната от НК „БДЖ“ предавателна разписка TR съответния символ „Т“, който се заверява с подпис и печат на митнически служител, и връща всички екземпляри на разписката на заинтересуваното лице, за да придружават стоките.

(3) При превоз, който започва извън митническата територия на Република България и трябва да приключи на тази територия, входното митническо учреждение, в чийто район се намира граничната гара, през която контейнерите със стоки влизат на тази територия, изпълнява функциите на отправно митническо учреждение. Това учреждение и съответната гранична гара извършват предвидените в чл. 289, ал. 1 процедури, като се отчита съответната специфика.

(4) Екземпляри 1, 2 и 3A на предавателната разписка TR се представят от НК „БДЖ“ в получаващото митническо учреждение, което, след като ги завери, връща екземпляри 1 и 2 и задържа екземпляр 3A.

(5) Когато транзитна операция започва и трябва да приключи извън митническата територия на Република България, митническите учреждения, които изпълняват функциите на отправно и получаващо, са посочените съответно в ал. 3 и 2. Тези учреждения и съответните гранични гари в техните райони извършват предвидените в чл. 289, ал. 1 и в чл. 286, ал. 4 процедури, като се отчита съответната специфика.

Чл. 299

Идентифицирането на стоките се извършва съгласно разпоредбите на чл. 233. Отправното митническо учреждение може да не пломбира големите контейнери, ако НК „БДЖ“ е взела мерки за идентификация. Когато се поставят пломби, последните се вписват в запазената за митническото учреждение клетка на екземпляри 3A и 3B на предавателната разписка TR.

Чл. 300

(1) Разпоредбите на чл. 225, ал. 3 и на чл. 226, 227 и 228 се прилагат за товарните списъци, приложени към железопътната товарителница, и към предавателната разписка TR. Броят на тези товарни списъци се отбелязва в запазена за описание на приложените документи клетка на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR в зависимост от случая. В товарния списък трябва да бъде вписан номерът на вагона, за който се отнася железопътната товарителница, или номерът на съдържащия стоките контейнер.

(2) В посочените в ал. 1 случаи и за целите на предвидените в чл. 281 – 302 процедури товарните списъци, приложени към железопътната товарителница или към предавателната разписка TR, представляват неделима част от тях и имат същата правна сила. Оригиналът на тези товарни списъци трябва да бъде заверен от изпращащата гара.

Чл. 301

(1) При железопътен транспорт на стоки, които нямат търговски характер, функциите на декларация Т може да изпълнява издадената за превоза багажна разписка CIV (регламентирана в чл. 20 от притурка А към Конвенцията за международни железопътни превози – СОТГЕ, от 9 май 1980 г.) при следните условия:

1. отговорното лице е НК „БДЖ“;

2. когато се отнася до входен транзит на пътнически багаж от чужбина за страната или до негов директен транзит, извършван от НК „БДЖ“ на основата на багажна разписка CIV, в която отговорното лице посочва получаващото митническо учреждение или гара, номера на влака и датата на подаване на декларацията от лицето.

(2) Входният транзит се приключва в митническите учреждения, на чиято територия са получаващите гари.

Чл. 302

(1) В случаите, когато се прилага режимът транзит, разпоредбите на чл. 281 – 300 не изключват възможността за използване на определените в чл. 225 – 260 процедури. Разпоредбите на чл. 283 или 295 остават приложими.

(2) В случая по ал. 1 в момента на изготвянето на железопътната товарителница или на предавателната разписка TR в запазената за придружаващите документи клетка се вписват информация за всяка декларация Т, регистрационният номер, датата и издалото я митническо учреждение.

(3) Когато транзитна операция се извършва под покритието на предавателна разписка TR съгласно разпоредбите на чл. 292 – 299, използваната за операцията железопътна товарителница се изключва от приложното поле на ал. 2 и 3 и на чл. 281 – 291. В клетката за приложените документи на железопътната товарителница трябва да се впише текстът „Предавателна разписка TR“, следван от номера на предавателната разписка TR.

Чл. 303

За стоките, които се превозват с вътрешна железопътна товарителница, режимът транзит се оформя с декларация Т, без да се прилагат предвидените в раздели IV и V опростени процедури.

Чл. 304

Режимът транзит е задължителен по отношение на превозвани по въздуха стоки само ако те са натоварени или претоварени на летище в Република България.

Чл. 305

(1) Когато съгласно чл. 304 режимът транзит е задължителен за стоките, превозвани по въздух от летище в страната, самолетният каргоманифест за тези стоки, чието съдържание съответства на допълнение 3 на приложение № 9 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, е равностоен на декларация Т.

(2) Посоченият в ал. 1 каргоманифест трябва да има датирана и подписана от съответната авиокомпания заверка, с която той става равностоен на декларация Т, и трябва да съдържа следните данни:

1. общи за каргоманифеста:

2. за всяка вписана в каргоманифеста пратка:

(3) Авиокомпанията, която извършва превоза на стоките, придружавани от посочения в ал. 2 каргоманифест, е отговорно лице за този превоз.

(4) С изключение на случая, когато авиокомпанията е одобрен изпращач по смисъла на чл. 266, каргоманифестът по ал. 2 се представя най-малко в 2 екземпляра на митническите органи в отправното летище за заверка, като последните задържат един екземпляр. Тези органи могат да изискат за целите на митническия контрол представянето на всички въздушни товарителници, които се отнасят до описаните в каргоманифеста пратки.

(5) Авиокомпанията, която превозва стоките, съобщава на митническите органи в получаващото летище наименованието(ята) на отправното(ите) летище(а). Митническите органи в получаващото летище могат да не изискват такава информация от авиокомпания, за които няма никакво съмнение по отношение на отправното или отправните летища поради характера на географския район на въздушните съобщения, които те извършват.

(6) Един екземпляр от каргоманифеста трябва да се представи на митническите органи в получаващото летище, като тези органи задържат този екземпляр.

(7) Без да се нарушават разпоредбите на ал. 6, митническите органи в получаващото летище могат за целите на митническия контрол да изискат да се изготви манифест, който се отнася до всички разтоварени на летището стоки. Тези органи могат също така да изискат всички въздушни товарителници, които се отнасят до описаните в манифеста стоки.

(8) Митническите органи в получаващото летище изпращат ежемесечно на митническите органи на всяко отправно летище изготвен от авиокомпаниите списък на каргоманифестите, които са им били представени през изтеклия месец. Този списък се заверява от митническите органи на получаващото летище. Списъкът трябва да съдържа най-малко следните данни:

1. номерата на каргоманифестите;

2. наименованието (може и съкратено) на авиокомпанията, превозила стоките;

3. номера на полета;

4. датата на полета.

(9) Главното управление на митниците при условия, определени от него, може да разреши авиокомпаниите да изпращат съответстващите на ал. 8 сведения на митническите органи на всяко отправно летище.

(10) В случай че се открият нередовности по отношение на каргоманифестите в този списък, получаващото митническо учреждение уведомява за това отправното, като в частност посочва и въздушните товарителници за стоките, даващи основание за техните констатации.

Чл. 306

Когато в съответствие с чл. 304 режимът транзит е задължителен за стоките, превозвани по въздух от летище в страната, разпоредбите на чл. 305 не изключват използването от всяко заинтересувано лице на транзитния режим, посочен в чл. 225 – 260. В този случай процедурите, описани в чл. 305, не се прилагат.

Чл. 307

Прилагането на режима транзит е задължително за стоки, превозвани по вода, само когато стоките се натоварват или претоварват в пристанище на митническата територия на Република България, като в тези случаи превозите се извършват по одобрена по реда на чл. 308 редовна корабна линия.

Чл. 308

„Редовна корабна линия“ е редовна линия, по която се превозват стоки с кораби, които се движат само между намиращи се на митническата територия на Република България пристанища и които не могат да пристигат от или да се отправят до друго място, включително в междинни пристанища, извън тази територия. Митническите органи могат да изискват доказателство, че условията по отношение на одобрената корабна линия се спазват.

Чл. 309

(1) Когато местна корабна компания отправи искане, митническите органи по ал. 3 могат да одобрят използването на редовна корабна линия. Искането трябва да съдържа следните данни:

1. наименованията на съответните пристанища;

2. наименованията или номерата на корабите, определени да се движат по редовната линия;

3. всяка друга информация, изисквана от митническите органи, като например разписанието на корабната линия.

(2) Одобряването се предоставя само на корабни компании, които:

1. са местни търговци, чиито търговски книги са на разположение на компетентните митнически органи;

2. не са извършвали сериозно или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство;

3. са в състояние да убедят митническите органи, че извършват редовна корабна линия, както тя е определена в чл. 308;

4. се задължават, че:

(3) Когато са изпълнени условията по ал. 1 и 2, директорът на регионалната митническа дирекция – Русе – за редовните корабни линии по река Дунав, и началниците на районни митнически управления – Бургас и Варна – за редовните корабни линии по Черно море, в едномесечен срок от подаване на искането издават най-малко в 2 екземпляра сертификат за одобряване на редовната корабна линия, съответстващ на образеца по приложение № 31, и информират заинтересуваните митнически учреждения за това. Всеки сертификат за одобряване има номер, по който може да се идентифицира. Всички екземпляри на един сертификат трябва да имат същия номер.

(4) След одобряването на редовна корабна линия съответната корабна компания е длъжна да я използва. Корабната компания трябва да съобщава на съответното регионална митническа дирекция за прекратяване на използването на одобрената редовна корабна линия или за промяна в нейните характеристики.

(5) Когато одобрението се отменя или корабната компания прекратява използването на редовната корабна линия, съответното регионална митническа дирекция уведомява за това заинтересуваните митнически учреждения. Районното митническо управление уведомява също така тези митнически учреждения и за всички промени по отношение на редовната корабна линия.

(6) Когато кораб, използван по редовната корабна линия, по независещи от него причини е принуден да извърши претоварване след митническите формалности или временно да спре в чуждестранно пристанище, корабната компания трябва незабавно да уведоми за това митническите органи на първото следващо българско пристанище, в което корабът пристига по време на планирания маршрут.

Чл. 310

(1) Когато съгласно чл. 307 режимът транзит е задължителен за стоки, превозвани по вода от пристанище в Република България, по искане на заинтересуваните местни корабни компании и при условията по ал. 2 – 10 посочените в чл. 309, ал. 3 митнически органи могат да облекчат процедурите на транзитния режим, като разрешат отнасящият се за тези стоки корабен каргоманифест да се използва като декларация Т.

(2) Когато е отправено искането по ал. 1, митническите органи се произнасят по него в едномесечен срок от получаването му. Когато не е дадено разрешение, се прилага процедурата на режима транзит, определена в чл. 225 – 260. Разпоредбите на този член не изключват възможността всяко заинтересувано лице, включително получилите разрешение корабни компании, при необходимост да използва процедурите на режим транзит, определени в чл. 225 – 260.

(3) Предвиденото в ал. 1 разрешение се дава само на корабни компании:

1. чиито търговски книги дават възможност на митническите органи да контролират операциите;

2. които не са извършвали сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство;

3. които използват каргоманифести:

(4) Разрешението по ал. 1 може да предвижда, че когато транзитна операция включва местни и чуждестранни стоки, двете категории стоки трябва да бъдат описани в отделни каргоманифести.

(5) Каргоманифестът трябва да има датирана и подписана от съответната корабна компания заверка, с която той става равностоен на декларация Т.

