Закон за водите

Чл. 1

Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

Чл. 2

Законът има за цел да осигури единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчиво развитие на страната чрез:

1. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;

2. развитие и опазване на водните ресурси за задоволяване потребностите от вода на сегашните и на бъдещите поколения;

3. възстановяване качеството на водите и опазването им от замърсяване, изтощаване и други неблагоприятни въздействия върху техния режим;

4. съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда;

5. насърчаване на организираното използване на водите;

6. предотвратяване или ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

7. предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

Чл. 3

Води на територията на страната са:

1. повърхностните води и водите на устията на реките;

2. подземните, включително минералните води;

3. вътрешните морски води и териториалното море.

Чл. 3а

(1) Пресните води на територията на Република България са национални стратегически ресурси.

(2) Източниците на водите по ал. 1 са:

1. валежите на територията на страната;

2. притокът на трансгранични води от съседните държави, в т. ч. половината от оттока на тези води, ако те обозначават държавната граница и ако не е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Ресурсите по ал. 1 се управляват по реда на този закон и при отчитане на глобалното изменение на оттокообразуващите климатични фактори в региона.

Чл. 4

Воден обект е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

Чл. 5

Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 6

Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 7

Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:

1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;

2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;

3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването ѝ не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;

4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Чл. 8

(1) Общото водоползване и ползване на водните обекти и водоползването за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.

(2) За водоползване и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.

(3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 9

(1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.

(2) Управлението на национално ниво е изключително право на Министерския съвет, упражнявано чрез Министерството на околната среда и водите.

(3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.

(4) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Гражданска защита, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Българската академия на науките, общините, неправителствени организации, имащи пряко отношение към водите, и други.

(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите.

Чл. 10

(1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;

2. министъра на земеделието и храните:

3. министъра на икономиката, енергетиката и туризма - за хидроенергийни системи и обекти;

4. министъра на околната среда и водите – за вододобивните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.

(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения – общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

(3) При осъществяване на политиката по ал. 1 и 2 приоритетно се изпълняват програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и в плановете за управление на риска от наводнения.

Чл. 10а

(1) Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (В и К) като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

(2) Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години.

(3) Със стратегията по ал. 2 се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на В и К системите и за повишаване на качеството на В и К услугите.

(4) Политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация се провежда от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. общинските съвети и кметовете на общини.

Чл. 10б

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, като:

1. разработва и предлага на Министерския съвет Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България;

2. осъществява координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията;

3. разработва и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията;

4. издава подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите когато това е предвидено със закон;

5. координира управлението на В и К системите на национално ниво;

6. изпълнява функциите на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

7. създава и поддържа Единна информационна система и регистър на асоциациите по В и К и В и К операторите по чл. 198р;

8. одобрява краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на В и К системи - публична държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията и регионалните генерални планове на В и К системите на съответните обособени територии и подпомага общините при изпълнението на програмите им по чл. 10в, ал. 1, т. 1;

9. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на координирането на управлението на В и К системите на национално ниво:

1. координира промените в границите на обособените територии и обнародва в “Държавен вестник” решенията на асоциациите по В и К за промяна на границите на обособените територии;

2. осигурява обединяването на регионалните генерални планове на В и К системите в сборен документ на национално ниво за нуждите на управление на отрасъла В и К;

3. дава методически указания за разработването на регионалните генерални планове на В и К системите и генералните планове на агломерации над 10 000 еквивалентни жители (е. ж.) на В и К системите и инвестиционните програми към тях;

4. координира дейността на асоциациите по В и К.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала:

1. одобрява програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала;

2. предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

3. сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала - сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание;

4. в договорите по т. 3 определя основните показатели за дейността на В и К операторите в съответствие с одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на ВАС от 2005 г. - бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 от 2009 г.);

5. осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198с;

6. при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на В и К оператори.

Чл. 10в

(1) Общинският съвет:

1. приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, общинския план за развитие и програмата за реализация на общинския план за развитие, с регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията;

2. приема програма за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

3. приема и предлага за одобряване от съответните общи събрания на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала, програми за преструктурирането им;

4. одобрява договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

5. изразява становище по разработените от В и К операторите бизнес планове;

6. определя представители на общината в органите за управление на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала;

7. определя представител на общината в съответната асоциация по В и К и съгласува мандата му;

8. отговаря за координирането на управлението на В и К системите и съоръженията на обособената територия в предвидените в закона случаи.

(2) Кметът на общината:

1. разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2;

2. осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за В и К инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз;

3. предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 000 е. ж.;

4. сключва договорите за възлагане на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик, или когато е собственик на над 50 на сто от капитала, ако е оправомощен от общото им събрание;

5. определя основните показатели за дейността на В и К операторите по т. 4 и за развитието им в съответствие с одобрените от ДКЕВР бизнес планове, контролира изпълнението им и го отчита пред общинския съвет;

6. участва като представител на общината в съответната асоциация по В и К;

7. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

Чл. 10г

Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат управлението на водите и регулирането на В и К услугите и собствеността върху В и К системите.

Чл. 11

Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:

1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите – държавна собственост;

2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи – държавна собственост;

3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;

4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;

5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води – публична държавна собственост.

Чл. 12

(1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.

(2) Публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Чл. 13

(1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:

1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации;

2. съоръженията и устройствата - недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;

3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, ал. 1, т. 4, буква “г”;

4. водовземните съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.

5. водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община;

6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община;

7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 5 - 7 не се прилагат в случаите, когато обектите, попадащи в техния обхват, се финансират чрез фондовете на Европейския съюз и средствата са предоставени на съответните общини.

Чл. 14

Изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна, са:

1. вътрешните морски води и териториалното море;

2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 15

Публична държавна собственост са и земите, заети от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл. 14, т. 2.

Чл. 15а

Частна държавна собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на държавата, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

Чл. 16

(1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.

(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост.

(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 106 и чл. 35 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 17

(1) Водите, водните обекти и водностопанските съоръжения – държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.

(2) Минералните води се актуват по искане на министъра на околната среда и водите въз основа на предоставена от него информация.

(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.

(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.

(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго.

Чл. 17а

(1) Водовземни съоръжения за минерални води по чл. 13, ал. 1, т. 4 могат да се изграждат от държавата, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този закон или концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите.

(2) Водовземните съоръжения по ал. 1 стават собственост на държавата от датата на въвеждането им в експлоатация.

(3) Лицата по ал. 1:

1. предоставят на министъра на околната среда и водите документацията, свързана с изграждането на съоръженията и проведените проучвания на минералната вода в процеса на изграждане на съоръжението, както и всички останали данни, необходими за включване на съоръжението в публичен регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г;

2. предават съоръженията безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, които предприемат действия пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост на минералната вода от съответното находище;

3. стопанисват съоръжението за целия период, за който е предоставено правото на водовземане;

4. осигуряват техническа възможност за водовземане от съоръжението и от други лица, на които компетентният орган е предоставил такова право;

5. след прекратяване на предоставеното право за водовземане или концесия за добив на минерална вода предават съоръжението на директора на съответната басейнова дирекция за стопанисване.

Чл. 18

(1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.

(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост.

Чл. 19

(1) Публична общинска собственост са:

1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи – общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;

2. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води – публична общинска собственост;

3. минералните води, без тези по чл. 14, т. 2;

4. водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества:

5. земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15 и чл. 24, т. 11.

(2) Публична общинска собственост са и обектите, посочени в чл. 13, ал. 2. Дяловото участие на общините, които изграждат съответния обект, се определя пропорционално на размера на предоставените им средства.

Чл. 20

(1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения – публична общинска собственост, общинският съвет определя:

1. местата за общо използване на водите и водните обекти;

2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.

(2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал. 1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права.

(3)

(4)

(5) На лицето, на което се предоставя концесия за водностопанска система, с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2 и правилника по чл. 141, ал. 3.

Чл. 21

(1) Минералните води по чл. 19, т. 3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите.

(2) Редът и начинът за издаване на сертификата и оценките по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 2.

(3) Особено право на водоползване на минерални води – публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води.

(4) Обосновката на концесията по чл. 21 от Закона за концесиите за минерални води - публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води.

(5) Предложението на кмета на общината по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.

(6) При предоставяне на право на ползване на водите по ал. 1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия.

Чл. 22

(1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19.

(2) Частна общинска собственост са и сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на общината, до измервателните уреди на водопроводните отклонения и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

(3) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго.

Чл. 23

Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.

Чл. 24

Частна собственост са:

1. извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи;

2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води – публична държавна или публична общинска собственост;

3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения;

4. водите, изтичащи от водните обекти по т. 1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води – публична държавна или публична общинска собственост;

5. леглата на водите по т. 1, 2, 3 и 4;

6. кладенците в недвижимия имот;

7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

8. В и К системите или части от тях, изградени със средства на потребителите - физически или юридически лица, които обслужват само имотите на тези потребители;

9. сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на потребителите, до измервателните уреди на водопроводните отклонения;

10. канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

11. земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на съоръженията за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 25

(1) Общините водят регистър на кладенците на територията на общината.

(2) Кметовете на общини ежегодно изпращат справка за измененията в регистъра по ал. 1 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 26

Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 27

Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.

Чл. 28

(1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект.

(2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект.

(3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата.

Чл. 29

За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността.

Чл. 30

(1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство.

(2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения – публична държавна и общинска собственост.

Чл. 31

(1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.

(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл. 10, ал. 1, т. 1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.

(3) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото ѝ корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 106 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

Чл. 32

Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи.

Чл. 33

(1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи:

1. при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост, както и в имоти, разположени в границите на най-вътрешния и средния пояс от санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води;

2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси.

(2) Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост.

(3)

Чл. 34

(1) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот – частна собственост, може да бъде осъществено само на основание на редовно разрешително за извършване на съответната дейност.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение.

(3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно:

1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности;

2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството;

3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството;

4. срока за завършване на проучването или строителството;

5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството;

6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението;

7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството; паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид;

8. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота.

(4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението.

(5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал. 4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел.

Чл. 35

(1) Когато при липса на друга възможност се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството на базата на технико-икономически изследвания издава заповед за извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането.

(2) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл. 34, ал. 3.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал. 1.

(4) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водоползване в размер не повече от 10 куб. м на денонощие, независимо от полученото обезщетение.

Чл. 36

(1) За извършване на проучване на подземни води в имот – частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл. 34, ал. 3.

(2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика.

(3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи.

Чл. 37

(1) Добивът на подземни води в имот – частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели, и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условията и по реда на чл. 35.

(2) Съществуването в района на друга възможност за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот – държавна или общинска собственост, е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 38

(1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Основание за принудителното отчуждаване са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин.

Чл. 39

Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водния обект.

Чл. 40

(1) Използването на водите и водните обекти е:

1. общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица;

2. с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт;

3.

(2) Индивидуално право за използване на водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на трети лица.

Чл. 41

(1) Общото водоползване и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти – публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.

(2) Условията и редът за използване по ал. 1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост – от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.

(3) Областният управител – за публичната държавна собственост, и кметът на общината – за публичната общинска собственост, е длъжен да обяви:

1. водните обекти, предоставени за общо водоползване и ползване с определяне на местата за тази цел;

2. изискванията, условията или забраната за определен вид общо водоползване или ползване;

3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;

4. обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т. 1 с оглед осъществяване на определени видове общо водоползване или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водоползване и ползване;

5. местата за преминаване през имоти – частна собственост, в случаите, когато за общото водоползване и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти след предварително съгласуване със собственика на имота; при липса на съгласие се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

(4) Обявяването по ал. 3, т. 1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по т. 3 и 4 – чрез публичен регистър.

Чл. 42

Собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водоползване или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин. Ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и хигиенно-епидемиологични съображения.

Чл. 43

(1) Индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.

(2) Собственикът или ползвателят на един недвижим имот има право на безплатно водоползване на намиращите се във или под имота повърхностни и подземни води в количество, не повече от 10 куб. м на денонощие.

(3) Разпоредбата на ал. 2:

1. се прилага за водовземане от подземни води в рамките на определените в плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло;

2. не се прилага при водовземане от минерални води.

(4) При доказани нарушения по ал. 2 органът по чл. 52, ал. 1, т. 3 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства.

Чл. 44

(1) Разрешение за водоползване се изисква във всички случаи, освен когато се черпят води не повече от 10 куб. м на денонощие за собствени нужди.

3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) Водоползването включва вземането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването ѝ от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.

(4) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водоползване на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми общинската администрация.

(5) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в общинската администрация за нанасянето му в регистъра на кладенеците.

(6) Когато имотът попада в границите на найвътрешния и средния пояс на санитарноохранителните зони около водоизточниците и находищата на минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, изграждане, ремонт и реконструкция на вододобивни съоръжения за подземни води и за водоползване по реда на този закон.

Чл. 45

(1) Водоползвателите са лица, включително собственици на водни обекти, които черпят води в съответствие с условията и изискванията на разрешителното за водоползване, както и лицата по чл. 44.

(2) Разрешителното за водоползване се издава при условията и по реда, определени от този закон.

Чл. 46

(1) Разрешително за ползване на воден обект е необходимо за:

1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:

2. извършване на дейности, в това число стопански риболов, риборазвъждане, добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, когато не се извършва водоползване;

3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води за:

10. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове.

(2) Ползвателите на водния обект са лица, включително и собственици на водните обекти, които осъществяват дейността си по ал. 1 в съответствие с условията и изискванията в разрешителното.

(3) Разрешителното за дейностите по ал. 1 се издава по реда на този закон, освен в случаите, в които се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, като решението по оценка на въздействието върху околната среда съдържа всички компоненти на разрешителното за ползване на воден обект по чл. 56.

(4) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по ал. 1, т. 3 в случаите на:

1. заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при:

2. обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система; за тези обекти се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

(5) Разрешително за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „г“ и „д“, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията на съоръженията се извършват след предварително писмено уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58.

(6) Разрешителните за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията за подземни води по ал. 1, т. 1, букви „ж“ и „з“ се издават в рамките на разрешително за водовземане, за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране чрез нови съоръжения.

(7) Когато мястото на заустване на отпадъчни води изисква изграждането на съоръжения, които оказват въздействие върху водния обект, условията за неговото опазване при изграждане на съоръженията се определят в разрешителното по ал. 1, т. 3.

(8) Разрешително за заустване на отпадъчни води по ал. 1, т. 3, буква „а“ се изисква и в случаите на проектиране на разширение или изменение на съществуващи обекти, което е свързано с промяна на параметрите и мястото на разрешеното заустване.

Чл. 47

(1) Концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водоползването е с търговска цел и е предназначено за:

1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода;

2. извличане на ценни вещества;

3.

4. други цели, когато по реда на чл. 47б при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода.

(3) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване.

(4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.

(9) Общият годишен експлоатационен ресурс, който се определя в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на държавна концесия, съответно в решението на общинския съвет - за общинска концесия, е в размер до 95 на сто от определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение.

(10) В решението на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода, както и в концесионния договор се определят:

1. размерът на годишното концесионно плащане, дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, но не по-малко от 80 на сто от предоставения ресурс;

2. механизмът за ежегодно актуализиране на концесионното плащане;

3. условията и графикът за поетапното усвояване на предоставения ресурс, срокът за което не може да бъде по-дълъг от 5 години от датата на влизане в сила на концесионния договор;

4. задълженията на концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор.

(11) От едно находище на минерална вода се предоставя концесия за добив по ал. 2, т. 1 само на един концесионер, с изключение на находищата, определени като райони по приложение № 2.

Чл. 47а

Концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи и съоръжения и за свързаните с водни обекти, както и за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 47б

(1) На титуляря на разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за хидрогеоложки проучвания с дълбочина на съоръжението повече от 400 м, при изпълнението на които попътно е разкрита минерална вода, при искане се предоставя разрешително за водовземане или концесия в случаите по чл. 47, ал. 2.

