Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Чл. 1

(1) Тази наредба урежда:

1. ветеринарномедицинските, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни, охлюви и калифорнийски червеи;

2. задълженията на собствениците на животновъдните обекти за изпълнение на изискванията по т. 1.

(2) Разпоредбите на наредбата с изключение на чл. 11, ал. 5 не се прилагат:

1. за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до:

2. при пасищно отглеждане на местни породи (автохтонни) едри преживни животни (ЕПЖ), дребни преживни животни (ДПЖ) и еднокопитни, въведени в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ);

3. при целогодишно пасищно отглеждане на месодайни породи ЕПЖ и/или ДПЖ;

4. за животновъден обект – пасище.

Чл. 2

(1) Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат.

(2) При отглеждане до 9 броя ЕПЖ с приплодите им до едногодишна възраст, до 50 броя ДПЖ с приплодите им до 6-месечна възраст, до 10 броя еднокопитни с приплодите им до едногодишна възраст, до 120 броя зайци, до 350 броя кокошки носачки, до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове се спазват само изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5, чл. 9, ал. 1, т. 3 и 7, чл. 10, т. 2 – 5.

Чл. 3

(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти отговаря на следните изисквания:

1.

2. е съобразен със следните минимални разстояния между два различни обекта, отглеждащи един и същ вид животни:

3.

(2)

(3)

(4) Не се допуска в бялата зона на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци.

(5)

(6) Разстоянията по ал. 1, т. 2 се измерват между оградите на животновъдните обекти за отглеждане на птици и свине,.

(7)

(8) В животновъдните обекти се допуска разширение на сградите за отглеждане на животните, както и разширение на самите обекти, само при условие че не се нарушават изискванията на тази наредба за разстоянията между обектите.

(9) В животновъдните обекти на един собственик или ползвател се допуска:

1. едновременно отглеждане на животните по чл. 2, ал. 2;

2. едновременно отглеждане само на ЕПЖ и ДПЖ и еднокопитни животни извън случаите на чл. 2, ал. 2;

3. едновременно отглеждане на селскостопански животни и калифорнийски червеи с изключение на свободно отглеждане на птици и свине от източнобалканската порода;

4.

Чл. 4

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност:

1.

2. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

3. снабдени са с достатъчно количество вода за пиене от собствени и/или от обществени водоизточници;

4. имат вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства;

5. оградени са по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не позволява свободен достъп на хора и други животни;

6. имат обособени места и/или съоръжения за съхранение на фураж, силаж, слама, постеля и др.;

7. имат осигурен санитарен възел;

8. да има поставен контейнер за съхранение на специфично рисковите материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), който:

9. да имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни, което да е оградено по начин, непозволяващ достъпа до него на други животни или хора, и не се използва за други цели.

(2)

(3)

Чл. 5

(1) Животновъдните обекти с промишлен характер в свиневъдството и птицевъдството се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за депониране и за пречистване на твърдите и течните отпадъци от производството;

2. черна зона.

(2) В случаите на увеличаване капацитета на обектите по ал. 1 се допуска използване на вече обособените зони.

Чл. 6

Бялата зона включва:

1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които:

2. помещение за работниците със санитарен възел;

3. сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации;

4. при единични сгради или сгради със специален статут (карантинни, развъдни или центрове с разновъзрастови птици) помещенията, посочени в т. 2 и 3, може да са в сервизното помещение на сградата, но с обособен отделен вход;

5. канализационна система;

Чл. 7

На границата между “бялата зона” и “черната зона” в животновъдните обекти с промишлен характер се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които могат да са:

1. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход “за бялата зона”;

2. рампи за приемане и експедиция на животните в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

3. карантинно или адаптационно помещение за животни в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

4. склад за комбинирани фуражи, фуражна кухня и рампа за разтоварване на фуражи, когато се доставят отвън в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

5. кухня с трапезария за работещите в животновъдния обект;

6. трупосъбирателен пункт, който разполага със:

7. помещение или място за извършване на аутопсия;

8. помещение или място за съхранение на дезинфекционни средства и вътрешен инвентар.

