Решение № 12810 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12810 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110107702 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца Я. К. Д. срещу ответника „Б. обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед ЧР-№ .г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, издадена от ответника и за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „Р.“ в отдел „А.“ при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищецът Я. К. Д. твърди, че работил при ответника „Б. по силата на трудов договор № . от 29.12.2016г. на длъжност „Ръ.“, считано от 03.01.2017г. За периода от 03.01.2017г. до 13.12.2022г. ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответника на посочената длъжност по силата сключения трудов договор и допълнителни споразумения към него. На 13.12.2022г. на ищеца била връчена Заповед № ЧР-.г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието съгласно Протокол от 27.07.2022г. на едноличния собственик на капитала и Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от управителния съвет в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на управление на Г. от 27.07.2022г., Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от управителния съвет в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на управление на В. от 27.07.2022г., Протокол № ./27.02.2022г. от заседание на НС на Б. и Протокол от 27.07.2022г. на заседание на УС на Б..

Ищецът оспорва извършеното уволнение с доводи, че длъжността, която заемал преди уволнението не била част от ръководството на предприятието, тъй като не била свързана с основната дейност на дружеството и по никакъв начин не се отразявала на резултата от нея, а имала технически и административен характер. Твърди, че дейността на управлявания от него отдел не намирала място в бизнес програмата на работодателя, което произтичало от специфичната регулация в областта на застраховането по отношение обхвата на тази програма и изричната правна уредба на ръководството на застрахователя, какъвто е ответникът, в чл. 79 и сл. КЗ. Твърди, че с решенията от 27.07.2022г. на управителния орган на ответника не била поставена бизнес задача, постигането на която да обосновава правото му на уволнение и избор на ръководен/управленски екип. Отделно от това, счита, че дейността на отдел „А.“ на ответника не била включена в бизнес програмата на дружеството за 2022-2024г., която следвало да е приета от УС и НС и одобрена от 1 министъра на икономиката. Оспорва извършеното уволнение и поради това, че ответникът не бил субект, който може да упражнява правото на работодателя по смисъла на чл. 328, ал.

2 КТ, тъй като счита, че ответното дружество осигурявало изпълнение на държавната политика при застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина и че основаният му източник на финансиране били средства от държавния бюджет, които обстоятелства не го определяли като стопански субект, търговско предприятие, чиято основна цел да е постигане на търговска печалба, а оттам и за него липсвала законовата възможност да използва основанието за прекратяване на трудовите правоотношения с лица от ръководството му на основание чл. 328, ал. 2 КТ. С оглед изложеното иска съдът да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено с процесната Заповед ЧР-№ .г., както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност при ответника – „Ръ.“. Претендира разноски за производството.

Ответникът „Б. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва ищецът да е заемал длъжността „Ръ.“ при него, както и трудовото му правоотношение да е прекратено с процесната заповед и на посоченото основание. Намира извършеното уволнение за законно, тъй като ищецът бил част от ръководството на предприятието, което следвало както от отредения код на длъжността по НКПД, така и предвид възложените на ищеца трудови функции, и с оглед мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Твърди, че ръководителят на отдел „А.“ ръководел и контролирал цялостното материално-техническо обезпечаване на „Б., поради което дейността му била пряко свързана с управлението на административните разходи на дружеството, а последните били включени във финансовата част на бизнес-програмата и участвали при формиране на годишния финансов резултат на дружеството. Именно поради това ръководителят на отдела бил пряко подчинен на ресорния изпълнителен член на Управителния съвет и представляващ ответника В.. Твърди, че за именно поради тясната връзка на отдел „А.“ с изпълнение на бизнес програмата и постигане целите на дружеството, за отдела били утвърдени индивидуални годишни цели и задачи с решение на УС на дружеството от 09.03.2023г., а при извършена предварителна проверка за дейността на ищеца били установени сериозни пропуски при избор на изпълнител за извършените през 2021г. СМР в офиса на дружеството, резултатите от която проверка били обективирани в доклад от 24.03.2023г. Оспорва ответникът да не е предприятие, за което е приложимо използването на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като „Б. било търговско акционерно дружество, което работело на пазарен принцип, със средства, основно набирани от извършваната от дружеството дейност – от застрахователни премии по сключени застрахователни договори по ЗЕЗ. Действително държавата била едноличен собственик на капитала на дружеството, но същата единствено гарантирала изплащането на застрахователните обезщетения за дейността по чл. 3 от Закона за експортното застраховане само при недостиг на средства по самостоятелната банкова сметка на дружеството. Счита, че уволнението е извършено законосъобразно – с писмена заповед, издадена от субекта на работодателска власт при наличие на всички изискуеми предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски за производството.

Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено с оспорената заповед.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че длъжността на ищеца е ръководна, че е сключен нов договор за управление и одобрена бизнес програма, за постигането на която новите управители са се задължили, че новите управители са започнали да изпълняват задълженията си, че уволнението е извършено в законоустановения срок по чл. 328, ал. 2 КТ.

2

Безспорни между страните са фактите, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Ръководител/началник, административен отдел“ с код по Н. по силата на трудов договор № . от 29.12.2016г. и допълнително споразумение към него от 01.07.2020г., както и че същото е прекратено на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ с оспорената заповед ЧР-№ .г., издадена от ответника.

Не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че с решение от 27.07.2022г., обективирано в Протокол № . от извънредно заседание на Надзорния съвет на „Б. от същата дата, и решение от 27.07.2022г., обективирано в Протокол от заседание на Управителния съвет на ответника от същата дата, лицата Г. и В. са избрани за членове на УС на ответника с мандат от 5 години, считано от вписването на решението в Търговския регистър на Р. и за изпълнителни директори на ответното дружество, които да го представляват заедно. Не е спорно и се установява от публичните данни, оповестени в ТР, че вписването на решението е извършено на 03.08.2022г. Установява се и че с новите изпълнителни директори са сключени договори за възлагане управлението на изпълнителен член от Управителен съвет в Еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на управление от 27.07.2022г., които са представени по делото и чийто срок е 5 години от вписването на лицата като изпълнителни членове на УС в ТР, което вписване беше установено да е извършено на 03.08.2022г., откогато съдът намира, че новите изпълнителни директори са започнали изпълнение на договорите за управление.

От посоченото обстоятелство следва и изводът, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ със заповед ЧР-№ .г., връчена му лично на 13.12.2022г., е извършено в рамките на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ.

Спорни между страните са обстоятелствата дали ответникът е сред субектите, които могат да прилагат реда за прекратяване на трудовите правоотношения със служителите си по чл. 328, ал. 2 КТ, дали длъжността на ищеца е била част от ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ, както и дали с договорите за управление, респ. бизнес програмата е била поставена бизнес-задача, включваща дейността на отдел „А.“, за изпълнението на която да са се задължили новите изпълнителни директори.

По първия спорен въпрос съдът намира следното: съгласно вписването в Търговски регистър ответникът „Б. е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – Министерство на икономиката, с двустепенна система на управление, включваща Управителен съвет, който управлява и представлява дружеството и Надзорен съвет, който контролира дейността на Управителния съвет, и с основен предмет на дейност: застраховане от свое име и за своя сметка срещу пазарен риск по смисъла на чл. 5 от Закона за експертното застраховане /обн. ДВ бр. 61/ 1998г., изм. И доп. ДВ бр. 112/2001г.; застраховане от свое име и за сметка на държавата срещу непазарен риск съгласно Закона за експертното застраховане /обн. ДВ бр. 61/ 1998г., изм. И доп. ДВ бр. 112/2001г.; застраховането по ал. 1 се осъществява чрез извършване на следните видове застраховки – „Застраховка на кредити“, „Застраховка на гаранции“, „Застраховка на разни финансови загуби“; Агенцията извършва от свое име и за своя сметка в съответствие със Закона за застраховането и следните видове застраховки – „Застраховка на товари по време на превоз“, „Застраховка на щети и имущество“; Агенцията управлява набраните от застраховането средства.

Съгласно чл. 14 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ), регламентиращ дейността на ответника в частта, касаеща застраховането за сметка на държавата, „за дейността по този закон "Б., води отделна аналитична счетоводна отчетност. За извършването на финансовите операции във връзка с дейността по този закон се открива и води отделна банкова сметка на "Б., като средствата по тази сметка се набират от 1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от "Б., по този закон; 2. трансфер на средства, определени със закона за държавния бюджет на Р. за съответната година, за дейността на "Б., по чл. 3; 3. дарения и безвъзмездни помощи; 4. други приходи и се разходват за 1. изплащане на застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори от "Б., по този закон; 2. изплащане на отстъпени премии при презастраховане на дейността на "Б., от друг застраховател; 3. изплащане на комисиони на чужд застраховател 3 при презастраховането му от "Б.; 4. административни разходи за дейността на "Б., по този закон до размер, определен от Надзорния съвет; 5. други извънредни разходи във връзка с дейността на "Б., по този закон. Разпореждането със средствата по сметката по ал. 2 се извършва при условия и по ред, утвърдени от Надзорния съвет. Съгласно чл. 13а от ЗЕЗ „Държавата гарантира изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3, включваща застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина. Застрахователни обезщетения за текущата година се изплащат до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на чл. 9.