Наредба № 12 от 18 юни 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят изискванията към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване, тяхното категоризиране и условията за измерване, вземане на проби и изпитване на показателите, посочени в приложение № 1.

(2) Наредбата се прилага за всички води от повърхностни водоизточници, които се подават за питейно-битови цели чрез водоразпределителна мрежа.

Чл. 2

Наредбата не се отнася за подземните и солените води, за водите, които осигуряват минимално допустимия отток в реките, и за водите от мъртвия обем на язовирите.

Чл. 3

(1) За целите на наредбата повърхностните води се разпределят съгласно определените гранични стойности в три категории: A1, A2 и A3, за които се прилагат съответните стандартни методи за обработка, посочени в приложение № 2.

(2) Категориите A1, A2 и A3 отговарят на различно качество повърхностни води съобразно физически, химически и микробиологични показатели, които са определени в приложение № 1. По радиологични показатели повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).

Чл. 4

(1) Повърхностни води, чиито качества по физични, химични и микробиологични показатели са по-неблагоприятни от задължителните стойности на категория A3, не могат да се използват за получаване на питейна вода.

(2) При изключителни обстоятелства и липса на възможност за алтернативно водоснабдяване Министерството на здравеопазването съгласувано с Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава разрешение за ползване на повърхностни води по ал. 1, при условие че се прилагат подходящи методи за обработка, в това число и смесване на води, които да осигурят привеждане стойностите на показателите до изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 5

(1) В срок до една година от обнародване на наредбата басейновите дирекции със съдействието на регионалните органи на Държавния санитарен контрол (ДСК) на основата на съществуващите данни и на принципа на речния басейн извършват категоризация на водите от повърхностните водоизточници, които се използват за питейно-битово водоснабдяване.

(2) За извършване на категоризацията водоснабдителните организации предоставят на органите по ал. 1 необходимата информация относно използваните от тях или предвиждани да бъдат използвани повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, включително наличните данни за качеството на водите им.

(3) При необходимост в зависимост от данните от извършвания мониторинг в началото на всяка година се извършва актуализация на категорията на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване от съответните водоизточници.

Чл. 6

(1) Определените в приложение № 1 препоръчителна и/или задължителна стойност на показателите се отнасят за всички пунктове за вземане на проби. В конкретни случаи могат да бъдат определени индивидуални стойности на показатели за отделни пунктове във връзка с разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 9.

(2) Предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 1, когато освен задължителни стойности за някои показатели от приложение № 1 са определени и препоръчителни стойности, последните трябва да се считат за определящи с оглед запазването на съществуващо по-добро от изискванията на съответната категория от приложение № 1 качество на повърхностните води.

Чл. 7

(1) Изискванията към качеството на водите във връзка с чл. 6 се считат за изпълнени, ако водата във всеки пункт за вземане на проби отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, при указаната честота на вземане на пробите и изпитване в приложение № 3, при равномерно разпределение на пробите през годината и ако са изпълнени следните условия:

1. деветдесет и пет процента съответствие със стойностите в приложение № 1 на резултатите от изпитването на пробите за показателите, за които са определени задължителни стойности;

2. деветдесет процента съответствие на резултатите от изпитването на пробите във всички останали случаи;

3. в случаите, когато има съответно 5 и 10 % несъответствие с установените стойности: а) отклонението не превишава с повече от 50 % определената стойност за показателя, с изключение на микробиологичните показатели, рН, температура и разтворен кислород; б) отклонението не представлява опасност за здравето на населението; в) резултатите от последователно взети проби с честота съгласно приложение № 3 не се отклоняват от определените стойности за показателите.

(2) Отклоненията от определените по чл. 6 стойности на показателите не се вземат под внимание при изчисляване на процентите по ал. 1, когато те са резултат на наводнения и други природни бедствия, както и на необичайни метеорологични условия.

Чл. 8

(1) Изпълнението на мерките за постигане изискванията за качество на водата, определени с наредбата, не трябва да води пряко или косвено до влошаване на съществуващото качество на повърхностните води.