Чл. 8

B “черната зона” могат да се разполагат:

1. административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната;

2. при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.;

3. пречиствателни съоръжения за тор, торови течности и технологични води, които са проектирани по начин, който осигурява обеззаразяването и пречистването на обекта, или вместилища, достатъчни по обем за съхраняване на торовата течност до извозването й;

4. място и оборудване за механично почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства и на подвижни съоръжения, позволяващо отвеждане на отпадните води;

5. други съоръжения по преценка на собственика или ползвателя, необходими за подпомагане на дейността на обекта.

Чл. 9

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните изисквания:

1.

2. имат отделни помещения или боксове за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;

3. имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на инвентара за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко; съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, L 139, 30 април 2004 г.)..

4. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение на животни;;

5. имат обособени родилни боксове, места или помещения;

6.

7. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси;

8. имат добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща подходящ микроклимат.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 3 и 5 не се отнасят за животновъдните обекти за угояване на телета.

Чл. 10

Животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:

2. имат двор за разходка;

3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;

4. при добив на мляко разполагат с подходящи условия за измиване, дезинфекция и съхранение на инвентара за доене и помещение за съхранение на млякото до предаването му за преработка, което отговаря на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II на Регламент (ЕО) № 853/2004;

5. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 11

(1) Животновъдните обекти тип индустриални ферми за отглеждане на свине отговарят на следните изисквания:

1. изградени са съобразно минималните изисквания за защита и хуманно отношение за отглеждане на свине и съгласно приложение № 4;

2. обектите за угояване с повече от 700 места и развъдните стопанства с над 100 места организират дейността си при спазване на принципа за профилактика „всичко пълно – всичко празно“ при отглеждане на подрастващи прасета и свине за угояване.

(2) На границата на „бялата зона“ на животновъдния обект по ал. 1 може да се изгражда кланица/кланичен пункт или кланица с интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и се преработва само месото, добито от тези свине.

(3) В предприятието по ал. 2 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че е:

1. добито в кланица, регистрирана по реда на чл. 12 от Закона за храните;

2. транспортирано съгласно чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(4) Животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилни ферми (тип А) отговарят на следните изисквания:

1. имат обособено помещение или място за преобличане на обслужващия персонал и за съхранение на работното облекло;

2. на входа на помещенията за отглеждане на животни са поставени дезинфекционни тампони за обувки;

3. има поставен контейнер за съхранение на трупове на умрели свине, съобразени със седмичния отпад на обекта.

(5) Животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилни ферми (тип Б) и ферми „заден двор“ отговарят на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 5, 10 и 11.

(6) Източнобалканската порода свине се отглеждат съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.).

(7) Животновъдните обекти за отглеждане на свине имат обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт. Животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 12

Животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни отговарят на следните изисквания:

1. помещенията за отглеждане на животните:

2. имат боксове за раждане или специализирано родилно помещение -;

3. хранителната и торовата им пътека осигуряват безопасно обслужване независимо от прилаганата технология на отглеждане;

4. яслите им за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните.

5. сградите за отглеждане на еднокопитни отговарят на изискванията по приложение № 5.

6. имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 13

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на зайци разполагат с помещения и/или съоръжения, които осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група или порода.

(2) При промишлено отглеждане на зайци технологичните групи се разполагат в помещенията така, че да се спазва принципът на профилактика „всичко пълно – всичко празно“.

Чл. 14

(1) В животновъдните обекти за отглеждане на птици (с изключение на обектите за отглеждане на водоплаващи), в които са обособени производствени центрове, има въведени мерки за биосигурност.

(2) Животновъдните обекти за отглеждане на птици в зависимост от вида, предназначението и капацитета разполагат със:

1. помещения за отглеждане на кокошки носачки, които отговарят на изискванията на Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 42 от 2006 г.);

2. сгради за отглеждане на подрастващи и родители, които отговарят на изискванията по приложение № 7; сградите за родителите имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата, ако нямат общ склад за разплодни яйца или близка люпилня;

3. помещения за отглеждане на пилета бройлери, които отговарят на изискванията по Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери (ДВ, бр. 72 от 2008 г.);

4. помещения за промишлено отглеждане на пуйки, които имат осигурена температура на въздуха и относителна влажност, съответстващи на биологичните потребности на възрастта и предназначението им, и отговарят на изискванията по приложение № 8;

5. помещения за промишлено (интензивно) отглеждане на птици от кокоши вид, които са оборудвани с осветителни системи, позволяващи спазване на технологичните програми за продължителност на светлинния ден и интензивност на осветлението;

6. помещение или място за маркировка и опаковка на яйца съгласно Наредба № 1 от 2008 г. за изискванията за търговия с яйца (ДВ, бр. 7 от 2008 г.).