(6) Корабната компания, която извършва превоза на стоките, придружавани от предвидените каргоманифести, е отговорното лице за този превоз.

(7) С изключение на случая, когато корабната компания има статут на одобрен изпращач по смисъла на чл. 266, каргоманифестите по ал. 1 – 4 се представят за заверка най-малко в 2 екземпляра на митническите органи в отправното пристанище, които задържат единия екземпляр.

(8) Каргоманифестите се представят за заверка на митническите органи в получаващото пристанище. Тези органи задържат по един екземпляр от каргоманифестите за целите на митническия надзор.

(9) Без да се нарушават разпоредбите на ал. 8, за целите на митническия контрол митническите органи в получаващото пристанище могат да изискат изготвяне на манифести и представяне на коносаментите или товарителниците, които се отнасят до всички разтоварени на пристанището стоки.

(10) Митническите органи в получаващото пристанище извършват следното:

1. ежемесечно изпращат на митническите органи във всяко отправно пристанище списък, изготвен от корабните компании или от техни представители, на каргоманифестите, които са им били представени през изминалия месец; този списък трябва да бъде заверен от митническите органи на получаващото пристанище и по отношение на всеки от каргоманифестите в списъка трябва да се съдържат следните данни:

2. в случай че се открият нередовности по отношение на каргоманифестите в списъка по т. 1, получаващото митническо учреждение уведомява за това отправното, като посочва коносаментите или товарителниците за стоките, даващи основание за тези констатации.

Чл. 311

(1) По изключение съответният директор на регионална митническа дирекция може да разреши превози на стоки под режим транзит и когато кораб не се движи по одобрена корабна линия.

(2) Когато по определени причини се налага стоки да бъдат превозени по вода под режим транзит от едно до друго място на митническата територия на Република България, но част от превоза ще се извърши през територията на друга държава, декларираният режим транзит се прилага съгласно чл. 99, т. 2 от закона.

Чл. 312

(1) В случай че се прилага режим транзит за стоки, пренасяни по електропроводи и тръбопроводи, свързаните с режима формалности се съобразяват с разпоредбите на ал. 2 – 6.

(2) Пренасяните по електропроводи и тръбопроводи стоки се считат за поставени под режим транзит:

1. от влизането им на митническата територия на Република България, когато влизането на тези стоки се извършва по електропроводи или тръбопроводи;

2. от включването им в електропроводите или тръбопроводите, когато тези стоки вече се намират на митническата територия на Република България.

(3) За посочените в ал. 2 стоки местното лице, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, през който стоките влизат на митническата територия на Република България, или местното лице, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, от който започва пренасянето, е отговорното лице.

(4) За прилагането на чл. 100, ал. 2 от закона лицето, експлоатиращо електропровода или тръбопровода, по който стоките се движат, се счита за превозвач.

(5) Транзитната операция се счита за завършена, когато пренасяните по електропроводи или тръбопроводи стоки постъпят в инсталациите на своите получатели или в разпределителната мрежа на получателя и са записани в търговските им книги.

(6) Лицата, които се занимават с изпращане, получаване и пренасяне на стоки, трябва да държат водените от тях търговски книги на разположение на митническите органи с цел осъществяване на контрол по отношение на посочените в ал. 2 и 4 транзитни операции, когато тези органи сметнат за необходимо, като митническите органи могат периодично да искат да им бъдат предоставяни справки за транзитираните количества стоки.

Чл. 313

Като общо правило превозваните на митническата територия на Република България под покритието на карнети ТИР или АТА стоки се считат за чуждестранни, освен ако надлежно е удостоверен местният им статут съгласно чл. 219, ал. 3.

Чл. 314

(1) Този член се прилага, като се спазват специфичните разпоредби на конвенциите ТИР и АТА по отношение на финансовата отговорност на националните гарантиращи асоциации:

1. Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) – за карнетите ТИР, и

2. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) – за карнетите АТА.

(2) При определени с договори между Главното управление на митниците и гарантиращите асоциации по ал. 1 условия тези асоциации могат да издават карнети и да поръчителстват за тях, както и да поръчителстват за карнети, издадени от чуждестранните асоциации, членуващи в същите международни организации, в които членуват АЕБТРИ и БТПП.

(3) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е допуснато нарушение или нередовност, дължимите митни сборове и другите държавни вземания за стоките се събират, без да се нарушават наказателните разпоредби.

Чл. 315

(1) Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на карнет ТИР или АТА, е извършено нарушение или нередовност, митническите органи уведомяват за това съответната национална гарантираща асоциация и титуляря на съответния карнет, когато той е местно лице.

(2) Доказателство за редовността на транзитна операция, извършена под покритието на карнет ТИР или АТА, трябва да се представи в срока, предвиден в чл. 11, ал. 2 от Конвенция ТИР или в чл. 7, ал. 1 и 2 от Конвенция АТА в зависимост от случая.

(3) Като доказателство за редовност осъществяване на транзитна операция под покритието на карнет ТИР или АТА митническите органи приемат:

1. представянето на заверен от митническите органи документ, който удостоверява, че стоките са били представени в получаващото митническо учреждение; този документ трябва да съдържа достатъчна информация за идентификацията на стоките;

2. представянето на издаден в чужбина митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим в чужбина или копие на този документ, като копието трябва да бъде заверено или от органите, заверили оригиналния документ, или от официалните служби на съответната чужда държава; този документ трябва да съдържа достатъчно информация за идентификацията на стоките;

3. по отношение на Конвенция АТА – чрез предвиденото в чл. 8 от конвенцията доказателство.

Чл. 316

(1) За стоките, които се превозват под покритието на карнет ТИР или АТА, не се прилагат разпоредбите за одобрените изпращачи и получатели и те задължително се представят заедно с международния митнически гаранционен документ в съответното отправно или получаващо митническо учреждение.

(2) Допуска се митническо оформяне на карнет ТИР или АТА, под чието покритие се транзитират стоки, когато тези стоки след митническото им оформяне от изходно митническо учреждение се връщат обратно на митническата територия на Република България и съответният карнет има достатъчен брой волети за транзитирането на стоките на тази територия.

Чл. 317

(1) Главното управление на митниците може да създаде свой специализиран център по транзита за координация и контрол на използването на карнетите ТИР или АТА като транзитни митнически документи.

(2) Центърът по ал. 1 може да извършва координация и контрол на използването и на други транзитни документи, особено когато такава възможност се предвижда в международен договор, по който Република България е страна.

(3) Функциите и задачите на центъра по ал. 1 се определят от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 318

При необходимост директорът на Агенция „Митници“ може да издава указания до митническите учреждения за оформянето на карнетите ТИР и АТА при превози на стоки под режим транзит, отчитайки специфични разпоредби на двете конвенции, както и издаваните във връзка с тях от съответните международни организации бележки, изменения, тълкувания и препоръки за работа.

Чл. 319

За целите на чл. 1, буква „h“ от Конвенция ТИР „транзитно митническо учреждение“ е всяко митническо учреждение, през което пътно превозно средство, съчленено превозно средство или контейнер, както те са определени в конвенцията, бъде внесено на или изнесено от митническата територия на Република България по време на операция ТИР, което, в зависимост от случая, е входното или изходното митническо учреждение.

Чл. 320

За прилагането на чл. 8, ал. 4 от Конвенция ТИР, когато пратка влиза на митническата територия на Република България или тръгва от разположено на тази територия отправно митническо учреждение, националната гарантираща асоциация става или е отговорна пред митническите органи солидарно с превозвача до получаващото митническо учреждение, разположено на митническата територия на Република България, или до изходното митническо учреждение, през което пратката напуска тази територия.

Чл. 321

(1) Във връзка с прилагането на чл. 38 от Конвенция ТИР директорът на Агенция „Митници“ има право да изключи дадено лице от достъп до режима ТИР.

(2) Директорът на Агенция „Митници“ уведомява за своето решение по ал. 1 и за датата на влизането му в сила началниците на районните митнически управления и лицата, посочени в чл. 38 от Конвенция ТИР.

(3) Решението по ал. 1 се прилага по отношение на всички карнети ТИР, които се представят за оформяне на митническите учреждения и които са с титуляри, изключени от режима ТИР лица.

Чл. 322

(1) Превоз на стоки под покритието на карнет ТИР от отправно митническо учреждение на митническата територия на Република България се допуска само когато превозът ще бъде международен.

(2) Карнетът ТИР се използва само за един превоз с операция ТИР и само ако е задействан преди изтичане на посочения в поле 1 на корицата на карнета срок на валидност. Митническите органи не приемат за оформяне карнет ТИР, когато:

1. титулярят на карнета е изключен от режима ТИР;

2. карнетът е с изтекъл срок на валидност;

3. не се използва предвиденият за съответния вид стоки карнет;

4. липсва необходимото описание на стоките във волетите на карнета;

5. първата страница на корицата, както и полета 4 и 13, 14 и 15 на волетите са попълнени неправилно или непълно;

6. вписаното в поле 3 от корицата на карнета наименование на титуляря на карнета не е идентично с наименованието, вписано в поле 4 на волетите;

7. е изтекъл срокът на валидност на посоченото в поле 9 от корицата на карнета свидетелство за митническа годност на пътното превозно средство.

(3) Митническите органи с решение на началника на съответното митническо учреждение имат право да не приемат за оформяне карнет ТИР и в други случаи, различни от посочените в ал. 2, когато не са спазени изисквания на Конвенция ТИР.

Чл. 323

(1) Когато под покритието на карнет ТИР се превозват стоки, за които е забранено използването на обща гаранция, входното или отправното митническо учреждение може да определи маршрут за превоза. Този маршрут може да се променя само по искане на титуляря на карнета ТИР и с разрешение на началника на митническото учреждение, което се намира в близост до стоките, като се вписват необходимите данни в карнета ТИР и се уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение.

(2) В случаите на непреодолима сила превозвачът може да се отклони от определения маршрут. Стоките и карнетът ТИР трябва да се представят незабавно пред най-близкото митническо учреждение, до което се намират стоките. Това митническо учреждение уведомява незабавно входното или отправното митническо учреждение за това отклонение и вписва необходимите данни в карнета ТИР.

Чл. 324

За стоките, които се въвеждат на митническата територия на Република България под покритието на карнет ТИР, карнетът се приключва по съответния определен ред от митническите органи в получаващото митническо учреждение и превозвачът се освобождава от отговорност, след като представените стоки се разтоварят и поставят във временен склад или им се даде исканото митническо направление.

Чл. 325

Превозите под режим ТИР могат да се извършват през няколко отправни и получаващи митнически учреждения, включително в различни държави, като техният общ брой не може да бъде по-голям от четири. Карнетът ТИР може да се оформя в получаващите митнически учреждения само ако е бил приет и оформен от всички предвидени отправни митнически учреждения. В тези случаи отделните партиди стоки се вписват ясно отделени чрез черта една от друга в манифеста на стоките на всички волети, спазвайки последователността на товаренето или разтоварването. За всяко отправно и получаващо митническо учреждение е необходима по една двойка волети.

Чл. 326

(1) В случаите на транзит на стоки под покритието на карнет АТА входното митническо учреждение освен обичайната проверка извършва и следното:

1. проверява данните в полета от „А“ до „G“ на поредната двойка сини отрязъци за транзит на карнет АТА;

2. попълва полета от 1 до 7 на двата поредни транзитни талона и ги заверява;

3. попълва поле „H“, букви „а“ – „е“ на двата отрязъка и ги заверява;

4. задържа първия отрязък за целите на митническия надзор.