(2) Титулярят по ал. 1 може да подаде заявление за издаване на разрешително за водовземане или за концесия:

1. при хидрогеоложко проучване, ако проучвателният сондаж е годен за експлоатационно водовземно съоръжение след предаването на хидрогеоложкия доклад за извършеното проучване и оценката на експлоатационните ресурси - в 6-месечен срок от включването на съоръжението в публичния регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г;

2.

3.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите утвърждава експлотационния ресурс на водовземното съоръжение в срок три месеца от предаването на хидрогеоложкия доклад.

(4) Титулярят по ал. 1 се определя пряко за концесионер за добив на минерална вода по реда на глава шеста, раздел II.

Чл. 47в

(1) Лицата, които въз основа на издадено разрешително по реда на този закон са възложили и изпълнили за своя сметка хидрогеоложки проучвания и/или изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане и/или оценка на ресурсите и дебитите на водовземните съоръжения за определено находище на минерална вода:

1. имат предимство при предоставяне на право на водовземане или на ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 по реда на този закон или получават по право концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите;

2. не дължат такса за водовземане или концесионно възнаграждение за първите 6 месеца от срока на действие на разрешителното или концесията.

(2) При предоставяне на правата по ал. 1, т. 1 се отчитат потребностите на съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, определени по реда на чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „е“ и на общото водовземане за пиене и водоналиване.

Чл. 48

(1) Водоползвателите – титуляри на разрешителни, и ползвателите на водни обекти имат задължение да:

1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазване на околната среда;

2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите за които са предоставени;

3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните;

4. не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите;

5. предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и:

6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения – за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;

7. осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, хигиенно-епидемиологични и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването;

8. осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи, оправомощени да прилагат разпоредбите на закона, както и да предоставят изисканата от тях информация в момента на и във връзка с извършване на проверката;

9. сключват договори с абонатите при предоставяне на водни услуги;

10. уведомяват своевременно абонатите за нарушаване на договорения режим на водоползването.

11. изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда;

12. в срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 – и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон;

13. изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган.

(2) Водоползвателите независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, и/или ползвателите на водни обекти, които подлежат на интегриран контрол на замърсяването, са длъжни да отчитат нивото на развитие и най-добрите налични технологии в производствения процес и процеса на пречистване на водите и не изискват големи допълнителни разходи, както и възможностите за намаляване количеството на отпадъчните води.

(4) Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

Чл. 49

(1) По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водоползване или ползване се създава опасност от:

1. ограничаване на общото водоползване или ползване;

2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;

3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;

4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води.

(2) Обществени интереси се нарушават и при разпространение в търговската мрежа на бутилирани минерални води без съответния сертификат.

(3) Придобити права са:

1. права на водоползване и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон;

2. концесия;

3. вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство.

Чл. 50

(1) Разрешително се издава за водоползване и за ползване на воден обект.

(2) За издаване на разрешителните за водоползване и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(3) Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава:

1. на юридически лица и на еднолични търговци;

2. на физически лица само когато искането е за:

(4) При разрешаване на водоползванията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:

1. питейно-битово водоползване;

2. лечение и профилактика – само за минерални води;

3. селскостопанско водоползване;

4. други цели, включително промишлено водоползване, отдих и хидроенергетика.

(5) Приоритетите по ал. 4 се прилагат при спазване на екологичните изисквания.

(6) Разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46 се издават при условията и по реда на този закон и на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13.

(7) Разрешително за водовземане от подземни води по чл. 44 и разрешително за ползване на подземен воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 се издават за водовземане или за ползване на подземен воден обект:

1. чрез нови съоръжения;

2. чрез съществуващи съоръжения.

(8) В случаите по ал. 7, т. 1 се издава едно общо разрешително, съдържащо и условията за изграждане на съоръженията.

(9) Правата за водовземане или ползване на воден обект по разрешителното, издадено по реда на ал. 8, могат да се ползват след:

1. приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 и въз основа на документите за приемане на съоръженията;

2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане или ползване, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.

Чл. 51

За извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води, определени със заповед на министъра на околната среда и водите, се изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.

Чл. 52

(1) Разрешителното се издава от:

1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за:

2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав – за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;

3. кмета на общината след решение на общинския съвет:

4. директора на басейновата дирекция – във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.

(2) Разрешителни за ползване на водни обекти – части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от директора на съответната басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Разрешително за водовземане от находищата на минерални води – изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се издава от кмета на общината след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция по отношение на параметрите на водовземането. Съгласуването се извършва преди подготовката на съобщението за откриване на процедурата за издаване на разрешителното.

(4) Копие от разрешителните по ал. 1, т. 3 се изпраща на директора на съответната басейнова дирекция.

Чл. 53

(1) Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.

(2) С годишния график се определя стратегията за използване на водите на язовирите по приложение № 1 през съответната година.

(3) Месечният график се изготвя, като се вземат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителни за водовземане.

(4) С месечните графици се:

1. прехвърлят води;

2. определят свободни обеми за поемане на очакван приток;

3. определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

(5) Разрешеният лимит може да бъде надвишен в случай на определен с месечния график обем за поемане на очакван приток или при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства.

(6) Лицата, които осъществяват техническата експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, представят в Министерството на околната среда и водите ежедневно, по десетдневки и месечно, на следващия работен ден, информация за водностопанския баланс в язовирите по приложение № 1.

(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства изменя месечния график, за което писмено уведомява заинтересованите страни.

Чл. 54

Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни се извършва с решение на Народното събрание.

Чл. 55

При издаване на разрешително органите по чл. 52, ал. 1 отчитат:

1. наличните водни ресурси;

2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект;

3. състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни;

4. придобитите права.

Чл. 56

(1) Разрешителното съдържа:

1. име, местожителство, гражданство на водоползвателя или ползвателя – физическото лице, фирма и седалище на юридическото лице;

2. единен граждански номер за физическите лица и единен идентификационен номер за юридическите лица;

3. цел на използването;

4. воден обект, водностопанска система или съоръжение за водоползване, местност, административно-териториална единица, код по единния класификатор на населените места;

5. място на водовземането, водно количество, място на водоползването или ползването;

6. лимит на ползваната вода;

7. схема и пространствени граници на водния обект, или неговата част, които се предоставят за ползване, както и условията на водоползването или ползването;

8. места на използването, потребление и заустване, включително надморска височина и координати на съоръженията или площта за използване;

9. място за заустване на отпадъчните води или начин на отвеждане на възвратимите води с посочване на количеството и качеството на заустваните, съответно на отвежданите води;

10. индивидуални емисионни ограничения и други условия и изисквания към титуляра на разрешителното за опазване на водите, водния обект и околната среда;

11. срок на започване и на завършване на строителството;

12. начален и краен срок на действие на разрешителното;

13. задължение за монтиране на необходимите измервателни устройства за измерване на отнеманите и заустваните водни количества;

14. задължение за измерване на нивата на подземните води;

15. условия за контрол и контролиращ орган;

16. местата и режима за общо използване на водите във водохранилищата;

17. други условия.

(2) Условията по ал. 1, т. 10 се актуализират от органа по чл. 52, ал. 1 на всеки 3 години от издаване на разрешителното.

(3) Неразделна част от разрешителното за водоползване от комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1, са режимните графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите.

Чл. 57

(1) Разрешителното се издава за срок:

1. до 35 години – за завиряване на и за водоползване от комплексни язовири за хидроенергийни и хидромелиоративни цели;

2. до 25 години – за водоползване с цел питейно-битово водоснабдяване;

3. до 20 години – в останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 не засягат условията по чл. 56, ал. 2.

(3) Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срока на прилагане на действащия в момента на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн и се преразглеждат ежегодно във връзка с оценката на съотношението на годишния обем за изземване и годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка.

(4) Разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а“ се издават за срок до въвеждането в експлоатация на обекта/канализационната система.

Чл. 58

(1) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, за извършване на следните дейности::

1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с вече издаденото разрешително;

2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е помалко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите.

3. въздушно преминаване на съоръжения;

4. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла извън границите на населените места с цел почистване от храсти, дървесна растителност, битови и строителни отпадъци, когато не се нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката и когато не попада в зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове;

5. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води съгласно одобрената от компетентния орган програма за мониторинг;

6. хидрогеоложки проучвания, извън посочените в чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „в“.

(2) В случаите по ал. 1 кандидатът представя справка за планираните от него дейности, която включва:

1. местоположение;

2. обем и характер на дейността;

3. мерки, които се предвиждат за опазването на водите и водния обект;

4. срок за изпълнение на дейността.

(3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията на ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1 за необходимостта от издаване на разрешително.

(4) Директорът на басейновата дирекция в рамките на срока по ал. 1 може да предписва условия и/или ограничения, при които да се осъществява дейността, във връзка с изпълнение на изискванията за опазване на водите, регламентирани с наредбите, методиките и ръководствата по чл. 135.

Чл. 59

(1) Разрешителното се издава въз основа на:

1. документите по чл. 60, и

2. официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания.

(2) Когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията, същият се подготвя от лица, които притежават професионална квалификация „магистър-инженер“ по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Чл. 60

(1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:

1. данните по чл. 56, ал. 1, т. 4 – 9;

2. адрес за кореспонденция, включително електронен адрес – при наличие на такъв;

3. телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 4;

4. параметрите на исканото използване;

5. номерът на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. заверен документ за платена такса за издаване на разрешителното;

2. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган;

3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“ – когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения;

4. декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението по ал. 1 се прилагат и:

1. прединвестиционно проучване или съответната разработена фаза на инвестиционния проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, съдържащи хидроложка част и водностопански изследвания, доказващи наличието на исканото водно количество във водния обект или доказващи необходимостта от прехвърляне на води – когато искането е за прехвърляне на води между речни басейни, или проект за завиряване – когато искането е за завиряване на новоизградени водни обекти;

2. обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2;

3. проект за санитарно-охранителна зона – когато искането е за питейно-битово водоснабдяване;

4. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени;

5. съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските земи и на горските територии, които ще бъдат засегнати;

6. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда, при използване на енергията на водата.

(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:

1. за изграждане на нови системи и съоръжения – инвестиционен проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията;

2. за изземване на наносни отложения от река Дунав:

3. за изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата – технически проект за изземването;

4. за изземване на наносни отложения от леглата на некоригираните вътрешни реки:

5. за аквакултури и свързаните с тях дейности:

6. за плаващи съоръжения в язовири:

(5) Когато чрез изгражданите съоръжения или чрез изземването на наносни отложения се изменят физичните характеристики на повърхностно водно тяло, към заявлението по ал. 1 се прилагат и обосновки, изчисления и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 156е, ал. 2.

(6) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:

1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане;

2. нотариално заверена декларация от собствениците на имотите, засегнати от проекта за санитарно-охранителната зона, удостоверяваща, че същите са запознати с ограниченията и забраните, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6, които попадат в проектните санитарно-охранителни зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;

3. обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество, съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

(7) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от минерални води, към заявлението се прилагат и:

1. документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода;

2. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми и обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

(8) Когато искането е за издаване на разрешително за хидрогеоложки проучвания, към заявлението се прилагат и:

1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извърши проучването;

2. проект за хидрогеоложки проучвания.

(9) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5 – 8, към заявлението се прилагат:

1. доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване;

2. технологична обосновка за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване, включително обосновка за реинжектираните, инжектираните или отвежданите обеми.

(10) За издаване на разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13.

(11) Изискванията към документите за издаване на разрешителни се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13.

(12) Заявлението по ал. 1 и приложените към него документи се подават в два екземпляра – единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият – като негов пълен цифров аналог – върху магнитен носител.

Чл. 61

(1) Заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган по чл. 52, ал. 1.

(2) Органът по ал. 1 в 20-дневен срок:

1. проверява дали:

2. извършва преценката по чл. 62, ал. 1.

(3) Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца.

(5) Ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.

Чл. 61а

(отменен)

(1) За извършване на преценката по чл. 62, ал. 1, т. 3 органът по чл. 52, ал. 1 изисква от министъра на околната среда и водите или от директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите становище относно:

1. приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда по отношение на водовземането или дейностите за ползване на водния обект – предмет на исканото разрешително;

2. приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда по отношение на обекта, който се предвижда да бъде водоснабден или водите от който се предвижда да бъдат отведени, пречистени и заустени;

3. необходимостта от провеждане на самостоятелна процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) Когато съгласно становището по ал. 1 се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка на съвместимост по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие към заявлението по ал. 1, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите изпраща на органа по чл. 52, ал. 1 и:

1. решение по ОВОС или решение да не се извършва ОВОС;

2. акт, с който е приключила процедурата по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

3. информация дали решението по т. 1 и актът по т. 2 са влезли в сила.

(3) Редът за предоставяне на документите по ал. 1 и 2 се прилага и при предоставяне на концесии за минерални води по реда на чл. 102а.

Чл. 62

(1) Органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява:

1. предвижданията на влезлите в сила Национален водностопански план и планове за управление на речните басейни;

2. съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането;

3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;

4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване и/или ползване;

5. наличните водни ресурси по количество и качество според съществуващите водностопански отношения и плановите предвиждания;

6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водоползването;

7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водоползване и/или ползване.

8. изпълнението на условията по чл. 156б – 156ж.

(2) Преценката по ал. 1 се извършва в едномесечен срок от завеждането на заявленията, съответно – от отстраняване на недостатъците на заявлението.

(3) При установена невъзможност за задоволяване на исканото водоползване и/или ползване органът по чл. 61, ал. 1 може да откаже откриване на процедура за издаване на разрешително.

(4) В срока по ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, басейновата дирекция изпраща на общинската администрация за публично обявяване чрез поставянето им на определените за това места копие от приетото заявление, както и данни за мястото за представяне на искания и възражения от заинтересуваните лица.

(5) При условията на ал. 4 и в случаите, когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, материалите се обнародват в „Държавен вестник“.

(6) Преценката е писмена и е неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително.

Чл. 63

(1) Обявяване и обнародване по чл. 62, ал. 4 и 5 не се извършва, когато:

1. водоползването и/или ползването се иска за нуждите на отбраната и на националната сигурност;

2.

3. се иска разрешително за изграждане на водовземни съоръжения за подземни води от титуляра на разрешителното за хидрогеоложко проучване на същия терен;

4. се иска разрешително за водоползване от подземни води.

(2) В случаите по ал. 1 органът, приел заявлението, уведомява заявителя за възможността да подаде искане за издаване на разрешително по чл. 66.

Чл. 64

(1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването заинтересуваните лица могат да:

1. поискат същото или аналогично на заявеното разрешително;

2. възразят срещу издаването на разрешителното;

3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.

(2) Когато се иска разрешително за хидрогеоложки проучвания или изграждане на водовземни съоръжения за подземни води в имот – частна собственост, заинтересуваните лица имат правата само по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Възраженията и предложенията по ал. 1 се изпращат на мястото, посочено в съобщението по чл. 62а, ал. 1.

Чл. 65

(1) След изтичане на срока, предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 1, всички заинтересувани лица могат да се запознаят с постъпилите искания и възражения.

(2) В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок органът, приел заявлението, като взема предвид направените искания и възражения, обявява водоползването и/или ползването, за което могат да кандидатстват лицата, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1.

Чл. 66

(1) В двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 всички лица, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1, както и първоначалният заявител могат да поискат да им бъде издадено разрешително за обявеното водоползване и/или ползване, като представят заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2, както и:

1. предпроектно проучване – само за разрешителните за водоползване и/или ползване на повърхностни води и водни обекти, включващо:

2. проект за хидрогеоложко проучване – само за разрешително за хидрогеоложко проучване;

3. доклад за резултатите от изпълнено ново или съществуващо хидрогеоложко проучване и проект за изграждане, реконструкция или модернизация на водовземните съоръжения или системи – само за разрешително за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения или системи на подземни води.