(2) Директорите на регионалните регионални здравни инспекции (РЗИ) и басейновите дирекции за конкретни случаи с оглед запазване на съществуващо по-добро от изискванията на съответната категория от приложение № 1 качество на повърхностните води могат да предлагат по-строги стойности за показателите от изискванията на наредбата, както и допълнителни показатели, невключени в приложение № 1. Решението се взема от министъра на здравеопазването след съгласуване с министъра на околната среда и водите въз основа на обстоен преглед на данни от предходен мониторинг и информация за постоянни или потенциални източници на замърсяване.

Чл. 9

(1) Ако не представляват опасност за здравето, отклонения от разпоредбите на наредбата се допускат:

1. в случаи на наводнения и други природни бедствия;

2. за показатели, отбелязани в приложение № 1 със символа (*), в случаи, свързани с необичайни метеорологични и конкретни географски условия;

3. в случаи на доказано естествено обогатяване на водата с определени вещества, водещо до отклонение от съответната стойност на показателите от категории А1, А2 и А3 на приложение № 1;

4. за показатели от приложение № 1, отбелязани със символа (**), в случаите на повърхностни води от плитки езера или непроточни водни обекти с дълбочина до 20 м, с доказан период на водообмен, по-малък от една година, и в които не се заустват отпадъчни води.

(2) Органите на ДСК допускат ползването на вода с отклонения в случаите по ал. 1, когато няма риск за здравето, и определят мерки и условия за безопасно ползване на водата.

(3) За всеки конкретен случай на изключение от изискванията на наредбата във връзка с ал. 1 и 2 РЗИ предварително информират Министерството на здравеопазването за наличните обстоятелства, причина/и за отклонението, срок за допускане на отклонението и предвиждани мерки за опазване на човешкото здраве при ползване на водата.

Чл. 10

(1) Басейновите дирекции и органите на ДСК в съответствие с изискванията на чл. 6 и 11 осъществяват контрол съобразно правомощията си за спазване изискванията на наредбата за всички повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на територията на страната, както и за трансграничните водни течения, предназначени за добиване на вода за питейни нужди.

(2) Органите по ал. 1 са длъжни да предприемат необходимите мерки за подобряване състоянието на околната среда в териториите със значение за формиране качеството на водите на повърхностни водни обекти, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

(3) Басейновите дирекции със съдействието на РЗИ изготвят дългосрочни регионални програми, предвиждащи конкретни действия и срокове, базирани на плановете за управление на речните басейни, за подобряване качеството на околната среда, включително повърхностните води и особено на попадащите в категория А3. Предвижданите действия и срокове следва да са съобразени с техническите и икономическите възможности за тяхното постигане, както и с необходимостта от водни количества от всяка една категория.

(4) В Националния водностопански план и/или в националните програми по чл. 151, т. 2, буква „г“ от Закона за водите задължително се предвиждат цели, аналогични на посочените в ал. 3, за осъществяване на приоритети от национално значение. Сроковете за постигане на тези цели не могат да бъдат по-дълги от 10 години.

Чл. 11

(1) Басейновите дирекции извършват мониторинг на физичните и химичните показатели по приложение № 1 (№ 1 – 42).

(2) Регионалните здравни инспекции извършват мониторинг на микробиологичните показатели по приложение № 1 (№ 43 – 46).

(3) Водоснабдителните организации извършват собствен мониторинг в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите (ДВ, бр. 95 от 2000 г.), като провеждат или възлагат извършването на мониторинга по показателите на приложение № 1 на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване от водоизточниците, които използват. Лабораторните изпитвания за целта се извършват в собствени или се възлагат на акредитирани лаборатории.

(4) Мониторингът се провежда съгласно определените в чл. 6 и 7 изисквания с цел да се осигури постоянна и системна информация за състоянието и качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

(5) В изпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 компетентни органи съвместно разработват програми за мониторинг на повърхностните води, които са съобразени с изискванията на чл. 12 и 13 и отчитат специфичните регионални условия. Обемът и съдържанието на програмата за мониторинг се определят със заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

(6) Водоснабдителните организации могат да се включват в разработването и изпълнението на програмите по ал. 5 при писмено изразено желание от тяхна страна.