(2) Изходното или получаващото митническо учреждение потвърждава редовното приключване на извършения под покритието на карнет АТА транзит чрез оформяне талона на транзитния отрязък – т. 1 – 6 на „Сертификата за приключване от получаващото митническо учреждение“, и в отрязък – поле „H“, букви „f“ и „g“, откъсва отрязъка и го изпраща на митническото учреждение, посочено в поле „H“, буква „е“ на същия.

Чл. 327

(1) Когато митническите органи установят, че е възникнало митническо задължение, се изпраща рекламационен иск до националната гарантираща асоциация. Когато възникването на задължението е в резултат на това, че стоките – предмет на карнет АТА, не са били реекспортирани или не са били митнически оформени в определените за прилагането на Конвенция АТА срокове, този рекламационен иск се изпраща най-рано 3 месеца след датата на изтичане валидността на карнет АТА, но не по-късно от 1 година, считано от тази дата.

(2) В рекламационния иск се посочват размерите на митните сборове и на другите събирани от митническите органи държавни вземания по отношение на стоките – предмет на карнет АТА.

Чл. 328

За целите на прилагането на разпоредбите на този дял:

1. „надзорно митническо учреждение“ е митническото учреждение, посочено в разрешението да осъществява надзор на режима;

2. „митническо учреждение за поставяне под режим“ е митническото учреждение, посочено в разрешението да приема декларацията за поставяне на стоките под режим или режими;

3. „митническо учреждение за приключване на режим“ е митническото учреждение, посочено в разрешението да приема декларация за даване на ново митническо направление на стоките след поставянето им под митнически икономически режим.

Чл. 329

(1) При спазване на разпоредбите на ал. 3 и на чл. 394, 472, 516 и 583 за разрешаване на митнически икономически режим, включително за разрешаване за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режим митническо складиране, се подава писмено искане.

(2) Искането по ал. 1 трябва да отговаря на съответния образец в приложения № 32А – 32Е. Лицето трябва да посочи в искането си цялата информация, изисквана съгласно спецификата в приложения № 32А – 32Е, включително указанията към тях. Исканията трябва да имат дата, подпис и печат.

(3) Когато митническите органи преценят, че представената в искането информация е недостатъчна, те могат да изискат от лицето да представи допълнителни разяснения или данни, необходими за издаване на разрешението.

(4) Искането трябва да е придружено от оригиналите или от копия на всички документи или доказателства, отнасящи се до данните, необходими за вземане на решение по него. Документите се описват в искането, като се допуска да бъдат приложени и допълнителни листове. Документите, доказателствата или допълнителните листове представляват неразделна част от искането. Броят на приложенията се отбелязва в искането.

(5) Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешението да подаде писмено искане за неговото подновяване или промяна, като се позове на предишното разрешение и отбележи промените, които иска да направи.

(6) При спазване на разпоредбите за опростени процедури по чл. 394, 472, 516 и 583 искането, което не отговаря на изискванията по тези членове или което не е представено в съответствие с условията по чл. 339, 384, 467, 512 и 573, не се разглежда по същество и се връща на лицето, което подава искането.

Чл. 330

Подаването на искане, подписано от лицето, означава, че то желае да използва посочения митнически икономически режим, като е длъжно:

1. да посочва в искането вярна информация;

2. да прилага автентични документи, и

3. да спазва всички задължения, произтичащи от режима, за който се подава искането.

Чл. 331

(1) Преди да се издаде разрешението, компетентните митнически органи трябва да се убедят, че са спазени всички условия за неговото издаване.

(2) Разрешението не се дава, когато искането не се разглежда по същество в съответствие с разпоредбите на чл. 329, ал. 6.

Чл. 332

(1) При спазване на разпоредбите на чл. 394, 472, 516 и 583 разрешението за прилагането на митнически икономически режим съгласно чл. 91 от закона, включително разрешението за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режим митническо складиране, трябва да се изготви по образец, съответстващ на разпоредбите в приложения № 33А – 33Е. Разрешението трябва да има дата, подпис и печат.

(2) Лицето, което подава искането, трябва да бъде уведомено, че разрешението е издадено.

(3) Без да противоречи на изключенията по чл. 385, ал. 2 и чл. 574, ал. 2, разрешението е валидно от датата на издаването му.

(4) Разрешението може да се отнася за едно или повече поставяния под съответния режим.

(5) При подновяване или изменение в издадено вече разрешение въз основа на искане, представено съгласно чл. 329, ал. 5, митническите органи могат да вземат решение за промяна на данните във вече издадено разрешение или да издадат ново.

Чл. 333

(1) Когато едно от условията за даване на разрешение не е изпълнено, митническите органи отхвърлят искането.

(2) Решението за отхвърляне на искането се изготвя писмено и се съобщава на лицето, което го е подало, съгласно чл. 19, ал. 4 от закона.

Чл. 334

Митническите органи съхраняват исканията и техните приложения заедно с копия от евентуално издадените разрешения.

Чл. 335

(1) При спазване на разпоредбите на ал. 2 и 3 митническите складове, в които стоките се съхраняват под режим митническо складиране, се класифицират, както следва:

1. тип А: обществен склад в съответствие с чл. 105, ал. 1 от закона под отговорността на складодържателя;

2. тип B: обществен склад в съответствие с чл. 105, ал. 1 от закона под отговорността на всеки вложител, ако в разрешението е предвидено възлагане на задълженията по чл. 107, т. 1 и/или т. 2 от закона само на вложителите в съответствие с чл. 108, ал. 1 от закона и при спазване на разпоредбите на чл. 111, ал. 3 от закона;

3. тип C: частен склад в съответствие с чл. 105, ал. 1 от закона, където складодържателят е идентичен с вложителя, но не е задължително да бъде собственик на стоките;

4. тип D: частен склад в съответствие с чл. 105, ал. 1 от закона, където складодържателят е идентичен с вложителя, но не е задължително да бъде собственик на стоките, като може да се прилага процедурата, описана в чл. 117 от закона.

(2) Режимът митническо складиране под формата на частен склад в съответствие с чл. 105, ал. 1 от закона, където складодържателят е идентичен с вложителя, но не е задължително да бъде собственик на стоките, е приложим и при система, разрешаваща складирането на стоки в складови съоръжения, принадлежащи на титуляря на разрешението, в съответствие с чл. 104, ал. 3 от закона. Тази система се класифицира като склад от тип E.

(3) Когато митническият склад се използва като обществен склад съгласно чл. 105, ал. 1 от закона и се управлява от митническите органи, той се класифицира като склад от тип F.

(4) Не се разрешава в едни и същи помещения или места да се комбинират типовете складове по ал. 1, 2 и 3.

Чл. 336

(1) С изключение на складовете от тип E и F, митническият склад се състои от помещения или друго определено място, предварително одобрени от митническите органи.

(2) Когато митническите органи решат да открият и да управляват склад от тип F, те определят помещения или място, съставляващо митническия склад. На решението се дава публичност без ограничение за начините на огласяване, включително и чрез публикуване в средствата за масово осведомяване.

(3) Място, одобрено от митническите органи като „временен склад“ в съответствие с чл. 108 или управлявано от тях като такова, може също да бъде одобрено като склад от тип A, B, C или D или да бъде управлявано като склад от тип F.

Чл. 337

Когато законодателството на Република България предвижда, че мерки на търговската политика се прилагат за:

1. внос на стоки, тези мерки не се прилагат нито при поставяне на стоките под режим митническо складиране, нито за времето, през което стоките се намират в склада;

2. въвеждане на стоки на митническата територия на страната, тези мерки се прилагат при поставянето на чуждестранни стоки под режим митническо складиране;

3. износ на стоки, тези мерки се прилагат, когато местни стоки се изнасят от митническата територия на страната, след като са били поставени под режим митническо складиране.

Чл. 338

Разпоредбите на този раздел се прилагат за всички типове складове, с изключение на складовете от тип F.

Чл. 339

Искането за разрешение се подава съгласно чл. 329 и приложение № 32A до митническото учреждение по местонахождение на местата, за които се иска да бъдат одобрени като митнически складове, или в случай на склад от тип E – до митническите органи по мястото, където се води основното счетоводство на складодържателя.

Чл. 340

(1) Разрешения за откриване и управление на митнически склад или за ползване на режима митническо складиране се издават за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 1 и 3 типове митнически складове (тип A и C).

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от началника на съответното регионална митническа дирекция по местонахождение на складовите съоръжения съгласно образец по приложение № 33A.

(3) Главното управление на митниците може да издава разрешения за посочените в чл. 335, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 типове митнически складове във всеки конкретен случай, когато прецени, че това отговаря на стопанските потребности, на икономическата необходимост, на различните технологични дадености и на изискванията на митническия надзор и че дейността по складирането не може да бъде осъществявана в митнически складове от тип A и C.

(4) Разрешенията за ползване на режима митническо складиране при склад тип B се издават от началника на надзорното митническо учреждение по ал. 1.

Чл. 341

(1) Разрешението може да се издаде само ако лицето, което подава искане, докаже, че е налице обоснована икономическа необходимост от складирането и ако складът е предназначен основно за складиране на стоки. Независимо от това стоките могат да се подложат на обичайни операции, на активно усъвършенстване или на обработка под митнически контрол при условията по чл. 112 и 114 от закона, при положение че тези дейности не преобладават по отношение на дейността по складирането на стоките.

(2) За прилагане на чл. 92 от закона при преценяването дали административните разходи, които биха възникнали за осъществяването на митническия контрол и надзор на митническия склад, са пропорционални на икономическите нужди от митническо складиране, трябва да се вземат предвид типът на митническия склад и процедурите, които могат да се прилагат в него.

(3) На лицата, които са получили разрешение за продажба на стоки срещу валута, се издава разрешение за откриване и управление на частен митнически склад, без да се изисква доказване на обоснована икономическа необходимост.

(4) При спазване на изключенията, посочени в приложение № 35, не се допуска продажбата на дребно на стоки в помещенията или местата, определени като митнически складове. Тази забрана се отнася и за стоките, поставени под режим митническо складиране в склад от тип E.

Чл. 342

(1) Разрешението влиза в сила от датата на издаването му или от по-късна дата, ако това е предвидено в него.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават за неопределен срок.

(3) В разрешението се посочва надзорното митническо учреждение. На подходящо място се записва, че стоките, които представляват опасност или могат да повредят други стоки, или по някаква причина изискват специални условия за съхраняване, трябва да бъдат поставени в специално оборудвани за целта съоръжения. При частните митнически складове в разрешението могат да се определят групите стоки, които могат да се приемат в дадения склад, както и да бъде посочено изискване складовете да са с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи.

(4) Когато заинтересуваните лица искат разрешение да представят стоките или да ги декларират под митнически режим пред друго митническо учреждение освен надзорното, за да не се наруши правилното извършване на операцията, митническото учреждение, издало разрешението, може да упълномощи едно или повече митнически учреждения да поемат функциите по поставяне на стоките под режим.

Чл. 343

(1) Разрешението се отменя по писмено искане на заинтересуваното лице.

(2) Разрешението може да бъде отменено и когато митническият склад не функционира или не се ползва, за да се оправдае съществуването му.

Чл. 344

(1) Стоките, предназначени да се поставят под режим митническо складиране, и съответните декларации за режима се представят пред надзорното митническо учреждение или, когато се прилага чл. 342, ал. 4 — пред митническото учреждение за поставяне на стоките под режим, посочено в разрешението.

