Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води

Чл. 1

С тази наредба се регламентират специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т. ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване.

Чл. 2

(1) Целта на тази наредба е да бъде осигурено:

1. опазване на подземните води като ценен природен ресурс и основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване;

2. прекратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води;

3. предотвратяване влошаването на химичното състояние на всички подземни водни тела;

4. постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните водни тела на територията на Република България.

5. събиране на данни и информация за оценката на състоянието на подземните водни тела и риска от влошаването му в резултат от човешката дейност.

(2) За целите по ал. 1 за всяко подземно водно тяло се извършва:

1. характеризиране на подземното водно тяло;

2. оценка на количественото и химичното му състояние;

3. оценка на риска за непостигане на добро състояние в резултат от разрешени и прогнозирани в плановете за управление на речните басейни дейности;

4. планиране на мерки за постигане и/или поддържане на добро количествено и химично състояние;

5. обосноваване на случаите, при които може да се допусне изключение от целите за постигане на добро количествено или химично състояние;

6. оценка на кумулативното въздействие на съществуващите, разрешени по реда на Закона за водите, и бъдещи дейности, одобрени/съгласувани по реда на Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие върху елементите по чл. 42 и 72, определящи условията за добро състояние на подземните водни тела в процеса на прилагане на плана за управление на речните басейни:

(3) Състоянието на подземните водни тела е количествено и химично и се оценява като:

1. добро – когато са изпълнени условията за добро количествено състояние по чл. 42, ал. 2 и условията за добро химично състояние по чл. 72;

2. лошо – във всички останали случаи, когато не са изпълнени едно или няколко от условията по т. 1.

(4) Оценката на риска за влошаване на състоянието на подземните водни тела или части от тях се извършва при характеризиране на подземните водни тела съгласно ал. 2, т. 1 на базата на актуализираните характеристики на подземното водно тяло и реалистичния сценарий в прогнозата за демографското и икономическото развитие в съответните басейни и подбасейни.

(5) Състоянието на подземните водни тела се оценява по данните от изпълнените:

1. програми за мониторинг на водите, одобрени от министъра на околната среда и водите по реда на чл. 169, ал. 2 от Закона за водите;

2. програми за собствен мониторинг, изпълнявани от:

3. контролни измервания на нива и/или дебити в пунктове от мрежите за мониторинг по т. 1.

(6) Характеризирането, оценката на риска и на състоянието на подземните водни тела се извършва при спазване на изискванията на тази наредба и ръководствата от общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, като се прилагат одобрени от министъра на околната среда и водите национални подходи, предложени от директорите на басейнови дирекции и публикувани на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(7) Целите по ал. 1 се постигат чрез:

1. установяване на стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води;

2. забрани за отвеждане на замърсители в подземните води;

3. осигуряване на баланс между подхранването на подземните води и необходимото количество за водните екосистеми и водовземането;

4. идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води;

5. планиране и изпълнение на мерки за опазване, подобряване и възстановяване на състоянието на подземните водни тела и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните води включително издаване на разрешителни по т. 7 и преразглеждане на разрешителни в случаите по чл. 174а;

6. осигуряване на актуална и достоверна информация от проучването на подземните води;

7. издаване на разрешителни за:

8. поставяне на условия при издаването на разрешителните по т. 7 и предписване на по-строги условия във вече издадени разрешителни, вкл. и за предотвратяване на пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

9. съгласуване извършването на сондажна и/или минна дейност, както и за добив на подземни богатства в райони със значителни ресурси на подземни води;

10. забрана или ограничаване на дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества или други замърсители в подземните води;

11. категоризиране на водоползвателите съобразно количеството на използваните от тях води;

12. организирано използване на подземните води и разкриването им с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане;

13.

18. мониторинг на количественото и химичното състояние на подземните водни тела, включително собствен мониторинг в съответствие с установения натиск и въздействие от човешка дейност върху подземните водни тела;

19. контрол за изпълнение на параметрите и условията в издадените разрешителни и осигуряване на информация за изпълнението не по-малко от един път в периода на действие на плана за управление на речните басейни.

(8) Действията по ал. 7 се изпълняват в процеса на разработване и на прилагане на плана за управление на речните басейни.

Чл. 2а

Разрешителните за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията за подземни води по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „ж“ и „з“ от Закона за водите се издават в рамките на разрешително за водовземане, за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране чрез нови съоръжения.

Чл. 2б

(1) За опазване на подземните води от замърсяване и влошаване се извършват оценки в рамките на процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за съответствието на инвестиционните предложения с изискванията за постигане на добро състояние на подземните води, включително за:

1. дълбоки водоснабдителни сондажи, представляващи вертикални съоръжения за подземни води с дълбочина, по-голяма от 10 м, разкриващи първото от повърхността подземно водно тяло, които могат да въздействат върху състоянието на околната среда чрез използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, включително в обсадните и филтровите колони или засипката на филтъра при изграждане на съоръжението;

2. дълбоки сондажи, представляващи вертикални съоръжения за подземни води, разкриващи второто или по-дълбоко разположено от повърхността подземно водно тяло, които могат да въздействат върху състоянието на околната среда чрез:

3. добив на подземни води, представляващ водовземане от подземни води, което може да въздейства върху състоянието на околната среда чрез:

4. изкуствено подхранване на подземни води, представляващо прякото вливане или инжектиране, чрез вертикални съоръжения за подземни води или чрез инфилтрационни съоръжения, разположени на повърхността, на вода от повърхностно или от друго подземно водно тяло или инжектиране или реинжектиране на топлинно преработена вода с цел възстановяване или увеличаване на ресурсите на подземното водно тяло, което може да въздейства върху състоянието на околната среда чрез:

5. инжектиране на нефт, газ, въглероден диоксид и втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, което може да въздейства върху състоянието на околната среда чрез:

6. пряко или непряко отвеждане в подземните води на замърсители, включително приоритетни вещества, от депонирани материали или отпадъчни води, формирани от дейността на обекти, разположени на повърхността.

