(1) Съдът освобождава синдика при:
1. негово писмено искане, отправено до съда;
2. поставяне под запрещение;
3. ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 1 и 2.
4. искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;
5. решение на събранието на кредиторите;
6. фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;
7. смърт.
(2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, след даване на възможност на синдика за писмени обяснения може да освободи синдика от участие в производството, ако той не изпълнява системно или трайно задълженията си или неизпълнението е съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника.
(3) Освободеният по ал. 1, т. 1 синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик.
(4) На обжалване пред апелативния съд подлежи:
1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 1, т. 1 – 6 и по ал. 2 се оставя без уважение;
2. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 2 се уважава.
(5) Определението на апелативния съд, с което се потвърждава определението на съда по несъстоятелността по ал. 4, т. 2, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
(6) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал. 4, т. 2, определението може да се обжалва само от синдика.
(7) В случаите по ал. 1 т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и ал. и 2 съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик.
(8) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 и по ал. 2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.
(9) В случаите по ал. 1, т. 4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.