Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България

Чл. 1

(1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2

С този закон се цели:

1. използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;

2. улесняването на морските и речните връзки;

3. осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;

4. осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;

5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;

6. намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт.

Чл. 3

Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон.

Чл. 4

(1) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в „Известие до мореплавателите“, издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили, съответно в „Известие до корабоводителите“, издавано от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити.

Чл. 5

(1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.

(3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.

(4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение и извършването на водноатракционни услуги с тях се определят с акт на Министерския съвет.

(5) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб.

Чл. 6

Вътрешните морски води на Република България включват:

1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;

3. водите на:

4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.

Чл. 7

Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.

Чл. 8

(1) Чуждестранен невоенен подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението – за корабите на черноморските държави, и 45 дни – за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 9

Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 10

(1) Чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8.

(2) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от морската администрация към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.

(4) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, морската администрация към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.

(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.

(6) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества.

Чл. 11

(1) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8. Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.

(2) Разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната.

Чл. 12

Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.

Чл. 13

Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:

1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;

2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.

Чл. 14

Чуждестранните военни кораби - при посещението си в български военни пристанища, и корабите по чл. 13 се освобождават от такси, освен за оказаните им услуги.

Чл. 15

(1) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения.

(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски електронни съобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.

Чл. 16

(1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.

(2) За изходни линии служат линията на найголемия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.

Чл. 17

Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.

Чл. 18

Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.

Чл. 19

(1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.

(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за съответния вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.

(3) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби или въздухоплавателни средства.

(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването.

Чл. 20

(1) Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:

1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;

2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;

3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;

4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;

5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;

6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;

7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;

8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;

9. риболовна дейност;

10. научноизследователска или хидрографска дейност;

11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;

12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.

(2) Не са нарушения на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, т. 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред.

Чл. 21

Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.

Чл. 22

Соглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 23

(1) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, здравните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.

(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб – и знамето на Република България.

(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:

1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие – за търсене и спасяване на хора;

2. да извършва водолазна и подводна дейност;

3. да държи риболовните си уреди в работно положение;

4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;

5. преднамерено да засяда или да се потопява;

6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси.

Чл. 24

Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.

Чл. 25

(1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.

(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.

Чл. 26

Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори – само за навигационни цели.

Чл. 27

Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, определен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на културата и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 28

Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.

Чл. 29

(1) Наблюдението на морската държавна граница се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.

Чл. 30

(1) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:

1. да поискат да вдигне държавното си знаме;

2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;

3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;

4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;

5. да го спират и арестуват в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;

6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.

(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.

Чл. 31

(1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.

(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.

(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.

(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.

Чл. 32

(1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:

1. престъпление, извършено от български гражданин;

2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;

4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;

5. противозаконно лишаване от свобода;

6. престъпление против мира и човечеството.

(2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.

Чл. 33

Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 34

При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 35

Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.

Чл. 36

За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.

Чл. 37

Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 38

В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

Чл. 39

При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

Чл. 40

Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Чл. 41

Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 42

(1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.

(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:

1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;

2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Чл. 43

(1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.

(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересуваната държава.

Чл. 44

(1) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 45

Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 46

Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 47

В изключителната икономическа зона Република България осъществява:

1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.

Чл. 48

В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.

Чл. 49

(1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.

Чл. 50

При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.

Чл. 51

Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 52а

(1) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:

1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;

2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т. 1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно, освен когато е в полза на община. Министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощено от него длъжностно лице възлага на независим оценител да изготви оценка на правото на строеж в срок един месец от влизането в сила на заповедта за одобряване на подробен устройствен план по чл. 52б и уведомява заинтересуваните лица за изготвената оценка.

(4) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.

Чл. 52б

(1) Подробният устройствен план по чл. 52а, ал. 1 се изработва като парцеларен план, с който се определят:

1. трасето на подводния линеен обект на техническата инфраструктура;

2. точката или точките на свързване на подводния линеен обект към обекти, разположени на сушата;

3. разположението и границите на установената около подводния линеен обект зона за безопасност.

(2) Изработването на подробните устройствени планове по ал. 1, както и на техните изменения се разрешава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на туризма и министъра на културата.

(3) Проектите на подробни устройствени планове по ал. 1, както и на техните изменения се съгласуват с лицата по чл. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване преди внасянето им за приемане и одобряване.

(4) Проектът на подробен устройствен план се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 52в

(1) Обектите по чл. 52а, ал. 1 се изграждат въз основа на одобрени инвестиционни проекти, без да се променя предназначението на недвижимия имот, в който се извършва строителството.

(2) Инвестиционните проекти за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице след съгласуване с лицата по чл. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3) Разрешението за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) При строителството и поддържането на обектите по чл. 52а, ал. 1 се прилагат специалните правила на този закон, на Кодекса на търговското корабоплаване и на подзаконовите актове по тяхното прилагане относно използваните технически средства, съгласуването на строителните графици, извършването на водолазна и всякаква друга подводна дейност и навигационното осигуряване на зоната на хидротехническо строителство.

Чл. 52г

(1) Предназначението на обектите по чл. 52а, ал. 1 не може да се променя.

(2) Когато правото на строеж по чл. 52а, ал. 1 е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

Чл. 59а

Разпоредбите на тази глава се прилагат без дискриминация по отношение на чуждестранните невоенни кораби и държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

Чл. 59б

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпраща доклад по прилагането на този раздел до Европейската комисия на всеки три години, като обобщава информацията и от други компетентни ведомства.

Чл. 60

С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и система за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море – за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 60а

(1) Корабите и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на корабоплаването.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава международно свидетелство за сигурност на кораба, временно международно свидетелство за сигурност на кораба, както и удостоверение за съответствие на пристанището, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2.

(4) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за работа с информацията, съдържаща се в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони, както и в докладите за начина на извършване оценките на сигурността на пристанищата и пристанищните райони, както и защитата й от нерегламентиран достъп.

Чл. 60б

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице:

1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна-спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;

2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;

3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.

Чл. 61

(1)

(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата се осъществява от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, освен в случаите, в които това е възложено на Министерството на отбраната.

(3) Измервания на дълбочини в териториалното море и вътрешните води с картографска цел се извършват само от хидрографската служба при Военноморския флот.

(4) Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се строят от други ведомства с разрешение на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 62

Изхвърлянето на земни маси и дънни утайки в морските пространства на страната се разрешава само в райони, определени от директора на басейновата дирекция, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 63

(1) Изкуствените острови, инсталации и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се изграждат извън признатите и имащи съществено значение за международното корабоплаване пътища. Те се означават със светещи и други знаци.

(2) Около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти.

(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.

(4) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се установяват зони за безопасност, чиито граници се определят по реда на ал. 2. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с навигационни знаци и се нанасят на навигационните карти.

(5) В зоните за безопасност по ал. 2 и 4 се забранява:

1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения;

2. извършване на риболов;

3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения.

(6) В срок, определен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, физическите и юридическите лица, стопанисващи съоръжения, които не се използват, са длъжни да ги демонтират и изнесат от района до степен, осигуряваща безопасност на корабоплаването.

(7) При неотстраняване в определения срок на съоръженията по предходната алинея същите се демонтират и изнасят от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за сметка на лицата по ал. 6.

Чл. 64

Измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води и в териториалното море, както и в изключителната икономическа зона в случаите по чл. 63 се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 65

(1) В района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията под държа организации за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, кораби или въздухоплавателни средства.

(2) Районът по ал. 1 се определя в съответствие с постигнатите с прилежащите и срещулежащите държави споразумения.

(3) Морската администрация организира дейностите по търсене и спасяване, взаимодействието със силите и средствата на съседните държави и съвместно с Министерството на отбраната осъществява търсене и спасяване.

Чл. 66

Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е:

1. нарушил българските закони по време на пребиваването му във вътрешните морски води или в териториалното море;

2. извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и здравните изисквания в прилежащата зона;

3. извършил нарушение на разпоредбите за опазване на морската среда от замърсяване и за режима на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона, включително и на зоните за безопасност около изкуствените острови и други съоръжения.

Чл. 67

(1) Преследването може да започне, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира: във вътрешните води или в териториалното море – за нарушение по чл. 66, т. 1; в прилежащата зона – за нарушение по чл. 66, т. 2; в изключителната икономическа зона или надконтиненталния шелф – за нарушение по чл. 66, т. 3.

(2) Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.

(3) Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответните отличителни знаци. То се води непрекъснато, докато преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на друга държава.

Чл. 68

Задържаният кораб съгласно разпоредбите на този раздел може да бъде отведен до най-близкото безопасно за него българско пристанище за разследване и търсене на отговорност.

Чл. 69

При неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море се дължи обезщетение за претърпените от кораба вреди.

Чл. 70

“Вътрешни водни пътища” е участъкът на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908 г.

Чл. 71

Наблюдението на речната държавна граница се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 72

(1) Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да преминава през вътрешните водни пътища и да посещава откритите пристанища и рейдове.

(2) Не се допуска преминаване през вътрешните водни пътища на чуждестранни военни кораби на недунавски страни.

(3)

(4)

(5) Чуждестранен невоенен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да премине през вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по р. Дунав с разрешение на Министерския съвет, поискано не покъсно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(6) Извършването на действия по чл. 20 се смята за нарушаване на мирното преминаване по вътрешните водни пътища.