Чл. 12

(1) Сравнителните методи за измерване на показателите и параметрите „граница на откриваемост“, „възпроизводимост“ и „точност“, на които трябва да отговарят методите, са посочени в приложение № 4.

(2) Изпитването на взетите проби вода обхваща посочените в приложение № 5 групи показатели и се извършва по препоръчаните в приложение № 4 методи.

Чл. 13

(1) Минималният брой взети проби и изпитвания за всеки пункт по всеки един показател не трябва да бъде по-малък от посочените в приложение № 3.

(2) Честотата на вземането на проби трябва да е равномерно разпределена през годината, така че да осигурява представителна информация за качествата на водата.

(3) Пробите от повърхностни води трябва да са представителни за качествата на водата в точката за вземане на проби – предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 2.

Чл. 14

(1) Когато наблюдението върху повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, покаже въз основа на убедителни данни от предходни изследвания, че стойностите на някои показатели са значително по-добри от определените в приложение № 1, басейновите дирекции и РЗИ със съвместно решение могат да намалят честотата на вземане на проби и изпитване за тези показатели.

(2) В случаите по ал. 1, ако няма източници на замърсяване и риск от влошаване качеството на водата, както и при води с по-добро качество от изискванията за категория А1 на приложение № 1, органите по ал. 1 преценяват необходимостта от системни анализи.

(3) Басейновите дирекции и РЗИ съвместно уведомяват Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването за взетите решения във връзка с ал. 1 и 2, като прилагат подробна обосновка.

Чл. 15

Съдовете за вземане на проби, консервантът или методът за консервиране на част от пробата за изпитване на един или повече показатели, превозването и съхранението на пробите, както и подготовката им за изпитване не трябва да водят до значими разлики в резултатите от изпитванията.

Чл. 16

(1) Басейновите дирекции и регионалните органи на ДСК обменят данните от провеждания от тях мониторинг за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

(2) Басейновите дирекции съвместно с регионалните органи на ДСК изготвят обобщен годишен доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в речните басейни в обхвата на съответния район за басейново управление на водите.

(3) Водоснабдителните организации могат да участват в обмена на данните от провеждания мониторинг и да се включват в изготвянето на докладите по ал. 2 при писмено изразено желание от тяхна страна.

(4) Обемът и съдържанието на доклада по ал. 2 се определя със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

(5) Докладите по ал. 2 се изпращат ежегодно в Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, които съвместно изготвят тригодишен обобщен национален доклад. Докладът подлежи на публикуване от Министерството на околната среда и водите в рамките на една година след края на отчетния период. Първият доклад се изготвя за периода 2002 – 2004 г.

Чл. 17

Органите и организациите по чл. 16 са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до обективна и актуална информация за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 18

Министерството на околната среда и водите събира и анализира информацията за случаите по чл. 4, ал. 2 за допуснатите отклонения по реда на чл. 9, по прилагането на чл. 8, ал. 2 и чл. 14 и може да предоставя събраната информация и обобщения национален доклад по чл. 16, ал. 5, когато това се налага за изпълнение на задължения на Република България по международни договори в тази област.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Водоснабдителни организации“ са търговски дружества по водоснабдяване и канализация или друга структура, която експлоатира водоснабдителна система.

2. „Пункт за вземане на проба“ е мястото, от което се взема водата преди отвеждането ѝ към съоръженията за обработка.

3. „Естествено обогатяване“ е процес, при който без антропогенна намеса водата във водния обект се насища с вещества, съдържащи се в почвата.

4. „Сравнителен метод за измерване“ е указание за принципа на измерването или кратко описание на начина за определяне стойностите на показателите.

5. „Граница на откриваемост“ е минималната стойност на изследвания показател, която може да бъде установена чрез съответния метод.

6. „Възпроизводимост“ е диапазонът, в който попадат 95 % от резултатите от измерванията на една и съща проба с един и същ метод.