(3) В помещенията за отглеждане на птици се осигуряват съоръжения за хранене и поене, които:

1. гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминация;

2. осигуряват свободен достъп на всяка птица с оглед вида и възрастта;

3. намаляват до минимум агресивната конкуренция при птиците;

4. позволяват лесно почистване и дезинфекция.

(4) В обектите по ал. 2 има обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт. Животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

(5) Параметрите за отглеждане на други видове и категории птици са съобразени с технологичните норми при спазване на изискванията за биосигурност и хуманно отношение към тях.

Чл. 15

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на водоплаващи птици разполагат със:

1. помещения и/или съоръжения, които осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група или порода, и отговарят на изискванията на приложение № 9;

2. двор за разходка, оборудван с поилки с чиста вода;

3. силози или обособени помещения, гарантиращи безопасното съхранение на фуража;

4. обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

(2) Параметрите и начините на отглеждане на други видове и категории водоплаващи са съобразени с технологичните норми при спазване на изискванията за биосигурност и хуманно отношение към тях.

Чл. 16

Обектите за аквакултури трябва да отговарят на следните изисквания:

1.

2. да разполагат с технологична схема на производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 4 на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);

3. съоръженията за отглеждане на риби тип садки да не позволяват попадане на отглежданата риба в околната среда;

4. отглеждането на риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) да не превишава определения лимит за производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 8 и чл. 27, т. 7 ЗРА;

5. съоръженията за отглеждане на аквакултури да имат възможност за почистване и дезинфекция при необходимост;

6.

7. да имат карантинно отделение с независимо водоснабдяване и осигурена дезинфекция на технологичните води, специално оборудване и инвентар, предназначени за предотвратяване на замърсяването на останалите басейни;

8. да разполагат със спомагателни сгради и съоръжения:

Чл. 17

(отменен)

Риболюпилните отговарят на следните ветеринарно-санитарни изисквания:

1. осигурени са с независимо водозахранване, специално предназначено оборудване за инкубация и рибовъден инвентар с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;

2. разполагат с дезинфекционна площадка и са обезопасени срещу неконтролиран достъп.

Чл. 17а

Животновъдните обекти за отглеждане на охлюви са люпилни и ферми за угояване.

Чл. 17б

(1) Люпилните за отглеждане на охлюви задължително разполагат с камера за съхранение на охлюви за възпроизводство, зали за оплождане и снасяне на яйца, лаборатория за разсяване на яйца, инкубатор, камера за съхранение на яйца, които са оборудвани с необходимите за това системи.

(2) Камерата за съхранение на охлюви за възпроизводство отговаря на следните изисквания:

1. разполага със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържа фотопериод, достигащ до 6 часа ден и 18 часа нощ.

(3) Залите за оплождане и снасяне на яйца отговарят на следните изисквания:

1. разполагат със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържат фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ;

3. имат изградена оросителна система;

4. имат изградена канализация.

(4) Лабораторията за разсяване на яйца разполага със системи за климатизация и вентилация.

(5) Инкубаторът отговаря на следните изисквания:

1. разполага със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържа фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ.

(6) Температурата, влажността и интензивността на изкуственото осветление на обектите по ал. 1 – 5 се определят съгласно технологията на отглеждане.

(7) Камерата за съхранение на яйца е с температура между -2 и -4 °С.

(8) Изграждат се и допълнителни помещения за съхранение на фураж, санитарни и обслужващи персонала.

Чл. 17в

Фермите за угояване на охлюви отговарят на следните изисквания:

1. имат изградени угоителни паркове, които:

2.

3. имат обслужващо помещение от 25 м2 за всеки 1000 м2 угоителна площ, като до 2/3 от него се използват за сушилно помещение;

4. изградени са пътеки между угоителните полета с ширина от 0,50 м до 0,70 м;

5. имат дървени скари, които:

6. имат изградени два броя дървени тунели в леха от естествен дървен материал, който не е химически третиран, като разстоянието от края на дъската до зеблото е не по-малко от 0,20 м;

7. имат оросителна система съгласно технологията на отглеждане.

