Решение № 43 от 10.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000594 по описа за 2025 година

С решение № 18 от 04.04.25 г., постановено по т.д. № 71/23 г. на ОС Смолян, ЗД “Бул Инс” АД ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на Б. Б. П.

ЕГН **********, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2022 г. около 12.50 ч. на републикански път 11-86 в района на 119 + 500 км., причинено от З. С. Ч. при удар във вертикално разположен скален масив, поради загуба на контрол при управление на лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег. № ** **** **, в който се е возил и ищецът Б. П. и който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № **/**/************ със застрахователно покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан иска за разликата над присъдените 7 000 лв. до претендираните 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

ЗД “Бул Инс” АД е осъдено да заплати на Б. Б. П. разноски в размер на 190 лв., на адв. Р. М. - адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв., изчислено без ДДС, както и да заплати по сметката на ОС – Смолян 280 лв. - държавна такса, съобразно уважената част на исковата претенция.

1

Б. Б. П. е осъден да заплати на ЗД “Бул Инс” АД разноски в размер на 4 120 лв., съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции.

С определение № 110/21.07.25 г., постановено по т.д. № 71/23 г. на ОС Смолян, е отхвърлено искането на адв. М. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските с присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от Б. Б. П.. Във въззивната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Излагат се подробни съображения относно справедливия размер на дължимото обезщетение във връзка с получените увреждания, действително претърпените болки и страдания и събраните в тази връзка доказателства по делото. Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи до пълния му претендиран размер от 35 000 лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на жалбоподателката адв. Р. М. .

Въззиваемата страна ЗД “Бул Инс” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по конкретни съображения изложени в отговора.

Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

.

Частна въззивна жалба е подадена от адв. Р. М.

/пълномощник на Б. Б. П./ срещу определение № 110/21.07. 25 г., постановено по същото първоинстанционно дело по реда на чл. 248 от ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се присъди и ДДС в размер на 138 лв. върху определеното й адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Частната жалба се оспорва като неоснователна в постъпилия отговор на насрещната страна. Иска се определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

2

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от Б. Б. П. против ЗД „Бул инс“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2022 г., виновно причинено от водач на лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег. № ** **** **, за който е налице застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.

Приет в обжалваното решение е следният механизъм на настъпване на ПТП, който не се оспорва от страните в настоящето въззивно производство: Произшествието е настъпило около 12.50 ч. на републикански път 11-86 в района на 119 + 500 км. на десен завой по посока от с. Търън, общ.

Смолян към с. Равнища, общ. Мадан; водачът З. С. Ч. на лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег. № ** **** **, губи управлението върху същия, навлиза и преминава през лентата за насрещно движение, удря се с предна лява и централна части на автомобила във вертикално разположен скален масив, като автомобилът ексцентрично се завърта на около 90 градуса спрямо направлението на движението си; ищецът се е возил на предна дясна седалка на автомобила, с поставен обезопасителен колан, като в резултат на удара са му причинени телесни увреждания.

Безспорно по делото е било обстоятелството, че за увреждания автомобил е била налице валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ по Застрахователна полица № **/**/************ , както и че застрахователното дружество не е платило обезщетение във връзка с извънсъдебно релевираната на 10.03.2023 г. претенция на пострадалия П..

Горните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от страните във въззивното производство.

Във връзка с установяване на получените увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания по делото е приобщена като доказателство многобройна медицинска документация, събрани са гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-психологична и съдебномедицинска експертизи.

Според заключението на СМЕ, в което подробно е обсъдена и представената медицинска документация, като пряк и непосредствен резултат от настъпилия инцидент ищецът е получил следните травми: контузия на гръден кош – причинила болка и страдание, без разстройство на здравето; луксация /изкълчване/ на четвърти пръст вляво, разкъсноконтузна рана по гърба на четвърти пръст вляво – които поотделно и в съвкупност са причинили разстройство на здравето – лека телесна повреда; травматичен подкожен емфизем, травма на корема,

3 седалището и таза, неуточнена.

Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на възстановителния процес са отслабвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Възстановителният процес е траел 50-60 дни, без данни за усложнения.

Непосредствено след ПТП ищецът е бил транспортиран по спешност в МБАБ в гр. М., където е бил приет за лечение след извършване на образни и кръвни изследвания. Извършено е оперативно наместване, след това почистване на раната и имобилизация на четвърти пръст. Дадени са препоръки да носи гипс 14 дни, а след това – ЛФК и превръзки на раната с Йодасепт. По повод гръдната травма и подкожния емфизем три пъти е посещавал специалист хирург. Провеждал е амбулаторно лечение с медикаменти.

