Чл. 1
Този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Чл. 2
(1) Собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право:
1. или на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизането на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците, се увеличават с тяхната стойност;
2. или на част от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1;
3. или на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1.
(2) Същите права имат и собствениците на земи и на съществувалите върху тях при одържавяването или отчуждаването им сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, макар и да не са били включени в дълготрайните активи на сегашните им притежатели, ако върху тях са изградени или на мястото на които са изградени сгради, постройки или съоръжения, които към влизането на този закон в сила са включени в тези активи или е трябвало да бъдат включени в тях в изпълнение на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
(3) Правата по ал. 1 имат и лицата, на които собствеността на земята или на част от нея, както и собствеността на съществуващи върху нея сгради, постройки и съоръжения е възстановена реално, ако те пожелаят да я заменят с акции или с идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя, или върху терена, към който тя е присъединена. В такъв случай стойността на реално възстановената собственост се определя по действащи пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила и се увеличава със стойността на дължимите обезщетения за ползването на реституираните земи, сгради, постройки и съоръжения за времето от 25 февруари 1992 г. до признаване правата на съсобственост и уреждане отношенията между съсобствениците по реда на чл. 31 и 32 от Закона за собствеността, ако такова обезщетение или наем не са били изплатени.
(4) Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнал при влизането на този закон в сила.
(5) Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост.
(6) Когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г.
(7) Когато земята е превърната в публична собственост на държавата или на общините след 25 февруари 1992 г., тя се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила.
Чл. 3
(1) Лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:
1. с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 2, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;
2. или с акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества;
3. или с компенсаторни записи.
(2) По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 1949 г.) и на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.; изм., бр. 191 от 1948 г.), или пък не са изплатени по други причини.
(3) По реда на ал. 2 се обезщетяват българските граждани и техните правоприемници, със стойността на чието недвижимо и движимо имущество (без земеделските земи) е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.).
(4) Лицата по ал. 1 и 2 имат и всички права по чл. 2. Те могат също така, заедно или поотделно, да поискат ликвидиране на създалата се съсобственост, в която участват, и да изкупят с предимство дяловете на останалите съсобственици, ако ги изплатят в тригодишен срок от приключване на делбеното производство или от постигане на споразумение за доброволно ликвидиране на съсобствеността.
(5) Лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.
Чл. 4
(1) Компенсаторните записи по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения.
(2) С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества както и да се ползват като инвестиционни бонове с всички произтичащи от това права и задължения по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, включително участие в доброволни пенсионни фондове.
(3) Стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя:
1. по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила за:
2. за всички други имущества по чл. 3 – по стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата (обн., ДВ, бр. 80 от 1947 г.; изм., бр. 146 от 1947 г.), в нарочния баланс или установена с други писмени документи, приведена към днешни лева с използване като деноминатор на средната месечна работна заплата по формулата: CO = \frac{CIO \times TCM3}{CM3O} където: CO е стойността на обезщетението; CIO – стойността на имуществото при отчуждаването му; TCM3 – средната месечна работна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи; CM3O – средната месечна работна заплата през годината на отчуждаването;
3. действителната пазарна цена по букви „а“ и „б“ на т. 1 се определя съгласно приложение № 1 на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.), като получената стойност се удвоява.
(4) Стойността на имуществото или на активното салдо по баланса не се намалява с предвиденото в съответните закони редуциране на дължимото обезщетение.
(5) Компенсаторните записи се отпечатват върху специална хартия в купюри от сто хиляди лева, от един милион лева и от десет милиона лева. Правото на лицето да получи записи се закръглява надолу или нагоре до сто хиляди лева.
Чл. 5
(1) Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване) специални жилищни компенсаторни записи.
(2) Жилищните компенсаторни записи имат статута и дават на притежателите им всички права по чл. 4 от този закон. Освен това с тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.
(3) Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон.
Чл. 6
(1) Исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до:
1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон;
2. областните управители – във всички останали случаи.
(2) Към областните администрации се създават специални служби по изпълнението на този закон.
(3) Подадените искания се проверяват и се решават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението след изтичане на двумесечния срок за вземането му и седемдневния срок за връчването му се счита за мълчалив отказ.
(4) Уважените искания се предават за оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и от министъра на финансите. Вещите лица изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането на задачата. Собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката.