Чл. 17г

(отменен)

При изграждане на люпилните и фермите за угояване се използват естествен карбонатен камък, пла стмасови, галванизирани и нетретирани растителни материали.

Чл. 17д

(1) Почвата се третира срещу плевели и вредители само с лицензирани продукти.

(2) Всяко систематично профилактично третиране по време на угояването е забранено.

Чл. 17е

(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти за отглеждане на охлюви от различни собственици е с отстояние не по-малко от 3 м.

(2)

Чл. 17ж

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на калифорнийски червеи отговарят на следните изисквания:

1. имат минимална функционална площ от 4 м2;

2. имат ограда, осигуряваща безопасността на обекта, с изключение на случаите, при които се отглеждат с друг вид животни;

3. са водоснабдени;

4. имат осигурена влажност съгласно технологията на отглеждане.

(2) При отглеждане на калифорнийските червеи на открито се използва твърда повърхност. В случаите, когато се отглеждат на открито, върху почва се полага платно от водопропусклива материя, която да не позволява преминаване на червеите през него.

(3) Калифорнийските червеи могат да се отглеждат и на закрито в закрити помещения или в оранжерии, като се използват съоръжения, като стелажи на няколко етажа или касетки.

Чл. 17з

Не се допуска третиране с химически препарати на лехите с червеите и тора, с който се хранят.

Чл. 18

(1) Люпилните за птици:

1. отговарят на изискванията по, чл. 4 и 5;

2. разполагат с помещения:

3. имат фумигационни камери за:

4. разполагат със:

5. аварийно електрическо захранване.

(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 се изграждат с тавани и стени с гладки повърхности, подходящи за измиване и устойчиви на дезинфекция.

(3) Допуска се люпене на яйца, добити от кокошеви и водоплаващи птици по различно време, след механично почистване и дезинфекция на помещенията по ал. 1, т. 2.

Чл. 19

Собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен да:

1.

2. осигурява редовното почистване, а когато е необходимо и дезинфектирането по подходящ начин на:

3. съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда;

4. предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект;

5. използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

5а. спазва следните изисквания при транспортиране на органичен тор до и от животновъдния обект:

6. уведоми веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние;

7.

8. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;

8а. води дневник на стопанството, като дневниците на животновъдните обекти за отглеждане на охлюви и калифорнийски червеи са по образец съгласно приложение № 11;

9. води и съхранява документация за:

10. осигурява:

11. осигурява извършването на редовно механично почистване, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на животновъдния обект.

12. осигурява извършването на редовно механично почистване и дезинфекция на:

13. спазва задължително изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести.

14. осигури подходящо обучение на персонала на животновъдните обекти относно изпълнението на изискванията на тази наредба.

Чл. 19а

Задълженията по чл. 19, т. 4, 5, 6, т. 9, буква „а“, т. 10, буква „б“, т. 11 и 13 не се отнасят за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на калифорнийски червеи.

Чл. 20

(отменен)

(1) Bетеринарният лекар, който обслужва животновъдния обект или люпилнята, е длъжен да води:

1. дневник за здравословното състояние на животните, в който отразява следните данни:

2. дневник или протоколи за:

3. дневник, в който отразява:

4. аптечна книга и дневник за биопродукти.

(2) Воденето на дневниците по ал. 1 и тяхното съхранение се извършва при спазване изискванията по чл. 37 и чл. 132, ал. 1 ЗВД.

Чл. 21

(1) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците на животновъдните обекти осигуряват достъп на контролните органи до тях и до документацията, необходима за осъществяване на контрола.

§ 1

По cмисъла на тази наредба:

1. „Бройлер“ е птица от вида Gallus gallus, отглеждана за производство на месо.

2. “Бяла зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения, достъпни само за обслужващия персонал.

3. “Ветеринарно-санитарен филтър” е строително съоръжение, оборудвано с подходяща техника и химически средства, което е предназначено за дезинфекция и дезинсекция на транспортни средства и, хора.

4. „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

4а. „Животновъден обект – пасище“ е място с тревни фуражни култури, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват ЕПЖ, ДПЖ или еднокопитни животни.

5. “Животновъдни обекти за водоплаващи птици” са обекти за отглеждане на патици и гъски.

6. “Зоохигиенни изисквания” са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

7. “Карантинно помещение” е помещение, изолирано от животновъдния обект или от “бялата зона”, предназначено за временно настаняване, отглеждане и наблюдение на животни за определен период.

