Закон за рибарството и аквакултурите

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.

(2) Законът има за цел да осигури:

1. устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми;

2. развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите;

3. прилагане на правилата за отговорен риболов;

4. повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.

Чл. 2

(1) Рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица.

(2) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите по ал. 1, които са предмет на този закон, принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание.

Чл. 3

(1) Рибностопански обекти са:

1. естествени води и водни обекти – по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав – по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;

2. изкуствени водни обекти – язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;

3. специализирани обекти за стопански риболов и аквакултури – даляни, воли, тони, басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.

(2) Рибните ресурси в рибностопанските обекти по ал. 1 се ползват от физически и юридически лица при условията и по реда на този закон и на Закона за водите, както следва:

1. за стопански и любителски риболов се ползват българският участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море, крайдунавските и крайморските езера и блата;

2. за любителски риболов се ползват и вътрешните езера и блата, реките и старите речни корита, баластриерните водоеми, бентовете и изравнителите, гребните канали хидропарковете и, язовирите;

3. обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за стопански риболов и аквакултури; същите обекти могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от лицето, което притежава разрешителното за стопански риболов, или от регистрираните по чл. 25 лица.

Чл. 4

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите приема Национална програма за рибарството и аквакултурите.

(2) Националната програма за рибарството и аквакултурите включва:

1. анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла;

2. мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях;

3. подпомагане на рибарството и аквакултурите чрез мерки за:

(3) Средствата по изпълнение на програмата се набират от:

1. субсидии от републиканския бюджет;

2. целеви постъпления от местни и чуждестранни лица или от международни организации или помощи, предоставени по програми на Европейския съюз.

(4) Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите, според компетенциите си, ръководят и контролират изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите.

(5) Националната програма за рибарството и аквакултурите по ал. 1 се приема за период до 7 години.

(6) Изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите се отчита ежегодно до месец март пред Министерския съвет от министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта.

Чл. 5

(1) Управлението, наблюдението и контролът върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към министъра на земеделието и горите.

(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и териториални звена.

(3) Дейността и структурата на ИАРА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 6

(1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по:

1. изпълнение на Националната програма за рибарството и аквакултурите съвместно с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към министъра на транспорта;

2. опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности;

3. издаване на разрешителни за стопански риболов и регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми;

4. създаване и поддържане на информационно-статистическа система за рибарство и аквакултури;

5. представяне на Република България в международните организации;

6. разпределяне на квотите на Република България за улов на риба, предоставени по международни споразумения и договори;

7. предоставяне на правото на ползване върху рибните ресурси - частна държавна собственост;

8. други дейности, възложени ѝ със закон или с решение на Министерския съвет.

(2) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Изпълнителната агенция „Морска администрация“ осъществяват съвместна дейност по регистрацията и контрола на риболовните кораби. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води регистър на риболовните кораби.

(3) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява съвместна дейност с Национална служба “Гранична полиция” за контрол на чуждестранните риболовни кораби.

Чл. 7

Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите осъществява охраната на рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов на териториите на действие на неговите териториални поделения и звена, и контрол по спазване на правилата за любителски риболов при условията и по реда на този закон и на Закона за горите.

Чл. 8

(1) Към министъра на земеделието и горите като консултативен орган се създава Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури (НТСРА).

(2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед състава на Научно-техническия съвет по рибарство и аквакултури, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Националната ветеринарномедицинска служба, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Националното управление по горите, Изпълнителна агенция “Морска администрация”, научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10, признати за представителни, и националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3.

(3) Научно-техническият съвет по рибарство и аквакултури:

1. обсъжда и дава становища по съставянето и изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите, по правилата за отговорен риболов, участва в разработването на проекти на нормативни актове, програми и документи, свързани с отрасъла;

2. въз основа на състоянието на запасите от риба и други водни организми предлага мерки за тяхното опазване и възпроизводство;

3. обсъжда и предлага за утвърждаване общия допустим улов за определени видове риба и други водни организми, квотите и начина на тяхното разпределение;

4. докладва за икономическите и социалните последици по всички въпроси, за които дава становища, препоръки и съвети.

(4) Министърът на земеделието и горите издава правилник за устройството и дейността на НТСРА.

Чл. 9

(1) Контролът по опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се упражнява от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите.

(2) Въвеждането на неместни видове и повторното въвеждане на местни видове риби и други водни организми във водните обекти се извършва по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 10

(1) Министърът на земеделието и горите признава организации на производители на риба и други водни организми, които могат да бъдат кооперации, с изключение на кооперативните съюзи по чл. 54, ал. 3 от Закона за кооперациите, събирателни дружества или дружества с ограничена отговорност, учредени от група производители на един или няколко вида риба или други водни организми.

(2) Организациите по ал. 1 се признават, когато са достатъчно икономически активни и са създадени с цел:

1. насърчаване планирането на производството чрез въвеждането на планиран улов;

2. концентриране на предлагането;

3. стабилизиране на цените;

4. насърчаване на риболовни методи, поддържащи устойчив риболов.

(3) Организациите по ал. 1 се признават въз основа на заявление до ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:

1. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на организацията;

2. учредителният акт;

3. вътрешният правилник за дейността на организацията;

4. доказателства за икономическата активност;

5. документ за регистрация по БУЛСТАТ;

6. последният счетоводен отчет с всички приложения към него или начален счетоводен баланс;

7. доказателства за способността да осъществяват заложените в правилника дейности;

8. декларация, че организацията няма господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията.

(4) Изискванията относно съдържанието на правилника за дейността на организацията на производители, доказателствата за достатъчна икономическа активност и за способността да осъществяват заложените в правилника дейности се уреждат с наредбата по ал. 11.

(5) При установени непълноти или неточности в представените документи в срок до 14 дни от получаването на заявлението на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.

(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и горите с предложение за признаване или отказ за признаване на организацията на производители. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и горите със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(7) Министърът на земеделието и горите прави мотивиран отказ, когато не са представени достатъчно доказателства за икономическа активност и способност да осъществява заложените в правилника дейности съгласно изискванията на наредбата по ал. 11.

(8) Министърът на земеделието и горите отменя със заповед признаването по ал. 6 в случаите, когато:

1. организацията не спазва изискванията по ал. 2;

2. признаването на организацията се основава на неверни данни;

3. организацията използва полученото признаване за цели, различни от посочените в нейния правилник.

(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 3 в 14-дневен срок организацията на производителите подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.

(10) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява контрол на признатите организации на производители за спазване на условията за признаване.

(11) Министърът на земеделието и горите приема наредба за условията и реда за признаване на организациите на производители.

Чл. 10а

(1) Организация на производители по чл. 10, ал. 1, която е представителна за производството и предлагането на пазара на риба и други водни организми в един или няколко района, може да подаде писмено искане до ИАРА относно производителите, които не са нейни членове и предлагат продукцията си в района, за който организацията е представителна, да спазват:

1. правилата за производство и търговия с риба и други водни организми, предвидени в правилника на организацията на производители;

2. правилата за изтегляне от пазара и правилата за преработка и съхранение за по-късна продажба на пресни и охладени риба и други водни организми.

(2) Условията и редът за прилагане на определените в правилника на организацията на производители правила за производство, търговия и изтегляне от пазара на риба и други водни организми от производители, които не са нейни членове, и критериите за определянето на дадена организация на производители като представителна за определен район, се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 11.

Чл. 10б

(1) Ежегодно до края на месец януари организациите на производители изготвят годишни оперативни програми. Оперативните програми се одобряват от ИАРА.

(2) Организации на производители, които изготвят и представят за одобрение от ИАРА планове за подобряване качеството на продукти от риболов, за които са приети общи норми за продажба съгласно наредбата по чл. 46, ал. 4 или на продукти от аквакултури, могат да получат специално признаване.

(3) Условията и редът за получаване на специално признаване и съдържанието на оперативните програми и планове за подобряване качеството на продукти от риболов се определят с наредбата по чл. 10, ал. 11.

Чл. 10в

(1) Министърът на земеделието и горите признава браншови организации, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, създадени от физически и юридически лица, които произвеждат, търгуват или преработват риба и други водни организми, както и от организации на производители на риба и други водни организми.

(2) Браншовите организации по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да представляват значителен дял от производството, търговията или преработката на риба и други водни организми и продукти от тях в район или райони, за които могат да докажат ниво на представителност;

2. да не извършват дейности по производство, търговия или преработка на риба и други водни организми и продукти от тях;

3. да извършват две или повече от следните дейности:

(3) Браншовите организации нямат право да:

1. налагат на членовете си задължение за прилагане на предварително определени цени;

2. извършват дейности за разпределение на пазара;

3. поставят отделни търговски партньори в неизгодно положение чрез прилагане по отношение на тях на различни условия за един и същи вид сделки;

4. извършват действия, насочени към премахване или ограничаване на конкуренцията.

(4) Браншовите организации се признават въз основа на заявление до изпълнителния директор на ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:

1. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на организацията;

2. учредителният акт;

3. документ за регистрация по БУЛСТАТ;

4. вътрешният правилник за дейността на организацията;

5. доказателства за представителност на организацията;

6. информация относно дейността на членовете на организацията;

7. информация за района, в който организацията ще осъществява своята дейност.

(5) При установени непълноти или неточности в представените документи в срок до 14 дни от получаването на заявлението на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.

(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и горите с предложение за признаване или отказ за признаване на браншовата организация. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и горите със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ.

(7) Министърът на земеделието и горите прави мотивиран отказ, когато не са представени достатъчно доказателства за представителност на браншовата организация съгласно изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 11.

(8) Министърът на земеделието и горите може да отмени признаването по ал. 6 в случаите, когато:

1. браншовата организация не спазва условията на признаването;

2. браншовата организация не спазва изискванията по ал. 2;

3. признаването на браншовата организация се основава на неверни данни.

(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок браншовата организация подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.

(10) ИАРА осъществява контрол на признатите браншови организации за спазване на условията на признаване.

