Закон за експортното застраховане

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат условията и редът за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, посочени в чл. 3, ал. 1, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина.

(2) Застраховането по ал. 1 осигурява търговците в случаите на понесени от тях имуществени вреди, настъпили вследствие на търговски или политически риск.

(3) Застраховането по ал. 1 има за цел:

1. осъществяване на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен и реализиране на български инвестиции в чужбина;

2. развитие на експортния потенциал на страната и повишаване конкурентоспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари.

Чл. 2

(1) Дейността по този закон се извършва от акционерно дружество „Българска агенция за експортно застраховане“, наричано понататък „БАЕЗ“ – ЕАД. Застрахователните и презастрахователните договори се сключват от името на „БАЕЗ“ – ЕАД.

(2)

(3) Правата на държавата в общото събрание на акционерите на „БАЕЗ“ – ЕАД, се упражняват от министъра на икономиката.

(4) „БАЕЗ“ – ЕАД, има двустепенна система на управление.

(5) „БАЕЗ“ – ЕАД, осигурява изпълнението на държавната политика при застраховане и презастраховане по този закон на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина.

(6) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката одобрява тригодишна стратегия за дейността на „БАЕЗ“ – ЕАД, в съответствие с националната икономическа политика.

(7) Стратегията по ал. 6 се предлага за одобрение на министъра на икономиката от „БАЕЗ“ – ЕАД.

Чл. 3

(1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните експортни рискове свързани със:

1. производство на български стоки и услуги за износ;

2. финансиране на износа на български стоки и услуги;

3. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;

4. банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в чужбина;

5. банкови гаранции и други преки и косвени гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки, както и извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти с международно финансиране;

6. предекспортно финансиране;

7. презастраховане на застрахователни договори за рискове по т. 1 - 6 и ал. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при условията на взаимност.

(2) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и застраховане срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, които не могат да бъдат застраховани или презастраховани на застрахователния пазар свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика, въз основа на решение на надзорния съвет на „БАЕЗ“ – ЕАД.

(3) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 “БАЕЗ” - ЕАД, може да осъществява дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции за експортно застраховане при условията на вазимност.

(4) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и застраховане на банкови и небанкови кредити, отпускани на малки и средни предприятия.

Чл. 3а

(1) При предоставяне на застрахователно покритие от “БАЕЗ” - ЕАД, съвместно с организация или държавна институция на държава - членка на Европейския съюз, по сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави - членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите на Типовата спогодба за уреждане на взаимните задължения на експортните застрахователи съгласно приложение № 1.

(2) Спогодбата по ал. 1 урежда взаимните задължения на експортните застрахователи от държавите - членки на Европейския съюз, в случаите, когато са налице следните условия:

1. дадено предприятие, наричано по-нататък “главен изпълнител”, наема като подизпълнител едно или няколко предприятия, наричани по-нататък “подизпълнители”, от една или от няколко държави - членки на Европейския съюз, за сделка за износ, по която страна е главният изпълнител, сключена с дадено предприятие, наричано по-нататък “купувач”, намиращо се във:

2. главният изпълнител се задължава да изплати на подизпълнителя или на подизпълнителите частта от сумите, дължими от купувача, както и да изпълни, при необходимост, всички формалности по превода на частта от изплатените от купувача суми на подизпълнителя или подизпълнителите;

3. не съществуват договорни отношения между подизпълнителя или подизпълнителите и купувача;

4. експортният застраховател на главния изпълнител, наричан по-нататък “главен застраховател”, и експортният застраховател или експортните застрахователи на подизпълнителя или подизпълнителите, наричани по-нататък “съвместни застрахователи”, приемат да гарантират според съответните си общи условия частта от изпълняваната в страната им сделка срещу определените от тях рискове във всяка отделна спогодба.

(3) Страните по спогодбата могат да договарят и допълнителни условия, доколкото те не противоречат на разпоредбите на Типовата спогодба по приложение № 1.

Чл. 3б

(1) При предоставяне на застрахователно покритие пряко или косвено за сметка или с подкрепата на една или няколко държави - членки на Европейския съюз, по сделки, свързани с износа на стоки и/или услуги, с произход от държавите - членки на Европейския съюз, при които общата продължителност на риска е равна или по-голяма от две години, като се отчита и периодът на погасяване, включително продължителността на производството, се прилагат разпоредбите на Общите принципи при застраховане на експортни кредити съгласно приложение № 2.