8. “Карантинен басейн” е басейн, в който рибата прекарва определен карантинен период при заболяване или внос.

9. „Кокошка носачка“ е кокошка над 18-седмична възраст от вида Gallus gallus, която се отглежда за добив на яйца за консумация.

10. “Люпилня за птици” е обект, в който се извършва инкубиране на яйца за разплод и излюпване на пилета, пуйчета, патета, гъсета или други селскостопански птици..

10а.

11. “Мокър филтър” е помещение с вход-изход, в което има:

12.

13. „Птици“ са кокошки, пуйки, патици и гъски, отглеждани с търговска или развъдна цел.

14.

15. “Селскостопански животни” са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици и риби, отглеждани и развъждани със селскостопанска цел за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.

16. “Сексиране” е определяне пола на пилетата.

17. „Собственик или ползвател на животновъден обект“ е физическо или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността или правото на ползване на обекта.

18. “Сух филтър” е помещение с вход-изход, в което има:

19. “Технологична група” е група животни на една и съща възраст, от един и същи вид, които се отглежда по определена технология.

20.

21.

22. „Трупосъбирателен пункт“ е съоръжение, в което се събират и съхраняват трупове на животни и странични животински продукти, които са предназначени за обезвреждане или преработка в обекти за обезвреждане и преработка на странични животински продукти и продукти, получени от тях, непредназначени за човешка консумация, регистрирани съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

23. “Транспортни средства” са моторни и други превозни средства, с които се доставят фуражи или животни или се извозва отпадък от технологичния процес във фермата.

24. “Черна зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени останалите сгради и съоръжения (извън бялата зона) на обекта, достъпни за външни лица.

25. “Фумигация” е аерозолна дезинфекция.

26.

27.

28.

29. „Местни породи“, наричани още „автохтонни“, са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната.

29а.

31. „Всичко пълно – всичко празно“ е основен принцип на профилактиката, при който помещението се освобождава от животните, извършва се механично почистване и дезинфекция, след което отново се зарежда с животни.

32. “Мюлари” са хибриди, получени чрез кръстосване на патоци от вида “Мускусни” с патици от вида “Домашна патица”. Мюларите са стерилни и се използват само за угояване на месо и втлъстен черен дроб.

33.

34.

35. „Лично стопанство“ е животновъден обект съгласно т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството.

36. „Подрастващи родители“ са млади родители от вида птици от двата пола от еднодневна до репродуктивна възраст.

37. „Месодайни породи“ са породи, специализирани за производството на месо, като добитото от тях мляко се използва за лична консумация.

38. „Люпилня за охлюви“ е обект, където се осъществява възпроизводство на охлюви, производство на хайвер и излюпване на малки охлюви.

39. „Ферма за угояване на охлюви“ e обект, където при интензивно отглеждане се постига определен размер и тегло на охлювите.

40. „Яйца от охлюви“ са всички яйца, снесени от сертифицирани родители до 2 дни след снасянето им.

§ 2

Ако някое от спомагателните звена в чл. 8, т. 1 и 2 се намира в бялата зона, то задължително спазва изискванията за работа в бяла зона.

§ 3

(отменен)

Собствениците на съществуващи животновъдни обекти са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2009 г.,. Относно обектите по приложение III, раздел IХ, глава I, подглави II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 срокът за привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба е до 31 декември 2015 г.

§ 3а

(1) Изискванията за разстояния по чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 7 не се отнасят за животновъдни обекти, получили строително разрешение до 17.10.2008 г.

(2) В обектите по ал. 1 може:

1. да се прави разширение на сградите за отглеждане на животните в рамките на съществуващия обект, като не се допуска намаляване на съществуващите разстояния между сградите, освен ако същите са по-големи от изискванията на тази наредба и намалението е до размера на тези изисквания;

2. да се прави разширение на самия животновъден обект, като не се допуска намаляване на съществуващото разстояние до съседен обект, освен ако същото е по-голямо от изискванията на тази наредба и намалението до размера на тези изисквания.

§ 4

Тази наредба се издава на основание чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за животновъдни обекти за отглеждане на свине (обн., ДB, бр. 66 от 2003 г.; изм. доп., бр. 42 от 2004 г.).