(2) Оценките по ал. 1 се представят със становището за допустимост по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите и включват:

1. информация за подземното водно тяло съгласно действащия план за управление на речните басейни и показателите, по които водното тяло е оценено в риск или в състояние, по-ниско от добро;

2. разполагаеми ресурси на подземното водно тяло, общо разрешено водовземане от него по издадени разрешителни и от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, изчислен експлоатационен индекс и свободни водни количества;

3. разполагаеми ресурси на подземното водно тяло в землището на населеното място, в което е разположено инвестиционното предложение;

4. общо съществуващо и бъдещо водовземане от подземното водно тяло в землището на населеното място, в което е разположено инвестиционното предложение, което включва разрешеното водовземане по реда на Закона за водите, както и водовземането по одобрени и/или съгласувани инвестиционни предложения по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие и изчислен експлоатационен индекс;

5. данни за установените към момента и очакваните в резултат от реализиране на инвестиционното предложение замърсяващи вещества и/или показатели на замърсяване;

6. приблизително изчислен радиус на района, в който ще бъде създадено понижение на водното ниво в резултат от кумулативно въздействие на водовземането по т. 4 – когато изчисленият експлоатационен индекс е над 40 %;

7. критериите за добро количествено и химично състояние на подземното водно тяло, които може да бъдат засегнати, включително: надвишаване на разполагаемите ресурси, създаване на интрузия на солени или замърсени води, влошаване на състоянието на повърхностни водни тела и сухоземни екосистеми, понижаване на водното ниво в пунктове за мониторинг, по които се определят естествените ресурси и посоката на потока на подземните води и/или в съоръжения за питейно водоснабдяване, попадащи в района по т. 6;

8. информация за опасността от пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

9. забрани и ограничения в Закона за водите по отношение на този вид натиск и забрани в плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения, свързани с въздействия по т. 7 и 8;

10. заключение за:

Чл. 3

(1) Лицата, черпещи подземни води и ползващи подземни водни обекти за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се категоризират в две групи:

1. I категория - при средноденонощен дебит, по-голям от 1 л/сек;

2. II категория - при средноденонощен дебит 1 л/сек и по-малък от 1 л/сек.

(2) Категорията на водоползвателите по ал. 1 е основа за определяне на специфичните изисквания за:

1. вида и обема на дейностите за проучване на подземните води;

2. собствения мониторинг на подземните води.

(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за:

1. минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите.

Чл. 4

Проучването на подземни води включва дейностите за осигуряване на информация за характеризиране на подземни водни тела или на части от тях, вкл. за:

1. литоложкия строеж на водоносния хоризонт;

2. структурата на водоносния хоризонт;

3. оценка на граничните условия;

4. филтрационните и миграционните характеристики;

5. филтрационното поле;

6. геотермичното поле;

7. химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;

8. въздействието на човешките дейности.

Чл. 5

(1) Структурата на водоносния хоризонт се определя от слоестостта или разнородността му.

(2) В случаите, в които водоносният хоризонт е слоест или разнороден, се осигурява информация за:

1. площната издържаност и дебелината на отделните слоеве или зони;

2. водните нива в отделните водоносни слоеве или зони;

3. филтрационните им характеристики.

Чл. 6

Информацията за граничните условия включва оценка на:

1. потока, постъпващ по границите на подземното водно тяло, или частта от него;

2. връзката между подземното водно тяло и леглото на повърхностните води;

3. нивата по границите на подземното водно тяло с повърхностните води и изменението им във времето;

4. дебитите по вътрешните граници на подземното водно тяло и разпределението им във времето;

5. инфилтрацията при безнапорните водоносни хоризонти;

6. хидравличното несъвършенство на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане.

Чл. 7

Информацията за филтрационните и миграционните характеристики се осигурява чрез:

1. опитно-филтрационни изследвания или по данни от режимни наблюдения за изменението на нивата и дебита на подземните води - за коефициентите на филтрация, на водопроводимост и на нивопредаване;

2. опитно-миграционни или лабораторни изследвания - за хидрогеохимичните или топлофизичните параметри.

Чл. 8

(1) Филтрационното поле се определя чрез актуално измерване на нивата на подземните води в изучаваната филтрационна област.

(2) Филтрационното поле може да бъде:

1. естествено - когато във филтрационната област не се осъществява водовземане;

2. нарушено - когато режимът на нивата на подземните води е променен в резултат на водовземане.

(3) Определеното филтрационно поле при условията на ал. 1 и 2 е начално условие за оценка на въздействието върху състоянието на подземните води.

Чл. 9

(1) Геотермичното поле при проучване на минерални води се характеризира чрез разпределението на температурите по площ и дълбочина на находището на минерални води и покриващите го пластове.

(2) Характеристиката на филтрационното и геотермичното поле е основа за разработването на характеристиката на полето на приведените напори.

Чл. 10

(1) Характеризирането на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води включва:

1. фоновите нива;

2. базовите нива;

3. моментния химичен състав и физико-химични свойства.

(2) Химичният състав и физико-химичните свойства на подземните води се определят чрез полеви измервания и лабораторни изпитвания на проби от:

1. подземни води за всички вещества и показатели, посочени в приложение № 1;

2. от минералните води за всички вещества и показатели, характерни за находището на минерална вода, определени със сертификата или балнеологичната оценка на минералната вода.

(3) Измерванията и изпитванията по ал. 2 се извършват от акредитирани лаборатории.

(4) Данните по ал. 3 са основание за:

1. определяне на замърсителите на подземните води, включително:

2. оценка на опасността на замърсителите за подземните води.