(2) Копие или екземпляр от декларацията по ал. 1, или копие от търговския или друг документ, използван за поставяне на стоките под режим, се изпраща от митническото учреждение за поставяне на стоките под режим до надзорното митническо учреждение веднага след като бъде разрешено вдигането на стоките. Наименованието и кодът на митническото учреждение по поставяне на стоките под режима се вписват в клетка 44 на декларацията или върху търговския или друг документ.

(3) Когато митническото учреждение за поставяне на стоките под режим счете за необходимо, то може да помоли надзорното митническо учреждение да го предизвести за пристигането на стоките.

(4) Разпоредбите относно режима митническо складиране се прилагат от датата, на която митническото учреждение за поставяне на стоките под режим приеме декларацията за поставяне на стоките под режим. Тази декларация се използва и за транспорта на стоките, който се извършва колкото се може по-скоро, и при въвеждането им в помещенията на митническия склад без представяне пред надзорното митническо учреждение.

(5) Процедурите по ал. 2, 3 и 4 не се прилагат при митнически складове от тип В.

(6) Процедурата по ал. 2 може да се използва и без искане от заинтересуваното лице във връзка с вътрешната организация на митническите учреждения, включително при използването на компютризирани процедури.

Чл. 345

Декларацията по чл. 344 се подава в съответствие с чл. 68, ал. 1 от закона и чл. 126 – 166 от правилника.

Чл. 346

Опростените процедури по чл. 82 от закона се прилагат в съответствие с разпоредбите на чл. 184 – 190.

Чл. 347

Процедурите по чл. 345 и 346 се прилагат и по отношение на стоки, поставени във временен склад, посочен в чл. 336, ал. 3, при поставянето им под режим митническо складиране.

Чл. 348

(1) В складове от тип А, С, D и E митническите органи одобряват складодържателя като лице, длъжно да води материална отчетност, посочена в чл. 111 от закона. Материалната отчетност трябва да бъде държана на разположение на надзорното митническо учреждение за извършване на проверки.

(2) При митническите складове от тип В надзорното митническо учреждение съхранява декларациите за поставяне на стоките под режим митническо складиране или други равностойни документи, използвани за тази цел, за да проследи тяхното приключване. Материална отчетност не се води.

(3) При митнически склад от тип F водената от митническите органи отчетност съдържа цялата информация, посочена в чл. 351. Тази отчетност замества воденето на материалната отчетност, посочена в чл. 111 от закона.

Чл. 349

(1) При спазване на разпоредбите на чл. 348, ал. 3 надзорното митническо учреждение не води материална отчетност.

(2) За административни нужди надзорното митническо учреждение води регистър за всички приети митнически декларации.

Чл. 350

Когато отчетността, водена от заинтересуваното лице с търговска или данъчна цел, съдържа всички данни, необходими за контрол, съобразно с типа на склада и прилаганите процедури за поставяне под режим и приключване на режима, и тези данни могат да се използват за целите на митническия контрол, митническите органи могат да одобрят тази отчетност като материалната отчетност, описана в чл. 111 от закона.

Чл. 351

(1) Материалната отчетност, описана в чл. 111 от закона, трябва да съдържа всички данни, необходими за правилното прилагане на режима и за осъществяването на митническия надзор.

(2) Данните трябва да включват:

1. информацията, съдържаща се в клетки 1, 2, 31, 37, 38 и 47 от декларацията за поставяне под режим;

2. данни за декларациите, с които стоките са получили митническо направление за приключване на режима митническо складиране;

3. датата и данни за митническите и всички други документи, свързани с поставянето под режим митническо складиране и приключването му;

4. информация, даваща възможност за следене на стоките, включително тяхното местоположение и подробности за евентуално преместване на стоките между два митнически склада, без приключване на режима;

5. информация, отнасяща се до съвместното складиране на стоки, описано в чл. 356;

6. други данни, които могат да бъдат необходими за идентификация на стоките;

7. информация, отнасяща се до обичайните операции, на които се подлагат стоките;

8. информация, отнасяща се до временното изваждане на стоките от местата за митническо складиране.

(3) Материалната отчетност на митническите складове от тип A, C и D трябва да съдържа в допълнение и данните от следните клетки:

1. за склад тип A: 3, 5, 14, 19, 26, 32, 49 и 54;

2. за склад тип C и D: 3, 5, 14, 19, 26, 32, 33, 49 и 54.

(4) Материалната отчетност трябва във всеки един момент да посочва точната наличност на стоките, които все още са поставени под режим митническо складиране. Ежемесечно складодържателят представя на надзорното митническо учреждение списък на тези стоки.

(5) Когато стоките са подложени на обичайни операции, в материалната отчетност трябва да се отразява митническата стойност на стоките, преди да бъдат извършени операциите.

(6) Когато се прилагат опростени процедури за поставяне под режим или за приключване на режим, разпоредбите на този член се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 352

(1) Стоки, поставени под режим митническо складиране в склад от тип A, C или D, се записват в материалната отчетност в съответствие с чл. 111, ал. 2 от закона в момента, в който бъдат внесени физически в митническия склад. Записването се извършва във основа на данните, приети или одобрени от надзорното или митническото учреждение за поставяне под режима съгласно чл. 344, ал. 2.

(2) Когато стоките са поставени под режим митническо складиране в склад от тип E, записването в материалната отчетност, посочено в ал. 1, се извършва в момента, в който стоките пристигнат в складовите съоръжения на титуляря на разрешението.

(3) Когато митническият склад служи и като временен склад на стоки съгласно чл. 336, ал. 3, записването в материалната отчетност съгласно ал. 1 се извършва:

1. преди изтичането на срока, определен съгласно чл. 56 от закона, когато процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 188, се прилага за стоки във временен склад при поставянето им под режим митническо складиране;

2. в момента на разрешаване на вдигането на стоките във основа на подаване на декларация за поставяне под режим митническо складиране — във всички останали случаи.

(4) Данните, отнасящи се до приключването на режима, трябва да се отразяват в материалната отчетност:

1. преди стоките да напуснат митническия склад, когато се прилага една от опростените процедури;

2. в момента на разрешаване вдигането на стоките във основа на подаване на декларация за митническо направление — във всички останали случаи.

1-dup. преди стоките да напуснат митническия склад, когато се прилага една от опростените процедури;

2-dup. в момента на разрешаване вдигането на стоките във основа на подаване на декларация за митническо направление — във всички останали случаи.

Чл. 353

Митническите органи могат да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление, в следните случаи:

1. за стоки, които представляват опасност за околната среда и здравето на хората;

2. за стоки, за които изтичат сроковете на годност или които се развалят;

3. за стоките, които са поставени в митнически склад тип F;

4. в изключителни случаи, когато това се налага с оглед прилагането на митническото законодателство.

Чл. 354

(1) Обичайните операции, посочени в чл. 114 от закона, са описани в приложение № 34.

(2) В случаите, когато се прилага чл. 361, ал. 2, по искане на декларатора може да се използва информационен лист ИНФ 8, когато стоките, поставени под режим митническо складиране, които са били подложени на обичайни операции, са декларирани за друго митническо направление.

(3) Информационният лист ИНФ 8 се изготвя в оригинал и копие в съответствие с образеца и указанията в приложение № 36.

(4) Информационният лист ИНФ 8 служи за определяне на елементите за облагане, които се вземат предвид. За тази цел надзорното митническо учреждение нанася данните в клетки 11, 12 и 13, заверява клетка 15 и връща оригинала на формуляра ИНФ 8 на декларатора.

Чл. 355

(1) За всеки отделен случай заинтересуваното лице подава писмено искане до надзорното митническо учреждение за разрешаване на обичайните операции, преди да бъдат извършени.

(2) Искането за разрешение за извършване на обичайни операции трябва да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на режима митническо складиране.

(3) Ако искането е одобрено, надзорното митническо учреждение дава разрешение върху искането и го подпечатва. В този случай чл. 334 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(4) При спазване на чл. 354 разрешението за откриване и управление на митнически склад или разрешението за използване на режима, в случай на склад от тип E, може да отразява обичайните операции, които се очаква да се извършват в рамките на режима. В този случай искането, посочено в ал. 1, се заменя с предизвестие до надзорното митническо учреждение по начин, определен от него, че операциите ще бъдат извършени.

Чл. 356

(1) При условие че не се нарушава правилното функциониране на режима и свързаните с него операции, надзорното митническо учреждение може да разреши местни и чуждестранни стоки да се складират заедно в едно и също складово съоръжение.

(2) Когато складирането на стоки по ал. 1 не дава възможност за установяване на митническия статут на всяка стока по всяко време, то може да се разреши само ако стоките са еквивалентни.

(3) Еквивалентни са стоките, които са включени в една и съща подпозиция на митническата тарифа и които имат еднакво търговско качество и същите технически характеристики.

Чл. 357

(1) Преди временното изваждане на стоки от местата за митническо складиране, във всеки отделен случай, заинтересуваното лице подава писмено искане за разрешение до надзорното митническо учреждение.

(2) Искането за разрешение за временно изваждане на стоки трябва да съдържа всички данни, необходими за правилното прилагане на разпоредбите за режима митническо складиране. Ако искането е одобрено, надзорното митническо учреждение дава разрешение върху искането и го подпечатва. В този случай чл. 353 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(3) В разрешението за откриване и управление на митнически склад може да бъде посочено, че стоките могат да се изваждат временно. В този случай искането по ал. 1 се замества от предизвестие до надзорното митническо учреждение по начин, определен от него, че стоките ще бъдат временно извадени.

(4) Когато временно извадени от склада стоки са обект на обичайни операции, се прилагат чл. 354 и 355.

Чл. 358

(1) За да се преместват стоки между митнически складове, без да се приключва режимът митническо складиране, се използва формуляр по образеца съгласно чл. 129 и се прилага процедурата, описана в приложение № 37.

(2) Опростената процедура, описана в приложение № 38, може да се прилага, когато:

1. митническият склад, от който се изпраща стоката, има разрешение да използва процедура за оформяне на място, описана в чл. 168, ал. 3, и митническият склад, в който стоката ще се постави, има разрешение да използва процедура за оформяне на място за поставяне под режим, посочена в чл. 188, или

2. едно и също лице отговаря и за двата склада, или

3. материалните отчетности на двата склада са свързани по електронен път.

(3) Отговорността за стоките, премествани между складовете, преминава върху складодържателя на митническия склад, в който се поставят стоките, в момента, когато той ги получи и заведе в материалната си отчетност.

(4) Когато стоките, които се преместват, са били подложени на обичайни операции и се прилагат чл. 361, ал. 2, документът по ал. 1 трябва да съдържа данни за вида, митническата стойност и количеството на преместените стоки, които биха се взели предвид в случай на възникване на митническо задължение, ако те не са били подложени на обичайни операции.

(5) Стоки, поставени под режим митническо складиране, не могат да бъдат премествани от един митнически склад в друг, без да се приключва режимът, когато един от тези складове е митнически склад от тип В.

Чл. 359

С цел осигуряване правилното функциониране на митническия склад надзорното митническо учреждение може да изисква извършване на периодична или друг тип инвентаризация на всички или на част от стоките, поставени под режим митническо складиране.