Чл. 73

(1) На чуждестранните кораби, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България или намиращи се в пристанищата или на рейдовете, се забранява да използват средствата за радионавигация, хидроакустични и свързочни апаратури, електронни и оптични системи за наблюдение, освен за осигуряване безопасността на корабоплаването.

(2) Използването на ултракъсовълновите радиостанции се разрешава само за осигуряване безопасността на корабоплаването и за свръзка с органите, осъществяващи надзор върху корабоплаването, и с пристанищните органи.

(3) Корабите, снабдени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, могат да ги използват на принципа на взаимност.

(4) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България, не заплащат такса за преминаване.

Чл. 74

(1) Не са вътрешни водни пътища реките, езерата, язовирите и каналите.

(2) Придвижването по реките, езерата, язовирите и каналите чрез кораби на пътници и товари с промишлени, търговски, туристически, спортни, научни, риболовни, развлекателни и други цели, се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 75

(1) В зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява:

1. суверенитет при проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на речното дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и други дейности, свързани с проучването и използването на тази зона;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

(2) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху дъното в българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение, както и за експлоатация на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

(3) Правото на строеж по ал. 2 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:

1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;

2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т. 1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.

(4) Правото на строеж по ал. 2 се учредява възмездно, освен когато е в полза на община. Оценката на правото на строеж се изготвя и съобщава по реда и в сроковете, регламентирани в чл. 52а, ал. 3, изречение второ.

(5) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.

(6) Подробните устройствени планове по ал. 2 се изработват като парцеларни планове със съдържанието, предвидено в чл. 52б, ал. 1. Разрешаването на изработването им, както и тяхното съгласуване, приемане, одобряване и изменяне се извършват по реда на чл. 52б, ал. 2 – 4.

(7) Изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти за обектите по ал. 2, разрешаването на строителството им и тяхното изграждане и поддържане се извършват в съответствие с разпоредбата на чл. 52в.

(8) Предназначението на обектите по ал. 2 не може да се променя. Когато правото на строеж е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

Чл. 75а

Във вътрешните водни пътища се забранява изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на вътрешните водни пътища вещества, както и всяко друго замърсяване, включително на въздуха, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България, и в националното ни законодателство.

Чл. 76

(отменен)

(1) Превозът на пътници и товари между българските пристанища се осъществява от кораби, плаващи под българско знаме.

(2) Превозът на пътници и товари между българските пристанища, осъществяван от кораби, плаващи под чужд флаг, се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 76а

Плаването и граничният режим във вътрешните водни пътища на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение и извършването на водноатракционни услуги с тях се определят с акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4.

Чл. 76б

При наличието на данни, че кораб, намиращ се във вътрешните водни пътища на Република България, е извършил, извършва или се подготвя да извърши действия, които нарушават суверенитета или изключителните права и юрисдикция по чл. 75, ал. 1, органите на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответната отговорност от виновните лица.

Чл. 77

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав” организира, ръководи и контролира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с вътрешното и международното право.

(2) Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, наричана по-нататък “агенцията”, е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище Русе и с териториални звена - хидрометеорологичните станции в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра.

(3)

(4) По бюджета на агенцията постъпват и приходи от собствена дейност.

(5) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 78

(1) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България и превозващи опасни товари, са длъжни да спазват нормите, предписани от Правилата за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия.

(2) При навлизане във вътрешните водни пътища на Република България корабите, превозващи опасни товари, са длъжни да обявят на капитана на най-близкото пристанище данни за количеството, разположението, вида на опасните товари и за разтоварното пристанище.

(3) Забраната по чл. 53 не се отнася до изливане или изхвърляне на отпадъци, когато съдържанието на вредните вещества отговаря на националните норми за брегови източници и на нормите за кораби, предвидени в Правилника за плаване в българския участък по р. Дунав.

Чл. 79

Водолазна и всякаква друга подводна дейност в зоната на вътрешните водни пътища се извършва по ред, установен от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи, министъра на културата и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 80

(1) Прокарването на подводни и въздушни кабели и тръбопроводи между Република България и Румъния се осъществява по силата на споразумение между правителствата на двете страни.

(2) Хидротехническите съоръжения, свързващи двата бряга на реката, се изграждат въз основа на споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния.

Чл. 81

(1) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие във вътрешните водни пътища на Република България, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването по вътрешните водни пътища капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се в близост кораб.

Чл. 82

Корабоплавателният път в участъка на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100 се поддържа от компетентните български и румънски органи в съответствие с предвиденото в споразумение между правителствата на двете страни.

Чл. 83

(1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България, с изключение на корабоплавателния път, се извършва от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в българския участък на корабоплавателния път се извършва от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.

Чл. 84

(1) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се изграждат извън акваториите на пристанищата и могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.

(2) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се установяват зони за безопасност на разстояние до 200 м от външния им край. Те включват и водния стълб от водната повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с брегови навигационни знаци и се нанасят на лоцманските карти.

(3) В зоните за безопасност по ал. 2 се забранява:

1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения;

2. извършване на риболов;

3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения.

Чл. 85

(1) Измененията в навигационната обстановка и специалните временни предписания за осигуряване безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища се оповестяват в „Известия до корабоводителите“, издавани от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Водачите на кораби и състави са длъжни да спазват оповестените в „Известия до корабоводителите“ габарити на водния път и да не преминават през критичните участъци с газене, което надвишава обявеното.

(3) „Известия до корабоводителите“ се публикуват на електронната страница на българската система за речни информационни услуги.

Чл. 86

(1) Надзорът върху корабоплаването се осъществява с цел спазване на Правилата за плаване по р. Дунав, опазване на хидротехническите и пристанищните съоръжения, навигационните знаци и предпазване от замърсяване водите на р. Дунав от корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Надзорът се осъществява без дискриминация по отношение на знамето, под което плава корабът.

Чл. 87

(1) Надзорът върху корабоплаването по вътрешните водни пътища се осъществява от морската администрация към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) При осъществяване на своята дейност служителите на морската администрация се ръководят от Правилата за речния надзор по р. Дунав.

Чл. 87а

(1) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” предоставя речни информационни услуги на корабния трафик при условия, по ред и вид, определени от Министерския съвет.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” контролира дейностите по ал. 1.

Чл. 88

При повреда, авария или друго произшествие във вътрешните водни пътища на страната, което създава опасност от замърсяване на околната среда, крайбрежието или от увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема всички необходими мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.

Чл. 89

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да спре, да извърши преглед и да задържи кораб, в т. ч. транзитно преминаващ, който създава заплаха за безопасността на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ задържа кораб в дунавско пристанище или на рейд, ако техническото му състояние не осигурява спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на речната среда, както и в случаите по чл. 363, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3) Задържането продължава до отстраняването на причините, които са го предизвикали.

Чл. 90

(1) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.

(2) Министерството на околната среда и водите упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.

Чл. 91

(1) Когато съществува реална опасност замърсяването във вътрешните водни пътища на страната да се разпространи във водите на крайдунавска държава, тя се уведомява по дипломатически път.

(2) Всеки капитан на кораб, плаващ в зоната на вътрешните водни пътища на Република България, уведомява незабавно с всички възможни средства капитана на най-близкото пристанище за допуснато от кораба замърсяване, за преднамерено изхвърляне с цел запазване живота на хората на борда или за открито от него замърсяване.

(3) Капитан на кораб, плаващ в българския участък на р. Дунав, е длъжен да опазва хидротехническите и пристанищните съоръжения и навигационните знаци и при констатиране на повреди или аварии по същите да уведомява най-близкото представителство на речния надзор.

Чл. 92

(1) Пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.

(2) Пристанищата свързват водните пространства на Република България със сухоземната пътна и/или железопътна транспортна мрежа.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява контрол върху всички пристанища, с изключение на военните.

(4) За всички пристанища, с изключение на военните, се води регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(5) В регистъра по ал. 4 се вписват:

1. регистровият код, наименованието и видът на пристанището;

2. собственикът на пристанището;

3. идентификаторите на пристанищните имоти по кадастралната карта;

4. координатите на граничните точки и площта на оперативната акватория, зоната за маневриране на корабите и зоната за подхождане;

5. пристанищните дейности и услуги, предоставяни в пристанището, за извършването на които се изисква ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения;

6. операторът или операторите, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по т. 5;

7. номерът и датата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност;

8. основните параметри – обща дължина на кейовия фронт, в т. ч. на плаващите хидротехнически съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега; проектни дълбочини в оперативната акватория; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на складовете за течни товари;

9. регистровият код, наименованието, предназначението, координатите на граничните точки и площта на територията, както и дан-ните по т. 4 – 8 за всеки от терминалите на пристанището, в т. ч. за зоните в пристанище за обществен транспорт, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109;

10. координатите на граничните точки и площта на територията на зоните за съхранение на товари, които не се намират непосредствено на брега; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на складовете за течни и насипни товари в тях;

11. актът, с който се постановява временно преустановяване или ограничаване експлоатацията на пристанището;

12. трайно прикрепените към терена пристанищни приемни съоръжения;

13. промените в обстоятелствата по т. 1 – 12;

14. датата на заличаване на вписването и основанието за това.

(6) Пристанищата се вписват в регистъра на пристанищата след издаване на удостоверение за експлоатационна годност.