Чл. 11

(1) Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води включва въздействието от:

1. разрешено и упражнявано по силата на Закона за водите водовземане;

2. разрешено пряко и непряко отвеждане на замърсители в подземните водни тела;

3. разрешено реинжектиране или инжектиране в подземни водни тела;

4. разрешено изкуствено подхранване на подземни води;

5.

(2) Информацията по ал. 1 включва и разрешеното водовземане, инжектиране, реинжектиране и подхранване на подземните води чрез нови съоръжения за подземни води.

Чл. 12

(1) Проучването на подземните води е основа за съставяне на концептуален модел на подземните водни тела.

(2) Концептуалният модел по ал. 1 е опростено представяне на подземното водно тяло, находището на минерални води или част от водно тяло и включва:

1. естествените му характеристики по чл. 4, т. 1, чл. 5 и 6, и

2. въздействието върху него на човешките дейности по чл. 11.

(3) Концептуалният модел по ал. 1 е основание за:

1. избор на изчислителната схема за оценка на технически възможния дебит на съоръженията;

2. оценка на въздействието на предвидените дейности върху състоянието на подземните водни тела;

3. избор на местоположението на пунктовете за мониторинг в подземните водни тела, определени като рискови по отношение на невъзможността за достигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите.

Чл. 13

(1) Подземните водни тела и находищата на минерални води се представят:

1. според структурата на водоносните хоризонти като:

2. според хидравличните условия по горнището на водоносния хоризонт като:

3. според филтрационните свойства на подземното водно тяло като:

(2) При представянето по ал. 1, т. 3 водоносните слоеве, пластове или тектонски нарушени зони в подземното водното тяло или находището на минерални води се определят според водообилността им като:

1. слабо водообилни - при проводимост на пласта Т<10 м2/ден;

2. средно водообилни - при проводимост на пласта Т = 10 - 250 м2/ден;

3. водообилни - при проводимост на пласта Т = 250 - 500 м2/ден;

4. силно водообилни - при проводимост на пласта Т > 500 м2/ден.

(3) Като еднородни се приемат подземни водни тела или находища на минерални води, в които водообилността на отделните слоеве, пластове или зони във водното тяло се изменят в границите, посочени за всяка от категориите по ал. 2.

Чл. 14

Според граничните условия подземните водни тела или находища на минерални води са:

1. с прости гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са доказани с конкретни проучвания и са постоянни във времето;

2. със сложни гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са обосновани по общогеоложки предпоставки, не са доказани с конкретни проучвания или са променливи във времето.

Чл. 15

(1) По сложност на хидрогеоложките условия подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:

1. I група - с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са еднородни и граничните условия са прости;

2. II група - със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни и граничните условия са сложни.

(2) Хидрогеоложките условия се определят като сложни, ако е налице поне едно от изброените условия по ал. 1, т. 2.

Чл. 16

(1) По степен на изученост подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:

1. I група - с добре изучени хидрогеоложки условия;

2. II група - със средно изучени хидрогеоложки условия;

3. III група - със слабо изучени хидрогеоложки условия.

(2) Добре изучени са хидрогеоложките условия, когато чрез провеждането на специализирани проучвания са изяснени:

1. филтрационните параметри и тяхната нееднородност;

2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;

3. филтрационното поле и въздействието на съществуващите водовземания върху него;

4. хидрохимичните и геотермичните условия;

5. всички източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне.

(3) Средно изучени са хидрогеоложките условия, когато:

1. липсват детайли при изясняване на характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;

2. са изяснени местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;

3. са изяснени основните източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне, а останалите източници за формиране на ресурсите са второстепенни или предполагаеми.

(4) Слабо изучени са хидрогеоложките условия, когато:

1. има приблизителна представа за характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;

2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия са неясни или недостатъчно изучени;

3. се познава само част от източниците за формиране на експлоатационните ресурси на водното тяло и липсват достатъчно данни за количественото им определяне.

Чл. 17

(1) Проучване на подземните води се извършва:

1. за водни тела, находища на минерални води или части от водни тела, за които не са налични данни за съставяне на концептуалния модел по чл. 12;

2. в процеса на изграждане на съоръжения за подземни води;

3. за оценка на състоянието на подземните води и въздействието върху тях при издаване на разрешителни за ползване на подземен воден обект по реда на Закона за водите за реинжектиране или инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води;

4. за оценка на въздействието и предотвратяване на опасността от замърсяване на съседни или пресечени от съоръженията за инжектиране по-плитко разположени подземни водни тела, при издаване на разрешителни за инжектиране на въглероден диоксид, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

5. за разрешаване на дейности, които могат да доведат до пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците и Закона за подземните богатства;

6. за определяне на площадки за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.

(2) При проучването по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 се извършва и оценка на риска от замърсяване на подземните води по методиката за оценка на риска, утвърдена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 18

(1) Обхватът и съдържанието на дейностите за проучване на подземните води се определят в зависимост от:

1. сложността на хидрогеоложките условия;

2. степента на изученост на водното тяло;

3. въздействието на човешката дейност върху състоянието на подземните води;

4. целта на проучването.

(2)

Чл. 19

(1) Характеризирането на подземните водни тела включва:

1. оценка на естествените им характеристики;

2. оценка на натиска и въздействието от човешките дейности върху тях.

(2) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела може да бъде добро или лошо.

(3) Общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от състоянията по ал. 2.

Чл. 20

(1) Характеризирането на подземните водни тела е първоначално и допълнително.

(2) Характеризирането по ал. 1 се извършва на всеки 6 години в процеса на актуализиране на плановете за управление на речните басейни.

(3) Директорите на басейнови дирекции съставят и поддържат паспорти на подземните водни тела, съдържащи информацията за тяхното характеризиране в съответния план за управление на речните басейни.