Чл. 360

(1) Когато заедно се складират еквивалентни стоки по смисъла на чл. 356, ал. 2, стоките, декларирани за митническо направление, могат да се считат за местни или чуждестранни стоки по избор на заинтересуваното лице.

(2) Не се допуска прилагането на ал. 1 да води до придобиването на даден митнически статут на по-голямо количество стоки от тези, които действително притежават този статут, складирани ефективно в митническия склад, когато стоките, декларирани за дадено митническо направление, се изваждат от склада.

(3) В случай на цялостно унищожение или безвъзвратна загуба на стоките частта от стоките, поставени под режима, която е унищожена или загубена, се определя като съотношение към стоките от същия вид, поставени под режима в местата за митническо складиране, към момента, когато унищожението или загубата са настъпили, освен ако складодържателят представи доказателства за действителното количество на загубените или унищожени стоки, които са били поставени под режима.

Чл. 361

(1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.

(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114 от закона, данните за вида, количеството и митническата стойност, които се използват за определяне на размера на вносните митни сборове, са тези, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции.

Чл. 362

(1) В случаи на липси по време на съхраняването на стоките лицето, под чиято отговорност е митническият склад, е длъжно да заплати дължимите митни сборове за стоките.

(2) В случаи на фири и загуби, произтичащи от естествени процеси, лицето, под чиято отговорност е митническият склад, отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, освен когато тези фири и загуби са доказани възоснова на протокол от компетентно лице, изготвен в присъствието на складодържател и митнически служител и заверен от тях.

(3) Лицето, под чиято отговорност е митническият склад, не отговаря за заплащането на дължимите митни сборове за стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради непреодолима сила или злополука, установени с доказателства от компетентни лица и приети от митническите органи.

Чл. 363

Разпоредбите на този раздел се прилагат, както следва:

1. член 364 – за местни стоки;

2. членове 365 – 374 – за чуждестранни стоки.

Чл. 364

(1) Когато митническите органи изискват местни стоки, различни от посочените в чл. 104, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от закона, разположени в местата за митническо складиране, да бъдат вписани в материалната отчетност, определена в чл. 111, съгласно чл. 112, ал. 3 от закона, вписването трябва ясно да отразява митническия статут на тези стоки.

(2) При спазване на разпоредбите на чл. 356 надзорното митническо учреждение може да определи специфични методи за идентификация на стоките по ал. 1 с цел да ги различи от стоките, поставени под режим митническо складиране, съхранявани в същите митнически складове.

(3) Стоките, посочени в ал. 1, могат да бъдат подлагани на обичайни операции, на активно усъвършенстване или на обработка под митнически контрол.

Чл. 365

(1) Членове 365 – 374 се прилагат при операции по активно усъвършенстване при система с отложено плащане или по обработка под митнически контрол, извършвани в складове тип А, С и D, в които е разрешена процедурата за оформяне на място, при поставяне под режим митническо складиране, при внос или при даване на направление реекспорт.

(2) Ако не е предвидено друго в чл. 365 – 374, разпоредбите за режим активно усъвършенстване и режим обработка под митнически контрол се прилагат за:

1. операции по активно усъвършенстване при система с възстановяване;

2. операции по активно усъвършенстване при система с отложено плащане и система с възстановяване или операции по обработка под митнически контрол в складове тип В, F или E, използвани за съхраняване на стоки под режим митническо складиране;

3. операции в складове тип А, С и D, ако не са изпълнени условията по ал. 1.

Чл. 366

(1) Митническите органи отказват издаването на разрешение за опростените процедури, посочени в чл. 365 – 374, ако не са налице необходимите условия за правилното протичане на операциите.

(2) При спазване на разпоредбите на чл. 341 митническите органи могат да откажат издаване на разрешение на лица, които не използват често режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

Чл. 367

(1) Операции в рамките на режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол в местата за митническо складиране, посочени в чл. 365, ал. 1, се допускат само след издаване на разрешение съответно по реда на чл. 385 или 467.

(2) В разрешението по ал. 1 трябва да се посочи типът на склада, в който ще се извършват операциите.

Чл. 368

(1) За да се използват процедурите, предвидени в чл. 365 – 374, е необходимо титулярят на разрешението да води материална отчетност в регистри „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“ в съответствие с чл. 385, ал. 4 и чл. 467, ал. 3, които трябва също да съдържат и данни за връзка с разрешението.

(2) За целите за изготвяне на справка за приключване, посочена в чл. 421 или 481, връзката с данните, посочена в ал. 1, замества връзката с данните от митническите декларации и документи, посочени в чл. 421, ал. 3 или чл. 481, ал. 3.

(3) Вписванията в регистрите по ал. 1 трябва да дават възможност на митническите органи по всяко време да контролират действителното състояние на всички стоки или продукти, намиращи се под един от двата режима.

Чл. 369

(1) Поставянето на стоки под режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол в момента на въвеждане на стоките в местата за митническо складиране се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място по чл. 192.

(2) Вписванията в регистрите „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“ трябва да правят връзка с документа, с който стоките са придвижени.

Чл. 370

(1) Поставянето под режим активно усъвършенстване или режим обработка под митнически контрол на стоки, намиращи се в местата за митническо складиране, се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място по чл. 192.

(2) Режимът митническо складиране се приключва чрез вписването съответно в регистър „активно усъвършенстване“ или в регистър „обработка под митнически контрол“. Това се отразява в материалната отчетност на митническия склад, като се прави връзка с вписванията в посочените регистри.

Чл. 371

(1) Поставянето под режим митническо складиране на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, поставени вече под режим активно усъвършенстване в местата за митническо складиране, или на обработени продукти или стоки в непроменено състояние, които са били поставени вече под режим обработка под митнически контрол в местата за митническо складиране, се извършва при ползване на процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 188.

(2) Режимът активно усъвършенстване или режимът обработка под митнически контрол се приключват с вписването в материалната отчетност на склада. Това се отразява съответно в регистъра „активно усъвършенстване“ или в регистъра „обработка под митнически контрол“, като се прави връзка с материалната отчетност на митническия склад.

(3) Индикациите, посочени в чл. 430, се вписват в материалната отчетност на митническия склад.

Чл. 372

(1) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или приключването на режима обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се извършва в момента на напускането на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез получаване на направление реекспорт, приключването се осъществява посредством процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 198.

(2) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или приключването на режима обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се извършва в момента на напускането на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез поставяне под режим внос, приключването се осъществява посредством процедурата за оформяне на място, посочена в чл. 179 – 183.

(3) Когато приключването на режима активно усъвършенстване за компенсаторни продукти или за стоки в непроменено състояние или режимът обработка под митнически контрол за обработени продукти или стоки в непроменено състояние се приключва в момента на напускане на тези продукти или стоки на местата за митническо складиране чрез получаване на друго направление, различно от посочените в ал. 1 и 2, се прилагат предвидените за тази цел нормални или опростени процедури.

(4) Напускането на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, съответно на обработените продукти или стоки в непроменено състояние, не е задължително да се отразява в материалната отчетност на митническия склад.

Чл. 373

Разпоредбите на чл. 371, ал. 2 и чл. 372, ал. 2 и 4 не ограничават прилагането на чл. 125, 126, 137 и 138 от закона относно облагането на стоки или продукти, поставени под режим активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

Чл. 374

(1) Ако не се нарушава правилното функциониране на режима и свързаните с него операции, митническите органи могат да разрешат чуждестранни стоки, поставени под режим митническо складиране, да се съхраняват заедно в едни и същи складови помещения с вносни стоки или с компенсаторни продукти, поставени под режим активно усъвършенстване.

(2) Когато е установен статутът на стоките, поставени под режим митническо складиране, или на компенсаторни продукти или на стоки в неизменено състояние, поставени под режим активно усъвършенстване, тези стоки са предмет на всички разпоредби, характерни за съответния режим, включително за облагането им и събирането на лихви.

(3) Разпоредбите на чл. 356, ал. 2 и чл. 360, ал. 1 и 2 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

Чл. 375

(1) Митническите органи изискват за стоките под режим митническо складиране в митническите складове тип A, B, C, D и E обезпечение с депозит в пари или гаранция в размер 15 на сто от вносните митни сборове. Обезпечението може да бъде и общо. Сумата на обезпечението се определя от митническите органи в разрешението и се коригира периодично. При откриване на митнически склад тип A, C, D и E сумата на обезпечението се определя въз основа на предвижданото количество стоки, които ще бъдат складирани, посочено от складодържателя.

(2) При складове тип A, C, D и E обезпечението по ал. 1 се представя на митническите органи преди влизането в сила на разрешението за откриване и управление на митнически склад, а при склад от тип B – преди влизането в сила на разрешението за ползване на режим митническо складиране.

(3) При спазване на чл. 186, ал. 3 от закона отговорното лице за учредяване на обезпечението при митнически складове тип A, C, D и E е складодържателят, а при склад тип B – вложителят.

(4) Директорът на Агенция „Митници“ може да определи друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване.

(5) При спазване на изключенията, предвидени в чл. 181, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 от закона, митните сборове за стоките, продавани в зоните за митнически контрол при граничните контролно-пропускателни пунктове, се заплащат при поставяне на стоките под режим.

Чл. 376

За стоките под режим митническо складиране в складове тип F не се изисква обезпечение.

Чл. 377

(1) Таксите за складиране на стоки в складовете от тип F са следните:

1. при складиране в закрити помещения – за всеки календарен ден по 350 лв. за 100 кг или част от 100 кг;

2. при складиране върху открити площи – за всеки календарен ден по 200 лв. за 1 кв.м.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 се изчисляват, като се взема бруто тегло, включващо опаковката и палетите на цялата пратка.

(3) Когато таксите се изчисляват върху квадратен метър, заетата площ се получава като произведение от най-голямата дължина и най-голямата широчина на площта, върху която са складирани стоките, съответно тяхната опаковка и палети. Произведението се закръглява на следващото цяло число.

Чл. 378

За целите на прилагането на разпоредбите на тази глава:

1. „основни компенсаторни продукти“ са компенсаторните продукти, за чието производство е бил разрешен режимът активно усъвършенстване;

2. „вторични компенсаторни продукти“ са други компенсаторни продукти освен основните, които са неизбежен страничен продукт от процеса на усъвършенстване;

3. „загуби“ е частта на разрешените или загубените вносни стоки по време на преработвателната операция – по-специално чрез изпаряване, изсушаване, излитане като газ или изтичане;

4. „метод на количествено съотношение“ е изчисляване на съотношението на вносни стоки, вложени в различните компенсаторни продукти, към количеството на вносните стоки;

5. „метод на стойностното съотношение“ е изчисляване на съотношението на вносни стоки, вложени в различните компенсаторни продукти, към стойността на компенсаторните продукти;

6. „оператори“ са лицата, които извършват всички или част от преработвателните операции;

7. „еквивалентна компенсация“ е системата, която съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от закона дава възможност компенсаторните продукти да се получават от еквивалентни стоки, които трябва да отговарят на условията по чл. 395, ал. 1;

8. „предварителен износ“ е системата, която съгласно чл. 119, ал. 1, т. 2 от закона дава възможност компенсаторните продукти, получени от еквивалентни стоки, да се изнасят от митническата територия на Република България, преди вносните стоки да са поставени под режим, като се използва системата с отложено плащане;

9. „срок за реекспорт“ е срокът, в който компенсаторните продукти трябва да получат допустимо митническо направление, с оглед прилагането на чл. 95 от закона;

10. „месечно отчитане“ е прилагането на чл. 122, ал. 2 от закона по отношение на сроковете за реекспорт, които започват да текат през дадения календарен месец;

11. „тримесечно отчитане“ е прилагането на чл. 122, ал. 2 от закона по отношение на сроковете за реекспорт, които започват да текат през даденото 3-месечие.

