Чл. 1
С тарифата се определят таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет.
Чл. 2
(1) Размерът на таксите се определя в процент от дохода на лицата, които ползват социални услуги, както следва:
1. в домовете за възрастни с умствена изостаналост - 80 на сто;
2. в домовете за стари хора - 70 на сто;
3. в домовете за възрастни хора с психични разстройства - 80 на сто;
4. в домовете за възрастни хора с физически увреждания - 70 на сто;
5. в домовете за възрастни хора със сетивни нарушения - 70 на сто;
6. в социалните учебно-професионални центрове - 50 на сто;
7. в дневните центрове - 30 на сто;
8. за седмична услуга в дневните центрове - 50 на сто;
9. в домовете за възрастни хора с деменция - 80 на сто;
10. в защитените жилища - 50 на сто;
11. в преходните жилища - 50 на сто;
12. в наблюдаваните жилища - 30 на сто;
13. в центровете за временно настаняване - 30 на сто;
14. в звената “Майка и бебе” - 30 на сто;
15. в центъровете за настаняване от семеен тип - 50 на сто.
16. Център за социална рехабилитация и интеграция – 5 на сто.
(2) Лицата, които са навършили 18-годишна възраст, с изключение на тези, които учат, до завършване на средно образоване, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, и продължават да ползват социални услуги в домовете за деца, заплащат такса в размер 50 на сто от дохода си.
(3) Ветераните от войните, които ползват социални услуги в специализираните институции, заплащат такса в размер, определен съгласно чл. 4, т. 5 от Закона за ветераните от войните, и чл. 16, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за ветераните от войните, приет с Постановление № 168 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 61 от 2001 г.; Решение № 6288 на Върховния административен съд от 2001 г. - бр. 73 от 2001 г.; изм., бр. 38 от 2002 г.).
(4) Определените по реда на ал. 1 - 3 такси не могат да надвишават действителните месечни разходи за издръжка на едно лице.
(5) Такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността – резидентен тип, заплащат лицата, които:
1. имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.;
2. имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;
3. са прехвърлили срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период;
4. са прехвърлили срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години;
Чл. 3
(1) Таксите за социалните услуги се заплащат от лицата, които ги ползват, с изключение на:
1. децата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
2. лицата, които нямат доходи и влогове;
3. лицата, настанени в приюти и в кризисни центрове.
4. лицата от 18- до 21-годишна възраст, настанени в центрове за временно настаняване след напускането на специализирана институция за предоставяне на социални услуги.
5. лицата, дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги.
(2) Издръжката на лицата по ал. 1, т. 1 - 5 е изцяло за сметка на държавния бюджет.
Чл. 4
(1) Таксите се събират от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица от общинската администрация и се внасят по банкова бюджетна сметка на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(2)
(3) В платежното нареждане задължително се изписва периодът, за който се отнасят таксите, и видът на съответната услуга, за която са платени.
(4) До 30-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат таксите, лицата по ал. 1 представят пред Фонд „Социална закрила“:
1. копие от платежно нареждане;
2. рекапитулация по образец съгласно приложението
Допълнителни разпоредби
§ 1
„Доход" по смисъла на тарифата са всички доходи на лицето, с изключение на:
1. добавката по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване;
2. еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет;
3. еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
4. добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
5. допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75или 80-годишна възраст;
6. добавката към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
7. сумите, които лицата, настанени в домове за социални услуги, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес.
8. помощи и средства, получавани по Закона за хората с увреждания;
9. стипендии и финансовите средства за джобни разходи, получавани по реда на Постановление № 207 на Министерския съвет от 1994 г. за условията за получаване на стипендии от учениците след завършване на основното образование (обн., ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 15 от 2000 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 11 от 2003 г. и бр. 31 от 2008 г.).
10. помощите, отпуснати на основание чл. 6, 7, 8, 8д и 10а от Закона за семейни помощи за деца.
§ 1а
“Действителни месечни разходи” по смисъла на тарифата са: месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, намалени с даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.
Заключителна разпоредба
§ 2
Тарифата се утвърждава на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за социално подпомагане.