(11) Условията и редът за признаване на браншовите организации, изискванията относно съдържанието на правилника по ал. 4, т. 4 и доказателствата за представителност по ал. 4, т. 5 се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 11.

Чл. 10г

(1) Браншова организация, която е представителна за производството, търговията или преработката на риба и други водни организми и продукти от тях в един или няколко района може да подаде писмено искане до ИАРА някои от споразуменията, решенията или практиките, приети от нея, да са задължителни за определен период от време за производителите и търговците от района, които не са нейни членове.

(2) Условията и редът за приемане като задължителни на споразуменията, решенията или практиките на определена браншова организация за производители и търговци, които не са нейни членове, се уреждат в наредбата по чл. 10, ал. 11.

(3) Приетите за задължителни споразумения, решения и практики на определени браншови организации се публикуват в Интернет страницата на ИАРА и в един ежедневник.

Чл. 11

(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални сдружения и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Национално риболовно сдружение е това, което обединява риболовни сдружения, в които броят на членуващите любители риболовци, притежаващи годишен билет за риболов, е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната любители риболовци, притежаващи годишен билет за риболов.

(4) Националното риболовно сдружение представлява риболовците, сдружени при условията на ал. 3, и защитава техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществява дейности във връзка с обучението, повишаване на риболовната култура на своите членове, популяризиране на риболовния спорт, съдействие за запазване на екосистемите и обогатяване на рибните запаси.

(5) Сдруженията по ал. 1 и 2 не могат да участват в търговски дружества.

(6) Сдруженията по ал. 1 и 2 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в Устава цели на риболовните сдружения.

(7) Лицата по ал. 1 и 2 могат да се сдружават с лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 11а

(1) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 участват в изпълнение на мероприятия за разселване на носители на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 - държавна собственост, предназначени за любителски риболов, като осигуряват не по-малко от 10 на сто от финансирането, а останалата част се осигурява от средствата по чл. 53, ал. 2, т. 3.

(2) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 осъществяват охраната на обектите, определени само за любителски риболов, на териториите на действие на съответните сдружения, където управлението на рибните ресурси им е възложено по реда на чл. 15а, и съдействат за опазване на рибните ресурси.

Чл. 12

(1) Риболовът се организира и провежда по начин, който не препятства естественото възпроизводство на рибните ресурси и техните миграционни пътища, не застрашава устойчивото развитие на техните запаси и благоприятства опазването на биоразнообразието.

(2) Риболовът в рибностопанските обекти, които са в границите на защитените територии, обявени по Закона за защитените територии, се извършва съгласно плана за управление на съответната територия и установения за нея режим.

Чл. 13

Когато се извършва любителски и/или стопански риболов във водните обекти, държавна или общинска собственост, лицето, на което е издаден билет за любителски риболов или разрешително за стопански риболов, става собственик на рибите и другите водни организми:

1. при любителски риболов – от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов;

2. при стопански риболов – от момента, в който рибата и другите водни организми са уловени или освободени от средството за риболов и се съхраняват във водата, на риболовен кораб, на друго транспортно средство или на брега, в хладилни или други специализирани съоръжения, съдове или помещения.

Чл. 14

(1) Лицата, които извършват стопански риболов, трябва да притежават свидетелство за правоспособност. Свидетелствата се издават от ИАРА след проведен курс за обучение и успешно положен изпит, които се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

(2)

(3) Не се изисква свидетелство за правоспособност по ал. 1 от лицата, които са завършили висше или средно образование по специалност, с която се придобива квалификация в областта на рибарството и аквакултурите.

Чл. 15

(1) . Министърът на земеделието и горите и министърът на околната среда и водите определят с наредба ползването на язовирите - държавна собственост, само за любителски риболов, само за стопански риболов или само за аквакултури.

(2) В язовирите - държавна собственост, определени само за любителски или само за стопански риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури по ред, определен с наредбата по ал. 1.

(3) С наредбата по ал. 1 се определят и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в язовирите - държавна собственост, Черно море и река Дунав.

(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува в национален ежедневник списък на язовирите - държавна собственост, определени за стопански и любителски риболов и за аквакултури.

Чл. 15а

(1) Министърът на земеделието и горите възлага на сдруженията по чл. 11 управлението на рибните ресурси във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, определени само за любителски риболов.

(2) Сдружение, на което е възложено управлението на рибните ресурси по реда на ал. 1, за извършване на любителски риболов в съответния обект изисква билет за любителски риболов и членска карта на сдружението.

(3) Редът за предоставяне управлението на рибните ресурси по ал. 1 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

(4) Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти - общинска собственост, за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 за осъществяване на общественополезна дейност.

(5) За извършване на любителски риболов в обект по ал. 4 се изисква членска карта на съответното сдружение по чл. 11.

Чл. 15б

(1) В язовирите - държавна собственост по приложение № 1 от Закона за водите, не се извършва стопански риболов.

(2) В язовирите, предназначени за питейнобитово водоснабдяване, любителски риболов се извършва извън санитарно-охранителните зони.

(3) В язовирите по ал. 1 се определят технологични зони за експлоатация на водностопанските съоръжения.

Чл. 15в

(1) Зоните за аквакултури се определят в подходящи водни участъци, извън границите за естествено възпроизводство на риба и други водни организми, които обхващат устията на вливащите се във водния обект реки в радиус 200 м, независимо от моментното водно ниво в обекта и други подходящи места за размножаване на рибата и другите водни организми.

(2) Техническите съоръжения за аквакултури се разполагат в зоната за аквакултури. Зоната на действие на техническите съоръжения обхваща зоната, определена в разрешителното за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите.

Чл. 15г

(1) Зоните за аквакултури за всеки отделен воден обект се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят параметрите на съответните зони по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА, съгласувано с лицето, стопанисващо водностопанските съоръжения, и със съответната басейнова дирекция на МОСВ.

(3) Параметрите на зоните се определят в съответствие с изискванията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.

(4) В зоната на действие на техническите съоръжения за аквакултури е забранен риболовът и достъпът на плавателни съдове, освен тези, обслужващи техническите съоръжения.

Чл. 16

(1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури съставя и поддържа регистри на:

1. издадените разрешителни за стопански риболов;

2. издадените билети за любителски риболов;

3. лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми.

4. риболовните кораби;

5. центровете за първа продажба на продукти от риболов;

6. регистрираните по чл. 46д, ал. 1 купувачи;

7. лицата по чл. 10 и 10в;

8. разрешителните по чл. 40, ал. 1.

(2) Регистрите по ал. 1 се водят по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите.

(3)

Чл. 16а

(1) При подаване на заявление за извършване на стопански риболов с кораб ИАРА издава разрешително по чл. 18 след проверка за вписването на кораба в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” към министъра на транспорта. Проверката се извършва служебно.

(2) След издаването на разрешително за стопански риболов с кораб ИАРА предоставя на Изпълнителна агенция “Морска администрация” данните за кораба в 7-дневен срок от издаването му.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” в срок три дни от получаване на данните вписва кораба в електронната база данни “Регистър на риболовните кораби”.

Чл. 16б

(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” предоставя на ИАРА извадка от регистъра на риболовните кораби в края на всяко тримесечие.

(2) Справката по ал. 1 съдържа информация относно оборудването, обзавеждането и техническите средства за риболов, преработка и съхраняване на улова на корабите и се включва в информационно-статистическата система по чл. 6, ал. 1, т. 4.

(3) Предоставянето на справки, данни, информация, издаването на документи, съгласуванията и други действия в изпълнение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се извършват служебно между ИАРА и Изпълнителна агенция “Морска администрация” и не се заплащат такси.

Чл. 17

(1) Стопански риболов могат да извършват лица, които притежават разрешително и са придобили право за извършване на стопански риболов за съответната календарна година.

(2) Чуждестранни риболовни кораби могат да извършват стопански риболов при условията и по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(3) Разрешително за стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се издава за кораб, вписан в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(4) Разрешително за стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 се издава на лице - собственик или ползвател на водния обект или част от него, което притежава разрешително за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите.

(5) Разрешително за стопански риболов се издава на лицето, на което е предоставена концесия за специализиран обект за стопански риболов по чл. 3, ал. 1, т. 3.

Чл. 17а

(1) Разрешително за стопански риболов се издава на физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.

(2) Разрешително за стопански риболов се издава на юридическо лице, когато капитанът на риболовния кораб отговаря на изискванията на чл. 14.

(3) Разрешително за стопански риболов се издава на чуждестранен риболовен кораб с разрешение на Министерския съвет за ползване на неусвоен ресурс от определена квота.

(4) За издаване на разрешително и за получаване на право за извършване на стопански риболов се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет. Размерът на таксата за разрешително не може да надвишава административните разходи за неговото издаване.

(5) Правото за извършване на стопански риболов в обектите по чл. 3 - държавна собственост, е възмездно, за което се заплаща годишна такса съгласно тарифата по ал. 4.

Чл. 17б

(1) Разрешително и право за извършване на стопански риболов се издават от:

1. изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице - за български физически и юридически лица;

2. изпълнителния директор на ИАРА - за чуждестранен риболовен кораб.

(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава със заповед образци на разрешителните за стопански риболов.

Чл. 18

(1) За издаване на разрешително за стопански риболов с кораб в Черно море и река Дунав кандидатът подава в ИАРА или в съответното й териториално звено заявление по образец, към което се прилагат:

1. копие от позволителното за плаване (временно позволително за плаване), издадено от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, или копие от акта за националност (временен акт за националност);

2. нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя на капитана или друго упълномощено лице, когато извършват риболова от името и за сметка на корабопритежателя или ползвателя;

3. копие от свидетелството за правоспособност по чл. 14;

4. документ за собственост на кораба или документ, удостоверяващ основанието, на което се ползва;

5. документ за платена такса за издаване на разрешително за стопански риболов.

(2) За издаване на разрешително за стопански риболов в рибностопански обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 или в зона от него кандидатът подава в ИАРА или в съответното териториално звено заявление по образец, към което прилага:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. копие от свидетелството за правоспособност по чл. 14;

3. разрешително за ползване на воден обект по Закона за водите;

4. документ за платена такса за издаване на разрешително за стопански риболов.

(3) За издаване на разрешително за стопански риболов на юридическо лице или едноличен търговец се прилагат освен документите по ал. 1 или 2 и:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2.

3. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ.

(4) За издаване на разрешително за стопански риболов за чуждестранен риболовен кораб към документите по ал. 1 се прилага и разрешително (лицензия) за стопански риболов, издадено от държавата на знамето.

(5) В заявленията по ал. 1 и 2 се посочват видът и броят на риболовните уреди. Посочените и разрешени риболовни уреди се маркират в срока по чл. 18а, ал. 1.

(6) За маркиране на риболовни уреди и средства се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 18а

(1) Разрешителното за стопански риболов се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 18.

(2) В разрешителното за стопански риболов с кораб се посочват:

1. органът, издал разрешителното;

2. данни за идентификация на риболовния кораб:

3. име/наименование и адрес/седалище на притежателя на разрешителното;

4. име, адрес и единен граждански номер на капитана на кораба, когато извършва риболова от името и за сметка на притежателя на разрешителното;

5. технически данни за риболовния кораб:

6. риболовни уреди (брой, размери: дължина, широчина, размер на окото);

7. дата на издаване и срок на действие на разрешителното;

8. район на плаване;

9. пристанище на регистрацията;

10. номерата на пломбите, с които са маркирани риболовните уреди.

(3) В разрешителното за стопански риболов в обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 се посочват:

1. органът, издал разрешителното;

2. име/наименование и адрес/седалище на притежателя на разрешителното;

3. име, адрес и единен граждански номер на физическото лице, което извършва риболова от името и за сметка на притежателя на разрешителното;

4. дата на издаване и срок на действие;

5. водният обект или зоната от него, където се извършва риболовът;

6. риболовни уреди (брой, размери: дължина, широчина, размер на окото);

7. номерата на пломбите, с които са маркирани риболовните уреди;

8. норми за задължително минимално зарибяване на обекта, в случай че риболовът се извършва в обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост.

(4) При установени непълноти или неточности органът по чл. 17б, ал. 1 в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.

(5) Заявителят отстранява нередовностите в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(6) Изпълнителният директор или оправомощено от него лице отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов:

1. на лице, което не отговаря на изискванията на чл. 14;

2. на лице, което към датата на подаване на заявлението е лишено от право да извършва стопански риболов;

3. на лице, което не е изпълнило вписаните в разрешителното норми за задължително минимално зарибяване на ползвания обект, в предвидените от закона случаи;

4. за кораб, който не е вписан в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация”;

5. за специализиран обект по чл. 21, ал. 1 - когато кандидатства лице, което не е носител на концесионно право;

6. на лице, което не е изпълнило в срок указанията за отстраняване на непълноти и/или неточности в представените документи.

(7) Отказът за издаване на разрешително за стопански риболов подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(8) Внесените такси за издаване на разрешително за стопански риболов се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

Чл. 18б

(1) Разрешителното за стопански риболов е безсрочно.

(2) Притежателят на разрешително за стопански риболов е длъжен да уведомява органа, издал разрешителното, за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 18 в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 18в

(1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява срока на действие на разрешителното за стопански риболов:

1. по искане на лицето;

2. при смърт на физическото лице;

3. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

4. когато е отнето разрешителното, издадено по Закона за водите.

(2) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице с мотивирана заповед отнема разрешителното за стопански риболов за срок до една година от установяване на нарушението, когато лицето, което притежава разрешително за стопански риболов:

1. не спазва условията на издаденото разрешително;

2. лови риба и други водни организми в периода на забраната по чл. 32;

3. лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35;

4. лови морски бозайници в нарушение на чл. 43;

5. не спазва изискването на чл. 18б, ал. 2.

(3) Заповедта по ал. 2 може да бъде обжалвана по реда на Закона за административното производство. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Чл. 18г

(1) При извършване на стопански риболов задължително участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.

(2) При извършване на стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 разрешителното за стопански риболов се съхранява от лицето по ал. 1.

(3) При извършване на стопански риболов с кораб разрешителното се съхранява на борда на плавателния съд от неговия капитан.

(4) Стопански риболов се извършва само с маркирани и вписани в разрешителното риболовни уреди и средства.

Чл. 19

(1) При извършване на стопански риболов се води дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества.

(2) Риболовният дневник се издава от ИАРА. Образецът на риболовния дневник за всяка риболовна дейност и реда за воденето му се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(3) В риболовния дневник се нанасят данните за улова по видове и количествен състав, както следва:

1. за калкана – в бройки и по размерни групи в килограми;

2. за есетровите риби – по видове, пол, тегло и размери за всяка поотделно;

3. за останалите риби и други водни организми – по видове и количества в килограми, включително и допустимия прилов.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА по предложение на НТСРА определя и други видове риба и водни организми, които се отчитат в риболовния дневник по размерни групи, по размери на отделните индивиди или други показатели.

(5) Капитаните на риболовни кораби с дължина над 10 метра отразяват в дневника и времето, координатите на районите и местата на извършване на риболова.

(6) При предаване на улов или части от него от един кораб на друг в открито море капитаните на риболовните кораби с дължина над 10 метра освен данните по ал. 3 поотделно за уловената и предадена риба и/или други водни организми и по ал. 5 отразяват в риболовния дневник и данни за мястото, където се предава уловът, кораба, който приема улова, и пристанището, за което е предназначен.

(7) Риболовният дневник се представя на контролните органи при поискване.

Чл. 20

Лицата, извършили стопански риболов, след разтоварване на улова съставят и предават на длъжностните лица на ИАРА декларация за произход в срок до 48 часа по образец съгласно наредбата по чл. 19, ал. 2. Декларацията съдържа данни за количеството уловена риба по видове и мястото, където е уловена.

Чл. 21

(1) Даляните, волите и тоните са публична държавна собственост и се отдават за ползване при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Мястото и зоните на действие на специализираните обекти за стопански риболов по чл. 3, ал. 1, т. 3 във водите на Черно море и техните основни технически параметри се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА съгласувано с ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

(3) След въвеждане в действие на обектите по ал. 1 се забранява риболовът в тяхната зона на действие. Когато обектът не е въведен в действие през определения в разрешителното сезон за стопански риболов, изпълнителният директор на ИАРА обявява със заповед риболова в определената зона на действие за свободен.

(4) Промяна в параметрите на обектите, определени по реда на ал. 2., включително точката на връзване и направлението на даляна, удължаването на преградата (хавлията), промяна на зоната на действие и характера на работа през годината (сезонността), може да се извърши само с разрешение на изпълнителния директор на ИАРА по реда на ал. 2. Промяната се вписва в съответния регистър.

(5) Изпълнителният директор на ИАРА разрешава при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, откриването на нови експериментални даляни или други специализирани обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

Чл. 22

(1) Любителски риболов извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов.

(2)

(3) За издаването и презаверката на билета за любителския риболов се събира такса по тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(4) Членовете на сдруженията по чл. 11 заплащат 80 на сто от определената такса за издаване и презаверка на билета за любителски риболов след представяне на членска карта на съответното сдружение.

Чл. 22а

(1) Билетите за любителски риболов се отпечатват от ИАРА и се разпространяват чрез териториалните й звена, държавните лесничейства, организациите по чл. 11 и други лица при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

(2) Билетът за любителски риболов е личен и поименен и не може да се преотстъпва на трети лица.

(3) Билет за любителски риболов се издава за срок една седмица, един месец, шест месеца и една година по образец, определен с наредбата по ал. 1.

(4) Лицата, които разпространяват билети за любителски риболов, превеждат на ИАРА 95 на сто от стойността на билета при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

Чл. 23

(1) Физическите лица могат да извършват любителски риболов без билет във водите на Черно море при спазване изискванията на глава четвърта.

(2) Децата под 14-годишна възраст и хората с увреждания могат да извършват любителски риболов с безплатен риболовен билет в обектите за любителски риболов.

(3) Лицата на възраст над 60 години за жените и 65 години за мъжете могат да извършват любителски риболов срещу заплащане на такса за билет в размер 50 на сто от таксата по чл. 22, ал. 3.

(4) За стимулиране развитието на любителския риболов сред подрастващите НТСРА и организациите по чл. 11 правят предложения:

1. пред министъра на земеделието и горите за обособяване на държавни язовири или зони от тях като учебно-практически комплекс и определя условията и реда за тяхното ползване;

2. пред съответния общински съвет за определяне подходящи водни обекти.

Чл. 24

(1) Лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни:

1. да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични, двойни или тройни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците;

2. да използват една въдица (пръчка) с монтирани до 2 броя куки (единични, двойни или тройни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;

3. да записват улова от всеки риболовен излет по видове и количество (в килограми и бройки) в билетите за любителски риболов;

4. да носят по време на риболовен излет билетите за любителски риболов и да ги представят на контролните органи при поискване.

(2) След еднодневен риболовен излет риболовците могат да запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 8 бройки, или до 3 кг от всички останали видове риби, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В случаите на улов на жаби и раци могат да задържат до 50 екземпляра.

(3) Уловената риба и другите водни организми по ал. 2 не може да бъде предмет на покупко-продажба.

(4) Любителският риболов, с изключение на пъстървови риби, се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.

(5) Любителският риболов на пъстървовите риби е разрешен през светлата част на денонощието само в събота, неделя и в празничните дни, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.

(6) При извършване на любителски риболов, организиран от сдруженията по чл. 11 в обекти, в които им е възложено управлението на рибните ресурси по реда на чл. 15а, лицата трябва да притежават билет за любителски риболов, като не са длъжни да спазват правилата на ал. 1 - 5.

Чл. 24а

(1) При провеждането на спортни състезания за улов на риба ИАРА осъществява контрол за спазване разпоредбите на този закон, с изключение на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, ал. 4, 5 и 6 и спазването на правилата и програмата на състезанието.

(2) Спортни състезания за улов на риба във водни обекти - държавна собственост, се провеждат в периода на забраната по чл. 32 с разрешение на министъра на земеделието и горите.

Чл. 25

(1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, се регистрират в ИАРА.

(2) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения във водите на Черно море и в язовирите, се регистрират след положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС, в която се залагат лимити за обема на производството, необходимите площи за рибностопанска дейност и задължения за промяна на мястото на техническите съоръжения през определен период. Когато техническите съоръжения са във водите на Черно море, регистрацията се извършва и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

(3) За издаване на документи за регистрация се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(4) Регистрацията на лицата по ал. 1 се извършва поотделно за всеки обект.

Чл. 25а

(1) За вписване в регистъра лицата по чл. 25, ал. 1 подават заявление до ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. съответните разрешителни по Закона за водите;

3. положително решение по ОВОС или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС, издадено от органите на Министерството на околната среда и водите, и съгласувателни скици с органите по чл. 25, ал. 2;

4. техническо описание на обекта и технологична схема на производство;

5. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, и копие от картата за идентификация по БУЛСТАТ - за юридическо лице или едноличен търговец;

6. документ за платена такса за регистрация.

Чл. 25б

(1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 25а, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(4) Когато нередовностите не са отстранени в срок, изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписване в регистъра и издаване на удостоверение.

(5) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 25в

(1) Регистрацията по чл. 25б, ал. 1 е безсрочна.

(2) При промяна в данните по чл. 25а, ал. 2 регистрираното лице в 30-дневен срок уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми.

Чл. 25г

(1) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед заличава от регистъра лице при следните условия:

1. по молба на лицето;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3. при смърт на физическото лице;

4. при преустановяване на дейността за повече от една година;

5. при отнемане на разрешителното по Закона за водите.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 26

За язовирите, в които при условията и по реда на този закон се извършват стопански и/или любителски риболов, не се прилагат процедурите на оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, освен когато в тях се извършват дейности по развъждане и отглеждане на риби и други водни организми в специализирани участъци.

Чл. 27

Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни:

1. да предоставят на ИАРА всяка година до края на м. януари данни за произведената и продадена от тях през предходната година риба и други водни организми по възраст, видове и количества;

2. да следят здравословното състояние на рибите и другите водни организми; при наличието на признаци за заболявания са длъжни незабавно да уведомяват регионалните ветеринарномедицински служби и териториалните звена на ИАРА.

3. да водят дневник на продажбите и при първа продажба да издават декларация за произход по ред, определен с наредбата по чл. 19, ал. 2;

4. да предоставят ежемесечно на длъжностните лица на ИАРА копия от издадените декларации за произход;

5. да представят дневника на продажбите на контролните органи при поискване;

6. да спазват приложената технологична схема на производство.

Чл. 28

(1) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, могат да предлагат на НТСРА чрез ИАРА проекти, свързани с развитието на рибарството и аквакултурите.

(2) Проектите по ал. 1 се придружават от обосновка и финансов план.

(3) Условията и редът за одобряване на проекти по ал. 1 и редът за финансирането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(4) С наредбата по ал. 3 се определят условията и редът за предоставяне на носители на генетичен материал, специализирано оборудване и други материали или финансиране за:

1. опазване на съществуващия национален генофонд от риби и други водни организми, реинтродукция на местни аборигенни видове;

2. извършване на племенно-селекционна дейност с цел генетично усъвършенстване на породи и линии риби и други водни организми за повишаване на продуктивните им и други полезни качества;

3. създаване и поддържане на чисти линии и племенни стада от стопански значими видове риби и други водни животни, които се използват за възпроизводство и снабдяване на производителите на аквакултури със здрав и високопродуктивен зарибителен материал;

4. начина и методите за утвърждаване на нови породи и линии.

(5) Контрол по спазване на изискванията по ал. 4 се извършва по морфологични, биохимични, физиологични, имунологични и генетични характеристики.

Чл. 28а

(1) Ръководителите на териториалните звена на ИАРА представят служебно извадка от регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, на областните дирекции “Земеделие и гори” за включване на информацията в регистъра на земеделските производители.

(2) Производителите на аквакултури, регистрирани по реда на този закон, се ползват с правата на земеделски производители по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 29

Органите на държавната власт и местното самоуправление, организациите по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 и лицата по чл. 17 и 22 са длъжни да оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси.

Чл. 30

(1) За опазването и поддържането на рибните ресурси ИАРА:

1. проучва тяхното състояние и след становище на НТСРА предлага на министъра на земеделието и горите установяване на общ допустим улов и определяне на квоти в рамките на същия за отделните видове риба и други водни организми в обекти по чл. 3, ал. 1;

2. разработва, утвърждава и оповестява рибностопански мероприятия, включително и нормативи за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, когато има данни за критично намаляване на техните запаси;

3. изисква от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ периодично или при необходимост информация от системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби съгласно договора по чл. 6, ал. 2.

4. съгласува проекти за изграждане на съоръжения, чрез които се осигурява миграцията на рибите и другите водни организми;

5. дава предписания за отстраняване на негативното влияние на съществуващи съоръжения, които препятстват миграцията на рибите и другите водни организми.

(2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите въз основа на становище от НТСРА определя:

1. временни забрани за стопански и/или любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми;

2. условия и срокове за забрана за ползване на обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 при заболявания по отглежданите в тях риби и други водни организми и мерки за ограничаване разпространението на заболяванията в други обекти по чл. 3;

3. условията и реда за изграждане на изкуствени подводни рифове в плитководните зони на Черноморското крайбрежие – съгласувано и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.

(3) При установяване на промени в състоянието на запасите на определени видове риби и други водни организми, застрашаващи тяхното естествено възпроизводство и стопанско значение, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите налага забрана върху тяхната експлоатация за определен период от време, не по-кратък от една година, и предлага предприемането на такива мерки по реда на международни договори, по които Република България е страна.

(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Министерството на околната среда и водите следят за устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми, като контролират здравния и генетичния им статус по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите. При условия и по ред, определени със същата наредба, могат да се възлагат мониторингови изследвания на специализирани лаборатории, отговарящи на изискванията за добрата производствена и лабораторна практика.

(5) При определяне на общ допустим улов за определен вид риба или друг воден организъм по реда на ал. 1 за усвояване на ресурс в рамките на определена квота се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 31

За поддържане на рибните запаси лицата, които извършват стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни да ги зарибяват по нормативи и в срокове, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1.

Чл. 32

(1) Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.

(2) При нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси, министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по приложение № 1 с до 30 дни.

(3) Забраната по ал. 1 в технологичните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.

(4) Забраната по ал. 1 не се отнася за улова на риба и други водни организми във водни обекти, определени със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, в които се разрешава любителски риболов и в периода на забраната по ал. 1.

(5) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по ал. 1 - 3 за определени водни обекти съобразно с надморската височина и климатичните особености на региона.

(6) Забраните по този член не се отнасят за улов на риба и други водни организми, организиран в обекти, където управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а.

Чл. 33

(1) В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 не се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо, прясно и охладено състояние.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за риби и други водни организми, включително носители на генетичен материал, отглеждани в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 3. Техният улов, пренасяне, превозване и продажба се извършва съгласно изискванията на глава пета.

(3) Забраната за пренасяне и превозване на риба и други водни организми не се отнася за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели, със спортно-развлекателен характер и във водните обекти по чл. 32, ал. 4.

Чл. 34

(1) Забранява се любителският риболов в реките, когато количеството вода в тях е под минимално допустимия отток.

(2) Забраната по ал. 1 се налага със заповед на изпълнителния директор на ИАРА по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА, съгласувано със съответната басейнова дирекция на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 35

(1) Забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления:

1. взривни материали, отровни и упойващи вещества;

2. електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов;

3. дънни тралиращи и драгиращи средства;

4. огнестрелно оръжие;

5. харпун.

(2) Забраната по ал. 1, т. 5 не се отнася за любителски риболов във водите на Черно море. Условията и редът за извършване на любителски риболов с харпун се уреждат с наредбата по чл. 18, ал. 1.

(3) Уредите по ал. 1, т. 2 и 3 могат да се използват за провеждане на научни експерименти и изследвания с разрешение на министъра на земеделието и горите.

Чл. 36

(1) Забранява се стопанският риболов в р. Дунав, в Черно море и в язовирите, представляващи обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, с мрежи и други мрежени уреди, когато те съдържат платна или отделни елементи от тях със стъпка на окото с размер, по-малък от определения в наредбата по чл. 15, ал. 1.

(2) При улов на калкан се забранява използването на допълнителни мрежени приспособления.

Чл. 37

Забранява се извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене).

Чл. 38

(1) Забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2.

(2) При улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им.

(3) Забраната за улов, пренасяне и превозване на риба и други водни организми с размери, по-малки от допустимите съгласно приложение № 2, не се отнася за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели.

(4) Уловените риби и други водни организми се измерват, както следва:

1. за рибите се измерва цялата дължина на тялото (TL) в сантиметри от началото на главата до края на опашната перка, както е показано на схемите от № 1 до № 4 към приложение № 2;

2. размерът на раците се измерва по цялата дължина на тялото (TL) в сантиметри от средата на очите до края на опашния плавник съгласно схема № 5 към приложение № 2;

3. размерът на мидите се измерва по цялата най-голяма дължина на черупката съгласно схема № 6 към приложение № 2;

4. жабите се измерват в грамове.

(5) При извършване на стопански риболов във водите на Черно море и р. Дунав, в крайдунавските и крайморските езера и блата и в язовирите се допуска прилов на риба с размери под минимално допустимите по приложение № 2, възлизащ на не повече от 5 на сто за дунавската скумрия (карагьоз) и на не повече от 10 на сто за останалите видове риби, изчислени спрямо общото тегло на улова, с изключение на есетрови риби.

Чл. 39

Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за аквакултури.

Чл. 40

(1) Изпълнителният директор на ИАРА издава разрешително за улов на риба и други водни организми за научноизследователски цели.

(2) За издаване на разрешителното по ал. 1 се подава писмено заявление от ръководител на научна организация, в което се посочват:

1. данни за лицето, което извършва експеримента;

2. целите на експеримента;

3. водният обект за извършване на експеримента;

4. периодът за извършване на експеримента;

5. видовете риба и други водни организми по семейства;

6. уредите, с които се извършва експериментът.

(3) Разрешителното се издава за срок до една година.

(4) Разрешителното е лично и не може да се преотстъпва.

(5) Разрешителното съдържа следните данни:

1. трите имена, местоработата и длъжността на лицето, което извършва експеримента;

2. актуална снимка;

3. вида на разрешената за улов риба и други водни организми - по семейства и размер;

4. целта на експеримента;

5. периода, за който важи разрешителното;

6. периода, за който може да се извършва улов;

7. водните обекти;

8. риболовните уреди и средства.

(6) Преди всеки улов притежателят на разрешителното е длъжен да уведоми териториалното звено на ИАРА, на чиято територия се намира водният обект.

(7) След приключване на улова в разрешителното се попълват данни относно вида, количеството, размера и други данни за уловената риба и други водни организми.

(8) Изпълнителният директор на ИАРА отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за улов на риба с научноизследователски цели. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Закона за административното производство.

(9) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води публичен регистър за издадените разрешителни за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели.

(10) Забраните по чл. 32, 33 и чл. 38, ал. 1 не се отнасят за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели.

Чл. 41

(отменен)

Министърът на земеделието и горите по предложение на НТСРА може за определен срок да увеличи минимално допустимите размери, определени в приложение № 2, когато това се налага от състоянието на запаса от съответния вид.

Чл. 42

Забранява се уловът, пренасянето, превозването и търговията на речни раци (Astacus astacus L.) и каменни (поточни) раци (Austropotamobius torrentius).

Чл. 43

(1) Забранява се уловът, пренасянето, превозването и търговията на морски бозайници.

(2) В случай на прилов на морски бозайници уловените животни се връщат незабавно обратно в морето независимо от тяхното състояние.

Чл. 44

(отменен)

Когато популациите на определени видове риби и други водни организми са застрашени от изчезване, министърът на околната среда и водите ги обявява за защитени. Защитените видове не са обект на риболов до възстановяване на тяхната популация.

Чл. 44а

(1) Лицата, стопанисващи изпускателните съоръжения на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни да монтират съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба.

(2) При обстоятелства, налагащи пресушаването на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, лицето, стопанисващо съоръженията, е длъжно да осигури прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект и връщането им или да финансира възстановяването им.

(3) Задълженията по ал. 1 и 2 се изпълняват след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и под контрола на ИАРА.

Чл. 44б

(1) Собствениците на нови бентове, прагове и други инженерни съоръжения, затрудняващи естествените миграции на рибата, са длъжни да изградят до пускане на обекта в експлоатация рибни проходи, позволяващи осъществяване на миграции на рибите.

(2) Собствениците на съществуващи водно-електрически съоръжения, бентове и прагове са длъжни да изградят рибни проходи, позволяващи осъществяване на миграции на рибите.

(3) Условията, редът и техническите изисквания за изграждане на рибни проходи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

Чл. 44в

Собствениците и лицата, стопанисващи водноелектрически съоръжения, бентове и прагове, са длъжни да поддържат оптимално ниво на водата през размножителния период на рибите с цел опазване на хвърления хайвер.

Чл. 44г

Изпълнителният директор на ИАРА може да разреши с мотивирана заповед улова на полово зрели екземпляри от даден вид и прехвърлянето им от един водоем в друг с цел подпомагане устойчивото развитие на същия вид.

Чл. 45

(1) Собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 15 м са длъжни да монтират на тях и да поддържат в изправно състояние бордово оборудване, свързано със системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби.

(2)

(3) Забранява се съхранението, пренасянето, превозването и монтирането върху риболовните кораби на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на стопански или любителски риболов.

(4) Условията и редът за ползването, поддържането и съхранението на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби и бордовото оборудване по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на транспорта.

Чл. 46

(1) Първа продажба на продукти от риболов се осъществява в регистрирани по реда на чл. 46а центрове или от регистрирани купувачи по чл. 46д.

(2) Центровете за първа продажба са специално изградени места за търговия с продукти от риболов, отговарящи на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, където се осигуряват условия за организиран пазар при равни условия за участниците.

(3) При извършване на търговия в центровете по ал. 1 действията по организацията на първата продажба се осъществяват от организатор на центъра - собственик или ползвател на обекта.

(4) Условията и редът за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 46а

(1) Центровете за първа продажба на продукти от риболов се регистрират в ИАРА, като организаторът на центъра подава заявление до съответното териториално звено на ИАРА.

(2) За вписване в регистъра на център за първа продажба се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. копие от удостоверение за регистрация по реда на Закона за храните;

3. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, и копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ, когато се регистрират юридически лица или еднолични търговци;

4. проект на правилник за осъществяване на търговията с продукти от риболов в съответния център за първа продажба;

5. документ за платена такса.

(4) Правилникът на центъра за първа продажба съдържа:

1. условията и реда за участие в центъра за първа продажба;

2. местата и времето за извършване на продажби и товаро-разтоварни работи;

3. реда за осъществяване на търговията в центъра за първа продажба;

4. условията и реда за съставяне на документите за първа продажба на продукти от риболов;

5. видовете такси за предоставяните от организатора услуги.

(5) При промяна на данните по ал. 3 организаторът на центъра за първа продажба уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на центровете за първа продажба на продукти от риболов.

Чл. 46б

(1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46а, ал. 1 изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице издава удостоверение за регистрация, което се вписва в регистъра.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи в 7-дневен срок от получаването на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписването по ал. 1, когато:

1. не са отстранени в указания срок нередовностите в заявлението;

2. представеният проект на правилник за осъществяване на търговията с продукти от риболов в центърa за първа продажба противоречи на закон.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

Чл. 46в

(1) Организаторът на център за първа продажба на продукти от риболов води регистър на продавачите, осъществяващи сделки в него, в който се вписват:

1. име/наименование на лицето;

2. номер на разрешителното за стопански риболов.

(2) Като продавач може да се регистрира призната по реда на чл. 10 организация на производители, която осъществява първата продажба от името на своите членове.

Чл. 46г

Организаторите на центрове за първа продажба на продукти от риболов са длъжни да осигуряват свободен достъп и условия за работа на контролните органи на ИАРА и Националната ветеринарномедицинска служба за извършване на съответните проверки и проби от продаваните количества риба и други водни организми.

Чл. 46д

(1) Първа продажба на продукти от риболов извън центровете по чл. 46, ал. 1 се извършва от регистрирани купувачи, които подават заявление до съответното териториално звено на ИАРА.

(2) За вписване в регистъра на лицата по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

(3) Към заявлението по ал. 1 се посочват и прилагат:

1. наименование на лицето и адрес;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, и копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ - за юридическо лице или едноличен търговец;

3. документ за платена такса.

(4) При промяна на данните по ал. 3 лицето по ал. 1 уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра.

Чл. 46е

(1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46д, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.

(2) При установени непълноти или неточности в представените документи в 7-дневен срок от получаването им на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.

(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.

(4) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписването при неотстраняване в указания срок на нередовностите в заявлението.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.

Чл. 46ж

(1) При осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се води дневник на продажбите, който се представя на контролните органи при поискване. За всяка първа продажба на продукти от риболов организаторът на центъра за първа продажба или регистрираният купувач съставя документ за първа продажба.

(2) Когато рибата или другите водни организми не се предлагат за продажба или са предназначени за по-късно пускане на пазара, преди разтоварването им собственикът или упълномощено от него лице съставя декларация за приемане.

(3) Продукти от риболов, разтоварени от риболовен кораб в сурово състояние или след преработка на кораба или внесени в страната, за които не е съставен документ за първа продажба или декларация за приемане и които подлежат на превозване до място, различно от мястото на разтоварване, се придружават от документ за превоз.

(4) Съставителите на документа за първа продажба, на декларацията за приемане и на документа за превоз изпращат екземпляр от посочените документи в ИАРА в срок до 48 часа от разтоварването или осъществяването на продажбата.

(5) Условията и редът за съставяне и предаване на документите по ал. 1 - 4 се определят с наредбата по чл. 46, ал. 4.

Чл. 46з

(1) При първа продажба на продукти от риболов, определени с наредбата по чл. 46, ал. 4, се извършва категоризиране по отношение на свежест и размер.

(2) Категоризацията по ал. 1 се извършва от лица, притежаващи свидетелство за категоризация на риба и други водни организми. Свидетелствата се издават от организациите по чл. 10 след проведен курс за обучение и успешно положен изпит.

(3) Курсове за придобиване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми се провеждат и от ИАРА по реда на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(4) За издаване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми от ИАРА се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.

Чл. 47

При доставяне на продукти от риболов като суровина за преработка, когато тя не е била предмет на първа продажба, доставчикът задължително предоставя на получателя на суровината копие от декларацията за произход. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 48

(1) При продажбите по чл. 46, ал. 1 продавачът предоставя на центъра за първа продажба декларация за произход. В случаите на първа продажба извън центровете по чл. 46, ал. 1 на регистрирания купувач се предоставя и ветеринарномедицинско свидетелство.

(2) При първа продажба на риба и други водни организми от внос се предоставя ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 48а

(1) При доставяне на продукти от аквакултури като суровина за преработка доставчикът предоставя на получателя декларация за произход. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

(2) При продажба на продукти от аквакултури продавачът предоставя на купувача декларация за произход и ветеринарномедицинско свидетелство, като номерът на декларацията за произход задължително се вписва във фактурата. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарномедицински сертификат.

(3) В случаите по ал. 1 и по чл. 47 ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат се издава за крайния продукт.