7. „Точност“ е разликата между действителната стойност на изследвания показател и средната стойност при експериментални условия.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 4 във връзка с чл. 189 от Закона за водите и чл. 20 от Закона за народното здраве.

§ 3

Инструкции и указания по прилагане на наредбата дават съвместно министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването.

§ 4

В срок 5 години от влизане в сила на наредбата могат да се прилагат БДС за методи за изпитване на повърхностни води, които не отговарят на посочените в приложение № 4 изисквания.

§ 5

За показателите от приложение № 1 – екстрахируем органичен хлор – общо, полициклични ароматни въглеводороди, екстрахируеми с хлороформ вещества, общ органичен въглерод и остатъчен органичен въглерод след флокулация и мембранна филтрация (5 µm) ТОС, разпоредбите на наредбата се прилагат от 1 януари 2007 г.

§ 6

Водоснабдителните организации са длъжни да изградят съответните съоръжения за прилагане на необходимите подходящи методи за обработка на повърхностните води съгласно приложение № 2 в срок до 1 януари 2007 г.

§ 7

Контролът по спазване изискванията на тази наредба се осъществява от басейновите дирекции и органите на ДСК съобразно техните правомощия по реда на Закона за водите и Закона за народното здраве и правилника за неговото прилагане. Министър на околната среда и водите: Д. Арсенова Министър на здравеопазването: Б. Финков Министър на регионалното развитие и благоустройството: К. Паскалев

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1

Изисквания към качеството на повърхностни води, предназначени за добиване на питейна вода № Показател Единица Категория A1 Категория A2 Категория A3 препоръчителна стойност задължителна стойност препоръчителна стойност задължителна стойност препоръчителна стойност задължителна стойност 1. pH 6,5 – 8,5 5,5 – 9,0 5,5 – 9,0 2. Цвят (след проста филтрация) mg/l Pt скала 10 20(*) 50 100 (*) 50 200 (*) 3. Неразтворени вещества mg/l HB 25 4. Температура °C 22 25 (*) 22 25 (*) 22 25 (*) 5. Електропроводимост при 20 °C µS/cm-1 1000 1000 1000 6. Мирис фактор на разреждане при 25 °C 3 10 20 7.(**) Нитрати mg/l NO3 25 50 (*) 50 (*) 50 (*) 8.(1) Флуориди mg/l F 0,7 – 1,0 1,5 0,7 – 1,7 0,7 – 1,7 9. Екстрахируем органичен хлор – общо mg/l Cl 10.(**) Разтворено желязо mg/l Fe 0,1 0,3 1 2 1 11.(**) Манган mg/l Mn 0,05 0,1 1 12. Мед mg/l Cu 0,02 0,05 (*) 0,05 1 13. Цинк mg/l Zn 0,5 3 1 5 1 5 14. Бор mg/l B 1 1 1 15. Берилий mg/l Be 0,0002 16. Кобалт mg/l Co 0,02 17. Никел mg/l Ni 0,02 18. Ванадий mg/l V 0,01 19. Арсен mg/l As 0,01 0,05 0,05 0,05 0,1 20. Кадмий mg/l Cd 0,001 0,005 0,001 0,005 0,001 0,005 21. Хром – общ mg/l Cr 0,05 0,05 0,05 22. Олово mg/l Pb 0,05 0,05 0,05 23. Селен mg/l Se 0,01 0,01 0,01 24. Живак mg/l Hg 0,0005 0,001 0,0005 0,001 0,0005 0,001 25. Барий mg/l Ba 0,1 1 1 26. Цианиди mg/l CN 0,05 0,05 0,05 27. Сулфати mg/l SO4 150 250 150 250 (*) 150 250 (*) 28. Хлориди mg/l Cl 200 200 200 29. Повърхностноактивни вещества (реагиращи с метиленово синьо) mg/l (лаурилсулфат) 0,2 0,2 0,5 30.(**) Фосфати mg/l P2O5 0,4 0,7 0,7 31. Феноли (фенолен индекс) паранитроанилин или 4-аминоантипирин mg/l C6H5OH 0,001 0,001 0,005 0,01 0,1 32. Разтворени или емулгирани въглеводороди (след екстракция с петролев етер) mg/l 0,05 0,2 0,5 1 33. Полициклични ароматни въглеводороди mg/l 0,0002 0,0002 0,001 34. Пестициди – общо mg/l 0,001 0,0025 0,005 35.(**) ХПК mg/l O2 30 36.(**) Разтворен O2 % на насищане % O2 >70 >50 >30 37.(**) БПК5 при 20 °C, без нитрификация mg/l O2 <3 <5 <7 38. Азот по Келдал (с изключение на NO3) mg/l N 1 2 3 39. Амониев йон mg/l NH4 0,05 1 1,5 2 4 (*) 40. Екстрахируеми с хлороформ вещества mg/l EXB 0,1 0,2 0,5 41. Общ органичен въглерод mg/l C 42. Остатъчен органичен въглерод след флокулация и мембранна филтрация (5 µm) ТОС mg/l C 43.(**) Колиформи 37 °C – общо /100 ml 50 5000 50 000 44. Фекални колиформи /100 ml 20 2000 20 000 45. Фекални стрептококи /100 ml 20 1000 10 000 46. Салмонела Да не се установява в 5000 ml Да не се установява в 1000 ml (*) При необичайни метеорологични или конкретни географски условия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2. (**) Виж чл. 9, ал. 1, т. 4. (1) Посочените стойности са горна граница, определена според средната годишна температура (висока и ниска). (2) Параметър, включен по екологични критерии.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1