В устните си обяснения в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че имобилизацията на изкълчения пръст се осъществява с гипсиране на две съседни стави, за да се осигури липсата на движение; травмата на гръдния кош е затруднявала дишането; емфиземът категорично се е появил вследствие на травма от ПТП в областта на гърдите, въпреки че в случая няма счупване на ребра; емфиземът води до болки, невъзможност да се поеме въздух, във връзка с което са осъществени посещенията при хирург, в рамките на около 25-30 дни; изкълченият пръст и подкожният емфизем са много болезнени травми, при което ищецът е изпитал доста болки.

Извършен е личен преглед на ищеца от вещото лице, при който е установено пълно възстановяване от получените при ПТП травми, без последици за в бъдеще.

По отношение на описаното в медицинската документация заболяване „захарен диабет“ вещото лице сочи, че няма пряка причинноследствена връзка между получените при процесното ПТП травми и възникването на заболяването „захарен диабет“. Според вещото лице найвероятно пострадалият е страдал от „неинсулиновозависим диабет тип2“, което заболяване е протичало скрито, като процесното ПТП се е проявило като отключващ фактор, за да се изявят симптомите на диабета; заболяването „неинсулиновозависим захарен диабет с неврологични усложнения – диабетна невропатия“ е такова заболяване, което засяга периферната нервна система и при такъв тип травматични увреждания забавя оздравителния и възстановителния процес.

В устните си обяснения в о.з. вещото лице потвърждава заключението си, че най- вероятно ищецът е имал диабет отпреди ПТП, като в тази връзка сочи данни за повишена кръвна захар по изследване, направено на 8.8.22 г., т.е. преди датата на ПТП, както и принципното положение, че за 4 възникване на диабетна полиневропатия е необходимо страдането от диабет да е години наред; ищецът е нямал симптоми отпреди ПТП; диабетът не може да се предизвика от катастрофата, но може да бъде отключен, т.е. инцидентът да даде тласък на заболяването. Според вещото лице в случая ПТП в случая е отключващ фактор, като са налице доста високи стойности на кръвната захар.

Обяснява характеристиките на заболяването като такова, което „яде отвътре“, безсимптомно, уврежда нерви, зрение, бъбреци, променя цялостно живота, изисква спазване на диета, режим на труд, редовно проследяване.

Според заключението на съдебно-психологичната експертиза процесното ПТП се е отразило негативно върху психологичното състояние на ищеца, като временно е нарушило нормалния му ритъм на живот, но не е първопричина за високото равнище на тревожност, невротичност, депресивност, невротизация, раздразнителност, безпокойство, бързо настъпваща физическа и психическа умора и емоционална лабилност, които са трайно вкоренени психологични характеристики на личността му.

Тези изводи са базирани са проведени изследвания, очертаващи ищеца като личност с повишена тревожност, невротичност и депресивност.

Вещото лице сочи, че лицата с такива показатели се характеризират с повишени психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус; П. е с неустойчиви емоционални процеси, склонен към обвиняване на външни фактори за възникващите трудности, с нисък праг на толерантност към фрустрация; притежава тревожно-мнителен тип характер, за който са свойствени тревожност, нерешителност, съмнение; на емоционална основа има резерви за защита на собствените си интереси; притежава склонност към потайност, прикриване на истинските си мисли и чувства, мнителност, недоверчивост и опасение от околните. Изброените личностови характеристики могат да бъдат засилени от настъпилия инцидент, да се изживяват по-интензивно и да създадат благоприятни условия за наличие на повишена тревожност и деспесивни състояния.

Посочено е в заключението, че към момента на психологичното изследване при П. не се наблюдава отказ да разкаже за произшествието, нито повишена тревожност и емоционална ангажираност от този разказ; ищецът остава спокоен, няма натрапливи спомени от инцидента, няма спомен дори за годината, в която се е случила катастрофата; няма данни за болезнени преживявания, страх и безпомощност, свързани с инцидента, както и за избягване на места и хора, свързани с инцидента.

В съдебно заседание вещото лице Топова потвърждава изводите си, че ПТП не е първопричина за тревожността и невротичността на ищеца.

Сочи, че ищецът има тревожно-мнителен характер като трайна личностова характеристика, която в течение на времето и с възрастта загрубява; ищецът се фиксира върху телесните неразположения, отдавайки ги на претърпяното ПТП, без спомени и подсъзнателни препратки за него, тъй като вече е 5 преживял случилото се и върху психиката му няма негативно отражение, за разлика от смъртта на съпругата му, която „мъка никога няма да се загуби“, както той е заявил. Вещото лице счита, че в случая няма един- единствен отключващ фактор, а натрупване на много значими за личността му стресогенни събития - пенсионирането му след значимо постижение в трудовото му развитие, загубата на съпругата му като особено разкъсващ момент за него и пътният инцидент, негативният спомен за който обаче вече е преодолял. Вещото лице счита, че при ищеца психическата травма от ПТП е преодоляна в рамките на шест месеца, като към момента на изготвяне на заключението тя е категорично преодоляна.