Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България

Чл. 1

(1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2

Този закон има за цел да обезпечи използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни, да улесни морските и речните връзки, да осигури безопасност на корабоплаването, опазване на морската и речната среда при корабоплаване и поддържане на екологичното равновесие.

Чл. 3

Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон.

Чл. 4

(1) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити.

Чл. 5

(1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.

(3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.

(4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се определят с акт на Министерския съвет.

(5) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.

(6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб.

Чл. 6

Вътрешните морски води на Република България включват:

1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;

3. водите на:

4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.

Чл. 7

Чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.

Чл. 8

(1) Чуждестранен военен или подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението – за корабите на черноморските държави, и 45 дни – за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 9

Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 10

(1) Чуждестранен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8.

(2) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.

(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.

(4) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.

(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.

(6) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества.

Чл. 11

(1) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8. Проверката на документите за безопасност на кораба, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.

(2) Разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната.

Чл. 12

Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни военни или подводни кораби, чуждестранни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, кораби, превозващи радиоактивни вещества, и на военни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства.

Чл. 13

Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:

1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;

2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.

Чл. 14

Чуждестранните военни кораби и корабите по чл. 13 се освобождават от такси при посещението си в пристанищата и рейдовете освен за оказаните им услуги.

Чл. 15

(1) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощен оператор за далекосъобщения.

(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.

Чл. 16

(1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.

(2) За изходни линии служат линията на найголемия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.

Чл. 17

Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.

Чл. 18

Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.

Чл. 19

(1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.

(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за съответния вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.

(3) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването.

Чл. 20

(1) Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:

1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;

2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;

3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;

4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;

5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;

6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;

7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;

8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;

9. риболовна дейност;

10. научноизследователска или хидрографска дейност;

11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;

12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.

(2) Не са нарушения на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, т. 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред.

Чл. 21

Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.

Чл. 22

Соглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 23

(1) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, санитарните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.

(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб – и знамето на Република България.

(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:

1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие – за търсене и спасяване на хора;

2. да извършва водолазна и подводна дейност;

3. да държи риболовните си уреди в работно положение;

4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;

5. преднамерено да засяда или да се потопява;

6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси.

Чл. 24

Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.

Чл. 25

(1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.

(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.

Чл. 26

Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори – само за навигационни цели.

Чл. 27

Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, определен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 28

Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.

Чл. 29

(1) Охраната на морската държавна граница и контролът за спазване на граничния режим в териториалното море и във вътрешните морски води се осъществяват от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и съобщенията и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.

Чл. 30

(1) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта и съобщенията имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:

1. да поискат да вдигне държавното си знаме;

2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;

3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;

4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;

5. да го спират и задържат в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;

6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.

(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.

Чл. 31

(1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.

(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.

(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.

(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.

Чл. 32

(1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:

1. престъпление, извършено от български гражданин;

2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;

4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;

5. противозаконно лишаване от свобода;

6. престъпление против мира и човечеството.

(2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.

Чл. 33

Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 34

При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 35

Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.

Чл. 36

За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.

Чл. 37

Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 38

В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и санитарните разпоредби в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

Чл. 39

При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

Чл. 40

Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Чл. 41

Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 42

(1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.

(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:

1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;

2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Чл. 43

(1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.

(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересуваната държава.

Чл. 44

(1) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта и съобщенията вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 45

Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 46

Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 47

В изключителната икономическа зона Република България осъществява:

1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.

Чл. 48

В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.

Чл. 49

(1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.

Чл. 50

При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.

Чл. 51

Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 60

С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и система за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море – за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 61

(1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води и в териториалното море, в пристанищата и каналите се осъществява от Министерството на отбраната, съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Измервания на дълбочини в териториалното море и вътрешните води с картографска цел се извършват само от хидрографската служба при Военноморския флот.

(3) Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се строят от други ведомства с разрешение на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 62

Изхвърлянето на земни маси и дънни утайки в морските пространства на страната се разрешава само в райони, определени от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 63

(1) Изкуствените острови, инсталации и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се изграждат извън признатите и имащи съществено значение за международното корабоплаване пътища. Те се означават със светещи и други знаци.