(4) Паспортите по ал. 3 се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции заедно с проекта на план за управление на речните басейни.

Чл. 21

(1) Първоначално характеризиране се извършва за всички определени подземни водни тела за оценка на:

а) начина на ползването и степента им на изученост;

б) риска да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

(2) Първоначалното характеризиране се извършва въз основа на съществуващите данни за хидрогеоложките условия, геоложкия строеж и почвите, както и данни за земеползването, отвеждането на замърсители в подземните води, водовземането от подземни води и др., като се определят:

1. местоположението и границите на подземното водно тяло;

2. въздействието от човешки дейности върху водното тяло, вкл. от:

3. общият характер и литоложкият строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му;

4. подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми.

(3) Първоначално характеризиране по ал. 2 може да бъде извършено и за група подземни водни тела.

Чл. 22

(1) Допълнително характеризиране се извършва за всички подземни водни тела или групи водни тела, за които:

1. при първоначалното характеризиране е установено, че съществува риск да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и

2. е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води.

(2) Допълнителното характеризиране на подземно водно тяло включва информация за въздействието на човешките дейности върху подземните води, както и информация за:

1. геоложките характеристики, вкл. разпространението и вида на геоложките единици (пластове, слоеве);

2. хидрогеоложките характеристики на подземното водно тяло, вкл. коефициента на филтрация в подземното водно тяло, пористостта на водоносния хоризонт и неговия тип, в зависимост от хидравличните условия по горнището му;

3. характеристика на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, вкл. тяхната дебелина, пористост, коефициент на филтрация и абсорбционни свойства;

4. характеристика на слоистостта на водоносния хоризонт;

5. идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано и необходимото водно количество за подобряване или поддържане на състоянието им;

6. оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води;

7. оценка на естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела;

8. характеризиране на химичния състав на подземните води, вкл. подробна информация за приноса от човешки дейности при формирането му.

(3) В случаите, в които съществуват данни за фоновите нива на веществата в подземните водни тела, характеризирането по ал. 2, т. 8 може да се извърши за обособени типове подземни водни тела.

Чл. 23

(1) Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води за подземните водни тела в риск и за трансграничните подземни водни тела включва:

1. местоположението на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, с изключение на:

2. черпените средногодишни дебити на съоръженията по т. 1;

3. химичния състав на черпените води;

4. местоположението на съоръженията за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

5. отвежданите водни обеми чрез съоръженията по т. 4;

6. химичния състав на отвежданите води по т. 5;

7. земеползването в зоната или зоните на подхранване, включително:

(2) В информацията за въздействието от човешките дейности по ал. 1 се включват и:

1. сумарното разрешено водовземане от подземни води с дебит, по-малък от 10 m3/d;

2. сумата от водните количества от кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

(3) Информацията по ал. 2 се обобщава за землищата на населените места и се представя в концептуалния модел на водното тяло като кладенец с дебит, равен на сумата на дебитите по ал. 2, т. 1 и 2.

Чл. 24

(1) При характеризирането на подземните водни тела по чл. 22 се идентифицират телата, за които ще бъдат определени по-малко строги цели за опазване на околната среда.

(2) По-малко строги цели за количественото състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и като се вземе предвид въздействието на състоянието на подземното водно тяло върху:

а) свързаните с него повърхностни води и сухоземни екосистеми;

б) регулирането на повърхностните води, защитата от наводнения и отводняването на земи;

в) човешкото развитие.

(3) По-малко строги цели за химичното състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и когато подземното водно тяло е така замърсено, че постигането на добро химично състояние на подземните води е неосъществимо или прекомерно скъпо.

(4) При определяне на по-малко строги цели за подземните водни тела се прилага методиката по чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите.

Чл. 24а

(1) Оценката на риска за непостигане на добро количествено състояние на подземните водни тела се извършва на базата на разрешеното и прогнозирано в плана за управление на речните басейни черпене за всеки един от рецепторите, значим за изпълнение на условията за добро количествено състояние по чл. 42, ал. 2, включително за:

1. понижаване на водното ниво в райони:

2. интрузия на солени или замърсени води от:

3. общо черпене, надвишаващо разполагаемите ресурси на подземното водно тяло, и/или наличие на тенденция за понижение на водното ниво в периода от 2008 г. до момента на оценката в мониторингови пунктове, по данните от които се определя естественият режим на подземните води и средномногогодишното подхранване на подземните водни тела.

(2) Оценката на риска за непостигане на добро химично състояние на подземните водни тела се извършва за всеки един от рецепторите, значим за изпълнение на условията по чл. 72 за добро състояние, включително за:

1. площта на водното тяло, потенциално засегната от натиск от обекти – точкови и дифузни източници и емитираните замърсяващи вещества или показатели за замърсяване от тези обекти;

2. наличие на превишения на стандартите за качество и/или праговите стойности във:

3. наличие на тенденции за повишаване на концентрациите на замърсяващи вещества или показатели на замърсяване в периода от 2008 г. до момента на оценката в пунктовете по т. 1;

4. наличие на интрузия на солени и замърсени води от водните тела по ал. 1, т. 2;

5. наличие на риск в райони с установени превишения на концентрациите на замърсяващи вещества или показатели на замърсяване за:

Чл. 25

(1) Документацията за проучването на подземните води е първична, обработена и анализирана.

(2) Първичната документация по ал. 1 представя резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, извършени в процеса на проучване, в т. ч.:

1. геоложки журнали и/или геофизични каротажни диаграми;

2. протоколи за скрити работи:

3. документи за изпълнени дейности за интензификация на водоносния хоризонт;

4. дневници за проведени опитно-филтрационни и/или опитно-миграционни изследвания;

5. протоколи от проведени лабораторни изпитвания;

6. протоколи от проведени полеви измервания на показатели за химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;

7. дневници с проведени измервания на нивата на подземните води;

8. документи за определяне на местоположението на съоръжения и/или територия на проучване.