(2) Общите принципи по ал. 1 не се прилагат при застраховане на тръжни гаранции, гаранции за връщане на авансови вноски, за добро изпълнение и гаранционни удръжки, както и за покритие на рисковете, свързани със съоръжения и материали за строителство, което се извършва в страната в изпълнение на търговски договор.

(3) “БАЕЗ” - ЕАД, застрахова съгласно Общите принципи по приложение № 2 сделките, свързани с износа на стоки и/или услуги, предназначени за държави, които не са членки на Европейския съюз, и тези сделки са финансирани от кредит на купувача или кредит на доставчика, или които се плащат в брой.

Чл. 4

Непазарен риск по този закон е:

1. краткосрочен търговски и политически риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;

2. средносрочен търговски и политически риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;

3. дългосрочен търговски и политически риск.

Чл. 5

(1) Пазарен риск по този закон е всеки търговски или политически риск за срок до две години, при който длъжник по договора за износ е частноправен или публичноправен субект, който е юридическо или физическо лице от държава, определена като държава с пазарен риск.

(2) Списък на държавите с пазарен риск по ал. 1 се приема и обнародва в „Държавен вестник“ от Министерския съвет.

Чл. 6

(1) Политически риск по този закон е:

1. настъпване на извънредни обстоятелства в държавата на длъжника или в трета, свързана с плащанията държава, възпрепятстващи уреждането на задължения, свързани с производството и износа на български стоки и услуги или с осъществяването на български инвестиции в чужбина, в това число:

2. отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане, когато длъжник е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност;

3. ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които Република България е страна, препятстващи изпълнението на сключени преди тяхното въвеждане договори за износ.

(2) В случаите на средносрочен и дългосрочен риск при застраховане на експортни кредити ал. 1 се прилага, доколкото в т. 15 - 22 от Общите принципи по приложение № 2 не е предвидено друго.

Чл. 7

(1) Търговски риск по този закон е:

1. неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договора;

2. закъснение на дължимо плащане след настъпване на датата на плащането, указана в договора, по причини, несвързани с изпълнението на договора;

3. едностранно прекратяване на договор от длъжника без наличието на правно основание за това;

4. отказ на длъжника да приеме стоките или услугите – предмет на договора, без наличието на правно основание за това.

(2) В случаите по ал. 1 не е налице търговски риск, когато длъжник по договора е чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда държава.

(3) В случаите на средносрочен и дългосрочен риск ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в т. 14 - 16 от Общите принципи по приложение № 2 не е предвидено друго.

Чл. 8

При застраховане по чл. 3, ал. 1 размерът на застрахователното обезщетение е не повече от 95 на сто от застрахователната сума.

Чл. 9

(1) В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата от централния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят при недостиг на средствата по сметката по чл. 14, ал. 2 във основа на акт на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

(3)

(3) При недостиг на средствата по ал. 1 разликата се покрива за сметка на бюджета на Министерството на икономиката.

Чл. 10

(1) “БАЕЗ” - ЕАД, може да сключва застрахователни и презастрахователни договори по чл. 3 до размера на застрахователния си капацитет.

(2) Застрахователен капацитет е сборът от:

1. общия размер на застрахованите кредитни лимити по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон;

2. общия размер на кредитните лимити по този закон, одобрени и предложени от “БАЕЗ” - ЕАД, на потенциалните застраховани износители или инвеститори;

3. общия размер на кредитните лимити, по които “БАЕЗ” - ЕАД, е презастраховател, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7;

4. общия размер на очакваните приходи от прогнозираното развитие на дейността на “БАЕЗ” - ЕАД.

(3) Сборът по ал. 2 се намалява със сумата от презастрахованите кредитни лимити по сключените от “БАЕЗ” - ЕАД, договори за презастраховане.

(4) Застрахователният капацитет не може да надвишава сумата на предвидения размер на средствата от държавния бюджет за изплащане на обезщетения по застрахователни договори по чл. 3 за съответната година, умножена с коефициент, одобрен с решение на Министерския съвет.

(5)

(6) Методиката и редът за определяне на коефициента по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 10а

(1) “БАЕЗ” - ЕАД, е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Кодексът за застраховането се прилага за “БАЕЗ” - ЕАД, доколкото с този закон не е уредено друго.