(2) Около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти.

(3) В срок, определен от пристанищната администрация, физическите и юридическите лица, стопанисващи съоръжения, които не се използват, са длъжни да ги демонтират и изнесат от района до степен, осигуряваща безопасност на корабоплаването.

(4) При неотстраняване в определения срок на съоръженията по предходната алинея същите се демонтират и изнасят от пристанищната администрация. За извършените разходи пристанищната администрация има право да търси обезщетение от задължените лица по общия ред.

Чл. 64

Измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води и в териториалното море, както и в изключителната икономическа зона в случаите по чл. 63 се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 65

(1) В района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря, Министерството на транспорта и съобщенията под държа организации за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

(2) Районът по ал. 1 се определя в съответствие с постигнатите с прилежащите и срещулежащите държави споразумения.

(3) Морската администрация организира дейностите по търсене и спасяване, взаимодействието със силите и средствата на съседните държави и съвместно с Министерството на отбраната осъществява търсене и спасяване.

Чл. 66

Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е:

1. нарушил българските закони по време на пребиваването му във вътрешните морски води или в териториалното море;

2. извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и санитарните разпоредби в прилежащата зона;

3. извършил нарушение на разпоредбите за опазване на морската среда от замърсяване и за режима на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона, включително и на зоните за безопасност около изкуствените острови и други съоръжения.

Чл. 67

(1) Преследването може да започне, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира: във вътрешните води или в териториалното море – за нарушение по чл. 66, т. 1; в прилежащата зона – за нарушение по чл. 66, т. 2; в изключителната икономическа зона или надконтиненталния шелф – за нарушение по чл. 66, т. 3.

(2) Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.

(3) Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответните отличителни знаци. То се води непрекъснато, докато преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на друга държава.

Чл. 68

Задържаният кораб съгласно разпоредбите на този раздел може да бъде отведен до най-близкото безопасно за него българско пристанище за разследване и търсене на отговорност.

Чл. 69

При неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море се дължи обезщетение за претърпените от кораба вреди.

Чл. 70

Вътрешните водни пътища са водите на Република България, включващи акваторията на р. Дунав, в частта ѝ между десния бряг и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния от километър 845,650 до километър 374,100.

Чл. 71

Охраната на речната държавна граница и контрола за спазване на граничния режим във вътрешните водни пътища се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 72

(1) Чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да преминава през вътрешните водни пътища и да посещава откритите пристанища и рейдове.

(2) Не се допуска преминаване през вътрешните водни пътища на чуждестранни военни кораби на недунавски страни.

(3) Чуждестранен военен кораб на крайдунавска държава може да премине по вътрешните водни пътища и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове по р. Дунав с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(4) Разрешението по ал. 3 трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението за корабите на крайдунавските държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(5) Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да премине през вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по р. Дунав с разрешение на Министерския съвет, поискано не покъсно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(6) Извършването на действия по чл. 20 се смята за нарушаване на мирното преминаване по вътрешните водни пътища.

Чл. 73

(1) На чуждестранните кораби, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България или намиращи се в пристанищата или на рейдовете, се забранява да използват средствата за радионавигация, хидроакустични и свързочни апаратури, електронни и оптични системи за наблюдение, освен за осигуряване безопасността на корабоплаването.

(2) Използването на ултракъсовълновите радиостанции се разрешава само за осигуряване безопасността на корабоплаването и за свръзка с органите, осъществяващи надзор върху корабоплаването, и с пристанищните органи.

(3) Корабите, снабдени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, могат да ги използват на принципа на взаимност.

(4) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България, не заплащат такса за преминаване.

Чл. 74

(1) Не са вътрешни водни пътища реките, езерата, язовирите и каналите.