(3) Обработената документация представя обобщение на резултатите по ал. 2, в т. ч.:

1. геолого-хидрогеоложки разрези;

2. графики за определяне на филтрационните и/или миграционните характеристики на водното тяло;

3. карта на актуалното състояние на филтрационното поле;

4. карта на геотермичното поле и карта на приведените напори - за находищата на минерални води.

(4) Анализираната документация представлява:

1. хидрогеоложки доклад – при оценка на находищата на минерални води и в случаите по чл. 140, ал. 4, т. 3 или

2. характеристика на подземните водни тела.

(5) Документацията по ал. 2 – 4 се съставя и подписва от експерти с висше образование в областта на подземните води и придобита образователно-квалификационна степен „магистър“.

(6)

Чл. 26

(1) Документите по чл. 25, ал. 2, т. 8 съдържат геодезически координати и надморска височина на устието на съоръженията или на характерни точки от линейните съоръжения или от територията на проучване.

(2) Данните по ал. 1 се нанасят в топографска карта и в картите по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите, създадени на основата на кадастрална карта.

(3) Картите по ал. 2 се изработват в Българска геодезическа система, определена със Закона за геодезията и картографията.

(4) Координатите на точките, определящи местоположението на съоръженията и очертанията на територията на проучване, се определят с точност до дециметър.

(5) Местоположението на обектите по ал. 1 се определя и с географски координати

Чл. 27

(1) Документите по чл. 25, ал. 3, т. 1, 3 и 4 се съставят на основата на едромащабна топографска карта, в мащаб, съобразен с размера на частта от водното тяло, която характеризират, или на находището на минерални води.

(2) Геолого-хидрогеоложките разрези по чл. 25, ал. 3, т. 1 обобщават информацията за определяне на структурата на водоносния хоризонт и разположените над него водоупорни или пропускливи пластове и подземни водни тела.

(3) Картите по чл. 25, ал. 3, т. 3 се съставят въз основа на данните за местоположението на съоръженията по чл. 26 и данните за:

1. измерените дълбочини и определените надморски височини на нивата на подземните води в съоръжения, от които не се черпят подземни води;

2. максимално допустимите експлоатационни понижения в съоръженията, от които е разрешено водовземане, и допълнителните понижения, създадени в тях, в резултат от разрешени други водовземания в частта от водното тяло;

3. проектните максимално допустими експлоатационни понижения в разрешени за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане.

(4) Картите по чл. 25, ал. 3, т. 4 се съставят въз основа на данните от проведеното проучване на находището на минерални води за:

1. приведените напори на минералните води;

2. нестационарни и стационарни термограми на съоръженията за проучване на минерални води;

3. актуални измервания на дебита, нивото и температурата на минералните води.

Чл. 28

(отменен)

(1) Хидрогеоложкият доклад за оценка на ресурсите на подземни водни тела съдържа:

1. местоположение и граници на подземното водно тяло;

2. вид и обем на изпълнените дейности за допълнително проучване на подземните води;

3. детайлна характеристика на подземното водно тяло, съдържаща информацията по чл. 22, ал. 2 и информацията за разрешените и упражнявани по силата на Закона за водите права за водовземане от него;

4. концептуален модел на подземното водно тяло;

5. математически модел на подземното водно тяло и избор на метода за решаването му;

6. специфични приемания за съставяне на математическия модел на подземното водно тяло;

7. данни за процедурата на калибриране и верифициране на модела по т. 6;

8. оценка на естествените, разполагаемите и експлоатационните ресурси на подземното водно тяло;

9. инструкция за работа при решаване на конкретни задачи.

(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:

1. диск с калибрирания и верифициран математически модел на подземното водно тяло;

2. първична и обработена документация за проведените проучвания за оценка на ресурсите на подземните води;

3. първични и обработени данни, въз основа на които е разработен математическият модел;

4. база данни на математическия модел;

5. таблица с данни за съоръжения, за които са издадени разрешителни за водовземане, но не са използвани при разработването на модела и причините за това.

Чл. 29

(1) Хидрогеоложки доклад за оценка на ресурсите на находища на минерални води се изготвя въз основа на актуални хидрогеоложки проучвания при първоначално определяне на ресурсите на находището на минерална вода и когато в находището на минерална вода са изградени нови съоръжения, предназначени за водовземане, и съдържа:

1. местоположение и граници на находището на минерални води;

2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на минералните води в периода до възлагане и след възлагане на оценката на ресурсите на минералните води;

3. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на находището на минерални води;

4. естествени извори и съоръжения, чрез които е разкрито находището, вкл. наименование, координати и надморска височина, дълбочина и конструкцията на съоръженията;

5. предложение за определяне на:

6. концептуален модел на находището;

7. математически модел на находището и избор на метода за решаването му;

8. оценка на естествените и експлоатационните ресурси на находището;

9. дебит на съоръженията, предназначени за водовземане;

10. състав и свойства на минералните води.

(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:

1. топографска и геоложка карта с нанесени границите на находището и разположението на съоръженията по ал. 1, т. 4;

2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията по ал. 1, т. 5;

3. документите по чл. 25, ал. 2 за дейностите, изпълнени при хидрогеоложките проучвания, възложени във връзка с оценка на ресурсите на минералните води;

4. документите по чл. 25, ал. 3;

5. таблица за проведените режимни наблюдения на минералните води за целия период на експлоатация на находището;

6. други приложения съобразно възложените проучвания на минералните води;

7. проект за консервиране или ликвидиране на съоръженията по ал. 1, т. 5, буква “в”;

8. справка за ползваните литературни и архивни източници за характеристика на находището и оценка на ресурсите му.