(7) В пристанище, което не е вписано в регистъра по ал. 4, не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги по този закон.

(8) Не се допуска извършване на пристанищни дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището или терминала.

(9) Регистърът по ал. 4 е публичен.

Чл. 92а

(1) Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост.

(2) Територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 93

Пристанищата са:

1. за обществен транспорт – независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик;

2. рибарски;

3. яхтени;

4. със специално предназначение;

5. военни, включително граничнополицейски.

Чл. 94

(1) Пристанищните оператори и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения предоставят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с председателя на Националния статистически институт.

(2) Информацията по ал. 1 е статистическа тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за статистиката.

Чл. 95

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност.

(2) Експлоатационната годност на пристанищата се удостоверява с удостоверение за експлоатационна годност, издавано от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 96

(1) Информацията за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата се предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед преустановява временно експлоатацията на пристанище, когато:

1. пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на изискванията за безопасното приемане, обслужване и обработване на кораби, пътници, товари и поща, установени с наредбата по чл. 95, ал. 1;

2. на пристанището се извършват пристанищни дейности и услуги в нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 8;

3. правото на достъп до пазара на пристанищни услуги на оператора или операторите по чл. 92, ал. 5, т. 6 е прекратено;

4. в продължение на 12 месеца на пристанището не се предоставят регистрираните пристанищни услуги и дейности;

5. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на пристанището е изтекъл и в продължение на един месец собственикът му не е предприел действия за издаване на ново удостоверение.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед ограничава временно експлоатацията на пристанище, когато:

1. пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за безопасно осъществяване на определен вид регистрирани пристанищни услуги или дейности;

2. терминал от пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на изискванията за безопасното приемане, обслужване и обработване на кораби, пътници, товари и поща, установени в наредбата по чл. 95, ал. 1;

3. на терминал от пристанището се извършват пристанищни дейности и услуги в нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 8;

4. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на терминал от пристанището е изтекъл и в продължение на един месец собственикът на пристанището, съответно пристанищният оператор, не е предприел действия за издаване на ново удостоверение;

5. отделни пристанищни съоръжения в техническо отношение не отговарят на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за експлоатационна годност на пристанището.

(4) Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.

(5) Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отменя постановеното по реда на ал. 2 или 3 временно преустановяване или ограничаване експлоатацията на пристанище, когато отпаднат основанията за налагането му.

Чл. 97

Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.

Чл. 98

Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.

Чл. 99

(1) Откритите пристанища, с изключение на военните, са общодостъпни и съобразно предназначението си осигуряват еднакви условия за всички кораби.

(2) Пристанищните приемни съоръжения, са общодостъпни и се използват от собствениците им по предназначение.

Чл. 100

(1) Във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища българските невоенни кораби издигат националното знаме на Република България. Националното знаме на Република България се издига и на корабите на Военноморския флот. Чуждестранните невоенни кораби освен знамето на своята страна издигат и националното знаме на Република България.

(2) Всички невоенни кораби трябва да имат написани трайно на борда си името или номера на кораба и на пристанището, в което са регистрирани, а военните - само името или номера.

(3) Плаването и маневрирането във водите по ал. 1 се извършват при спазване разпоредбите на Международните правила за предотвратяване на сблъскванията на кораби по море и на Правилника за плаване в българския участък на река Дунав (ДВ, бр. 6 от 1992 г.).

Чл. 101

(1) В пристанищата, които обслужват кораби от международно плаване, се извършват гранични проверки, митнически, медико-санитарен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в съответствие с действащото законодателство.

(2) Организацията по осъществяването на проверките и контрола по ал. 1 се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано със съответните министри, осъществяващи проверките и контрола по ал. 1.

Чл. 102

Редът за посещение, маневриране, престой, включително и зимуване на корабите в пристанищата, за качване на кораба и за слизане на брега на екипажа или на други лица, както и за връзка на кораба с брега, се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 103

(1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.

(2) Пристанищата за обществен транспорт трябва да разполагат най-малко със следните природни, изкуствено създадени и организационни условия:

1. акватория;

2. безопасни рейдове, кейове или съоръжения за акостиране, които позволяват оставането на котва, приближаването и швартоването на кораби, за да могат да извършват своите операции при необходимите условия за безопасност;

3. оперативна зона, предназначена за извършване на товарно-разтоварните услуги;

4. железопътни и/или автомобилни подходи, които осигуряват връзка с пътната мрежа и железопътната инфраструктура;

5. организация, която позволява ефективно обслужване на корабите и техните екипажи;

6. план за приемане и обработване на отпадъци, включително и възможността за сключване на договори с доставчици на услуги за приемане на отпадъци от корабоплавателна дейност, както и подходящи пристанищни приемни съоръжения.

(3) Територията на пристанищата за обществен транспорт включва един или повече терминали и може да включва зони за извършване на дейности по чл. 116а, както и имоти за разширяване и развитие на пристанището.

(4) Територията на пристанищата за обществен транспорт, които обслужват кораби от международно плаване, включва задължително и зона за извършване на проверките и контрола по чл. 101, ал. 1.

(5) Пристанищните терминали включват оперативна зона, която е съоръжена в съответствие с предназначението на терминала и технологията на обработка на съответния тип товари. Според технологията на обработка на съответния тип товари и предназначението на терминала той може да включва зона за съхраняване на товари и части от общата техническа инфраструктура на пристанището.

(6) Част от пристанище за обществен транспорт, която е технологично свързана с процеса за обработка и съхраняване на товари, може да е разположена на територия, която не се намира непосредствено на брега.

Чл. 103а

(1) Пристанищата за обществен транспорт са:

1. с национално значение;

2. с регионално значение.

(2) Списъците на пристанищата по ал. 1, т. 1 и 2 и промените в тях се приемат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Списъците и промените в тях се обнародват в „Държавен вестник“.

(3) С решението по ал. 2 се определят и:

1. терминалите на всяко пристанище, включително зоните, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109, и зоните за съхранение на товари, които не се намират непосредствено на брега;

2. границите на територията на всяко пристанище;

3. границите на акваторията на всяко пристанище и на отделните зони в нея – оперативната акватория, зоната за маневриране на корабите и зоната за подхождане.

Чл. 103б

(1) Достъпът до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплаща по цени, които се определят и обявяват от Национална компания “Пристанища”.

(2) Цените за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплащат от посещаващите ги кораби, включват канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни цени и се използват за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата.

(3) Цените по ал. 2 се заплащат на Национална компания “Пристанища” и се разходват за осигуряване на условия за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Национална компания “Пристанища” превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните цени, която е пропорционална на поддържаните от него огньове.

(4) В случаите, в които Национална компания “Пристанища” осигурява достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109, на нея се заплащат цени за достъп, които включват канални, тонажни корабни и светлинни цени, като линейните кейови такси се заплащат на собствениците на съответните пристанища.

(5) За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107 - 109 заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.

(6) Цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, извършващи услугите.

Чл. 103в

(1) Корабите с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват:

1. канални такси;

2. тонажни корабни такси;

3. линейни кейови такси;

4. светлинни такси;

5. такси за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 - 4 се събират от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги,, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, поддържане на проектните дълбочини в акваториите на пристанищата за обществен транспорт с национално значение до границата на оперативната акватория. Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните такси, която е пропорционална на поддържаните от него огньове.

(3) Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(4) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по ал. 2, 3 и ал. 5, изречение първо, реда и случаите, при които те се събират, както и реда за намаляване на таксите за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(5) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ събира таксите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 – 109, и обезпечава достъп до тези пристанища чрез поддържане на средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория. Линейните кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от собствениците на пристанищата по чл. 107 – 109.

(6) За правото на ползване на оперативната акватория собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107 - 109 заплащат акваториална такса в размер, определен от Министерския съвет. Ползването по изречение първо включва и: 1. правото да се поддържат проектните дълбочини в оперативната акватория; 2. възможността да се разполагат плаващи хидротехнически съоръжения за връзка между кораба и брега в оперативната акватория.

(7) Цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт в т. ч. по приемането на остатъци от корабни товари се обявяват публично и, се събират от лицата, които предоставят услугите.

Чл. 103г

(1) Корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, заплащат такси за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(2) Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището, определят се по размер и се събират от собственика на пристанището и се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(3)

1. разполага с достатъчен капацитет за съхраняване на борда на съществуващите отпадъци, както и на тези, които ще бъдат генерирани до следващото пристанище, или

2. плава по установена корабна линия и има сключен договор за предаване на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, в някое от пристанищата по линията.

(4)

Чл. 103д

(1) Таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 5 и чл. 103г, ал. 1 се събират от всички кораби, които имат престой или оперират в пристанищата за обществен транспорт независимо дали ползват пристанищните приемни съоръжения или не.

(2) При определяне размера на таксите по ал. 1 се спазват следните принципи:

1. размерът на таксите да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав;

2. събираните такси да бъдат съобразени с вида и големината на корабите и да покриват не по-малко от 30 на сто от разходите за осигуряване на пристанищни приемни съоръжения и за приемане и обработване на отпадъците - резултат от корабоплавателната дейност;

3. частта от разходите, която не е покрита от таксите, ако има такава, да се заплаща на база действително предадените отпадъци по вид и количество;

4. допустимо е намаляване размера на таксите, ако управлението, проектирането, оборудването и експлоатацията на кораба от екологична гледна точка са такива, че може да се докаже, че той отделя намалени количества отпадъци от експлоатация;

5. точки 2, 3 и 4 не се прилагат при определяне размера на таксите, дължими за рибарските кораби и яхтите.