(2) Придвижването по реките, езерата, язовирите и каналите чрез плавателни съдове на пътници и товари с промишлени, търговски, туристически, спортни, научни, риболовни, развлекателни и други цели, се осъществява при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 75

В зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява:

1. суверенитет при проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на речното дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и други дейности, свързани с проучването и използването на тази зона;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

Чл. 76

(1) Превозът на пътници и товари между българските пристанища се осъществява от кораби, плаващи под българско знаме.

(2) Превозът на пътници и товари между българските пристанища, осъществяван от кораби, плаващи под чужд флаг, се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 77

(1) Министерството на транспорта и съобщенията организира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с нормите, приети от Дунавската комисия, и с Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение.

(2) Министерството на транспорта и съобщенията осигурява издаването и излъчването на известия за състоянието на корабоплавателния път и хидрометеорологичната обстановка в зоната на вътрешните водни пътища.

(3) Строителство на хидротехнически съоръжения, извършване на дъноудълбочителни работи, добив на инертни материали и изхвърляне на земни маси и утайки се извършват след съгласуване с компетентните органи на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 78

(1) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България и превозващи опасни товари, са длъжни да спазват нормите, предписани от Правилата за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия.

(2) При навлизане във вътрешните водни пътища на Република България корабите, превозващи опасни товари, са длъжни да обявят на капитана на най-близкото пристанище данни за количеството, разположението, вида на опасните товари и за разтоварното пристанище.

(3) Забраната по чл. 53 не се отнася до изливане или изхвърляне на отпадъци, когато съдържанието на вредните вещества отговаря на националните норми за брегови източници и на нормите за кораби, предвидени в Правилника за плаване в българския участък по р. Дунав.

Чл. 79

Водолазна и всякаква друга подводна дейност в зоната на вътрешните водни пътища се извършва по ред, установен от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 80

(1) Прокарването на подводни и въздушни кабели и тръбопроводи между Република България и Румъния се осъществява по силата на споразумение между правителствата на двете страни.

(2) Хидротехническите съоръжения, свързващи двата бряга на реката, се изграждат въз основа на споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния.

Чл. 81

(1) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие във вътрешните водни пътища на Република България, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването по вътрешните водни пътища капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се в близост кораб.

Чл. 82

(1) Всеки кораб трябва да притежава свидетелство за правото да плава под знамето на държавата, в която е регистриран.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за условията и реда за регистрация на български кораби.

Чл. 83

Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България, трябва да отговарят на техническите предписания за корабите от вътрешно плаване, което удостоверяват със съответен документ.

Чл. 84

(1) Всички кораби, независимо от знамето, под което плават, трябва да са снабдени с документите, изисквани от Правилата за плаване по р. Дунав, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия, както и с другите документи, изисквани по силата на международни договори, по които Република България е страна.

(2) Корабните документи трябва да се намират на борда на кораба и да бъдат представяни за преглед при поискване от официални представители на компетентните органи.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за условията и реда за издаване на корабни документи за корабите, плаващи под българско знаме.

Чл. 85

(1) Всеки кораб трябва да бъде снабден с достатъчен по брой и правоспособност екипаж, който да може по всяко време да осигури безопасността на хората, товара и плаването.

(2) Снабдяването на невоенните кораби, плаващи под българско знаме, с екипаж, неговият брой и правоспособност се определят с наредба от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 86

(1) Надзорът върху корабоплаването се осъществява с цел спазване на Правилата за плаване по р. Дунав, опазване на хидротехническите и пристанищните съоръжения и предпазване от замърсяване водите на р. Дунав от корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Надзорът се осъществява без дискриминация по отношение на знамето, под което плава корабът.

Чл. 87

(1) Надзорът върху корабоплаването по вътрешните водни пътища се осъществява от морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.

(2) При осъществяване на своята дейност служителите на морската администрация се ръководят от Правилата за речния надзор по р. Дунав.

Чл. 88

При повреда, авария или друго произшествие във вътрешните водни пътища на страната, което създава опасност от замърсяване на околната среда, крайбрежието или от увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта и съобщенията със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема всички необходими мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.

