Определение № 174 от 21.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Боряна Анг. Д.а

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20262001000139 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 613а, ал. 3 от Търговския закон.

Образувано е по частната жалба на Р. Д. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Пр.“№ 2 против Определение № 43 от 08.05.2026 г. по дело по несъстоятелност № 20262200900005 по описа за 2026 година на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.

657, ал. 2 от ТЗ за освобождаване на Т. Д. Ив. като синдик на несъстоятелния длъжник ЕТ „Орион - В. Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление р. Бургас, бул. „Д. № 54.

Жалбоподателят е изразил несъгласието си с изводите на съда, че е загубил качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност поради извършено погасително плащане от друг кредитор. Плащане действително имало, но то било отнесено за погасяване на други вземания.

Съдът бил обвързан от списъците с приети вземания по чл. 689 от ТЗ и доколкото в тях нямало отразена промяна, безпредметно било да се изследва дали процесуалната легитимация на жалбоподателя е отпаднала поради удовлетворяването му като кредитор.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима. Тя е подадена в едноседмичния срок по чл. 275 от ГПК. Определението има преграждащ характер, тъй като възпрепятства жалбоподателя да постигне желания от него резултат по същество. Затова законосъобразността на този акт подлежи на въззивен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 613а, 1 ал. 3 от ТЗ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

По отношение на ответника ЕТ „Орион - В. Н.” е било открито производство по несъстоятелност с Решение № 383 от 08.10.2019 г. по д.н. № 123/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. Търговецът е обявен в несъстоятелност с Решение № 260080 от 30.11.2022г. по същото дело. Започнало е осребряването на имуществото му.

Поради отвод на съдиите в ОС–Бургас производството е продължило пред ОС–Сливен, където е образувано дело по несъстоятелност № 20262200900005 по описа за 2026 година.

Жалбоподателят Р. Я. се е легитимирал като кредитор в производството по несъстоятелност с вземане на стойност 4871 евро (9500 лева) за претъпени вреди, изразяващи се в платена от него към трето лице - В.

Ив. В. от гр. Варна - неустойка по сключен на 05.01.2020 г. предварителен договор за продажба на вилен имот гр. Варна, район Приморски, ул. „26-та“ № 15. Жалбоподателят не изпълнил договора, тъй като ответницата В. Н. се намирала в имота. Тя трябвало да го предаде принудително по изп. дело №116/2020 год. на ЧСИ peг. № 718 с район на действие ОС–Варна, но изпълнението било спряно чрез неоснователно налагани обезпечителни мерки (съгл. Определение № 521 от 09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 342/2021 г. на ОСВарна, отменено с Определение № 60 от 07.04.2021 г. по ч.гр.д. № 163/2021 г. на АС – Варна; съгл. Определение № 76 от 17.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 447/2021 г. на ОС - Бургас, отменено с Определение от 22.06.2021 г. по ч.гр.д.

№ 1826/21 г. на ВКС, III гр. отд.,; съгл. Определение № 86 от 22.07.2021 г. по т.д. № 127/2021 г. на ОС - Силистра, отменено с Определение № 387 от 13.10.2021 г. по ч.т.д. № 540/21 г. на АС – Варна).

Гореописаното вземане за вреди не е прието като лихвоносно. То е било признато с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ съгласно Решение № 83 от 12.10.2023 г. по търговско дело № 20232001000151 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 694, ал. 1, т.

2 от ТЗ.

Жалбоподателят Я. е предявил пред съда по несъстоятелността и други вземания, които обаче не са били приети при одобряването на съставените от синдика списъци по реда на чл. 692 от ТЗ. Последвалите положителни установителни претенции по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ са били 2 отхвърлени с влезли в сила решения по търговски дела № 397/2021 г. и № 398/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

С молба от 22.04.2026г. Я. е поискал от ОС – Сливен освобождаване на синдика Т. Ив. на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ, тъй като същият не бил изпълнявал задълженията си.

С Определение № 42 от 04.05.2026 г. съдът е освободил синдика, но на основание чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ – по повод предявено на 30.04.2026 г. писмено искане от страна на мажоритарния кредитор „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД с ЕИК *********. Със същия акт за синдик е назначен М. Г. С..

С молбата си от 30.04.2026 г. кредиторът „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД е заявил, че е погасил вземането на жалбоподателя Я. на стойност 4871 евро, като е приложил платежно нареждане от 29.04.2026 г.

При тази обстановка постановеното от съда по несъстоятелността определение от 08.05.2026 г., с което молбата на жалбоподателя по чл. 657, ал.

2 от ТЗ е оставена без разглеждане, се явява правилно като краен резултат.

Определението от 04.05.2026 г., с което синдикът Т. Ив. е бил освободен на основание чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ, е окончателно и прави безпредметно разглеждането на молбата на жалбоподателя, целяща отстраняването на Ив. от заеманата длъжност.

Независимо от обстоятелството, че не се е стигнало до изследване на виновното поведение на синдика, евентуални претенции за вреди в тази връзка подлежат на разглеждане по друг ред съгл. чл. 663 от ТЗ.

От друга страна следва да бъде съобразено и извършеното погасително плащане от кредитора „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД в полза на жалбоподателя Я.. Обосновани са разсъжденията на първата инстанция, че плащането е произвело ефект по силата на чл. 73 от ЗЗД. Дали платецът е имал правен интерес би имало значение не за проявлението на този ефект, а за евентуалното встъпване в правата на удовлетворения кредитор по силата на чл. 74 от ЗЗД.

Безпочвена е застъпената в жалбата теза, че плащането било отнесено за погасяване на други вземания, доколкото такива не са били приети в производството по несъстоятелност. Кредиторът „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД е описал недвусмислено какво погасява.

В обобщение следва да се отбележи, че са налице две процесуални пречки за произнасянето на първоинстанционния съд по същество – 3 освобождаването на синдика Ив. на друго основание и отпадането на легитимацията на жалбоподателя като кредитор заради погасително плащане, извършено от друг кредитор.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43 от 08.05.2026 г. по дело по несъстоятелност № 20262200900005 по описа за 2026 година на Окръжен съд – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4