Чл. 379

Стоките, за които се прилага чл. 118, ал. 2, т. 3, буква „г“ от закона, които могат да се използват като помощни производствени средства, са посочени в приложение № 39.

Чл. 380

(1) Разрешение за използване на системата с отложено плащане се дава само ако лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, има действително намерение да реекспортира основните компенсаторни продукти от митническата територия на Република България. В този случай може да се разреши използване на системата с отложено плащане за всички стоки, които ще се преработват.

(2) Разрешение за използване на системата с възстановяване се дава съгласно чл. 128, ал. 1 и 2 от закона, когато съществуват възможности за износ на основните компенсаторни продукти от митническата територия на Република България.

(3) Когато са изпълнени условията за използване на двете системи, лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, може да поиска разрешението да бъде или за системата с отложено плащане, или за системата с възстановяване.

(4) При прилагането на чл. 121, т. 1 от закона митническите органи определят начините за идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти или предприемат необходимите мерки за проверка дали са изпълнени условията за надлежното провеждане на операциите по усъвършенстване при еквивалентна компенсация.

(5) За целите на ал. 4 митническите органи в зависимост от случая предприемат подходящи мерки, като:

1. отбелязване или описание на специфични означения или фабрични номера;

2. поставяне на митнически обезпечения, като пломби, печати, отпечатъци или други отличителни знаци;

3. вземане на мостри, проби, илюстрации или технически описания;

4. извършване на анализи;

5. проверка на материалната отчетност или други допълнителни документи, свързани с извършваната операция, които по безспорен начин доказват, че компенсаторните продукти са произведени от вносните стоки.

Чл. 381

(1) Условията, предвидени в чл. 121, т. 2 от закона, наричани по-нататък „икономически условия“, се приемат за изпълнени, когато:

1. се отнася за една от следните операции, посочени със съответстващ на нея код:

2. в Република България не се произвеждат стоки, сравними със стоките, които ще се усъвършенстват (код 6101); „сравними стоки“ са стоки, които съвпадат с тарифния номер по Митническата тарифа на Република България, които имат еднакво търговско качество и технически характеристики, оценявайки за това функцията на компенсаторните продукти, които ще се получат;

3. в Република България не се произвежда достатъчно количество сравними стоки според определението на т. 2 (код 6102);

4. сравними стоки според определението в т. 2 не могат да се предоставят на лицето, което е подало искане за разрешаване на режима в подходящ срок от производителите, установени в Република България; тези стоки се смятат за недостъпни за „подходящ срок“, когато производителите от Република България не могат да ги предоставят своевременно на разположение на оператора за предлаганата търговска операция въпреки искането, отправено навреме към тях (код 6103);

5. сравними стоки според определението в т. 2 се произвеждат в Република България, но не могат да се използват поради една от следните причини:

(2) Лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, трябва да посочи в искането си причините, поради които икономическите условия се смятат за изпълнени по смисъла на ал. 1.

Чл. 382

(1) При извършени обстоятелства, когато лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, смята, че икономическите условия са изпълнени по други причини извън изброените в чл. 381, то трябва да изтъкне тези причини в искането си (код 8000).

(2) Когато митническите органи приемат, че икономическите условия са изпълнени в други случаи освен изброените в чл. 381, разрешението се дава за срок не по-голям от 9 месеца. Данните относно икономическите условия се съобщават на Главното управление на митниците в срок 1 месец от издаването на разрешението.

(3) Главното управление на митниците при необходимост съгласува решението със съответните органи и го съобщава на заинтересуваните митнически учреждения.

(4) Митническите органи по искане на титуляря на разрешението могат да удължат срока на валидността му, ако своевременно не са дадени други указания от Главното управление на митниците.

Чл. 383

При оценка на икономическите условия не трябва да се приемат като достатъчни за даване на разрешение:

1. обстоятелството, че производителят на сравними стоки в Република България, които биха могли да се използват за операцията по усъвършенстване, е конкурентно предприятие на лицето, което е подало искане за разрешаване на режима;

2. обстоятелството, че стоките се произвеждат в Република България от едно-единствено предприятие.

Чл. 384

(1) Искането се изготвя в съответствие с чл. 329 и според образеца в приложение № 32/В и се подава от лицето, на което може да се даде разрешение съгласно чл. 92, 120 и 121 от закона.

(2) Искането се представя в районното митническо управление или в митницата, в чийто район ще се извърши операцията по усъвършенстването.

(3) Когато се очакват няколко последователни операции по усъвършенстването да се извършват от лицето, което е подало искане за разрешаване на режима, или от негово име в районите на няколко митнически учреждения, може да се подаде искане за едно разрешение.

(4) В случая по ал. 3 искането, което трябва да включва всички данни за последователността на операциите и точните места, където те ще се извършат, се представя в районното митническо управление или в митницата, в чийто район ще се извърши първият етап от операциите по усъвършенстването.

(5) Когато усъвършенстването се извършва по договор за преработка с подизпълнители в страната, искането се подава от лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

(6) Когато съгласно чл. 121 от закона се допуска издаване на разрешение на чуждестранно лице, под „стоки с нетърговски характер“ се разбират стоките по чл. 38, ал. 1.

Чл. 385

(1) При спазване на изискванията на чл. 394 разрешението се издава от районното митническо управление или от митницата, пред които е било подадено искането, като то се изготвя в съответствие с чл. 332 и по образеца от приложение № 33/В.

(2) При отклонение от разпоредбите на чл. 332, ал. 3 и при надлежно доказани изключителни случаи митническите органи по ал. 1 могат да издадат разрешение с обратна сила. Разрешението не може да влезе в сила преди датата на подаване на искането.

(3) Когато се прилага чл. 384, ал. 3, разрешението не може да се издаде без съгласието на районното митническо управление или на митницата, в чийто район се намират местата, посочени в искането, като се прилага следната процедура:

1. районното митническо управление или митницата, в която е било представено искането, след като се увери, че икономическите условия могат да се сметнат за изпълнени по отношение на планираната операция, съобщават искането и проекта на разрешението на останалите заинтересувани митнически учреждения; проектът на разрешението трябва да посочва най-малко: рандемана; одобрения метод за идентифициране; митническите учреждения, посочени в т. 11 от образеца на разрешение по приложение № 33/В; използване на опростените процедури за поставяне под режим, за преместване на стоките или продуктите или за приключване на режима, в случай че те се прилагат; правилата, които трябва да се спазват по отношение на уведомяване на надзорното митническо учреждение;

2. след получаване на съобщението митническите учреждения изпращат евентуалните си възражения в рамките на 14 дни от датата на получаване на искането и проекта на разрешението;

3. митническите учреждения по т. 1, след като предприемат необходимите мерки за гарантиране плащането на митническото задължение, което може да възникне по отношение на вносните стоки, могат да издадат разрешението, ако не получат възражения по проекта на разрешението в срока по т. 2;

4. районното митническо управление или митницата, издала разрешението, изпраща копия от него на посочените в разрешението митнически учреждения.

(4) С цел осигуряване правилното прилагане на разпоредбите по режима митническите учреждения могат да изискват от титуляря на разрешението да води материална отчетност – „отчет за активно усъвършенстване“, за количеството вносни стоки, поставени под режим, и на получените компенсаторни продукти, както и всички необходими данни за проследяване на операциите и правилното изчисляване на митните сборове, които могат да бъдат дължими.

(5) „Отчетът за активно усъвършенстване“ трябва да е на разположение на надзорното митническо учреждение с цел осъществяване на необходимия митнически контрол за правилното прилагане на режима. Когато операциите по усъвършенстването се извършват в две или в повече предприятия, отчетите за активно усъвършенстване по всяко време трябва да съдържат информацията, свързана с правилното прилагане на режима във всяко от тях.

(6) Когато материалната отчетност, водена от титуляря, дава възможност за контролиране на режима, тя може да се приеме от митническите органи като „отчет за активно усъвършенстване“.

Чл. 386

Когато не се прилага чл. 385, ал. 3 и компенсаторните продукти се добиват от други компенсаторни продукти, получени в резултат на вече издадено разрешение, лицето, което изпълнява последващите операции по усъвършенстването, трябва да подаде ново искане в съответствие с приложение № 32/ В, като се позове на предишното разрешение.

Чл. 387

(1) Срокът на валидност на разрешението се определя от митническите учреждения, като се вземат предвид икономическите условия и специфичните нужди на лицето, подало искане за разрешаване на режима.

(2) Когато срокът на валидност превишава 2 години, условията, при които е издадено разрешението, се преразглеждат периодично на интервали, посочени в самото разрешение.

Чл. 388

(1) При издаване на разрешението районните митнически управления или митници определят срока, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реекспортирани съгласно чл. 122 от закона, като отчитат времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване, така както са записани в разрешението за определеното количество вносни стоки, поставени под режим, и времето, необходимо за даване на митническо направление на компенсаторните продукти. Този срок не може да бъде по-голям от 12 месеца.

(2) Срокът за реекспорт може да бъде продължен, когато титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от срока на валидност на разрешението. Когато обстоятелствата налагат, този срок може да бъде продължен дори и след изтичане на първоначално определения в разрешението.

Чл. 389

(1) При предварителен износ районните митнически управления или митници трябва да определят срока, посочен в чл. 122, ал. 3 от закона, като отчитат времето, необходимо за доставянето и транспортирането на вносните стоки в Република България. Този срок не може да бъде по-голям от 6 месеца.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен, ако титулярят на разрешението представи обосновано искане, като общият срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, продължението може да бъде разрешено дори и след изтичане на първоначално определения в разрешението срок.

Чл. 390

(1) Срокът по чл. 388 започва да тече от датата на приемане на декларацията за поставянето на стоките под режим или, при системата с възстановяване – от датата на приемане на декларацията за внос.

(2) Срокът, посочен в съответствие с чл. 389, започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ.

Чл. 391

(1) Митническите учреждения, в които е подадено искането, разрешават месечно или 3-месечно отчитане, когато се очаква вносните стоки да се поставят под режим за усъвършенстване и да се реекспортират под формата на компенсаторни продукти на определени периоди от време, така че срокът за реекспорт да бъде относително постоянен.

(2) При месечно отчитане всички срокове за реекспорт, които започват да текат през даден месец, изтичат на последния ден от календарния месец, през който би изтекъл срокът за реекспорт на последното поставяне под режим през дадения месец.

(3) При 3-месечно отчитане всички срокове за реекспорт, които започват да текат през дадено 3-месечие, изтичат на последния ден от 3-месечието, през което би изтекъл срокът за реекспорт на последното поставяне под режим през даденото 3-месечие.

(4) Месечно или 3-месечно отчитане се прилага в съответствие с примерите в приложение № 41.

Чл. 392

Сроковете по чл. 391 започват да текат от датата на приемането на декларацията за поставяне на стоките под режим.

Чл. 393

(1) Рандеманът по смисъла на чл. 118, ал. 2, т. 6 от закона или методът за определянето му, посочен в чл. 123 от закона, се определят по възможност въз основа на производствените данни и трябва да могат да бъдат проследени в „отчета за активно усъвършенстване“ на предприятието на оператора.

