Закон за публичното предлагане на ценни книжа

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат:

1. публичното предлагане и търговията с ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, включително извън случаите на публично предлагане, както и ограниченията относно разпореждането с ценни книжа, издадени чрез непублично предлагане;

2. дейността на регулираните пазари на ценни книжа, на Централния депозитар, на инвестиционните посредници, на инвестиционните и управляващите дружества, на физическите лица, които непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа, както и условията за извършване на тези дейности;

3. изискванията към публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа;

4. изискванията към лицата, които управляват и контролират лицата по т. 2 и 3, както и към лицата, притежаващи повече от 10 на сто от гласовете на общото събрание на лицата по т. 2 и 3, и

5. държавният контрол за осигуряване спазването на този закон.

(2) Целта на този закон е:

1. осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на ценни книжа;

2. създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на ценни книжа;

3. поддържане на стабилността и на общественото доверие в пазара на ценни книжа.

Чл. 2

(1) Ценни книжа, предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично, като:

1. акции;

2. облигации и други дългови ценни книжа;

3. други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти.

(2) Дълговите ценни книжа по смисъла на този закон изразяват прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Дълговите ценни книжа могат да изразяват и други права, ако това не противоречи на закона.

(3) Ценни книжа са и инвестиционните договори, по които инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, с цел получаване на доход.

Чл. 3

Забранено е публичното предлагане на:

1. налични ценни книжа, освен в случаите, предвидени в закон;

2. безналични ценни книжа, за прехвърлянето на които са предвидени ограничения или условия.

Чл. 4

(1) Публично предлагане на ценни книжа е едно или повече предложения за възмездно прехвърляне и/или една или повече покани за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа от един клас до:

1. петдесет и повече лица в продължение на една календарна година, или

2. неопределен кръг лица, включително чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Публично предлагане е налице и ако в предлагането на ценните книжа вземе участие лице, което не е инвестиционен посредник или притежател на ценните книжа.

(3) Не е налице публично предлагане, когато:

1. ценните книжа се предлагат в случаите на ликвидация, изпълнително производство или производство по несъстоятелност по ред, определен в друг закон;

2. акции се предлагат само на акционери и/или на служители в трудови правоотношения с дружеството или свързано с него лице, ако общият брой на лицата, до които се отнася предложението, е по-малък от 300.

Чл. 5

(1) Първично публично предлагане е предлагане при условията по чл. 4 на:

1. ценни книжа за записване от техния емитент или упълномощен от него инвестиционен посредник (подписка), или

2. ценни книжа за първоначална продажба от инвестиционен посредник съгласно сключен с техния емитент договор за поемане;

3. акции на инвестиционно дружество от отворен тип за първоначална продажба чрез неговото управляващо дружество или от упълномощен инвестиционен посредник.

(2) Първично публично предлагане е и предлагането за записване на акции на учредителното събрание на дружество в процес на учредяване, когато на събранието присъстват 50 и повече лица.

Чл. 6

Търговия с ценни книжа е:

1. публично предлагане на издадени ценни книжа, извън случая по чл. 5, т. 2 (вторично публично предлагане);

2. сключване на сделки с ценни книжа в резултат на вторично публично предлагане;

3. сключване или предлагане за сключване на сделки за покупка и/или продажба на ценни книжа не при условията на публично предлагане, когато:

4. публично предложение за възмездно придобиване или покана за отправяне на предложения за възмездно прехвърляне на ценни книжа при условията по чл. 4, освен:

Чл. 7

Регулирани пазари на ценни книжа са официалният пазар на фондова борса и неофициалният пазар на ценни книжа, на които или посредством които:

1. присъствено или чрез единна неприсъствена система редовно се сключват сделки за покупка и продажба на ценни книжа и се правят предложения и покани за сключване на такива сделки;

2. редовно се огласява информация за сключените сделки с ценни книжа и предложенията за сключване на такива сделки.

Чл. 8

(1) Регулирането и контролът върху лицата, дейностите и сделките по чл. 1, ал. 1 се извършват от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията", както и от заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност".

(2) При изпълнение на своите функции комисията приема ясни и последователни решения, като е открита и отговорна за своите действия, преценява тежестта на регулативните ограничения и очакваната от тях полза и стимулира лоялната конкуренция.

Чл. 9

(1) Комисията е юридическо лице на бюджетна сметка със седалище София. Към комисията могат да се създават регионални представителства.

(2) По бюджетната сметка на комисията постъпват и следните приходи:

1. такси, събирани от комисията;

2. глоби и имуществени санкции по реда на глава двадесет и първа;

3. приходи от продажби на издания по чл. 15, ал. 1, т. 13 и формуляри;

4. дарения и помощи;

5. средства от други дейности, разрешени със закон.

(3) Средствата по ал. 2 се разходват за подпомагане дейността на комисията, включително за повишаване на квалификацията и стимулиране на служителите и за придобиване на дълготрайни материални активи.

Чл. 10

(1) Комисията се състои от председател и шестима членове, които се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Договорите с тях се сключват от министър-председателя за срок 5 години. Председателят и членовете на комисията продължават да изпълняват длъжностите си и след изтичане на техния мандат до освобождаването им от Министерския съвет. В едномесечен срок от изтичането на мандата на председателя и членовете на комисията Министерският съвет взема решение за назначаване на председател и членове на комисията.

(2) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование и 10-годишен стаж по специалността.

(3) Председателят и членовете на комисията трябва да:

1. имат висше образование;

2. притежават професионална квалификация и опит в областта на ценните книжа, във финансите или в банковото дело;

3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

4. не са членове на управителен или контролен орган на контролирани от комисията лица;

5. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

6. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;

7. не са съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен на друг член на комисията.

(4) Към комисията се създава административна служба. Нейният състав и структура се определят с Правилника за устройството и дейността на комисията, приет от Министерския съвет.

(5) Служебна тайна е цялата информация, която е станала известна на председателя, на членовете на комисията и на служителите от административната служба във връзка с изпълнение на техните функции, с изключение на информацията, която е оповестена публично при условия и по ред, определени в закон.

(6) Председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба не могат да разкриват служебната тайна извън определените в закона случаи, както и да я използват за свое или на друго лице облагодетелстване, включително и след преустановяване на служебните или трудовите им правоотношения.

(7) Комисията, съответно овластени от нея лица, могат да разкриват информация по ал. 5:

1. при условия и по ред, определени в закон;

2. която съдържа обобщени данни, без индивидуализиране на контролирани лица по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 4;

3. в случаите, предвидени в международни договори, по които Република България е страна, при условие, че лицата, които получават информацията, са задължени да спазват ограничения, съответни на предвидените в ал. 6.

(8) Разпоредбата на ал. 6 се прилага съответно и към всички други лица, които във връзка с изпълнение на своите функции са получили от комисията информация, представляваща служебна тайна.

(9) При встъпване в длъжност председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба подписват декларация по определен от комисията образец, че ще пазят служебната тайна.

(10) При условия и по ред, определени от комисията, председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба са длъжни да разкриват информация за:

1. ценни книжа, притежавани от тях, както и от техните съпрузи и непълнолетни низходящи;

2. наличие на пряк или косвен интерес, който имат или придобиват по отношение на контролирани от комисията лица.

(11) Извън случаите по ал. 10, председателят, членовете на комисията или служителите от административната служба са длъжни незабавно да уведомят комисията, ако във връзка с изпълнение на функциите им възникне конфликт с техен пряк или косвен интерес.

Чл. 11

(1) Председателят и членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност.

(2) Възнагражденията на председателя и членовете на комисията се определят от Министерския съвет.

Чл. 12

(1) Председателят и членовете на комисията се освобождават предсрочно при:

1. извършено нарушение на този закон;

2. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;

3. невъзможност да изпълняват задълженията си, продължила повече от 6 месеца.

(2) В случаите по ал. 1, както и при оставка или смърт на председателя или член на комисията, за срока до края на мандата Министерският съвет назначава нов председател или член по предложение на министъра на финансите.

Чл. 13

(1) Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват повече от половината от общия брой на нейните членове.

(2) Комисията взема решения с мнозинство повече от половината от общия брой на нейните членове.

(3) Комисията огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите функции, както и оповестява създадената практика по прилагането на закона, включително мотивите за нейната промяна.

(4) Индивидуалните административни актове на комисията могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.

(5) Председателят и членовете на комисията отговарят за вредите, които са причинили умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 14

(1) Председателят на комисията:

1. свиква и ръководи заседанията на комисията;

2. взима решения по чл. 15, ал. 5;

3. разпределя между членовете на комисията ръководството на отделни направления и дейността на комисията;

4. организира и ръководи дейността на административната служба към комисията;

5. представлява комисията;

6. издава наказателни постановления в случаите, предвидени в този закон.

(2) В случай на временна невъзможност на председателя на комисията да упражнява правомощията си по ал. 1 те се упражняват от определен от председателя член на комисията.

Чл. 15

(1) Комисията:

1. контролира лицата по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 4 в случаите, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му, за законосъобразното и правилното осъществяване на дейността им в съответствие с обществения интерес, защитата на инвеститорите и другите цели на този закон, включително като извършва проверки;

2. издава и отнема разрешенията, предвидени в този закон;

3. издава потвържденията и одобренията, предвидени в този закон;

4. извършва проверки на дейността на банките във връзка с дейността им като инвестиционни посредници и депозитари;

5. обменя необходимата за осъществяване на дейността ѝ информация с Българската народна банка, с другите държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление и местната администрация, както и с неправителствени организации, които имат отношение към пазара на ценни книжа;

6. иска разкриване на банковата тайна от районния съдия, когато с акт на оправомощено длъжностно лице от административната служба към комисията е установено, че:

7. има право на иск:

8. разработва подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон и ги представя на Министерския съвет за приемане;

9. своевременно уведомява по надлежния ред регулираните пазари на ценни книжа и другите пазарни участници за взетите решения, които имат съществено значение за тяхната дейност;

10. участва в изготвянето на счетоводните стандарти за публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, инвестиционните дружества, инвестиционните посредници и управляващите дружества и контролира съответствието на финансовите отчети на тези лица с изискванията на закона;

11. води публичните регистри по чл. 18, ал. 1, съдържащи информация за пазара на ценни книжа;

12. приема правила за професионалната етика на комисията и административната ѝ служба;

13. издава периодичен бюлетин, както и други издания, свързани с осъществяваната дейност и разпространява по друг начин информация относно функционирането на пазара на ценни книжа;

14. осъществява сътрудничество със сродни чуждестранни институции и специализирани международни организации и представлява Република България при сключване на съответни международни договори;

15. решава други въпроси, които са от нейната компетентност.

(2) Комисията има право да изисква документи и писмени обяснения и да проверява всички лица, за които има данни, че нарушават този закон и актовете по прилагането му..

(3) Комисията може да изпраща свои представители на заседанията на общото събрание на контролираните от нея лица, както и на централния депозитар.

(4) Правомощията на комисията по ал. 1, т. 1 и 4, ал. 2 и 3 за установяване спазването на закона и наредбите по прилагането му се упражняват от длъжностни лица от административната служба, определени със заповед на председателя на комисията.

(5) Ако е необходимо неотложно вземане на решение от комисията по ал. 1, т. 1, 4, 5, 6 и 14, ал. 2 или ал. 3, но не е налице необходимият кворум, решението се взема от председателя на комисията. На първото си заседание комисията може да измени или отмени решението на председателя по изречение първо.

(6) Комисията представя на Министерския съвет годишен отчет за своята дейност до 31 март на следващата година, съдържащ информация за:

1. състоянието и перспективите на пазара на ценни книжа;

2. адекватността на нормативната уредба на пазара на ценни книжа и за направените от комисията предложения за промени в нормативната уредба;

3. издадените разрешения, потвърждения и одобрения и за отказите за издаване на такива, за извършените регистрации, за обжалваните и потвърдените от съда актове на комисията;

4. резултатите от осъществения контрол върху лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1;

5. информационната политика, вътрешното и международното сътрудничество;

6. организацията, финансирането и кадровата политика на комисията;

7. други сведения, определени от Министерския съвет.

(7) Комисията е длъжна при поискване да представи на Министерския съвет и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.

Чл. 16

(1) Длъжностните лица от административната служба на комисията извършват проверки за:

1. изпълнение на този закон и на подзаконовите актове по неговото прилагане;

2. предотвратяване и разкриване на нарушения.

(2) При осъществяване на контролната дейност комисията и длъжностните лица от административната служба имат право:

1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица, както и да изискват проверяваните лица да се явят в сградата на комисията;

2. да изискват писмени обяснения, документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица;

3. да изискват информация и да извършват насрещни проверки на други лица по въпроси, свързани с проверката;

4. да проверяват счетоводни, търговски и други документи, отразяващи извършваните сделки, касовата наличност и други активи на проверяваните лица;

5. да изискват заверени копия от документи.

(3) Длъжностните лица от административната служба на комисията са длъжни да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения, като представят заповедта по чл. 15, ал. 4.

(4) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от административната служба, като:

1. предоставя място за извършване на проверката или се явява в сградата на комисията;

2. определя свой служител за контакт и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица;

3. предоставя достъп до служебни помещения;

4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;

5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи. Заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата, подпис и печат от упълномощен представител на проверяваното лице;

6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице.

(5) За извършената проверка се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностното лице от административната служба на комисията, извършило проверката, и от проверяваното лице.

(6) При невъзможност за осъществяване на проверката при проверяваното лице или по преценка на председателя проверката се извършва в сградата на комисията. В този случай се съставят протокол в два екземпляра и пълен опис на документите, които се предоставят на длъжностните лица, извършващи проверката.

(7) Всички данни и документи за нарушения по този закон, които могат да доведат до разкриване на самоличността на предоставилото ги лице, се предоставят от комисията на трети лица само с негово съгласие, освен ако в закона е предвидено друго.

Чл. 16а

(1) Всяко лице, за което има данни, че може да даде сведения от съществено значение за дейността на проверяваните лица по чл. 15, ал. 1 или 2, следва да даде писмени обяснения след поискване от комисията освен ако са налице уважителни причини. Комисията изисква писмените обяснения по реда на чл. 213, ал. 2. Член 15, ал. 4 се прилага съответно.

(2) Преди да даде писмените обяснения, лицето се предупреждава за наказателна отговорност по Наказателния кодекс, ако в писмените си обяснения съзнателно потвърди неистина или затаи истина. Лицето може да откаже да дава сведения само ако предмет на проверката е дейността на негов низходящ, възходящ, съпруг, съпруга, брат или сестра, роднини по сватовство от първа степен, както и ако със своите писмени обяснения би причинило вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в тази алинея.

(3) Лицето има право да му бъдат заплатени направените разноски.

Чл. 17

(1) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на комисията и на длъжностните лица от административната ѝ служба при осъществяването на контролните ѝ функции.

(2) Комисията при и по повод изпълнение на възложените ѝ функции има право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства чрез определени със заповед на председателя длъжностни лица от административната служба.

Чл. 18

(1) Комисията води регистри за:

1. регулираните пазари на ценни книжа;

2. инвестиционните посредници;

3. публичните дружества и други емитенти на ценни книжа;

4. инвестиционните дружества;

5. управляващите дружества;

6. физическите лица, които по договор непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа.

(2) Подлежащите на вписване обстоятелства, както и воденето и съхраняването на регистрите на комисията, се уреждат с наредба.

(3) За извършваните действия и за издаваните документи комисията събира такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Публично дружество или друг емитент в производство по ликвидация или несъстоятелност се освобождава от заплащане на такси.

(4) Надвнесените и погрешно внесените такси по ал. 3 подлежат на връщане.

Чл. 19

(1) Всеки има право да преглежда водените от комисията регистри, както и да получава срещу заплащане на такса удостоверения относно вписаните в тях обстоятелства и заверени преписи от решенията на комисията.

(2) Всеки има право да преглежда подадените в комисията заявления за потвърждения на проспекти, регистрация на емисии и търгови предложения заедно с приложените документи и да получава срещу заплащане на такса копия от тези документи.

Чл. 20

(1) Фондовата борса е акционерно дружество, което организира официален пазар на ценни книжа и осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията.

(2) Официалният пазар концентрира търсенето и предлагането на ценни книжа, отговарящи на минимални изисквания, определени в борсовия правилник.

(3) Фондовата борса може да организира и неофициален пазар на ценни книжа.

(4) Фондовата борса може да организира отделни пазарни сегменти за извършване на приватизация, първично публично предлагане, търгово предлагане на ценни книжа и други или извършва техническо изпълнение на търгове или аукциони, в случаи, определени в закон..

(5) Търговията на фондова борса е присъствена и/или неприсъствена.

(6) За извършване на дейност като фондова борса и за прекратяване на фондова борса се изисква да е издадено разрешение при условията и по реда на този закон.

(7) За фондова борса не се открива производство по несъстоятелност.

Чл. 21

(1) Фондовата борса не може да извършва търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейността по чл. 20, ал. 1 и 3.

(2) Фондовата борса не разпределя дивиденти.

(3) Фондовата борса не може да:

1. дава заеми или обезпечава вземания на трети лица;

2. издава облигации;

3. получава заеми при условия, по-неблагоприятни от пазарните за страната.

(4) За фондовата борса не се прилага глава осма от този закон.

Чл. 22

(1) За издаване на разрешение за извършване на дейност като фондова борса е необходимо заявителят да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв.

(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението.

Чл. 23

(1) Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от инвестиционни посредници и институционални инвеститори.

(2) Акционер в борсата не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от нейните акции.

(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на участието на държавата, когато това участие е чрез непарични вноски.

(4) Централният депозитар отказва вписване на сделки с акции, издадени от борсата, които водят до нарушаване на ограниченията по ал. 1 и 2. Приобретателите на акции на борсата са длъжни да декларират пред Централния депозитар, че са лица по ал. 1 и дали при вписване на сделката отговарят на изискванията на ал. 2.

(5) При увеличаване на капитала на борсата нейните акционери не ползват правата по чл. 194 от Търговския закон. Предимство да участват в увеличението на капитала по чл. 195 от Търговския закон имат инвестиционни посредници и институционални инвеститори, които са регистрирани съгласно ал. 7.

(6) Борсата задължително увеличава капитала си, ако има кандидати за записване на повече от 20 на сто от вече вписания капитал.

(7) Съветът на директорите, съответно управителният съвет на борсата, определя реда за регистриране и участие на заявителите в увеличението на капитала на борсата.

Чл. 24

Фондовата борса издава само безналични акции с право на един глас. За акциите на борсата чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага.

Чл. 25

(1) Фондовата борса изгражда, участва в изграждането или се присъединява към система за клиринг, сетълмент и гарантиране на сключените на нея сделки.

(2) Фондовата борса трябва да разполага с квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, необходими за извършване на нейната дейност.

(3) Принудително изпълнение не може да бъде насочено върху материалното, техническото и програмното осигуряване по ал. 2.

Чл. 26

(1) Съветът на директорите, съответно управителният съвет на борсата:

1. приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд;

2. осигурява спазването на закона, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия;

3. приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник;

4. приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсова търговия при условията и по реда на борсовия правилник;

5. налага санкции на членовете и борсовите посредници при нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на борсовия правилник, както и на нарежданията и решенията, издадени във връзка с упражняване на неговите правомощия;

6. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, устава и правилника.

(2) Съветът на директорите, съответно управителният съвет, съгласува решенията си по ал. 1, т. 3, 4 и 5 с комисия, съставена от представители на акционерите, членовете на борсата и борсовите посредници.

(3) Членовете на съвета на директорите, съответно членовете на управителния и надзорния съвет на борсата, трябва да:

1. имат постоянно местопребиваване в страната, когато са овластени да представляват борсата;

2. притежават висше образование, квалификация и професионален опит в областта на икономиката, правото, финансите, банковото дело или информатиката;

3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

5. не са обявявани в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

6. не са свързани лица по смисъла на този закон;

7. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност.

(4) Изискванията на ал. 3 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на управителния и контролния орган на борсата, както и за други лица, оправомощени да управляват и представляват борсата.

(5) Лицата по ал. 1 и 4, както и служителите на борсата са длъжни да пазят търговските тайни, които са им станали известни във връзка с изпълнението на техните функции.

(6) Разпоредбата по ал. 5 се отнася и за случите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.

Чл. 27

(1) Борсовият правилник съдържа:

1. видовете пазарни сегменти и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;

2. условията и реда за избор на комисията и за извършване на съгласуването по чл. 26, ал. 2;

3. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсова търговия;

4. условията и реда за допускане на борсовите посредници до борсова търговия и контрола върху дейността им;

5. условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;

6. принципите и методите на провеждане на търговията;

7. извършваните услуги и техните цени;

8. реда за сключване на сделките и условията за извършване на клиринг и сетълмент с тях;

9. организацията на вътрешния контрол върху борсовата търговия, както и условията, реда и правата на борсата при извършване на проверки на нейните членове и борсовите посредници;

10. условията и реда за налагане на санкции на членовете на борсата и на борсовите посредници;

11. условията и реда за разкриване използването на вътрешна информация и предотвратяване на недобросъвестна търговия и манипулиране на пазара на ценни книжа;

12. съдържанието, условията и реда за разпространяване на информация относно:

(2) Борсовият правилник не може да предоставя предимство на никой от членовете на борсата при участие в борсовата търговия.

(3) Борсовият правилник не може да съдържа ограничения за членовете на борсата да сключват сделки с ценни книжа на други регулирани пазари.

Чл. 28

(1) За издаване на разрешение по чл. 20, ал. 6 се подава заявление по образец, към което се прилагат:

1. приетият от учредителите устав;

2. данни за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията на чл. 23;

3. данни за лицата по чл. 26, ал. 3 и 4, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;

4. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд;

5. данни за помещенията и техническото оборудване на борсата;

6. други документи, определени с наредба.

(2) На основа на представените документи комисията установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото разрешение. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи.

(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Комисията се произнася по заявлението в срок до 3 месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – от получаването им.

(5) Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.

Чл. 29

(1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:

1. лицата, упълномощени да управляват и представляват борсата, не отговарят на изискванията на този закон или устава;

2. борсовият правилник или правилникът на арбитражния съд не отговарят на изискванията на този закон;

3. принципите или методите на търговия не осигуряват на членовете на борсата равни условия за участие в търговията;

4. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

5. не са спазени други изисквания на този закон.

(2) В случаите по ал. 1 комисията отказва издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил констатираните непълноти и несъответствия или не е представил изискуемата допълнителна информация и документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.

Чл. 30

В случаите на отказ по чл. 29 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 31

Съдът вписва фондовата борса в търговския регистър, след като му бъде представено разрешението, издадено от комисията, и обнародва вписването.

Чл. 32

Лицата, които не притежават разрешение за извършване на дейност като фондова борса, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или друга дейност думите „фондова борса“ или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.

Чл. 33

(1) Изменения и допълнения на борсовия правилник, както и оправомощаване на лица извън състава на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, да управляват и представляват борсата се допускат само след предварително одобрение от комисията.