(3) Генералният директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, съответно собственикът на пристанище за обществен транспорт с регионално значение освобождава от заплащане на таксите по ал. 1 кораб, който е освободен по установения в наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване ред от задължение за предаване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, поради наличието едновременно на следните условия:

1. оперира установена корабна линия, и

2. корабопритежателят има сключен договор с пристанищен оператор за предаване на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, в някое от пристанищата по линията и заплаща такси в това пристанище или на оператора за услугата.

(4) В началото на всяко тримесечие Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение предоставят на Изпълнителна агенция “Морска администрация” информация за всички случаи на освобождаване по ал. 3 през предходния тримесечен период.

Чл. 104

(1)

(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредби организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” и пристанищните оператори правят предложения и участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти при условията и по реда на Закона за националната стандартизация.

Чл. 105

Извършването на претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само на рейдове на пристанище за обществен транспорт след съгласуване с капитана на съответното пристанище.

Чл. 106

(1) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост, с изключение на зоните за съхраняване на товари, които могат да бъдат собственост и на физически и юридически лица.

(2) Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение могат да са собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

(3) Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, собственост на общините, са публична общинска собственост.

Чл. 107

Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на риболовни кораби с цел разтоварване на прясна риба, което не извършва обработка на други товари и поща и обслужване на пътници по смисъла на чл. 116.

Чл. 108

Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение. Обслужването на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение не е пътническа услуга по смисъла на чл. 116, ал. 2, т. 3.

Чл. 109

Със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

Чл. 109а

(1) Корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл. 107 - 109, заплащат такси за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, независимо дали ползват пристанищните приемни съоръжения или не.

(2) Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището, определят се по размер и се събират от собственика на пристанището и се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност.

(3) При определяне размера на таксите по ал. 1 се спазват принципите, определени в чл. 103д, ал. 2.

Чл. 110

(1) На пристанищата по чл. 107 - 109 се извършва част или цялото необходимо обслужване за закотвяне, престой, снабдяване, ремонт и поддържане на кораби.

(2) Пристанищата по чл. 107 - 109 трябва да разполагат с план за приемане и обработване на отпадъци и с подходящи пристанищни приемни съоръжения.

Чл. 111

Военно, включително граничнополицейско, е всяко пристанище, кей, морско или речно съоръжение, предназначено за домуване или приставане на военни кораби или на кораби на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 111а

(1) Специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и местата за временно укритие на риболовни кораби.

(2) Пристан за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е стационарно или плаващо съоръжение, или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на риболовни кораби и служещ единствено за разтоварване на уловите, разпределянето им по видове и за осъществяване на първа продажба.

(3) Място за временно укритие на риболовни кораби е част от акваторията на Черно море, р. Дунав или използваните за корабоплаване реки, които се вливат в тях, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на риболовни кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства.

(4)

Чл. 111б

(1) Специализирани пристанищни обекти са и:

1. пристаните за кораби за сезонен превоз на пътници;

2. пристаните за добиващи кораби, за специални кораби по смисъла на чл. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване и за кораби, предназначени за спомагателни дейности;

3. зимовниците.

(2) Пристан за кораби за сезонен превоз на пътници е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на кораби за сезонен превоз на пътници и служещ единствено за качване или слизане на пътниците.

(3) Пристан по ал. 1, т. 2 е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане, швартоване и краткотрайно престояване на добиващи кораби, специални кораби по смисъла на чл. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване и кораби, предназначени за спомагателни дейности.

(4) Зимовник е част от акваторията на р. Дунав, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на кораби и други плаващи съоръжения с цел предпазването им от въздействието на стихийни природни явления.

Чл. 111в

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредбата по чл. 95, ал. 1 изискванията за експлоатационна годност на обектите по чл. 111а и 111б, с изключение на създадените по естествен начин зимовници и места за укритие на риболовните кораби.

(2) Удостоверенията за експлоатационна годност на обектите по ал. 1 се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед преустановява временно експлоатацията на специализиран пристанищен обект по ал. 1, когато:

1. обектът в техническо отношение не отговаря на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за безопасно приставане и швартоване на кораби и за използването му по предназначение;

2. съоръжението се използва по начин, който не съответства на предназначението му;

3. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на съоръжението е изтекъл и в продължение на един месец собственикът му не е предприел действия за издаване на ново удостоверение.

(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на предварително изпълнение.

(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощеното от него длъжностно лице със заповед отменя постановеното по реда на ал. 3 временно преустановяване на експлоатацията на специализирано пристанищно съоръжение по ал. 1, когато отпаднат основанията за налагането му.

Чл. 112

(1) Територията и инфраструктурата на пристанищата по чл. 107 - 109 и специализираните пристанищни обекти могат да са собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

(2) Зоните в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109, са публична държавна собственост.

(3) Собствениците на пристанища по ал. 1 са длъжни да заявят пред Изпълнителна агенция “Морска администрация” правата си върху притежаваните от тях обекти за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4.

(4) В регистъра по чл. 92, ал. 4 се вписват следните данни за изградените специализирани пристанищни обекти:

1. вид и местоположение;

2. собственик;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност;

4. дължина на кейовия фронт;

5. актът, с който се постановява временно преустановяване на експлоатацията на обекта;

6. промените в обстоятелствата по т. 1 – 5;

7. датата на заличаване на вписването и основанието за това.

(5) Не се допуска извършването на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището или на специализирания пристанищен обект.

(6) За корабите и другите кораби, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, предвиден за военните кораби.

Чл. 112а

(1) Решение за разширяване на съществуващо и за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение се взема от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитите на транспортната система на Република България и Общия генерален план за транспорта на България. Решението се предхожда от предварително (прединвестиционно) проучване и изработен на негова основа проект на генерален план на пристанището.

(2) Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и определя:

1. функционалното зониране съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището;

2. терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а;

3. комуникационно-транспортната мрежа и другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на пристанището, както и съоръженията на пристанището.

(3) Генералният план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) В междуведомствения експертен съвет задължително се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт и експерти от Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства.

(5) Приетият генерален план по ал. 3 се одобрява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, както и за тяхното изработване, одобряване и изменение.

(7) Одобреният по реда на ал. 5 генерален план е подробен устройствен план по смисъла на Закона за устройство на територията – план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория.

(8)

(9) Визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището.

Чл. 112б

(1) Физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които имат инвестиционна инициатива за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение или негов терминал върху или извън територията на съществуващо пристанище, подават заявление пред Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. технологична и финансова обосновка на инвестиционната инициатива;

2. инвестиционна програма и данни за финансовата обезпеченост на нейната реализация;

3. индивидуализация на територията, върху която може да се изгради пристанището, заедно с предварителни проучвания за наличието на подходящи географски, хидроложки, хидрогеоложки и други условия и на възможностите за свързването му с пътната мрежа и с железопътната инфраструктура;

4. проект на генерален план, съответно изменение на действащ генерален план - при разширение на съществуващо пристанище;

5. проучване относно трафика на съответния тип товари;

6. необходимостта и размера на публичните инвестиции за отчуждаване на поземлени имоти, за изграждане на пътни и/или железопътни връзки на акватория или отделни нейни зони, на части от общата техническа инфраструктура на пристанището, а в случаите, когато на пристанището ще се обслужват кораби от международно плаване - и на зона за граничен контролно-пропускателен режим.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” анализира представената в заявлението инвестиционна инициатива и възможността за влагане на необходимите публични инвестиции, както и съответствието й с документите по чл. 112а, ал. 1.

(4) Изпълнителна агенция “Морска администрация” представя пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията мотивирано становище заедно с резултатите от анализа и проверката и със заявлението в срок до три месеца от постъпване на заявлението.

(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, вземайки предвид становището по ал. 4:

1. предприема действия за одобряване на предложения проект на генерален план и за подготовка на изискващите се от закона документи за обявяване на процедура за предоставяне на концесия за изграждане или разширение на пристанището във връзка с предоставяне на заявените с инвестиционното намерение пристанищни услуги, или

2. отказва предприемането на действия за одобряване проекта на генерален план и за подготовка на изискващите се от закона документи за обявяване на процедура за предоставяне на концесия.

Чл. 112в

(1)

(2) Инвестиционното проектиране за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение се възлага от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” или от концесионера - в случаите, когато с договора за концесия изграждането или разширението, се извършват със средства на концесионера.

(3) Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица, който издава разрешение за строеж.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е длъжен в срок до три месеца от въвеждането в експлоатация на ново пристанище или на нов терминал от съществуващо пристанище да внесе в Министерския съвет проект на решение за допълване списъка на пристанищата по чл. 103а, ал. 1, т. 1.

Чл. 112г

(1) Физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които имат инвестиционна инициатива за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение, подават заявление пред Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. документите по чл. 112б, ал. 2,;

2. документи, удостоверяващи правата на лицето върху територията, върху която ще се изгражда пристанището.

(3) В срок до 1 месец от получаване на заявлението Изпълнителна агенция “Морска администрация” извършва проверка относно съответствието на инвестиционната инициатива с документите по чл. 112а, ал. 1 и представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията резултатите от проверката, както и мотивирано становище.