(5) Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител и се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Оценките и установените квоти по ал. 5, както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс пред съответния окръжен съд, а тези на министрите – в същия срок пред Върховния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до 31 март 2000 г. При уважаване отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по чл. 4 и решава окончателно претенцията.
(7)
(8) В едномесечен срок от получаване на актовете по ал. 7, с които се уважават искания за обезщетение с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, органът по ал. 1 издава поименни временни удостоверения за притежаване на такива записи, които заместват купюрите по чл. 4, ал. 5. До отпечатване на купюрите и замяната на поименните временни удостоверения с тях удостоверенията могат да се прехвърлят без ограничения и да се използват за целите по чл. 4, ал. 2.
(9) Органът по ал. 1 е длъжен да води регистър за издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи. При ползването им като платежно средство по реда на чл. 4, ал. 2 органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, пред който временните удостоверения са представени, уведомява в четиринадесетдневен срок по служебен път органа по ал. 1 за закриване на съответната партида по регистъра.
(10) Производствата по жалбите по ал. 6 се освобождават от държавни такси. По тях се призовава задължително юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества.
(11) Освобождават се от данък върху недвижимите имоти сградите, дворните места и парцелите, собствеността върху които е възстановена по този закон или по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не са в състояние да бъдат използвани. Данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължими наем на собствениците. Обезщетенията по този закон, в това число имуществата, дяловете, акциите, компенсаторните или жилищните компенсаторни записи, временни удостоверения по ал. 8, както и полученото от сделките с тях не е доход и не подлежи на облагане. Не е доход и не подлежи на облагане и полученото при продажба и замяна на земеделски земи по чл. 3, ал. 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Гражданите на държави, с които Република България има влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, могат свободно да репатрират полученото по този закон имущество и сделките с него.
(12) Заповедите или решенията, с които се признават права на собственост или съсобственост, или се определя заплащане по чл. 2, ал. 6, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Издаването на изпълнителните листове и изпълнителното производство се освобождава от държавна такса.
Чл. 7
(1) Исканията за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 или на чл. 3, ал. 1, т. 2 се удовлетворяват, както следва:
1. за одържавени земи и/или имущества, които са били включени в активите на търговски дружества или на техните праводатели, правоимащите получават акции или дялове на стойност, равна на стойността на одържавените им земи и/или други имущества, установени по реда на чл. 4, ал. 3;
2. когато стойността на акциите или дяловете по т. 1 надвишава стойността на държавното участие в капитала на дружеството към момента на искането, за разликата се предоставят компенсаторни записи.
(2) При преценка на размера на държавното участие в капитала на търговските дружества по ал. 1 то се намалява с акциите или дяловете, прехвърлени с приватизационни сделки, предложени на централизирани публични търгове чрез инвестиционни бонове или предложени за продажба по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, при условие, че е определен начинът на извършване на продажбата към датата на предявяване на искането.
(3) В случаите извън ал. 1 и 2, когато няма държавно участие в капитала на търговските дружества, когато имуществата, подлежащи на обезщетяване са били отписани от активите на предприятията преди преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество или в случай на предоставяне на имуществата в собственост на други юридически лица по установения ред извън компетентността на органите по чл. 6, ал. 1, т. 1, обезщетяването се извършва с компенсаторни записи.
Чл. 8
(1) Плащания с компенсаторни и жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 по този закон могат да се извършват при:
1. приватизация на държавни предприятия, включително и тези, които са в ликвидация, с изключение на предприятията, включени в списъка по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и придобиване на земи по чл. 35, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи;
2. продажба на държавни имоти и/или вещни права или вещи по реда на Закона за държавната собственост, когато това е предвидено в решението на съответния орган;
3. придобиване право на строеж върху държавни или общински земи, право на надстрояване или пристрояване върху сгради, застроени върху земи държавна или общинска собственост;
4. придобиване на право на собственост или идеални части от правото на собственост върху държавни и общински земи, върху които в полза на купувача са учредени ограничени вещни права или право на строеж;
5. продажба на обекти или обособени части от обекти на незавършено строителство;
6. придобиване недвижими имоти от съсобственици физически или частни юридически лица при ликвидиране съсобствеността между тях и държавата, общините, държавни и общински предприятия, еднолични акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност с държавно или общинско имущество чрез доброволна или съдебна делба.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 плащането с компенсаторни и жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 не може да бъде по-малко от 50 на сто от цената на сделката.