(2) Комисията се произнася по заявлението за издаване на одобрение в 7-дневен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 3-дневен срок.

(3) Комисията отказва да издаде одобрение по ал. 1, ако са налице съответните основания по чл. 29, ал. 1.

(4) Фондовата борса уведомява в 7-дневен срок комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на разрешението за дейност, както и за определения ред за регистриране по чл. 23, ал. 7. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър – от вписването.

Чл. 34

(1) Фондовата борса е длъжна да представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година.

(2) Отчетите по ал. 1 съдържат данни за дейността на фондовата борса, за акционерния състав и членовете на борсата, както и счетоводен отчет съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗС), одитиран от регистриран одитор.

(3) Фондовата борса е длъжна при поискване да представи на комисията и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.

(4) Фондовата борса е длъжна да съхранява в срок 50 години данни за борсовите сделки с ценни книжа и друга информация, свързана с нейната дейност, определена от комисията.

Чл. 35

(1) Комисията отнема издаденото разрешение:

1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

2. при извършени системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му;

3. ако борсата престане да отговаря на изискванията на този закон или на актовете по прилагането му за извършване на дейност като фондова борса.

(2) Ако след изтичането на едногодишен срок от учредяването ѝ борсата има по-малко от 20 членове, комисията дава 6-месечен срок за попълване на броя. Ако след изтичането на срока броят на членовете не е попълнен, комисията отнема разрешението.

(3) С решението за отнемане на разрешението комисията назначава един или няколко квестори.

(4) От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на борсата не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.

Чл. 36

След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението по чл. 35 комисията незабавно изпраща копие от него на съда по регистрацията за образуване на производство по ликвидация на фондовата борса и го публикува в два централни ежедневника.

Чл. 37

Членовете на борсата са инвестиционни посредници, допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражния съд.

Чл. 38

Фондовата борса е длъжна да прекрати членството на лицата по чл. 37 при отнемане на разрешението им за извършване на сделки с ценни книжа.

Чл. 39

Искове срещу членове на борсата във връзка с включването и изпълнението на борсовите сделки могат да бъдат разглеждани от борсов арбитражен съд.

Чл. 40

(1) Председателят на арбитражния съд се избира от общо събрание на фондовата борса за срок 3 години.

(2) При условията на ал. 1 се избират двама заместници на председателя за случаите, когато председателят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

(3) Председателят на арбитражния съд и неговите заместници се регистрират в комисията.

Чл. 41

Разглеждането на арбитражното дело се урежда с правилника на арбитражния съд.

Чл. 42

(1) Арбитражният съд решава споровете въз основа на закона, борсовия правилник и на обичаите в борсовата търговия.

(2) Арбитражното решение се постановява с мнозинство.

(3) Арбитражното решение е окончателно.

Чл. 43

За неуредените в този раздел въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за международния търговски арбитраж.

Чл. 44

(1) Неофициалният пазар на ценни книжа функционира на базата на правила за приемане на ценни книжа за извършване на търговия и за разкриване на информация. Само лице, получило разрешение при условията и по реда на този закон, може да организира неофициален пазар на ценни книжа.

(2) Комисията издава разрешение по ал. 1 на фондова борса или на акционерно дружество, в което акционери са само инвестиционни посредници и никой от тях не притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от акциите с право на глас. Спрямо дружеството по изречение първо се прилагат съответно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, 2 и 3, чл. 22, 25 и чл. 26, ал. 3 и 4.

(3) На неофициалния пазар се извършват сделки с ценни книжа, за които не е искано или е отказано приемане за търговия на официалния пазар на фондова борса. Сделките по изречение първо се извършват само от инвестиционни посредници.

(4) Сделките по ал. 3 се сключват посредством единна система за неприсъствена търговия при условия и по ред, определени с правила за търговия. Лицето по ал. 2 задължително съгласува правилата за търговия с представителни организации на инвестиционните посредници.

(5) Системата по ал. 4 трябва да гарантира:

1. равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията на всички инвестиционни посредници;

2. автоматизирано сключване на сделките с ценни книжа;

3. необратимост на сключените посредством системата сделки с ценни книжа;

4. електронна връзка със системите за клиринг и сетълмент;

5. непосредствено отчитане на сключените сделки с ценни книжа;

6. незабавно оповестяване на въведените поръчки или котировки и сключените посредством системата сделки с ценни книжа;

7. ефективен контрол и анализ на сключените сделки и въведените поръчки или котировки;

8. възможности за търгуване на всички инвестиционни посредници и за техническо поддържане и усъвършенстване;

9. съвременна защита на електронната система;

10. спазване на останалите изисквания на закона.

(6) Правилата за търговия съдържат:

1. изискванията, на които следва да отговарят инвестиционните посредници за извършване на сделки на неофициалния пазар на ценни книжа;

2. условията, реда и сроковете за регистрация на инвестиционните посредници като участници на неофициалния пазар на ценни книжа;

3. условията, реда и сроковете за временно или окончателно отстраняване на инвестиционните посредници от участие в търговията;

4. конкретните процедури и изисквания относно провеждане на търговия посредством системата по ал. 4, както и условията за извършване на клиринг и сетълмент;

5. организацията на контрола върху търговията на неофициалния пазар;

6. условията, реда и сроковете за получаване на пряк достъп на неучастващи в търговията лица до котировките, сключените сделки с ценни книжа и друга пазарна информация в системата по ал. 4;

7. реда за разглеждане на спорове, свързани със сключването на сделките посредством системата по ал. 4 и тяхното изпълнение;

8. условията и реда за налагане на санкции на инвестиционните посредници и лицата по чл. 61;

9. таксите за извършваните услуги.

(7) Сделките по ал. 3 се сключват съгласно изискванията на глава седма, раздел трети.

Чл. 45

За издаване на разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа се подава заявление по образец, към което се прилагат:

1. уставът на лицето по чл. 44, ал. 2;

2. данните за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията по чл. 44, ал. 2;

3. данните за членовете на управителните и контролните органи на лицето по чл. 44, ал. 2, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на неговите съвети или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;

4. техническата документация на системата за неприсъствена търговия;

5. правилата за търговия и становището по тях на представителните организации на инвестиционните посредници;

6. други документи, определени с наредба.

Чл. 46

(1) Комисията се произнася по заявлението за издаване на разрешение по чл. 44, ал. 1 в срок 3 месеца от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.

(2) В срока по ал. 1 комисията уведомява лицето по чл. 44, ал. 2, че ще издаде исканото разрешение, ако бъде изпълнено условието по ал. 3, или отказва издаване на разрешение.

(3) Разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по ал. 2 изпитванията на системата по чл. 44, ал. 4 удостоверят, че тя отговаря на изискванията на този закон.

Чл. 47

(1) Комисията отказва да издаде разрешението по чл. 46, ако:

1. установи от техническата документация, че системата не отговаря на което и да е от изискванията на чл. 44, ал. 5;

2. съдържанието на правилата не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 6;

3. лицето по чл. 44, ал. 2 не отговаря на което и да е от изискванията на закона;

4. не са осигурени интересите на инвеститорите или сигурността на пазара на ценни книжа;

5. не бъде изпълнено условието по чл. 46, ал. 3.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 комисията може да откаже издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.

Чл. 48

В случаите на отказ по чл. 47 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 49

Съдът вписва в търговския регистър предмет на дейност организиране на неофициален пазар на ценни книжа на лицето по чл. 44, ал. 2, след като му бъде представено разрешението, издадено от комисията, и обнародва вписването.

Чл. 50

Лицата, които не притежават разрешение за организиране на неофициален пазар на ценни книжа, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или в друга дейност думите „регулиран пазар на ценни книжа“ или тяхна производна на български или на чуждезик, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност. Това ограничение не се отнася за фондова борса.

Чл. 51

(1) Изменения и допълнения на правилата за търговия, както и оправомощаване на лица извън състава на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, да управляват и представляват лицето по чл. 44, ал. 2, се допускат само след предварително одобрение от комисията.

(2) Комисията отказва да издаде одобрение по ал. 1, ако са налице съответните основания по чл. 47, ал. 1. Член 33, ал. 2 се прилага съответно.

(3) Лицето по чл. 44, ал. 2 уведомява в 7-дневен срок комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на разрешението за дейност. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър – от вписването.

Чл. 52

Лицето по чл. 44, ал. 2 е длъжно да представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година. Член 34, ал. 2, 3 и 4 се прилага съответно.

Чл. 53

(1) Комисията отнема издаденото разрешение:

1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

2. при извършени системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му;

3. ако системата за търговия престане да отговаря на изискванията на този закон или на актовете по прилагането му за повече от 6 месеца.

(2) От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на неофициалния пазар не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.

(3) Решението за отнемане на разрешение се публикува от комисията в два централни ежедневника. Член 36 се прилага съответно.

Чл. 60

(1) Лице, което е избрано за член на управителния орган на дружеството, трябва:

1. да притежава професионална квалификация и опит, необходими за управление на дейността на инвестиционния посредник съобразно заявените по чл. 54, ал. 1 сделки;

2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

3. да не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. да не е обявявано в несъстоятелност или да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;

5. да не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството;

6. да не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност.

(2) Членовете на управителния орган на инвестиционния посредник, които съгласно устава и решенията на неговите органи са овластени да го представляват, трябва да имат постоянно местопребиваване в страната.

(3) Лице, което е избрано за член на контролен орган на инвестиционния посредник, трябва да отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6.

(4) Изискванията на ал. 1 – 3 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник.

(5) Изискванията на ал. 1 и 2 се отнасят и за всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционния посредник.

(6) Изискванията по ал. 1 – 5 не се отнасят за банките – инвестиционни посредници.

Чл. 61

Изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделките с ценни книжа и инвестиционни консултации относно ценни книжа, както и редът за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност, се определят с наредба.

Чл. 62

(1) За извършване на една или повече дейности по чл. 54 от лица, които не са банки, се изисква писмено разрешение от комисията.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление по образец, към което се прилагат:

1. уставът или учредителният договор;

2. данни за капитала по чл. 56;

3. данни за лицата по чл. 60 и 61, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит в извършването на дейностите по чл. 54;

4. общи условия, приложими към договорите с клиентите;

5. имената или наименованията и сведенията за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството – заявител, или могат да го контролират; лицата представят писмени декларации по определен от комисията образец относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и заплатените от тях данъци през последните пет години;

6. наименованията и сведения за дружествата, в които заявителят притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да ги контролира;

7. други документи и сведения, определени с наредба.

Чл. 63

Комисията се произнася по заявлението в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.

Чл. 64

(1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:

1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията по чл. 56;

2. членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или лицата по чл. 60, ал. 4 и 5 не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на този закон;

3. лице, което притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да контролира заявителя с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

4. общите условия по чл. 62, ал. 2, т. 4 не осигуряват в достатъчна степен интересите на инвеститорите;

5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството – заявител, са направили вноски със заемни средства;

7. заявителят не отговаря на другите изисквания, установени със закона и актовете по прилагането му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 комисията отказва издаването на разрешение, само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представител изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.

Чл. 65

В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за получаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 54 не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 66

Лице, което не притежава разрешение за извършване на сделки и дейности по чл. 54, ал. 1 съгласно изискванията на този закон, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или на чужд език, означаващи извършване на такива дейности.

Чл. 67

Съдът вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършват дейности по чл. 54, ал. 1 в неговия предмет на дейност, след като му бъде представено издаденото от комисията разрешение, и обнародва вписването.

Чл. 68

(1) Комисията отнема издаденото разрешение, ако:

1. инвестиционният посредник не започне да извършва разрешените сделки в срок 12 месеца от издаването на разрешението, изрично се откаже от издаденото разрешение или е престанал да извършва дейност за повече от шест месеца;

2. инвестиционният посредник е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

3. инвестиционният посредник не отговаря на условията, при които е издадено разрешението;

4. инвестиционният посредник престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба, и не предложи веднага оздравителна програма за привеждането му в съответствие с тези изисквания или оздравителната програма не бъде одобрена от комисията в 14-дневен срок от предлагането ѝ или не изпълнява одобрената от комисията оздравителна програма;

5. лица по чл. 60 извършват и/или допускат извършването на нарушение на чл. 71, ал. 1, друго грубо нарушение или системни нарушения на този закон или актовете по прилагането му.

(2) Комисията уведомява писмено дружеството в 7-дневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.

(3) След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението комисията незабавно отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство за ликвидация на дружеството, а когато то има и друг предмет на дейност – за заличаване на тази част от предмета му на дейност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.

Чл. 68а

(1) Инвестиционният посредник е длъжен в 7-дневен срок от решението на общото събрание за неговото прекратяване или отказ от дейността, при изтичане на срока, за който е учреден, както и при настъпване на други основания за прекратяване, предвидени в неговия устав или дружествен договор, да поиска от комисията отнемане на издаденото разрешение съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1.

(2) Заедно с искането по ал. 1 инвестиционният посредник представя и план за уреждане на отношенията с клиенти. Планът включва прехвърляне на клиентските ценни книжа, пари и други активи при посочен от клиентите инвестиционен посредник, който е дал съгласие.

(3) Когато условието по ал. 2, изречение второ не е налице, планът следва да предвижда прехвърляне на клиентските ценни книжа, пари и други активи в депозитарна институция, включително чрез откриване на нови сметки на отделните клиенти.

(4) Разходите по осъществяване на плана за уреждане на отношенията с клиенти са за сметка на инвестиционния посредник.

(5) Комисията отнема разрешението на инвестиционния посредник след уреждане на отношенията с неговите клиенти.

(6) Окръжният съд образува производството по ликвидация на инвестиционния посредник след отнемане на разрешението му за дейност.

Чл. 69

(1) Инвестиционният посредник няма право да извършва сделките и дейностите по чл. 54, ал. 1 и 5 след отнемане на разрешението му за дейност, както и от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

(2) Комисията извършва проверки по реда на чл. 16 и може да прилага принудителни административни мерки по чл. 212 до заличаване на дружеството от търговския регистър, а когато то има друг предмет на дейност – до окончателното уреждане на отношенията с неговите клиенти.

(3)

(4)

(5) Всички документи и друга информация, свързани с извършените от инвестиционния посредник сделки и дейности по чл. 54, ал. 1, 5 и 6, се съхраняват в комисията за срок 5 години от заличаването му в търговския регистър.

Чл. 70

(1) При извършване на сделки с ценни книжа инвестиционният посредник е длъжен да полага грижа на добър търговец за интересите на своите клиенти, като предпочита техния интерес пред собствения, и да ги уведомява за рисковете от сделките с ценни книжа.

(2) Клиент на инвестиционния посредник е инвеститор, който се ползва или проявява интерес да се ползва от услугите, оказвани от инвестиционния посредник във връзка с предмета му на дейност, включително при сключване на сделки с ценни книжа за собствена сметка на инвестиционния посредник.

(3) Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява своите клиенти дали продава или купува ценни книжа за своя или за чужда сметка.

(4) Инвестиционният посредник не може да предлага съвети на своите клиенти – непрофесионални инвеститори, които не са поискали това, или консултации по въпроси, които не са поставени от тях.

Чл. 71

(1) При осъществяване на дейността си инвестиционният посредник е длъжен да пази търговските тайни на своите клиенти, както и техния търговски престиж.

(2) Членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник, неговите служители и всички други лица, работещи за инвестиционния посредник, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа за клиенти на инвестиционния посредник, както и всички други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.

(3) Всички лица по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност за инвестиционния посредник подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.

(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.

(5) Освен на комисията или на фондова борса, на която е член, за целите на контролната им дейност и в рамките на заповедта за проверка, инвестиционният посредник може да дава сведения по ал. 2 само:

1. със съгласие на своя клиент, или

2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 6 и 7.

(6) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 5 по искане на:

1. прокурора – при наличие на данни за извършено престъпление;

2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:

3. ръководителите на Главно управление „Държавен финансов контрол“ и на териториалните управления „Държавен финансов контрол“, когато с акт на орган на държавния финансов контрол е установено, че:

4. директора на Агенция „Митници“ и директорите на регионалните митнически дирекции, когато:

(7) Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 72

(1) Инвестиционният посредник завежда в специален дневник по реда на постъпването им всички нареждания на своите клиенти, включително идентичните нареждания, и ги изпълнява, като спазва този ред.

(2) За идентични се смятат нарежданията, които са еднакви по отношение на вида и начина на изпълнение, срока на изпълнение и параметрите на цената.

(3) Инвестиционният посредник изпълнява с предимство поръчките на своите клиенти пред сделките за собствена сметка.

(4) Дневникът се води на хартиен и на магнитен носител.

Чл. 73

(1) Инвестиционният посредник е длъжен да регистрира в дневника по чл. 72 по реда на извършването им сключените сделки с ценни книжа не по-късно от края на работния ден.

(2) За всяка сделка се отбелязват името или наименованието на страните по нея, времето на сключване, както и други данни, определени с наредба.

(3) Инвестиционният посредник е длъжен да съхранява дневника 5 години след приключването му.

Чл. 74

(1) Инвестиционният посредник уведомява комисията за:

1. откриването или закриването на клон;

2. изменение на наименованието, вписано в издаденото разрешение, както и за изменение на седалището или адреса на управлението;

3. изменения и допълнения в устава и в другите документи, които са послужили като основание за издаване на разрешението на инвестиционния посредник;

4. промени в състава на лицата по чл. 60, ал. 1 и 5, както и на лицата, които непосредствено извършват сделките с ценни книжа;

5. други обстоятелства, определени с наредба.

(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от инвестиционния посредник в 7-дневен срок от вземане на решението, внасяне или узнаване на изменението или допълнението, а в случаите, когато обстоятелството подлежи на вписване в търговския регистър – от вписването.

(3) Инвестиционният посредник уведомява комисията в срок 3 работни дни за обема, минималната цена, максималната цена и среднопретеглената цена на сключените сделки с ценни книжа през изтеклата седмица.

(4) Само след предварителното одобрение от комисията могат да бъдат извършени следните действия:

1. преобразуване на дружеството;

2. придобиване от едно лице на повече от 10 на сто от дяловете или акциите на инвестиционния посредник или придобиване на участие, което му дава възможност да го контролира, както и последващо придобиване на дялово участие от това лице;

3. промяна на общите условия по чл. 62, ал. 2, т. 4.

(5) Комисията издава или отказва да издаде одобрение по ал. 4 в срок един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.

(6) Комисията отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 4 не отговаря на изискванията на закона или не са осигурени интересите на клиентите на инвестиционния посредник.

(7) За банките – инвестиционни посредници, се прилагат ал. 1, 2, 3 и ал. 4, т. 3 и 5.

(8) Съдът вписва в търговския регистър промените по ал. 4, т. 1 и 2, след като му бъде представено издаденото от комисията одобрение, и обнародва вписването.

(9) Чуждестранни лица, имащи право по националното си законодателство да извършват сделки по чл. 54, ал. 1, които при условията на чл. 55, ал. 5 и 6 или като клиенти на местен инвестиционен посредник са придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, са длъжни да идентифицират клиентите си и извършените за тяхна сметка сделки пред комисията в срок 3 работни дни от писменото искане.

(10) С наредба се определят задълженията за периодично уведомяване на комисията от чуждестранните лица по ал. 9, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, както и от местни инвестиционни посредници, извършващи сделки и дейности с ценни книжа в чужбина.

Чл. 75

(1) Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите ценни книжа и парични средства от тези на своите клиенти. Инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с ценните книжа и паричните средства на своите клиенти както и с ценни книжа, които са базови спрямо издадени от него български депозитарни разписки.

(2) Банката, в която се съхраняват паричните средства на клиентите на инвестиционния посредник, може да е свързано лице с инвестиционния посредник само ако клиентите са дали писмено съгласие за това. Инвестиционният посредник – банка, може да съхранява при себе си паричните средства на своите клиенти.

(3) Издадени от инвестиционния посредник ценни книжа, които се притежават от негови клиенти, могат да бъдат регистрирани по клиентски подсметки към сметката на инвестиционния посредник в Централния депозитар.

(4) Инвестиционният посредник редовно уведомява клиентите си за паричните средства и ценните книжа, които държи за тяхна сметка, и за условията на договорите за тяхното съхраняване.

(5) Освен в случаите, определени с наредба, инвестиционният посредник няма право да използва:

1. за своя сметка паричните средства и ценните книжа на своите клиенти;

2. за сметка на свой клиент парични средства или ценни книжа на други клиенти;

3. за сметка на клиент свои парични средства или ценни книжа.

Чл. 76

Инвестиционните посредници уведомяват комисията в 7-дневен срок за сделките с ценни книжа по чл. 2, ал. 1, т. 3.

Чл. 77

Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници, насочени към защита интересите на клиентите и стабилността на пазара за ценни книжа, включително за определена вътрешна организация и предотвратяване на конфликти на интереси, водене на отчетност, обработка и съхранение на информация, сключване и изпълнение на договори с клиенти, за тяхното съдържание, за разкриване на информация пред клиенти, се определят с наредба.

Чл. 78

(1) Първично публично предлагане на ценни книжа се допуска, ако емитентът или инвестиционен посредник по чл. 5, т. 1 или 2 публикува проспект и съобщение по начина и със съдържанието, установени в този закон и актовете по прилагането му.

(2) Проспектът и съобщението за публично предлагане могат да се публикуват, само ако комисията е издала писмено потвърждение на проспекта.

(3) Записването или продажбата и предложението за записване или продажба на ценни книжа в нарушение на изискванията на ал. 1 и 2 са забранени.

(4) В случаите на записване или продажба в нарушение на забраната по ал. 3, както и когато съществена информация в проспекта е невярна или в проспекта е укрита съществена информация, инвеститорът в 3-месечен срок от установяване на съответното обстоятелство, но не по-късно от една година от приключване на подписката или извършване на продажбата, може да иска придобиването на ценните книжа да бъде обявено за недействително, освен ако е бил недобросъвестен.

Чл. 79

(1) Може да не се представя проспект:

1. за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка;

2. за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член;

3. за акции, които се предлагат в резултат на сливане, вливане или търгово предлагане;

4. за акции от увеличението на капитала на публично дружество и за свързаните с тях права, ако през предходната и текущата година не са установени нарушения, свързани със задълженията на публичното дружество за разкриване на информация по раздел IV;

5. за акции, които се разпределят между акционерите при превръщане на част от печалбата в капитал без заплащане или доплащане на стойността им;

6. при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект;

7. за дългови ценни книжа с падеж до една година, издавани от банки на основата на привлечените от тях влогове;

8. за ценни книжа, когато се предлагат само на институционални инвеститори;

9. за фючърси и опции, които се предлагат на фондова борса.

(2) В случая по ал. 1, т. 4 поканата за свикване на общото събрание на акционерите за вземане на решение за увеличаване на капитала, съответно съобщението за публичното предлагане на акции от новата емисия, когато решението се взема от управителния орган на публичното дружество, трябва да отговаря на изискванията на чл. 112а.

(3) Ако не са налице условията по ал. 1, т. 4, данните по чл. 82, ал. 1 за правата трябва да се съдържат в потвърдения проспект за свързаната с тях емисия от акции.