(4) Откриването на процедурата за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение се извършва по реда на чл. 112б, ал. 3 и 4, като, вземайки предвид мотивираното становище на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. предприема действия за одобряване на предложения проект на генерален план за изграждане или разширение на пристанището във връзка с предоставянето на заявените с инвестиционното намерение пристанищни услуги, или

2. отказва предприемането на действия за одобряване проекта на генерален план.

(5) Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава разрешение за строеж.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е длъжен в срок до три месеца от въвеждането в експлоатация на ново пристанище или на нов терминал от съществуващо пристанище да внесе в Министерския съвет проект на решение за допълване списъка на пристанищата по чл. 103а, ал. 1, т. 2.

Чл. 112д

(1) Изграждането на нови и разширението на съществуващи пристанища по чл. 107 – 109 и на специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 се извършва въз основа на подробен устройствен план.

(2) Подробният устройствен план за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище по чл. 107 – 109 се изработва и одобрява като план за регулация и застрояване за пристанищната територия, придружен от комуникационно-транспортна схема, и парцеларен план за пристанищната акватория. С парцеларния план се определят:

1. разположението на хидротехническите пристанищни съоръжения – стационарни и/или плаващи;

2. границите на пристанищната акватория и на отделните зони в нея;

3. навигационното осигуряване на пристанищната акватория.

(3) Подробният устройствен план за изграждане на нов или за разширение на съществуващ специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се изработва и одобрява като парцеларен план за акваторията, придружен от специализирана схема. С парцеларния план се определят разположението на специализирания пристанищен обект и навигационното осигуряване на акваторията. Специализираната схема се изработва на основата на действащите за прилежащата територия подробен устройствен план, кадастралната карта и/или специализирана карта и на нея се нанасят: разположението на специализирания пристанищен обект спрямо брега; начинът, по който се осъществява връзката между специализирания пристанищен обект и брега; достъпът до специализирания пристанищен обект откъм сушата.

(4) Изработването на подробния устройствен план по ал. 2 и 3 се възлага на правоспособно лице – проектант, от физическо или юридическо лице, което има инвестиционна инициатива за изграждане или разширение на обект по ал. 1.

(5) Подробният устройствен план се съгласува с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а за пристанищата по чл. 107 и за обектите по чл. 111а, ал. 1 – и с министъра на земеделието, храните и горите, и се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 112е

(1) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав може да се учреди право на строеж в полза на община за изграждане или разширение на рибарско пристанище по чл. 107 или на специализиран пристанищен обект за обслужване на риболовни дейности по чл. 111а, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.

(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности.

(3) Правото на строеж по ал. 1 се учредява безвъзмездно.

(4) Подробният устройствен план по Закона за устройство на територията се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който или от оправомощено от него длъжностно лице, което издава и разрешение за строеж за изграждането или разширението на обектите по ал. 1.

(5) Проектът на подробен устройствен план по ал. 4 се изработва съгласно разпоредбите на чл. 112д, ал. 2 – 4.

Чл. 112ж

(1) Обектите по чл. 112е, ал. 1 са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

(2) Предназначението на обектите по чл. 112е, ал. 1 не може да се променя.

Чл. 112з

По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с решение на Министерския съвет върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав може да се учреди право на строеж, когато това е необходимо за:

1. изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост – пристанище за обществен транспорт с регионално значение или пристанище по чл. 107 – 109, в т. ч. на оперативната акватория;

2. трайно задоволяване на обществени потребности – изграждане на нов или разширение на съществуващ специализиран обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1.

Чл. 112и

(1) Правото на строеж за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение, на пристанище по чл. 107 – 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява в полза на собственика на съществуващото пристанище, съответно на съществуващия специализиран пристанищен обект.

(2) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището за обществен транспорт с регионално значение или одобрения подробен устройствен план по чл. 112д – във всички останали случаи.

Чл. 112к

(1) Право на строеж за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с регионално значение, на пристанище по чл. 107 – 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и в полза на община.

(2) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището за обществен транспорт с регионално значение, съответно на одобрения подробен устройствен план по чл. 112д – във всички останали случаи.

Чл. 112л

(1) Правото на строеж за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение за предоставяне на пътнически услуги или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява в полза на община безвъзмездно. Обектите по изречение първо са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

(2) Във всички останали случаи правото на строеж по чл. 112з се учредява възмездно.

Чл. 112м

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага на независим оценител да изготви оценка на правото на строеж в срок един месец от влизането в сила на заповедта по чл. 112а, ал. 5, съответно на заповедта за одобряване на подробен устройствен план по чл. 112д.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява заинтересуваните лица за изготвената оценка по ал. 1.

Чл. 112н

Видът на пристанището, съответно предназначението на специализирания пристанищен обект, изграден или разширен в резултат на учредено право на строеж по чл. 112з, не може да се променя.

Чл. 112о

(1) Решение за реконструкция или рехабилитация на цяло или на част от съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение, с изключение на случаите, когато за пристанището е предоставена концесия, се приема от управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Инвестиционното проектиране за реконструкция или рехабилитация на цяло или на част от съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение се възлага от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или от концесионера – в случаите, когато с договора за концесия реконструкцията и рехабилитацията се извършват със средства на концесионера.

(3) Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава и разрешение за строеж.

Чл. 112п

За неуредените въпроси във връзка със създаването, съгласуването, съобщаването, приемането, одобряването и обжалването на подробните устройствени планове и на техните изменения, както и във връзка с проектирането, одобряването на инвестиционните проекти, издаването на разрешение за строеж, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите по този закон се прилагат съответно разпоредбите на Закона за устройство на територията и на подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 113

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си чрез Национална компания “Пристанища”, създадена по реда на Закона за администрацията, като юридическо лице на бюджетна издръжка,, със седалище в София и териториални звена.

Чл. 114

(1) Национална компания “Пристанища”:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължения от държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. координира управлението и поддържането на пристанищата за обществен транспорт;

3. води регистър на всички пристанища в Република България;

4. изготвя, поддържа и съхранява регистър с база данни за терените, сградите, пристанищните съоръжения, пътните и железопътните подходи, подводните, подземните и надземните комуникации на пристанищната инфраструктура и субструктура;

5. организира поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, защитни съоръжения и други;

6. подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

7. води регистър на пристанищните оператори;

8. дава разрешения за достъп до пристанищата;

9. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции от квалифициран за съответния вид работа персонал;

10. създава условия за изпълнението на разпоредбите по отбранително-мобилизационната подготовка и пожарна безопасност и защита на населението в пристанищата и за осъществяването на граничнополицейския режим;

11. контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагане на еднакви конкурентни условия за операторите на пристанищни дейности;

12. събира, обработва и предоставя пристанищни статистически данни;

13. събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси;

14. дава задължителни предписания по чл. 104, ал. 3;

15. издава задължителни предписания относно използваните претоварни технологии и съблюдава спазването на технологичните правила за обработка на кораби и товари на кей и рейд;

16. контролира спазването на условията и на реда за извършване на пристанищни дейности и услуги;

17. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Национална компания “Пристанища” предоставя на Министерството на отбраната събраните суми от светлинните такси по ал. 1, т. 13.

Чл. 115

(1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на корабоплаването и поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово от:

1. таксите по чл. 114, ал. 1, т. 13, без светлинните такси;

2. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

3.

(3) С набраните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:

1. безопасност на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт;

2. проектиране, изграждане, развитие, безопасност и поддържка на пристанищата за обществен транспорт, както и на вълноломите и укрепителните съоръжения в прилежащата им акватория;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 7;

4. издръжка на Национална компания “Пристанища”.

(4) Национална компания “Пристанища” ежегодно изготвя програма, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за обосноваване на необходимите разходи по ал. 3, както и за погасяване на кредити, получени за развитието на пристанищната инфраструктура.

(5) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по реда на този член за финансиране на дейности по осигуряване и поддържка безопасността на корабоплаването, както и събираните такси, не се облагат с данъци.

(6)

Чл. 115а

(1) Образува се Национална компания “Пристанища” със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридическо лице със седалище София и с клонове - териториални поделения, както следва:

1. пристанище Варна с район на действие от географския паралел на българо-румънската граница до географския паралел на нос Емине;

2. пристанище Бургас с район на действие от географския паралел на нос Емине до географския паралел на българо-турската граница;

3. пристанище Русе с район на действие от километър 374,100 до километър 645 от българския участък на р. Дунав;

4. пристанище Лом с район на действие от километър 645 до километър 845,650 от българския участък на р. Дунав.

(2) Национална компания “Пристанища” изпълнява функциите на пристанищна власт по отношение на пристанищната инфраструктура на всички пристанища, с изключение на военните.

(3) Държавата предоставя на Национална компания “Пристанища” имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнението на предмета й на дейност.

(4) Национална компания “Пристанища” управлява предоставените дълготрайни активи - публична държавна собственост, на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.

(5) Срещу имуществото - публична държавна собственост, предоставено на Национална компания “Пристанища”, не може да се насочва принудително изпълнение.

Чл. 115б

(1) Предметът на дейност на Национална компания “Пристанища” е:

1. управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

2. изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

3. събиране и предоставяне на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационната годност на пристанищата;

4. водене регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България;

5. осигуряване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

6. създаване на условия за изпълнение на разпоредбите по обезпечаване на сигурността, отбраната и гражданската защита в пристанищата.

