Акт № 1669 от 05.11.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430101540 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Й. В. и Г. Й. В. срещу Т. Д. Г. за признаване на установено по отношение на ответника, че всяка от ищци притежава по по ½ ид.ч., на основание придобивна давност, от правото на собственост върху ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. ***, заедно с построените в него сгради с идентификатори №***, №***, №***,

№***, №***, №***.

Исковата претенция е основана на твърденията, че ищците владеят процесните имоти от 1958 г., когато с протокол за спогодба по гр.д. №399/1958 на Народен съд гр.

Плевен, *** получава в свой дял дворно място 2850 кв.м. в с. ***, съставляващо парцел 2-втори-483, в стр. квартал 23 на селото. *** се сочи, че е баща на ***, негов единствен наследник, а страните по делото са негови внуци. Ищците са дъщери на сина му ***, а ответникът е син на дъщеря му *** Г.а. Семейството на *** владели и ползвали обектите необезпокоявано от 1976 г., когато *** Г.а напуска семейното жилище и заживява в гр. Плевен със съпруга и сина си, настоящ ответник. С декларация от 19.04.1966 г. *** разрешил на *** да направи постройки в имота, за което се прилагат писмени доказателства, а именно жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански сгради. Формулира се довод, че съгласно параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и параграф 16 от ДР на ЗУТ, строежите се запазват, макар да са изградени без съответните строителни книжа, каквито безспорно са процесните сгради. След смъртта на *** през 1990 г., синът му *** и семейството му живее в процесните имоти, ползва ги и ги стопанисва, като са извършвали множество ремонтни дейности, както и дейност по поддръжка на обектите, обработка на земята в двора, лозето и гроздобер, както и отглеждане на различни животни. Тези действия били явно демонстрирани пред всички съседи и трети лица. Другите наследници в нито един момент не оспорили фактическата власт, тъй като дори не се появявали в имота. Така в продължение на повече от 50 години, ищците осъществяват спокойно, явно и непрекъснато владение, с което са осъществили фактическа власт върху тях с 1 намерения да своят като собственици по см. на чл. 79 ЗС. Поради това се формулира довод, че са придобили правото на собственост върху процесните обект въз основа на непрекъснато давностно владение в продължение на 10 години.

Ищците обосновават своя правен интерес от предявения иск с това, че целят да се снабдят със съответните официални документи, удостоверяващи този факт, а за да се ползват от материалноправните последици на придобивната давност, следвало да се позоват на нея. Наследодателят на ищците не се е позовавал на нея приживе, поради което ищците се позовават на последиците от нея, в съответствие със задължителните разяснения на т.2 от ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Сложният фактически състав считат, че се е осъществил още по време на техния наследодател към 1986 г., когато е изтекла 10 годишната давност. Позовават се и на изтекла придобивна давност в полза на ищците, към което присъединяват евентуално владението на своя наследодател.

Описаните по-горе фактически действия по упражняване на фактическата власт били упражнявани съвместно, заедно с техния баща. Молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,, който признава предявения иск, на осн. чл.237,ал.1 ГПК, тъй като никога не е владял, ползвал или управлявал обектите, като моли да бъде приложено правилото на чл. 78,ал.2 ГПК.

Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото, не е получавал покана или друг вид уведомление или искане. Не притежава и документ за собственост, който да породи правен интерес. Счита, че не дължи разноски с оглед направеното признание на иска и факта, че не е дал повод за завеждане на делото.

В с.з. ищците поддържат исковата молба, молят тя да бъде уважена и претендират сторените по делото разноски.

В с.з. ответникът не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници №09-058/17.02.2022 г. на Община Плевен се установява, че *** е починал на 23.12.2018 г., като е бил женен и е оставил за свои наследници: *** В., починала на 09.07.2021 г., М. Й. В. и Г. Й. В.-дъщери.

От удостоверение за наследници №09-042/02.03.2026 г. на Община Плевен се установява, че *** е починал на 10.02.1990 г., вдовец, и е оставил за свои наследници ***, син, и неговите наследници посочени по –горе, и *** Г.а, дъщеря, която починала на 13.12.1990 г. и нейните наследници *** Т.ов Г., починал на 01.11.2025 г., съпруг, и Т.

Д. Г., техен син.

От удостоверение за наследници №09-043/02.03.2026 г. на Община Плевен се установява, че *** починал на 13.01.1890 г. и оставил за свои наследник ***.

Видно от протокол от 10.05.1958 г. по гр.д.№399/1958 г. на Плевенския народен съдия, е че *** е приел и получава в свой дял дворно място от 2850 кв.м., в гр. ***- Плевенско, съставляващо парцел 2-втора-483, в стр. квартал 23 на селото.