(4) В случаите, когато няма издаден проспект, инвеститорите имат правото по чл. 78, ал. 4, ако другата информация относно публичното предлагане, разпространена от емитента или инвестиционния посредник, е невярна или е била укрита съществена информация.

Чл. 79а

(1) Ако през съответната календарна година се издават повече от една емисии ценни книжа от един клас, всяка от които се предлага до по-малко от 50 лица, но общият им брой адресати е повече от 50 лица, чл. 78 се прилага за емисията, която преминава този праг.

(2) Комисията издава потвърждение на проспекта по ал. 1, ако ценните книжа от досега издадените през годината емисии отговарят на изискванията по чл. 3. Всички емисии ценни книжа по ал. 1 се регистрират в комисията като публични при условия и по ред, определени в наредба.

Чл. 80

(1) Първично публично предлагане по чл. 5 може да бъде извършено и на регулиран пазар на ценни книжа.

(2) Първично публично предлагане по чл. 5, т. 1 (подписка) в случаите по ал. 1 е възможно само ако условията на подписката предвиждат емисионната стойност на ценните книжа да е изплатена изцяло.

(3) Първично публично предлагане по чл. 5, т. 1 (подписка) на акции в случаите по ал. 1 е възможно, само ако е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от Търговския закон.

Чл. 80а

За неуредените с този закон случаи относно издаването на ценни книжа при условията на първично публично предлагане се прилага Търговският закон.

Чл. 81

(1) Проспектът съдържа информация за емитента и за предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа. Проспектът не може да съдържа неверни, заблуждаващи или непълни данни.

(2) Проспектът се подписва от емитента и от инвестиционния посредник по чл. 78, ал. 1, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона.

(3) Членовете на управителния орган на емитента, неговият прокурист, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицата по чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството отговарят солидарно с лицата по изречение първо за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор – за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети.

(4) В случаите, когато няма издаден проспект, ал. 3 се прилага съответно за другата информация, разпространена от емитента или инвестиционния посредник във връзка с публичното предлагане.

Чл. 82

(1) Проспектът съдържа:

1. данни за емитента;

2. описание на дейността му за последните 3 години, предшестващи годината на издаване на проспекта, и основните рискове, свързани с тази дейност, обща информация и перспективи за текущата финансова година;

3. годишните финансови отчети за последните 3 години, одитирани от регистриран одитор;

4. данни относно предлаганите ценни книжа;

5. данни за предишни емисии на ценни книжа, както и изплатените дивиденти, доходи или производни на тях и тяхната форма;

6. други данни, определени с наредба.

(2) Ако някои данни от необходимото съдържание на проспекта се окажат неприложими за конкретен емитент, те се заместват със съответна информация.

(3) Информацията, съдържаща се в проспекта, трябва да бъде представена по достъпен за инвеститорите начин, даващ възможност за постигане на целите на чл. 81, ал. 1.

Чл. 83

Комисията дава указания за графичното оформление на проспектите с оглед защитата на инвеститорите.

Чл. 84

(1) Ако емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 извършва подписка за публично предлагане на ценни книжа, той може да удължи еднократно срока и до 60 дни, като внесе съответните поправки в проспекта и уведоми комисията. В този случай последният ден от удължения срок се смята за краен срок на подписката.

(2) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 незабавно обявява в комисията, по местата на подписката, както и в средствата за масово осведомяване за удължаването на срока по ал. 1.

(3) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 уведомява комисията за резултата от подписката до 7 дни след крайния ѝ срок.

(4) Не се допуска записване на ценни книжа преди началния и след крайния срок на подписката.

Чл. 85

(1) В периода от подаването на заявление за потвърждаване на проспект до вземането на решение от комисията емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в срок 3 работни дни от настъпването, съответно от узнаването на промени, които налагат поправки в проспекта, да уведомят комисията за тези промени и внесат съответните поправки в проспекта.

(2) В периода между издаване на потвърждението на проспекта и крайния срок на подписката или продажбата емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни най-късно до изтичането на следващия работен ден след настъпването, съответно узнаването на промени, които налагат поправки в проспекта, да внесат необходимите поправки в проспекта и да уведомят за тях комисията и регулирания пазар, на който се търгуват ценни книжа на емитента. Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок да публикуват съобщение за поправките в проспекта, както и да предоставят на разположение на инвеститорите актуализирания проспект при условията и по реда на чл. 93.

(3) В случай че поправките по ал. 2 са съществени, записалото, съответно закупилото ценни книжа лице може да се откаже от ценните книжа в едномесечен срок от публикуването на съобщението за поправките, без да отговаря, освен ако е било недобросъвестно. Отказът по изречение първо се извършва с писмена декларация на мястото, където са били записани, съответно закупени ценните книжа.

(4) Емитентът и подписалият проспекта инвестиционен посредник по чл. 78, ал. 1 отговарят солидарно за вредите, причинени от неизпълнението на задълженията по ал. 1 и 2.

Чл. 86

(1) Проспектът може да предвижда издаването на повече от една емисия ценни книжа от същия клас за период не по-дълъг от една година.

(2) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни да внесат незабавно необходимите поправки в проспекта, ако до крайния срок на валидност на проспекта узнаят за промени, които налагат такива поправки.

(3) Лице, което е записало, съответно закупило ценни книжа, може да се откаже от тях в едномесечен срок от публикуването на поправките по ал. 2, ако те са съществени и се отнасят за ценните книжа, които лицето е записало, съответно закупило. За отказа си по изречение първо лицето не отговаря, освен ако е било недобросъвестно. Член 85, ал. 4 се прилага съответно.

Чл. 87

Комисията може да разреши изключването от проспекта на някои от данните по чл. 82, след като прецени, че информацията може да причини вреди на емитента и това не води до заблуждение на инвеститорите относно обстоятелствата, които са от значение за постигане на целта по чл. 81, ал. 1.

Чл. 88

(1) Комисията може да разреши по реда на чл. 91 частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на проспект за първично публично предлагане, когато:

1. броят на предложените нови ценни книжа е по-малък от 10 на сто от броя на вече допуснатите до търговия на регулиран пазар ценни книжа от същия клас; и

2. инвеститорите вече разполагат с информацията, отговаряща на изискванията по тази глава.

(2) Комисията има правото по ал. 1 и:

1. ако за същия клас ценни книжа е потвърден проспект преди не повече от една година;

2. в други случаи, предвидени с наредба, когато инвеститорите разполагат с информацията, съответстваща на изискванията по тази глава или тя не е необходима за постигане на целта по чл. 81, ал. 1.

(3) Комисията се произнася по заявлението за частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на проспект в срок до един месец от получаването му.

Чл. 89

(1) Лицата, които са записали ценни книжа, внасят сумите в определена от емитента банка по специална сметка. Когато емитент е банка, тази сметка се открива в друга банка.

(2) Сумите по тази сметка не могат да се използват преди приключване на подписката и вписване на увеличението на капитала в търговския регистър на съда.

(3) Ако подписката приключи неуспешно, без да бъдат изпълнени предвидените в проспекта условия, в срок до един месец от съобщението по чл. 84, ал. 3 набраните суми се връщат на лицата, записали ценни книжа, заедно с начислените от банката по ал. 1 лихви.

(4) В случая по ал. 3 емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни в деня на съобщението по чл. 84, ал. 3 да уведомят банката за резултата от подписката, както и да публикуват покана в два централни ежедневника към лицата, записали ценни книжа, включително да обявят по местата на подписката условията и реда за връщане на набраните суми.

Чл. 90

Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 подава в комисията заявление за потвърждение на проспект за първично публично предлагане, като прилага:

1. проспекта;

2. устава на емитента;

3. годишните финансови отчети на емитента за последните три финансови години, одитирани от регистриран одитор;

4. други документи, определени с наредба.

Чл. 91

(1) Комисията се произнася по заявлението в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – до 14 дни от получаването им. Член 28, ал. 2, 3 и 5 се прилага съответно.

(2) Ако в срок 3 месеца от получаване на заявлението комисията не се е произнесла окончателно, проспектът се счита за потвърден.

Чл. 92

(1) Комисията отказва издаване на потвърждението по чл. 78, ал. 2 с писмено мотивирано решение, ако:

1. проспектът не отговаря на изискванията на закона;

2. емисионната стойност на акциите е пониска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала, и по този начин се накърняват интересите на акционерите;

3. поради особените права, които предвиждат акциите, или поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите.

(2) Комисията може да откаже издаването на потвърждение, само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Комисията не носи отговорност за верността на съдържащите се в проспекта данни.

(4) Освен в случаите на чл. 79, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 8 съдът вписва в търговския регистър увеличението на капитала, извършено при условията на чл. 5, след като му бъде представено и издаденото от комисията потвърждение.

Чл. 93

(1) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 публикува съобщение за публичното предлагане, началния и крайния срок на подписката, съответно началния и крайния срок на продажбата, регистрационния номер на издаденото от комисията потвърждение, мястото, времето и начина за запознаване с проспекта, както и други данни, определени с наредба.

(2) Съобщението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува в един централен ежедневник най-малко 7 дни преди началния срок на подписката или началото на продажбата.

(3) Датата на публикуване на съобщението по ал. 1 се смята за начало на публичното предлагане.

(4) Датата, посочена в съобщението по ал. 1, на която най-рано могат да бъдат записани, съответно закупени, ценни книжа на емитента, се смята за начало на подписката, съответно на продажбата.

(5) Емитентът или инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 са длъжни да предоставят проспекта на разположение на обществеността чрез публикуването му в пресата, под формата на брошура или по друг подходящ начин.

(6) В рекламите и публикациите във връзка с публично предлагане на ценни книжа се посочва мястото, където проспектът е достъпен за обществеността. Те не могат да съдържат невярна или заблуждаваща информация, както и такава, която да противоречи на информацията, съдържаща се в подадения в комисията проспект.

(7) Емитентът и инвестиционният посредник по чл. 78, ал. 1 не могат да правят изявления, свързани със заявеното публично предлагане, които противоречат на информацията, съдържаща се в подадения в комисията проспект, или съдържат съществена информация, която липсва в проспекта.

(8) Изискванията за предоставяне на проспекта и другата, свързана с публичното предлагане информация на разположение на обществеността, за рекламите и публикациите по ал. 6, за срокове, методи и места за разпространение, за публикуване в пресата на резюме или за разпространяване на информацията чрез информационна агенция, се определят с наредба.

Чл. 94

(1) Емитентът е длъжен да представи на комисията годишен отчет в срок до 90 дни от завършването на финансовата година.

(2) Годишният отчет съдържа:

1. заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет;

2. отчет за управлението по чл. 33 от Закона за счетоводството;

3. програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от комисията;

4. данни за членовете на управителните и контролните органи на емитента;

5. данни за лицата, които притежават повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на емитента или могат да го контролират;

6. друга информация, определена с наредба.

(3) В отчета за управлението се включва и информация относно:

1. изпълнението на програмата за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление по ал. 2, а когато такава програма не е налице – за причините, поради които не е била изготвена, както и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи на емитента през изтеклата година с тези стандарти;

2. причините, поради които дейността на управителните и контролните органи на емитента не е била в съответствие с програмата, съответно със стандартите по т. 1, ако такова несъответствие е налице;

3. мерките, които се предприемат за преодоляване на причините по т. 2 и изпълнение на програмата за добро корпоративно управление;

4. преоценка на програмата и предложения за нейната промяна с цел подобряване прилагането на стандартите за добро корпоративно управление в дружеството.

Чл. 95

(1) Емитентът е длъжен да представи на комисията тримесечен отчет в срок от 30 дни от края на всяко тримесечие.

(2) Тримесечният отчет включва счетоводен отчет със съдържанието по чл. 40, ал. 1 ЗС за изтеклото тримесечие, както и друга информация, определена с наредба.

Чл. 96

Емитентът публикува съобщение в един централен ежедневник за представянето на годишния отчет или тримесечния отчет, както и за мястото, времето и начина за запознаване с него, в седемдневен срок от представянето на отчета в комисията. Съобщението по изречение първо се публикува и в официалния бюлетин на комисията.

Чл. 97

(1) Емитентите, които изготвят финансови отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, са длъжни да представят тези отчети и на комисията.

(2)

Чл. 98

(1) Емитентът уведомява комисията за:

1. промените в устава си;

2. промените в управителните и в контролните си органи;

3. откриване на производство по несъстоятелност;

4. решение за преобразуване на дружеството;

5. всички изменения в търговската дейност, които засягат или могат да засегнат пряко или непряко цената на издадените от него ценни книжа;

6. други обстоятелства, определени с наредба.

(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява от емитента до края на работния ден, следващ деня на вземане на решението или узнаване на съответното обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър – до края на работния ден, следващ деня на узнаване за вписването, но не по-късно от 3 работни дни от вписването.

(3) Комисията дава публичност на получената информация по ал. 1 чрез водения от нея регистър за публични дружества и други емитенти на ценни книжа.

Чл. 98а

(1) Емитентът е длъжен да отстрани посочените от комисията непълноти и други несъответствия с изискванията на закона, включително с Националните счетоводни стандарти, допуснати в отчетите и уведомленията по този раздел, както и в съответните регистри и други счетоводни документи, в определен от комисията достатъчен срок.

(2) Комисията взема решение по ал. 1 по реда на чл. 212.

Чл. 99

(1) В случай, че ценните книжа на емитента се търгуват на регулиран пазар, емитентът уведомява и представя информацията по този раздел и на регулирания пазар в сроковете по този раздел.

(2) Регулираният пазар разпространява по достъпен за инвеститорите начин ежедневен бюлетин с информацията по ал. 1 най-късно един час преди началото на търговията с ценни книжа.

(3) Регулираният пазар разпространява незабавно в извънредни издания на бюлетина информацията по ал. 1, получена след публикуване на редовния бюлетин съгласно ал. 2 до приключване на търговията с ценни книжа за деня.

(4) Информацията по ал. 1 не може да бъде публично огласявана от емитента, както и от комисията чрез водения от нея регистър, преди нейното публикуване в бюлетина на регулирания пазар на ценни книжа.

Чл. 100

(1) Изискванията относно формата на отчетите и уведомленията по този раздел, редът и начинът на предоставянето им на комисията, както и относно публичното разпространяване на информацията по този раздел се определят с наредба.

(2) Обстоятелствата, подлежащи на разкриване от емитент в производство по ликвидация или несъстоятелност, се определят с наредба.

(3) Задълженията на емитента по този раздел се прекратяват с решението на комисията за отписването му от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3

(4) Условията и редът за вписване и отписване на емитенти от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 се определят в наредба.

Чл. 101

(1) Търговия с ценни книжа може да се извършва само на регулираните пазари на ценни книжа,.

(2) Търговия с ценни книжа се допуска, ако:

1. комисията е взела решение за вписване на емисията от ценни книжа, съответно на емитента в регистъра по чл. 18;

2. е налице разкриване на информация и са спазени другите изисквания на глава шеста.

3. емисионната стойност на ценните книжа е напълно изплатена.

(3) Комисията може да откаже регистрация по ал. 2, т. 1, ако не са спазени изискванията на закона или някои от класовете ценни книжа на дружеството предвиждат особени права, поради което или поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите. Член 91 се прилага съответно.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат спрямо ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка.

(5) С наредба могат да бъдат определени полеки изисквания за разкриване на информация за емитенти, чиито ценни книжа не са били предмет на първично публично предлагане и се търгуват на неофициален пазар на ценни книжа.

Чл. 102

(1) Общите изисквания към ценните книжа, приемани за търговия на официалния пазар, се определят с наредба.

(2) Фондовата борса е длъжна да приема за търговия държавни ценни книжа, които отговарят на изискванията по чл. 3.

(3)

Чл. 103

(1) Фондовата борса е длъжна да определи начина и реда за въвеждане на официалния пазар на приетите съгласно чл. 102 ценни книжа.

(2) Ако приемането на ценните книжа на официалния пазар се предшества от първично публично предлагане по чл. 5, т. 1, въвеждането може да бъде извършено само след крайния срок на подписката.

Чл. 104

(1) Фондовата борса оповестява датата на въвеждането, вида, броя, номиналната единична цена и обща стойност на ценните книжа.

(2) Фондовата борса разпространява в началото на работния ден по подходящ начин информация за изтъргуваните обеми, минималната и максималната цена, средно претеглената цена, съответно и цената при затваряне на предходния работен ден. При непрекъсната търговия борсата разпространява най-малко в края на всеки работен ден информацията по изречение първо.

(3) Фондовата борса може да прилага специални правила за разпространение на информация при особено големи по обем сделки с ценни книжа, при сделки с неликвидни ценни книжа и при дългови ценни книжа.

Чл. 105

(1) Принципите и методите на търговия трябва да осигуряват на членовете на борсата и техните клиенти равни условия за участие в търговията.

(2) Плащанията по сделките, сключени на регулираните пазари, задължително се извършват по безкасов начин.

Чл. 106

Фондовата борса може да изисква от публичното дружество и от другите емитенти, чиито ценни книжа са приети на официалния пазар, предоставяне на информация, която смята за необходима за осъществяване на борсовата търговия или за защита на инвеститорите.

Чл. 107

(1) Фондовата борса прекратява временно или окончателно търговията с приети на официалния пазар ценни книжа, ако това е необходимо за защита на инвеститорите и за стабилността на фондовия пазар, както и в други случаи, предвидени в нейния правилник.

(2) В случаите по ал. 1 фондовата борса незабавно уведомява комисията.

(3) Прекратяването на търговията за срок, по-дълъг от три работни дни, се допуска с разрешение на комисията.

Чл. 108

(1) За извършване на срочни сделки с ценни книжа на публично дружество и други емитенти, чиито ценни книжа са приети за търговия, се изисква разрешение на комисията. Член 91 се прилага съответно.

(2) Срочни сделки с ценни книжа се извършват съгласно изискванията, предвидени в закона и борсовия правилник.

Чл. 109

(1) Всеки инвестиционен посредник може да сключва сделки на неофициалния пазар на ценни книжа, ако притежава необходимото техническо и програмно осигуряване, вътрешна организация и квалифициран персонал.

(2) Търговията посредством системата по чл. 44, ал. 4 може да се основава на аукционни методи, централизирани обвързващи котировки на ценни книжа и смесени методи на търговия с ценни книжа.

(3) Котировки на ценни книжа по смисъла на този закон са предложения едновременно за покупка и продажба на ценни книжа за сметка на инвестиционен посредник, извършвани при условията на чл. 4. Котировките съдържат най-малко цена и количество на ценните книжа.

(4) Инвестиционен посредник, който е приел поръчка за сключване на сделка с ценни книжа за сметка на клиент, може да встъпи в изпълнителната сделка само посредством системата по ал. 2. В този случай чл. 358, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага.

(5) За неуредените случаи, включително и за публичността на информацията, се прилага съответно раздел II, с изключение на чл. 102.

Чл. 110

(1) Публично е акционерното дружество, което:

1. е издало акции при условията на първично публично предлагане, или

2. има вписана в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 емисия от акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа.

(2) Публични са и дружествата по чл. 122, ал. 1.

(3) Дружество по ал. 1, т. 1 става публично от вписване на съответното дружество или на увеличаването на неговия капитал в търговския регистър. То е длъжно в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър да подаде документи за вписване в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(4) Дружество по ал. 1, т. 2 става публично от решението за регистриране на емисията акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа.

(5) Когато дружеството е учредено при условията на чл. 5, ал. 2 или решението за увеличаване на капитала по ал. 1, т. 1 е взето от общото събрание, в устава се посочва, че дружеството е публично. В случаите на овластяване на управителния съвет, съответно съвета на директорите, да увеличава капитала при условията на първично публично предлагане или да регистрира емисия акции за вторично публично предлагане по ал. 1, т. 2, в устава се посочва, че дружеството е публично от настъпване на съответното обстоятелство.

(6) В търговския регистър се вписва, че дружеството по ал. 1 е публично. Дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър това обстоятелство.

(7) Комисията уведомява писмено дружеството по ал. 1 за вписването му в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 в 7-дневен срок.

(8) Условията и редът за вписване и отписване от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 на публичните дружества се определят с наредба.

(9) Лицата, които управляват и представляват публичното дружество, са длъжни:

1. да заявят за вписване в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 всяка последваща емисия от акции в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър;

2. да поискат приемане на всяка последваща емисия от акции за търговия на регулиран пазар в 7-дневен срок от вписването в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.

Чл. 111

(1) Правото на глас в общото събрание на публично дружество възниква с пълното изплащане на емисионната стойност на всяка акция и след вписване на дружеството, съответно на увеличението на неговия капитал, в търговския регистър.

(2) Капиталът на дружеството не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акциите.

(3) Акциите на дружеството по ал. 1 са безналични. Член 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага.

(4) Публично дружество не може да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас или на допълнителен ликвидационен дял.

(5) Публично дружество може да придобива през една календарна година повече от 3 на сто собствени акции с право на глас в случаите на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции и обратно изкупуване само при условията и по реда на търгово предлагане по чл. 149б. В този случай изискванията относно притежаване на най-малко 5 на сто и минимален размер на изкупуване повече от 1/3 от акциите с право на глас не се прилагат.

(6) Публичното дружество е длъжно да оповести чрез бюлетина на регулирания пазар на ценни книжа информация за броя собствени акции, които ще изкупи в рамките на ограничението по ал. 5, и за инвестиционния посредник, на който е дадена поръчка за изкупуването. Оповестяването следва да бъде извършено най-късно до края на работния ден, предхождащ деня на изкупуването.

(7) При предложение за придобиване на собствени акции без право на глас в случаите по ал. 5 публичното дружество е длъжно да изкупи съразмерно акциите на приелите предложението акционери. В този случай чл. 149б не се прилага.

Чл. 112

(1) При увеличаване на капитала на публично дружество всеки акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в капитала преди увеличението. Член 194, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 от Търговския закон не се прилагат.

(2) При увеличаване на капитала на публично дружество чрез издаване на нови акции се издават права по § 1, т. 3. Срещу всяка съществуваща акция се издава едно право.

(3) Капиталът на публично дружество не може да бъде увеличаван чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции, както и чрез превръщане в акции на облигации, които не са издадени като конвертируеми.

(4) При увеличаване на капитала на публично дружество емисионната стойност на новите акции трябва да бъде изплатена напълно, освен при увеличаване на капитала съгласно чл. 197 от Търговския закон, както и чрез превръщане на облигации в акции. Член 188, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага.

Чл. 112а

(1) Ако не е издаден проспект за акции на публичното дружество, предложението за решение за увеличаване на капитала, съдържащо се в поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, трябва да съдържа информация за:

1. планираното използване на набрания чрез емисията капитал;

2. рисковете за лицата, придобили акции на дружеството;

3. обща информация и перспективите пред дружеството за текущата финансова година;

4. правата, които дават акциите от новата емисия;

5. съотношението между издаваните права по § 1, т. 3 и една нова акция;

6. началния и крайния срок, условията и реда за прехвърляне на правата;

7. началния и крайния срок, условията и реда за записване на акции от новата емисия от притежателя на правата, както и емисионната стойност на акциите от новата емисия;

8. други данни, определени с наредбата по чл. 112г.