(2) За изпълнение на предмета си на дейност Национална компания “Пристанища”:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължение на държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. събира и предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата;

3. извършва дейности по изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, освен в случаите, когато това е възложено на концесионер или на еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала;

4. поддържа съществуващите и изгражда нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

5. поддържа средствата за навигационно осигуряване в случаите, при които това е от нейна компетентност;

6. събира и разходва приходите от цените за достъп до пристанищата;

7. сключва и контролира изпълнението на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1;

8. подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

9. прави предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанища, които не отговарят на изискванията на този закон;

10. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни на обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава специализирани карти, регистри и информационни системи;

11. организира управлението на собствеността върху обектите, свързани с изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 6;

12. извършва други дейности, определени в закон или в подзаконов нормативен акт.

(3) Национална компания “Пристанища” не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3, освен при предсрочно прекратяване на договор с пристанищен оператор до сключването на нов договор по предвидения в закона ред.

(4) Национална компания “Пристанища” не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 115в

Органи на Национална компания “Пристанища” са:

1. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. управителният съвет;

3. генералният директор.

Чл. 115г

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. упражнява правата на собственост на държавата в Национална компания “Пристанища”;

2. назначава и освобождава членовете на управителния съвет;

3. назначава и освобождава генералния директор на Национална компания “Пристанища”;

4. разрешава участието на Национална компания “Пристанища” в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел;

5. утвърждава правилник за устройството, функциите и дейността на Национална компания “Пристанища”;

6. утвърждава ежегодната програма на Национална компания “Пристанища”.

Чл. 115д

(1) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително генералния директор, които се назначават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за срок до 5 години.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава и освобождава членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.

(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност и да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е:

1. осъждано за престъпление от общ характер;

2. съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет.

(5) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичането на срока на действието му, когато лицето:

1. не отговаря на изискванията на закона;

2. нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;

3. е подало писмена молба за освобождаване.

(6) В случаите по ал. 5 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор.

(7) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател и го освобождава;

2. избира и освобождава заместниците на генералния директор и директорите на териториалните поделения на Национална компания “Пристанища” по предложение на генералния директор;

3. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Национална компания “Пристанища” и го предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за утвърждаване;

4. приема програмите на Национална компания “Пристанища” и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията структурата, щата и средствата за работна заплата на Национална компания “Пристанища”;

6. приема годишния счетоводен баланс и отчет на Национална компания “Пристанища” и го представя за одобряване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен баланс и отчет;

8. приема проекти на решения за участие на Национална компания “Пристанища” в международни и национални организации с нестопанска цел и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

9. приема решения за сътрудничество на Национална компания “Пристанища” със сродни организации в областта на пристанищата.

Чл. 115е

(1) Генералният директор на Национална компания “Пристанища”:

1. представлява Национална компания “Пристанища” пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. ръководи цялостната дейност на Национална компания “Пристанища”;

3. сключва договори за дейностите, извършвани от Национална компания “Пристанища”;

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в Национална компания “Пристанища”;

5. се отчита за своята дейност пред управителния съвет.

(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от Национална компания “Пристанища” след одобряване от управителния съвет.

Чл. 115ж

(1) Приходите на Национална компания “Пристанища” се формират от:

1. цените и таксите по чл. 103б;

2. паричните постъпления от концесионни възнаграждения или от възнагражденията по договорите за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и от договорите за извършване на дейности по чл. 116а, ал. 3;

3. приходи от собствена дейност;

4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

5. републиканския бюджет;

6. дейности, свързани с осъществяването на предмета на дейност по чл. 115б, ал. 1 и 2.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване предмета на дейност на Национална компания “Пристанища” по чл. 115б, ал. 1 и 2;

2. осигуряване безопасността на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;

4. издръжка на Национална компания “Пристанища”.

Чл. 115з

Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането и развитието на пристанища за обществен транспорт с национално значение, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната.

Чл. 115и

(1) На основата на националната програма по чл. 103а, ал. 2 Национална компания “Пристанища” изработва, а министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава дългосрочна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието, стопанисването и управлението на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, в това число за предоставяне на концесии и за извършване на пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и на дейностите по чл. 116а.

(2) На основата на дългосрочната програма по ал. 1 ежегодно до 31 октомври на предходната година Национална компания “Пристанища” представя за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията годишна програма за следващата календарна година. Годишната програма съдържа подробна информация за приходите, разходите, инвестициите и финансиранията.

Чл. 116

(1) Услугите с търговски характер, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни оператори, са пристанищни услуги.

(2) Пристанищните услуги по ал. 1 се разделят на следните категории:

1. морско-технически услуги - пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия; приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност и други;

2. обработка на товари и поща - товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и поща и други;

3. пътнически услуги.

(3) В зависимост от технологията и организацията, необходими за осъществяване на пристанищните услуги, те се разделят на услуги, за извършването на които:

1. не е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения;

2. е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения.

(4) Морско-техническата услуга по ал. 2, т. 1 - пилотаж, се извършва при условията и по реда на Кодекса на търговското корабоплаване.

(5) Пристанищните услуги по ал. 2, т. 2 и 3 могат да се извършват само на пристанища за обществен транспорт или на рейдове в тяхната акватория, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни обстоятелства.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед преустановява дейността, която се извършва в нарушение на ал. 5. Заповедта подлежи на предварително изпълнение.

(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по съдебен ред.

Чл. 116а

(1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги.

(3) Съпътстващите дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение могат да се извършват от лице, получило концесия за обект по чл. 117в, ал. 1. В тези случаи извършването на съпътстващата дейност се определя като допълнителен предмет към предмета на концесионния договор.

(4) Освен в случаите по ал. 3 съпътстващи дейности могат да се извършват от лице, получило концесия при условията и по реда на Закона за концесиите, или от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(5) Съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него.

Чл. 117

(1) Пристанищните услуги в пристанищата за обществен транспорт се извършват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал и необходимите технически средства за извършване на съответната услуга.

(2) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и пристанищните оператори, извършващи повече от една пристанищна услуга, са длъжни да водят отделни счетоводни сметки за всяка от услугите.

(3) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищните работници и предлагането на квалифицирана работна сила могат да се осъществяват от физически или юридически лица, които не са пристанищни оператори по смисъла на този закон, при спазване изискванията на Закона за професионалното образование и обучение.

(4) Лицата, придобили статут на пристанищен оператор по съответния ред, се вписват в регистър на пристанищните оператори. Вписването в регистъра се извършва от Изпълнителна агенция “Морска администрация” при условията и по реда на наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и е условие за извършване на пристанищни услуги.

Чл. 117а

(1) Правото, предоставено на пристанищните оператори да извършват услуги в пристанищата за обществен транспорт, се определя като достъп до пазара на пристанищни услуги.

(2) Достъпът до пазара на пристанищни услуги в пристанищата за обществен транспорт с национално значение се предоставя с концесия - в случаите по чл. 117в.

(3) Пристанищни оператори с право да предоставят пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение са собствениците или лица, сключили договор с тях.

(4) Морско-техническите пристанищни услуги, за извършването на които е необходимо ползване на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения в пристанищата по чл. 107 – 109, се предоставят от собствениците или от лица, сключили договор с тях.

(5) Не може да бъде предмет на договори по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1, както и на концесия, общата техническа инфраструктура на пристанището, която се ползва от всички пристанищни оператори и други правоимащи лица при еднакви условия, като никой не може да възпрепятства свободния достъп до нея.

(6) Достъпът до пазара на пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 се придобива с вписването в Регистъра на пристанищните оператори.

Чл. 117б

(1) В Регистъра на пристанищните оператори с право да извършва пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1, с изключение на морско-техническата услуга пилотаж, на едно или повече пристанища, се вписва лице, което:

1. е търговец със седалище в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз;

2. не се намира в производство по ликвидация или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

3. не се намира в производство по обявяване в несъстоятелност или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

4. не е обявено в несъстоятелност;

5. няма задължения по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, съответно няма задължения за данъци или вноски за социално осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която е установено;

6. разполага със:

7. поддържа освидетелствана система за управление на:

8. поддържа в готовност за незабавна реакция корабите си в съответствие с аварийния план на съответното пристанище и разпорежданията на съответните длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Освен съответствие на общите изисквания лицата по ал. 1 трябва да докажат, че отговарят и на посочените в наредбата по чл. 117 специфични изисквания за извършване на съответната пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 1.

Чл. 117в

(1) Концесия се предоставя за един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение с предмет осъществяване на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 2.

(2) В зависимост от предмета концесията по ал. 1 може да бъде за строителство или за услуга.

(3) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 се извършват от пристанищни оператори, получили концесия върху пристанищен терминал.

(4) Концесия се предоставя и върху трайно прикрепените към терена пристанищни приемни съоръжения за извършване на морско-техническата услуга приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.

Чл. 117г

(1) Решение за предоставяне на концесия се приема от Министерския съвет при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение.

(3)

1. пристанищните услуги, които могат да се извършват във връзка с концесията;

2. максималният срок на концесията;

3. видът на конкурса - едностепенен или двустепенен;

4. критериите за подбор на кандидатите - при двустепенен конкурс, и за избор на концесионер - при едностепенен и двустепенен конкурс;

5. условията за осъществяване на концесията, в т.ч. задължителните инвестиции.