От декларация от 19.04.1966г. на л.36 се установява, че *** е разрешил на своя син *** да построи лятна кухня в дворно място парцел II-483 в кв. 23 по плана с. ***, за което е издадено и строително разрешение №43 от 1966 г. от председателя на Общинския народен съвет. Издаден е и протокол за дадена строителна линия и ниво.

От приетите справки от МДТ се установява, че като собственици са отразени всички страни по делото за процесните обекти, като няма спор, че към настоящия момент са отразени в КККР под №***, и под №***. 1-6.

От показанията на свид. *** В. се установява, че е съсед на ищците от 1983 г., 2 като за имота се грижили ***, родители на ищците. *** се грижели и за своите родители, за сградите, а след смъртта им, ищците Г. и М. полагали труд, имали насаждения, ремонтирали сградите и в имота не е имало други лица освен тях, нито някой е имал претенции към него. Т. Г. живеел в гр. Плевен и свидетелката никога не го виждала в имота. В имота имало и селскостопански сгради, като ищците не живеят в имота, но си идвали всяка седмица. Те направили и подобрения в едното крило на къщата, като поправили покрива.

От показанията на свид. *** се установява, че ищците са братовчеди на свидетеля, познава ги от както са се родили. Основните родителите на ищците са грижели през годините за имота, а дворът е голям. През годините направили разширение на кухнята, ремонти по вътрешните помещения. Сега ищците живеели в гр. София, но си идвали и имотът е поддържан, почистен. През годините никой нямал претенции към имота и в него живеели само ищците и техните родители. М. се грижела основно за поддръжката на сградите.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени и гласни доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената по закон доказателствена сила и стойност.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. *** и В., тъй като са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими положителни установителни искове с правно осн. чл.

124 ГПК вр. чл. 79,ал.1 ЗС, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед на факта, че ищците не разполагат с титул за собственост, а в публичните регистри, в т.ч. в КККР е отразен собственик ***, наследодател на страните.

Правото на собственост съгласно чл. 77 ЗС се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищците се позовават на изтекла в полза на техния наследодател съгласно чл. 82 ЗС и съответно в тяхна полза изтекла придобивна давност за частта от наследството, преминала в патримониума на ответника. Наследственото правоприемство е универсално, като след смъртта на общия наследодател - ***, на 10.02.1990 г., той е оставил съгласно чл.5 ЗН по равно(1/2 ид.ч.) на своите наследници ***(починал на 23.12.2018 г.), баща на ищците, и *** Г.а(починала на 13.12.1990 г.), майка на ответника. След смъртта им, както и на техните съпрузи, тези равни дялове са преминали в патримониума на ищците(общо 2/4) и ответника(1/2). Правото на собственост върху процесните обекти с идн.

№***, и №***. 1-6, е възникнало въз основа на съдебна спогодба за делба в наследствената маса, от момента в който наследодателя на ***- *** е получил в дял имота на 10.05.1958 г.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, и се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законна презумпция е оборима. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части.

Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт (правна сделка, придобивна давност и др.), от който произтича 3 съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част, а в останалата част съсобствениците държат частта на останалите съсобственици.Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение ( Тълк. Решение №1/06.08.2012 г. по тълк. Д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС.

В разглеждания случай с настъпване на смъртта ***, на 10.02.1990, неговият наследник е *** до смъртта си през 2018 г. се е грижил и поддържал имота с оглед показанията на двамата свидетели. Фактическите действия с които родителите на ищците и самите те са осъществявали фактическа власт върху обектите се изразяват в поддържане на имота и обектите, съответно двора, заплащане на паричните разходи за поддръжка на обектите, вкл. публични задължения. Този факт следва от представените удостоверение от МДТ и показанията на свидетелите. Между *** и *** Г.а е съществувало съвладение за кратко, до нейната смърт през 1990г., а нейните син и ответник не е посещавал имота от дете(показанията на свид. ***). По тези съображения и с оглед задължителните разяснения дадени в Тълк. Решение №1/06.08.2012 г. по тълк. Д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че наследодателят на ищците *** от 10.02.1990 г. до 2018 г. е упражнявал явно, спокойно, необезпокоявано и в продължение на повече от 10 години владение върху ½ ид.ч., която ответникът е придобил по наследство от своята майка *** Г.а, и е придобил правото на собственост върху тази идеална част преди смъртта си. Ето защо, с настъпване на смъртта в наследството на ищците е преминало изцяло правото на собственост върху процесните обекти, за които не е имало претенции от други физически или юридически лица, и всяка от тях притежава равен дял съгласно чл. 5 ЗН- по ½ ид.ч.. На осн. чл. 175 ГПК съдът цени признанието на ответника на изложените обстоятелства наред с всички събрани по делото доказателства, вкл. за факта, че не е упражнявал правомощието владение върху своя дял.