(1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.