Чл. 117д

(отменен)

(1) Конкурсът за избор на концесионер се провежда от комисия, назначена от министъра на транспорта.

(2) В случаите, когато е предвидено условие на концесията по чл. 117в, ал. 2, свързано с техническа сложност или с необходимост от значителни по размер инвестиции, министърът на транспорта може да разреши срокът за провеждане на конкурса да бъде по-дълъг от срока, определен в чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите, но с не повече от 6 месеца.

(3) Докладът на комисията и проектът на решение за резултатите от конкурса се представят в 7-дневен срок от приключването на конкурса на министъра на транспорта за внасянето им в Министерския съвет.

(4) Министерският съвет оправомощава министъра на транспорта да сключи договор за концесия, да осъществява контрол по неговото изпълнение и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора, с изключение на тези по прекратяването му.

Чл. 117е

(отменен)

(1) В договора за концесия се определят и:

1. пристанищната услуга - елемент на концесията;

2. задължителните условия на концесията и правата и задълженията на концесионера за нейното извършване;

3. правата на концесионера върху конкретизирани пристанищна територия и/или съоръжения - съществуващи и/или които ще бъдат изградени със средства на концесионера;

4. концесионното възнаграждение, сроковете и редът за заплащането му;

5. задължителните инвестиции и останалите задължения на концесионера за изпълнение на неговата инвестиционна програма, в т. ч. средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и рехабилитация на пристанищни съоръжения и/или на други елементи на пристанищната инфраструктура;

6. задълженията, произтичащи от производствената програма;

7. гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

8. правата на концесионера върху плодовете, върху обектите, които ще изгради със свои средства, и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията;

9. статутът на изградените от оператора недвижимости като подобрения и преминаването на собствеността им върху концедента до изтичане на срока на концесионния договор.

(2) В договора за концесия може да се уговори връщане на активите във вида, в който са предоставени на оператора в началото на концесията.

(3) В зависимост от степента на икономическа ефективност от извършването на пристанищната услуга, определена на база стойността на вложените от концесионера инвестиции, равнището на трафика и размера на цените за предоставяне на услугата на потребителите, Министерският съвет може да освободи концесионера от задължението за заплащане на концесионно възнаграждение за целия срок или за определена част от срока на концесията.

(4) При условията на ал. 3 с решението на Министерския съвет за определяне на концесионера се определят размерът на средствата, които ще бъдат вложени от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, и обектите, за изграждането или поддържането на които ще се разходват тези средства.

Чл. 118

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или го изхвърли на брега.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега.

Чл. 119

(1) Наказва се с глоба от 150 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53 ал. 1 и 2,;

2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона, във вътрешните морски води, в териториалното море или във вътрешните водни пътища.

(2) С глобата по ал. 1 се наказва и капитан на чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазване на природната среда.

(3) Наказва се с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53, ал. 4 и чл. 75а.

(4) Имуществена санкция в размер от 300 000 до 600 000 лв. се налага на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от нарушение или допускане да бъде извършено нарушение на забраните по чл. 53, ал. 1, когато са извършени от:

1. физическо лице, овластено да формира волята на юридическото лице;

2. физическо лице, представляващо юридическото лице, или

3. лице - член на контролен или надзорен орган на юридическото лице.

(5) Когато лицата по ал. 4, т. 1, 2 и 3 са действали умишлено и вследствие на това са нанесени значителни вреди на морската среда, имуществената санкция, която се налага на юридическото лице, е в размер от 1 500 000 до 3 000 000 лв.

(6) Имуществената санкция по ал. 4 и 5 се налага независимо от осъществяването на административнонаказателна или наказателна отговорност на извършителя на деянието.

Чл. 120

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който:

1. влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;

2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;

3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 15 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;

4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1 – 4 и 6, чл. 24, 26, чл. 49, ал. 2.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва всеки, който извършва не по съответния ред научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната.

Чл. 121

(1) Който наруши разпоредбите на чл. 92, ал. 6 относно вписването в регистрите на пристанищата за обществен транспорт или реда за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 5, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция от 50 000 до 300 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

(2) Който наруши други разпоредби на закона, на подзаконовите актове по неговото прилагане или не изпълни писмени задължителни предписания или заповеди на органите по този закон, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец.

(3) Който наруши разпоредбите на закона или на акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4 относно реда за извършване на водно-атракционни услуги и ползване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

(4) Съставите на конкретните нарушения по ал. 2 се определят от органите, на които е възложено издаването на подзаконовите актове по прилагането на този закон в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 121а

(1) Налага се имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на пристанищен оператор, предоставящ услуги по чл. 116, ал. 2, т. 3, който:

1. не изпълни някое от задълженията си по чл. 9, параграф 1 или 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010“, относно установяването, поддържането, оповестяването и съобщаването на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и на придружаващите ги лица, или установи, или поддържа дискриминационни условия за достъп до превоз на такива лица;

2. не изпълни задължението си по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, или поиска заплащане за оказаната помощ, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да поиска заплащане за помощта;

3. не изпълни някое от задълженията си по чл. 11, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или предостави помощ на лице с увреждания или на лице с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, по начин, който не позволява на това лице да се качи на борда на кораба или да слезе от него, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни или да го изпълни по неподходящ начин;

4. не изпълни някое от задълженията си по чл. 12, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010;

5. не изпълни задължението си по чл. 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

6. не изпълни или не изпълни в установения срок задължението си по чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в срок;

7. не изпълни или не положи дължимата грижа при изпълнението на задължението си по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не положи дължимата при изпълнението му грижа;

8. не изпълни задължението си по чл. 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация при отмяна на пътуването или закъснение при заминаването на лица с увреждания или лица с намалена подвижност в достъпна за тях форма или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

9. не изпълни някое от задълженията си по чл. 23, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 за предоставяне на информация относно правата на пътниците, произтичащи от регламента, и за връзка с Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или предостави тази информация в неподходяща форма;

10. не изпълни задължението си по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно създаването и поддържането на достъпен механизъм за разглеждане на жалби.

(2) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1 се налага и на лицето, на което пристанищният оператор е поверил изпълнението на някое от задълженията си по чл. 4, параграф 1, чл. 7, чл. 8, параграфи 2, 3, 4, изречение второ, и параграф 5, чл. 9, параграф 4, чл. 10, чл. 11, параграфи 4 и 5, чл. 15, параграф 4 и чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.

Чл. 122

(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства, пристанищата и във вътрешните водни пътища на страната.

(2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичането на срока за възраженията, освен ако случаят не представлява фактическа или правна сложност.

(3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазването на морската среда и вътрешните водни пътища, се издават от министъра на околната среда и водите или от определени от него длъжностни лица за брегови източници на замърсяване, и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или определени от него длъжностни лица – за замърсяване от кораби.

(4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.

(6) Алинея 2 не се прилага по отношение на установяването и налагането на наказания за нарушения на разпоредбите на чл. 60а и подзаконовия акт по прилагането му - в частта за пристанищата, както и на разпоредбите на глава четвърта и подзаконовите актове по прилагането й.

Чл. 123

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 124

(1) За обезпечаване събирането на глобата или имуществената санкция, наложена по тази глава, на чуждестранния невоенен кораб, независимо от собствеността му, се забранява отплаване едновременно със съставянето на акта за установяване на нарушението.

(2) Чуждестранен невоенен кораб се арестува и за обезпечаване събирането на обезщетение, определено по тази глава, както и на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Арестът се извършва от капитана на пристанището в изпълнение на съдебен акт в съответствие с чл. 364а и 365 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3)

§ 1

Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 – 5, чл. 23, ал. 3, т. 4 – 6, чл. 24, 26, 28, 30, 39 и 54 се прилагат съответно и за кораби, плаващи под българско знаме.

§ 1а

(1) Плановете за приемане и обработване на отпадъци се разработват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 95, ал. 1 съответно от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” - за пристанищата за обществен транспорт с национално значение, и от собствениците - за пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109, съгласуват се с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице и се одобряват от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) Плановете по ал. 1 се преразглеждат и одобряват на всеки три години, както и при промяна на вида на пристанището, на някой от операторите на морско-техническата услуга приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, или на някое от обстоятелствата по чл. 92, ал. 5, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12.

§ 1б

Предаването на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари се смята за свободно движение по смисъла на чл. 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., Регламент (ЕО) № 955/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 1999 г., Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. и Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. Подаване на обобщена декларация в съответствие с чл. 45 от Митническия кодекс на Общността не се изисква.

§ 1в

До 31 март всяка година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице представя на Европейската комисия информацията за предходната година по чл. 9, ал. 2 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби.

§ 1г

На всеки три години министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице представя на Европейската комисия доклад относно прилагането на разпоредбите за дейността по предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от товари, в съответствие с чл. 17, ал. 1 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.

§ 2

По смисъла на този закон:

1. „Военен кораб“ е всеки кораб, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.

2. „Граничнополицейски кораб“ е всеки кораб, използван за граничен контрол и охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг.

3. „Държавен кораб, използван с нетърговска цел“ е кораб – собственост на държавата, под чието знаме плава, предназначен за научноизследователска или друга нестопанска дейност.