Чл. 89

Морската администрация забранява отплаването на кораб по р. Дунав от дунавско пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба не осигурява спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда или техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията на Правилата за плаване по р. Дунав и на Препоръките относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване.

Чл. 90

(1) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси Министерството на транспорта и съобщенията съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.

(2) Министерството на околната среда и водите упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.

Чл. 91

(1) Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на крайдунавска държава, тя се уведомява по дипломатически път.

(2) Всеки капитан на кораб, плаващ в зоната на вътрешните водни пътища на Република България, уведомява незабавно с всички възможни средства капитана на най-близкото пристанище за допуснато от кораба замърсяване, за преднамерено изхвърляне с цел запазване живота на хората на борда или за открито от него замърсяване.

Чл. 92

(1) Пристанищата са участъци от брега на Черно море, р. Дунав и островите в тях, каналите и свързаните по естествен или изкуствен начин с тях езера с акватория, територии, водни и наземни съоръжения, включително съоръжения, свързани с опазването на морската, речната и крайбрежната околна среда, които включват природни и изкуствено създадени условия за безопасно приставане, престояване, обслужване на плавателни съдове и извършване на дейности по този закон, под контрол на пристанищната администрация. Пристанищата свързват водните пространства на Република България със сухоземните пътни и железопътни транспортни връзки.

(2) Пристанището може да включва прилежащи водни площи и територии на една или повече общини.

Чл. 93

Пристанищата са:

1. за обществен транспорт – независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик;

2. рибарски;

3. яхтени;

4. със специално предназначение;

5. военни, включително граничнополицейски.

Чл. 94

(1) Операторите и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.

(2) Информацията по ал. 1 е за служебно ползване.

Чл. 95

(1) Границите на територията на пристанищата за обществен транспорт се съгласуват с министъра на регионалното развитие и благоустройството по установения ред.

(2) Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.

(3) Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.

Чл. 96

Пристанищата и пристанищните съоръжения в откритите пристанища са общодостъпни и осигуряват еднакви условия съобразно предназначението им за всички плавателни съдове.

Чл. 97

(1) Не се допуска движение в пристанищата и рейдовете на плавателни средства без вдигнато държавно знаме или военноморски флаг и без име или номер.

(2) Маневрирането в пристанищата и рейдовете се извършва в съответствие с разпоредбите на международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море.

Чл. 98

Гранично-пропускателният, митническият и медико-санитарният режим, както и охраната в пристанищата се определят от действащото законодателство.

Чл. 99

Редът за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или на други лица, както и за връзка на кораба с брега се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 100

Отреждането на земни и водни участъци за извършване на строителство по крайбрежието на Черно море и р. Дунав, както и във вътрешните и териториалните води и в зоните на действие на средствата за навигационно осигуряване се извършва въз основа на подробен градоустройствен план или застроително решение след съгласуване с министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на земеделието и горите.

Чл. 101

Генералните планове за изграждане, реконструкция или разширяване на пристанищата и на съоръженията за навигация се съгласуват от общинския съвет на общината на територията, на която се намира съоръжението, с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и се одобряват от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 102

Правомощията на пристанищната администрация се разпростират върху всички пристанища с изключение на военните пристанища.

Чл. 103

(1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, съоръжено и позволяващо извършването на дейности, свързани с товарно-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, което е достъпно, без ограничение, срещу заплащане.

(2) Пристанищата за обществен транспорт са: пристанище Балчик, пристанище Варна, пристанище Леспорт – Варна, пристанище Ферибот Варна, пристанище Петрол – Варна, пристанище Бургас, Рибно пристанище – Бургас, пристанище Созопол, пристанище Поморие, пристанище Царево, пристанище Несебър, пристанище Ахтопол, пристанище Видин, пристанище Лом, пристанище Оряхово, пристанище Русе, пристанище Сомовит, пристанище Свищов, пристанище Тутракан, пристанище Силистра.

(3) Пристанищата за обществен транспорт осигуряват свободен достъп на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, на товари, пътници и поща за извършване на търговски дейности и за комуникации между брега и сушата.