(2) Кодексът за застраховането не се прилага за дейността на “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон, с изключение на разпоредбите на част четвърта, които се прилагат за застрахователните правоотношения, възникнали по този закон.

Чл. 10б

“БАЕЗ” - ЕАД, изготвя и изпраща дължимите нотификации съгласно раздел IV от Общите принципи по приложение № 2.

Чл. 11

(отменен)

(1) Към Министерския съвет се създава Междуведомствен съвет по експортно застраховане за провеждане на държавната политика при застраховане и презастраховане по този закон на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, който определя основните принципи в дейността на “БАЕЗ” - ЕАД.

(2) Междуведомственият съвет се състои от 6 членове. Министърът на икономиката по право е председател на Междуведомствения съвет.

(3) Министърът на икономиката, министърът на финансите, министърът на земеделието, храните и горите, министърът на външните работи, и председателят на Комисията за финансов надзор предлагат свой представител за член на Междуведомствения съвет.

(4) Министър-председателят назначава членовете на Междуведомствения съвет.

Чл. 12

(отменен)

Междуведомственият съвет е жегодно предлага размера на средствата за изплащане на застрахователните обезщетения по чл. 6 за включване в проекта на държавния бюджет за следващата година.

Чл. 13

(1) Надзорният съвет:

1. изготвя тригодишна стратегия за дейността на „БАЕЗ“ – ЕАД, в съответствие с националната икономическа политика и я предлага на министъра на икономиката;

2. предлага на министъра на икономиката размера на средствата по чл. 9, ал. 1, които да бъдат включени в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;

3. ежегодно приема класификация на държавите по степен на риск и определя максималния размер на експозициите по държави;

4.

5. ежегодно подготвя годишен отчет за дейността по чл. 3 и го представя чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма в Министерския съвет до 31 май на следващата календарна година;

6. ежегодно одобрява методология за разделяне на разходите във връзка с дейността по чл. 3;

7. ежегодно одобрява инвестиционна програма на „БАЕЗ“ – ЕАД;

8. изисква на всяко тримесечие от управителния съвет на „БАЕЗ“ – ЕАД, информация относно сключените застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на застрахования износ и инвестиции, размера на заявените кредитни лимити за застраховане, съпоставени със застрахователния капацитет на „БАЕЗ“ – ЕАД, изплатените застрахователни обезщетения и предявените, но неизплатени застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по този закон;

9.

10. приема и други решения във връзка с дейността на “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон.

(2)

(3) Министърът на икономиката прави предложение до Министерския съвет за приемане на решение за прехвърляне на сключените от „БАЕЗ“ – ЕАД, по реда на този закон застрахователни и презастрахователни договори в случай на откриване на производство за ликвидация или несъстоятелност на „БАЕЗ“ – ЕАД.

Чл. 13а

(1) Държавата гарантира изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3. Застрахователни обезщетения за текущата година се изплащат до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на чл. 9.

(2) Механизмът за заявяване на средствата по чл. 9 и за изплащане на застрахователни обезщетения със средства по чл. 9, ал. 1 се определя с наредбата по чл. 10, ал. 6.

Чл. 14

(1) За дейността по този закон „БАЕЗ“ – ЕАД, води отделна аналитична счетоводна отчетност.

(2) За извършването на финансовите операции във връзка с дейността по този закон се открива и води отделна банкова сметка на „БАЕЗ“ – ЕАД.

(3) Разпореждането със средствата по сметката по ал. 2 се извършва при условия и по ред, утвърдени от Надзорния съвет.

(4) Застрахователните обезщетения по чл. 3, ал. 1 и 2 се изплащат от „БАЕЗ“ – ЕАД.

(5) Средствата по сметката по ал. 2 се набират от:

1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон;

2. трансфер на средства, определени със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, за дейността на “БАЕЗ” - ЕАД, по чл. 3;

3. дарения и безвъзмездни помощи;

4. други приходи.

(6)

1. изплащане на застрахователни обезщетения и отстъпени премии във връзка с дейността по чл. 3;

2. изплащане на възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;

3. покриване на административни разходи за дейността на „БАЕЗ“ – АД, по този закон;

4. други извършени разходи във връзка с дейността на „БАЕЗ“ – АД, по този закон.

(7) Средствата по сметката по ал. 2 се набират от:

1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” - ЕАД, по този закон;

2. трансфер на средства, определени със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, за дейността на “БАЕЗ” - ЕАД, по чл. 3;

3. дарения и безвъзмездни помощи;

4. други приходи.