(2) Когато решение за увеличаване на капитала се взема от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, съобщението за публичното предлагане по чл. 93, ал. 1 съдържа информацията по ал. 1.

(3) Дружеството е длъжно да изпрати на комисията поканата по ал. 1, съответно съобщението за публичното предлагане по ал. 2, най-малко 14 дни преди публикуването им. Дружеството може да обнародва и публикува поканата, съответно да публикува съобщението по чл. 93, ал. 1, ако в 14-дневния срок не е уведомено от комисията относно откриване на производство за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 спрямо дружеството във връзка с увеличението на неговия капитал.

Чл. 112б

(1) Решението за увеличаване на капитала на публично дружество съдържа условията по чл. 112а, ал. 1, посочване на инвестиционен посредник с капитал не по-малък от предвидения в чл. 56, ал. 1, който да обслужва увеличението на капитала, както и други необходими данни за емисиите от права и акции. Дружеството е длъжно да изпрати на комисията, на регулирания пазар и на Централния депозитар протокола с решението за увеличение на капитала в срок до края на работния ден, следващ деня на провеждане на общото събрание, или деня на провеждане на заседанието на управителния орган.

(2) Право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на решението на общото събрание за увеличаване на капитала, а когато това решение се взема от управителния орган – лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на обнародване на съобщението по чл. 93, ал. 1. На следващия работен ден Централният депозитар открива сметки за права на лицата по изречение първо въз основа на данните от книгата на акционерите.

(3) След получаване на решението на общото събрание по ал. 1, а когато решението за увеличение на капитала е взето от управителния орган – след обнародване на съобщението по чл. 93, ал. 1, регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите има право да участва в увеличението на капитала. За периода, в който акциите се прехвърлят с право за участие в увеличението на капитала, регулираният пазар може да прилага особени правила относно ценови ограничения за подаваните поръчки или котировки и за сключените сделки.

(4) Срокът за прехвърляне на правата по чл. 112а, ал. 1, т. 6 не може да бъде по-кратък от 14 дни и по-дълъг от 30 дни.

(5) Срокът за записване на акции по чл. 112а, ал. 1, т. 7 е най-малко 30 дни. Началото на срока за записване на акции съвпада с началото на срока за прехвърляне на правата. Срокът за записване на акции изтича най-малко 15 работни дни след изтичане на срока за прехвърляне на правата.

(6) Прехвърлянето на правата се извършва на регулиран пазар. Регулираният пазар, на който са приети за търговия акции на публичното дружество, е длъжен да приеме за търговия издадените от дружеството права.

(7) На петия работен ден след изтичане на срока за прехвърляне на правата публичното дружество предлага чрез инвестиционния посредник по ал. 1 на регулирания пазар за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции от новата емисия до изтичане на срока за прехвърляне на правата. Дружеството разпределя сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели.

(8) Сумите, получени от продажба на права, постъпват по специална сметка, открита от Централния депозитар, и не могат да се ползват до вписването на увеличаването на капитала.

(9) Публичното дружество организира подписката по начин, даващ възможност за дистанционно записване на акции чрез Централния депозитар и неговите членове.

(10) В началото на всеки работен ден по време на подписката Централният депозитар публично оповестява информация за упражнените до края на предходния работен ден права.

(11) Алинеи 1 – 10 се прилагат съответно при издаване на варанти и конвертируеми облигации.

(12) Публичното дружество уведомява комисията в срок 3 работни дни от приключване на подписката за нейното провеждане и резултатите от нея, включително за затруднения, спорове и други подобни при търгуването на правата и записване на акциите. Уведомлението не може да съдържа неверни или непълни съществени данни.

Чл. 112в

Вписване в търговския регистър на увеличаването на капитала на публично дружество е допустимо само ако са спазени разпоредбите на тази глава. Дружеството е длъжно да представи доказателства пред съда, че са спазени изискванията на чл. 112, ал. 4, чл. 112а, чл. 112б, ал. 2, 8 и ал. 12, изречение първо, а когато решението за увеличаване на капитала на дружеството е взето от общото събрание – и изискванията на чл. 115, ал. 2.

Чл. 112г

Комисията за финансов надзор приема наредба по прилагането на чл. 112а и 112б.

Чл. 113

(1) Капиталът на публично дружество не може да бъде увеличаван по реда на чл. 193, 195 и чл. 196, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. за банки, инвестиционни посредници, застрахователни или други дружества, когато увеличаването на капитала е необходимо за изпълнение на оздравителна програма за привеждане на капиталовата им адекватност в съответствие с изискванията на закона или им е наложена принудителна мярка, изискваща увеличаване на техния капитал по реда на чл. 195 от Търговския закон;

2. когато увеличаването на капитала по реда на чл. 195 от Търговския закон е необходимо за осъществяване на вливане, търгово предлагане за замяна на акции или за осигуряване на правата на притежателите на варанти или конвертируеми облигации.

Чл. 114

(1) Лицата, които управляват и представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание, не могат да извършват сделки, в резултат на които:

1. дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи на обща стойност над:

2. възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица на обща стойност над стойността по т. 1, буква „а“, а когато задълженията възникват към заинтересувани лица или в полза на заинтересувани лица – над стойността по т. 1, буква „б“;

3. вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят стойността по т. 1, буква „а“, а когато длъжници на дружеството са заинтересувани лица – над 10 на сто от стойността по т. 1, буква „б“.

(2) Сделките на публично дружество с участие на заинтересувани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от управителния орган.

(3) Стойността на придобиваното и получаваното за ползване имущество по ал. 1, т. 1 е уговорената цена, а на прехвърляното и предоставяно за ползване или като обезпечение имущество – стойността му съгласно последния одитиран финансов отчет на дружеството. В стойността на задълженията и вземанията по ал. 1, т. 2 и 3 се включват и договорените лихви. Когато предмет на сделки по ал. 1 са ценни книжа, те се оценяват по текуща пазарна цена.

(4) Сделки, които поотделно са под праговете по ал. 1, но в съвкупност водят до имуществена промяна, надвишаваща тези прагове, се разглеждат като едно цяло, ако са извършени в период три календарни години и в полза на едно лице или на свързани лица, съответно ако страна по сделките е едно лице или свързани лица. В тези случаи на одобрение от общото събрание на акционерите подлежи действието или сделката, с които се преминават праговете по ал. 1.

(5) Заинтересувани лица са членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист, както и лица, които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, когато те или свързани с тях лица:

1. са страна, неин представител или посредник по сделката, или в тяхна полза се извършват сделките или действията; или

2. притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или контролират юридическо лице, което е страна, неин представител или посредник по сделката, или в чиято полза се извършват сделките или действията;

3. са членове на управителни или контролни органи или прокуристи на юридическо лице по т. 2.

(6) Получаването или предоставянето за ползване под каквато и да е форма на дълготрайни активи от страна на публично дружество трябва да бъде извършено при условията и по реда на договор за съвместно предприятие по раздел III, ако имуществото:

1. се предоставя на дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, или контролира публичното дружество, или е свързано с него лице; и

2. служи за осъществяване на основната дейност на публичното дружество по смисъла на чл. 126б, ал. 2 или на съществена част от нея.

(7) Ако условията по ал. 6, т. 1 и 2 възникнат след предоставяне на имуществото за ползване, публичното дружество и насрещната страна са длъжни незабавно да предприемат действия по сключване на договор за съвместно предприятие, включително в едномесечен срок да отправят искане до комисията по чл. 126в.

(8) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите:

1. на сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересувани лица;

2. на кредитиране от холдингово дружество при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната;

3. когато е налице договор за съвместно предприятие по раздел III.

(9) Обичайна търговска дейност по ал. 8, т. 1 е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства.

Чл. 114а

(1) Управителният орган представя пред общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките по чл. 114, ал. 1. Докладът е част от материалите, предоставяни на акционерите при свикване на общото събрание. С наредба се определят обстоятелствата, които подлежат на разкриване от управителния орган пред общото събрание.

(2) Общото събрание на дружеството взема решение по чл. 114, ал. 1 в случаите на придобиване или разпореждане с дълготрайни активи с мнозинство 3/4 от представения капитал, а в останалите случаи – с обикновено мнозинство.

(3) При вземане на решение по чл. 114, ал. 1 заинтересуваните лица не могат да упражняват правото си на глас. Заинтересуваните членове на управителния орган не участват във вземането на решения по чл. 114, ал. 2.

(4) Сделките по чл. 114, ал. 1, т. 1 и ал. 2, в които участват заинтересувани лица, могат да бъдат извършвани само по пазарна цена. Оценката се извършва от управителния орган, а в случаите по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „б“ – от определени от него независими експерти с необходимата квалификация и опит.

(5) Решението по ал. 3 следва да посочва съществените условия на сделката, включително страни, предмет и стойност, както и в чия полза се извършва сделката.

Чл. 114б

(1) Членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да декларират пред управителния орган на публичното дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са приети за търговия акциите на дружеството, информация:

1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;

2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са;

3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересувани лица.

(2) Членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество и неговият прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от избирането им, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират – в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно на контрола. Лицата по изречение първо са длъжни да актуализират декларацията в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства.

Чл. 115

(1) Общото събрание на публичното дружество се провежда по неговото седалище. Редовното общо събрание се провежда до края на първото полугодие след приключване на отчетната година.

(2) Дружеството е длъжно да обнародва поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон в „Държавен вестник“ и да я публикува в един централен ежедневник най-малко 30 дни преди неговото откриване.

(3) Поканата по ал. 2 заедно с материалите за общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща в комисията, в Централния депозитар и на регулирания пазар, на който се търгуват акциите му. Комисията и регулираният пазар дават публичност на получените материали

(4) Членовете на управителните и контролните органи и прокуристът на дружеството са длъжни да отговарят вярно, изчерпателно и по същество на въпроси на акционерите, задавани на общото събрание, относно икономическото и финансовото състояние и търговската дейност на дружеството, освен за обстоятелства, които представляват вътрешна информация. Акционерите могат да задават такива въпроси независимо дали те са свързани с дневния ред.

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

(11)

(12)

(13)

Чл. 115а

(1) Правото на глас се упражнява от лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери 14 дни преди датата на общото събрание.

(2) Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите по ал. 1 по искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството.

(3) След получаване на поканата по чл. 115, ал. 3 регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите може да упражни правото на глас.

Чл. 115б

(1) Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата. Член 115а, ал. 2 се прилага съответно.

(2) Дружеството е длъжно незабавно да уведоми комисията, Централния депозитар и регулирания пазар за решението на общото събрание относно вида и размера на дивидента, както и относно условията и реда за неговото изплащане.

(3) След получаване на уведомлението по ал. 2 регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите има право да получи дивидента по тях, гласуван на общото събрание.

(4) До изтичане на работните дни, следващи деня на уведомляването по ал. 2 и последния ден за сключване на сделки по ал. 3, на регулирания пазар на ценни книжа могат да се прилагат особени правила относно ценовите ограничения за подаваните поръчки или котировки и за сключените сделки.

(5) Дружеството е длъжно да осигури изплащането на акционерите на гласувания на общото събрание дивидент в 3-месечен срок от провеждането му. Разходите по изплащането на дивидента са за сметка на дружеството.

(6) Изплащането на дивидента се извършва със съдействието на Централния депозитар. Редът за изплащане на дивиденти се определя с наредба.

Чл. 116

(1) Писменото пълномощно за представляване на акционер в общото събрание на акционерите на публично дружество трябва да бъде за конкретно общо събрание, да е изрично, нотариално заверено и да има минималното съдържание, определено с наредба.

(2)

(3) Преупълномощаването с правата по ал. 1 и 2, както и пълномощното, дадено в нарушение на правилата по ал. 1 и 2, е нищожно.

(4) Предложението за представляване на акционер или акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество трябва да бъде публикувано в централен ежедневник или изпратено до всеки акционер, за който то се отнася. Предложението съдържа най-малко следните данни:

1. дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане на общото събрание, и предложенията за решения по тях;

2. покана за даване на инструкции от акционерите относно начина на гласуване по въпросите от дневния ред;

3. изявление за начина, по който ще гласува предложителят по всеки от въпросите от дневния ред, ако приелият предложението акционер не даде инструкции относно гласуването.

(5) Предложителят е длъжен да гласува на общото събрание на дружеството в съответствие с инструкциите на акционерите, съдържащи се в пълномощното, а ако такива не са дадени – в съответствие с изявлението по т. 3 на ал. 4. Предложителят може да се отклони от инструкции на акционерите, съответно от изявлението си относно начина на гласуване, ако:

а) са възникнали обстоятелства, които не са били известни към момента на отправяне на предложението или подписването на пълномощните от акционерите;

б) предложителят не е могъл предварително да иска нови инструкции и/или да направи ново изявление, или не е получил навреме нови инструкции от акционерите;

в) отклонението е необходимо за запазване на интересите на акционерите.

(6) Дружеството не може да изисква да му бъдат представени пълномощните по ал. 1 порано от два работни дни преди деня на общото събрание. Дружеството уведомява присъстващите на общото събрание на акционерите за постъпилите пълномощни при откриване на общото събрание.

(7) Ако бъдат представени повече от едно пълномощно по ал. 1, издадени от един и същ акционер, валидно е по-късно издаденото пълномощно.

(8) Ако до започване на общото събрание дружеството не бъде писмено уведомено от акционер за оттегляне на пълномощно, то се счита валидно.

(9) Ако акционерът лично присъства на общото събрание, издаденото от него пълномощно за това общо събрание е валидно, освен ако акционерът заяви обратното. Относно въпросите от дневния ред, по които акционерът лично гласува, отпада съответното право на пълномощника.

(10) Дружеството е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от общото събрание за упражняването на гласове чрез представители.

(11) Условията и редът за упълномощаване по инициатива на упълномощения за гласуване на общо събрание чрез пълномощник, както и условията, при които съпруг, роднина по права линия или инвестиционен посредник могат да бъдат упълномощени за това без нотариална заверка, се определят с наредба.

Чл. 116а

(1) За членове на управителните и контролните органи на публично дружество не могат да бъдат избирани лица, които към момента на избора са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, против стопанството или против финансовата, данъчната и осигурителната система, извършени в Република България или в чужбина, освен ако са реабилитирани.

(2) Най-малко една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на публичното дружество трябва да бъдат независими лица. Независимият член на съвета не може да бъде:

1. служител в публичното дружество;

2. акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание или е свързано с дружеството лице;

3. лице, което е в трайни търговски отношения с публичното дружество;

4. член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на търговско дружество или друго юридическо лице по т. 2 и 3;

5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на публичното дружество.

(3) Лица, избрани за членове на управителни и контролни органи, за които след датата на избора им възникнат обстоятелствата по ал. 1 или 2, са длъжни незабавно да уведомят управителния орган на публичното дружество. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.

(4) Кандидатите за изборна длъжност доказват липсата на обстоятелствата по ал. 1 със свидетелство за съдимост, а по ал. 2 – с декларация.

Чл. 116б

(1) Членовете на управителните и контролните органи на публично дружество са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството и като ползват само информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна;

2. да проявяват лоялност към дружеството, като:

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и спрямо физическите лица, които представляват юридически лица – членове на управителните и контролните органи на дружеството, както и спрямо прокуристите на публично дружество.

Чл. 116в

(1) Възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, задължително се определят от общото събрание.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок от избирането им да внесат гаранция за управлението си.

(3) Гаранцията се внася в левове. Размерът на гаранцията се определя от общото събрание на акционерите и не може да бъде по-малък от 3-месечното брутно възнаграждение на лицата по ал. 1.

(4) Гаранцията се блокира в полза на дружеството в банка на територията на страната. Лихвите от блокираните в банка гаранции са свободни и могат да се теглят при поискване от вносителя на гаранцията.

(5) В случай на невнасяне на гаранцията в определения срок съответното лице не получава възнаграждение като член на съответния орган до внасяне на пълния размер на гаранцията.

(6) Гаранцията се освобождава:

1. в полза на внеслото я лице по ал. 1 – след датата на решението на общото събрание за освобождаването му от отговорност и след освобождаването му от длъжност;

2. в полза на дружеството – в случай че общото събрание е взело решение за това при констатиране на нанесени вреди на дружеството.

(7) Общото събрание може да освободи от отговорност член на управителен и контролен орган на редовно годишно общо събрание при наличие на заверени от регистриран одитор годишен финансов отчет за предходната година и междинен счетоводен отчет за периода от началото на текущата година до датата на провеждане на общото събрание.

(8) Алинеи 1 – 7 се прилагат и за прокуристите, като правомощията на общото събрание се изпълняват от надзорния съвет, съответно съвета на директорите. Тези органи се отчитат пред общото събрание за размера на получените възнаграждения, определените гаранции и степента на изпълнение на възложените задължения на съответното лице.

Чл. 116г

(1) Управителният орган на публичното дружество е длъжен да назначи по трудов договор директор за връзки с инвеститорите.

(2) Директорът за връзки с инвеститорите трябва да има подходяща квалификация или опит за осъществяване на своите задължения и не може да бъде член на управителен или контролен орган или прокурист на публичното дружество.

(3) Директорът за връзки с инвеститорите:

1. осъществява ефективна връзка между управителния орган на дружеството и неговите акционери и лицата, проявили интерес да инвестират в ценни книжа на дружеството, като им предоставя информация относно текущото финансово и икономическо състояние на дружеството, както и всяка друга информация, на която те имат право по закон в качеството им на акционери или инвеститори;

2. отговаря за изпращане в законоустановения срок на материалите за свикано общо събрание до всички акционери, поискали да се запознаят с тях;

3. води и съхранява верни и пълни протоколи от заседанията на управителния и надзорния орган на дружеството;

4. отговаря за навременното изпращане на всички необходими отчети и уведомления на дружеството до комисията, регулирания пазар, на който се търгуват ценните книжа на дружеството, и Централния депозитар;

5. води регистър за изпратените материали по т. 2 и 4, както и за постъпилите искания и предоставената информация по т. 1, като описва и причините в случай на непредоставяне на поискана информация.

(4) Директорът за връзки с инвеститорите се отчита за дейността си пред акционерите на годишното общо събрание.

(5) Лицата, които управляват дружеството, са длъжни да съдействат на директора за връзки с инвеститорите, както и да контролират изпълнението на функциите по ал. 3.

(6) За директора за връзки с инвеститорите се прилагат чл. 116а, ал. 1 и чл. 116б.

Чл. 117

(1) Дружеството е длъжно да изпрати на комисията и на регулирания пазар, където акциите на дружеството са приети за търговия, протокола от заседанието на общото събрание в срок 3 работни дни от провеждането на събранието.

(2) Всеки акционер има право да се запознае със съдържанието на протокола по ал. 1, както и да получи от комисията копие от него.

Чл. 118

(1) Лица, притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество, при бездействие на управителните му органи, което застрашава интересите на дружеството, могат да предявят пред съда исковете на дружеството срещу трети лица. Като страна по делото се призовава и дружеството.

(2) Лицата по ал. 1 могат:

1. да предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за обезщетение на вреди, причинени на дружеството от действия или бездействия на членовете на управителните и контролните органи и на прокуристите на дружеството;

2. да искат от общото събрание или от окръжния съд назначаването на контрольори, които да проверят цялата счетоводна документация на дружеството и да изготвят доклад за констатациите си;

3. да искат от окръжния съд свикване на общо събрание или овластяване на техен представител да свика общо събрание по определен от тях дневен ред.

(3) Съдът се произнася незабавно по исканията по ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 118а

Лице, което контролира публично дружество, както и всяко друго лице, което посредством своето влияние върху публичното дружество е склонило член на управителните или контролните му органи или негов прокурист да действа или да се въздържи от действие не в интерес на дружеството, отговаря солидарно за причинените на дружеството вреди. Член 118, ал. 2, т. 1 се прилага съответно.

Чл. 119

(1) Дружеството по чл. 110, ал. 1 престава да бъде публично от решението за отписване от регистъра на комисията, ако:

1. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство 2/3 от представения капитал при условие, че:

2.

3. е осъществено търгово предлагане по чл. 149а и:

(2) В поканата за свикване на общото събрание по ал. 1, т. 1 следва да бъдат посочени мотивите на предложението за решение за отписване на дружеството.

(3) В заявлението за отписване от регистъра на комисията дружеството посочва сделките и действията, които са допринесли съществено за спадане броя на акционерите и на стойността на активите на дружеството под съответните прагове по ал. 1, т. 1. Член 91 се прилага съответно.

(4) Комисията отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът.

(5) С влизане в сила на решението на комисията за отписване от регистъра на публично дружество от неговия устав отпада посочването, че дружеството е публично. Дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър промяната, както и да представи актуализиран устав по реда на чл. 174, ал. 4 от Търговския закон.

(6) След решението на комисията за отписване от регистъра акциите на дружеството не могат да бъдат търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.

(7) Публичното дружество може да се преобразува в дружество с ограничена отговорност само след решението на комисията за отписване от регистъра.

(8)

1. при утвърждаване на план за оздравяване на предприятието – от вписване в търговския регистър на решението за утвърждаване на плана;

2. при сключване на договор за уреждане на плащането с всички кредитори с приети вземания – от сключването на договора;

3. при изплащане на задълженията – от съдебното решение за прекратяване на производството.

(9)

Чл. 120

За публичното дружество, включително за формата, реда и начина на предоставяне на информацията по чл. 115, ал. 3 и чл. 117, както и за публичното разпространяване на тази информация се прилага глава шеста, раздел IV.

Чл. 121

За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон.

Чл. 122

(1) В случаите на преобразуване по глава шестнадесета от Търговския закон, в което участва поне едно публично дружество, новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане, също са публични.

(2) Вписване на преобразуването по ал. 1 в търговския регистър се допуска само след представяне в съда на писмения план за преобразуване по ал. 5 и 6, доклада на управителния орган по чл. 123, доклада на независимите експерти по чл. 124 и решението на комисията по чл. 124а, както и ако уставите на новообразуваното дружество или дружества или на приемащото дружество при вливане отговарят на изискванията на закона.

(3) В 7-дневен срок от вписване в търговския регистър на преобразуването новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане, са длъжни:

1. да подадат в комисията документи за вписване в регистъра;

2. да подадат в Централния депозитар документи за регистриране на емисиите си от акции.

(4) При преобразуване по ал. 1 управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, изготвят писмен план за преобразуването. Планът заедно със съобщение за писмените материали по чл. 125, ал. 1, мястото, времето и начина на запознаване с тях се публикуват от всяко от преобразуващите се дружества в централен ежедневник. Съобщение за писмените материали по чл. 125, ал. 1, мястото, времето и начина на запознаване с тях се прави и в поканата по чл. 223, ал. 3 от Търговския закон.