(3) В случаите на разсрочено плащане по чл. 31 или по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия остатъкът от покупната цена по сключена сделка към датата на влизането на това изменение на закона в сила може да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 до 31 декември 2000 г.
(4) В случаите, когато купувачът по чл. 25, ал. 3 и чл. 31 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е изпаднал в забава, ал. 3 не се прилага до изплащане на просроченото задължение.
Чл. 9
(1) Министрите, ръководителите на ведомства и областните управители до 31 май 2000 г. да установят и да представят за обявяване на министъра на държавната администрация всички държавни неприватизирани и невключени в програмите за целева приватизация незавършени строежи, жилища, магазини, складове, ателиета, кантори, сервизи и парцели в границите на регулационните планове на населените места и всякакви други недвижими имоти – частна държавна собственост, с посочване на базисната цена, по която ще се проведат търговете за приватизацията им.
(2) Министърът на държавната администрация да представи за обнародване в „Държавен вестник“ и да разгласи по друг подходящ начин до 30 юни 2000 г. списъка на обектите по ал. 1. Търговете да се обявят до 31 юли 2000 г. и да се проведат до 31 декември 2000 г. съгласно Закона за държавната собственост при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Исканията за обезщетение по чл. 5, ал. 3, по които има висящи дела по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, се разглеждат след влизане на решението в законна сила.
(4) Лицата по ал. 3, както и тези, исковете на които по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти са отхвърлени с влезли в законна сила решения след 22 ноември 1998 г., могат да предявят искания за обезщетяване по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила.
(5) В срок три месеца след влизане в сила на тези изменения на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, могат да предявят искания за обезщетение с жилищни компенсаторни записи пред областния управител по местонахождението на имота.
Чл. 11
(1) Компенсаторните, жилищните компенсаторни записи и временните удостоверения по чл. 6, ал. 8, неоползотворени до 31 декември 2000 г., се регистрират в срок до 31 март 2001 г. в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и министъра на държавната администрация. Записите и удостоверенията, получени след 31 декември 2000 г., се регистрират в срок два месеца след получаването им.
(2) Независимо от регистрирането им компенсаторните записи, жилищните компенсаторни записи и временните удостоверения по чл. 6, ал. 8 продължават да бъдат средство за участие с неизплатената си стойност във всички видове приватизационни сделки за държавно имущество, както и да се ползват с всички права и възможности по чл. 4, ал. 2 и чл. 8.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
В Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; доп., бр. 28 от 1992 г.; изм., бр. 20 и 40 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 51 от 1996 г., бр. 61 от 1996 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1996 г.; попр., бр. 87 от 1996 г. – Решение № 16 на Конституционния съд от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 2 се изменя така:
2. Член 3 се изменя така:
3. Текстът на чл. 5 става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.“
§ 2
Преклузивните срокове по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ДВ, бр. 15 от 1992 г.), по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.) и по чл. 18 и § 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 55, 61, 89 и 98 от 1997 г.) се възстановяват и започват да текат от деня на влизането на този закон в сила.
(2) Преклузивният срок по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява на основание изменението на чл. 2 от същия закон, направено с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, започва да тече от 21 ноември 1997 г.
§ 3
В чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ДВ, бр. 15 от 1992 г.) след думите „по Закона за благоустройството на населените места“ се добавя текстът: „по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 134 от 1948 г.), по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство (обн., Изв., бр. 28 от 1954 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1954 г., бр. 31, 46 и 71 от 1957 г., бр. 66 от 1959 г., бр. 51 и 81 от 1960 г., бр. 93 от 1961 г.; ДВ, бр. 25 от 1963 г., бр. 23 от 1967 г. и бр. 26 от 1973 г.), по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд (обн., ДВ, бр. 64 от 1949 г.; изм., бр. 227 от 1949 г. и бр. 52 от 1950 г.) и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 89 от 1961 г.; изм., бр. 29 от 1973 г.)“.
§ 4
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министърът на финансите да утвърдят и да обнародват в „Държавен вестник“ в двумесечен срок от влизането на този закон в сила списък на физическите и юридическите лица, на които се дава разрешение за извършване на експертизи по този закон.
§ 5
Изпълнението на този закон се възлага на съответните министри, ръководители на ведомства, областни управители, както и на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, на министъра на държавната администрация и на министъра на финансите.