(3) Преоценка на ресурсите на находищата на минерална вода се извършва въз основа на данните от проведения мониторинг на минералната вода за периода на експлоатация на находището и данните от поне двугодишни сезонни режимни наблюдения преди изтичане на срока на действие на заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището.

(4) Преоценка на ресурсите по ал. 3 може да се извърши преди срока на изтичане на срока на действие на заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището по искане на директора на басейнова дирекция или кмета на съответната община.

Чл. 30

(1) Хидрогеоложкият доклад в случаите по чл. 140, ал. 4, т. 3 съдържа:

1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, предмет на проучването;

2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на подземните води;

3. описание на установения при проучването геоложки разрез;

4. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на покриващите водното тяло водоупорни и пропускливи пластове и други подземни водни тела, вкл. литоложкия им строеж, структура, филтрационни и/или миграционни характеристики;

5. концептуален модел на проучената част от водното тяло;

6. характеристика на проучената част от водното тяло:

7. пречиствателната способност на почвата, зоната на аерация и/или водоносния хоризонт;

8. други характеристики на водното тяло или околната среда съобразно целта на проучване, свързани с получаването на необходимите данни за оценка на риска от замърсяване и/или прогнозиране изменението на качеството на подземните води;

9. анализ на неблагоприятните физико-химични процеси, които биха довели до промяна в състава на подземните води или колматация на водоносния хоризонт или филтровата част на съоръженията;

10. изградени съоръжения за проучване на подземните води;

11. оценка на ресурсите в проучената част от водното тяло - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1;

12. оценка на риска от замърсяване на подземните води - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6.

(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:

1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на:

2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията за проучване с означена дълбочина и надморска височина на статичното водно ниво в съоръженията;

3. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;

4. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви “а” - “г”, както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви “в” и “г”.

(3) При инжектиране на въглероден диоксид, природен газ и втечнен нефтен газ, инжектиране или реинжектиране на води и пряко отвеждане на замърсители в подземните води в доклада по ал. 1 се включват и:

1. резултати от проведени сондажно-геофизични изследвания за доказване херметичността на прикриващите и експлоатационната колони;

2. мерки за предотвратяване на замърсяването на други съседни или попътно преминати подземни водни тела;

3. мерки за опазване на почвите и повърхностните води в района, в който се предвижда инжектирането, реинжектирането или отвеждането;

4. карта в мащаб 1:25 000 с нанесени местоположението на съоръженията за инжектиране, реинжектиране или отвеждане, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води и техните санитарно-охранителни зони.

(4) Съдържанието на доклада се определя в зависимост от целта на проучването.

Чл. 31

(1) Хидрогеоложките доклади по чл. 28, 29 и 30 се съставят в 2 екземпляра, вкл. пълен цифров аналог на доклада, от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2, и с обхват на дейност - изпълнение на хидрогеоложки проучвания за съответната цел.

(2) При разработването на хидрогеоложките доклади се ползват архивни източници от Националния геоложки фонд и:

1. информация от регистрите по чл. 41, чл. 83, ал. 9, чл. 112, ал. 1 и 3 и чл. 181;

2.

3. информацията от изпълнените дейности:

4. данните от мониторинга на количественото и химичното състояние и от собствения мониторинг за съответното водно тяло, когато е приложимо.

(3) Ползването на архивни източници от Националния геоложки фонд и предоставянето на информацията се извършва по реда на Наредбата за Националния геоложки фонд, приета с ПМС № 264 от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2006 г.), а за информацията по ал. 2, т. 1, букви “а” и “б” - по реда и начина, определени от министъра на околната среда и водите в договора за изпълнение на обществената поръчка.

(4) Един екземпляр от доклада по ал. 1 и неговият пълен цифров аналог, придружен с протокол за приемането му от комисия от експерти от дирекция „Управление на водите“, се внасят за завеждане в Националния геофонд.

(5) Вторият екземпляр от доклада и неговият пълен цифров аналог се:

1. изпращат на съответната басейнова дирекция - за докладите по чл. 28;

2. съхраняват в дирекцията по водите в Министерството на околната среда и водите - за докладите по чл. 29;

3. прилагат към документацията за издаване на разрешително - за докладите по чл. 30.

Чл. 32

(отменен)

(1) Характеристиката на частта от подземно водно тяло във връзка с издаването на разрешителни за водовземане и ползване на подземни водни обекти включва:

1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, за която се извършват оценките за състоянието на подземните води;

2. концептуален модел на частта от водното тяло и избор на изчислителна схема;

3. определяне на филтрационните характеристики за подземното водно тяло по проведени опитно-филтрационни изследвания при условията на чл. 100;

4. характеристика на филтрационното поле;

5. характеристика на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води.

(2) Към характеристиката по ал. 1 се прилагат:

1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на:

2. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;

3. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви “а” - “в”, както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви “б” и “в”.

(3) Частта от водното тяло, за която се извършва характеристиката, се определя в зависимост от филтрационното поле, определено по чл. 8, ал. 2, като:

1. при нарушено филтрационно поле в избраната част от водното тяло попадат всички съоръжения за подземни води, които влияят и върху които би повлияло проектното водовземане или ползване;

2. концептуалният модел се разработва въз основа на наличните данни от проучването на подземните води по чл. 5 - 8, като се посочва степента на тяхната достоверност.

(4) Характеристиката на водното тяло по ал. 1 се съставя от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.

(5) Данните по чл. 27, ал. 3, т. 1 - 3 се предоставят от директорите на басейнови дирекции за управление на водите по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 33

(1) Ресурсите на подземните води са естествени (Qест), разполагаеми (Qразп) и експлоатационни (Qекс).

(2) Ресурсите на минерални води са естествени (Qест) и експлоатационни (Qекс).

(3) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси на минералните води са:

1. естествените ресурси;

2. гравитационните или еластичните запаси;

3.