(5) Планът за преобразуването трябва да съдържа поне следните данни:

1. правно-организационната форма, наименованието и седалището на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество;

2. справедливата цена на акциите на всяко от преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество, съотношението на замяна на акциите на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, срещу акции на новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, или на приемащото дружество при вливане, както и размера на евентуално допълнително изплащаната парична стойност, която не може да надвишава 10 на сто от съвкупната номинална стойност на предоставените в замяна акции;

3. обосновка на цената по т. 2 въз основа на общоприети оценъчни методи;

4. условията относно разпределението на акциите от новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество;

5. момента, от който акциите от новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, или акциите на приемащото дружество, издадени в резултат на вливане, дават право на дивидент, както и всички особености във връзка с това право;

6. момента, от който действията на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, се считат от гледна точка на счетоводния отчет за извършени за сметка на новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, или на приемащото дружество при вливане;

7. правата, които новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, или приемащото дружество при вливане дават на акционерите с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акциите, или други мерки, предлагани на тези лица;

8. всяко преимущество, евентуално предоставено на вещите лица по чл. 124, или на членовете на управителните и контролните органи на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество.

(6) В случаите на разделяне и отделяне планът за преобразуването трябва да съдържа също така:

1. точно описание и разпределение на имуществото от актива и пасива на преобразуващото се дружество, което преминава към всяко от новообразуваните дружества, съответно към новообразуваното дружество;

2. разпределението на акционерите на преобразуващото се дружество между новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, както и броя акции, с които те преминават към новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество.

(7) В случаите по ал. 6, ако според плана за преобразуване:

1. дадено имуществено право не е разпределено, имуществото или неговата равностойност се прехвърлят върху новообразуваните дружества, съответно преобразуваното и отделеното дружество, пропорционално на припадащата им се според плана за преобразуване чиста стойност на активите;

2. дадено имуществено задължение не е разпределено, новообразуваните дружества, съответно преобразуваното и отделеното дружество, отговарят солидарно, като изпълнението на кредитора трябва да се понесе от тях съобразно припадащата им се според плана за преобразуване чиста стойност на активите.

(8) Чиста стойност на активите по смисъла на ал. 7 е разликата между балансовите активи и балансовите задължения.

(9) Изискванията към съдържанието на обосновката по ал. 5, т. 3, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба.

Чл. 123

(1) Управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество, съставят подробен писмен доклад, съдържащ правната и икономическата обосновка на плана за преобразуване, и особено на съотношението на замяна на акциите, а при разделяне или отделяне – и критерия за разпределение на акциите.

(2) В доклада трябва да бъдат посочени методите на оценяване на имуществото на преобразуващите се дружества, както и трудностите при оценяването, ако такива са възникнали.

(3) Управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество, са длъжни да информират общото събрание на акционерите за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпила между изготвянето на плана за преобразуване и деня на общото събрание. За промяната следва да бъдат уведомени и управителните органи на другите участващи в преобразуването дружества, които от своя страна да уведомят общите събрания на дружествата си.

Чл. 124

(1) Планът за преобразуване трябва да бъде проверен от не повече от трима независими експерти с необходимата квалификация и опит, одобрени от комисията по предложение на управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество. Експертите съставят писмен доклад за акционерите. Разходите по експертизата са за сметка на дружествата.

(2) Докладът по ал. 1 трябва да включва становище на експертите относно еквивалентността на замяната на акциите на преобразуващите се дружества срещу акции на преобразуваните дружества и да посочва:

1. методите, по които е определено предлаганото съотношение на замяна;

2. доколко използването на тези методи е коректно в конкретния случай и какви стойности се получават при всеки от тези методи, както и относителното значение на тези методи при определянето на стойността на акциите;

3. затруднения при оценяването, ако има такива.

4. други съществени обстоятелства от значение за вземане от акционерите на обосновано решение по предложението за преобразуване.

(3) Всеки експерт има право да получи достъп до всяка информация и писмени материали, отнасящи се до всяко от преобразуващите се дружества, които са свързани със задачата му, както и да извърши всички необходими проверки.

Чл. 124а

(1) Планът за преобразуване и докладите по чл. 123 и 124 трябва да бъдат одобрени от комисията.

(2) Преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, подават в комисията заявление за одобрение, като прилагат:

1. писмените материали по ал. 1;

2. годишните финансови отчети и докладите за дейността на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, за последните три финансови години, ако има такива и те не са представени в комисията;

3. счетоводен баланс към последното число на месеца преди изготвянето на плана за преобразуването;

4. проекта за нов устав, съответно за изменения и допълнения в устава;

5. други документи, определени с наредба.

(3) Комисията отказва издаване на одобрение, ако писмените материали по ал. 1 не отговарят на изискванията на закона, съдържащата се в тях информация не е представена по достъпен за акционерите начин или не разкрива вярно и пълно съществените обстоятелства от значение за вземане от акционерите на обосновано решение по предложението за преобразуване, както и ако по друг начин интересите на акционерите са накърнени. Член 91 и чл. 92, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.

Чл. 125

(1) Поне един месец преди деня на общото събрание, което трябва да вземе решение по предложението за преобразуване, в седалището на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, трябва да бъде осигурен достъп на всеки акционер до следните писмени материали:

1. плана за преобразуването;

2. годишните финансови отчети и докладите за дейността на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, за последните три финансови години, ако има такива;

3. счетоводен баланс към последното число на месеца преди изготвянето на плана за преобразуването;

4. доклада на управителния орган на дружеството по чл. 123;

5. доклада на вещите лица по чл. 124;

6. проекта за нов устав, съответно за изменения и допълнения в устава.

(2) Счетоводният баланс по ал. 1, т. 3 трябва да бъде изготвен при прилагане на същата счетоводна политика и форма както последния годишен счетоводен отчет.

(3) При поискване писмените материали по ал. 1 се предоставят на всеки акционер безплатно.

(4) В срока по ал. 1 писмените материали и публикацията по чл. 122, ал. 4 се представят в комисията.

Чл. 126

(1) Притежателите на ценни книжа, различни от акциите, които дават особени права, трябва да получат в дружествата, по отношение на които съгласно плана за преобразуването могат да бъдат предявени правата им, права, равностойни на тези, които са имали по отношение на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество.

(2) Алинея 1 не се прилага в случай, че събранието на притежателите на ценни книжа, ако такова се предвижда от закона, се е съгласило с промяната на правата по тях или всеки притежател на ценни книжа се е съгласил с промяната на правото си или може да предави притежаваните от него ценни книжа за обратно изкупуване.

Чл. 126а

(1) Всеки акционер, който е гласувал против решението на общото събрание за преобразуване, има право да иска от дружеството да изкупи всички или част от притежаваните от него акции на цената, която е посочена в плана за преобразуване. В този случай чл. 111, ал. 5 не се прилага.

(2) Лицата по ал. 1 следва да внесат в дружеството искане за изкупуване на акции в срок 30 дни от датата на общото събрание.

(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2, но не преди вписване на преобразуването в търговския регистър новообразуваното дружество или новообразуваните дружества, съответно приемащото дружество, при вливане е длъжно да изкупи акциите на акционерите по ал. 1, отправили искане.

Чл. 127

(1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в Централния депозитар.

(2) Централният депозитар е акционерно дружество с едностепенна система на управление и с предмет на дейност:

1. откриване и водене на сметки за ценни книжа по ал. 1;

2. регистриране на сделки с ценни книжа по ал. 1;

3. водене на парични сметки и осъществяване на плащания във връзка със сделки с ценни книжа по ал. 1;

4. администриране на ценни книжа, включително водене на книгите за безналични акции и облигации;

5. обездвижване на ценни книжа в случаите по чл. 141, ал. 2;

6. други дейности, определени в наредбата по чл. 140.

(3) Централният депозитар не може да извършва търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейностите по ал. 2. За Централния депозитар се прилага съответно чл. 21, ал. 3.

(4) Централният депозитар не формира печалба и не разпределя дивиденти. Превишението на приходите над разходите на Централния депозитар се установява в края на счетоводната година, половината от него се внасят във фонд „Резервен“, а останалата част – в съответствие с чл. 132, ал. 2.

(5) Средствата по фонд „Резервен“ на Централния депозитар освен за целите по чл. 246, ал. 3 от Търговския закон се използват и за покриване на разходи, свързани с неговата дейност.

(6) Централният депозитар трябва да разполага с квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, необходими за ефективно и сигурно извършване на дейностите по ал. 2.

(7) Към Централния депозитар се създава арбитражен съд. Общото събрание на Централния депозитар приема правилник на арбитражния съд и избира неговия председател и заместник-председател.

(8) Централният депозитар не може да бъде прекратен по решение на общото събрание. За Централния депозитар не се открива производство по несъстоятелност.

Чл. 128

(1) Централният депозитар издава само поименни акции с право на един глас. Централният депозитар не може да издава привилегировани акции.

(2) Най-малко 3/4 от капитала на Централния депозитар се притежава от Министерството на финансите, Българската народна банка, банки и инвестиционни посредници. Участието на Министерството на финансите и Българската народна банка не може да бъде по-малко от 34 на сто.

(3) Акционер в Централния депозитар не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от неговите акции. Това ограничение не се отнася за Министерството на финансите и за Българската народна банка.

Чл. 129

(1) Съветът на директорите на Централния депозитар включва най-малко по един представител на Министерството на финансите и на Българската народна банка. На заседанията на съвета на директорите могат да присъстват и представители на комисията.

(2) Съветът на директорите:

1. приема правилник за устройството и дейността на Централния депозитар;

2. приема и изключва членове на Централния депозитар;

3. организира и контролира плащанията по сключените сделки;

4. налага санкции на членовете при условия и по ред, предвидени в наредбата по чл. 140;

5. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, наредбата по чл. 140, устава и правилника;

6. приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си.

Чл. 130

Правилникът на Централния депозитар съдържа:

1. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно изключване;

2. условията и реда за извършването на дейностите и услугите по чл. 127, ал. 2;

3. организацията на вътрешния контрол;

4. условията и реда за налагане на санкции на членовете на Централния депозитар;

5. условията и реда за предоставяне на информация за извършваните услуги, изискванията за воденето на регистрите на Централния депозитар, както и контрола за спазването им;

6. условията и реда за управление на гаранционния фонд по чл. 132 и за изплащане на обезщетения от него.

Чл. 131

(1) Членове на Централния депозитар могат да бъдат:

1. банки;

2. инвестиционни посредници;

3. управляващи дружества;

4. фондови борси и лица, които организират неофициални пазари на ценни книжа;

5. чуждестранни депозитарни и клирингови институции.

(2) Никой от членовете на Централния депозитар не може да ползва предимство пред останалите членове.

Чл. 132

(1) Към Централния депозитар функционира гаранционен фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяване на дейността на Централния депозитар.

(2) Всеки член на Централния депозитар е длъжен да внесе встъпителна и годишна парична вноска в размер, определен в правилника по чл. 130. Други източници за набиране на средства във фонда са половината от превишението на приходите над разходите на Централния депозитар, заеми, дарения, чуждестранна помощ и други.

(3) Управлението на рисковете при сетълмента на централните книжа се урежда с наредбата по чл. 140.

Чл. 133

(1) Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, със сделки с ценни книжа, по които той е страна, както и на цялата информация от книгата на акционерите или облигационерите на дружеството, в което той е акционер, съответно облигационер. Централният депозитар, както и неговите членове, не могат да откажат услугите по изречение първо.

(2) Членовете на съвета на директорите на Централния депозитар, неговите служители и всички други лица, работещи за Централния депозитар, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от Централния депозитар, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.

(3) Лицата по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност в Централния депозитар подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.

(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.

(5) Освен на комисията за целите на контролната ѝ дейност Централният депозитар може да дава сведения за наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от него, само:

1. със съгласие на членовете на Централния депозитар и на техните клиенти, или

2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на чл. 71, ал. 6 и 7.

Чл. 134

(1) Централният депозитар поддържа безсрочно архив на всички данни, включително за погрешни и коригирани вписвания.

(2) Централният депозитар поддържа в Българската народна банка дупликат на базата данни, съхраняваща цялата информация по ал. 1.

(3) В наредбата по чл. 140 се определят мерките за предотвратяване изгубването на информация от регистрите на Централния депозитар и спиране на неговата дейност в случай на авария, природно бедствие и други подобни.

Чл. 135

(1) Дружествата с емисия от безналични ценни книжа са длъжни да ги регистрират в Централния депозитар по ред, определен в наредбата по чл. 140. Регистрацията на емисията от ценни книжа в Централния депозитар може да се закрие след представяне на решението на комисията за отписване от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(2) Централният депозитар може да откаже извършването на регистрация, ако:

1. не са налице всички необходими данни или документи или те не са подадени по надлежния ред;

2. липсват определените реквизити или има неточности и противоречия в данните по т. 1;

3. наличността по сметките на прехвърлителя или приобретателя е недостатъчна за извършването на операцията по сделката в рамките на периода за сетълмент, установен с правилника на Централния депозитар;

4. съществуват несъответствия при сравнение между данните, представени от прехвърлителя и от приобретателя;

5. съществуват нормативно установени забрани или ограничения;

6. са налице други случаи, предвидени в наредбата по чл. 140.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1, 2 и 4 Централният депозитар изисква чрез съответния член отстраняването на недостатъците в определен срок, като изпраща указания за това. В случаите по ал. 2, т. 3 сделките се уреждат при условия и по ред, предвидени в правилника на Централния депозитар.

Чл. 136

(1) В регистъра на Централния депозитар се записват имената на притежателите на безналични ценни книжа, както и имената на чуждестранните лица по чл. 74, ал. 9, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица.

(2) Централният депозитар води книгите на акционерите на дружествата с безналични акции, както и книгите на притежателите на други безналични ценни книжа по ред, определен в наредбата по чл. 140.

(3) Вписаните в Централния депозитар ценни книжа се смятат спрямо кредиторите на Централния депозитар, на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 1, т. 4 и всички останали трети лица за ценни книжа на техните притежатели.

(4) Гаранционните фондове и обезпеченията, които гарантират изпълнението на задълженията на членовете на Централния депозитар, не се смятат за права на Централния депозитар и неговите членове спрямо техните кредитори.

(5) Разпределянето на лихви, дивиденти, извършването на уведомления и други действия по администриране на ценните книжа, както и съответните отговорности на публичните дружества и на другите емитенти, на Централния депозитар и на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 1, т. 4, се уреждат в наредбата по чл. 140.

Чл. 137

(1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа се удостоверява с акт за регистрация. Условията и редът за издаването на акта за регистрация на ценни книжа или на вписаното в регистъра на Централния депозитар чуждестранно лице по чл. 136, ал. 1 се определят в наредбата по чл. 140.

(2) Акт за регистрация на ценни книжа се издава на членове на Централния депозитар, за които или чрез които е извършено вписването по чл. 127, ал. 1. По искане на притежателя на безналични ценни книжа Централният депозитар му издава удостоверителен документ за притежаваните от него ценни книжа чрез член на Централния депозитар. Членовете на Централния депозитар не могат да откажат на своите клиенти услугата по изречение второ.

(3) Чуждестранното лице по ал. 2 може да издаде депозитарни разписки на своите клиенти чуждестранни лица за придобитите за тяхна сметка ценни книжа, след като Централният депозитар е ограничил разпореждането с тези ценни книжа в страната.

Чл. 138

(1) Придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател.

(2) Сключените и приети за изпълнение сделки с ценни книжа от Централния депозитар се приключват съгласно правилника на Централния депозитар, независимо от оспорвания и от предявени искове. Изключения се допускат в случаите, предвидени в наредбата по чл. 140. Обезщетенията за вреди се уреждат съгласно търговското и гражданското законодателство.

(3) Редът за поправяне на грешните вписвания, извършени от Централния депозитар, се урежда в наредбата по чл. 140.

Чл. 139

(1) Министърът на финансите, Българската народна банка и комисията упражняват контрол върху дейността на Централния депозитар.

(2) Централният депозитар е длъжен да представя на органите по ал. 1 годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година.

(3) Отчетите по ал. 2 съдържат данни за дейността на Централния депозитар, за акционерния състав и членовете на Централния депозитар, както и годишен счетоводен отчет съгласно чл. 40, ал. 1 ЗС, одитиран от регистриран одитор. Отчетите се съставят по образец, утвърден от министъра на финансите, от Българската народна банка и от комисията.

(4) Централният депозитар е длъжен при поискване да представи на министъра на финансите, на Българската народна банка и на комисията всякакви други сведения и документи, свързани с неговата дейност.

(5) Министърът на финансите, Българската народна банка и комисията извършват проверки на място.

Чл. 140

Комисията за финансов надзор издава наредба по прилагането на тази глава.

Чл. 141

(1) За публичното предлагане в страната на ценни книжа, емитирани от чуждестранни лица по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, се прилагат съответно изискванията на глави шеста и седма, както и наличието на следните условия:

1. ценните книжа да отговарят на изискванията на този закон;

2. емитентът да е представил доказателства за спазване на закона по мястото на регистрацията му;

3. да е гарантирано осъществяването на правата на местните инвеститори.

(2) Ако ценните книжа по ал. 1 са налични, те могат да се предлагат публично, след като бъдат обездвижени в Централния депозитар.

(3) Когато е предвидено в международен договор, по който е страна Република България, комисията може да признае проспекта за ценни книжа, публикуван съгласно закона по мястото на неговото потвърждаване, ако се постигат целите на чл. 81. В този случай комисията може да изиска от емитента допълнителна информация и документи, необходими за осъществяване на своите функции.

Чл. 142

(1) За публичното предлагане в чужбина на ценни книжа, емитирани от местни лица, се уведомява комисията.

(2) При подаване на документите за публично предлагане в чужбина пред съответните чуждестранни институции емитентът или инвестиционен посредник по чл. 5 представя в комисията:

1. проекта за проспект и други документи, изисквани съгласно чуждестранния закон;

2. декларация, че се задължава да представя в комисията копия от всички документи, публикувани или представени в чужбина съгласно чуждестранния закон;

3. други документи, определени с наредба.

Чл. 143

За сключване и/или изпълнение на сделки в резултат на публично предлагане по реда на чл. 141 или чл. 142 се спазват и изискванията на Валутния закон.

Чл. 144

За неуредените случаи се прилагат съответно глави шеста и седма.

Чл. 145

(1) Публичното дружество, комисията, както и съответният регулиран пазар на ценни книжа, където акциите на дружеството са приети за търговия, трябва да бъдат уведомени за всяко лице, чието право на глас съгласно чл. 148 достигне до, надхвърли или падне под 5 на сто или число, кратно на 5 на сто от броя на гласовете от общото събрание на дружеството, чиито акции са приети за търговия на регулиран пазар.

(2) Ако лицето по ал. 1 е търговско дружество или друго юридическо лице, уведомлението трябва да посочва и лицата, които го контролират пряко или непряко при условията по чл. 148, както и начина на осъществяване на контрола.

(3) Задължени лица по ал. 1 са:

1. Централният депозитар и лицето по ал. 1 – когато промяната в броя гласове на лицето по ал. 1 настъпи в резултат на пряко придобиване или прехвърляне на акции;

2. лицето по ал. 1 – когато промяната в броя гласове, които то може да упражнява, настъпи в резултат на придобиване или прехвърляне на акции в един или повече от случаите по чл. 148, т. 1 – 7, включително и заедно с пряко придобиване или прехвърляне на акции.

(4) Задължението за уведомяване се изпълнява в 7-дневен срок от вписването на съответното дружество в търговския регистър или от датата на придобиването или прехвърлянето на акциите. Лицето по ал. 1 декларира пред комисията наличието на обстоятелства по ал. 1 и 2 в срока по изречение първо.

(5) Редът, съдържанието и формата за извършване на уведомяването и декларирането се определят с наредба.

(6) В срок 3 работни дни от уведомяването на комисията в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 се вписва промяната в броя гласове на лицето по ал. 1. Комисията предоставя данни за промяната в броя гласове на информационна агенция.

Чл. 146

Член 145 се прилага и при придобиване или прехвърляне на конвертируеми облигации или варанти.

Чл. 147

Изискването за уведомяване съгласно чл. 145, ал. 1 не се прилага, когато акции с право на глас са придобити от инвестиционен посредник за негова или за чужда сметка в рамките на предмета му на дейност, ако придобиването им не е свързано с участие в управлението на съответното дружество и бъдат продадени на регулиран пазар в 14-дневен срок от придобиването им.

Чл. 148

(1) За целите на уведомяването по чл. 145 към гласовете по пряко притежаваните акции се прибавят и гласовете по акциите:

1. притежавани от съпруга и непълнолетните низходящи на лицето по чл. 145, ал. 1;

2. притежавани от дружество, върху което лицето по чл. 145, ал. 1 упражнява контрол;

3. притежавани от други лица от тяхно име, но за сметка на лицето по чл. 145, ал. 1;

4. притежавани от лице, с което лицето по чл. 145, ал. 1 е сключило писмено споразумение за следване на обща политика по управлението на съответното дружество чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас;

5. предоставени от лице, с което лицето по чл. 145, ал. 1 или контролирано от него лице е сключило писмено споразумение, предвиждащо временно прехвърляне на правата на глас, свързани с ценните книжа;

6. предоставени от лицето по чл. 145, ал. 1 като обезпечение, освен ако обезпеченият кредитор упражнява правата на глас;

7. депозирани в лице по чл. 145, ал. 1 с прехвърляне на правата на глас без специални нареждания от акционерите.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 задължението за уведомяване възниква за съпруга, който притежава пряко по-голям брой гласове, а в случаите по т. 4 – за лицето, изрично посочено в споразумението или което ще определя или е определяло начина на упражняване на придобитите, съответно на прехвърлените гласове.

Чл. 149

(1) Лице, което придобие пряко или чрез свързани лица повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, е длъжно в срок 14 дни от придобиването:

1. да регистрира в комисията съгласно чл. 151 търгово предложение към останалите акционери с право на глас за закупуване на техните акции и/или за замяната им с акции, които ще бъдат издадени от предложителя за тази цел, или

2. да прехвърли необходимия брой акции, така че да притежава пряко или чрез свързани лица по-малко от 50 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството.

(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и:

1. спрямо лица, които притежават заедно повече от 50 на сто от акциите с право на глас и са сключили споразумение за обща политика по управление на съответното дружество чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас;

2. когато други лица притежават за сметка на лицето по ал. 1 акции с право на глас и общият им брой гласове е повече от 50 на сто от всички гласове в общото събрание.

(3) При придобиване чрез свързани лица, както и в случаите на ал. 2, т. 1, предложител е лицето, което притежава най-голям от общия брой притежавани гласове, а в случаите на ал. 2, т. 2 – лицето, за чиято сметка се притежават акциите.

(4) В случаите по ал. 2 предложителят е длъжен да регистрира в комисията търгово предложение в срок 14 дни от сключване на споразумението, съответно от придобиването на акциите за сметка на лицето по ал. 1.

(5) До публикуването на търговото предложение по реда на чл. 154, съответно до прехвърлянето на акциите, лицата по ал. 1 и 2 нямат право да упражняват правото си на глас в общото събрание.

