Акт № 6511 от 28.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6511 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Любомир Луканов

Членове:Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100502322 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. М. М. срещу Решение № 22679/10.12.2025 г. по гр.д. № 31791/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на детето на страните Я. М., родено на 0******** г., на основание чл.59, ал.2 СК, на неговата майка Н. С. М. за срок от една година от една година от влизане в сила на решението, в частта на определения режим на лични отношения на въззивника с малолетния му син и в частта за присъдената на детето издръжка в едногодишния период. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на постановеното решение в обжалваните части, в които се твърди съдебният акт да противоречи на най – добрия интерес на детето Я.. Изложени са подробни съображения.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, а при условията на евентуалност се желае постановяване на съвместно упражняване на родителската отговорност и определяне на равновременен контакт на всеки от родителите с подрастващия. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. С. М. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски.

Н. С. М. е депозирала въззивна жалба срещу Решение № 22679/10.12.2025 г. по гр.д.

1

№ 31791/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на детето на страните Я. е възложено на нея само за срок от една година, считано от влизане в сила на решението, а след изтичането й е предоставено на бащата, в частта на определения режим на лични отношения на бащата Н. М. М. с малолетния за периода от една година и в частта, в която след този срок на нея е определен режим на лични контакти с подрастващия, в частта, в която е отхвърлена претенцията й за издръжка на детето Я. над 1 000 лева до претендирания размер от 1 200 лева, считано от 03.06.2024 г. и в частта, в която е осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 1 000 лева, считано от една година след влизане в сила на първоинстанционното решение.

Изложени са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части по подробно изложени съображения. Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на друго, с което да й бъде предоставено упражняване на родителските права по отношение на сина й Я. и местоживеенето му да бъде определено при нея, на бащата да бъде фиксиран режим на лични отношения съгласно посоченото във въззивната й жалба и Н. М. М. да бъде осъден да заплаща на малолетния си син месечна издръжка в размер на 1 200 лева, считано от 15.08.2024 г. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № Решение № 22679/10.12.2025 г. по гр.д. № 31791/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е прекратен с развод бракът, сключен с Акт за граждански брак № 0032/2606.2022г. на Община Елин Пелин между Н. С. М. и Н. М. М. като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.49, ал.1 СК, постановено е след развода съпругата да запази брачното си фамилно име М., на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я. М. е предоставено на майката, с изключение на правата, които по закон се упражняват заедно, за срок от една година от влизане в сила на съдебното решение и в този период на бащата е разписан режим на лични отношения (бащата има има право да взема детето при себе си първите три месеца всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до неделя 18. 00 с преспиване, както и всяка сряда от 18.00 ч. до 08.00 ч. в четвъртък, през следващите три месеца, бащата има право да взема детето себе си всяка първи и трети петък от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и всяка сряда от 18.00 ч. до 08.00 ч. в четвъртък, през следващите шест месеца бащата има право да взема детето при себе си всеки първи и трети петък от месеца в 18.00 ч. до 08.00ч. в понеделник, както и всяка втори и четвърта сряда от 18.00ч. до петък 18.00ч., както и всяка четна година по време на пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 2

19.00ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28- ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция на децата, опредЕ. от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и два пъти по петнадесет дни през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката) и Н. М. М. е осъден да заплаща за срок от една година от влизане в сила на съдебното решение на сина си Я. М., чрез неговата майка и законен представител Н. С.

М., месечна издръжка в размер на 1 000 лева, считано от 03.06.2024 /датата на депозиране на исковата молба/ до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като исковата претенция за издръжка е отхвърлена за разликата до 1 200 лева като неоснователна.

Със съдебното решение след изтичане на една година от влизане в сила на същото упражняването на родителските права по отношение на детето на страните Я. М. е възложено на бащата Н. М. М., с изключение на правата, които по закон се упражняват заедно, а на майката е определен режим на лични отношения с малолетния (майката има право да взема детето при себе си всеки втори и четвърти петък от 18.00 часа до 08.00ч. в понеделник, както и всяка първа и трета сряда от 18.00ч. до петък 18.00ч., както и всяка четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция на децата, опредЕ. от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и два пъти по петнадесет дни през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащта) и същата е осъдена след изтичане на една година от влизане в сила на решението да заплаща на сина си Я. М., чез неговия баща и законен предсатвител Н. М. М., месечна издръжка в размер на 1 000 лева, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е изменил привременните мерки, осъдил е Н. С. М. да заплати по сметка на Софийски 25 лева държавна такса при решаване на делото по исковете за развод и сумата от 960 лева държавна такса върху дължимата издръжка, а Н. М. М. - 25 лева държавна такса при решаване на делото по исковете за развод и сумата 480 лева държавна такса върху издръжката на детето.