(2)

(3)

(4)

(5)

1. обща характеристика на обекта или дейността: местонахождение, описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура;

2. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат на заявените дейности: подземни води; повърхностни води; атмосферен въздух; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно-историческо наследство;

3. прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на дейността компоненти и фактори на околната среда;

4. мерки за намаляване на отрицателното въздействие от дейността върху компонентите на околната среда;

5. план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;

6. план за собствен мониторинг на засегнатите в резултат на осъществяване на дейността компоненти на околната среда;

7. заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.

(6) Когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, срокът за подаване на искането по този член се определя в обнародването по чл. 62, ал. 5.

(7) За разглеждане на исканията за издаване на разрешителни по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви „г“ и „д“ басейновата дирекция изготвя становище и изпраща цялата документация по искането в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 67

(1) В едномесечен срок от изтичането на срока за подаване на исканията, съответно от подаването на искането за водоползване и/или ползване, за което не се извършва публикуване, органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в закона изисквания.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1 може да назначи комисия за разглеждане на исканията, която предлага решение. В този случай срокът за произнасяне се продължава с един месец.

(3) Когато за издаване на разрешителното е необходимо съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, срокът за произнасяне е три месеца.

Чл. 68

Органът по чл. 52, ал. 1, отказва издаване на разрешително, когато:

1. се засягат общото водоползване или индивидуално водоползване и/или ползване за домакински цели и за напояване от повърхностни води на индивидуални стопанства с площ до 2 дка;

2. искането не е за частен воден обект и за водоползването и/или ползването кандидатства сдружение за напояване или водно сдружение, регистрирано като кооперация или търговско дружество;

3. върху водоползването и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;

4. не са спазени изискванията, посочени в закона.

6. искането е за водовземане за питейно-битово водоснабдяване от:

9. не са проведени процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 69

При конкуренция на заявители за водоползване и/или ползване за една и съща цел се дава приоритет на онова искане, което е в по-голяма степен съвместимо с обществените интереси, а когато това не е установимо, равностойните искания по възможност се удовлетворяват съразмерно чрез налагане на равностойни условия и ограничения.

Чл. 70

(1) Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

(2) Когато компетентен да издаде разрешителното е директорът на басейнова дирекция или изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, компетентният орган изпраща копие от документите по ал. 1 с приложено копие от писмената преценка по чл. 62 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 71

Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 72

Изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено.

Чл. 73

(1) Органът по чл. 52, ал. 1 изменя издаденото разрешително, когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително и в случай, когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси.

Чл. 74

(1) До започване на процедурата за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 предписва условия и/или ограничения по отношение на водоползването и определя срокове за изпълнение на мероприятията.

(2) Предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания:

1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи;

2. най-малка намеса в съществуващи права;

3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения.

Чл. 75

(1) Предложението за изменение на разрешителното се обявява или се обнародва по реда на чл. 62.

(2) Обявяването или обнародването се извършва след изтичане на сроковете по чл. 74, ако предписаните мероприятия не са изпълнени или не са започнали.

Чл. 76

(1) В едномесечен срок от обявяването органът по чл. 52, ал. 1 може да измени издаденото разрешително или да откаже изменение на разрешителното.

(2) Когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване.

Чл. 77

(1) До издаването на решение за изменение или за отказ за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 разглежда възраженията на лицето, в полза на което е издадено, исканията и възраженията в резултат на обявяването по чл. 75, представени в писмен вид.

(2) Разглеждането на документите по ал. 1 не води до спиране на срока по чл. 76, ал. 1.

(3) Решението за изменение или за отказ за изменение на разрешителното може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 78

(1) Молба за подновяване на разрешително се подава пред органа, който го е издал, най-рано 3 години и най-късно 3 месеца преди изтичане срока на разрешителното.

(2) Когато молбата по ал. 1 е подадена своевременно и не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на първоначалното разрешително.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.

Чл. 79

(1) Действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при:

1. прекратяване на правото на водоползвателя и/или ползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водният обект, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;

2.

3. смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице;

4. естествено или изкуствено изчезване на водния обект;

5. неупражняване на правата, произтичащи от разрешителното в определен срок, посочен в самото разрешително.

6. настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, правещи невъзможно използването му;

7. ежегодното преразглеждане на разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, когато се установи, че годишният обем за изземване от предходната година е надвишил годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително.

(3) Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, органът по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име.

(4) Ако молителите не отговарят на условията за издаване на разрешителното, органът по чл. 52, ал. 1 отказва преиздаване на разрешителното на тяхно име. Когато лицата са се възползвали от правото за използване на водите в срока до получаване на решението, те заплащат дължимите за това такси по чл. 194.

(5) При неспазване на срока по ал. 2 разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново разрешително по общия ред.

(6) Лицата по ал. 2, които се възползват от правото за използване на водите преди издаване на разрешителното по ал. 5:

1. са в нарушение на чл. 44 или 46;

2. дължат такса за реализираното използване на водите.

(7) Прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194.

Чл. 79а

(1) Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия:

1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година;

2. осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;

3. нарушаване условията на разрешителното;

4. неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок;

5. неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването;

6. установено неблагоприятно въздействие върху условията на корабоплаването по река Дунав вследствие на изземване на наносни отложения от река Дунав съгласно разрешителното, издадено по чл. 52, ал. 1, т. 2;

7. при промяна на корабоплавателния път в случаите, когато при новото трасе на пътя се създават предпоставки за застрашаване сигурността на корабоплаването поради близостта на обекта – предмет на разрешителното, издадено по чл. 52, ал. 1, т. 2.

(2) Отнемането може да се отнася до част от водовземането и/или ползването, в който случай органът по чл. 52, ал. 1 определя тази част.

Чл. 80

(1) В случай на отнемане или прекратяване на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 може да определи срок на титуляра на разрешителното да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водоизточника или на водния обект.

(2) В срок 7 дни решението по ал. 1 се изпраща на съответния областен управител.

(3) След изтичане на срока по ал. 1 областният управител може да нареди извършването на предписаните действия за сметка на водоползвателя.

(4) Ако запазването на съоръженията за водоползване е в обществен интерес, органът по чл. 52, ал. 1, прави мотивирано искане за отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 81

В случай на прекратяване на правото на водоползване и/или ползване съответните сервитутни права се прекратяват.

Чл. 82

Решението на органа по чл. 52, ал. 1 за отнемане на правото на водоползване и/или ползване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83

(1) Правата на водоползване, произтичащи от разрешителното, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването на разрешителното.

(2) Ограничаването по ал. 1 се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.

(3) Ограничаването на водоползването и/или ползването се налага независимо от процедурата по раздел III на тази глава.

Чл. 84

(1) Ограничаването на водоползването се извършва с решение на органа, издал разрешителното.

(2) Решението по ал. 1 изменя лимити за водоползване за определен период от време.

(3) Лимитите по ал. 2 са пределно допустими обеми за отнемане на вода, които се определят за един или повече водоползватели.

(4) Срокът за ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи ограничаването.

Чл. 85

При определянето на лимитите се отчита състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.

Чл. 86

При възникване на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на населението в отделни райони на страната, Министерският съвет може да определи ограничения за използване на водите, засягащи всички водоползватели и ползватели в района, както и техните абонати, ако има такива.

Чл. 87

В случаите по този раздел засегнатите водоползватели, ползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди.

Чл. 88

(отменен)

(1) Водно сдружение е доброволно сдружение на физически или юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват водностопанска дейност.

(2) Водни сдружения се учредяват за следните цели:

1. водоснабдяване и канализация, напояване, хидроенергетика, отводняване;

2. изграждане, поддържане и използване на водностопански системи или отделни водохранилища, рибни стопанства и др.;

3. укрепване и поддържане на леглата и бреговете на реките в съответствие с нормативните изисквания, залесяване на басейните и други дейности за регулиране оттичането на водите и предотвратяване на наводнения;

4. други дейности, насочени към рационалното използване и опазване на водите, водните обекти, водните екосистеми и крайбрежните заливаеми ивици на реките, чрез изграждане, поддържане и използване на съоръжения за пречистване на замърсени води;

5. провеждане на мероприятия и изграждане на съоръжения с цел опазване и съхранение на водните екосистеми.

(3) Водни сдружения се образуват за една или няколко от целите, посочени в ал. 2.

Чл. 89

(отменен)

(1) Водните сдружения са юридически лица.

(2) Условията и редът за учредяването, управлението и дейността на водните сдружения за напояване и отводняване, както и за безвъзмездното прехвърляне за ползване или в собственост на сдруженията на обекти от напоителната инфраструктура, се уреждат с отделен закон.

(3) Водните сдружения за други цели по чл. 88, ал. 2 могат да съществуват под формата на кооперации или търговски дружества.

Чл. 90

(отменен)

(1) Чл. 90. (1) Членове на сдружение за напояване могат да бъдат физически и юридически лица, собственици и упълномощени от собствениците ползватели на земеделски земи, разположени на територията на сдружението, които имат интерес от дейността на сдружението.

(2) Учредителите на водно сдружение не могат да имат повече права от останалите членове.

Чл. 91

(отменен)

(1) Собственици на водностопански системи могат да предоставят право на ползване върху системите или технологично обособени части от тях на водни сдружения във връзка с предмета на дейност на сдружението за срок не по-дълъг от 10 години.

(2) Сдружението, получило право на ползване, може при необходимост да извършва реконструкция, довършителни и подобрителни работи със съгласието на собственика и ако това не нарушава основните функции на системата.

(3) Сдружението отговаря за техническото състояние и сигурността на водностопанската система или технологично обособената част от нея, за която е получило право на ползване.

(4) Ползвателите на водностопанските системи или съоръжения нямат право да ги преотстъпват за ползване на други лица.

(5)

(6) Предоставеното право на ползване по ал. 1 е възмездно.

Чл. 92

(отменен)

В изпълнение на правомощията по този закон министърът на околната среда и водите и министърът на съответното отраслово министерство могат да изискват отчет за работата на сдружението.

Чл. 93

Преценката на целесъобразността за откриване на процедура за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се съобразява със:

1. влезли в сила водностопански планове;

2. съществуващи водностопански отношения в разглеждания обхват.

Чл. 94

Когато компетентните органи започнат служебно процедура за предоставяне на концесия за съществуващи или за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения, в „Държавен вестник“ се обнародва съобщение, в което се посочват:

1. водите или водните обекти, свързани с предмета на концесия;

2. инвестиционното намерение и предполагаемата стойност на строителството;

3. размерът на държавното участие, ако се предвижда.

Чл. 95

Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.

Чл. 96

(1) Към предложението за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се прилага допълнително водностопански анализ, съдържащ:

1. предвиждания за съответните територии и акватории съгласно влезли в сила устройствени и водностопански планове;

2. данни от водностопанския кадастър относно обекта на концесия;

3. воден и водностопански баланс;

4. схеми и варианти с основните параметри на обекта на концесия;

5. технико-икономически обосновки и оценки.

(2) Водностопанският анализ по ал. 1 и проектът на решението за предоставяне на концесия задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите преди внасянето на предложението в Министерския съвет.

(3) Към предложението за предоставяне на концесия за минерални води – изключителна държавна собственост, се представя и становище на общината, на чиято територия се намират минералните води.

Чл. 96а

(отменен)

(1) Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.

(2) Разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община, се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал. 1.

(3) Предложението за предоставяне на концесия по ал. 1 и на разрешението за дейност по ал. 2 се прави от органа по чл. 10, ал. 1 след решения за съгласие на общинските съвети на общините, на чиято територия се намират съоръженията и за които се иска разрешението.

(4) В решението по ал. 3 общинският съвет може да постави специфични изисквания по отношение на концесията и/или разрешението, както и за развитието на водоснабдителната система на територията на съответната община.

(5) Председател на комисията за провеждане на търга или конкурса е органът по чл. 10, ал. 1.

(6) В комисията по ал. 5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, на органа по чл. 10, ал. 1 и на Министерството на околната среда и водите.

(7) Представителите на общините в комисията по ал. 5 и техните правомощия се определят с решение на съответния общински съвет.

(8) Решенията на общинските съвети по ал. 3 и 7 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

(9) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор.

(10) Собствениците запазват всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпени с договора за концесия.

(11) Разпределението на концесионното възнаграждение между собствениците на обекта на концесия е пропорционално на частта на тяхната собственост и се определя с решението на Министерския съвет.

(12) Концесионните договори за В и К услугите се изготвят в съответствие с изискванията на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 97

(1) Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, е задължено да приведе и поддържа хидротехническите съоръжения в добро техническо състояние.

(2) Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, не може да възпрепятства други дейности в обхвата на обекта на концесията, разрешени по реда на този закон.

Чл. 98

При предоставяне на концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.

Чл. 99

При учредяване на концесия за минерални води концесионерът има право да предоставя водни услуги при условия, определени в концесионния договор.

Чл. 100

(отменен)

При предоставяне на концесия за минерални води титулярът на разрешителното за изграждане на водовземно съоръжение получава концесия чрез конкурс с предимство при равни други условия, ако е собственик на имота, в който е разположено водовземното съоръжение.

Чл. 101

(1) Концесионерът има право да ползва безплатно информацията, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) След прекратяване на концесията цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, събрана допълнително от концесионера, се предоставя на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 102

(отменен)

Решението за предоставяне на концесия на публична държавна собственост, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция на водоснабдителните, канализационните хидротехническите и хидромелиоративните системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите и извън границите на населените места, се взема след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

Чл. 103

(1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.

(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.

Чл. 104

(1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.

(2) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти – публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.

Чл. 105

Законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване.

Чл. 106

При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:

1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;

2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;

3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот;

4. титулярът на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;

5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;

6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;

7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;

8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:

Чл. 107

(1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.

(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.

Чл. 108

(1) Собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти.

(2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти.

Чл. 109

(1) Ако бреговете или съоръженията за задържане на води в господстващия имот са в състояние, което не осигурява защита от влиянието на водите, собственикът му е длъжен да извърши необходимите строителни работи така, че собственикът на служещия имот да не претърпи никаква вреда.

(2) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица.

(3) Правилото по ал.2 се прилага и когато в имот в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти.

(4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията или образуването на натрупвания.

Чл. 110

(1) Собственикът, през недвижимия имот на който минава водно течение, може да го ползва според изискванията на закона, без да нарушава същото право на собственика на по-ниско разположения недвижим имот.

(2) В случая по ал. 1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за водоползване и без да нанася вреда на собственика на по-високо разположения имот.

Чл. 111

Собственикът на воден обект разполага с водите му, без да нанася вреди на съседни недвижими имоти.

Чл. 112

(1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.

(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не поголям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.

(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение.

Чл. 113

(1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения.

(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с една пета.

Чл. 114

Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните правила:

1. титулярът на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот;

2. ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водоползване, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това;

3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляра на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си вследствие на водопрекарването.

Чл. 115

Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не е уговорено.

Чл. 116

(1) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети.

(2) Опазването от замърсяване и увреждане е предприемането на мерки за намаляване на негативните въздействия върху естественото физично, химично и биологично състояние на водите и водните обекти.

4. надморска височина на допустимото понижение на водното ниво за всяко подземно водно тяло или за част от водно тяло;

5. ежегодно естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела въз основа на актуални хидроложки и хидрогеоложки данни;

6. ежемесечно общото черпене от подземните водни тела и свободните водни обеми;

7. динамичните запаси на твърдия отток на реките;

8. ограничения при издаването на разрешителни за:

Чл. 117

(1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките.

(2) Оттокът по ал. 1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 135 ал. 1, т. 1.

(3) За целта по ал. 1 се прилагат следните мерки:

1. ограничаване на степента на регулиране на оттока;

2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;

3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг;

4. въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водоползване и ограничаване на вече издадените разрешителни;

5. провеждане на залесителни мероприятия.

(4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно.

Чл. 118

(1) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:

1. забрана за изпускане на опасни вещества в количества, които застрашават живота и здравето на хората и биологичното разнообразие във водните обекти;

2. ограничаване изпускането на вредни вещества;

3. определяне на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води;

4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;

5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;

6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;

7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.

(2) За целта по ал. 1 се разработват и утвърждават:

1. проекти за категоризация на повърхностните и на подземните води във водните обекти или в части от тях;

2. програми за намаляване на замърсяванията на водите и водните обекти.

(3)

Чл. 118ж

(1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

1. при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи;

2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;

3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;

4. когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове;

5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.

(2) Ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се разрешава само на местата, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а.

(3) Не се разрешава ползване на воден обект за изземване на наносни отложения на определените места по ал. 2, когато:

1. годишният обем за изземване надвишава годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка;

2. изземването създава опасност от прекъсване на изградените диги на реката или от нарушаване стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.

(4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен:

1. корекции в населени места;

2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката;

3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци;

4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в река Дунав;

5. когато са за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 118з

Мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък:

1. където наносните отложения са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението;

2. на по-малко от 500 м преди и след:

3. където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

4. където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, с изключение на дейностите по поддръжка на съществуващите корекции на реки;

5. на по-малко от 3 км преди и след пункт за мониторинг на водите на река Дунав, освен в случаите при построяване и поддържане на хидротехнически съоръжения и фарватера, и в случаите на доказване, че изземването не намалява качеството на мониторинга.

Чл. 119

(1) Категоризацията на водите във водни обекти, съдържащи повърхностни води, се извършва според тяхното предназначение и с оглед поддържането на водните екосистеми, като се вземат предвид и съществуващите права на използване и наличното натоварване.

(2) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества, както и с цел намаляване на нивото на пречистването на водите за постигане на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3.

(3) Категоризацията на подземните води се извършва според тяхното предназначение, като се вземат предвид генетичните фактори за формиране на качествата им, както и според тяхната уязвимост.

Чл. 120

При издаването на разрешителни за ползване на водния обект за заустване на отпадъчни води вписаните условия и изисквания в съответните разрешителни, в това число индивидуални емисионни ограничения, имат за цел да се осигури приетата категоризация по чл. 119, както и условия за тяхното постигане.

(4) При определяне на мерките за предотвратяване на замърсяването от дифузни източници се прилага регулиране, като се вземат предвид най-добрите екологични практики, посочени в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 5, 11, 12 и 17 и в наредбата по чл. 119 от Закона за опазване на околната среда и всяко друго приложимо законодателство в областта на околната среда.

Чл. 121

(1) За отпадъчните води от различни видове производствени дейности, включително и за отпадъчните води от пречиствателните станции на населените места, се определят емисионни норми, изразени като пределно допустими концентрации или масови товари.

(2) Показателите и емисионните норми за тях се определят с наредбата по чл. 135, т. 12 въз основа на видовете дейности, от които се формират отпадъчните води, като се отчитат и изискванията на най-добрите техники, доколкото това е възможно и целесъобразно.

Чл. 122

Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12, когато това е необходимо за:

1. постигане на целите за опазване на околната среда;

2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн;

3. постигане на определените с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18 стандарти за качество.

Чл. 123

Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти.

Чл. 124

За спазване на имисионните и емисионните изисквания контролните органи извършват необходимите проверки, анализи и други дейности, осигуряващи достоверността на резултатите от наблюденията и проверките.

Чл. 125

(1) В канализационната система не могат да се включват производствени отпадъчни води, съдържащи вещества в нарушение на условията и изискванията на издаденото разрешително за ползване на водния обект за заустване на отпадъчни води, както и когато условията и изискванията не се нарушават, но се нарушава сигурността на канализационната система и ефективността на пречиствателните съоръжения.

(2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция.

(3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води.

(4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване, и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди.

(5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярът на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция.

Чл. 126

(1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.

(2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал. 1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите.

(3) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции, от които може да се осъществява заустване в повърхностни води, се пломбират в затворено състояние от РИОСВ. Нарушаването на пломбите се допуска след уведомяване и съгласие на РИОСВ.

Чл. 127

(1) При проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води.

(2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими.

(3) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции се проектират и осигуряват със затворни съоръжения, а когато заустват в повърхностни води, се пломбират при условията на чл. 126, ал. 3.

Чл. 128

(1) При издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води условията и изискванията на разрешителното включват индивидуалните емисионни ограничения.

(2) Срокът на разрешителното за заустване на отпадъчни води е три години.

(3) Заявителят за разрешителното трябва да представи план за намаляване на замърсяването на изпусканите води, когато за изпълнение на условията и изискванията по ал. 1 е необходим известен период от време, но не по-дълъг от пет години.

(4) Планът по ал. 3 определя мероприятия и срокове за достигане на необходимите индивидуални емисионни ограничения.

(5) При неспазване на условията на плана по ал. 3 издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води може да се измени или отнеме.

Чл. 129

(1) Около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели, се установяват санитарно-охранителни зони.

(2) Редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони се определят с наредбата по чл. 135, т. 6.

Чл. 130

(1) Пречиствателните съоръжения и канализационните системи се експлоатират при спазване на изискванията на този закон.

(2) Лицата включително ВиК оператори, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл. 174.

(3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал. 2.

Чл. 131

(1) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта – източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Гражданска защита.

(2) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал. 1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите и ползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.

Чл. 132

Лицата, от стопанската дейност на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система.

Чл. 133

(1) Отвеждането на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в подземните води се забранява или ограничава в зависимост от степента на опасност, която създават те. Степента на опасност, както и редът и начинът за отвеждането се определят с наредбата по чл. 135, т. 2.

(2) При извършването на сондажни, минни, строителни и други дейности се забранява създаването на предпоставки за изкуствено смесване на подземни води с различни качества.

(3) Изграждането на обекти или на части от тях на територията на незащитени, силно уязвими водоносни хоризонти, както и интервенция в тях се извършват само при условие, че се гарантира опазването на подземните води от замърсяване и изтощаване.

Чл. 134

В крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на водохранилищата се забранява:

1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци;

2. строителство на животновъдни ферми;

3. строителство на стопански и жилищни постройки;

4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника;

5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система.

6. изхвърлянето на отпадъци.

Чл. 135

(1) За поддържане на количеството и необходимото качество на водите:

1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките;

1а. Министерският съвет приема наредба за ползването на повърхностните води;

2. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;

3. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

4. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

5. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

6. Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;

7. министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за управление качеството на водите за къпане;

8. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните издават наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми черупкови организми;

9. министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води;

10. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за качеството на крайбрежните морски води;

11. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;

12. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават наредба за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;

13. министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;

14. министърът на околната среда и водите издава наредба за мониторинг на водите;

15. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи;

16. министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните издават наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури.

17. Министерският съвет приема наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители;

18. Министерският съвет приема наредба за стандарти за качество на околната среда за основни физикохимични и специфични замърсители за оценка на състоянието на повърхностните води;

19. Министерският съвет приема наредба за опазване на околната среда в морските води;

20. министърът на околната среда и водите издава наредба за класификационната система за екологичното състояние и екологичния потенциал на повърхностните води;

21. министърът на околната среда и водите издава наредба за техническите спецификации за химичен анализ и мониторинг състоянието на водите.

(2) За опазване и управление на водите при оценка на състоянието и за постигане и поддържане на добро състояние на водите се спазват изискванията на ръководствата от общата стратегия за прилагане правото на Европейския съюз.

(3) Ръководствата по ал. 2:

1. се адаптират от научните институти при Българската академия на науките съобразно природните и икономическите условия в България;

2. се одобряват със заповед на министъра на околната среда и водите не по-късно от 6 месеца след публикуването им в информационната система за водите в Европа.

(4) Ръководствата по ал. 2, методиката по ал. 1, т. 1 и методиките, издадени на основание на този закон и на подзаконовите актове към него, се публикуват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.

Чл. 136

Министрите, посочени в чл. 135, т. 11, издават инструкции за показателите, които определят най-добрите налични технологии за опазване на водите от дейностите, за които отговарят.

Чл. 137

(1) Защитата от вредното въздействие на водите включва:

1. защита от наводнения;

2. защита от ледови явления;

3. защита на руслата и бреговете на реките от ерозия;

4. защита на бреговете от вълново въздействие;

5. защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води;

6. защита на водосборните басейни от водна ерозия;

7. защита от изкуствен самоизлив на подземни води.

8. защита от предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони;

(2) Наводненията могат да са:

1. природни наводнения, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване;

2. техногенни наводнения, които са причинени от други влияния – при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение.

Чл. 138

(1) Защитата по чл. 137 е оперативна и постоянна.

(2) Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, и се ръководи от органите на Гражданска защита.

(3) Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения и се съгласуват с органите на Гражданска защита. Органите на Гражданска защита могат да предписват изработване на аварийни планове, ако няма такива или актуализиране на аварийните планове.

(4) Постоянната защита включва:

1. изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения;

2. създаване и поддържане на системи за наблюдения, прогнози и предупреждения;

3. регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване;

4. дейности за защита на водосборните басейни от водна ерозия;

5. поддържане проводимостта на речните русла.

6. изграждане и поддържане на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие;

7. мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация;

8. поддържане на условията за корабоплаване по река Дунав.

Чл. 138а

(1) Министърът на вътрешните работи с наредба определя съдържанието на аварийните планове по чл. 131, ал. 1 и чл. 138, ал. 3.

(2) Собствениците или ползвателите на водни обекти са длъжни да осигурят достъпа на силите и средствата за изпълнението на аварийните планове, както и да поддържат в изправност средствата за комуникация.

(3) Областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти.

Чл. 138б

При спор за собствеността на язовир областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 139

(1) Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.

(2) Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.

(3) Когато и други лица имат полза от съоръженията по ал. 1, дължат част от разноските съразмерно на получените или очакваните ползи.

(4) Когато разрешителното за изграждане на съоръженията по ал. 1 бъде издадено след фактическото установяване на дейност, която търпи вреди от строителството и експлоатацията на съоръженията, собственикът им е длъжен да обезщети причинените вреди.

Чл. 140

(1) Системите по чл. 138, ал. 4, т. 2 се поддържат от държавата.

(2) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 3, 4, 5, 6 и 7 се контролират от басейновите дирекции.

(3) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5 се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условие че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, и включват:

1. почистване на речните легла от строителни и битови отпадъци;

2. премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета;

3. опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност;

4. премахване на незаконни постройки, огради, складирани материали и други от границите на речните легла;

5. премахване на незаконни водовземания и подприщващи съоръжения.

(4) Когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия:

1. кметът на общината назначава със заповед междуведомствена комисия, включваща представители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, съответната басейнова дирекция, съответната РИОСВ, Изпълнителната агенция по горите, общината, експерти-еколози и други технически лица;

2. кметът на общината ежегодно със заповед определя участъците от реката, чиято проводимост е намалена по причини, изискващи дейностите по ал. 3, въз основа на констативен протокол, получен чрез оглед от общинската администрация на състоянието на речните легла в границите на населените места;

3. междуведомствената комисия по т. 1:

4. кметът на общината:

(5) Когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана територия, дейностите по ал. 4 се организират и координират от съответния областен управител, който:

1.

2. одобрява констативния протокол и програмата по ал. 4, т. 3, буква „д“, а контролът по спазването на определения обем съгласно утвърдения проект се осъществява от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол;

3. възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за изпълнение на програмата по ал. 4, т. 3, буква „д“ по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол.

Контролът по отношение на добития дървен материал и годността му за ползване се извършва от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол.

Актовете за нарушения при упражняване на правомощията по чл. 191, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител.

Наказателните постановления по ал. 9 се издават от съответния областен управител.

(6) Когато при огледа се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло освен дейностите по ал. 3 е необходимо и изземване на наносни отложения:

1. в междуведомствената комисия по ал. 4 и 5 участва и представител на съответната басейнова дирекция;

2. обемът на наносните отложения, които трябва да бъдат иззети, и срокът за извършване на дейността се определят по експертна оценка от междуведомствената комисия;

3. за иззетите наносни отложения лицето, извършило почистването, заплаща такса, определена с тарифата по чл. 194, ал. 6, която постъпва по сметка на съответната община;

4. кметът на общината превежда събраните такси по т. 3 по сметката на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

(7) Отстраненият от речното легло дървен материал:

1. когато е годен за ползване, се предава безвъзмездно за разпореждане на кметовете, които го предоставят безвъзмездно за огрев на доброволците по чл. 39 от Закона за защита при бедствия съобразно тяхното участие при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, както и на лица, включени в съответните социални програми;

2. когато е негоден за ползване, се раздробява механизирано и се извозва на определено депо за строителни или за битови отпадъци.

Чл. 141

(1) Собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища, са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност.

(2) Министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в срок две години издават наредба за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

(3) Специфичните изисквания към експлоатацията на малките язовири се определят с Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97 от 2004 г.), издаден от министъра на земеделието и храните.

(4) Задълженията по ал. 1 имат и собствениците на водохранилища, чиято степен на затлачване не позволява по-нататъшното им използване по предназначение. В този случай собственикът изготвя и изпълнява проект за рекултивация.

Чл. 142

При изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява предварително съответните общински администрации басейнови дирекции и органите на Гражданска защита, а за трансграничните реки – и граничната полиция.

Чл. 143

За защита от вредното въздействие на водите се забранява:

1. нарушаването на естественото състояние на руслата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

2. намаляването на проводимостта на речните русла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;

3. използването на речните русла като депа за отпадъци, земни и скални маси;

4. извършването на строежи над покритите речни участъци;

5. съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната сила на водата при наводнения.

Чл. 144

По дигите се забранява:

1. преминаването с превозни средства извън определените за това места;

2. обработването и нарушаването на повърхността им;

3. поставянето на стълбове или знаци;

4. засаждането на дървета и храсти;

5. преминаването на домашни животни извън определените за това места;

6. строеж на кладенци или рибарници;

7. изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети.

Чл. 145

При опасност от наводняване, предизвикано от преминаване на големи водни количества вследствие на непредвидими обстоятелства, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната басейнова дирекция може да нареди на съответния водоползвател и/или ползвател да извърши необходимите работи по бреговете на водните обекти независимо от вписаните в разрешителното условия, ако няма друга възможност за предотвратяване на вредните последици.

Чл. 146

(1) Забранява се разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и сервитута на хидротехническите съоръжения.

(2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Чл. 147

Водите на територията на Република България се управляват като общонационален неделим природен ресурс при спазване на следните основни принципи:

1. определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми;

2. спазване на принципа на солидарността и обществения интерес чрез осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление: държавна администрация, общинска администрация, водоползватели и екологични организации;

3. прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и други икономически регулатори при използване и опазване на водите.

Чл. 148

(1) Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво.

(2) Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България.

(3) Определените с този закон речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната и са основа и за управление на околната среда на басейнов принцип.

(4) Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за ползване и опазване на водите и водните обекти.

Чл. 149

(1) Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни и Национален водностопански план.

(2) Плановете по ал. 1 са публични и обвързани с други планове в обхвата на съответното териториално ниво, включително с плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове.

(3) Планове, които не са съобразени с този закон и с водностопанските планове, могат да бъдат изменяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Чл. 150

Органите за управление на водите на национално ниво са Министерският съвет и министърът на околната среда и водите, а органите за управление на водите на басейново ниво са директорите на басейновите дирекции.

Чл. 151

(1) Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на водния сектор.

(2) За управлението на национално ниво:

1. Министерският съвет:

2. министърът на околната среда и водите:

Чл. 152

(1) Определят се следните райони за басейново управление на водите:

1. Дунавски район с център Плевен – обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки и водите на река Дунав;

2. Черноморски район с център Варна – обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив – за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда Бяла река;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград – за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат.