Стандартни методи за обработка на повърхностни води от категории A1, A2 и A3 до изискванията за вода за питейно-битови цели Категория A1 Груба механична обработка и дезинфекция, напр. бърза филтрация и дезинфекция. Категория A2 Механична и химична обработка и дезинфекция, напр. предхлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация и дезинфекция (крайна дезинфекция). Категория A3 Разширена механична и химична обработка, последваща обработка и дезинфекция, напр. хлориране до „точката на прелома“, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация, адсорбция чрез активен въглен и дезинфекция (озониране, крайна дезинфекция).

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1

Минимална годишна честота за вземане на проби и изпитване за всеки показател от приложение № 1 Водоснабдявано население A1 (*) A2 (*) A3 (*) I (**) II (**) III (**) I (**) II (**) III (**) I (**) II (**) III (**) ≤ 10 000 (***) (***) (***) (***) (***) (***) 2 1 (***)(1) > 10 000 1 1 (***) 2 1 (***) 3 1 1 ≤ 30 000 > 30 000 2 1 (***) 4 2 1 6 2 1 ≤ 100 000 > 100 000 3 2 (***) 8 4 1 12 4 1 (*) Качество на повърхностните води по приложение № 1. (**) Класификация на групите показатели от приложение № 4 по честота. (***) Честотата се определя от компетентните органи. (1) Тъй като такава повърхностна вода би могла да се използва за получаване на питейна, компетентните органи определят минималната честота за вземане на проби в годината за тази категория (A3, III; ≤ 10 000).