§ 5

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НBМС.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 2 Минимални разстояния на новоизграждащи се животновъдни обекти и люпилни от пътища, жп линии и други животновъдни обекти

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 9, т. 2 и 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи

1. Оптимални норми за настаняване.

2. Условия за осигуряване на оптимален фронт за хранене на животните. Системата на отглеждане определя параметрите на фронта за хранене на едно животно. Фронт на хранене за едно животно – при нормирано хранене.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози при оборно-пасищно отглеждане

Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква „а“ Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози при оборно-пасищно отглеждане

1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.

1.1. Оптимални параметри за използваната площ за едно животно. Параметри за необходима използвана(*) площ за различните категории овце и кози

1.2. Боксовете за овцете майки с агнетата са изградени от подвижни, сглобяеми елементи. От материал, който позволява лесното им почистване, измиване и дезинфекция. Площта им осигурява свободно движение и лежане на животните.

1.3. За отглежданите в индивидуални боксове агнета (през бозайния им период) трябва да е осигурен свободен достъп до майките. Боксовете се застилат ежедневно със суха и свободна от плесени и патогенни микроорганизми слама. Площта на индивидуалните боксове е достатъчна за свободното им движение и лежане. Хранилката и поилката в бокса са изградени така, че да е възможно ежедневно да бъдат почиствани, измивани и дезинфекцирани. В поилките е осигурена питейна вода с подходяща температура.

2. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.

2.1. Фронт на хранене за едно животно. Оптимални параметри на хранителния фронт при отглеждане на овце и кози

2.2. Поене на овцете и козите. Трябва да има осигурен постоянен достъп до вода.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 1 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 1 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине

1. Оптимални параметри за използваема площ за едно животно (мин. кв. м) Оптимални размери на груповите боксове(*), м

2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на свинете, отговарящ на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 21 от 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине.

3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.

3.1. Фронт на хранене – размери на хранителните корита в см за едно животно.

3.2. Фронт на поене. На животните трябва да се осигури непрекъснат достъп до питейна вода. При използване на автоматични поилки е необходимо те да са монтирани на височина от нивото на пода, която не им създава дискомфорт. При проектиране на поене с корита е задължително коритата да се изграждат с гладки и непропускливи стени и с конструкция, която осигурява възможност за измиване и дезинфекция. Височината на коритата се съобразява с породата, технологичната група и възрастта на животните.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 12, т. 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждате на еднокопитни

Приложение № 5 към чл. 12, т. 5 Минимални изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на еднокопитни

1. При групово отглеждане – площ на общо помещение – (1,5 х Wh), за кон.

2. Места за хранене – ширина 80 см, дължина, включително яслата – (1,8 х Wh)2, за кон.

3. Площ на индивидуалните боксове – (2 х Wh)2, като тясната страна на бокса е 1,5 х Wh.

4. Индивидуалните боксове по категории имат следните размери (в см):

5. Височината на плътната и решетъчната част на преградите между боксовете и вратите на боксовете е Wh + 35 %, като за различните категории животни (в cм) е:

6. Минималната широчина на вратите на боксовете да е 110 см, а решетките на боксовете да са изработени от материали, които не позволяват огъване, и да имат разстояние помежду си не повече от 7 см.

7. Яслите за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните. Те имат следните размери (в см): – височина от пода до горния ръб – 100 (60); – горна широчина – 60; – долна широчина – 30; – дълбочина – 40.

8. Вентилационна система в сградите за отглеждане на коне осигурява параметри на микроклимата в следните граници:

а) температура на въздуха, °С: – жребци, работни коне и коне в тренинг – мин. 8, оптимална 13 – 15, макс. 25; – кобили и млади коне – мин. 12, оптимална 16 – 18, макс. 25;

б) влажност на въздуха, %: – за всички категории коне – мин. 50, оптимална 60 – 70, макс. 80;

в) скорост на движение на въздуха, m/s: – жребци, работни коне и коне в тренинг – есен, зима, пролет – 0,3; лято – 1,0; – кобили, майки и млади коне – есен, зима, пролет – 0,2; лято – 0,5.

9. Сградите за отглеждане на коне имат технически изправна електрическа система и осветление в следните параметри:

а) естествено осветление: – жребци, работни коне и коне в тренинг – СК 1/12, КЕО мин. 0,5 %; – кобили, майки и млади коне – СК 1/12 – 1/15, КЕО мин. 0,5 %;

б) изкуствено осветление: – жребци, работни коне и коне в тренинг – 30 – 50 lx; – кобили, майки и млади коне – 40 – 50 lx.