Чл. 49

В заведения за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата за консумация на риба и други водни организми без ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат и копие от декларация за произход, а в случаите на продукти от риболов - копие от ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат и документ за първа продажба.

Чл. 49а

Копия от декларацията за произход, ветеринарномедицинското свидетелство или сертификат, документа за първа продажба и фактурата се представят при проверка на контролните органи и на потребителите при поискване.

Чл. 50

(1) Превозът на риба, други водни организми и продуктите от тях се извършва със специализирани превозни средства, отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) При превоз на риба или други водни организми, които са продукти от аквакултури, същите се придружават с копие от декларация за произход и/или ветеринарномедицинско свидетелство/ ветеринарномедицински сертификат.

(3) При превоз на продукти от риболов, преминали първа продажба, същите се придружават с документ за първа продажба и ветеринарномедицинско свидетелство/ ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 50а

Ветеринарномедицинските свидетелства, удостоверяващи здравословното състояние на рибата и другите водни организми, се издават след изследване, направено от акредитирана лаборатория.

Чл. 51

(1) Носители на Генетичен материал от риби и други водни организми се продават и извън обектите по чл. 46, ал. 1.

(2) При продажба на носители на генетичен материал продавачът представя на купувача ветеринарномедицински сертификат за здравословно състояние. При продажба и разселване на носители на генетичен материал от есетрови риби се изисква ветеринарномедицински сертификат и генетичен сертификат, издаден от акредитирани лаборатории за генетичен анализ на риба и други водни организми.

Чл. 52

Когато носителите на генетичен материал са предназначени за разселване, се съставя протокол за зарибяване по образец и по ред, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1.

Чл. 53

(1) Средствата за управление и опазване на рибните ресурси се набират от:

1. таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, таксите за регистрация на рибопроизводителите и от таксите за услугите, извършвани от ИАРА, определени с тарифата по чл. 17а, ал. 4;

2. таксите за издаване на билети за любителски риболов;

3. 50 на сто от събраните обезщетения в полза на държавата за нанесени вреди на рибата и другите водни организми в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и в язовирите – държавна собственост;

4. постъпления от дарения, спонсорство, помощи, целеви постъпления от местни и чуждестранни физически или юридически лица или от международни организации, фондации и програми;

5. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет, чрез Министерството на земеделието и горите като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити;

6. други постъпления, определени със закон или друг нормативен акт.

(2) Средствата, набрани по реда на ал. 1, се разходват за финансиране дейността на ИАРА за:

1. придобиване и поддържане на дълготрайни материални активи;

2. административни разходи;

3. разселване на носители на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и други рибностопански мероприятия - 25 на сто от средставата, събрани по ал. 1, т. 2;

4. научно обслужване на аквакултурите и извършване на научно-приложни изследвания, свързани с изучаването на състоянието на рибните ресурси във водите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, мерките за тяхното поддържане и обогатяване, определяне на квоти за улов и др. - до 5 на сто от средствата, събрани по ал. 1, т. 2;

5. изпълнение на задължения, произтичащи от двустранни или многостранни международни договори в областта на рибарството и аквакултурите;

6. обучение и квалификация на служителите на ИАРА, реклама, издаване на брошури, плакати, книги, нагледни и учебни помагали и пособия, организиране и провеждане на професионални мероприятия;

7. съвместни дейности с неправителствени организации;

8. съфинансиране, предвидено по международни проекти;

9. мероприятия за борба с болестите по рибите и другите водни организми, за предотвратяване на тяхното разпространение в обекти по чл. 3, ал. 1 и за наблюдение и контрол на здравния статус на обектите за аквакултури.

10. мероприятия за мониторинг и опазване на генетичната чистота на рибните популации и другите водни организми.

(3) Изпълнителният директор на ИАРА може да разпределя до 30 на сто от приходите по ал. 1, т. 3 за допълнително материално стимулиране на служителите в ИАРА.

Чл. 54

(1) Контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси се упражнява от ИАРА чрез инспектори по риболовен надзор и от Националното управление по горите съгласно чл. 7,. Контрол върху ползването и опазването на рибните ресурси в морските пространства и вътрешните водни пътища по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България по отношение на чуждестранните риболовни кораби се упражнява и от Национална служба “Гранична полиция”

(2) Инспекторите по риболовен надзор:

1. проверяват разрешителните за стопански риболов, регистрацията на лица, които извършват дейност, подлежаща на регистрация по този закон, и билетите за любителски риболов;

2. контролират производството, превозването и разселването на носители на генетичен материал;

3. контролират спазването на режима на ползването на рибните ресурси;

4. контролират риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически средства за извършване на риболов;

5. контролират издадените ветеринарномедицински и генетични свидетелства и сертификати;

6. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;

7. изземват и задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;

8. контролират търговията с риба, други водни организми и продукти от тях по отношение на произхода и правилата за първа продажба;

9. имат правата и задълженията по чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

10. проверяват превозни и плавателни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, и съвместно с контролните органи за движение по пътищата спират превозни средства за проверка; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и проверката се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;

11. проверяват всички документи при превоз и търговия на риба и други водни организми;

12. съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Инспекторите по риболовен надзор при изпълнението на служебните си задължения носят униформено облекло със съответните отличителни знаци и служебна карта при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, и имат право да носят огнестрелно оръжие съобразно разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури застрахова инспекторите по риболовен надзор със застраховка „Живот и злополука“.

(5) На инспекторите по риболовен надзор, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(6) На съпруг, деца или родители на загинали служители при или по повод изпълнение на служебните задължения се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

Чл. 54а

(1) Сдруженията по чл. 11, ал. 1 и 2 упражняват контрол за спазване правилата при извършване на риболов във водните обекти, предназначени за любителски риболов, където управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а.

(2) Контролът по ал. 1 се упражнява от риболовни надзиратели. Изпълнителният директор на ИАРА ежегодно определя списък на риболовните надзиратели по предложение на съответните сдружения, както и районите им на действие.

(3) Риболовните надзиратели проверяват билетите за любителски риболов и имат правата на инспектори по риболовен надзор, с изключение на тези по чл. 54, ал. 2, т. 5, 6, 8, 9 и 11, ал. 5 и 6. Риболовните надзиратели имат и правата на ловните надзиратели по чл. 67, ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 55

(1) Контролът по чл. 54 се извършва чрез проверки във водните обекти по чл. 3 на плавателни и моторни превозни средства, на складове, стопански постройки, хладилни помещения и устройства и в търговската мрежа.

(2) При извършване на проверки на риболовни кораби на вода в акваторията на Черно море контролните органи нямат право да спират съдовете от движение, когато теглените от тях риболовни уреди се намират в работно положение. В тези случаи проверката се извършва в движение чрез качване на контролните органи на борда или след приключване на технологичната операция.

(3) В случаите по ал. 2 капитаните на риболовните кораби са длъжни да уведомят контролния орган за времето на приключване на операцията, без да предприемат никакви действия по промяна на технологичния режим на извършваната риболовна операция, включително и по отстраняване на теглените или прикрепени към борда риболовни уреди, средства и принадлежности.

(4) Плавателните и другите превозни средства на ИАРА, предназначени за осъществяване на проверки, се обозначават и маркират с нейни опознавателни и отличителни знаци.

Чл. 58а

(1) Който извършва риболов в нарушение на чл. 18г, ал. 1 или 4, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 600 лв.

Чл. 60

Който предава улов от един кораб на друг, без да го впише в риболовния дневник, в нарушение на чл. 19, ал. 6, се наказва с глоба от 400 до 1000 лв.

Чл. 61

(1) Който не представи за проверка риболовния дневник, дневника на продажбите и дневника за първа продажба в нарушение на чл. 19, ал. 7, чл. 27, т. 5 или чл. 46ж, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Който не предостави на длъжностните лица на ИАРА декларация за произход в нарушение на чл. 20 и чл. 27, т. 5, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

Чл. 62

(1) Който лови риба и други водни организми в зоната на действие на специализираните обекти за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 3, се наказва:

1. при извършване на любителски риболов - с глоба от 50 до 200 лв.;

2. при извършване на стопански риболов - с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв лв.

Чл. 63

(1) Който промени параметрите и зоната на действие на специализираните обекти за риболов без разрешение на изпълнителния директор на ИАРА в нарушение на чл. 21, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 64

Който извършва любителски риболов без билет за любителски риболов в нарушение на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

Чл. 65

Който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

Чл. 66

(1) Който улови и запази риба в количество, надхвърлящо определеното, в нарушение на чл. 24, ал. 2, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който продава или купува риба в нарушение на чл. 24, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 4, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

(4) Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Който извършва любителски риболов във воден обект, в който управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а, без билет и членска карта на сдружението, се наказва със глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 67

Който извършва любителски риболов извън водните обекти и зони за любителски риболов, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 67а

(1) Който извършва риболов в зоните за естествени развъдници на риба и други водни организми, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 68

(1) Който развъжда и отглежда риба и други водни организми, без да е регистриран, в нарушение на чл. 25, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 68а

(1) Който наруши разпоредбата на чл. 25в, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 600 лв.

Чл. 69

Който развъжда и отглежда риба и други водни организми в нарушение на чл. 27, т. 1, 2 или 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

Чл. 69а

(1) Който извършва улов на риба и други водни организми извън квотата, определена по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер от 600 до 1200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 69б

(1) Който не изпълни задължение по чл. 31, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 800 лв.

Чл. 70

(1) Който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 71

(1) Който пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други водни организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 72

Който лови риба в река, когато количеството вода в нея е под минимално допустимото, в нарушение на чл. 34 ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 73

(1) Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 3 - 6, чл. 36 и 37, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 74

(1) Който лови риба и други водни организми с отровни, упойващи или взривни материали, вещества и средства в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.

Чл. 75

(1) Който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 600 до 2000 лв.

(3) При задържане на прилов в нарушение на чл. 38, ал. 5 се налага глоба от 300 до 600 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец - имуществена санкция в размер от 800 до 2000 лв.

