(1) Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.
(2) Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
(3) При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.