(2) При последващ контрол и при спазване на разпоредбите на ал. 1 рандеманът или методът за определянето му могат да бъдат коригирани от митническите учреждения със задна дата.

Чл. 394

(1) Този член се прилага при операции по усъвършенстване, когато те се извършват на територията на едно митническо учреждение, с изключение на случаите, когато се прилага системата на еквивалентната компенсация.

(2) Когато не се прилагат опростените процедури за поставяне под режим, посочени в чл. 82 от закона, както и в случаите, посочени в чл. 381, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „в“, „г“ и „д“, всички митнически учреждения могат да разрешат подаването на декларация за поставяне под режима при системата с отложено плащане или на декларация за внос при системата с възстановяване, с която да заместват искането за разрешение. В този случай приемането на декларацията представлява разрешаване на режима, като приемането подлежи на условията за даване на разрешението.

(3) Представените съгласно ал. 2 митнически декларации, трябва да бъдат придружени от документ, изготвен от декларатора, който да съдържа следната информация, освен ако тази информация може да се впише в клетка 44 на митническата декларация:

1. името или търговското наименование и адреса на лицето, което иска разрешаване на режима, когато лицето, което иска да използва режима, е различно от декларатора;

2. името или търговското наименование и адреса на оператора, когато операторът е различен от лицето, което иска разрешаване на режима, или от декларатора;

3. вида на операцията по усъвършенстването;

4. търговското наименование и/или техническото описание на компенсаторните продукти;

5. рандемана и при необходимост – метода, по който той се определя;

6. предвидения срок за реекспорт;

7. мястото, където се възнамерява да се проведе операцията по усъвършенстването.

(4) Член 330 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(5) Член 334 се прилага, като се отчита съответната специфика.

Чл. 395

(1) При спазване на изискванията на чл. 396, ал. 2, когато се използва еквивалентната компенсация, еквивалентните стоки трябва да спадат към същия тарифен номер от Митническата тарифа на Република България, да имат същото търговско качество и технически характеристики както вносните стоки.

(2) Използването на еквивалентната компенсация е възможно само когато заинтересуваното лице е поискало това в искането си и в разрешението са посочени конкретните изисквания, изброени в ал. 1, които са еднакви за еквивалентните и за вносните стоки, както и методите, по които те могат да се проверят.

(3) Когато разрешението предвижда използването на еквивалентна компенсация, в него се посочват конкретните мерки за спазване на разпоредбите по прилагането на тази система.

(4) Когато разрешението не конкретизира използването на еквивалентна компенсация, но титулярят на разрешението желае да използва тази система, той трябва да подаде искане за промяна в първоначалното разрешение. Искането трябва да бъде изготвено съгласно чл. 329.

Чл. 396

(1) Когато обстоятелствата налагат, митническите учреждения могат да разрешат еквивалентните стоки да се намират в по-напреднал производствен стадий от вносните стоки, при положение че съществената част от усъвършенстването, на която са подложени еквивалентните стоки, се извършва в предприятието на титуляря на разрешението или в предприятието, където операцията по усъвършенстване се извършва за негова сметка.

(2) Системата на еквивалентна компенсация не може да се използва, преди митническите органи да проверят спазването на изискванията, посочени в чл. 395, ал. 1. Заинтересуваните лица са длъжни да осигурят възможност за проверка.

Чл. 397

(1) При еквивалентна компенсация без предварителен износ вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните – за вносни, по смисъла на чл. 119, ал. 3 от закона, в момента на приемане на декларацията, с която режимът се приключва. Ако титулярят на разрешението извършва продажба на територията на страната на вносните стоки в непроменено състояние или под формата на компенсаторни продукти, преди режимът да е приключен, промяната на вносните стоки и на еквивалентните стоки се извършва в момента на продажбата.

(2) Когато по смисъла на чл. 119, ал. 3 от закона и на ал. 1 от този член на правилника вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните – за вносни, това не изменя произхода на изнасяните стоки.

(3) При пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоките в непроменено състояние или на компенсаторните продукти частта на унищожените или загубените вносни стоки се изчислява на базата на съотношението на вносните стоки спрямо наличността от стоки от същия вид, който се намира в титуляря на разрешението в момента, когато е станало унищожаването или загубата, освен ако той може да представи доказателства за действителното количество на унищожените или загубените вносни стоки.

Чл. 398

(1) Еквивалентната компенсация с предварителен износ не се прилага за разрешения, издадени на основание на икономическите условия, отнасящи се за кодове 6201, 6202, 6301, 6302, 6303, 7004, 7005, 7006 и 7007, и ако лицето, подало искане за разрешаване на режима, не представи доказателства, че предимствата на тази система се ползват изцяло от титуляря на разрешението.

(2) Когато се използва еквивалентна компенсация с предварителен износ по системата с отложено плащане, чл. 395, 396 и чл. 397, ал. 2 и 3 се прилагат, като се отчита съответната специфика.

(3) При предварителен износ вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните – за вносни, по смисъла на чл. 119, ал. 3 от закона:

1. за изнасяните компенсаторни продукти – в момента на приемане на декларацията за износ и при условие че вносните стоки бъдат поставени под режима;

2. за вносните и еквивалентните стоки – в момента на вдигането на вносните стоки, декларация за режима.

Чл. 399

(1) Процедурите за поставянето на стоки под режим активно усъвършенстване по система с отложено плащане се прилагат и за вносни стоки при системата на еквивалентна компенсация, със или без предварителен износ.

(2) Без да противоречи на чл. 396, ал. 2, еквивалентните стоки, използвани при системата на еквивалентна компенсация, със или без предварителен износ, не са предмет на процедурата за поставяне на стоките под режим.

Чл. 400

(1) С изключение на случаите, при които се прилага чл. 394, декларацията за поставяне на вносните стоки под режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане се подава в едно от митническите учреждения за поставяне под режим, посочени в разрешението.

(2) Когато се прилага чл. 394, декларацията по ал. 1 се подава във всяко митническо учреждение, разрешаващо опростената процедура за разрешаване на режима.

Чл. 401

(1) Декларацията, посочена в чл. 400, се изготвя в съответствие с чл. 126 – 166.

(2) При спазване разпоредбите на чл. 394 описанието на стоките в декларацията, посочена в ал. 1, трябва да съответства на това в разрешението.

(3) Когато се използва системата на еквивалентна компенсация, данните в декларацията трябва да бъдат достатъчно подробни, за да може да се установи съответствие с изискванията, посочени в чл. 395, ал. 1.

(4) За целите на чл. 68, ал. 2 от закона към декларацията трябва да бъдат приложени документите, посочени в чл. 133.

Чл. 402

(1) Опростените процедури, предвидени в чл. 82 от закона, се прилагат в съответствие с чл. 191 и 192.

(2) Митническите органи не разрешават да се използва процедурата за оформяне на място, предвидена в чл. 192, от лица, които не водят материална отчетност, посочена в чл. 385, ал. 4.

(3) Допълнителната декларация, посочена в чл. 82, ал. 3 от закона, се представя в установения срок, но не по-късно от времето, когато се представи справката за приключване на режима.

Чл. 403

(1) Дължимите митни сборове за вносните стоки под режим активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се обезпечават в размер 10 на сто.

(2) Обезпечението се представя пред надзорното митническо учреждение и се освобождава от същото учреждение след приключване на режима и представяне на справка по смисъла на чл. 421.

(3) При условие че се разрешава поставяне на вносните стоки под режим активно усъвършенстване при системата с отложено плащане на база икономическо условие с код 6201, вносните стоки се освобождават от обезпечаване на дължимите митни сборове.

(4) Директорът на Агенция „Митници“ може да определи друг размер на обезпечението или да реши да не се поиска обезпечаване.

Чл. 404

(1) Съгласно чл. 95 от закона режимът активно усъвършенстване при системата с отложено плащане се приключва за вносните стоки, когато компенсаторните продукти или стоки в непроменено състояние получат ново митническо направление и са спазени всички останали условия за използването на режима.

(2) Когато се прилага чл. 119, ал. 1, т. 2 от закона, режимът се приключва, когато митническите органи приемат декларацията за поставяне под режим на вносните стоки.

(3) За целите на приключване на режим активно усъвършенстване за износ от митническата територия на Република България се считат:

1. доставката на компенсаторни продукти на чуждестранни лица, които имат право на облекчения, според Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции, по които Република България е страна, и Нюйоркската конвенция за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

2. доставката на компенсаторни продукти на въоръжените сили от други страни, пребиваващи на митническата територия на Република България или преминаващи през нея в изпълнение на предвидени в ратифицирани от Република България международни споразумения;

3. доставката на граждански самолети за авиокомпании, установени на митническата територия на Република България;

4. поправката, преработката или трансформацията на граждански самолети, извършени в рамките на активното усъвършенстване;

5. доставката на компенсаторни продукти за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, както и за реализацията им в специализираните магазини за валутна търговия без митни сборове;

6. оформянето на разрешено митническо направление на вторични компенсаторни продукти, чието унищожаване под митнически контрол е забранено по съображения, свързани с опазване на околната среда; за тези цели е необходимо да се докаже, че приключването на режима в съответствие с нормалните правила е невъзможно или икономически необосновано.

(4) Приключването на режима се извършва или за количеството на вносните стоки, отговарящо на компенсаторните продукти, получили едно от направленията, посочени в ал. 1 или 3, и/или за количеството стоки в непроменено състояние, поставени под този режим.

Чл. 405

Декларацията за оформяне на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние в дадено митническо направление трябва да съдържа всички данни, необходими за приключване на режима за активно усъвършенстване.

Чл. 406

(1) Когато естеството и/или техническите характеристики на вносните стоки са били променени в резултат на непреодолима сила или изключителни обстоятелства така, че е невъзможно да се получат компенсаторните продукти, за които е било издадено разрешението за активно усъвършенстване по система с отложено плащане, титулярят на разрешението трябва да уведоми надзорното митническо учреждение за това.

(2) Член 397, ал. 3 се прилага, като се отчита съответната специфика.

(3) В случаите, когато въпросната промяна може да повлияе върху оставането в сила на разрешението или върху неговото съдържание, ал. 1 и 2 не изключват прилагането на чл. 21 и чл. 93, ал. 2 от закона.

(4) Този член се прилага и за компенсаторни продукти, като се отчита съответната специфика.

Чл. 407

(1) Ако заинтересуваното лице не е в състояние да оформи стоките в непроменено състояние или основните компенсаторни продукти в направление, при което не се дължат вносни митни сборове и не се начисляват лихви в съответствие с чл. 416, ал. 1, тези стоки и продукти се оформят на режим внос при спазване разпоредбите на чл. 429.

(2) Митническите органи могат да разрешат оформяне на режим внос, ако това не противоречи на действащите разпоредби.

Чл. 408

(1) Без да се ограничава възможността за използване на опростени процедури, всички компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние се представят в определеното за приключване на режима митническо учреждение за извършване на формалностите, предвидени за получаване на съответно митническо направление.

(2) Надзорното митническо учреждение може да разреши стоките или продуктите да бъдат представени в друго митническо учреждение, различно от посоченото в ал. 1.

Чл. 409

(1) С изключение на случаите, когато се прилага чл. 394, декларацията за приключване на режима активно усъвършенстване по системата с отложено плащане се подава в едно от митническите учреждения за приключване на режима, посочено в разрешението.