(4) В пристанищата за обществен транспорт се събират канални, тонажни и кейови такси в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

(5) В пристанищата за обществен транспорт се събират светлинни такси в размер и по ред, определени от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната.

Чл. 104

(1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.

(2) Пристанищната администрация може да преустанови временно или да ограничи експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията и на реда, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Пристанищната администрация издава задължителни предписания за привеждане на пристанищата за обществен транспорт в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

Чл. 105

Товарно-разтоварни и претоварни операции на товари и поща и международни превози на пътници се извършват само в обявените за тази цел зони и съоръжения или рейдовете в пристанищата за обществен транспорт, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни и форсмажорни обстоятелства.

Чл. 106

Изграждането на плаващи съоръжения за претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само ако са включени в пристанище за обществен транспорт и на място и по ред, определени от морската администрация.

Чл. 107

(1) Пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни площи в съществуващите пристанища за обществен транспорт, са публична държавна собственост.

(2) Съществуващо пристанище, което е извън изброените в чл. 103, ал. 2, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон с решение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него, след промяна на чл. 103, ал. 2.

(3) Пристанища за обществен транспорт извън изброените в чл. 103 и трансформираните по реда на ал. 2 могат да се изграждат само върху земи – публична държавна собственост.

Чл. 108

Особено право на ползване върху цели или технологично обособени части, публична държавна собственост, от пристанища за обществен транспорт се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 109

(1) С решение на Министерския съвет може да се предоставя концесия за цяло пристанище за обществен транспорт или за отделни части от него (терминали) със съоръжения, необходими за осъществяването на завършен процес на обработка на товарите.

(2) В договора за концесия задължително се уговарят клаузи относно правата на концесионера да ползва терминала самостоятелно и възможността да се предоставят услуги на други оператори.

Чл. 110

(1) Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на рибарски плавателни съдове от крайбрежно плаване, което не извършва обработка на товари и превоз на пътници и поща с кораби за далечно плаване.

(2) Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове и развлекателни програми, без превоз на пътници.

(3) Пристанище със специално предназначение е всяко пристанище или пристанищно съоръжение, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо строителство и за опазване на околната среда и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

(4) В местата, определени по установения ред, могат да се оборудват водни бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно-развлекателни плавателни съдове.

Чл. 111

Военно, включително гранично полицейско пристанище или кей е всяко пристанище или кей, предназначени за домуване или приставане на военни кораби или на държавни кораби и други плавателни съдове на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 112

(1) Видът и предназначението, както и промените във вида и предназначението на пристанищата, се регистрират от пристанищната администрация.

(2) Не се допуска извършване на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището.

(3) За държавните кораби и други плавателни съдове, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, приложим за военните кораби.

Чл. 113

(1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си чрез пристанищна администрация, създадена по реда на Закона за администрацията, като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София и териториални звена.

Чл. 114

(1) Пристанищната администрация:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължения от държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. координира управлението и поддържането на пристанищата за обществен транспорт;

3. води регистър на всички пристанища в Република България;

4. изготвя, поддържа и съхранява регистър с база данни за терените, сградите, пристанищните съоръжения, пътните и железопътните подходи, подводните, подземните и надземните комуникации на пристанищната инфраструктура и субструктура;

5. организира поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, защитни съоръжения и други;

6. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

7. води регистър на пристанищните оператори;

8. дава разрешения за достъп до пристанищата;

9. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции от квалифициран за съответния вид работа персонал;

10. създава условия за изпълнението на разпоредбите по отбранително-мобилизационната подготовка и гражданска защита в пристанищата и за осъществяването на граничнополицейския режим;

11. контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагане на еднакви конкурентни условия за операторите на пристанищни дейности;

12. събира, обработва и предоставя пристанищни статистически данни;

13. събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси;

14. дава задължителни предписания по чл. 104, ал. 3;

15. издава задължителни предписания относно използваните претоварни технологии и съблюдава спазването на технологичните правила за обработка на кораби и товари на кей и рейд;

16. контролира спазването на условията и на реда за извършване на пристанищни дейности и услуги;

17. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Пристанищната администрация предоставя на Министерството на отбраната събраните суми от светлинните такси по ал. 1, т. 13.

