(1) Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
(2) Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
(3) Годишната данъчна основа по чл. 25 ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на:
1. данъчните облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;
2. данъчните облекчения по чл. 18 и 20.
(4) Алинея 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:
1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение по чл. 18;
2. копия на договорите със застрахователното/осигурителното дружество - за данъчното облекчение по чл. 19;
3. копия на документите, удостоверяващи направените вноски - за данъчното облекчение по чл. 20;
4.
5. копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение по чл. 22.
8. писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.
(5) Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.
(6) Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.
(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
(8) При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби.