(1) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:
1. в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3;
2. за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия.
3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.
4. при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства.
(2) Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.
(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването ѝ от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.
(4) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция.
(5) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра на кладенеците.
(6) Когато имотът попада в границите на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения за минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и за водовземане по реда на този закон.