Чл. 115

(1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на корабоплаването и поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово от:

1. таксите по чл. 114, ал. 1, т. 13, без светлинните такси;

2. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

3. парични постъпления от предоставени концесии, получени по реда на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за концесиите.

(3) С набраните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:

1. безопасност на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт;

2. проектиране, изграждане, развитие, безопасност и поддържка на пристанищата за обществен транспорт, както и на вълноломите и укрепителните съоръжения в прилежащата им акватория;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;

4. издръжка на пристанищната администрация.

(4) Пристанищната администрация ежегодно изготвя програма, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията, за обосноваване на необходимите разходи по ал. 3, както и за погасяване на кредити, получени за развитието на пристанищната инфраструктура.

(5) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на този член за финансиране на дейности по осигуряване и поддържка безопасността на корабоплаването, както и събираните такси, не се облагат с данъци.

(6) Средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по този раздел.

Чл. 116

Дейностите, свързани с товарно-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, се извършват от оператори – пристанищни предприятия или концесионери.

Чл. 117

(1) Пристанищните дейности, свързани с обработка на наливни, насипни, генерални, контейнерни, ро-ро, фериботни и други товари, се осъществяват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал в съответната област.

(2) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищни работници и предлагането на квалифицирана работна сила се осъществяват от специализирани дружества в съответствие с установения ред в действащото законодателство.

(3) Пристанищната администрация създава условия да не се допуска извършването на пристанищни дейности от лица, които не притежават необходимата квалификация за това.

Чл. 118

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или го изхвърли на брега.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега.

Чл. 119

(1) Наказва се с глоба от 150 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53, ал. 2;

2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона, във вътрешните морски води, в териториалното море или във вътрешните водни пътища.

(2) С глобата по ал. 1 се наказва и капитан на чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазване на природната среда.

Чл. 120

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който:

1. влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;

2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;

3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 15 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;

4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1 – 4 и 6, чл. 24, 26 и чл. 53, ал. 1.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва всеки, който извършва не по съответния ред научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната.

Чл. 121

Който наруши други разпоредби на закона, се наказва с глоба (имуществена санкция) от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 122

(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства и във вътрешните водни пътища на страната.

(2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичането на срока за възраженията, освен ако случаят не представлява фактическа или правна сложност.

(3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазването на морската среда и вътрешните водни пътища, се издават от министъра на околната среда и водите или от определени от него длъжностни лица за брегови източници на замърсяване, и от министъра на транспорта и съобщенията или определени от него длъжностни лица – за замърсяване от кораби.

(4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.

Чл. 123

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 124

(1) За обезпечаване събирането на глобата и обезщетението, наложени по тази глава, чуждестранният невоенен кораб, независимо от собствеността му, се задържа със съставянето на акта за установяване на нарушението.

(2) Чуждестранен невоенен кораб се задържа и за обезпечаване на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Задържането се извършва от морската администрация и се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено обезпечение на иска от компетентния съд по местонахождението на кораба.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 корабът се освобождава след депозиране в българска банка на парична или банкова гаранция в размер на определените с наказателното постановление суми, съответно в размер на иска, за който е допуснато обезпечението.

§ 1

Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 – 5, чл. 23, ал. 3, т. 4 – 6, чл. 24, 26, 28, 30, 39 и 54 се прилагат съответно и за български кораби.

§ 2

По смисъла на този закон:

1. „Военен кораб“ е всеки плавателен съд, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.

2. „Граничнополицейски кораб“ е всеки кораб, използван за охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг.

3. „Държавен кораб, използван с нетърговска цел“ е плавателен съд – собственост на държавата, под чието знаме плава, предназначен за научноизследователска или друга нестопанска дейност.

4. „Невоенен кораб“ е всеки плавателен съд извън посочените в т. 1 и 2.