4. „Невоенен кораб“ е всеки кораб извън посочените в т. 1 и 2.

5. „Подводен кораб“ е всеки кораб, който е предназначен да плава под вода.

6.

7.

8. „Прикрепени видове“ са организмите, които в стадия, в който е възможен техният улов, се намират в неподвижно състояние върху морското дъно или под неговата повърхност или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен допир с повърхността или с недрата на морското дъно.

9. „Замърсяване на морската или речната среда“ означава пряко или косвено внасяне от човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти за допустимо замърсяване.

10. „Морска миля“ е равна на 1852 м.

11. „Прилежаща водна площ“ е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби.

12. „Рейд“ е определен район от морското пространство извън пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

13.

14. “Пристанищен терминал” е териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници.

14а. „Котвена стоянка“ е определен район от река Дунав във или извън акваторията на пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

15.

16. “Пристанищна инфраструктура” е техническата инфраструктура на пристанището по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и други сгради и съоръжения на територията на пристанището, свързани с обслужване на извършваните на неговата територия дейности и услуги.

17. “Пристанищни съоръжения” са елементи на пристанищната инфраструктура, трайно прикрепени към терена на пристанището, които са предназначени за извършване на пристанищни услуги.

18. “Капитан на пристанище” е длъжностно лице, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за околната среда от замърсяване от кораби и за осигуряване безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

19. „Известие до мореплавателите“ е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването, както и стационарните и плаващите хидротехнически съоръжения (вълноломи, молове, пирсове, фериботни гнезда, понтони, докове и други), които служат за защита на пристанищната акватория от ветрово или вълново въздействие или за връзка между кораба и брега.

20. „Навигационно осигуряване“ е съвкупност от мероприятия, осигуряващи безопасността на корабоплаването.

21. „Правила за речен надзор по Дунава“ са правилата, приети от Дунавската комисия, одобрени с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. (обн., ДВ, бр.99 от 1954 г.; изм. и доп. с Решение № 42 на Министерския съвет от 1978 г. – бр. 31 от 1978 г.) в морските пространства на Република България.

21а. „Известие до корабоводителите“ е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България.

22. „Препоръки относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване“ са предписания, приети с Постановление на 50-та сесия на Дунавската комисия на 14 април 1992 г.

22а. „Навигационно осигуряване на пристанищната акватория“ е комплекс от наземни и плаващи навигационни знаци (светещи или несветещи, излъчващи или неизлъчващи радиосигнали), създаден с цел ориентиране на корабите при подхождането или излизането им от пристанищата и за обозначаване на местата, представляващи навигационна опасност за корабоплаването.

23.

24.

25. „Опасен товар“ е такъв товар, който е включен в списъка на Организацията на Обединените нации за опасни товари.

26. „Яхта“ е кораб (ветроходен и/или с двигател), използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение.

27. “Акватория на пристанище” е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище.

28. “Кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб или плавателно съоръжение, предназначено за плаване по море и/или река, за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

29. “Ползвател на пристанищна услуга” е лице, което от свое или от чуждо име е получател на предоставяните пристанищни услуги, обикновено корабособственик, товародател или техни агенти или пристанищен терминал. Акваторията на пристанището включва: зона за подхождане, зона за маневриране на корабите и оперативна акватория.

30. “Кораб” е всяко самоходно или несамоходно плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, включително съдове на подводни криле, на въздушна възглавница, подводници, плаващи средства и неподвижни или плаващи платформи, предназначени за плаване по море и/или река, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на плавателни съоръжения; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други дейности.

31. “Зона за съхраняване на товари” е обособена част от пристанище за обществен транспорт, предназначена за съхраняване на товари като част от претоварния процес.

32. “Съпътстващи дейности” са дейности, обезпечаващи извършването на пристанищните услуги, както и дейности, които съответстват на производствените и търговските задачи на предприятия, чието местоположение в пристанището се оправдава от връзката им с пристанищния трафик, с обема на морския или речния трафик, който създават, или поради услугите, които извършват на потребителите.

33. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

36. “Работно положение на риболовните уреди” е състояние, в което те са потопени във водата или не са сгънати, покрити, поставени в подходяща опаковка или в такъв вид са прибрани в багажно (товарно) складово помещение, отделение на сухоземно транспортно средство или кораб. В случай че риболовен уред се състои от няколко части, той е в работно положение, ако не е разглобен и частите му не са прибрани поотделно по описания по-горе ред.

37. “Отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност” са всички отпадъци, включително отпадъчните води и отпадъци, различни от остатъците от корабни товари, които са получени през време на експлоатацията на кораба и попадат в приложното поле на анекси I, IV и V към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), наричана “МАРПОЛ 73/78”, както и отпадъците, свързани с товара, както са определени в насоките за прилагане на анекс V от МАРПОЛ 73/78. Отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

38. “Остатъци от корабни товари” са всички остатъци от товарите на борда, които остават в трюмовете или в товарните танкове след приключване на операциите по разтоварване и почистване, включително излишъците и разлетите или разпилени количества по време на товарене/разтоварване. Остатъците от корабни товари са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

39. “Пристанищни приемни съоръжения” са съоръжения, независимо дали са трайно прикрепени, подвижни или плаващи, които могат да приемат отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари

39а. “Подходящи пристанищни приемни съоръжения” са пристанищни приемни съоръжения, които са съобразени с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които нормално го посещават, както и с типа и обема на отпадъците от корабоплавателна дейност и на остатъците от корабни товари.

40. “План за приемане и обработване на отпадъци” е документ, съдържащ описание на съобразените с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които нормално го посещават, както и с типа и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари, процедури за приемане, събиране, съхранение и предварително обработване на тези отпадъци без необосновано забавяне на кораба.

41. „Подводен линеен обект на техническата инфраструктура“ е провод или мрежа на транспорта (в т. ч. нефтопровод и продуктопровод), топлоснабдяването, газоснабдяването, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електронните съобщения или управлението на отпадъци, разположен на морското дъно, на дъното и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав или в техните недра.

42. „Пристанищен район“ е географски обособен район, включващ две или повече пристанища за обществен транспорт, които използват обща зона за маневриране на корабите или обща зона за подхождане и общи рейдове.

43. „Подходен канал“ е хидротехническо съоръжение – създаден в резултат на човешка дейност и навигационно осигурен воден път, позволяващ безопасно подхождане на корабите към пристанищната акватория и излизане от нея.

44. „Зона за подхождане“ е най-външната част от пристанищната акватория, свързваща подходния канал или фарватера със зоната за маневриране на корабите.

45. „Зона за маневриране на корабите“ е част от пристанищната акватория, която свързва зоната за подхождане и оперативната акватория и служи за безопасно извършване на маневри (в т. ч. разминаване) от корабите при придвижването им към оперативната акватория и при излизането им от нея.

46. „Оперативна акватория“ е част от пристанищната акватория, прилежаща на съответната кейова стена или друго хидротехническо съоръжение за приставане на кораби и притежаваща нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и приставане на най-големия разчетен кораб.

47. „Вълнолом“ е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, което е изградено или поставено пред пристанищната акватория без непосредствена връзка с брега и служи за предпазването й от вълнение, наноси или ледоход.

48. „Мол“ е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, предназначено да предпазва пристанищната акватория от вълнение и изградено или поставено така, че в единия си край се допира плътно до брега, а вътрешната му стена може да бъде използвана за швартоване на кораби и извършване на товаро-разтоварни операции.

49. „Пирс“ е стационарно хидротехническо съоръжение, изградено в оперативната акватория под определен ъгъл спрямо брега, което позволява безопасно приставане, швартоване и обработване на кораби.

50. „Сезонен превоз на пътници“ е превоз на пътници с туристическо-развлекателна цел във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с отдалечаване от брега на разстояние до 5 морски мили или в българския участък на река Дунав, извършван в периода от 1 май до 31 октомври с кораби, които не попадат в обхвата на международните конвенции, по които Република България е страна.

§ 3

(отменен)

Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура и проучването на вътрешните водни пътища и условията за корабоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки при изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура и проучването на вътрешните водни пътища и условията за корабоплаване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

§ 4

(отменен)

(1) Обектите по чл. 107 – публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество в срок от 9 месеца след влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правото на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, предприема действия по намаляването на капитала им със стойността на имуществото по ал. 1.

(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.

(4) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху пристанища, които са придобили статут на пристанище за обществен транспорт по реда на чл. 107, ал. 2, могат чрез министъра на транспорта и съобщенията да заявят пред Министерския съвет преоформянето им в концесия в 3-месечен срок от решението на Министерския съвет по чл. 107, ал. 2. С изтичането на срока незаявените права се смятат за погасени.

(5) За заявените по предходната алинея права Министерският съвет приема решение за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите в 6-месечен срок от заявяването.

§ 5

Този закон отменя Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 23 и 67 от 1999 г.).

§ 6

В чл. 16 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г.) се създава ал. 4: „(4) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.“

§ 7

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 6 се изменя така: „б. републиканските пътища, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост.“

2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

§ 8

В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 122в:

2. Създава се чл. 122д: „Чл. 122д. Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не се облагат с данъци.“

3. В § 4 от допълнителните разпоредби след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 9

В § 4а от Закона за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 10

В Кодекса на търговското мореплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г.) в допълнителната разпоредба след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.