(2) Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница,.

Чл. 153

За басейновото управление на водите в районите по чл. 152 се създават:

1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите;

2. басейнови съвети.

Чл. 154

(1) Басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(3) Директорът на басейновата дирекция провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво.

(4) Директорът на басейновата дирекция ежегодно представя на министъра на околната среда и водите план и доклад за дейността на дирекцията.

(5) Дейността на басейновите дирекции се координира и контролира от Министерството на околната среда и водите.

Чл. 155

Директорът на басейновата дирекция:

1. установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър на общините;

2. разработва:

3. издава разрешителните по този закон;

4. осъществява дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво;

5. води водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни;

6. събира таксите за разрешителните,;

7. контролира спазването на условията и изискванията на издадените разрешителни и на условията на предоставените концесии, регламентирани от този закон;

8. извършва надзор над контролно-измервателните устройства на хидротехническите съоръжения и системите за следене на сигурността им;

9. осъществява надзор върху състоянието на водностопанските системи и съоръжения, издава предписания и контролира тяхното спазване;

10. стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;

11.

21. извършва оценката на състоянието на водните тела;

22. издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон;

23. издава становище за допустимост на инвестиционни намерения за съответствието им с плана за управление на речния басейн и плана за управление на риска от наводнения.

Чл. 156

(1) Басейновият съвет е държавнообществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция.

(2) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, териториалната администрация, водоползвателите и екологичните организации в обхвата на басейна, както и представители на научни организации, имащи отношение към водните проблеми.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на басейновия съвет се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(4) За своята дейност членовете на басейновия съвет не получават възнаграждение.

Чл. 157

(1) Водностопанските планове са основа за управление на водите на национално и басейново ниво.

(2) Разработването на водностопанските планове има за цел:

1. да анализира състоянието на водите и водните ресурси и възможностите за тяхното развитие;

2. да оптимизира и прогнозира настоящите и бъдещите потребности от вода;

3. да определи изискванията към количеството и качеството на водите и към мрежите за мониторинг;

4. да съпостави потребностите от вода с наличните водни ресурси;

5. да предложи алтернативи за задоволяване на потребностите от вода, за подобряване качеството на водите и за защита от вредното им въздействие;

6. да обоснове необходимите инвестиции и приоритети.

(3) За постигане на целите по ал. 2 се разработват:

1. планове за управление на речните басейни;

2. Национален водностопански план.

Чл. 158

(1) При разработване на водностопанските планове се ползват прогнозни разработки за нуждите от вода за различните сектори на икономиката и за административно-териториалните единици.

(2) Ведомствата и научните институти с бюджетно финансиране и водоползвателите, чиято дейност оказва значимо въздействие върху състоянието на водите, са длъжни да осигуряват безвъзмездно необходимата налична информация за:

1. разработване и актуализиране на плановете за управление на речните басейни;

2. оценката на риска от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, и

3. изпълнението на съответните мерки в действащите планове по т. 1 и 2.

(3) Форматът и сроковете за предоставяне на информацията се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 159

Плановете за управление на речните басейни са със срок на действие шест години и съдържат:

1. анализ и оценка на хидрографските, хидроложките, хидрогеоложките и други характеристики, както и обща оценка на водните ресурси;

2. анализ и оценка на демографските и икономическите фактори, степента на антропогенно натоварване и тяхното въздействие върху състоянието на водите и околната среда;

3. дългосрочни прогнози върху потребностите от вода при различни варианти на развитие;

4. оценка на водностопанските баланси при различни варианти на развитие, както и на необходимостта от съвместно използване на водните ресурси на съседни басейни;

5. вариантни схеми за по-рационално използване на водните ресурси, опазване на водите и защита от вредното им въздействие;

6. програма за опазване и възстановяване на качеството на водите;

7. анализ и оценка на риска от инцидентно замърсяване;

8. условия, произтичащи от други влезли в сила планове за същата територия;

9. резервни източници за питейно-битово водоснабдяване на населението;

10. зоните за защита на водоизточниците и водните екосистеми;

11. анализ и оценка на експлоатацията на мрежите за мониторинг и програма за развитие на системата за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;

12. схеми за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения;

13. инвестиционен анализ и необходими инвестиции за реализиране на плана;

14. други изисквания, съобразени със спецификата на речния басейн.

Чл. 159а

Предварителната оценка на риска, оценката и решенията по чл. 146б се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години.

Чл. 160

(1) Процедурата за изработване на плана за управление на речен басейн се открива със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Със заповедта се определят срокът и мястото, където заинтересуваните лица могат да представят своите предложения за съдържанието на плана.

Чл. 161

(1) Басейновата дирекция изготвя задание за разработване на план за управление на речен басейн, съобразен с изискванията на чл. 159.

(2) Заданието се изпраща за становище на басейновия съвет, на заинтересуваните ведомства, на съответните областни администрации и на Висшия консултативен съвет по водите.

(3) Заданието се утвърждава от министъра на околната среда и водите.

Чл. 162

(1) Планът за управление на речния басейн се подлага на обществено обсъждане, организирано и проведено от директора на басейновата дирекция.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват на видно място в общините на територията на речния басейн.

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 163

(1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се предоставя за становище на басейновия съвет.

(2) Планът се утвърждава от министъра на околната среда и водите след съгласуване със заинтересуваните ведомства и след разглеждането му от Висшия консултативен съвет по водите.

Чл. 164

Националният водностопански план се разработва във варианти, за срок на действие 12 години и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на водните и водностопанските баланси по речни басейни и общо за страната;

2. прогноза на водните и водностопанските баланси за срока на действие на плана;

3. необходимост от преразпределяне на води между речни басейни;

4. програма за развитие на Националната система за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;

5. схеми и условия за реализиране на плана;

6. координиране на плановете по речни басейни;

7. мерки за изпълнение на поети международни ангажименти;

8. обосновка на националните приоритети и необходимите инвестиции;

9. мониторинг и контрол за изпълнението на плана.

Чл. 165

(1) Министерството на околната среда и водите изготвя задание за разработване на Националния водностопански план.

(2) Заданието по ал. 1 се разработва, като се вземат предвид плановете за управление на речните басейни.

(3) За разработването на заданието министърът на околната среда и водите провежда обсъждания и консултации със заинтересуваните министерства, с областните управители, с браншови и екологични организации, а при необходимост и с кметовете на общините.

(4) Заданието се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 166

(1) Министърът на околната среда и водите организира и провежда обществено обсъждане на Националния водностопански план.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват чрез обнародване в „Държавен вестник“.

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 167

(1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се изпраща за становище на заинтересуваните ведомства.

(2) Висшият консултативен съвет по водите:

1. разглежда разработения Национален водностопански план и становищата по ал. 1;

2. предлага на министъра на околната среда и водите вариант за внасяне в Министерския съвет.

(3) Министерският съвет приема Националния водностопански план.

Чл. 168

Изменението на плановете по този раздел се извършва по реда на тяхното съставяне.

Чл. 169

(1) Националната система за мониторинг на водите е комплекс от специфични контролно-измервателни, аналитични и информационни дейности, които дават възможност за оценки и прогнози за количеството и качеството на водите.

(2) Системата по ал. 1 има за цел оценка на актуалното състояние на количеството и качеството на водите, включително и на отпадъчните води, своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне на степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за използване и опазване на водите.

(3) Целта по ал. 2 се постига чрез постоянното наблюдение на метеорологичните, хидрогеоложките, хидроложките, хидробиологичните и хидрохимичните показатели.

Чл. 170

(1) Националната система за мониторинг на водите включва:

1. националната мрежа за валежи и повърхностни води, включително плаващи наноси;

2. националната мрежа за подземни води;

3. опорната брегова мрежа за Черно море;

4. контролно-информационна система за отпадъчните води;

5. експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторно-информационното обслужване по предходните точки.

(2) Мрежите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 включват пунктове и/или станции.

(3) Редът и начинът за създаване на мрежите и изпълнение на дейностите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 14.

Чл. 171

(1) Министърът на околната среда и водите организира и ръководи националната система за мониторинг на водите.

(2) Измерванията, наблюденията, полевите и лабораторните изследвания се извършват съгласно одобрените от министъра на околната среда и водите програми за мониторинг от Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Националния институт по метеорология и хидрология и от Института по океанология при Българската академия на науките, като:

1. Изпълнителната агенция по околна среда извършва мониторинга на:

2. Националният институт по метеорология и хидрология извършва мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток;

3. Институтът по океанология извършва мониторинга на екологичното и химичното състояние на морските води;

4. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ извършва мониторинга на количеството на водите на река Дунав.

(3) Данните по ал. 2 се обобщават и анализират за всеки район за басейново управление на водите от басейновите дирекции и са основа за оценката на състоянието на водните тела.

(4) Данните по ал. 2 се публикуват съответно на интернет страниците на Изпълнителната агенция по околна среда, Националния институт по метеорология и хидрология, Института по океанология и Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.

(5) Оценките по ал. 3 се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции за управление на водите, Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на околната среда и водите.

(6) Националният институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките извършва и научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток, включително:

1. извършва:

2. обработва и контролира информацията, изчислява водни количества и твърд отток и разработва оперативни хидроложки прогнози;

3. подготвя ежегодната оперативна оценка на ресурсите на повърхностните и подземните води;

4. разработва и поддържа система за единен обмен на информацията на басейново и национално ниво между Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, басейновите дирекции за управление на водите и Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките;

5. осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите, снеготопенето и наводненията във връзка с управлението на водите и защитата от вредното им въздействие;

6. извършва оценка на тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху ресурсите на повърхностните и подземните води на национално ниво;

7. извършва оценка на количеството на водите в повърхностните и подземните водни тела;

8. съставя националните водни и водностопански баланси;

9. осигурява необходимата информация и оценки за количеството на водите за изпълнение на:

10. стопанисва и поддържа пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на водите по чл. 13, т. 2, включително тези, включени в системите за ранно предупреждение, предназначени за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат наводнение.

(7) Оперативната информация по ал. 6, т. 1, буква „а“ и т. 5 се предоставя ежедневно в Министерството на околната среда и водите и в басейновите дирекции.

(8) Изпълнението на дейностите по ал. 2, т. 2 и 3 на Националния институт по метеорология и хидрология и Института по океанология при Българската академия на науките се финансира програмно целево от държавния бюджет по предложение на министъра на околната среда и водите.

(9) Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“:

1. извършва мониторинг на количеството на водите на река Дунав, включително:

2. изучава хидроморфоложкия и хидроложкия режим на река Дунав;

3. създава специализирани бази данни и карти за река Дунав.

Чл. 172

Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създават и поддържат частта от националната система за мониторинг на водите, отнасяща се за р. Дунав.

Чл. 173

(1) Оценките и прогнозите за количеството и качеството на водите по водни тела и по критериите, определени в този закон, се извършват, както следва:

1. набасейново ниво – от басейновите дирекции;

2. на национално ниво – от Изпълнителната агенция по околна среда и Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките.

(2) Данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите за количеството и качеството на водите се предоставят в Министерството на околната среда и водите и се публикуват в Бюлетин за състоянието на водите на Република България.

(3) Изискванията към оценките и прогнозите по ал. 1 и към съдържанието и периодичността на предоставяне на данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14.

Чл. 174

(1) Лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за:

1. количеството и качеството на водите;

2. количеството на отпадъчните води и концентрацията на емитираните замърсители.

(2) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията за направените измервания за период 6 години.

(3) Органите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 4 при осъществяване на контролните си функции имат право на достъп по всяко време до устройствата и съоръженията за мониторинг и до информацията по ал. 2.

(4) При прекратяване на правото на водоползване и/или ползване на водния обект информацията по ал. 2 се предава в съответната басейнова дирекция за съхранение.

(5) Лицата по ал. 1 ежегодно до 31 март предоставят на директора на басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ и на комплексно разрешително – и на директора на РИОСВ, резултатите от изпълнения през предходната година собствен мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителните по чл. 48, ал. 1, т. 12.

Чл. 175

(1) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на националната система за мониторинг на водите, както и на собствения мониторинг, са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

(2) Директорите на басейнови дирекции включват данните от собствения мониторинг при извършването на оценките за състоянието на водните тела и за ефективността от изпълнените мерки, предвидени в плановете за управление на речните басейни.

(3) Данните от собствения мониторинг и резултатите от извършения контрол на параметрите на разрешеното използване на водите са основание за определяне на таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване на водите.

Чл. 176

(1) Водностопанският кадастър осигурява данни за собствеността и състоянието на водните обекти и съдържащите се в тях води на територията на страната, както и за съществуващите водностопански системи и съоръжения.

(2) Кадастърът по ал. 1 се води с цел осигуряване на рационалното използване на водните обекти, тяхното възстановяване и опазване.

Чл. 177

(1) Данните за водностопанския кадастър характеризират състоянието на водите и водните обекти по качествени и количествени показатели, степен на тяхната изученост и използване.

(2) Данните по ал. 1 се актуализират в съответствие с данните от мониторинга по раздел IV.

Чл. 178

Водностопанският кадастър се води от басейновите дирекции и се обобщава в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 179

Водните обекти се регистрират в кадастъра по характеристики съобразно елементите им.

Чл. 180

(1) Водностопанският кадастър е публичен.

(2) Лицата могат да ползват данни от водностопанския кадастър срещу заплащане.

(3) Таксите за услугите по ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 181

Въз основа на данните от кадастъра се съставят водностопански баланси и оценки за състоянието на водите и водните обекти.

Чл. 182

(1) Регистрите по този раздел се водят от:

1. басейновите дирекции – за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 3;

2. министрите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват концесионния договор;

3. общинските администрации – по чл. 25, ал. 1 и чл. 41, ал. 3, т. 2 и за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 4.

4. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ – за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2;

5. генералния директор на Националния институт по метеорология и хидрология – за пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на водите.

(2) Басейновите дирекции регистрират и молбите за съответните водоползвания и/или ползвания.

Чл. 183

Министерството на околната среда и водите:

1. води регистър за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 1;

2. води регистър за предоставените концесии за води – изключителна държавна собственост;

3. обобщава регистрите по чл. 182, ал. 1.

Чл. 184

(1) Регистрите по този раздел са публични и се обявяват на интернет страниците на басейновите дирекции за управление на водите и на Министерството на околната среда и водите.

(2)

(3) Съдържанието на регистрите по чл. 182, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „г“, „д“, „е“ и „ж“, т. 3, 4 и 5 и чл. 183, т. 1 се определя с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2, 6 и 13.

Чл. 185

(1) Контролът по този раздел се провежда по отношение на спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни, изпълнението на програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни, планове и програми, имащи отношение към опазване на водите и околната среда.

(2) Контролът се осъществява по реда на този закон и Закона за опазване на околната среда.

(3)

Чл. 186

Контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за осъществяване на водоползване.

Чл. 187

(1) Министерството на околната среда и водите контролира:

1. количеството и имисионното състояние на водите;

2. спазването на процедурите и изискванията на закона при издаване на административните актове, предвидени в този закон;

3. спазването на условията по концесионните договори за води – изключителна държавна собственост;

4. прилагането на държавната политика за управление на водите на басейново ниво, изпълнението и ефекта от изпълнението на програмите от мерки;

5. спазването на предписания режим за ползване на водите на комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1.

(2) Министърът на околната среда и водите издава:

1. методика за оценка на водните ресурси;

2. методики за разработване на водните баланси на водоизточниците, на водностопанските баланси и националния баланс на водите;

3. методики за разпределение на водите на язовирите и за използване на водните ресурси;

4.

5. методика за анализ на разходите и ползите, използван за оценка на мерките в плановете за управление на риска от наводнение;

6. методика за оценка на риска от наводнения и критериите за значителните неблагоприятни последици по чл. 146а, ал. 2, т. 2 и значителния потенциален риск по чл. 146б, ал. 1, т. 1;

7. методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води.