5. „Подводен кораб“ е всеки плавателен съд, който е предназначен да плава под вода.

6. „Държава на знамето“ е държавата, под чието знаме корабът плава.

7. „Водолазна дейност“ е всяка дейност под повърхността на водата с военна, стопанска или изследователска цел, при която човек използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване, или която се осъществява от съоръжения, управлявани от разстояние.

8. „Прикрепени видове“ са организмите, които в стадия, в който е възможен техният улов, се намират в неподвижно състояние върху морското дъно или под неговата повърхност или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен допир с повърхността или с недрата на морското дъно.

9. „Замърсяване на морската или речната среда“ означава пряко или косвено внасяне от човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти за допустимо замърсяване.

10. „Морска миля“ е равна на 1852 м.

11. „Прилежаща водна площ“ е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби.

12. „Рейд“ е определен район от морското пространство извън пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

13. „Водна база“ е охраняван участък от морския бряг с прилежащата към него водна площ, снабден със съоръжения и устройства за приставане и опазване на плавателни средства.

14. „Терминал“ е обособена зона от пристанищата за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка и експедиране на даден вид товари.

15. „Пристанищна субструктура“ са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на пристанищата над кота „настилка“.

16. „Пристанищна инфраструктура“ са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на съответното пристанище по генералния план до кота „настилка“ включително.

17. „Пристанищни съоръжения“ са елементи от инфраструктурата, трайно прикрепени към терена, предназначени или свързани с осъществяването на дейности или услуги в обектите по чл. 107, както кейовите стени, железопътните и автомобилните подходи, подкрановите пътища и други.

18. „Капитан на пристанище“ е длъжностно лице от морската администрация, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за опазване на околната среда от замърсяване от кораби и осигуряване на безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

19. „Известие до мореплавателите“ е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването.

20. „Навигационно осигуряване“ е съвкупност от мероприятия, осигуряващи безопасността на корабоплаването.

21. „Правила за речен надзор по Дунава“ са правилата, приети от Дунавската комисия, одобрени с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. (обн., ДВ, бр.99 от 1954 г.; изм. и доп. с Решение № 42 на Министерския съвет от 1978 г. – бр. 31 от 1978 г.).

22. „Препоръки относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване“ са предписания, приети с Постановление на 50-та сесия на Дунавската комисия на 14 април 1992 г.

23. „Пристанищно предприятие“ е еднолично търговско дружество с държавно имущество, което осъществява дейности и услуги в пристанище.

24. „Оператор“ е търговец, който извършва пристанищна дейност или пристанищна услуга при условията и по реда на този закон.

25. „Опасен товар“ е такъв товар, който е включен в списъка на Организацията на Обединените нации за опасни товари.

26. „Яхта“ е плавателен съд (ветроходен и/или с двигател), използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение.

§ 3

Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки при изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

§ 4

(1) Обектите по чл. 107 – публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество в срок от 9 месеца след влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правото на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, предприема действия по намаляването на капитала им със стойността на имуществото по ал. 1.

(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.

(4) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху пристанища, които са придобили статут на пристанище за обществен транспорт по реда на чл. 107, ал. 2, могат чрез министъра на транспорта и съобщенията да заявят пред Министерския съвет преоформянето им в концесия в 3-месечен срок от решението на Министерския съвет по чл. 107, ал. 2. С изтичането на срока незаявените права се смятат за погасени.

(5) За заявените по предходната алинея права Министерският съвет приема решение за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите в 6-месечен срок от заявяването.

§ 5

Този закон отменя Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 23 и 67 от 1999 г.).

§ 6

В чл. 16 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г.) се създава ал. 4: „(4) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.“

§ 7

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 6 се изменя така: „б. републиканските пътища, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост.“

2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

§ 8

В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 122в:

2. Създава се чл. 122д: „Чл. 122д. Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не се облагат с данъци.“

3. В § 4 от допълнителните разпоредби след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 9

В § 4а от Закона за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 10

В Кодекса на търговското мореплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г.) в допълнителната разпоредба след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.