(6) Задължението по ал. 1, т. 1 възниква и за лице, което придобие пряко, чрез свързани лица или непряко по ал. 2 повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на публично дружество, освен ако в 14-дневен срок от придобиването лицето прехвърли необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по ал. 2 по-малко от 2/3 от гласовете. Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно.

(7) Ако лицето по ал. 1 придобие в 14-дневен срок повече от 2/3 от гласовете, то регистрира едно търгово предложение.

(8) Лице, което притежава пряко, чрез свързани лица и/или непряко по ал. 2 повече от половината от гласовете в общото събрание, няма право да придобива, включително чрез свързани лица или непряко по ал. 2, в рамките на една година акции с право на глас в количество, поголямо от 3 на сто от общия брой акции на дружеството, без да отправи търгово предложение по чл. 149б. Алинея 5 се прилага съответно.

(9) Лицата по ал. 1, 2, 6 и 8 са длъжни да осъществят търговото предлагане чрез упълномощен от тях инвестиционен посредник, като ползват възможностите за дистанционно приемане на търговото предложение чрез Централния депозитар. Инвестиционният посредник трябва да разполага с капитал не по-малък от предвидения в чл. 56, ал. 1.

Чл. 149а

(1) Лице, което придобие пряко, чрез свързани лица или непряко в случаите по чл. 149, ал. 2 повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, има право да регистрира търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери. Член 149, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.

(2) Ако лицето по ал. 1 не регистрира търгово предложение в срок 14 дни след придобиването на броя гласове по ал. 1, то е длъжно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията за своите намерения да регистрира търгово предложение най-малко 3 месеца предварително. Лицето е длъжно незабавно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията, в случай че намерението за търгово предложение отпадне, включително за причините за това.

(3) Комисията може да откаже публикуването на търгово предложение по ал. 1, ако в последните 24 месеца предложителят е нарушил изискването по чл. 149, ал. 8.

(4) До публикуването на търговото предложение, както и 14 дни след крайния му срок лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да закупи акциите на всеки акционер. В този случай се прилага съответно чл. 150, ал. 6.

Чл. 149б

(1) Лице, което притежава най-малко 5 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество и иска да придобие пряко, чрез свързани лица или непряко в случаите по чл. 149, ал. 2 повече от 1/3 от гласовете в общото събрание на това дружество, може да публикува търгово предложение за закупуване или за замяна на акции към всички акционери с право на глас след предварително потвърждаване на проект за търгово предложение от комисията. Член 149, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.

(2) Предложителят по ал. 1 е длъжен да закупи, съответно да замени, всички акции с право на глас на приелия предложението акционер. Ако броят на депозираните акции с право на глас от страна на всички акционери, приели предложението, надвишава общото количество акции по търговото предложение, предложителят закупува или заменя акции от всеки от приелите акционери съразмерно на депозираните от тях акции.

(3) Лицето по ал. 1 може да определи минималния брой акции, които следва да му бъдат предложени за придобиване, за да бъде това предложение валидно.

(4) Комисията може да спре търговията с акции на дружеството, чиито акции са обект на търговото предложение, ако това се налага с оглед на принципите по чл. 150, ал. 1.

Чл. 150

(1) Търговото предлагане се осъществява в съответствие със следните принципи:

1. осигуряване на равнопоставеност на намиращите се в еднакво положение акционери в дружеството – обект на търгово предложение;

2. предоставяне на достатъчно време и информация на акционерите в дружеството за точна оценка на предложението и вземане на обосновано решение относно приемането му;

3. поведението на управителните органи да е в интерес на дружеството, неговите акционери и лицата по трудов договор;

4. недопускане на пазарни манипулации с ценните книжа на дружеството – обект на търгово предложение, както и на други дружества, засегнати от търговото предлагане.

(2) Предложението по чл. 149, ал. 1, 6 и 8, чл. 149а и чл. 149б трябва да съдържа следната информация:

1. името или наименованието, седалището и адреса на предложителя и на упълномощения от него инвестиционен посредник;

2. броя на акциите с право на глас, които предложителят не притежава и е длъжен да поиска или иска да придобие;

3. предлаганата цена за акция, издадена от дружеството – обект на търгово предложение, и/или съотношението ѝ на замяна с акции по чл. 149, ал. 1, буква „а“, емисионната стойност и сведения за правата по тези акции;

4. сведения за видовете и броя на акциите, които предложителят притежава пряко или чрез свързани лица, както и при условията на чл. 149, ал. 2 в дружеството – обект на търгово предложение;

5. срока за приемане на предложението;

6. условията, при които предложителят ще финансира придобиването на акциите и доказателства за наличието на необходимите средства за закупуването или на необходимите ценни книжа за замяна;

7. намеренията на предложителя относно бъдещата дейност на дружеството – обект на търгово предложение, включително относно неговия персонал и промени в условията по трудовите договори;

8. срока за изпълнение на задълженията при приемане на търговото предложение;

9. данните по чл. 82, ал. 1, когато се предлага и замяна на акции;

10. други данни и документи, определени с наредба или поискани от комисията по реда на чл. 152, ал. 1.

(3) Търговото предложение по чл. 149а трябва да указва, че след изтичане на срока за приемането му дружеството може да престане да бъде публично, дори и да не е изпълнено условието по чл. 119, ал. 1, т. 1, както и дали предложителят възнамерява да поиска отписване на дружеството от регистъра на комисията. Относно това търгово предложение не се прилагат т. 2 и 9 на ал. 2.

(4) Предложението се подписва от предложителя и от инвестиционния посредник по чл. 149, ал. 9, които декларират, че то съответства на изискванията на закона.

(5) Предложителят и подписалият предложението инвестиционен посредник отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в предложението.

(6) Предложението по чл. 149, ал. 1 и 6 и по чл. 149а включва обосновка на предлаганата цена, съответно на предлаганата разменна стойност по чл. 150, ал. 2, т. 3. В обосновката се посочва справедливата цена на една акция на дружеството, изчислена въз основа на общоприети оценъчни методи. Изискванията към съдържанието на обосновката, включително към прилагането на оценъчните методи, се определят с наредба.

(7) Цената, съответно разменната стойност на търговото предложение по чл. 149, ал. 1 и 6 и по чл. 149а, не може да бъде по-ниска от найвисоката стойност между:

1. справедливата цена на акцията, посочена в обосновката по ал. 6; и

2. средната претеглена пазарна цена на акциите за последните 3 месеца, а когато такава не е налице – от най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните 6 месеца преди регистрацията на предложението; в случаите когато цената на акциите не може да бъде определена съгласно предходното изречение, тя се определя като по-високата между последната емисионна стойност и последната цена, платена от търговия предложител.

(8) Цената на търговите предложения по чл. 149, ал. 8, както и по чл. 149б не може да бъде по-ниска от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните 3 месеца, а когато такава не е налице – от най-високата цена за една акция, заплатена от предложителя през последните 6 месеца преди регистрацията на предложението. Търговият предложител може да обоснове предлаганата от него цена съгласно ал. 6.

(9) Предложението за замяна на акции задължително трябва да съдържа и алтернативна възможност за закупуване на акциите с право на глас на останалите акционери.

(10) Срокът по ал. 2, т. 5 не може да бъде пократък от 28 дни и по-дълъг от 70 дни от деня на публикуването на търговото предложение.

Чл. 151

(1) Предложенията по чл. 149, ал. 1, 2, 6, 8 и чл. 149а се регистрират в комисията и могат да бъдат публикувани, ако в срок 14 работни дни комисията не издаде временна забрана, а относно предложението по чл. 149б – окончателна забрана. Непроизнасянето на комисията в сроковете по изречение първо се смята за мълчаливо потвърждение на търговото предложение.

(2) В деня на регистрацията по ал. 1 предложителят е длъжен да представи предложението на управителния орган на дружеството – обект на търгово предложение, както и на регулирания пазар, на който са приети за търговия акциите на дружеството. В уведомленията до тях изрично се посочва, че комисията още не е взела отношение по предложението.

(3) Управителният орган на дружеството в 3-дневен срок от получаване на предложението представя в комисията и на предложителя мотивирано становище по предложената сделка, включително дали предложението е справедливо спрямо акционерите, към които е адресирано, с оглед развитието на дружеството в бъдеще. Становището трябва да съдържа и информация относно съществуването на евентуални споразумения по упражняване на правото на глас по акциите на дружеството – обект на търговото предложение, доколкото такава е известна на управителния орган, както и сведения за броя акции от дружеството, притежавани от членовете на управителния му орган, и дали те възнамеряват да приемат предложението.

(4) След получаване на предложението по ал. 2 до публикуване на резултатите от търговото предлагане, съответно неговото прекратяване, дружеството – обект на търговото предложение, не може да издава акции, права, варанти, както и други ценни книжа, които могат да бъдат превърнати в акции с право на глас, да сключва сделки, които биха довели до значителна промяна в неговото имущество, да изкупува обратно акции, както и да извършва всякакви други действия, чиято основна цел е осуетяване приемането на търговото предложение или създаване на значителни затруднения или значителни допълнителни разходи за предложителя.

Чл. 152

(1) Ако представените документи са нередовни, нужна е допълнителна информация или доказателства за верността на данните, в срок 14 работни дни от регистрацията на предложението комисията издава временна забрана за публикуване на предложението и изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и доказателства. Относно търговото предложение по чл. 1496 срокът по изречение първо е 7 работни дни.

(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 могат да се извършват и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, по телекс – с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща – с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.

(3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 18, ал. 1 адрес, телекс, факс, уведомяванията и съобщаванията се считат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Лицето отстранява посочените непълноти или несъответствия или представя исканата допълнителна информация и документи в срок до 14 работни дни след получаване на съобщението за това, а в случая на търгово предложение по чл. 1496 – в срок до 3 работни дни.

Чл. 153

(1) Извън случая на търгово предлагане по чл. 1496, ако в срок 7 работни дни от получаването на исканите документи комисията не издаде окончателна забрана за публикуване на предложението, предложителят може да го публикува.

(2) Комисията може мотивирано да издаде забраната по ал. 1, само ако приложението и предложенията към него не отговарят на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му или по друг начин интересите на акционерите са накърнени. Член 152, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.

(3) Комисията може да издаде окончателна забрана относно предложението по чл. 1496 само ако са налице съществени пропуски в обстоятелствата по чл. 150, ал. 2. Член 152, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.

(4) Комисията не носи отговорност за верността на съдържащите се в предложението данни.

(5) Комисията може мотивирано да прекрати търговото предлагане преди изтичане на срока за приемане на предложението, ако при и след публикуването му бъдат нарушени изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Приемането на предложението от акционерите преди прекратяване на търговото предлагане не поражда действие.

(6) В случаите, когато комисията е издала окончателна забрана по ал. 1 или е прекратила търговото предлагане по ал. 5, се възстановява действието на забраната по чл. 149, ал. 5 до публикуването на последващо търгово предложение.

Чл. 154

(1) В тридневен срок от изтичане на срока по чл. 151, ал. 1, съответно по чл. 153, ал. 1, предложителят публикува в два централни ежедневника търговото предложение и становището на управителния орган на дружеството относно придобиването, ако то бъде дадено. С наредба могат да бъдат предвидени и допълнителни изисквания за оповестяване на информацията по изречение първо.

(2) Рекламите и публикациите във връзка с търговото предлагане трябва да посочват броя и датата на централните ежедневници по ал. 1.

Чл. 155

(1) Извън случая на търгово предлагане по чл. 1496 След публикуването му търговото предложение не може да бъде оттеглено от страна на предложителя. Изключения се допускат само когато предложението не може да бъде осъществено поради обстоятелства, намиращи се извън контрола на предложителя, не е изтекъл срокът за приемането му и е налице одобрение на комисията. Член 151, ал. 1 и 2, чл. 152 и 153 се прилагат съответно. В 7-дневен срок от уведомяването му за издаденото одобрение предложителят публикува в два централни ежедневника съобщение за оттегляне на предложението.

(2) При оттегляне на търговото предложение съгласно ал. 1 се възстановява действието на забраната по чл. 149, ал. 5 до публикуването на последващо търгово предложение.

(3) Комисията незабавно уведомява регулирания пазар, както и банката или централния депозитар, в които са депозирани удостоверителните документи за акциите, за оттегляне на предложението. В 3-дневен срок от получаването на уведомлението банката или Централният депозитар осигуряват условия за връщане на удостоверителните документи на приелите предложението акционери.

(4) Предложителят може да удължи срока за приемане на предложението в рамките на максимално допустимия срок по чл. 150, ал. 10, както и да увеличи предложената цена за акция. В този случай закупуването на акциите се извършва на по-високата цена по отношение на всички акционери, приели предложението преди или след увеличението. Предложителят може да извърши други промени в предложението след одобрение от комисията.

(5) Промените по ал. 4 се регистрират в комисията и се публикуват незабавно в два централни ежедневника, ако в срок 3 работни дни комисията не издаде забрана. Член 151, ал. 2, чл. 152 и 153 се прилагат съответно.

Чл. 156

(1) Търговото предложение се приема с изрично писмено волеизявление и с депозиране на удостоверителните документи за акциите при инвестиционен посредник или в Централния депозитар, както и с извършване на други необходими действия във връзка с прехвърлянето. Приемането на предложението може да бъде оттеглено до изтичането на срока по чл. 150, ал. 2, т. 5, съответно на удължения срок по чл. 155, ал. 4.

(2) Сделката се смята за сключена към момента на изтичането на срока по чл. 150, ал. 2, т. 5, съответно на удължения срок по чл. 155, ал. 4.

(3) Плащането на цената, съответно замяната на ценните книжа, се извършва в срок 7 работни дни след приключване на сделката съобразно ал. 1.

(4) Правата по акциите – предмет на търговото предложение, преминават върху предложителя с регистрацията на прехвърлянето на акциите в Централния депозитар.

Чл. 157

След изтичане на срока за приемане на предложението предложителят незабавно публикува резултата от търга по реда на чл. 154 и уведомява комисията и регулирания пазар.

Чл. 157а

(1) Комисията за финансов надзор приема наредба по прилагането на този раздел.

(2) В съответствие с целите на този закон с наредбата по ал. 1 могат да бъдат определени други ценни книжа освен акции, които са обект на търгово предлагане, изключения от задължението за регистриране и/или публикуване на търгово предложение, условия и ред за извършване на конкурентно търгово предложение, за оттегляне на търгово предложение, както и допълнителни условия и ред за провеждане на търговите предлагания.

Чл. 158

(1) По смисъла на този закон вътрешна информация са всякакви данни, за които не съществува задължение да бъдат огласени публично или които още не са публично огласени, отнасящи се до публично дружество или до емитент на търгувани на регулирани пазари ценни книжа, или до самите ценни книжа, търгувани на регулирани пазари, или други такива данни, ако публичното им огласяване може да окаже влияние върху цената на търгувани на регулирани пазари ценни книжа.

(2) Информацията по глава шеста, раздел IV е вътрешна информация до публичното ѝ оповестяване от регулирания пазар съгласно чл. 99, ал. 2.

Чл. 159

(1) По смисъла на този закон за вътрешно лице се смята:

1. всеки член на управителен или контролен орган на дружеството по чл. 158;

2. всеки член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в свързано с дружеството по чл. 158 търговско дружество.

(2) За вътрешно лице се смята и всяко лице, притежаващо пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството по чл. 158, ако има достъп или разполага с вътрешна информация, както и всяко друго лице, което поради своята професия, дейност, задължения или отношения на свързаност с дружеството по чл. 158 или с лицата по ал. 1 има достъп или разполага с вътрешна информация.

Чл. 160

(1) Забранява се на вътрешно лице:

1. да придобива или да прехвърля за своя или за чужда сметка ценни книжа, за които притежава вътрешна информация по чл. 158;

2. да предава притежаваната от него вътрешна информация по чл. 158 на друго лице, което няма качеството на вътрешно лице, без разрешение на общото събрание на дружеството, за което се отнася тази вътрешна информация;

3. да препоръча на друго лице въз основа на притежаваната от него вътрешна информация да придобива или да прехвърля за своя или за чужда сметка ценните книжа, за които се отнася притежаваната от вътрешното лице вътрешна информация.

(2) Забраната по ал. 1, т. 1 се отнася и за всяко лице, което, без да е вътрешно лице, съзнателно притежава вътрешна информация, произхождаща пряко или косвено от вътрешно лице.

(3) Всяко лице, което сключва сделка с ценни книжа, които се търгуват на регулирани пазари за ценни книжа, е длъжно да декларира пред инвестиционен посредник дали притежава вътрешна информация по чл. 158.

Чл. 161

(1) Забранява се извършването на сделки и действия, които могат да създадат невярна представа за активно търсене, предлагане или търговия с ценни книжа, приети на регулиран пазар, или да предизвикат каквато и да е друга необичайна промяна на цената или обема на търсене, предлагане и търговия с такива ценни книжа.

(2) Манипулативни сделки и действия по ал. 1 могат да бъдат:

1. сключване на една или повече сделки с ценни книжа, приети на регулиран пазар, в резултат на които не се променя действителният им притежател;

2. разпространяване на невярна, преувеличена или подвеждаща информация, отнасяща се до ценни книжа, приети на регулиран пазар.

(3)

Чл. 161а

Забранява се воденето на преговори и/или сключването на договори за покупко-продажба, замяна и заем на ценни книжа, както и предоставянето на инвестиционни консултации за ценни книжа или друга информация относно ценни книжа, като се използват неистински благоприятстващи данни или се премълчават неблагоприятни данни, които са от съществено значение за вземането на решение за придобиване или разпореждане с ценни книжа.

Чл. 162

Сключването на регулиран пазар на сделки в противоречие със забраните по чл. 160, 161 и 161а не води до тяхната недействителност.

Чл. 163

Комисията за финансов надзор приема наредба за мерките за предотвратяване и разкриване на сделките и действията по чл. 160 и 161.

Чл. 164

(1) Инвестиционното дружество е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска.

(2) Инвестиционното дружество се учредява само при условията на чл. 169 от Търговския закон.

Чл. 165

Инвестиционното дружество може да бъде от отворен или от затворен тип.

Чл. 166

(1) Капиталът на инвестиционното дружество от отворен тип винаги е равен на нетната стойност на активите му. Той не може да бъде по-малък от 500 хил. лв. В търговския регистър се вписва капиталът, с който дружеството е учредено.

(2) Инвестиционното дружество от затворен тип трябва да разполага с не по-малко от 500 хил. лв. внесен капитал към момента на издаване на разрешението.

(3) Вноските в капитала могат да се правят само в пари.

(4) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 или ал. 2 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешение, а останалата част – при получаването му.

Чл. 167

За членовете на управителния и на контролния орган на инвестиционното дружество се прилага съответно чл. 60.

Чл. 168

(1) Дейността по чл. 164, ал. 1 на инвестиционното дружество от отворен тип се управлява само от управляващо дружество съгласно сключен договор, а на инвестиционно дружество от затворен тип – от управляващо дружество или от управителния орган на инвестиционното дружество.

(2) Договорът с управляващото дружество може да бъде прекратен от инвестиционното дружество с 3-месечно предизвестие.

(3) При разваляне на договора по ал. 1 от инвестиционното дружество поради неизпълнение на задълженията на управляващото дружество последното прекратява незабавно управлението на дейността по чл. 164, ал. 1. До сключване на договор с друго управляващо дружество управителният орган на инвестиционното дружество от отворен тип извършва по изключение управителни действия по чл. 164, ал. 1 за период не по-дълъг от един месец.

(4) Недействително е всяко условие на договора по ал. 1, което ограничава правото на инвестиционното дружество по ал. 2 или ал. 3.

(5) Ако дейността на инвестиционното дружество от затворен тип се управлява от неговия управителен орган, дружеството сключва договор с лице по чл. 61, което има право да извършва инвестиционни консултации.

Чл. 169

(1) Инвестиционното дружество не може да упражнява контрол върху управляващото дружество.

(2) Управляващото дружество не може да упражнява контрол върху инвестиционното дружество.

Чл. 170

(1) Лицата по чл. 167, управляващото дружество и всяко лице, което взема решения по управление на инвестиционната дейност на дружеството, не могат да бъдат едно и също лице или свързани лица с инвестиционния посредник, чрез който се сключват и изпълняват инвестиционните сделки.

(2) Управляващото дружество не може да използва и залага имуществото на инвестиционното дружество за покриване на свои задължения, които не са свързани с управлението на дейността на дружеството.

Чл. 171

Всички разходи, свързани с дейността на инвестиционното дружество, включително годишното възнаграждение на управляващото дружество, възнаграждението на лицата по чл. 167, на банката депозитар, на дипломирания експерт-счетоводител, не могат да надвишават 5 на сто от средната годишна нетна стойност на активите по баланса на инвестиционното дружество.

Чл. 172

(1) Членовете на управителен или на контролен орган на управляващото дружество, съответно членовете на управителния орган или други лица, които изпълняват управителни или контролни функции в инвестиционното дружество, не могат да инвестират средствата на инвестиционното дружество в ценни книжа, издадени от самите тях или от свързани с тях лица.

(2) Членовете на управителен или контролен орган на инвестиционно дружество или на управляващото дружество и свързани с тях лица не могат да бъдат страна по сделки с инвестиционното дружество, освен в качеството им на негови акционери.

Чл. 173

(1) Безналичните ценни книжа, притежавани от инвестиционното дружество, се вписват в регистъра на Централния депозитар към подсметка на банката депозитар, а паричните му средства и други ценни книжа се съхраняват в банка депозитар. Банката депозитар извършва всички плащания за сметка на инвестиционното дружество.

(2) Банката депозитар не може да бъде банка, спрямо която е образувано производство по ликвидация или несъстоятелност по реда на чл. 22 ЗБ или тя не е в състояние да гарантира точното изпълнение на задълженията по ал. 6. Комисията и Българската народна банка одобряват списък на банките, които отговарят на изискванията по изречение първо.

(3) Банката депозитар не може да бъде едно и също лице или свързано лице с управляващото дружество, с лицата по чл. 167 или с друго лице, което изпълнява управителни или контролни функции в инвестиционното дружество, с инвестиционния посредник, чрез който се сключват и изпълняват инвестиционните сделки, както и с лица, които контролират инвестиционното дружество.

(4) Банката депозитар не може да бъде кредитор или гарант на инвестиционното дружество освен за вземанията си по договора за депозитарни услуги.

(5) Банката депозитар отчита отделно паричните средства и други активи на инвестиционното дружество и отделя непаричните активи на инвестиционното дружество от собствените си активи. Депозитарят не отговаря за задълженията си към своите кредитори с паричните средства, които дължи на инвестиционното дружество.

(6) Банката депозитар е длъжна:

1. да осигури издаването, продажбата, обратното изкупуване и обезсилването на акциите на инвестиционното дружество в съответствие със закона и с неговия устав;

2. да осигури плащанията, свързани със сделки с активите на дружеството, да бъдат превеждани в рамките на нормативно определените срокове, освен ако насрещната страна е неизправна или са налице достатъчно основания да се смята, че е неизправна;

3. да осигури събирането и използването на приходите на дружеството в съответствие със закона и с неговия устав;

4. да се разпорежда с поверените му активи на инвестиционното дружество само по нареждане на оправомощените лица, освен ако те противоречат на закона, на устава на дружеството или на договора за депозитарни услуги;

5. редовно да се отчита пред инвестиционното дружество за поверените активи и извършените операции.

