(1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) С издаване на акт за регистрация по чл. 96, ал. 1 – 4, чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99, ал. 1 и 7 или чл. 100, ал. 1 и 2 на лицето се определя идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“. С връчването на акта за регистрация органът по приходите вписва в регистъра по ал. 1 определеният идентификационен номер за целите на ДДС на лицето и датата на неговата регистрация по този закон.
(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.
(4) В регистъра по ал. 1 се вписват идентификационният номер по чл. 168ж, ал. 11 на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в Европейския съюз, датите на регистрация и дерегистрация за прилагане на режима и за съответната държава членка:
1. датата, от която се прилага режимът (активиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прилага режима);
2. датата на прекратяване на прилагането на режима (деактивиране на идентификационния номер за съответната държава членка, в която лицето прекратява прилагането на режима).