Чл. 75а

Който извършва експеримент в нарушение на чл. 40, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

Чл. 76

Който лови, пренася, превозва и продава речни раци в нарушение на чл. 42, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

Чл. 77

(1) Който лови, пренася, превозва и продава морски бозайници в нарушение на чл. 43, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 77а

Лице, което не монтира съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба, в нарушение на чл. 44а, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 77б

Лице, което не осигури прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект в нарушение на чл. 44а, ал. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 77в

Лице, което не изгради рибни проходи, позволяващи хранителната и размножителната миграция на рибата в нарушение на чл. 44б, ал. 1 или 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 77г

Лице, което не поддържа оптимално ниво на водата във водноелектрическите съоръжения, бентове и прагове през размножителния период на рибите в нарушение на чл. 44в, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 78

(отменен)

(1) Когато нарушението по ал. 1 на чл. 56 – 77 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, глобата е в двоен размер.

(2) Когато нарушението по чл. 56, 57, 58, 62, 63, 68, 70, 71, 73, 74, 75 и 77 е извършено повторно от едноличен търговец или юридическо лице в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 79

(1) Наказва се с лишаване от право да извършва стопански риболов за срок от една до две години лице, което:

1. лови риба или други водни организми извън водните обекти, посочени в разрешителното за стопански риболов;

2. не извърши зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 в нарушение на чл. 31;

3. лови риба или други водни организми в периода на забраната по чл. 32;

4. лови риба или други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35;

5. лови морски бозайници в нарушение на чл. 43.

(2) При установяване на нарушения по ал. 1 актосъставителят има право да изземва и задържа издаденото разрешително за стопански риболов.

(3) Наказанието лишаване от право да извършва стопански риболов тече от датата на изземване на разрешителното за стопански риболов.

Чл. 80

Който не монтира и не поддържа бордовото оборудване, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби, в нарушение на чл. 45, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 81

Който съхранява, пренася или монтира риболовни уреди, средства и приспособления, забранени за извършване на риболов, в нарушение на чл. 45, ал. 3, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 82

(1) Който предлага и продава продукти от риболов в нарушение на чл. 46, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 300 до 800 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 1000 лв.

Чл. 82а

Който извършва дейност, като организира център за първа продажба на продукти от риболов, без необходимата регистрация в нарушение на чл. 46а, ал. 1, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 800 до 1500 лв.

Чл. 82б

Който не води регистър на продавачите за първа продажба на продукти от риболов в организиран от него център за първа продажба в нарушение на чл. 46в, ал. 1, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 82в

(1) Който купува продукти от риболов в нарушение на чл. 46д, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 300 до 600 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 1000 лв.

Чл. 83

Който не предостави копие от декларация за произход или копие от ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат в нарушение на чл. 47, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 84

(1) Който не предостави документи в нарушение на чл. 48 и 48а, се наказва с глоба от 500 до 1200 лв.

(2) Който не изпълни задължението по чл. 46ж, ал. 4, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 85

Който доставя, предлага или продава за консумация риба и други водни организми в нарушение на чл. 49, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 85а

Който не представи документите по чл. 49а, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 86

Който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 87

Който не представи ветеринарен сертификат и генетичен сертификат при сделки с генетичен материал в нарушение на чл. 51, ал. 2, се наказва с глоба от 400 до 1000 лв.

Чл. 88

Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 89

Когато нарушението по чл. 56 - 78 и чл. 80 - 88 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за същото по вид нарушение, се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 90

(1) В случаите по чл. 56, 58, 60, 62, чл. 66, ал. 4 и 5, 70, 73 – 77, 81 и 86 уловената риба и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са уловени, се отнемат в полза на държавата.

(2) При установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение съгласно наредбата по § 4.

(3) Уредите и средствата с неизвестен собственик, послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на този закон, се отнемат в полза на държавата.

(4) Отнетитe в полза на държавата уреди и средства, които не могат да бъдат продадени, се унищожават съвместно от органите на ИАРА и Агенцията за държавни вземания.

(5) След продажбата на отнетите в полза на държавата уреди и средства на ИАРА се възстановяват направените разходи по тяхното съхраняване и транспортиране.

(6) По ред, определен със заповед на министъра на земеделието и горите и министъра на финансите, уредите и средствата, отнети по реда на ал. 1, могат да бъдат предоставени на структурите на ИАРА и Националното управление по горите за изпълнение на контролните им функции.

Чл. 91

(1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от инспекторите по риболовен надзор към ИАРА.

(2) Нарушенията на правилата за извършване на любителски риболов се установяват с актове и от горските и ловните стражари към Националното управление по горите, и от риболовните надзиратели по чл. 54а, ал. 2.

(3) Нарушения, констатирани при контролна дейност по чл. 54, ал. 1, изречение второ, се установяват с актове и от служители на Национална служба “Гранична полиция” при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.

(4) Наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието и горите или от определени от него длъжностни лица.

(5) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 100 лв. включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност.

(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Аквакултури“ са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях.

2.

3. „Баластриерни водоеми“ са изкуствени водоеми, образувани при добива на инертни материали, запълнени с вода.

4. „Буна“ е инженерно съоръжение за защита на морския бряг от абразия (рушене).

5. „Воля“ е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва морски риболов със заграждащи мрежени уреди или прибиране на уловената в даляна риба.

6. „Въвеждане в действие“ е състояние на специализирания обект, при което той е в работно положение, т.е. съответните мрежени уреди са монтирани и се използват по предназначение.

7. „Генофонд“ е съвкупността от геномите в рибите и другите водни организми, които определят тяхната видова, подвидова, и породна принадлежност.

8.

9. „Големи язовири“ са язовирите по приложение № 1 към Закона за водите, както и други язовири с площ при максимален обем над 2000 дка, определени от министъра на земеделието и горите.

10. „Далян“ е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва пасивен морски риболов с мрежен уред, който се монтира на дълбочина 8 – 12 метра.

11. „Запас“ е сумарната численост или общото тегло на всички индивиди от всички възрасти на даден вид риба или други водни организми.

12. „Изкуствен подводен риф“ е система от специални конструкции или потопени елементи от бетон и/или други материали, които с формата, разположението и укритията си създават благоприятни условия за опазване и подобряване на биоразнообразието.

13. „Изобата“ е линия, която съединява точки с еднаква дълбочина във водните басейни.

14. “Квота” е дял от общия допустим улов за определен вид, който се предоставя ежегодно или за един риболовен сезон за усвояване чрез стопански риболов.

15. „Косене (търмъчене)“ е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.

16. „Минимален допустим отток в реките“ е необходимото водно количество за поддържане на водната екосистема и подхранване на подземните води.

17. “Общ допустим улов” е установено по определен ред количество от рибните ресурси на даден вид, определено в килограми или брой екземпляри, с улова на което не се оказва отрицателно влияние върху популацията им.

18. „Отговорен риболов“ е система от правила, които регламентират методите и средствата за улов на риба и други водни организми и изискванията за тяхното ползване, с цел запазване на устойчивото им развитие.

19. „Прилов“ е случаен или съпътстващ улов, който се появява в подчинени количества към улова на основен вид риба или други водни организми и се отчита в процент към общия улов.

20. „Първа продажба“ е продажба на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за пръв път след улова. За първа се счита и продажбата на описаната продукция, която е от внос и се предлага директно на пазара.

21. „Рибарство“ е вид дейност на юридически и физически лица, обхващаща стопански и любителски риболов и аквакултури..

22. „Рибна популация“ е съвкупност от всички индивиди, които генетично принадлежат към един и същи вид и имат самостоятелно географско разпространение.

23. „Рибни ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти.

24. „Рибностопански дейности“ са дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми.

25.

26. „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

27. „Риболов – любителски“ е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.

28. „Риболов – стопански“ е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.

29. „Риболовен кораб“ е плавателен съд, който е регистриран по реда на Кодекса на търговското мореплаване и се използва за улов на риба и други водни организми.

30. „Риболовен режим“ е съвкупността от нормативни и административни мерки, свързани с условията и реда за управление, ползване и опазване на рибните ресурси при извършване на любителски и стопански риболов.

31. „Риболовни регулации“ са мерки за запазване и охрана на новите поколения на рибите и другите водни организми, защита на родителското стадо през размножителния период и охрана на целия запас при намалена численост.

32. „Тоня“ е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва стопански риболов в река Дунав със заграждащи мрежени уреди.

33. „Устойчиво развитие“ е балансирано естествено попълване и възпроизводство на рибните ресурси, върху които риболовните дейности не причиняват снижаване на запасите им.

34. „Хавлия“ е мрежена преграда или плет, която перпендикулярно свързва брега с ловното устройство на даляна и служи за насочване на рибните стада към него.

35. „Чепаре“ е ръчен уред с въдици, с който се извършва морски риболов от брега или от лодка.

36. “Носители на генетичен материал” са полови продукти, оплоден хайвер, зарибителен материал, сперма и разплодници от видове, подвидове, породи и линии риби и други водни организми, продуктивни качества и доказана развъдна стойност.

37. “Генетични характеристики” са видови, популационни и породни различия в организацията на съответния геном.

38. “Добрата производствена практика” е система за осигуряване на качество и безопасност, която гарантира, че продуктите от риби и други водни организми се произвеждат и контролират в съответствие с утвърдените стандарти, нормативи и други изисквания за качество и безопасност съобразно предназначението им и в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за тяхното производство, търговия и употреба.

39. “Рибен проход” е биоинженерно съоръжение, позволяващо миграцията на рибата в района на изкуствени прагове и други препятствия.

40. “Кърмак” е вид пасивен риболовен уред, състоящ се от въжета (лави) с прикачени към всяко от тях куки, при който рибата се улавя чрез забиване на куките в тялото й.

41. “Дънно тралиращо средство” е съоръжение, което се състои от трални мрежи, системи от буксири и съоръжения за отваряне по вертикала и хоризонтала, при които долната страна на мрежите или долната яка (грундроупа) и съоръженията за отваряне по хоризонтала се влачат по дъното. Използването на оловни въжета и тежки вериги за буксиране определя всеки един трал като дънен.