Чл. 188

(1) Директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират:

1. състоянието и проводимостта на речните русла и на заустващите съоръжения във водоприемниците;

2. добива на инертни материали и други дейности в речните легла;

3. състоянието и правилната експлоатация на:

4. изпълнението на изискванията на издадените разрешителни по този закон с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води;

5. имисионното състояние на водите във водните обекти;

6. поддържането на минимално допустимия отток в реките;

7. замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и запови изпускания;

8.

12. графика за изпълнение на проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 лицата по ал. 1 имат право да изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, от държавни учреждения, организации, юридически и физически лица, както и да установяват самоличността на лица, когато има данни за нарушения по този закон, чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

(3) Информация за резултатите от извършената контролна дейност по ал. 1 се изпраща ежемесечно в Министерството на околната среда и водите.

(4) Информацията по ал. 3 съдържа всички установени обстоятелства и данни при извършените проверки, установените нарушения и направените предписания и се подготвя по одобрени от министъра на околната среда и водите образци.

(5) Информацията по ал. 3 се публикува на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 189

Министърът на здравеопазването контролира:

1. качествата на водите, предназначени за питейно-битови нужди;

2. качествата на минералните води, предназначени за пиене или използвани за профилактични, лечебни и хигиенни цели, включително и на бутилираните минерални води в търговската мрежа;

3. качествата на водите, предназначени за къпане.

Чл. 190

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси контролират състоянието на водните обекти и на водностопанските системи и съоръжения в рамките на своята компетентност.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролира ползването за транспортни цели на вътрешните морски води и водите на териториалното море и на водите на р. Дунав.

(3) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица контролират изработването на аварийните планове по този закон и изпълнението на предписанията по тях.

Чл. 191

Кметът на общината контролира:

1. изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и инсталациите за пречистване на битови отпадъчни води;

2. изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4;

3. изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водоползване от подземните води на територията на общината.

(3) Областните управители контролират техническото състояние на хидротехническите съоръжения – държавна собственост, на територията на съответната област.

Чл. 192

Икономическото регулиране на дейностите по използването, опазването и възстановяването на водите и водните обекти се осъществява на следните принципи:

1. защита на интересите на населението при ползването на вода за питейно-битови нужди и минерални води за пиене, лечебно-профилактични и рекреационни цели;

2. възмездност в зависимост от обема, количеството и качеството на ползваните и заустваните води;

3. причинителят плаща за нанесени щети, увреждания, замърсяване и други на води и водни обекти;

4. икономическо стимулиране за рационално ползване, опазване и възстановяване на водите и водните обекти.

Чл. 193

(1) Цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги.

(2) При образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества.

(3)

Чл. 194

(1) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация,, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса.

(2) Не се заплащат такси за водоползване за противопожарни нужди рибностопански дейности, както и за водоползване под 10 куб. м на денонощие по чл. 43, ал. 2, както и за водоползване от повърхностни води извън собствения имот за напояване на индивидуални стопанства с площ до 2 дка, в количество не по-голямо от 300 куб. м на декар месечно.

(3) Таксите по ал. 1 се определят с тарифа от Министерския съвет.

(4) Сдруженията за напояване, регистрирани по Закона за сдружения за напояване, имат право на преференциални такси за водоползване в размер не повече от 0,01 лв. на 100 куб. м съгласно тарифата по ал. 3.

(8) Таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси, възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите.

(9) Когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.

Чл. 194б

(1) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.

(3) Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по ал. 1 и съответствието й със:

1. резултатите от собствения мониторинг;

2. показанията на измервателните устройства, и

3. резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) Ако при проверката по ал. 3 се установи несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса.

(6) Непредставянето или ненавременното представяне на декларацията по ал. 1 е нарушение на правилата за деклариране и отчитане.

Чл. 195

(1) Заплащането за особено право на ползване върху води – изключителна държавна собственост, и водни обекти – публична държавна собственост, включва:

1. такса за регистриране;

2. концесионно възнаграждение.

(2)

Чл. 196

В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват:

1. таксите за водоползване и/или за ползване на водните обекти;

2. таксите за издаване на разрешителни по този закон;

3. таксите за услуги по чл. 180 и по чл. 184, ал. 2;

4. постъпленията от възстановяването на разходи съгласно чл. 199;

5. глобите, налагани за нарушаване разпоредбите на този закон;

6.

7. средства, предоставени по международни споразумения и програми;

8. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

9. постъпления от лихви;

10. обезщетения, получени от физически и юридически лица за нанесени от тях вреди по чл. 202;

11. други приходи на основание на нормативен акт.

Чл. 197

(1) Средствата по чл. 196 се разходват за:

1. изграждането, поддържането и експлоатацията на националната система за мониторинг на водите по чл. 170;

2. разработването и актуализирането на Националния водностопански план и на плановете за управление на речните басейни по чл. 149, ал. 1 и плановете за управление на риска от наводнения по чл. 146и, ал. 1;

3. дейността по контрола върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения съгласно раздел VII на глава десета;

4. проучвания и приложни научни изследвания по теми в обхвата на действие на закона;

5. пряко финансиране или съфинансиране на капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, за придобиване на нематериални дълготрайни активи и за основен ремонт, свързани с дейности и мероприятия в обхвата на действие на закона;

6. пряко финансиране или съфинансиране на дейности или мероприятия в обхвата на действие на закона, които нямат характер на капиталови разходи;

7. изграждане на съоръжения за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, за отвеждане и за пречистване на битовите отпадъчни води;

8. заплащане на услуги от научен и технически характер, експертизи и оценки, възложени от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3;

9. подпомагане издръжката на басейновите дирекции, както и разходите, свързани с материално-техническото осигуряване и текущата дейност на басейновите съвети;

10. други дейности, свързани с постигането на целите по чл. 2.

(2) Средствата по чл. 196 се разходват съгласно правилата за работа на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 198

(1) Финансирането на проекти, обекти и мероприятия в обхвата на действие на закона със средства от държавния бюджет се извършва и чрез предоставянето на целеви субсидии.

(2) Проекти, обекти и мероприятия с местно значение се финансират и със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства.

Чл. 198а

(1) Територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на В и К системи и за предоставянето на В и К услуги се разделя на обособени територии.

(2) Границите на обособената територия могат да се променят в зависимост от присъединяването или отпадането на общини от нея.

(3) Решенията за промяна на границите на обособената територия се приемат от общото събрание на асоциацията по В и К или от общинския съвет.

(4) Обособената територия прекратява съществуването си, когато общините в нея се присъединят към друга обособена територия.

(5) Решението за прекратяване на съществуването на обособената територия и за присъединяването на общини от нея към друга обособена територия се приема от общото събрание на асоциацията по В и К или от общинския съвет.

Чл. 198б

Управлението на В и К системите се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на В и К системите на национално ниво;

2. асоциацията по В и К, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на В и К системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини;

3. общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат В и К системи - собственост само на една община.

Чл. 198в

(1) Асоциацията по В и К по чл. 198б, т. 2 е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на съответната обособена територия.

(2) Асоциацията по В и К не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

(3) Органи на управление на асоциацията по В и К са:

1. общо събрание, което се състои от представители на държавата и общината/общините, определени по чл. 198е, ал. 1 - 3;

2. председател, който е представител на държавата.

(4) Асоциацията по В и К чрез общото събрание:

1. определя В и К оператора по реда на този закон или избира В и К оператор по реда на Закона за концесиите;

2. приема решение за сключване на договора с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на В и К услугата и поддържането на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения от В и К оператори;

3. изработва и приема регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на съответната обособена територия;

4. изработва и приема дългосрочна и краткосрочна инвестиционна програма към регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията на съответната обособена територия;

5. съгласува бизнес плана на В и К оператора;

6. разпределя между собствениците средствата, постъпили от концесионното плащане, ако такова е определено, или от В и К оператора по договора за предоставяне на В и К услуги, съобразно процентното съотношение на гласовете им, когато има повече от един собственик на В и К системите;

7. приема решения за промяна на границите на обособената територия;

8. приема решение за прекратяване съществуването на обособената територия и присъединяването на общините от нея в друга обособена територия;

9. изготвя и приема годишния си бюджет;

10. приема годишния отчет за дейността си.

(5) Председателят на асоциацията по В и К:

1. организира и ръководи дейността й и я представлява;

2. подписва договора с В и К оператора и други договори от името на асоциацията по В и К;

3. организира изпълнението на решенията на общото събрание на асоциацията по В и К;

4. утвърждава длъжностно разписание, сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите на асоциацията по В и К;

5. представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до края на януари доклад за дейността на асоциацията по В и К за предходната година;

6. организира контрола по изпълнението на договорите с В и К операторите;

7. изпълнява и други функции, възложени му с правилника за организацията и дейността на асоциацията по В и К по чл. 198е, ал. 7.

(6) Заседанията на общото сърание на асоциацията по В и К се свикват от председателя й.

(7) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват представителите на държавата и общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове.

(8) Когато в съответната асоциация по В и К участва държавата и повече от една община, държавата има право на 35 на сто от гласовете, а всички общини разпределят помежду си 65 на сто от гласовете, пропорционално на броя на населението им.

(9) Решенията на общото събрание на асоциацията по В и К се взимат с мнозинство от три четвърти от всички гласове, с изключение на решенията за промяна в границите на обособената територия, които се приемат с единодушие.

(10) Когато в съответната асоциация по В и К участват държавата и една община, решенията се взимат с единодушие.

(11) Дейността на асоциациите по В и К се подпомага от служители, назначени по реда на Кодекса на труда.

(12) Средствата, необходими за дейността на асоциацията по В и К, се осигуряват от държавата и от общините съобразно процентното съотношение на гласовете им.

(13) Средствата по ал. 12 са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на бюджетите на общините.

Чл. 198г

Общинският съвет в случаите на чл. 198б, т. 3:

1. определя В и К оператора по реда на този закон или избира В и К оператор по реда на Закона за концесиите;

2. приема решение за сключване на договора с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на В и К услугата и поддържане на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения;

3. контролира изпълнението на задълженията на В и К оператора съгласно договора;

4. изработва и приема регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на съответната обособена територия;

5. изработва и приема дългосрочната инвестиционна програма към регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията на съответната обособена територия;

6. съгласува бизнес плана на В и К оператора;

7. приема решения за промяна на границите на обособената територия.

Чл. 198д

(1) Асоциацията по В и К или общинският съвет могат да задължат В и К оператора да поема финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системите, когато:

1. такава възможност е предвидена в договора с В и К оператора;

2. средствата ще се използват за финансиране на проекти от одобрената инвестиционна програма към регионалните генерални планове или към генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж.;

3. финансовото състояние на В и К оператора позволява поемането и обслужването на задълженията;

4. поемането на задълженията няма да се отрази негативно върху социалната поносимост на цената на В и К услугата.

(2) Намерението да се поемат от В и К оператора финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системите се отразява в бизнес плана на оператора и се одобрява от ДКЕВР.

(3) До одобрението от ДКЕВР на бизнес плана с включените в него задължения В и К операторът не поема финансови задължения по ал. 1.

(4) Средствата, получени от концесионното плащане или по договора за предоставяне на В и К услуги, се инвестират от собствениците в поддържането, модернизацията и разширението на В и К системите на съответната обособена територия.

Чл. 198е

(1) В асоциацията по В и К участват един представител на държавата и по един представител на общините, включени в обособената територия.

(2) Представителят на държавата в асоциацията по В и К е:

1. областният управител на административната област, в която попада съответната обособена територия;

2. областният управител на административната област, на чиято територия се намира по-голямата част от обособената територия - когато съответната обособена територия попада на територията на две или повече административни области.

(3) Представителят на общината в асоциацията по В и К е кметът на общината, а при невъзможност той да участва общинският съвет определя друг представител.

(4) Преди всяко заседание на общото събрание на асоциацията по В и К областният управител съгласува с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на околната среда и водите, в съответствие с компетенциите им, позицията на държавата по въпросите от дневния ред и получава мандат за представянето й.

(5) Позицията и мандатът на представителя на общината за заседанията на общото събрание на асоциацията по В и К се съгласуват по ред, определен от общинския съвет.

(6) След всяко заседание на общото събрание на асоциацията по В и К областният управител информира писмено министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и общинските съвети за обсъжданите въпроси и взетите решения.

(7) Организацията и дейността на асоциациите по В и К се определят с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

Чл. 198ж

Министерският съвет и общинските съвети предоставят управлението на В и К системите - публична държавна, съответно - публична общинска собственост, на асоциацията по В и К в съответната обособена територия.

Чл. 198з

Асоциацията по В и К и или общинският съвет имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат регулиране на В и К услугите и собствеността върху В и К системите.

Чл. 198и

(1) Планирането на развитието на В и К системите и съоръженията се извършва чрез:

1. регионални генерални планове на В и К, и

2. генерални планове за В и К на агломерации над 10 000 е. ж.

(2) За една обособена територия може да има само един регионален генерален план и колкото е необходимо генерални планове на агломерации.

(3) Плановете по ал. 1 се изготвят за период 25 години.

(4) Регионалният генерален план обхваща цялата обособена територия и съдържа най-малко:

1. анализ на състоянието и нуждите на В и К системите и съоръженията на съответната територия;

2. анализ на цената и качеството на предоставените В и К услуги в обособената територия и прогноза за развитие на В и К услугата с цел удовлетворяване на потребителите, намаляване на загубите на вода и осигуряване на добро качество на услугата при социална поносимост на цената;

3. цели и приоритети за развитие на В и К системите и съоръженията в обособената територия, чрез които се постига съответствие с правото на Европейския съюз и с планираните в съответния план за управление на речния басейн програми от мерки по събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от урбанизираните територии;

4. населени места над 10 000 е. ж., за които се изготвят генерални планове на агломерации и график за приемането им;

5. дългосрочна инвестиционна програма за изпълнението на плана и краткосрочна инвестиционна програма за първия 5-годишен период.

(5) Генералните планове на агломерации обхващат само съответната агломерация и съдържат най-малко:

1. анализ на състоянието и нуждите на В и К системите и съоръженията в съответната агломерация;

2. анализ на цената и качеството на предоставените В и К услуги в обособената територия и прогноза за развитие на В и К услугата с цел удовлетворяване на потребителите, намаляване на загубите на вода и осигуряване на добро качество на услугата при социална поносимост на цената;

3. цели и приоритети за развитие на В и К системите и съоръженията в агломерацията, чрез които се постига съответствие с европейското законодателство и с планираните в съответния План за управление на речния басейн програми от мерки по събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от урбанизираните територии;

4. дългосрочна инвестиционна програма за изпълнението на плана и краткосрочна инвестиционна програма за първия 5-годишен период.

(6) Генералните планове на агломерации в рамките на една обособена територия се изготвят в съответствие с регионалния генерален план.

Чл. 198й

(1) Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации се изготвят от асоциацията по В и К или от общинския съвет.

(2) Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации по ал. 1 се преглеждат и анализират и при необходимост се актуализират на периоди не по-дълги от 5 години, по реда на този закон.

Чл. 198к

Преди приемането им регионалните генерални планове, генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях:

1. подлежат на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда;

2. се разглеждат и съгласуват с компетентната басейнова дирекция за управление на водите, а когато обхващат територията на повече от една басейнова дирекция за управление на водите - с министъра на околната среда и водите;

3. се съгласуват с областните съвети за развитие, а когато съответната обособена територия попада на територията на две или повече административни области - с всеки областен съвет за развитие.

Чл. 198л

(1) При изготвянето на дългосрочните инвестиционни програми за изпълнението на регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации се спазва принципът на единната тарифа за В и К услугата за група потребители на обособената територия.