(6) Приходите и разходите по извънбюджетната сметка се утвърждават и отчитат по реда на чл. 47 и 49 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(8) Контролът върху финансовите операции във връзка с дейността по чл. 3 се осъществява от Сметната палата.

Чл. 15

(1) Средствата по сметката по чл. 14, ал. 2 не могат да се използват за удовлетворяване на задължения към кредитори по застрахователни договори, сключени от „БАЕЗ“ – ЕАД, за собствена сметка, както и за административни и други разходи на „БАЕЗ“ – ЕАД, за дейността извън посочените в чл. 3.

(2) В случай на обявяване на „БАЕЗ“ – ЕАД, в несъстоятелност средствата по сметката по чл. 14, ал. 2 не влизат в масата на несъстоятелността.

Чл. 16

„БАЕЗ“ – ЕАД, периодично предоставя информация на министъра на икономиката за извършените операции по сметката по чл. 14, ал. 2.

Чл. 17

Приходите от дейността по чл. 3 и приходите по чл. 14, ал. 5, т. 3 и 4 се освобождават от държавни и местни данъци и такси.

§ параграф единствен

По смисъла на този закон:

1. „Български стоки“ са стоките, чийто български произход е удостоверен с документ, издаден от компетентните органи на Република България.

2. „Български услуги“ са услуги, предоставяни от търговец, регистриран по Търговския закон на Република България, на чуждестранно физическо или юридическо лице.

3. „Краткосрочен риск“ означава риск за период до една година.

4. „Средносрочен риск“ означава риск за период от една до пет години.

5. „Дългосрочен риск“ означава риск за период над пет години.

§ 2

(отменен)

В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на търговията и туризма предлага на Министерския съвет за приемане правилник за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане.

§ 3

(отменен)

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Приложение 1

Приложение № 1към чл. 3а, ал. 1 ТИПОВА СПОГОДБА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ВЗАИМНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЕКСПОРТНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ 1. Задължения на главния застраховател Главният застраховател, който единствен управлява риска, включително риска, свързан с подизпълнителите, се задължава: а) да застрахова главния изпълнител за неговата част от сделката по отношение на определените във всяка спогодба рискове; б) да не приема никакво изменение на условията по изпълнение на сделката (размер, доставка, заплащане и други) или на сключения договор между главния изпълнител и подизпълнителя или подизпълнителите в изпълнение на сделката, освен по взаимно съгласие със съвместния или съвместните застрахователи; в) да не освобождава себе си от отговорност съгласно издадената полица, когато отговорността е вследствие на неизпълнение от главния изпълнител, без да уведоми за това съвместния застраховател; г) да не се произнася по срока на валидност на полицата, без да уведоми съвместния или съвместните застрахователи; д) да уведомява съвместния или съвместните застрахователи за всеки известен му факт, който би могъл да промени естеството или значението на риска или да доведе до загуба; е) в случай на загуба или на опасност от настъпване на загуба да се консултира със съвместния или съвместните застрахователи за мерките, които следва да се предприемат; решението за признаване на загуба трябва да се вземе по взаимно съгласие, доколкото това е възможно, като размерът на обезщетението и условията за неговото уреждане се определят съгласно разпоредбите на всяка полица; ж) в случай на загуба да предприема или да изиска от главния изпълнител предприемането на необходимите мерки за покриване на неплатените суми, изплащането на съвместния застраховател на дължимата му сума от получените суми и изпълнението, при необходимост, на формалностите по превода им; възникналите за главния застраховател разходи по изплащане на дължимите суми се поделят пропорционално между застрахователите съгласно покритата част от сделката; з) в случай на отпадане на предоставена на главния изпълнител гаранция да направи всичко възможно да изпълни задълженията си по тази точка. 2. Задължения на съвместните застрахователи Всеки съвместен застраховател се задължава: а) да застрахова подизпълнителя в страната си за неговата част от сделката срещу рисковете, определени от него във всяка спогодба; б) да не приема изменение на сключения между главния изпълнител и подизпълнителя или подизпълнителите договор за изпълнение на сключената с купувача сделка освен по взаимно съгласие с главния застраховател; в) да не освобождава себе си от отговорност съгласно издадената полица, когато отговорността е в резултат на неизпълнение от страна на подизпълнителя, без да уведоми за това главния застраховател; г) да не се произнася по срока на валидност на полицата, без да уведоми главния застраховател; д) да уведомява главния застраховател за всеки известен му факт, който би могъл да промени естеството или значението на риска или да доведе до загуби; е) в случай на отпадане на предоставена на подизпълнителя гаранция да направи всичко възможно да изпълни задълженията си по тази точка. 3. Консолидиране В случай на договор за консолидиране на дълг на страната на купувача главният застраховател и съвместният или съвместните застрахователи се консултират за начините и средствата за решаване на специфичните проблеми, възникнали от договора за консолидиране. 4. Действия при кредит на купувача Когато експортните застрахователи от Общността смятат, че системите им за кредитиране на купувача са достатъчно съвместими, могат да се договорят да предоставят или застраховат заедно един кредит на купувача за цялата сделка, като в този случай разпоредбите на спогодбата се прилагат по аналогия. 5. Арбитраж Всеки спор, свързан със спогодбата, който не е решен доброволно, се отнася пред арбитраж, съставен от трима арбитри. Всяка от заинтересованите страни посочва арбитър. Третият арбитър се определя от председателя на Съда на Европейските общности, който изпълнява функциите на председател на арбитража. Относно процедурата се прилагат Правилата за помирение и арбитраж на Международната търговска камара.

