Определение № 3312 от 27.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3355/2025
- Вид
- Определение № 3312
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.94 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3312 гр. Варна, 27.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110103355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. В. М. от АК - П., пълномощник на ищеца Б. О. П., обективираща искане за изменение на постановеното по делото Решение № 4490/11.12.2025 г. в частта за разноските. Моли се, съдът да присъди дължимият ДДС върху присъденото в полза на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал.2 ЗА , възнаграждение.
Съдът е съобщил на насрещната страна за исканото изменение, с указание за възможността да представи отговор в едноседмичен срок, на осн. чл.248, ал.2 ГПК. Съобщението е връчено на ответника, който в законоустановения срок не представя отговор.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Подадената в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима и разгледана по същество е основателна, като аргументите за този извод са следните:
Съгласно практиката на ВКС (Определение № 60270 от 05.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1761/2021 г., III г. о.) и на основание §2а ДР от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от 1 дължимото адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър- чл.94 ЗДДС вр. чл. 80,ал.1 ДОПК, който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляването на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца Б. О. П. и процесуалния й представител –адв. Д. М., от който е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение на осн. чл.38,ал.1, т.2 от ЗА.
По делото е представено и писмено доказателство /лист 41 от делото/, че адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ЗДДС с ДДС номер BG***. Както и е направено искане за присъждане адвокатско възнаграждение с включено ДДС с представен списък за разноски, на основание чл. 80 ГПК.
По отношение на включване на ДДС към определеното възнаграждение с Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като "възмездна" по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчно задълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договор, така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена "възмездно" по смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите (т. 27). Така без значение е, че в случая възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.
26, ал. 2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на 2 облагаемите с ДДС доставки по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗДДС.
С оглед на така даденото разрешение съдът приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.
С оглед изложеното, съдът, намира че са налице предпоставките на чл.
248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 4490/ 11.12.2025 г., посредством прибавяне на сумата в размер на 60 лв., представляваща ДДС в размер на 20 % върху присъденото в полза на адв. Д.
М. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по по делото решение №4490/ 11.12.2025 г. по гр.д.№ 3355/2025 г. по описа на ВРС, 26 състав в частта за разноските, като след изменението същото да се чете:
ОСЪЖДА "С.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Н.П.П., да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – П., с рег. № ***, регистриран по ДДС с номер BG*** с адрес *** възнаграждение в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 и по арг. от чл. 248, ал. 3, пр. 2 ГПК.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3