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1

Сравнителни методи за измерване на препоръчителните и задължителните стойности за показателите № Показател Единица Граница на откриваемост Възпроизводимост ± Точност ± Сравнителен метод за измерване Изисквания към съдовете за вземане на проби 1 2 3 4 5 6 7 8 1. pH pH стойност – 0,1 0,2 – Електрометричен метод Измерва се на място по време на вземането на пробата, без предварителна обработка на пробата 2. Цвят (след проста филтрация) mg Pt/l 5 10 % 20 % – Филтрация през стъкловлакнеста мембрана Фотометричен метод с използване на платинено-кобалтова скала 3. Неразтворени вещества mg/l – 5% 10% – Филтрация през 0,45 μm мембранен филтър, сушене при 105 °C и претегляне – Центрофугиране (най-малко 5 min със средно ускорение от 2800 до 3200 Gal), сушене при 105 °C и претегляне 4. Температура °C – 0,5 1 – Термометричен метод Измерва се на място по време на вземането на пробата, без предварителна обработка на пробата 1 2 3 4 5 6 7 8 5. Електропроводимост при 20 °C \mu\text{S/cm}^{-1} – 5 % 10 % – Електрометричен метод 6. Мирис Фактор на разреждане при 25 °C – – – – Чрез подходящи разреждания Стъкло 7. Нитрати mg/l NO3 2 10% 20% – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 8. Флуориди mg/l F 0,05 10% 20% – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия, след дестилация, ако е небходимо – Йон-селективни електроди 9. Екстрахируем органичен хлор – общо mg/l Cl 10. Разтворено желязо mg/l Fe 0,02 10 % 20 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия след филтруване през мембранен филтър (0,45 μm) – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия след филтруване през мембранен филтър (0,45 μm) 11. Манган mg/l Mn 0,01(2) 10 % 20 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 12. Мед (10) mg/l Cu 0,005 10 % 20 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Полярография – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия – Полярография 13. Цинк (10) mg/l Zn 0,01 (2) 10 % 20 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 14. Бор (10) mg/l B 0,1 10% 20% – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия – Атомно абсорбционна спектрофотометрия Материалът да не съдържа бор в значими количества 15. Берилий mg/l Be 16. Кобалт mg/l Co 17. Никел mg/l Ni 18. Ванадий mg/l V 19. Арсен (10) mg/l As 0,002 (2) 20 % 20 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 20. Кадмий (10) mg/l Cd 0,0002 0,001 (5) 30 % 30 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Полярография 1 2 3 4 5 6 7 8 21. Хром – общ (10) mg/l Cr 0,01 20 % 30 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 22. Олово (10) mg/l Pb 0,01 20 % 30 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия – Полярография 23. Селен (10) mg/l Se 0,005 – Атомно абсорбционна спектрофотометрия 24. Живак (10) mg/l Hg 0,0001 0,0002 (5) 30 % 30 % – Безпламъкова атомно абсорбционна спектрофотометрия (метод на студените пари) 25. Барий (10) mg/l Ba 0,02 15 % 30 % – Атомно абсорбционна спектрофотометрия 26. Цианиди mg/l CN 0,01 20 % 30 % – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 27. Сулфати mg/l SO4 10 10 % 10 % – Тегловен анализ – ЕДТА комплексонометрия – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 28. Хлориди mg/l Cl 10 10 % 10 % – Титриметрия (метод на Мор) – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 29. Повърхностно-активни вещества (реагиращи с метиленово синьо) mg/l лаурил сулфат 0,05 20 % – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 30. Фосфати mg/l P2O5 0,02 10 % 20 % – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 31. Феноли (фенолен индекс) mg/l C6H5OH 0,0005 0,001 (6) 0,0005 30 % 0,0005 50 % – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия (метод с 4-аминоантипирин) – Паранитранилинов метод Стъкло 32. Разтворени или емулгирани въглеводороди mg/l 0,01 0,04 (3) 20 % 30 % – Инфрачервена спектрометрия след екстракция с тетрахлорометан – Тегловен метод след екстракция с петролев етер Стъкло 33. Полициклични ароматни въглеводороди (10) mg/l 0,00004 50 % 50 % – Измерване на флуоресценцията в УВ спектъра след тънкослойна хроматография Сравнително измерване на смес от 6 контролни вещества в еднакви концентрации (8) Стъкло или алуминий 34. Пестициди – общо mg/l 0,0001 50 % 50 % – Газова или течна хроматография след екстракция с подходящи разтворители и пречистване Идентификация на компонентите на сместа Количествен анализ (9) Стъкло 35. ХПК mg/l O2 15 20 % 20 % – Метод с калиев бихромат 36. Разтворен кислород % процентно насищане с кислород 5 10 % 10 % – Метод на Винклер – Електрохимичен метод Стъкло 37. БПК5 при 20 °C, без нитрификация mg/l O2 2 1,5 2 – Определяне на разтворения кислород преди и след 5-дневна инкубация при 20 °C ± 1 в пълна тъмнина. Прибавяне на нитрифициращ инхибитор 1 2 3 4 5 6 7 8 38. Азот по Келдал (с изключение на NO2 и NO3) mg/l N 0,3 0,5 0,5 – Минерализация, дестилация по метод на Келдал и определяне на амониевия йон чрез молекулно абсорбционна спектрофотометрия или титриметрия 39. Амониев йон mg/l NH4 0,01 (2) 0,1 (3) 0,03 (2) 10 % (3) 0,03 (2) 20 % (3) – Молекулна абсорбционна спектрофотометрия 40. Екстрахируеми с хлороформ вещества mg/l (11) – – – Екстракция с пречистен хлороформ при неутрално рН, изпарение под вакуум при стайна температура, претегляне на остатъка 41. Общ органичен въглерод mg/l C 42. Остатъчен органичен въглерод след флокулация и мембранна филтрация (5 µm) mg/l C 43. Колиформи – общо /100 ml 5 (2) 500 (7) – Култивиране при 37 °C върху подходяща твърда хранителна среда (като Тергитол лактозен агар, Ендо агар, 0,4 % Теепол бульон) с филтрация (2) или без филтрация (7) и преброяване на колониите. Пробите трябва да бъдат разредени или, където е необходимо, концентрирани по начин, по който да съдържат между 10 и 100 колонии. Ако е необходимо, определяне чрез газификация – Метод на разреждане с ферментация в течни среди в наймалко три епруветки в три разреждания. Субкултивиране на положителните проби на специфична среда за потвърждение. Преброяване по MPN (най-вероятно число – НВЧ). Инкубация при 37 °C ± 1 Стерилно стъкло 44. Фекални колиформи /100 ml 2 (2) 200 (7) – Култивиране при 44 °C върху подходяща твърда хранителна среда (като Тергитол лактозен агар, Ендо агар, 0,4 % Теепол бульон) с филтрация (2) или без филтрация (7) и преброяване на колониите. Пробите трябва да бъдат разредени или, където е необходимо, концентрирани по начин, по който да съдържат между 10 и 100 колонии. Ако е необходимо, определяне чрез газификация – Метод на разреждане с ферментация в течни среди в наймалко три епруветки в три разреждания. Субкултивиране на положителните проби на специфична среда за потвърждение. Преброяване по MPN (най-вероятно число – НВЧ). Инкубация при 44 °C ± 0,5 Стерилно стъкло 45. Фекални стрептококи /100 ml 2 (2) 200 (7) – Култивиране при 37 °C върху подходяща твърда хранителна среда (като натриев азид) с филтрация (2) или без филтрация (7) и преброяване на колониите. Пробите трябва да бъдат разредени или, където е необходимо, концентрирани по начин, по който да съдържат между 10 и 100 колонии Стерилно стъкло 1 2 3 4 5 6 7 8 2 (2) 200 (7) – Метод на разреждане в натриево-азиден бульон в наймалко три епруветки в три разреждания. Субкултивиране на положителните проби на специфична среда за потвърждение. Преброяване по МРН (най-вероятно число – НВЧ)

46. Салмонела (12) 1/5000 ml – Концентрация чрез филтрация (през мембрана или подходящ филтър) Стерилно стъкло 1/1000 ml – Инокулация в предварително обогатена хранителна среда. Обогатяване и прехвърляне в изолиращо желе. Определяне (1) Пробите повърхностни води се взимат на мястото на добиване на водата, като изпитването и измерването се извършват след пресяване – за отстраняване на плаващи предмети от дърво и пластмаса. (2) За категория A1, препоръчителна стойност. (3) За категория A2 и A3. (4) За категория A3. (5) За категория A1, A2 и A3, задължителна стойност. (6) За категория A2, задължителна стойност, и A3. (7) За категория A2 и A3, препоръчителна стойност. (8) Взема се предвид смес от 6 стандартни вещества, всички с една и съща концентрация: флуорантен; 3,4 бензофлуорантен; 11,12 бензофлуорантен; 3,4 бензопирен; 1,12 бензоперилен; индено (1,2,3-cd) пирен. (9) Взема се предвид смес на 3 вещества, всички с една и съща концентрация (паратион, хексахларциклохексан, диелдрин). (10) Ако пробата съдържа повече суспендирани вещества, което изисква специална предварителна обработка, стойността в колоната „Точност“ като изключение може да бъде превишена. Тези проби трябва да се третират така, че сигурността на изпитването да покрива най-голямото количество, което може да се измери. (11) За този метод не е сигурно, че може да постигне изискванията за „границата на откриваемост“ за стойностите на пока-зателите от приложение № 1. (12) Да не се установява в 5000 ml (категория A1, препоръчителна стойност) и да не се установява в 1000 ml (категория A2, препоръчителна стойност).