(2) Проектите, заложени в инвестиционната програма, съответстват на целите, приоритетите и прогнозите в съответния регионален генерален план или в съответния генерален план на агломерация и на програмите от мерки в съответния план за управление на речния басейн.

Чл. 198м

(1) В и К операторът изготвя бизнес плана въз основа на инвестиционните програми към регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации.

(2) Бизнес планът на съответния В и К оператор се съгласува от асоциацията по В и К или от общинския съвет. При несъответствие с генералните планове, инвестиционните програми и договорите за възлагане асоциацията по В и К или общинският съвет го връща за доработка с мотивирано становище и указания.

(3) Бизнес плановете на В и К операторите се одобряват по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Чл. 198н

(1) Държавата и общините възлагат изграждането на В и К системи и съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. В и К операторите могат да възлагат изграждането на В и К системи и съоръжения, ако това им е възложено в договора за извършване на В и К услуги.

(2) Общините могат да изграждат и обекти за водоснабдяване и канализация, които са в съответствие с общинския план за развитие, но не са в съответствие с плановете и програмите по ал. 1, като допълнителните разходи за тяхното стопанисване, поддържане и експлоатация не се включват в цените на В и К услугите, които В и К операторът формира в обособената територия. Тези допълнителни разходи се поемат от потребителите на В и К услугите, които се предоставят чрез изградения обект, като В и К операторите образуват отделни цени.

(3) Инвестиционното проектиране и изграждането на В и К системите и съоръженията се извършват в съответствие с одобрените специализирани В и К схеми към устройствените планове по глава седма, раздел III от Закона за устройство на територията.

(4) При изграждането на В и К системи и съоръжения по ал. 1 не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти и да се препятства установеният начин на трайното им ползване. Изключение се допуска по реда на Закона за устройство на територията, когато няма друга техническа възможност или друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

(5) Изграждането на В и К система или на части от нея, засягаща или преминаваща през обекти, свързани със сигурността на страната, се допуска само по изключение и при обоснована необходимост.

(6) Изключението по ал. 5 се допуска със заповед на ръководителя на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект. Със заповедта се определя и редът за допуск до обекта по време на проучването, проектирането и изграждането на В и К системата или на части от нея.

(7) При въвеждането на В и К системата по ал. 5 в експлоатация ръководителите на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект, и на В и К оператора определят режима на допуск за В и К оператора, който е задължителен при извършване на дейностите по управление и поддържане на В и К системата или на частта от нея, намираща се в границите на обекта.

(8) Проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на В и К системи се осъществяват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на този закон.

Чл. 198о

(1) Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(2) В границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на случаите по ал. 6.

(3) Един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1 в повече от една обособена територия.

(4) Асоциацията по В и К чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината предоставя на съответния В и К оператор правото да извършва дейностите по ал. 1 чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите за обектите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, букви “а” и

Чл. 199

(1) Министърът на околната среда и водите може да разпореди принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни и бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействие на водоползватели и/или ползватели в процеса на водоползването и/или ползването на водните обекти и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения;

2. възникването на непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица в резултат на действия или бездействие на водоползватели и/или позватели на водни обекти.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят мотивите и размерът на разходите за извършването на необходимите дейности и мероприятия.

(3) Разходите се заплащат от лицата, които са задължени по силата на закона или на разрешителното да извършат дейностите и мероприятията по ал. 2.

(4) Разходите по този член могат да се заплащат предварително със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, като след влизането в сила на заповедта по ал. 1 задълженото лице е длъжно да ги възстанови.

(5) Ако задълженото лице не стори това, вземането подлежи на принудително изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите.

(6) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от засегнатите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 199а

(1) При прилагане на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите:

1. прекратява водоползването и/или ползването на водните обекти;

2. спира дейностите, в резултат на които се замърсяват водите или се разрушават руслата или бреговете на реките;

3. спира дейностите, в резултат на които се нарушават обществени интереси и/или придобити права.

(2) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва от упълномощени от министъра на околната среда и водите длъжностни лица чрез:

1. пломбиране на водоизточниците и/или съоръженията за ползване на водите и водните обекти;

2. запечатване на обекти, от дейността на които се замърсяват водите;

3. пломбиране на машини и съоръжения, чрез които се разрушават руслата или бреговете на реките.

Чл. 200

(1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:

1. ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия и изисквания в разрешителното или договора:

2. ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия и изисквания в разрешителното – от 1000 лв. до 10 000 лв.;

3. замърси водите, разруши руслата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 – от 5000 лв. до 15 000 лв.;

4. наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на водоползването – от 150 лв. до 1000 лв.;

5. повреди водностопански и хидрометрични съоръжения и устройства или наруши правилната експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа – от 500 лв. до 5000 лв.;

6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните и/или имисионните норми и изисквания – от 1000 лв. до 5000 лв.;

7. използва принадлежащите към водните обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по предназначение – от 2000 лв. до 10 000 лв.;

8. укрие информация относно аварийни ситуации във водните обекти – от 500 лв. до 5000 лв.;

9. укрие проектна документация за обектите, които могат да повлият върху естественото състояние на водите – от 5000 лв. до 10 000 лв.;

10. не осигури достъп на контролните органи за извършване на измервания и анализи – от 150 лв. до 500 лв.;

11. унищожи или подправи данни и информация – от 1000 лв. до 10 000 лв.;

12. не изпълни задължение за уведомяване на контролните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите – от 200 лв. до 2000 лв.;

13. повреди или разруши пунктове или станции от националните мрежи за мониторинг – от 10 000 лв. до 25 000 лв.;

14. не изпълни задължението за обявяване на ограниченията и забраните по чл. 42 – от 200 лв. до 2000 лв.;

15. не изпълни предписанията по чл. 138, ал. 3 – от 500 лв. до 5000 лв.;

16. разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат – от 10 000 лева до 25 000 лева;

17. за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон – от 150 лв. до 1500 лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение.

(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, 3, 7 и 13 е извършване на строителство, глобата или санкцията е от 10 000 лв. до 25 000 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000 лв.

Чл. 201

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 2, 5 и 7 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 190, ал. 1 и 2.

(4) Наказателните постановления по ал. 3 се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси или от упълномощени от съответния министър длъжностни лица.

(5) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 15 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 190, ал. 3.

(6) Наказателните постановления по ал. 5 се издават от министъра на отбраната.

(7) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 16 се съставят и от длъжностни лица, упълномощени от органа по чл. 189.

(8) Наказателните постановления по ал. 7 се издават от министъра на здравеопазването или упълномощени от него длъжностни лица.

(9) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 202

(1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица в нарушение на действащите разпоредби по ползването и опазването на водите и на условията на издадените разрешителни.

(2) Отговорността за вреди по ал. 1 не освобождава лицето от заплащане на водоползването, както и от разходите за възстановяване на предишното положение.

(3) В случаите, когато са увредени растителността и животинският свят във водните обекти – публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:

1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;

3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.

(4) Исковете по ал. 2 и 3 могат да бъдат заведени и от организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е опазване на околната среда. В този случай съдът служебно прилага чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 203

Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

§ 1

(1) По смисъла на този закон:

1. „воден режим“ е съвкупност от показатели, характеризиращи количественото и качественото състояние на водите във водните обекти и неговото изменение във времето и пространството;

2. „воден баланс“ е съотношение между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни;

3. „водни ресурси“ са повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани;

4. „водностопански баланс“ е съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода;

5. „водностопански отношения“ са отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти;

6. „водоносен хоризонт“ е обособена хомогенна и хидравлически единна част от земните недра, като: водоносен хоризонт, водоносен комплекс, водоупор, пукнатинна система, карстова система и други, както и изкуствено създадените такива, в които се формират или временно или постоянно са съсредоточени подземните води;

7. „водоползването“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;

8. „възвратими води“ са частта от предоставените за използване води, която се връща обратно във водни обекти;

9. „допустим добив“ е добивът при допустимото понижение на водното ниво, допустимите температурни изменения, допустимото качество на водите и допустимото въздействие върху околната среда;

10. „експлоатационни ресурси на минералните води“ е допустимият и технически възможен средногодишен добив на минерални води;

11. „емисионно ограничение“ е масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, които не трябва да бъдат надхвърляни през даден период от време;

12. „замърсяване на водите“ е прякото или непрякото въвеждане като резултат от човешка дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве, водните екосистеми или за качеството на водите;

13. „земни недра“ е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;

14. „извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност;

15. „имисионно състояние на водите“ е състоянието на водите във водните обекти или части от тях по отношение на изискванията на определената категория;

16. „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат:

17. „минерални води“ са водите от находищата, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите;

18. „мониторинг на водите“ са измервания, наблюдения и оценки за определяне на количествените и качествените характеристики на водите;

19. „насипища“ са натрупаните технологични отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземни богатства, с изключение на хвостохранилищата и шламохранилищата;

20. „непредвидими обстоятелства“ са обстоятелства, настъпването на които е възможно, но моментът на настъпването им не може да бъде определен;

21. „ниво на средни води“ е нивото на водната повърхност, съответстващо на средния отток, протичащ през речното русло за продължителен период от време;

22. „повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид;

23. „повърхностни води“ са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води;

24. „подземни води“ са всички води, намиращи се в земните недра под повърхността на земята и в рамките на континенталния шелф;

25. „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите;

26. „принадлежащи земи на водохранилища“ са земите, които се заливат при най-високо водно ниво на водохранилището, определено за преливане на водно количество с оразмерителна обезпеченост;

27. „принадлежащи земи на реки“ са земите от руслата на реките, които се заливат при ниво на средните води;

28. „речен басейн“ е водосборната област на всяка река, която се влива в морето, в р. Дунав или пресича държавната граница;

29. „трансгранични реки“ са реките, които пресичат държавната граница;

30. „управление на водите“ включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие;

31. „устие“ е преходната област между повърхностните пресни води и крайбрежни води, която се образува при вливането на река в море.

32. “водоснабдителна система” е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите;

33. “канализационна система” е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект;

87. „наводнение“ е временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода, включително от реки, планински потоци и предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони; наводняването на земни площи от канализационни системи не е наводнение по смисъла на този закон;

88. „риск от наводнения“ е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията;

89. „наносни отложения“ са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици;

90. „заплаха от наводнение“ е вероятността от заливане на определени територии; под заплаха от наводнение са тези територии, които при настъпване на наводнение с определената вероятност остават под вода;

91. „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а“, са тези, за които е необходимо проучване, инвестиционно проектиране и изграждане на цялата или на част от канализационната система и при липса на съществуващо заустване на отпадъчни води в повърхностни води; 92. „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 и в съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки.““

(2) Определенията на термините „вътрешни морски води“, „териториално море“ и „континентален шелф“ в този закон са по смисъла на Закона за морските пространства на Република България.

82. “водопроводна мрежа” е елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите;

83. “канализационна мрежа” е елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии;

84. “попътно разкрита минерална вода” е минералната вода, разкрита непредвидено при хидрогеоложко проучване или при изграждане на водовземно съоръжение с друга цел, извършено въз основа на издадено разрешително по реда на чл. 52, ал. 1, т. 2, буква “в”, букви “гг” и “дд”;

85. “регионален В и К оператор” е В и К оператор, действащ на територията на повече от една община;

86. “общински В и К оператор” е В и К оператор, действащ на територията на една община.

§ 2

В случаите, когато този закон изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, става по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

§ 2в

Този закон въвежда изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите и на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (OB, L 288/27 от 6 ноември 2007 г.).

§ 3

(1) Постигането и запазването на добро състояние на околната среда в морската среда се урежда с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 19.

(2) Опазването на крайбрежните води, вътрешните морски води и териториалното море от замърсяване от други източници освен тези, намиращи се на брега, се урежда от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

§ 4

(1) Министрите и ръководителите на държавните ведомства, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно имущество или върху дялове и акции в търговски дружества, в които държавата е съдружник или акционер, предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им с ревалоризираната стойност на обектите по чл. 13, т. 1 и 3 на този закон.

(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона обектите по чл. 13, т. 1 се преотстъпват за ползване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, капиталът на които е намален по ал. 1. Правото на ползване се прекратява при прехвърляне на дялове от дружествата по тази алинея.

(3) Търговските дружества, с изключение на тези по ал. 2, към които е приложена разпоредбата на ал. 1, получават концесия за обектите по чл. 13, т. 1 в съответствие с разпоредбите на този закон и по реда, предвиден от Закона за концесиите, без търг или конкурс.

(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления по реда на чл. 15 от Закона за счетоводството.

(5) До изпълнението на разпоредбите по ал. 2 и 3 обектите се стопанисват от дружествата по ал. 1, чийто капитал е намален.

(6) В случаите когато обектите по чл. 13, ал. 1, т. 3 не са дадени на концесия, поддръжката им се осъществява от търговските дружества, които ги стопанисват или чийто капитал е намален по реда на ал. 1 с ревалоризираната стойност на тези обекти.

(7) При приватизация на търговски дружества, в капитала на които са включени язовири и микроязовири, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и чл. 19, т. 4, буква „в“, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа предприема необходимите действия за намаляване на капитала на дружествата с ревалоризираната им стойност.

(8) В срок две години от влизането на закона в сила собствениците по чл. 16, които не са обезщетени за земята и горите, върху които са построени водностопански съоръжения, се обезщетяват по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

§ 5

(1) Предоставя се безвъзмездно за ползване от Столичната община за срок 15 години минералната вода от водоизточниците по т. 74 и 83 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2.

(2) При ползването на минералната вода от посочените водоизточници Столичната община се задължава:

1. да стопанисва и поддържа в изправност съоръженията, да осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и в интерес на населението;

2. да извършва действия за предотвратяване на вредното въздействие на минералната вода върху подземната инфраструктура и околните сгради;

3. да провежда необходимия контрол за качеството на минералната вода, предназначена за общо ползване и водоналиване на населението, като предоставя ежегодно информация в Министерството на околната среда и водите.

§ 6

(1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон обектите по чл. 13, т. 2 и 4 се актуват по реда на Закона за държавната собственост.

(2) Министерският съвет предоставя обектите, посочени в ал. 1, на Министерството на околната среда и водите за изпълнение на функциите му по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за държавната собственост.

§ 7

(1) В случаите, когато публична общинска собственост по този закон е вече дадена на концесия или правата върху нея са прехвърлени на трети лица, или са сключени договори за използване на тези обекти, правата се привеждат в съответствие при спазване на процедурата, предвидена в чл. 20 от този закон.

(2) Когато правата върху публичната общинска собственост по ал. 1 включват и право на използване на води – публична държавна собственост, заинтересуваните лица трябва да поискат издаване на разрешително за използване на водите по реда на този закон в срок 6 месеца от влизането на закона в сила.

§ 8

(1) В случаите, когато са предоставени права за ползване на минерални води – изключителна държавна собственост, заварените разрешителни се привеждат в съответствие с този закон и със Закона за концесиите, когато са налице условията на чл. 47, ал. 1 от този закон, а в останалите случаи по искане на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 от този закон или на всяко заинтересувано лице се открива процедура за издаване на ново разрешително.

(2) Концесионните договори за предоставено особено право за ползване на минерални води – изключителна държавна собственост, се преоформят в съответствие с разпоредбите на този закон в срок една година от влизането на закона в сила.

(3) За ползването на минерални води в заварени от този закон действащи обекти, отговарящи на нормативните изисквания, за които е подадено заявление за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се издава временно разрешително за ползване на минерална вода със срок не по-дълъг от 1 година.

(4) Титулярите на разрешителните по ал. 3 заплащат такса за разрешеното водно количество в размер на 5 лв./куб. м за бутилиране на минерална вода и 2 лв./куб. м за добив на хидрогеотермална енергия.

(5) Разрешителното по ал. 3 не се счита за предимство при провеждане на конкурса за определяне на концесионер.