Приложение 2

Приложение № 2към чл. 3б, ал. 1 ОБЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ЗАСТРАХОВАНЕ НА ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ Раздел I Съставни елементи на покритието Част 1 Общи принципи и определения 1. Обхват на общите принципи а) Общите принципи се прилагат за застрахователно покритие, наричано по-нататък “покритие”, по сделки за кредит на доставчика с публичноправен или частноправен купувач и за покритие по сделки за кредит на купувача с публичноправен или частноправен заемополучател. б) Общите принципи се прилагат за покритие на всички рискове, определени в т. 4. Независимо от това застрахователят може да реши за всеки отделен случай да ограничи покритието си само за някои от тях. в) Когато всички задължения на даден частноправен длъжник са изцяло и безусловно гарантирани от публичноправен субект по смисъла на т. 5, се прилагат принципите за публичноправните длъжници. С понятието “длъжник”, използвано в това приложение, се обозначава както купувачът, така и посоченият в т. 1, буква “а” заемополучател или техен гарант по застрахованата сделка. 2. Характеристики на кредита на доставчика а) Понятието “кредит на доставчика” се отнася за търговски договор за износ на стоки и/или услуги, с произход от държави - членки на Европейския съюз, сключен между един или няколко доставчици и между един или няколко купувачи, по силата на който купувачът се задължава да плати на доставчика в брой или с кредит. б) Правилата относно покритието на кредит на доставчика се прилагат, когато това покритие се предоставя на предприятие, установено в държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност. в) Ако търговски договор се финансира чрез кредит на купувача или друго финансово споразумение, за покритието, което се дава на износителя по търговския договор, се прилагат правилата, валидни и за покритие при кредит на доставчика. 3. Характеристики на кредита на купувача а) Понятието “кредит на купувача” се отнася за споразумение за заем, сключено между една или няколко финансови институции и един или няколко заемополучатели, с което се финансира търговски договор за износ на стоки и/или услуги с произход от държава - членка на Европейския съюз, по силата на което споразумение институцията, предоставяща заема, се задължава да плати на доставчика по търговския договор в брой за сметка на купувача/заемополучателя, а купувачът/заемополучателят възстановява средствата на институцията съгласно условията по кредита. б) Правилата относно покритието на кредит на купувача се прилагат, когато това покритие се предоставя на финансови институции независимо от тяхното място на установяване или регистрация, доколкото кредитът на купувача представлява безусловно задължение на заемополучателя да изплати неговия дълг независимо от изпълнението на финансирания търговски договор. в) Правилата относно покритието на кредит на купувача се прилагат и за покритието, предоставено на финансова институция по отношение на ценни книги, платими при предявяване, надлежно държани от финансовата институция и платими от купувача по силата на условията по финансиране на търговския договор. 4. Определение на покритите рискове а) Търговският риск в случаите на частноправни длъжници е определен в т. 14, 15 и 16. б) Политическият риск в случаите на частноправни длъжници е определен в т. 17 - 22, а в случаите на публичноправни длъжници - съответно в т. 15 - 22. в) Производственият риск е определен в т. 6, буква б