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 12, ал. 2

Групи показатели за контрол I II III 1 pH 10 Разтворено желязо 8 Флуориди 2 Цвят 11 Манган 14 Бор 3 Неразтворени вещества 12 Мед 19 Арсен 4 Температура 13 Цинк 20 Кадмий 5 Електропроводимост 27 Сулфати 21 Хром – общ 6 Мирис 29 Повърхностноактивни вещества 22 Олово 7 Нитрати 31 Феноли 23 Селен 28 Хлориди 38 Азот по Келдал 24 Живак 30 Фосфати 43 Колиформи – общо 25 Барий 35 ХПК 44 Фекални колиформи 26 Цианиди 36 Разтворен O2 32 Разтворени или емулгирани въглево-дороди (след екстракция с петролев етер) 37 БПК5 33 Полициклични ароматни въглеводороди 39 Амониев йон 34 Пестициди — общо 40 Екстрахируеми с хлороформ вещества 45 Фекални стрептококи 46 Салмонела НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗАПОВЕД № РД-46-275 от 12 юни 2002 г. На основание чл. 10в, ал. 1, т. 2, ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ и заповед № РД 09-879 от 12.IX.2001 г. за упълномощаване на Нихат Кабил – зам.-министър на земеделието и горите, определям:

1. Дължимото обезщетение на българските граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), съгласно приложението.

2. Посочените в приложението поземлени комисии след влизането в сила на плановете за земеразделяне да извършват обезщетяването на правоимащите лица съгласно чл. 196, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като възстановените земи заедно със земите за обезщетяване не надхвърлят размера, определен в чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ. За земите над тези размери собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове съгласно чл. 19а, ал. 9 ППЗСПЗЗ. При невъзможност обезщетението да бъде извършено със земя в пълен или частичен размер правоимащите да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове съгласно чл. 19, ал. 14 ППЗСПЗЗ. Заповедта може да се обжалва чрез министъра на земеделието и горите пред Върховния административен съд.

Приложение 6 Приложение към т. 1

Вх. № на заявлението Име, презиме и фамилия на собственика Дължимо обезщетение за дка Местонахождение 1 2 3 4 Област Пазарджик 658 Поземлена комисия – гр. Пещера насл. Георги Николов 54,5 гр. Пещера Колишиков Област Пловдив ПГ 542 Поземлена комисия – Пловдив насл. Георги Вангелов 83,000 Пловдив Писов Област София 317 насл. Иван Стоянов 64,000 София Наков Област Хасково 7762 Поземлена комисия – Ивайловград насл. Яни Ников 108,000 Ивайлов- Атанасов град 1 2 3 4 Поземлена комисия – Свиленград 7644 насл. Анка 319,250 Свиленград 7644а насл. Хрисо 319,250 Свиленград Димитрова 38547 ЗАПОВЕД № РД-09-409 от 19 юни 2002 г. На основание чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност във връзка с извършените допълнителни лабораторни изследвания и предприетите ограничителни мерки за предпазване на Република Аржентина от заболяването шап по двукопитните животни нареждам:

1. Отменям заповед № РД 09-384 от 10.VI.2002 г.

2. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.

3. Заповедта влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.