Исканията на страните за присъждане на разноски по делото е отхвърлено.

Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта по отношение на прекратяване на брака на страните и в частта на произнасянето по чл.53 СК.

Спор не е формиран и се установява от приетите като писмени доказателства от първоинстанционния съд удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански 3 брак, че през време на брака на страните, на 0******** г. във Федерална република Германия, е роден синът им Я. М..

Не е спорно и въз основа на проведените социални проучвания се установява, че до фактическата раздяла на страните през 2023 г. същите полагали съвместно грижи за малолетния, след този момент те са поети от майката, а бащата обгрижва малолетния през време на определения му режим на лични отношения.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр. 100 от 2010 г.) от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна Н. М. М. посочва, че живее в тристаен нает апартамент, разположен в столицата в затворен комплекс, снабден с детска площадка. В домът му има обособена самостоятелна стая за малолетния му син, която е обзаведена съобразно нуждите му и в нея детето е преспивало. Споделя, че не живее съвместно с настоящата си партньорка, но двамата с Я. се познават и помежду им са установени добри отношения. Сочи, че е управител и собственик на капитала на еднолично дружество и работи като консултант по управление на околната среда, сам организира работния си график, има гъвкаво работно време и не се налага да пътува често в чужбина във връзка с трудовите си ангажименти. Уверен е, че при нужда във връзка с отглеждане на сина си може да разчита на подкрепата на своите родители, с които Я. се вижда в почивните дни от седмицата, когато пребивава в дома му. Прародителите по бащина линия живеят в жилищен квартал на гр.София, в който е разположено и посещаваното от малолетния детско заведение. Твърди, че не е участвал в избора на детското заведение, бил е единствено информиран, че избраната от майката частна детска градина предоставя добри възможности, но понастоящем няма възражения срещу този избор. Счита, че нему следва да бъде възложена родителската отговорност, тъй като притежава по – добър родителски капацитет спрямо този на майката с оглед зачитане на нуждата й да участва в живота на детето, а за подходящ за Я. намира равновременен контакт на двамата родители, включително и в случай на предоставяне на родителската отговорност на майката. Допуска възможност домът му да се ползва постоянно от детето, а двамата родители да се редуват да пребивават в него.

Споделя, че малолетният се радва на времето прекарано съвместно с него, не проявява тревожност и понастоящем е постигнат добър модел, при който Я. се чувства комфортно.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата, по – горе посочена редакция) от въззивния съд въззиваема страна и въззивник Н. С. М. посочва, че живее със сина си в собствен на майка й апартамент, разположен в близост до парка в столичния квартал „Иван Вазов“. Двамата с Я. споделят една стая, в която той разполага със самостоятелно легло. Понастоящем няма партньор, може да разчита на подкрепата на родителите си при отглеждането на малолетния. Те живеят в същия град и помежду им с подрастващия има изградена емоционална връзка. Споделя, че работи като вътрешен архитект на шестчасов работен ден единствено в делнични дни, работата й се намира в близост до посещаваното от Я. детско заведение. Намира споделеното упражняване на родителските права за неподходящо за подрастващия с оглед липсата на разбирателство в родителската двойка и виждането й, че честите смени на местоживеенето не му се отразяват 4 благоприятно. Желае тя да упражнява родителската отговорност, тъй като по – добре усеща и преценява нуждите на детето с оглед възрастта му, осигурява консистенстност и поставя нужните граници. Определя като подходящ режим на лични отношения на бащата с малолетния два пъти месечно събота и неделя, всяка сряда с преспиване, три периода от по седмица през лятото, като детето редува празниците в дома на всеки от родителите си.