§ 9

Когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

§ 10

(1) Заварените разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона:

1. за водоползване:

2. за заустване на отпадъчни води над 5000 куб. м на денонощие – в срок една година от влизането в сила на закона, а за останалите случаи – две години.

(2) Регистърът на издадените разрешителни се съставя в срок една година от обнародването на закона.

(3) Заварените права и разрешителни за водоползване и ползване на воден обект за производство на аквакултури се привеждат служебно в съответствие с изискванията на закона, при еднакви или по-благоприятни условия от придобитите с акта за тяхното учредяване.

§ 11

Незавършени производства, свързани с водоползване или ползване на водни обекти, водоснабдителни системи и съоръжения, се довършват по този закон.

§ 12

(1) За съставянето на водностопанския кадастър в Министерството на околната среда и водите се предоставя информация от:

1. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа – за хидромелиоративните системи и съоръжения, язовирите за напояване, в т.ч. и тези – бивша собственост на ТКЗС и АПК, рибарници за изкуствено отглеждане на риба;

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за водоснабдителните системи, питейните водоизточници, канализационните колектори и станциите за пречистване на питейни и отпадъчни води;

3. Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси – за всички хидроенергийни обекти;

4. общините:

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя в срок една година от влизането в сила на закона.

§ 13

(1) Басейновите дирекции се създават в срок 2 години от влизането в сила на закона.

(2) До създаването на басейновите дирекции функциите им, с изключение на тази по чл. 155, т. 3, се изпълняват от една от регионалните инспекции по околната среда и водите в съответния басейнов обхват, определена със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) До създаването на басейновите дирекции разрешителните за водоползване и/или ползване по този закон се издават от министъра на околната среда и водите.

(4) Басейновите съвети се създават в срок 6 месеца от създаването на съответната басейнова дирекция.

§ 14

(1) Плановете за управление на речните басейни се съставят в 5-годишен срок от влизането в сила на закона.

(2) До съставянето на плановете по ал. 1 се разработват генерални схеми за използване на водите, въз основа на които се издават разрешителни за водоползване.

(3) Схемите по ал. 2 се разработват в срок една година от обнародването на закона.

§ 15

(1) Собствениците на земи, в които има изоставени кладенци, са длъжни в срок една година от влизането в сила на закона да ги почистят и приведат във вид, годен за ползване, или да ги ликвидират.

(2) Правата по чл. 112 за изградени по-рано съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок две години от влизането на закона в сила.

§ 16

(1) В срок 3 месеца от влизането в сила на закона минералните води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2, актувани като общинска собственост до влизане на този закон в сила, се деактуват по реда на Закона за общинската собственост.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските администрации са длъжни да съставят форма за регистрация на кладенците на територията на общината, която да съдържа данни за имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, декларираната от собственика година на построяването на кладенеца, целите, за които се използва водата, и начина на добиване на водата.

(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона собствениците или ползвателите на имоти, където се намират изградени кладенци, са длъжни да ги регистрират, като заявят данни относно имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, годината на построяване на кладенеца, целите, за които се използва водата, и начина на добиване на водата. Копие от съставения регистър общините представят ежегодно в Министерството на околната среда и водите.

§ 17

До приемане на Националния водностопански план министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет национални програми за изграждане, разширение, реконструкция и модернизация на съоръжения и/или системи за използване и опазване на водите.

§ 18

До приемането на закон за регламентиране на дейността на Гражданска защита за опазване на водите в аварийни случаи и за защита от вредното им въздействие:

1. министърът на отбраната определя съдържанието на аварийните планове по чл. 131, ал. 1 и чл. 138, ал. 3;

2. собствениците или ползвателите на водни обекти са длъжни да обезпечат сили и средства за изпълнението на аварийните планове, да поддържат в изправност пътищата и съобщителните връзки до водните обекти, дигите и водностопанските системи;

3. областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти.

§ 19

Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 влиза в сила пет години след обнародването на този закон.

§ 20

Подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, се издават в срок една година от обнародването на закона.

§ 21

В чл. 58, ал. 1 от Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 26 от 1998 г. и бр. 23 от 1999 г.) думите „и от брегови източници“ се заличават.

§ 22

В Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г., изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието на закона думите „водите и“ се заличават.

2. В чл. 1 думите „водите и“ се заличават.

3. Членове 2 и 3 се изменят така: „2. Под „замърсяване на почвите“ се разбира такова влошаване на техния състав, качества и свойства, което ги прави негодни или опасни за хората, животните и растенията. 3. Министерствата, ведомствата и общините провеждат мероприятия за опазване на почвата от замърсяване. Министърът на околната среда и водите упражнява контрол за опазване на почвата от замърсяване. Министърът на здравеопазването упражнява санитарен контрол за състоянието на почвата. Той издава, съгласувано с министъра на околната среда и водите, задължителни за всички ведомства, организации и лица санитарни норми и правила. При осъществяването на контрола по ал. 1, 2 и 3 Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването привличат технически компетентни органи и лица от други ведомства. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със съдействието на Селскостопанската академия издава задължителни за всички ведомства, организации и лица норми и правила във връзка с опазването на животните и земеделските култури и упражнява надзор по прилагането им. 4. Член 4 се отменя. 5. Членове 8 – 13 се отменят. 6. В чл. 15 думите „Народните съвети“ се заменят с „Общините“. 7. Член 17 се отменя. 8. В чл. 20 буква „а“ се отменя. 9. В чл. 20а се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните или на общинските народни съвети, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води, от органите на Министерството на околната среда и водите или на Министерството на транспорта“ се заменят с „Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или на общините“; б) алинея 2 се изменя така: „Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите.“ 10. В чл. 21 думите „министърът на народното здраве и социалните грижи“ се заменят с „министърът на здравеопазването“, а думите „водите или“ се заличават. 11. В чл. 23 се правят следните изменения: а) ал. 1 се изменя така: „За всички заварени промишлени предприятия, животновъдни стопанства и други подобни, както и отделни обекти, замърсяващи почвата с твърди и течни замърсители, се изграждат задължително пречиствателни съоръжения със средства, предвиждани в държавния и общинските бюджети, както и в перспективните и годишните планове на предприятията и другите организации.“; б) в ал. 2 думите „Министерството на икономиката и планирането“ се заличават, а думите „Министерството на околната среда и водите и Министерството на народното здраве и социалните грижи“ се заменят с „министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването“. 12. Навсякъде в закона думите „Министерството на народното здраве и социалните грижи“ и „министъра на народното здраве и социалните грижи“ се заменят съответно с „Министерството на здравеопазването“ и „министъра на здравеопазването“, а думите „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа“ и „министъра на земеделието, горите и аграрната реформа“.

§ 23

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1:

2. В чл. 57:

§ 24

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) в чл. 4, ал. 1 т. 7 от се изменя така: „7. водите, включително и минералните – изключителна държавна собственост“.

§ 25

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30 и 62 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 46:

2. В чл. 47, ал. 1 и 2 думите „минералните води и“ се заличават.

3. В чл. 48, ал. 1 думите „минерални води“ се заличават.

4. В допълнителните разпоредби § 3 и 4 се отменят.

§ 26

В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г.) в чл. 68, ал. 7 думите „минералните извори“ се заменят с „минералните води – изключителна държавна собственост“.

§ 27

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) се създава чл. 4а със следното съдържание: „Чл. 4а. (1) Министерският съвет приема Наредба за условията и реда за изпълнение на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика (ДВ, бр. 69 от 1998 г.). (2) Извършването на дейност в Антарктика в нарушение на разпоредбите на наредбата по ал. 1 представлява нарушение по чл. 32, а за административнонаказателното производство се прилага чл. 35.“

§ 28

Законът за водите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 85 от 1997 г.; попр., бр. 87 от 1997 г.) се отменя.

§ 29

До издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, временно остават в сила подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на Закона за водите.

§ 30

Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 13, т. 1

Списък на комплексни и значими язовири

1. Александър Стамболийски

52. Мандра - Бургас.

2. Асеновец

3. Ахелой

4. Батак

5. Беглика

5а. Бели Искър

6. Бели Лом

7. Белмекен

8. Боровица

9. Въча

10. Георги Трайков

11. Голям Беглик

12. Горни Дъбник

13. Домлян

14. Доспат

15. Дяково

16.

17. Жребчево

18. Ивайловград

19. Искър

20. Йовковци

21. Калин

22. Камчия

23. Карагьол

24. Кокаляне

25. Копринка

26. Кричим

27. Кула

28. Кърджали

29. Малко Шарково

30. Огняново

31. Огоста

32. Панчарево

33. Порой

34. Пчелина

35. Пясъчник

36. Рабиша

37. Розов кладенец

38. Сопот

39. Среченска бара

40. Студен кладенец

41. Студена

42. Съединение

43. Тича

44. Тополница

45. Тошков чарк

46. Тракиец

47. Христо Смирненски (Янтра)

47а. Цанков камък

48. Чаира

49. Широка поляна

50. Ясна поляна

51. Ястребино

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, т. 2

Списък на находищата на минералните води – изключителна държавна собственост

1. Айтос – област Бургас, община Айтос, Айтос

2. Баните – област Смолян, община Баните, с. Баните

3. Банкя – област София, Банкя

4. Баня – област Пазарджик, община Панагюрище, с. Баня

5. Баня – област Пловдив, община Карлово, с. Баня

6. Баня – област Сливен, община Нова Загора, с. Баня

7. Беденски бани – област Смолян, община Девин, с. Беден

8. Белово – област Пазарджик, община Белово, Белово

9. Белчински бани – Софийска област, община Самоков, с. Белчин

10. Благоевград – област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

11. Благоевград – р. Струма – област Благоевград, община Благоевград, с. Зелени дол

12. Брацигово – област Пазарджик, община Брацигово

13. Бургаски минерални бани – област Бургас, община Бургас, с. Ветрен

14. Бързия – област Монтана, община Берковица, с. Бързия

15. Варвара – област Пазарджик, община Септември, с. Варвара

16. Велинград – Каменица – област Пазарджик, община Велинград, Велинград

17. Велинград – Лъджене – област Пазарджик, община Велинград, Велинград

18. Велинград – Чепино – област Пазарджик, община Велинград, Велинград

19. Вонеща вода – област Велико Търново, община Велико Търново, с. Вонеща вода

20. Вършец – област Монтана, община Вършец, Вършец

21. Гулиина баня – област Благоевград, община Разлог, с. Баня

22. Девин – област Смолян, община Девин, Девин

23. Джебел – област Кърджали, община Джебел, Джебел

24. Добринище – област Благоевград, община Банско, с. Добринище

25. Долна баня – Софийска област, община Долна баня, Долна баня

26. Долни Раковец – област Перник, община Радомир, с. Долни Раковец

27. Драгиново – област Пазарджик, община Велинград, с. Драгиново

28. Елешница – м. Св. Варвара – р. Места – област Благоевград, община Разлог, с. Баня

29. Замфирово – област Монтана, община Берковица, с. Замфирово

30. Изворище – област Бургас, община Бургас, с. Изворище

31. Казичене – Равно поле – област София и Софийска област, Столична община и община Елин Пелин, с. Казичене и с. Равно поле

32. Каменар – област Бургас, община Поморие, с. Каменар

33. Катунци – област Благоевград, община Сандански, с. Катунци

34. Кирково – област Кърджали, община Кирково, с. Кирково

35. Китен – област Бургас, община Царево, с. Китен

36. Костенец – Софийска област, община Костенец, с. Костенец

37. Красново – област Пловдив, община Хисаря, с. Красново

38. Крушуна – област Ловеч, община Летница, с. Крушуна

39. Кюстендил – област Кюстендил, община Кюстендил, Кюстендил

40. Левуново – област Благоевград, община Сандански, с. Левуново

41. Мараш – област Шумен, община Шумен, с. Мараш

42. Марикостиново – област Благоевград, община Петрич, с. Марикостиново

43. Медово – област Бургас, община Поморие, с. Медово

44. Меричлери – област Хасково, община Димитровград, Меричлери

45. Михалково – област Смолян, община Девин, с. Михалково

46. Момин проход – Софийска област, община Костенец, Костенец

47. Невестино – Барището – област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

48. Невестино – Топилата – област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

49. Нареченски минерални бани – област Пловдив, община Асеновград, с. Нареченски бани

50. Обединение – област Велико Търново, община Полски Тръмбеш, с. Обединение

51. Овощник – област Стара Загора, община Казанлък, с. Овощник

52. Овча могила – област Велико Търново, община Свищов, с. Овча могила

53. Огняново – Гърмен – област Благоевград, община Гърмен, с. Гърмен и с. Огняново

54. Павел баня – област Стара Загора, община Павел баня, Павел баня

55. Песнопой – област Пловдив, община Калояново, с. Песнопой

56. Поликраище – област Велико Търново, община Горна Оряховица, с. Поликраище

57. Полски Тръмбеш – област Велико Търново, община Полски Тръмбеш, Полски Тръмбеш

58. Поляново – област Бургас, община Айтос, с. Поляново

59. Провадия – област Варна, община Провадия, Провадия

60. Пчелински бани – Софийска област, община Костенец, с. Пчелин

61. Ресен – област Велико Търново, община Велико Търново, с. Ресен

62. Рударци – област Перник, община Перник, с. Рударци

63. Рудник – област Бургас, община Бургас, с. Рудник

64. Рупите – м. Кожух – област Благоевград, община Петрич, с. Генерал Тодорово

65. Ръжена – област Стара Загора, община Казанлък, с. Ръжена

66. Сандански – област Благоевград, община Сандански, Сандански

67. Сапарева баня – област Кюстендил, община Сапарева баня, Сапарева баня

68. Свищов – област Велико Търново, община Свищов, Свищов

69. Симеоновград – област Хасково, община Симеоновград, Симеоновград

70. Симитли – област Благоевград, община Симитли, Симитли

71. Слатина – област Монтана, община Берковица, с. Слатина

72. Сливенски минерални бани – област Сливен, община Сливен, с. Мечкарово

73. Слънчев бряг – област Бургас, община Несебър, Несебър

74. София – Баталова воденица – област София

75. София – Горна баня – област София

76. София – Железница – област София, с. Железница

77. София – Княжево – област София

78. София – Лозенец – област София

79. София – Надежда – област София

80. София – Овча купел – област София

81. София – Панчарево – област София, с. Панчарево

82. София – Свобода – област София

83. София – Център – област София

84. Старозагорски минерални бани – област Стара Загора, община Стара Загора, с. Старозагорски бани

85. Стефан Караджово – област Ямбол, община Болярово, с. Стефан Караджово

86. Стралджа – област Ямбол, община Стралджа, Стралджа

87. Стрелча – област Пазарджик, община Стрелча, Стрелча

88. Съдиево – област Бургас, община Айтос, с. Съдиево

89. Троян – област Хасково, община Симеоновград, с. Троян

90. Търговище – Боаза – област Търговище, община Търговище, с. Пролаз

91. Харманли – област Хасково, община Харманли, Харманли

92. Хасковски минерални бани – област Хасково, община Минерални бани, с. Минерални бани

93. Хисаря – област Пловдив, община Хисаря, Хисаря

94. Хотово – област Благоевград, община Сандански, с. Хотово

95. Чифлик – област Ловеч, община Троян, с. Чифлик

96. Чирпан – област Стара Загора, община Чирпан, Чирпан

97. Шипково – област Ловеч, община Троян, с. Шипково

98. Ягода – област Стара Загора, община Мъглиж, с. Ягода

99. Район „Долна Камчия“ – йодо-бромни води – област Варна, община Долни чифлик и община Аврен

100. Район „Североизточна България“ – подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20° С – област Варна, област Добрич, област Шумен

101. Район „Варненски басейн“ – подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20° С – област Варна и област Добрич

102. Район „Софийска котловина“ – подземни води от донеозойската подложка и неогенския седиментен комплекс с температура, по-висока от 20° С, включително минералните води от обособените по-горе находища на територията на област София и Софийска област