(7) Банката депозитар съдейства на инвестиционното дружество за получаване на информация и участие на общи събрания на емитентите, в чиито ценни книжа то е инвестирало, както и да поема други задължения, свързани с поверените активи, съгласно сключения договор. Възнаграждението на банката депозитар не може да надвишава обичайното за извършваните услуги.

(8) При изпълнение на задълженията си банката депозитар се ръководи от интересите на инвестиционното дружество.

Чл. 174

Лице, което придобие възможността да упражнява контрол върху инвестиционно дружество, трябва в 3-дневен срок да уведоми комисията и регулирания пазар, на който се търгуват акциите на дружеството, по ред, определен с наредба.

Чл. 175

Инвестиционното дружество не може да придобива участие в акциите с право на глас на един емитент, което да позволи на инвестиционното дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи, включително на управляващото дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи, съвместно да упражняват контрол върху емитента.

Чл. 176

(1) Инвестиционното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.

(2) Инвестиционното дружество не може:

1. да придобива ценни книжа, които не са напълно изплатени;

2. да продава ценни книжа, които не притежава;

3. да инвестира в ценни книжа, издадени от:

Чл. 177

(1) Инвестиционното дружество не може да се преобразува в друг вид търговско дружество и да променя предмета си на дейност. Преобразуване на инвестиционно дружество от отворен тип в затворен тип и обратно се извършва само с разрешение на комисията.

(2) Преобразуването чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне, както и прекратяването на инвестиционното дружество, се извършва с разрешение на комисията. Условията и редът за преобразуване по изречение първо и за прекратяване на инвестиционното дружество се определят с наредба. Лицата, определени за ликвидатори или синдици на инвестиционното дружество, се одобряват от комисията. Член 69 се прилага съответно.

(3) За издаване на разрешение по ал. 1 и 2 се подава заявление по образец. Комисията се произнася по заявлението в 14-дневен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в 7-дневен срок от получаването им. Член 28, ал. 2 и 3 се прилага съответно.

(4) Комисията отказва издаване на разрешение по ал. 2, ако не са спазени изискванията на закона или актовете по прилагането му или не са осигурени интересите на инвеститорите. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 3-дневен срок.

Чл. 178

Други изисквания към дейността, структурата на активите и пасивите и ликвидността на инвестиционните дружества, насочени към защита интересите на инвеститорите, включително поддържането и съхранението на отчетност от инвестиционните дружества, годишните отчети и тяхното разпространение, оценяване на портфейлите на инвестиционните дружества, оповестяване на информация, съдържанието на рекламите и публикациите във връзка с акции на инвестиционните дружества, дейността по продажба на техните акции, съдържание на договорите с управляващото дружество и банката депозитар, се определят с наредба.

Чл. 179

За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на глава осма и глава единадесета, раздел I, а за инвестиционните дружества от затворен тип – и глава единадесета, раздел II.

Чл. 180

(1) За издаване на разрешение за извършване на дейност като инвестиционно дружество се подава заявление по определен от комисията образец, към което се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. данни за записания и внесения капитал;

3. данни и други необходими сведения за членовете на управителните и контролните органи на инвестиционното дружество, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на неговите съвети или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за професионалната им квалификация и опит;

4. договорът с управляващото дружество съгласно чл. 168 и договорът за депозитарни услуги;

5. имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас на заявителя или могат да упражняват контрол върху него; лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните 5 години;

6. други данни, определени с наредба.

(2) Комисията се произнася по реда на чл. 63.

Чл. 181

(1) Комисията отказва да издаде разрешение, ако:

1. уставът и другите учредителни актове на дружеството не съответстват на закона;

2. капиталът не отговаря на изискванията по чл. 166;

3. договорът с управляващото дружество по чл. 168 не съответства на изискванията на този закон и актовете по прилагането му;

4. членовете на управителния и на контролните органи не отговарят на изискванията по чл. 167;

5. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас, могат да упражняват контрол над инвестиционното дружество, с дейността или с влиянието си върху вземането на решение могат да навредят на сигурността на инвестициите;

6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас, са направили вноски със заемни средства;

7. депозитарят или договорът с депозитаря не отговарят на изискванията на закона или на актовете по прилагането му;

8. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 комисията може да откаже да издаде разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията или не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.

Чл. 182

В случаите на отказ по чл. 181 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 183

Съдът вписва инвестиционното дружество в търговския регистър, след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от комисията.

Чл. 184

Дружество, което не притежава разрешение от комисията, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думите „инвестиционно дружество“ или други равнозначни думи на български или на чуждезик.

Чл. 185

(1) Комисията отнема издаденото разрешение, ако инвестиционното дружество:

1. не започне да извършва разрешената дейност в срок 12 месеца от издаването на разрешението;

2. е представило неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

3. престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;

4. не отговаря на изискванията за минимален капитал и ликвидност, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му;

5. системно нарушава разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му.

(2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно чл. 68, ал. 2 и 3 и чл. 69.

Чл. 186

(1) Публично предлагане на акции на инвестиционно дружество се допуска, ако бъде публикуван проспект по начина и със съдържанието, установени в този закон и в актовете по прилагането му.

(2) Проспектът може да бъде публикуван само ако комисията е издала писмено потвърждение на проспекта.

Чл. 187

(1) Проспектът съдържа следните данни:

1. за инвестиционното дружество:

2. наименованието, седалището и адреса на депозитаря;

3. наименованието, седалището и адреса на управляващото дружество;

4. други данни, определени от наредба.

(2) Проспектът на инвестиционното дружество от отворен тип за акции от един клас се актуализира при всяка промяна на които и да е от включените в него данни.

Чл. 187а

Членовете на управителния орган на емитента, неговият прокурист, както и подписалият проспекта инвестиционен посредник, съответно управляващото дружество, отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицето по чл. 34, ал. 1 или 2 от Закона за счетоводството отговаря солидарно с лицата по изречение първо за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор – за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети.

Чл. 188

Комисията разглежда проспекта и издава или отказва да издаде потвърждение при съответното прилагане на чл. 91 и 92.

Чл. 189

(1) Проспектът и съобщението за публичното предлагане се публикуват по реда на чл. 93.

(2) Всички рекламни материали във връзка с публичното предлагане на акции на инвестиционното дружество съдържат:

1. информация за мястото, където проспектът и учредителните актове са достъпни за публиката;

2. информация, че стойността на акциите и доходът от тях може да се понижат, че не се гарантират печалби и че съществува риск за инвеститорите да не си възстановят пълния размер на вложените средства;

3. друга информация, определена с наредба.

Чл. 190

Инвестиционното дружество от отворен тип обявява в комисията най-малко два пъти седмично на равни интервали от време емисионната стойност и цената при обратно изкупуване на акциите и ги публикува в посочения в проспекта централен ежедневник поне два пъти месечно.

Чл. 191

Глава шеста, раздел IV се прилага съответно и за инвестиционните дружества. Инвестиционното дружество представя на комисията месечни и счетоводни баланси и 3-месечни финансови отчети по чл. 40, ал. 13С, както и друга информация, определена с наредба.

Чл. 192

(1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на инвестиционното дружество от отворен тип трябва да съдържа:

1. основните цели и ограниченията на инвестиционната дейност;

2. дела в ценни книжа от един или друг вид;

3. правилата за определяне на възнаграждението на членовете на управителния и на контролния орган, съответно на управляващото дружество;

4. разпределението на правата и задълженията между управителния орган на дружеството и управляващото дружество;

5. срока на затворения период, ако се предвижда такъв;

6. условията и реда за изчисляване на нетната стойност на активите, емисионната стойност и цената на акциите при обратно изкупуване и на дивидента, ако такъв се предвижда;

7. условията и реда за обратно изкупуване на акциите и условията за спиране на обратното изкупуване и за разпределяне на дивидента, когато такъв е предвиден;

8. условията за замяна на депозитаря и правилата за осигуряване на интересите на акционерите в случай на такава замяна;

9. условията за замяна на управляващото дружество и правилата за осигуряване на интересите на акционерите в случай на такава замяна.

(2) Промяна в устава и в другите устройствени актове, замяна на депозитаря и на управляващото дружество се допуска след одобрение на комисията.

(3) Комисията издава или отказва да издаде одобрения по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на заявлението с приложенията към него, а ако са поискани допълнителни сведения – от получаването им. В тези случаи се прилагат съответно чл. 180, 181 и 183.

(4) Съдът вписва в търговския регистър промяната в устава след представяне на одобрението на комисията.

Чл. 193

(1) Инвестиционното дружество от отворен тип е задължено постоянно да предлага акциите си на инвеститорите по емисионна стойност, основаваща се на нетната стойност на активите, и по искане на акционерите си да ги изкупува обратно по цена, основаваща се на нетната стойност на активите, при условията и по реда, определени в този закон, в актовете по прилагането му и в устава на дружеството, освен в случая по ал. 8. Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се определят най-малко два пъти седмично на равни интервали от време.

(2) Ако е предвидено в устава, емисионната стойност на акция може да надвишава нетната стойност на активите на акция с размера на разходите по емитирането.

(3) Ако е предвидено в устава, цената на обратно изкупуване може да бъде по-ниска от нетната стойност на активите на акция с размера на разходите по обратното изкупуване.

(4) Разходите по ал. 2 и 3 не могат да бъдат повече от 3 на сто от нетната стойност на активите на една акция.

(5) Задължението за обратно изкупуване се изпълнява в срок до 10 дни от писменото предаване на искането и по цена, основаваща се на цената на обратно изкупуване за най-близкия ден, следващ деня, в който е направено искането.

(6) Всички поръчки за покупка на акции на инвестиционното дружество от отворен тип и всички поръчки за обратно изкупуване на неговите акции, получени в периода между две изчислявания на емисионната стойност и цената на обратно изкупуване, се изпълняват по една и съща стойност.

(7) Инвестиционното дружество от отворен тип може да предвиди в устава си затворен период, който не може да бъде по-дълъг от две години от възникването му. През време на затворения период инвестиционното дружество не е задължено да изкупува обратно акциите си.

(8) Инвестиционното дружество от отворен тип може временно да спре обратното изкупуване на акциите си при условията и по реда, предвидени в неговия устав, но само в изключителни случаи, ако обстоятелствата го налагат и спирането е оправдано с оглед на интересите на акционерите, включително в следните случаи:

1. когато на регулиран пазар на ценни книжа, на който съществена част от активите на инвестиционното дружество се котират или търгуват, сключването на сделки е прекратено, спряно или е подложено на ограничение;

2. когато не могат да бъдат оценени правилно активите или задълженията на инвестиционното дружество или то не може да се разпорежда с тях, без да увреди интересите на акционерите;

3. когато се вземе решение за прекратяване или преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне на инвестиционното дружество.

(9) В случаите по ал. 8 инвестиционното дружество уведомява комисията за решението си до края на работния ден, съответно уведомява комисията за възобновяване на обратното изкупуване до края на работния ден, предхождащ възобновяването.

(10) При вземане на решение по ал. 8 инвестиционното дружество е длъжно да преустанови незабавно и издаването на акции за срока на временното спиране на обратното изкупуване.

Чл. 194

(1) Капиталът на инвестиционното дружество от отворен тип се увеличава или намалява съобразно промяната в нетната стойност на активите, включително в резултат на продадените или обратно изкупени акции. Разпоредбите по чл. 192 – 203 и чл. 246 от Търговския закон не се прилагат.

(2) Инвестиционното дружество от отворен тип издава само безналични непривилегировани акции с право на един глас. Освен при учредяване на дружеството неговите акции се придобиват по емисионна стойност, определена върху нетната стойност на активите. Разпоредбите по чл. 176, ал. 2 и 3 и чл. 188 – 191 от Търговския закон не се прилагат.

(3) Дружеството не може да издава облигации и други дългови ценни книжа.

(4) Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се изчисляват от банката депозитар или от управляващото дружество под контрола на банката депозитар.

(5) Дружеството от отворен тип издава, продава и изкупува обратно своите акции чрез управляващото дружество при съответно прилагане на изискванията към инвестиционните посредници.

Чл. 195

(1) Активите на инвестиционното дружество от отворен тип се състоят единствено от:

1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната, както и на международно признати и ликвидни регулирани пазари на ценни книжа в чужбина;

2. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от Българската народна банка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от други държави, централни банки или международни организации;

3. квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от местни или чуждестранни общини;

4. ипотечни облигации и други дългови ценни книжа, издадени от български банки, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни банки;

5. ценни книжа, извън книжата по т. 2 – 4, които не се търгуват на регулиран пазар на ценни книжа;

6. акции на други инвестиционни дружества;

7. движими вещи, доколкото са необходими за прякото извършване на дейността на дружеството;

8. парични средства.

(2) Квалифицирани дългови ценни книжа по смисъла на ал. 1, т. 2, 3 и 4 са дългови ценни книжа с инвестиционен рейтинг от международно призната рейтингова агенция.

(3) Инвестициите по ал. 1, т. 5 не могат да превишават 10 на сто от активите на инвестиционното дружество.

(4) Инвестициите по ал. 1, т. 6 и 7 не могат да превишават поотделно 5 на сто от активите на инвестиционното дружество.

(5) Не по-малко от 10 на сто от активите на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в каса, вземания по безсрочни или със срок до 3 месеца банкови влогове, ценни книжа или други платежни средства, определени с наредба.

(6) Комисията може да определи чуждестранните регулирани пазари по ал. 1, т. 1, международните организации по ал. 1, т. 2, както и рейтинговите агенции и минималното ниво на инвестиционния рейтинг по ал. 2. Комисията може да ограничи инвестициите по ал. 1, т. 1 до отделни пазарни сегменти и дружества, търгувани на регулирани пазари в чужбина.

Чл. 196

(1) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 5 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от публично дружество или от друг емитент, чиито ценни книжа са приети за търговия на регулиран пазар.

(2) Ограничението по ал. 1 не се прилага, когато инвестиционното дружество упражнява правата си по чл. 194, ал. 1 от Търговския закон. В този случай то е длъжно да приведе активите си в съответствие с изискването на ал. 1 в 3-месечен срок от придобиването на акциите освен ако комисията не разреши удължаване на този срок.. Член 177, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.

(3) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да инвестира до 10 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от едно и също публично дружество или от друг емитент, чиито ценни книжа са приети за търговия на регулиран пазар, ако общата стойност на тези инвестиции не надвишава 20 на сто от активите на инвестиционното дружество. Член 177, ал. 3 и 4 се прилага съответно.

(4) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 20 на сто от активите си в една емисия на държавни ценни книжа.

(5) Инвестиционното дружество не може да придобива повече от 10 на сто от акциите без право на глас, от облигациите или други дългови ценни книжа, издадени от едно дружество.

Чл. 197

(1) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми освен в случаите по ал. 2.

(2) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да ползва заем на стойност до 10 на сто от активите му, ако заемът е за срок не по-дълъг от 3 месеца и е необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на акциите на дружеството. Член 177, ал. 3 и 4 се прилага съответно.

Чл. 198

(1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на инвестиционното дружество от затворен тип трябва да съдържа данните по чл. 192, ал. 1, т. 1 – 4, 8 и 9, както и:

1. забрана за авансово разпределение на дивиденти преди приемане на годишния счетоводен отчет;

2. реда и начина за разпределяне на дивиденти.

(2) Инвестиционното дружество от затворен тип издава само безналични акции с право на един глас. Дружеството не може да издава облигации и други дългови ценни книжа.

(3) Промяна в устава и в другите устройствени актове, замяна на депозитаря и на управляващото дружество се допуска след одобрение на комисията. Член 192, ал. 3 и 4 се прилага съответно.

Чл. 199

Инвестиционното дружество от затворен тип не може да изкупува обратно акциите си, освен при условията и по реда на Търговския закон.

Чл. 200

(1) Инвестиционно дружество от затворен тип трябва да подаде молба за приемане на акциите му за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в 6-месечен срок от вписването в търговския регистър съгласно чл. 183.

(2) Ако акциите на инвестиционното дружество от затворен тип не бъдат приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в едногодишен срок от вписването в търговския регистър съгласно чл. 183, дружеството се ликвидира.

(3) Условията и редът за ликвидиране на инвестиционното дружество от затворен тип се определят с наредбата по чл. 177, ал. 2, изречение второ.

Чл. 201

(1) За активите на инвестиционното дружество от затворен тип се прилага чл. 195, като по ал. 1, т. 7 на същия член могат да се включат и недвижими имоти.

(2) Инвестиционното дружество може да инвестира до 25 на сто от активите си в ценни книжа, издадени от едно лице по чл. 196, ал. 1. За останалите активи на дружеството се прилага съответно чл. 196, ал. 1, 2, 3 и 5.

(3) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 30 на сто от активите си в една емисия на държавни ценни книжа.

(4) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми. Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да ползва заем на стойност до 15 на сто от активите му, ако заемът е за срок не по-дълъг от 6 месеца и е необходим за придобиване на активи. Член 177, ал. 3 и 4 се прилага съответно.

Чл. 202

(1) Управляващо дружество е акционерно дружество, получило разрешение при условията и по реда на този закон, чийто предмет на дейност е управление на дейността по чл. 164. То може да управлява портфейлите и на други институционални инвеститори.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява посредством инвестиционни решения и нареждания, които се изпълняват от упълномощени от управителния орган на инвестиционното дружество инвестиционни посредници при спазване изискванията на закона.

(3) Управляващото дружество може да продава на инвеститорите акциите на инвестиционно дружество от отворен тип от името на инвестиционното дружество.

(4) Управляващото дружество не може да извършва други търговски сделки, освен когато това е необходимо за осъществяване на дейността по ал. 1.

(5) Освен в случая на ал. 3 управляващото дружество не може да извършва сделките по чл. 54, ал. 1, т. 1.

(6) Комисията може да издаде разрешение за извършване на дейност като управляващо дружество на територията на Република България чрез клон на чуждестранно юридическо лице при условията на чл. 55, ал. 5, т. 1 и 2. Член 55, ал. 6 и 7 се прилагат съответно.

Чл. 203

(1) Управляващото дружество трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 000 лв. към момента на издаване на разрешението.

(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на неговото получаване.

(3) Управляващото дружество е длъжно да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба.

(4) Управляващите дружества издават само поименни акции с право на един глас.

(5) За членовете на управителните и на контролните органи на управляващите дружества и за всяко друго лице, което може да сключва самостоятелно или съвместно сделки за сметка на управляващото дружество, се прилага съответно чл. 60.

Чл. 204

(1) За извършване на дейност като управляващо дружество се изисква писмено разрешение от комисията.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление по образец, към което се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. данни за записания и внесения капитал;

3. данни и други сведения за лицата по чл. 203, ал. 5, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на управителните или контролните органи на заявителя или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за тяхната професионална квалификация и опит;

4. общите условия, приложими към договорите за управление с инвестиционните дружества и другите институционални инвеститори;

5. имената или наименованията и сведения за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството заявител или могат да го контролират; лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните пет години;

6. други документи и сведения, определени с наредба.

(3) Сведенията, които съдържат декларацията по ал. 2, т. 5, изречение второ и нейният формуляр, се определят от комисията.

(4) Комисията се произнася по реда на чл. 63.

Чл. 205

(1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:

1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията по чл. 203, ал. 1;

2. членовете на управителния или на контролния орган на дружеството или лицата по чл. 60, ал. 4 и 5 не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на този закон;

3. лице, което притежава пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание или може да контролира заявителя с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, може да навреди на сигурността на дружеството или на неговите операции;

4. общите условия по чл. 204, ал. 2, т. 4 не осигуряват в достатъчна степен интересите на инвестиционното дружество и другите институционални инвеститори;

5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството заявител, са направили вноски със заемни средства;

7. заявителят не отговаря на другите изисквания, установени със закона и с актовете по прилагането му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 комисията може да откаже окончателно издаването на разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено.

Чл. 206

Лице, което не притежава разрешение за извършване на дейност като управляващо дружество съгласно изискванията на този закон, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или на чужд език, означаващи извършване на действия по управление на инвестиционно дружество.

Чл. 207

Съдът вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършва дейността по чл. 202 в неговия предмет на дейност, след като му бъде представено издаденото от комисията разрешение, и обнародва вписването.

Чл. 208

(1) Комисията може да отнеме издаденото разрешение при условията на чл. 68, ал. 1.

(2) Комисията уведомява писмено дружеството в 7-дневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.

(3) След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението комисията незабавно отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство за ликвидация на дружеството и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.

Чл. 209

За управляващото дружество се прилага съответно чл. 69. Решението на комисията се публикува в два централни ежедневника.

Чл. 210

(1) Управляващото дружество трябва да има подходяща управленска и счетоводна организация и техническо оборудване, отговарящи на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му и позволяващи да се осигури автономно управление на портфейлите на лицата по чл. 164, които то възнамерява да управлява.

(2) За дейността по инвестиране на активите на лице по чл. 164, ал. 1 в акции, издадени от друго такова лице, управляващото дружество няма право на възнаграждение, когато то управлява портфейла и на двете лица.

(3) За управляващото дружество се прилагат съответно чл. 70, ал. 1, чл. 71 и 74.

Чл. 211

Други изисквания към дейността на управляващите дружества, в това число към общите условия по чл. 204, ал. 2, т. 4 и към физическите лица, работещи по договор за управляващото дружество, както и за капиталова адекватност и ликвидност, се определят с наредба.

Чл. 212

(1) Когато установи, че контролираните от нея лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на контролираните от нея лица, както и лица, притежаващи над 10 на сто от гласовете в общото събрание на контролираните от нея лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на правилника или други одобрени от комисията вътрешни актове на регулираните пазари на ценни книжа, на решения на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията може:

1. да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок;

2. при определен от нея дневен ред да свика общо събрание и/или да насрочи заседание на управителните или на контролните органи на контролираните от нея лица за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

3. да информира обществеността за дейност, която застрашава интересите на инвеститорите;

4. да спре за срок до 6 месеца или да спре окончателно продажбата или извършването на сделки с определени ценни книжа;

5. да откаже издаването на потвърждение на проспект за нова емисия на ценни книжа;

6. да разпореди писмено на контролирано от нея лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му;

7. да назначи квестори в случаите, предвидени в този закон;

8. да назначи дипломиран експерт-счетоводител, който да извърши финансова или друга проверка, съгласно определени от комисията изисквания на контролирано от нея лице; разходите са за сметка на проверяваното лице.

(2) Принудителна административна мярка е също и отнемането на разрешение за извършване на дейност, предвидено в този закон, освен в случаите, когато лицето изрично се е отказало от издаденото разрешение.

(3) Мерките по ал. 1, т. 6 не се прилагат спрямо публичните дружества и емитентите на ценни книжа.