4.

(4) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси по своето значение са:

1. основни - чието значение е определящо за размера на ресурсите;

2. второстепенни - чието значение е подчинено и по-маловажно;

3. предполагаеми - които не са установени при проучването, но е възможно да се проявят при експлоатацията.

Чл. 34

(1) Оценката на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се извършва чрез математически модели.

(2) Допуска се за слабо изучените находища на минерални води експлоатационните ресурси да се определят чрез:

1. технически възможния дебит на водовземното съоръжение, чрез което са разкрити, или

2. измерения средногодишен дебит на изворите в находището за предходната година.

(3) Когато минерални води са носител на хидрогеотермална енергия, едновременно с оценката на експлоатационните ресурси се оценяват и ресурсите от хидрогеотермална енергия.

Чл. 35

(1) Експлоатационните ресурси на находища на минерални води се категоризират по степен на изученост и достоверност на:

1. категория ЕР 1 - гарантирани;

2. категория ЕР 2 - възможни;

3. категория ЕР 3 - предполагаеми.

(2) Условията за категоризиране на експлоатационните ресурси по ал. 1 са: Степен Сложност на хидрогеоложките условия на изученост I група - прости II група - сложни I група - QЕР1 = 0,6.Qекс QЕР2 = 0,4.Qекс добре изучени QЕР1 = 0,4.Qекс QЕР2 = 0,6.Qекс II група - QЕР1 = 0,4.Qекс QЕР1 = 0,3.Qекс средно изучени QЕР2 = 0,4.Qекс QЕР2 = 0,4.Qекс QЕР3 = 0,2.Qекс QЕР3 = 0,3.Qекс III група - QЕР2 = 0,5.Qекс QЕР2 = 0,4.Qекс слабо изучени QЕР3 = 0,5.Qекс QЕР3 = 0,6.Qекс

Чл. 36

(1) Естествените ресурси на подземните водни тела се определят ежегодно в срок до 30 август от Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките въз основа на:

1. актуални данни за подхранването на подземните води;

2. актуални хидроложки и хидрогеоложки данни.

(2)

(3) Необходимите за екосистемите водни количества, осигурявани от всяко подземно водно тяло, се определят с плана за управление на речните басейни.

Чл. 37

(1)

1. приблизително, по балансов метод при характеризиране на количественото състояние на подземните водни тела в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни;

2. чрез математически модели, въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от министъра на околната среда и водите.

(2) Експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се оценяват въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от:

1. министъра на околната среда и водите - за находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. кмета на съответната община - за находищата на минерални води, публична общинска собственост.

Чл. 38

(отменен)

Оценката на ресурсите на подземните води се извършва в съответствие с методиката за определяне на ресурсите на подземните води, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 39

(1) Експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите със срок до 12 години, до годината на извършване на характеризирането на районите за басейново управление в следващите 2 цикъла на разработване на Плановете за управление на речните басейни и се преоценяват:

1. на всеки 12 години след това при характеризиране на районите за басейново управление по данните от извършвания мониторинг на дебита и пониженията на водното ниво;

2. до 6 месеца след датата на последното от извършени в три последователни сезона измервания, с които е установено намаляване на дебита или увеличаване на дълбочината на водното ниво, определени със заповедта за утвърждаване на ресурсите;

3. до 2 месеца преди въвеждане в експлоатация на новоизградени водовземни съоръжения или при реконструкция на съществуващи съоръжения, променяща параметрите, при които са определени ресурсите на находището или технически възможните дебити на съоръженията.

(2) Утвърждават се експлоатационните ресурси на минералните води, определени в категории ЕР 1 и/или ЕР 2, при условията на чл. 35, ал. 2.

(3) В случаите по чл. 34, ал. 3 със заповедта по ал. 1 се утвърждават и ресурсите от хидрогеотермална енергия.

Чл. 40

(1) За утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост, кметът на общината подава писмено заявление до министъра на околната среда и водите, към което прилага хидрогеоложки доклад със съдържание съгласно чл. 29.

(2) Когато в находище на минерална вода извън находищата по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, което не е актувано като публична общинска собственост, няма съоръжения, предназначени за водовземане или за проучване на минералните води, или съществуващите съоръжения са технически негодни за изпълнение на актуални опитно-филтрационни изследвания:

1. кметът на община подава мотивирано писмено заявление до министъра на околната среда и водите за издаване на първоначална заповед за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището на минерална вода на базата на наличната официална информация и данните от проучването на находището;

2. министърът на околната среда и водите издава първоначална заповед за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището на минералната вода, като ги категоризира като слабо изучени и със сложни хидрогеоложки условия.

(3) Първоначалната заповед за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището на минералната вода е основание за:

1. издаване на първоначална балнеологична оценка;

2. актуване на находището на минерална вода като публична общинска собственост;

3. издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води, предназначени за проучване и/или за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение.

(4) Заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост и на находищата на минерална вода, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване на общината, се изпраща на кмета на общината в 7-дневен срок от подписването й.

Чл. 41

(1) Министърът на околната среда и водите води регистри на експлоатационните ресурси на:

1.

2. находищата на минералните води, изключителна държавна собственост;

3. находищата на минералните води, публична общинска собственост.

(2) В регистъра по ал. 1 се включват:

1. наименование на находището на минерални води;

2. основните характеристики на находището на минерални води;

3. експлоатационните ресурси на находището на минерални води;

4. разпределението на експлоатационните ресурси по категории при условията на чл. 35.

5. наименованието на водовземните съоръжения и технически възможния им дебит;

6. надморската височина на допустимото понижение на водното ниво.

