(1) За правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация,, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса.
(2) Таксата по ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а.
(3) Таксите по ал. 1 се определят с тарифа от Министерския съвет.
(4) Таксата по ал. 1, т. 2 се определя на базата на:
1. разрешен обем на изземване – в случаите по буква „а“;
2. височината на преградното съоръжение – в случаите по буква „г“.
(12) Таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси, възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите.
(13) Не се дължи такса за водовземане при търсене и проучване, проучване и добив на дълбоки геотермални ресурси, освен за количествата вода, когато има водовземане без връщане обратно във водното тяло, както и в случаите съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.
(14) Когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.