10. Минималният обем на въздуха е 30 м3.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, т. 2, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на зайци

(отменен)

1. Зайците се разполагат в помещения, в които е възможно да се осигуряват:

а) температура на въздуха от 16 до 25 °С и относителна влажност от 65 до 70 %;

б) вентилация на kg жива маса 7 - 8 m3/h въздух през лятото и 1,5 - 2,0 m3/h през зимата;

в) скорост на въздуха 0,2 m/s;

г) естествено осветление с КЕО = 1: 12 и интензивност за изкуственото осветление за разплодни животни 50 lux, а за животни за угояване 20 lux;

2. При промишлено отглеждане на зайци технологичните групи са разположени в помещенията така, че да е възможно спазване на принципа “всичко пълно - всичко празно”.

3. Извършва се профилактичното прекъсване, почистване и дезинфекция на помещенията и прекъсване (почивка) най-малко за 5 дни на производствения цикъл.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 14, ал. 3, т. 1 и 2 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид

Приложение № 7 към чл. 14, ал. 2, т. 2

2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на:

2.1. Бройлери, отговарящи на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери.

2.2. Кокошки носачки, отговарящи на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки.

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 14, ал. 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки

Приложение № 8 към чл. 14, ал. 1, т. 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки Оптимални параметри за гъстота на отглеждане

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 15, т. 1 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски

Приложение № 9 към чл. 15, ал. 1, т. 1

1. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски.

1.1. Изисквания към използваемата площ.

1.2. Гъстота на птиците в помещенията. Оптимални параметри за използваема площ от гъски

2. На птиците се осигурява достатъчен фронт за хранене и поене съгласно технологията на отглеждане.

3. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на патици за втлъстен черен дроб.

3.1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане.

3.2. На птиците се осигурява достатъчен фронт на хранене и поене съгласно технологията на отглеждане.

4. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски за втлъстен черен дроб.

4.1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане.

4.2. На птиците се осигурява температурен режим съгласно технологията на отглеждане.

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 16, т. 4 и 9 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на риби

(отменен)

1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.

1.1. Оптимални параметри за използваната площ (гъстота на посадка) при отглеждането на основните видове и възрасти риби Система на отглеждане Вид и възраст риба землени басейни садки бетонни бр. риби/dka бр. риби/m3 басейни/вани бр. риби/m2 1 2 3 4

1-dup. Шаран

1.1. Зарибителен материал 3 - 8000 500 - 1000

1.2. Риба за консумация 150 - 200 40 - 50

1.3. Разплодници 10 - 30

2. Бял и пъстър толстолоб

2.1. Зарибителен материал 3 - 10 000

2.2. Риба за консумация 40 - 80

2.3. Разплодници 5 - 10

3. Бял амур

3.1. Зарибителен материал 1000 - 5000

3.2. Риба за консумация 5 - 20

3.3. Разплодници 5 - 10

4. Пъстърва

4.1. Зарибителен материал 600 - 2000

4.2. Риба за консумация 80 - 150 80 - 100

5. Европейски сом

5.1. Зарибителен материал 3000

5.2. Риба за консумация 10 - 20

5.2-dup. Разплодници 2 - 5

6. Щука

6.1. Зарибителен материал 50 - 200

6.2. Риба за консумация 3 - 10

6.3. Разплодници 2 - 3

7. Лин

7.1. Зарибителен материал до 15 - 20 g 10 - 15000

7.2. Зарибителен материал до 50 - 80 g 800 - 1000

7.3. Риба за консумация 30 - 50

8. Канален сом

8.1. Зарибителен материал 1000

8.2. Риба за консумация 50 - 80

9. Есетрови риби

9.1. Зарибителен материал от 3 до 60 g 200 100

9.2. Риба за консумация 40 20

2-dup. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на рибите.