§ 2

Лицата, които отглеждат и ловят риба и други водни организми, не са „предприятие, което произвежда храни“ по смисъла на Закона за храните.

§ 3

В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема Националната програма за рибарството и аквакултурите по чл. 4.

§ 4

В тримесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси.

§ 5

В тримесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема:

1. наредбите по чл. 18, ал. 1 и чл. 21, ал. 5;

2. тарифите по чл. 18, ал. 3 и чл. 22, ал. 3.

§ 6

Министърът на земеделието и горите в тримесечен срок от влизането на закона в сила определя с наредби подробни правила за риболов и за въвеждане на мерки за опазване, охрана и контрол върху ползването и възпроизводството на рибните ресурси и търговията с риба и други водни организми.

§ 7

До 1 януари 2007 г. лицата по чл. 45, ал. 1 закупуват и монтират необходимото бордово оборудване.

§ 8

За срок 5 години от влизането в сила на закона се освобождава от мита и митнически такси вносът на носители на генетичен материал от риби и други водни организми, медикаменти, специализирани фуражи за обекти на аквакултурите (пъстървови, есетрови, сомови и други интензивно отглеждани риби и други водни организми) и компоненти за производство на фуражи, използвани в аквакултурите, и на риболовни мрежи, уреди, средства и приспособления, които не се произвеждат в страната, по списък, утвърден от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите.

§ 9

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2000 г. и бр. 34 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 46, ал. 1, т. 2 думите „промишлен риболов“ се заменят със „стопански риболов“.

2. В чл. 48, ал. 1, т. 4 след думата „права“ се поставя запетая и се добавя „включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите“.

§ 10

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г. и бр. 34 от 2001 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 3, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „и раздел за рибарството и аквакултурите“.

2. В чл. 12, ал. 1, т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „създаване на ферми за рибовъдство и други аквакултури и закупуване на генетичен фонд от риби и други водни организми“.

3. В § 1 от допълнителната разпоредба:

§ 11

В чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г. и бр. 20 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4: „(4) Длъжностните лица по ал. 2 изготвят месечни отчети за постъпилите и продадени количества риба, водни организми и продукти от тях въз основа на съставените информационни фишове, които представят на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 12

Този закон отменя Закона за рибното стопанство (обн., ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г. и бр. 113 от 1999 г.).

§ 13

Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за рибното стопанство, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

§ 14

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на земеделието и горите, а в защитените територии – изключителна държавна собственост – на министъра на околната среда и водите.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1

Срокове на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножение № по ред Видове риби и други водни организми. Рибностопански обекти и зони Срок / период на забраната А. Зимно и пролетно размножаващи се пъстървови и други студенолюбиви риби

1. Речна (балканска) пъстърва, сивен, сиг, пелед и езерна сьомга от 1 октомври до 31 януари

2. Дунавска пъстърва и липан от 1 януари до 31 март Б. Пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби

3. Пролетно-лятно размножаващи се риби от 15 април до 31 май

4. Есетрови риби във водите на река Дунав и Черно море в съответствие с международните договори за риболова в реката от 30 до 60 дни

5. Карагьоз (дунавска скумрия) във водите на река Дунав в съответствие с международните договори за риболова в реката от 30 дни

6. Калкан във водите на Черно море – с всякакъв вид риболовни уреди от 45 до 60 дни, считано от 15 април

7. Попчета във водите на Черно море – само с мрежени риболовни уреди от 15 април до 15 май

8. Попчета във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост 1 км от бреговата линия с изключение на уловите от даляните, разположени в тези зони В. Други водни организми

9. Голяма водна жаба (Rana ridibunda) от 1 април до 31 май

10. Езерен рак (Astacus leptodactilus) от 15 октомври до 15 май

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 Списък на минимално допустимите размериза улов на риба и други водни организми Член единствен. Забраняват се уловът, пренасянето, превозването, продаването и купуването на риба и други водни организми с размери, по-малки от минимално допустимите, наричани маломерни, както следва: № Общоприети и местни Размери по наименования и научно (в см)/ ред наименование (на латински) тегло (в г) 1 2 3 А. Сладководни риби Сем. Есетрови (Acipenseridae)

1. Чига (Acipenser ruthenus) 50 см Сем. Пъстървови (Salmonidae)

2. Речна (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario) 23 см

3. Дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss/ Salmo gairdneri irideus) 22 см

4. Сивен (Salvelinus fontinalis) 20 см

5. Дунавска пъстърва (Hucho hucho) 65 см Сем. Корегонусови ( Coregonidae)

6. Чудски сиг (Coregonus lavaretus) 22 см

7. Пелед (Coregonus peled) 20 см Сем. Липанови (Thymallidae)

8. Липан (Thymallus thymallus) 25 см Сем. Щукови (Еsocidae)

9. Щука (Esox lucius) 35 см Сем. Шаранови (Cyprinidae)

10. Речен кефал (Leuciscus cephalus) 22 см

11. Мъздруга (Leuciscus idus) 22 см

12. Распер (Аspius aspius) 25 см

13. Лин (Tinca tinca) 20 см

14. Брияна (облез, уклей) (Chalcalburnus chalcoides) 20 см

15. Уклей (Alburnus alburnus) 15 см

16. Платика (Abramis brama) 20 см

17. Немски косат (Abramis sapa) 20 см

18. Чил косат (Abramis ballerus) 25 см

19. Морунаш (Vimba vimba) 25 см

20. Маришки морунаш (карабалък) (Vimba melanops) 20 см

21. Сабица (Pelecus cultratus) 20 см

22. Скобар (Chondrostoma nasus) 20 см

23. Бяла мряна (Barbus barbus) 25 см

24. Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi) 17 см

25. Маришка мряна (Barbus cyclolepis) 17 см

26. Шаран (Cyprinus carpio) 30 см

27. Златиста каракуда (Carassius carassius) 15 см

28. Сребриста каракуда (Carassius auratus gibelio) 15 см

29. Бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) 40 см

30. Пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis) 40 см

31. Бял амур - Ctenopharyngodon idella 40 см

32. Черен амур - Mylopharyngodon piceus 40 см Сем. Буфалови (Catostomidae)

33. Буфало (Ictiobus spp.) 30 см Сем. Сомови (Siluridae)

34. Сом - Silurus glanis 65 см Сем. Американски сомове (Ictaluridae)

35. Канален (американски) сом (Ictalurus punctatus) 25 см Сем. Трескови (Gadidae)

36. Михалца (Lota lota) 25 см Сем. Костурови (Percidae)

37. Бяла риба (сулка) (Sander lucioperca/ Stizostedion lucioperca) 45 см

38. Речен костур (Perca fluviatilis) 12 см

39. Голяма вретенарка (Zingel zingel) 25 см Б. Проходни риби Сем. Есетрови (Acipenseridae)

40. Моруна (Huso huso) 180 см

41. Пъструга (Acipenser stellatus) 120 см

42. Руска есетра (Acipenser guеldenstaedti) 120 см Сем. Речни змиорки (Anguillidae)

43. Европейска речна змиорка (Anguilla anguilla) 50 см Сем. Селдови (Clupeidae)

44. Карагьоз, дунавска скумрия (Caspialosa pontica/Alosa pontica) 22 см В. Морски риби Сем. Бодливи акули (Squalidae)

45. Черноморска бодлива акула (Squalus acanthias) 90 см Сем. Селдови (Clupeidae)

46. Цаца (копърка, трицона, шпрот) (Sprattus sprattus sulinus) 7 см Сем. Хамсиеви (Еngraulidae)

47. Хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus) 9 см Сем. Зарганови (Belonidae)

48. Зарган (Belone belone) 35 см Сем. Трескови (Gadidae)

49. Черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus) 12 см Сем. Кефалови (Mugilidae)

50. Морски кефал (Mugil cephalus) 25 см

51. Кефал пелингас (Mugil soiuy) 30 см

52. Платерина (Liza aurata) 25 см

53. Илария (Liza saliens) 22 см Сем. Атеринови (Atherinidae)

54. Атерина (Atherina spp.) 10 см Сем. Морски костури (Serranidae)

55. Лаврак (Dicentrachus labrax/Morone labrax) 28 см Сем. Леферови (Pomatomidae)

56. Лефер (Pomatomus saltatrix) 28 см Сем. Сафридови (Carangidae)

57. Сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus) 12 см Сем. Смаридови (Centracanthidae)

58. Смарид (Spicara spp.) 12 см Сем. Барбунови (Mullidae)

59. Барбуня (Mullus barbatus ponticus) 12 см

60. Черноморска скумрия (Scomber scombrus ) 22 см

61. Паламуд (Sarda sarda) 28 см Сем. Попчета (Gobiidae)

62. Тревно попче (Gobius ophiocephalus) 12 см

63. Дебелоустно кафяво попче (Neogobius platyrostris) 12 см

64. Широкоглаво попче (Neogobius cephalarges) 12 см

65. Стронгил (Neogobius melanostomus) 12 см

66. Лихнус (Mesogobius batrachocephalus) 15 см Сем. Калканови (Scophthalmidae)

67. Калкан (Psetta maxima) 45 см Сем. Писиеви (Pleuronectidae)

68. Писия (Platichthys flesus luscus) 20 см Г. Водни животни Клас Земноводни (Amphibia)

69. Голяма водна жаба (Rana ridibunda) 30 г Клас Ракообразни (Crustacea)

70. Обикновени скариди (Leander spp.) 5 см

71. Пясъчна скарида (Crangon sp.) 5 см

72. Езерен рак (Astacus leptodactylus) 8 см

73. Пагур (Eryphia spinifrons) 5 см

74. Обикновен (зелен) крив рак (Carcinus maenas) 4 см Клас Миди (Bivalvia)

75. Миди речни, седефки (Unio spp.) 8 см

76. Миди речни, беззъбки (Anodonta spp.) 10 см

77. Черна морска мида (Mytilus galloprovincialis) 7 см

78. Бяла пясъчна мида (Mya arenaria) 5 см