(4) Когато установи, че банка извършва дейността си в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, комисията може да приложи мерките по ал. 1, т. 1 и 5, както и да предложи на Българската народна банка прилагането на мерките по чл. 65, ал. 2 ЗБ. Българската народна банка е длъжна да уведоми комисията за решението си в едномесечен срок от получаването на предложението на комисията.

(5) Комисията може да предложи на Българската народна банка да отнеме разрешението на банка само ако съответното лице системно нарушава разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му.

(6) Комисията може да спре за срок до 6 месеца или окончателно неприсъствената търговия на регулираните пазари на ценни книжа, само ако търговията се извършва в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, или на правилника, или на други одобрени от комисията вътрешни актове на тези пазари, както и когато са застрашени интересите на инвеститорите.

(7) Съдът по искане на комисията вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и ги обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 213

(1) Производството по прилагане на принудителните административни мерки започва по инициатива на комисията.

(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 могат да се извършват и с препоръчано писмо с обратна разписка, с телеграма, по телефона, телекса или факса. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефона – писмено от длъжностното лице, което ги е извършило, а по телекса или факса – с писмено потвърждение за изпратено съобщение.

(3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 18, ал. 1 адрес, телефон, телекс или факс, уведомяванията и съобщаванията се считат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Принудителните административни мерки се прилагат с писмено мотивирано решение, което се съобщава на заинтересуваното лице в 7-дневен срок от постановяването му.

Чл. 214

(1) Решението по чл. 213, ал. 4 може да се обжалва чрез комисията пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

(2) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. В случаите на отнемане на разрешение за извършване на дейност съдът не може да спира изпълнението.

Чл. 215

Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Закона за административното производство.

Чл. 216

(1) Комисията може да назначи един или няколко квестори:

1. на фондова борса в случая по чл. 35, ал. 3;

2. на инвестиционно дружество:

(2) Ако с изтичането на тримесечния срок по ал. 1, т. 2, буква „а“ не бъде отнето разрешението за дейност на инвестиционното дружество, правомощията на квестора се прекратяват и правата на органите на инвестиционното дружество се възстановяват.

(3) Комисията може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на неговото място. Актът не подлежи на обжалване.

Чл. 217

(1) Квесторът е физическо лице.

(2) Квесторът трябва да отговаря съответно на изискванията по чл. 60, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, както и:

1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган, или неограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност, или ако то е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;

2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

3. да не е съпруг, роднина по права или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство до трета степен на член на управителен орган на лицето по чл. 216, ал. 1, чиито правомощия са преустановени с акта на назначаване на квестора;

4. да не се намира с лицето по чл. 216, ал. 1 или с негов длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

(3) Квесторът декларира писмено пред комисията обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно комисията за промяна в тези обстоятелства.

Чл. 218

(1) След издаване на акта за назначаване на квестор комисията го връчва незабавно на лицето по чл. 216, ал. 1, и публикува съобщение най-малко в един централен ежедневник.

(2) С назначаването на квестор всички правомощия на надзорния и на управителния съвет, съответно на съвета на директорите на лицето по чл. 216, ал. 1, се преустановяват и се упражняват от квестора, доколкото в акта на назначаването му не са предвидени ограничения. Квесторът взема всички необходими мерки за защита на интересите на инвеститорите.

(3) По време на управлението на квестора общото събрание на акционерите може да се свиква само от квестора и да взема решение по обявения от него дневен ред.

(4) Действия и сделки, извършени от името и за сметка на лицето по чл. 216, ал. 1 без предварително упълномощаване от квестора, са нищожни.

(5) Ако са назначени двама или повече квестори, те вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако комисията реши друго.

(6) Комисията може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.

(7) Квесторът се отчита за дейността си само пред комисията и при поискване ѝ представя незабавно отчет за дейността си.

Чл. 219

(1) Квесторът има неограничен достъп до и контрол върху помещенията на лицето по чл. 216, ал. 1, счетоводната и друга документация и неговото имущество.

(2) По искане на квестора прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията му по ал. 1.

Чл. 220

(1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено или при груба небрежност.

(2) Всички служители на лицето по чл. 216, ал. 1 са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.

(3) Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на лицето по чл. 216, ал. 1, определено от комисията.

Чл. 221

(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на:

1. член 16, ал. 4, чл. 16а, ал. 1, чл. 23, ал. 4, изречение второ, чл. 33, ал. 4, чл. 51, ал. 3, чл. 73, ал. 1 и 2, чл. 74, ал. 2 и 3, чл. 75, ал. 4, чл. 76, чл. 96, чл. 98, ал. 1, чл. 98а, чл. 114б, ал. 2 или на нормативните актове по прилагането на закона, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.;

2. член 23, ал. 4, изречение второ, чл. 32, чл. 34, ал. 1 и 3, чл. 40, ал. 3, чл. 50, чл. 54, ал. 7, чл. 66, чл. 71, ал. 3, чл. 72, ал. 1 и 3, чл. 73, ал. 3, чл. 74, ал. 1, чл. 81, ал. 1, чл. 84, ал. 2, 3 и 4, чл. 89, ал. 3, чл. 93, ал. 2, 5 и 6, изречение първо, чл. 94, чл. 95, чл. 97, ал. 1, чл. 98, ал. 2, чл. 99, ал. 1, чл. 103, чл. 104, ал. 1 и 2, чл. 109, ал. 4, чл. 110, ал. 6 и 9, чл. 111, ал. 6, чл. 112б, ал. 12, чл. 115, ал. 1, изречение първо, ал. 2 и 3, чл. 115б, ал. 2 и 3, чл. 116, ал. 4, 5, 6 и 10, чл. 117, чл. 122, ал. 3, чл. 123, чл. 142, чл. 151, ал. 3, чл. 174, чл. 184, чл. 189, ал. 1 и 2, чл. 193, ал. 4 и чл. 206, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.;

3. член 10, ал. 8, чл. 21, ал. 1 и 3, чл. 23, ал. 2, 6 и 7, чл. 33, ал. 1, чл. 34, ал. 1, чл. 35, ал. 4, чл. 38, чл. 44, ал. 1 и 3, чл. 51, ал. 1, чл. 52, чл. 53, ал. 2, чл. 54, ал. 8, чл. 686, ал. 1 и 4, чл. 70, ал. 1, 3 и 4, чл. 71, ал. 1 и 5, чл. 74, ал. 4, чл. 75, ал. 1, 2, изречение първо и ал. 5, чл. 80, ал. 2 и 3, чл. 85, ал. 1 и 2, чл. 89, ал. 1, изречение второ и ал. 2, чл. 93, ал. 6, изречение второ и ал. 7, чл. 100ж, ал. 1 и 2, чл. 101, ал. 1 и 2, чл. 102, ал. 2, чл. 105, ал. 2, чл. 107, чл. 108, ал. 1, чл. 111, ал. 2, чл. 112а, ал. 3, чл. 112б, ал. 3, изречение първо и ал. 8, чл. 115б, ал. 5, чл. 116б, чл. 116г, ал. 1 и 5, чл. 119, ал. 3 и 5, изречение второ, чл. 126а, ал. 3, чл. 126е, ал. 4, чл. 126ж, ал. 1, чл. 127, ал. 3, чл. 133, ал. 1 и 3, чл. 135, ал. 1, чл. 141, ал. 1 и 2, чл. 145, ал. 1, чл. 146, чл. 148, чл. 168, ал. 3, чл. 170, ал. 1, чл. 171, чл. 173, ал. 1, изречение първо и ал. 5, чл. 187, ал. 2, чл. 190, чл. 191, изречение второ, чл. 193, ал. 9, чл. 196, ал. 2, чл. 200, ал. 1, чл. 210, ал. 2, § 5, § 7, ал. 2 и § 10, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.;

4. член 10, ал. 10 и 11, чл. 68а, ал. 1 и 2, чл. 686, ал. 2, чл. 78, ал. 1, 2 и 3, чл. 93а, ал. 1 и 2, чл. 100г, ал. 2, 3 и 4, чл. 114, ал. 2, чл. 114а, ал. 1, чл. 114б, ал. 1, чл. 115, ал. 4, чл. 116а, ал. 3, чл. 126б, ал. 4, чл. 128, ал. 3, чл. 134, ал. 1 и 2, чл. 139, ал. 2 и 4, чл. 149, ал. 1, 2, 6 и 8, чл. 149а, ал. 2 и 4, чл. 149б, ал. 2, чл. 169, чл. 170, ал. 2, чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 173, ал. 6, чл. 175, чл. 176, чл. 186, чл. 193, ал. 1, 5, 6 и 10, чл. 194, ал. 3 и 5, чл. 195, чл. 196, ал. 1, 4 и 5, чл. 197, ал. 1, чл. 199, чл. 201, ал. 2, изречение първо, ал. 3 и 4, чл. 202, ал. 4 и 5, чл. 203, ал. 3 и § 8, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) В случай на повторно нарушение по ал. 1 виновното лице се наказва с глоба в размер, както следва:

1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 500 до 2000 лв.;

2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 5000 лв.;

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 5000 до 10 000 лв.;

4. за нарушения по ал. 1, т. 4 – от 10 000 до 20 000 лв.

(3) Който извършва или допусне извършването на сделки и дейности с ценни книжа по занятие, без да е получил разрешение при условията и по реда на този закон, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(4) Който привлича или допуска привличането на парични средства и/или други имуществени права, освен при условия и по ред, определени в друг закон, чрез покани (изявления), отправени до повече от 50 лица или до неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване, без да е спазил изискванията на този закон и актовете, издадени за неговото прилагане, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(5)

(5) За нарушения по ал. 1 – 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(6) В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.

(7) В случаите по ал. 3, 4 и 5 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(8) За нарушения по ал. 1 – 6 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва:

1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 5000 лв.;

2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.;

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.;

4. за нарушения по ал. 1, т. 4 – от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.;

5. за нарушения по ал. 3, 4 и 5 – от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 100 000 до 200 000 лв.;

6. за нарушения по ал. 6 – от 10 000 до 50 000 лв.

(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за сделките и действията по § 1а, извършени в нарушение на глави трета, пета и девета.

(10) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица.

Чл. 222

(1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 221 се съставят от упълномощени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 686

(1) Извън случая по чл. 68а, в срок три работни дни от узнаване за вземането на решение за отнемане на разрешението, инвестиционният посредник уведомява своите клиенти за това решение и за възможността да посочат друг инвестиционен посредник, при когото да се прехвърлят техните ценни книжа, пари и други активи.

(2) В срок пет работни дни от изтичане на срока по ал. 1 инвестиционният посредник прехвърля клиентските ценни книжа, пари и други активи при условията на чл. 68а, ал. 2, изречение второ, ал. 3 и 4.

(3) С вземане на решението за отнемане на разрешението комисията може да задължи инвестиционния посредник да извърши действията по ал. 2 в по-кратък срок. Комисията може да задължи инвестиционния посредник по реда на чл. 212 – 215 да предприеме и други конкретни мерки за защита на интересите на неговите клиенти.

(4) За осъществените действия по ал. 2 и 3 инвестиционният посредник уведомява:

1. своите клиенти в срок три работни дни от извършването;

2. комисията в срок три работни дни от изтичане на срока по ал. 2 или от изтичане на срока, предоставен с решението по ал. 3.

§ 1

По смисъла на закона:

1. „Инвеститор“ е:

2. „Други права, свързани с акции или облигации или други дългови ценни книжа“ по чл. 2, ал. 1, т. 3 са права, варанти, опции, фючърси, договори за разлики български депозитарни разписки и други подобни.

3. „Права“ са ценни книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала на публично дружество.

4. „Варант“ е ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок.

5. „Опция“ е ценна книга, която изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.

6. „Фючърс“ е стандартизирана ценна книга, която се търгува на регулирани пазари за ценни книжа и изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена на определена дата.

7. „Договори за разлики“ е ценна книга, която изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа и предварително фиксираната им в договора цена.

8. „Български депозитарни разписки“ са емитирани в страната ценни книжа, предоставящи права, производни от правата по други (базови) ценни книжа, като правата по базовите ценни книжа се упражняват в полза на притежателите на производните ценни книжа.

9. „Емитент“ е лицето, задължено по ценните книжа:

10. „Записване“ е безусловно и неотменяемо волеизвление за придобиване на ценни книжа в процес на издаване и за заплащане на емисионната им стойност.

11. „Поемане“ е налице, когато съгласно договор с емитента инвестиционен посредник записва или се задължава да запише за своя сметка част или цялата емисия от ценни книжа и да я предложи за първоначална публична продажба.

12. „Свързани лица“ са:

13. „Контрол“ е налице, когато едно лице:

14. „Клиринг“ е взаимно прихващане на насрещните вземания на страните по сделките с ценни книжа.

15. „Сетълмент“ е изпълнението на задълженията по сделка с ценни книжа за тяхното регистриране по сметка за ценни книжа на приобретателя в Централния депозитар и за тяхното заплащане.

16. „Срочни сделки“ са сделки с опции, фючърси и други сделки с ценни книжа, които предвиждат отлагане на техния сетълмент до определен срок.

17. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година.

18. „Инвестиционна консултация относно ценни книжа“ е предоставяне на съвети чрез устни изявления, документи или по друг начин относно стойността на ценните книжа или преценка за инвестиране в ценни книжа, в това число преценка относно вида, позициите и цената на ценните книжа, които ще представляват обект на инвестиране, с изключение на съвети, които се предоставят чрез публикации, адресирани до неопределен кръг от лица.

19. „Борсов посредник“ е лице по чл. 61, което по трудов или по граждански договор с член на борсата извършва непосредствено сделки с ценни книжа на борсата.

20. „Балансова стойност на една акция“ е частното на стойността на собствения капитал по счетоводния баланс и броя на издадените акции.

21. „Администриране на ценни книжа“ е извършване по договор с публично дружество или емитент на дългови ценни книжа за тяхна сметка на действия, свързани с упражняване на правата по ценни книжа, като разпределяне на дивиденти, лихви, главници, права, безплатни ценни книжа, осъществяване или контролиране на плащания във връзка с ценните книжа, разпространяване на отчети и информация за общи събрания и други действия, свързани с гореизброените.

22. „Нетна стойност на активите“ е сумата от пазарната стойност, а когато такава не е налице – оценената съобразно одобрени от комисията принципи и методи стойност или балансовата стойност на ценните книжа в портфейла на инвестиционно дружество, вземанията за лихви и дивиденти от тези ценни книжа, паричните средства по банкови сметки и на каса и други активи, намалена с оценената съобразно одобрени от комисията принципи и методи стойност или балансовата стойност на задълженията за управление по получени заеми и други.

23. „Централен ежедневник“ е вестник, който излиза всеки работен ден и се разпространява на територията на страната.

24. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

25. „Пазарна цена“ е паричната сума, за която един актив може да бъде продаден към момента на оценката в пряка сделка между информирани, независими и желаещи да осъществят сделката купувач и продавач.

§ 1а

За сделките и действията с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и с поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се прилагат съответно глави трета, пета и девета.

§ 2

Този закон отменя Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; изм., бр. 68 и 85 от 1996 г., бр. 52 и 94 от 1997 г., бр. 42, 52 и 127 от 1998 г., бр. 29 от 1999 г.).

§ 3

(1) Приетите от Министерския съвет нормативни актове по прилагането на отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества запазват действието си, доколкото не противоречат на закона.

(2) Издадената на основание чл. 91, ал. 4 от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества наредба от министъра на финансите и от Българската народна банка запазва действието си, доколкото не противоречи на закона. Изменения и допълнения в наредбата се извършват от Министерския съвет.

§ 4

С влизане в сила на закона Комисията по ценните книжа и фондовите борси по чл. 5 от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се преименува на Държавна комисия по ценните книжа. Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията по ценните книжа и фондовите борси запазват правата си до изтичане на мандата, за който са избрани.

§ 5

(1) Издадените разрешения, потвърждения и одобрения по реда на отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества запазват действието си, като лицата, които са ги получили, както и банките, получили разрешение за извършване на сделките по чл. 1, ал. 2, т. 4 ЗБ, са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на закона в 3-месечен срок от влизането му в сила.

(2) Лицата, получили разрешение за извършване на дейност по чл. 129, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и по чл. 1, ал. 2, т. 7 ЗБ след влизане в сила на разпоредбата по чл. 168, ал. 1 от този закон, преустановяват извършването на тези дейности.

(3) Инвестиционните дружества, в които приватизационните фондове са преуредили дейността си, са длъжни да приведат активите си в съответствие с изискванията на чл. 195 и чл. 196, съответно на чл. 201, в едногодишен срок от влизане в сила на закона.

(4) Заварените инвестиционни дружества привеждат капитала си в съответствие с минималния размер по чл. 166, ал. 1 или 2 в едногодишен срок от влизането в сила на закона.

(5) Дружествата, чиито акции са се търгували на основание § 2а от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества без проспект на официалния пазар на фондова борса, могат да се търгуват без проспект по чл. 102, ал. 3 до изтичане на 6 месеца от влизане на този закон в сила.

§ 6

Заварените производства за издаване на разрешения, потвърждения и одобрения по реда на отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества продължават по реда на закона. Комисията дава срок на заинтересуваните лица да приведат организацията и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон.

§ 7

(1) Дружествата по чл. 83а, ал. 1 от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества са публични дружества до отписването им от регистъра на комисията по реда на чл. 119 от закона.

(2) Дружествата по чл. 83а, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, които при влизането в сила на този закон не са се регистрирали в комисията, са длъжни в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон да подадат заявление по образец, изготвен от комисията, за регистрирането им като публично дружество. Регистрацията се извършва при условията и по реда на закона.

§ 8

До издаването на разрешение от комисията по чл. 46 търговия с ценни книжа, неприети на официалния пазар на фондова борса, се осъществява само на фондова борса при условията и по реда на борсовия правилник. В този случай чл. 44, ал. 4 не се прилага.

§ 9

Заварените непублични дружества, които са издали безналични ценни книжа, са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да ги регистрират в Централния депозитар или да вземат решение за превръщането им в налични ценни книжа.

§ 10

(1) Разпоредбите на закона относно публичното предлагане и търговия с ценни книжа не се прилагат спрямо:

1. продажба на акции в случаите на приватизация, освен когато продажбата се извършва на фондова борса или при условията на търгово предлагане;

2. продажба на акции, непряко притежавани от държавата чрез „Банкова консолидационна компания“ – АД, София, или чрез холдинг, който се контролира от държавата, освен ако продажбата се извършва на регулиран пазар на ценни книжа.

(2) Спрямо купувачите на акции по приватизационни сделки и по сделки с „Банковата консолидационна компания“ – АД, София, не възниква задължение по чл. 149, ал. 1, ако преминават прага от 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, както и не възниква задължение по чл. 149, ал. 6, ако преминават прага от 2/3 от гласовете чрез такава сделка. Изключението по изречение първо не се прилага, ако сделката е сключена на фондова борса.

(3) Член 113 не се прилага в случаите, когато към влизането в сила на този закон заварен приватизационен договор изрично предвижда капиталът на дружеството да бъде увеличен по реда на чл. 195 от Търговския закон в полза на купувача по договора. В тези случаи дружеството в 14-дневен срок от влизането в сила на закона уведомява комисията и регулирания пазар на ценни книжа, където са приети за търговия издадени от него акции, за наличието на такъв договор.

(4)

(5) Емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените. Общото събрание на дружество, което е престанало да бъде публично, може да вземе решение за превръщане на акциите си в налични и за включване в устава на условия за тяхното прехвърляне.

(6) Ограниченията по чл. 111, ал. 4 относно издаването на привилегировани акции от публично дружество не се прилагат в случаите на приватизация на дружества от национално значение, когато привилегированите акции се притежават от държавата.

§ 10а

(1) В случаите на приватизация по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на държавно участие под 50 на сто от капитала търгово предложение по реда на чл. 149а може да бъде отправено и в случай, че предложителят притежава под 90 на сто, но не по-малко от 2/3 от гласовете в общото събрание на дружеството, като в този случай изискваното мнозинство по чл. 119, ал. 1, т.3 е три четвърти.

(2) Търгово предложение по ал. 1 може да бъде отправено не по-рано от изтичането на 12 месеца от приключване на продажбата.

§ 11

Заварените лица по чл. 10, ал. 5 и чл. 133, ал. 2 подписват съответните декларации в 14-дневен срок от влизането в сила на закона.

§ 12

В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54 и 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 2:

2. В чл. 1, ал. 5 т. 6 се изменя така: „6. сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;“.

3. В чл. 16 се правят следните изменения:

§ 13

В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90 и 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 119 се създава ал. 3: „(3) За вписване в търговския регистър извършването на дейност на инвестиционен посредник, както и на други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, се представя съответното разрешение.“

2. В чл. 174 се създава ал. 3: „(3) За вписване в търговския регистър извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност на фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, е необходимо да бъде представено съответното разрешение.“

3. В чл. 187а ал. 3 се отменя.

4. Член 1876 се изменя така: „Безналични акции Чл. 1876. Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършва по ред, установен със закон.“

5. В чл. 192 се създава ал. 7: „(7) За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.“

6. В чл. 204 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Облигации могат да се издават от акционерно дружество най-малко две години след вписването му в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание. (2) Изискването по ал. 1 не се отнася до облигации, издадени или гарантирани от банки и от държавата.“

§ 14

В чл. 32, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51 и 67 от 1999 г.) след думата „законодателство“ се добавя „или по прилагането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.

§ 15

В Закона за приватизационните фондове (обн., ДВ, бр. 1 от 1996 г.; изм., бр. 68 и 85 от 1996 г., бр. 39 и 52 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1 думите „Комисията по ценните книжа и фондовите борси“ се заменят с „Държавната комисия по ценните книжа“.

2. Навсякъде в закона думите „Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества“ се заменят със „Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.

§ 16

(1) Комисията за финансов надзор приема наредби по прилагането на закона.

(2) Комисията за финансов надзор приема наредби относно:

1. условията и реда за продажба на ценни книжа, които прехвърлителят не притежава;

2. изискванията спрямо ценни книжа, които са придобити от инвеститорите за първи път не при условията на първично публично предлагане и спрямо сделките с такива ценни книжа;

3. облекчени изисквания за инвестиране, включително в недвижими имоти, от установените в чл. 175, 195, 196 и 201 със срок на действие до пет години от влизането в сила на закона.

4. условията и реда за възстановяване на увредените лица на неправомерно придобитите доходи съгласно чл. 221, ал. 10;

5. условията и реда за издаване, прехвърляне и анулиране на български депозитарни разписки по § 1, т. 8 и изискванията към техните емитенти.

(3)

§ 17

(1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата по чл. 168, ал. 1, която влиза в сила в срок 6 месеца от влизането в сила на закона. Разпоредбите по чл. 18, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 1 имат обратно действие от 1 януари 1999 г. Разпоредбите на чл. 113, § 5, ал. 5 влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

(2) Лицензираните от Държавната комисия по ценни книжа регулирани пазари на ценни книжа (фондова борса и извънборсов пазар) в срок 3 месеца от влизане в сила на закона представят в комисията за одобрение правилника за дейността си, съобразен с изискванията на закона.