(1) Целта по чл. 2 се постига при спазване на следните принципи:
1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;
2. определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;
3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;
4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;
5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;
6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;
7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;
8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;
9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;
10. замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;
11. възмездност на водните услуги;
12. възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;
13. предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;
14. свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.
(2) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по съответните специалности.