(2) Когато се прилага чл. 394, декларацията по ал. 1 се подава в митническото учреждение, приело декларацията за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване.

(3) Надзорното митническо учреждение може да разреши декларацията по ал. 1 да се представи в друго митническо учреждение извън посочените в ал. 1 и 2.

Чл. 410

(1) Декларацията по чл. 409 се изготвя съгласно разпоредбите за съответния митнически режим.

(2) Описанието на компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние в декларацията по ал. 1 трябва да съответства на това в разрешението.

(3) За целите на чл. 68, ал. 2 от закона към декларацията за приключването на режима трябва да се приложат документите, необходими за поставянето на стоките под съответния режим, съгласно чл. 131 – 134.

Чл. 411

Опростените процедури, предвидени в чл. 82 от закона, се прилагат по реда на чл. 194.

Чл. 412

(1) Дължимите митни сборове по чл. 125, ал. 1 от закона за вносни стоки, които в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим отговарят на условията за по-благоприятно тарифно третиране поради тяхното специфично предназначение, се изчисляват по ставка, съответстваща на това специфично предназначение, без да се изисква издаването на специално разрешение, доказващо, че стоките отговарят на условията на такова третиране.

(2) Алинея 1 се прилага само когато стоките са получили определеното специфично предназначение, позволяващо им по-благоприятно тарифно третиране, преди изтичането на нормативно установения срок, в който стоките могат да бъдат третирани по този начин. Срокът започва да тече от момента на приемане на декларацията за поставяне под режим и може да бъде продължен от митническите органи, когато стоките не са получили определеното специфично предназначение поради непреодолима сила, изключителни обстоятелства или поради изисквания, свързани с технологичния процес на операциите по усъвършенстване.

Чл. 413

В случаите на оформяне на режим внос на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние в митническо учреждение, различно от това, което е определено като приключващо режима, то събира вносните митни сборове, посочени в информационния лист ИНФ 1, предвиден в чл. 431, в съответствие с отразените в него данни, даващи информация за стоките в момента на тяхното поставяне под режим.

Чл. 414

Когато компенсаторните продукти се оформят на режим внос и митническото задължение се изчислява на базата на елементите за облагане, приложими за вносните стоки в съответствие с чл. 125 от закона, клетки 15,16, 33, 34, 38, 41, 42, 44, 45 и 47 от митническата декларация се отнасят за вносните стоки.

Чл. 415

(1) Списъкът на вторичните компенсаторни продукти и операциите по усъвършенстване, за които се отнася чл. 126, т. 1 от закона, е посочен в приложение № 42.

(2) За целите на прилагането на този член унищожаването на компенсаторните продукти извън онези, за които се отнася чл. 126, т. 1 от закона, се смята за износ от митническата територия на Република България.

(3) Датата за определяне на вносните митни сборове на компенсаторните продукти, посочени в ал. 1, е датата, на която е приета декларацията за внос.

(4) Надзорното митническо учреждение може да разреши чл. 126, т. 1 от закона да се приложи за отпадъци, скрап, изрезки и остатъци, различни от включените в списъка по ал. 1.

Чл. 416

(1) Когато възникне митническо задължение по отношение на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние, се заплаща лихва върху дължимите вносни митни сборове.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. когато възникне митническо задължение при издаване на документите за получаване на преференциално третиране при внос на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки;

2. когато се разреши внос на отпадъци и скрап, получени от унищожени с разрешение на митническите органи стоки съгласно чл. 180 от закона;

3. когато вторичните компенсаторни продукти, посочени в приложение № 42, се оформят на режим внос, при условие че са в количества, пропорционални на изнесените количества от основния компенсаторен продукт;

4. когато изчислената съгласно ал. 3 лихва не надвишава 15 000 лв. за декларация за внос;

5. когато възникне митническо задължение за внос по реда на чл. 131, ал. 5 от закона и ако платените митни сборове за въпросните компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние все още не са били възстановени или опростени.

(3) Дължимите лихви съгласно чл. 416, ал. 1 се изчисляват по реда на Закона за лихви върху данъци, такси и други държавни вземания. Тези лихви се начисляват от датата на поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване до приемането на декларацията за внос за неговото приключване. Когато е разрешен внос по реда на чл. 131, ал. 5 от закона, този период започва да тече от датата, на която съответните митни сборове са били възстановени или опростени, до деня, в който е възникнало митническо задължение.

Чл. 417

(1) Делът на вносните стоки, включени в компенсаторните продукти, се изчислява, когато е необходимо да се определят вносните митни сборове. Когато размерът на задължението се определя по реда на чл. 126 от закона, такова изчисление не се прави.

(2) Изчислението се извършва по методите, посочени в чл. 418, 419 и 420, или по друг метод, който дава същите резултати, в съответствие с примерите в приложение № 43.

Чл. 418

Методът на количественото съотношение за компенсаторните продукти се използва, когато от операциите по активно усъвършенстване се получава само един вид компенсаторен продукт. В този случай количеството на вносните стоки, отговарящо на количеството на компенсаторния продукт, за което възниква митническо задължение, се изчислява, като общото количество на горните стоки се умножи по коефициента, отговарящ на съотношението на компенсаторните продукти, за които възниква митническото задължение, към общото им количество.

Чл. 419

(1) Методът на количественото съотношение за вносните стоки се прилага, когато всички елементи на вносните стоки се откриват във всеки компенсаторен продукт.

(2) При решението за избора на този метод не се вземат предвид загубите.

(3) Количеството на вносните стоки, използвани при производството на всеки компенсаторен продукт, се определя, като към цялото количество на вносните стоки се прилага последователно коефициент, съответстващ на съотношението между количеството на тези стоки, установено във всеки вид компенсаторен продукт, и общото количество стоки, установени в компенсаторните продукти като цяло.

(4) Количеството на вносните стоки, съответстващо на количеството на компенсаторните продукти, по отношение на което възниква митническо задължение, се изчислява, като се умножи коефициентът, изчислен по метода, посочен в чл. 418, с количеството вносни стоки, използвани за производството на този продукт, изчислено съгласно ал. 3.

Чл. 420

(1) Когато не се прилагат чл. 418 и 419, се прилага методът на стойностното съотношение. Със съгласието на титуляря на разрешението и с цел опростяване митническите органи могат да приложат метода на количественото съотношение (за вносните стоки) вместо метода на стойностното съотношение, когато и двата метода дават сходни резултати.

(2) За да се определи количеството на вносните стоки, използвани за производството на всеки вид компенсаторни продукти, към общото количество вносни стоки се прилагат последователно коефициентите, отговарящи на съотношението на стойността на всеки компенсаторен продукт към общата им стойност, изчислени съгласно ал. 3.

(3) Съгласно чл. 43, ал. 1 от закона стойността на всеки от различните компенсаторни продукти, която се използва при прилагането на стойностното съотношение, е:

1. последната продажна цена в Република България на идентични или сходни стоки, при условие че тя не е била повлияна от връзка между продавача и купувача;

2. когато последната продажна цена не е известна, последната цена „франко завода“ в Република България, при условие че тя не е била повлияна от връзка между продавача и купувача;

3. когато стойността не може да се изчисли според т. 1 и 2, тя се определя от надзорното митническо учреждение посредством всеки подходящ метод за определяне на митническата стойност.

(4) Количеството на вносните стоки, отговарящо на количеството на компенсаторните продукти, спрямо които възниква митническо задължение, се изчислява с прилагане на коефициента, изчислен по метода, посочен в чл. 418, към количеството на вносните стоки, използвани за производството на компенсаторните продукти, изчислено съгласно ал. 2.

Чл. 421

(1) Титулярят на разрешението трябва да представи пред надзорното митническо учреждение справка за приключване на режима.

(2) Справката по ал. 1 трябва да съдържа следните данни:

1. данните за разрешението;

2. количеството на всеки вид вносни стоки и данни за декларацията, с която те са поставени под режим;

3. тарифния номер по Митническата тарифа на Република България за вносните стоки;

4. митническата стойност на вносните стоки и ставките на съответните вносни митни сборове, отнасящи се за тези стоки;

5. установения рандеман;

6. естеството и количеството на компенсаторните продукти, митническото направление и данните за декларациите, с които те са оформени;

7. стойността на компенсаторните продукти, ако за приключването на режима се прилага методът на стойностното съотношение.

(3) Когато се използват опростени процедури за поставяне под режим или за приключване на режима, съответните декларации и документи трябва да отговарят на чл. 82, ал. 3 и 4 от закона.

Чл. 422

(1) Справката за приключване на режима трябва да бъде представена в срок до 30 дни от изтичането на срока за реекспорт, изчислен при необходимост съгласно чл. 392. Когато се използва месечно или тримесечно отчитане, справка се представя за всеки месец или тримесечие.

(2) Без да противоречи на чл. 423, когато се използва системата с предварителен износ, справката се представя в срок до 30 дни от изтичането на срока, определен съгласно чл. 389.

Чл. 423

Надзорното митническо учреждение може да разреши:

1. справката за приключване на режима, посочена в чл. 421, ал. 1, да бъде изготвена на компютър или във всякаква друга форма, която митническото учреждение определи;

2. справката за приключване на режима да бъде изготвена върху декларацията за поставяне на стоките под режим.

Чл. 424

Надзорното митническо учреждение нанася бележки върху справката за приключване на режима на базата на извършената проверка, като, ако е необходимо, съобщава на титуляря за резултата от проверката и съхранява справката и свързаните с нея документи. Митническото учреждение може да разреши документите, свързани със справката, да бъдат съхранявани от титуляря на разрешението.

Чл. 425

(1) Когато вносните стоки са поставени под режим въз основа на едно разрешение, но с няколко декларации, компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние се считат за получени от вносните стоки, допуснати за режима с декларация с най-ранната дата.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато титулярят на разрешението може да докаже от кои вносни стоки са получени конкретните компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние.

Чл. 426

Когато искането за разрешение се отнася за стоки – предмет на мерки на търговската политика, посочени в чл. 427, ал. 1, т. 1, не се представя лиценз, удостоверение или друг подобен документ в момента на подаване на искането.

Чл. 427

(1) Когато нормативните актове предвиждат специални мерки на търговската политика за :

1. внос на стоки – специалните мерки не се прилагат нито при поставянето на стоките под режим активно усъвършенстване, нито за времето, през което остават под този режим;

2. въвеждане на стоки на митническата територия на Република България – специалните мерки се прилагат, когато вносните стоки се поставят под режим активно усъвършенстване.

(2) Чуждестранни стоки, дори когато не подлежат на облагане с вносни митни сборове, могат да бъдат също поставени под режим активно усъвършенстване при използване на системата с отложено плащане с цел:

1. неприлагане на специалните мерки на търговската политика за внос, предвидени за тези стоки;

2. неприлагане на специалните мерки на търговската политика за износ, предвидени за стоките в непроменено състояние или за компенсаторните продукти, без да се нарушават мерките на търговската политика, прилагани при износа на стоки с произход от Република България.

(3) Когато се прилага ал. 1, т. 1 или ал. 2, в момента на поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване не се представят лиценз, удостоверение или друг подобен документ.

Чл. 428

При спазване на съответните разпоредби реекспортът на поставените под режим чуждестранни стоки се извършва без прилагане на мерките на търговската политика, установени за износа на стоки в непроменено състояние или компенсаторни продукти, без да се нарушават мерките на търговската политика, прилагани при износа на стоки с произход от Република България.