2.1. Общи изисквания за качеството на водата за отглеждане на топлолюбиви и студенолюбиви видове риба Показател Студенолюбиви видове Топлолюбиви видове

1-dup2. Температура, С° не повече от 20°С не повече от 30°С

2-dup2. pH 7 - 8 6,5 - 8,5

3-dup. Разтворен кислород, mg/l не по-малко от 9,0 не по-малко от 5,0

4-dup. Прозрачност, m не под 1,5 не под 0,75 - 1,0

5-dup. Перманганатна окисляемост, mgO2 /l до 10,0 до 15,0

6-dup. Бихроматна окисляемост, mgO2 /l до 30,0 до 50,0

7-dup. БПК, mgO2 /l до 2,0 до 3,0

8-dup. Амониев азот, mg N/l - до 0,05

9-dup. Нитрити, mg N/l до 0,01 до 0,05

10. Нитрати, mg N/l до 2,0 до 2,0

11. Фосфати, mg P/l до 0,5 до 0,5

12. Желязо, общо, mg/l до 0,5 до 2,0

13. Железен окис, mg/l не повече от 0,1 не повече от 0,2

14. Обща твърдост, mol/l 6 - 14 4 - 12

15. Брой на сапрофитите, Mio/l до 0,3 до 0,5

16. Брой на микроорганизмите, Mio/l до 1,0 до 3,0

17. Цвят, мирис, вкус без странична без странична миризма, вкус и миризма, вкус и оцветеност оцветеност

2.2. Съдържание на вредни вещества във водата Показател Студенолюбиви видове Топлолюбиви видове

1-dup3. Свободен въглероден двуокис, mg/l до 10,0 до 25,0

2-dup3. Сероводород, mg/l не се допуска не се допуска

3-dup2. Амоняк, mg/l не се допуска не се допуска

2.3. Норми за разход на вода в шаранови стопанства в зависимост от категорията басейни. Категория басейн Проточност, l/sec Площ, dka

1-dup4. Люпилни басейни 0,7 10

2-dup4. Отрасни басейни 0,5 - 1,5 10

3-dup3. Угоителни басейни 0,5 - 1,5 10

4-dup2. Зимовни басейни 1,0 - 1,5 1

5-dup2. Маточни басейни 0,5 - 1,0 10

6-dup2. Карантинни басейни 1,0 - 1,5 10

2.4. Оптимални норми за разход на вода в пъстървови стопанства в зависимост от възрастта на рибата. Категории риби Мярка Проточност, l/min

1-dup5. Хайвер 1000 бр. 0,2 - 0,3

2-dup5. Личинки 1000 бр. 0,3 - 0,5

3-dup4. Укрепнали рибки 1000 бр. 0,8 - 1,0

4-dup3. Еднолетки 1 kg 0,8 - 1,0

5-dup3. Едногодишни 1 kg 0,8 - 1,0

6-dup3. Двулетки 1 kg 0,6 - 0,7

2.5. Ниво на обрастване на землените басейни. Нивото на обрастване в землените басейни не се разрешава да превишава 30 % от водната площ на водоема.

3-dup5. Условия за осигуряване на оптимален хранилен режим. Организацията на хранене на рибите зависи от вида на рибата, системата на отглеждане и технологията на хранене. Храненето по принцип се извършва с групови хранилки. При отглеждане на зарибителен материал от шаран в землени басейни е необходимо на 5000 - 10 000 рибки да се инсталира една хранилка, а при рибата за консумация - на 300 - 400 риби. При загниване на храната мястото се дезинфекцира с вар и хранилката се измества. При отглеждането на риба в садки (пъстърва, шаран, канален сом, есетри) храненето може да се извършва ръчно или с помощта на различни видове хранилки, като кратността на храненето трябва да е 2 - 8 пъти на ден.

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 19, т. 8а БЕЛЕЖКИ И ПРЕДПИСАНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЛЕКАР Дневник на животновъден обект за охлюви Дата Бележки и предписания Подпис на ветеринарния лекар СОБСТВЕНИК ........................................................................................ име, презиме, фамилия (наименование на фирма) ........................................................................................ ........................................................................................ (населено място) ........................................................................................ (пощенски код, адрес) ........................................................................................ (област) Животновъден обект с регистрационен: № 4 1 БЕЛЕЖКИ И ПРЕДПИСАНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЛЕКАР Дневник на животновъден обект за калифорнийски червеи Дата Бележки и предписания Подпис на ветеринарния лекар СОБСТВЕНИК ........................................................................................ име, презиме, фамилия (наименование на фирма) ........................................................................................ ........................................................................................ (населено място) ........................................................................................ (пощенски код, адрес) ........................................................................................ (област) Животновъден обект с регистрационен: № 4 1