(3) Директорите на басейнови дирекции водят:

1. Регистър на ресурсите на подземните водни тела, включващ:

2. Регистър на свободните водни количества, включващ:

(4) Директорите на басейнови дирекции съставят годишен баланс „Ресурси – средногодишен дебит на черпене“, включващ:

а) код на водното тяло;

б) надморската височина на допустимото понижение на водното ниво;

в) разполагаемите ресурси на водното тяло;

г) средногодишния дебит на черпене от водното тяло: аа) общо черпени количества; бб) черпени количества по издадени разрешителни; вв) черпени количества от кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите;

д) годишен баланс на водното тяло.

(5) Регистрите по ал. 3, т. 1 и балансите по ал. 4 се актуализират ежегодно, а регистрите по ал. 3, т. 2 – ежемесечно.

(6) Регистрите по ал. 1 и ал. 3 и балансът по ал. 4 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.

Чл. 42

(1) Количественото състояние на подземните водни тела се определя от режима на нивото на подземните води.

(2) Подземно водно тяло е в добро количествено състояние, ако са изпълнени следните условия:

1. нивото на подземните води в подземното водно тяло е такова, че разполагаемите ресурси на подземните води не са превишени от дългосрочния средногодишен дебит на черпене от водното тяло;

2. нивото на подземните води не е подложено на изменение в резултат от водовземане или от друга човешка дейност, при което се създава опасност от:

3. измененията в посоката на потока в подземното водно тяло са предизвикани от временни или непрекъснати промени на водното ниво в пространствено ограничена област, но тези изменения не създават опасност от интрузия на солени води или други интрузии и не показват устойчива и ясно определена антропогенно предизвикана тенденция в посоката на потока в подземното водно тяло, която да доведе до такива интрузии;

(3) Оценката на риска за влошаване на количественото състояние на подземните водни тела се извършва по реда на чл. 24а за всяко от условията по ал. 2, като се вземе предвид:

1. общото разрешено водовземане по издадени разрешителни и от кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите;

2. изчисленото понижение на водното ниво в резултат от общото разрешено водовземане от водовземни системи и съоръжения в райони със значимо черпене на подземни води.

Чл. 43

(1) Опазването на количественото състояние на подземните води и предотвратяването на влошаването му включва изпълнението на мерки за:

1. ограничаване или прекратяване на водовземането с цел:

2. опазване на подземните води в дълбоко разположените и защитени от замърсяване водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества;

3. ограничаване на самостоятелното питейно-битово водоснабдяване в поземлени имоти извън регулационните граници на урбанизираните територии;

4. водовземане от подземни води за добив на хидрогеотермална енергия само в случаите, в които е осигурено реинжектиране на ползваните водни обеми;

5. разкриване на подземните води с минимален брой съоръжения за водовземане;

6. предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго или от замърсени към незамърсени слоеве в едно водно тяло през съоръжения за подземни води;

7. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за водовземане за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг;

8. създаване и поддържане на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите;

9. провеждане на мониторинг на количественото състояние на подземните, включително и минералните води съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, ал. 1, т. 14 от Закона за водите и ръководствата от общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, като се прилага публикуваната на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите методика за планиране на мрежите и програмите за мониторинг на подземните води.

(2) Мерките по ал. 1 се предвиждат при издаването на разрешителни за водовземане чрез съществуващи или чрез нови съоръжения.

Чл. 44

(1) За предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води за всяко водно тяло, находище на минерални води или част от водно тяло следва да бъдат изпълнени следните условия:

1. дългосрочният средногодишен дебит на черпене да не надвишава:

2. максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво във водовземните съоръжения (SМАКС) да не надвишава понижението, допустимо за подземното водно тяло(SДОП).

(2) Изпълнението на условията по ал. 1 се преценява при издаването на разрешителни за водовземане, като се вземат предвид:

1. съставените годишни баланси „ресурси – средногодишен дебит на черпене“ по чл. 41, ал. 4;

2. определената надморска височина на допустимото понижение на водното ниво;

3. свободните водни количества във водното тяло или находището на минерална вода.

(3) Балансите по ал. 2, т. 1 се съставят до 31 януари на следващата година:

1. от министъра на околната среда и водите – за находищата на минерални води;

2. от директорите на басейнови дирекции – за подземните водни тела и части от тях.

(4)

Чл. 45

Средногодишният дебит на черпене по чл. 44, ал. 1, т. 1 се определя като сума от:

1. средногодишния дебит на съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;

2. средногодишния дебит на кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите;

3.

4. средногодишния дебит на съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане чрез нови съоръжения.

Чл. 46

(1) Средногодишният дебит на водовземане от подземни води е равен на разрешения средноденонощен дебит.

(2) Годишният обем на водовземане от подземни води е разрешеният денонощен воден обем за 365 дни.

(3) Допуска се определяне на максимален дебит за определено време от денонощието, когато с конкретни опитно-филтрационни изследвания и съответни изчисления е доказано, че нивото на подземните води в съоръженията, предназначени за водовземане, се възстановява в рамките на денонощието.

(4) Разпоредбата по ал. 3 може да не се прилага само когато водовземането е с цел:

1. питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;

2. отводняване.

(5) Средногодишният дебит на водовземане от минерални води се определя въз основа на разрешения максимален денонощен дебит, а денонощната неравномерност в ползването се осигурява чрез изграждането на съоръжения за резервиране на необходимите обеми минерална вода.

(6) С разрешителното за водовземане от минерални води може да бъде определен дебит, по-голям от максималния денонощен дебит, само когато неколкократно в годината е предвидено пълнене на басейни, при условие че не се засягат правата по други разрешени водовземания от същото водовземно съоръжение.

(7) Годишният обем на водовземане от минерални води се определя по реда на ал. 2, като в случаите по ал. 6 се вземат предвид и определените обеми за пълнене на басейни.

(8) Допуска се годишният обем на водовземане от минерални води да бъде определен въз основа на разрешения денонощен воден обем за по-кратък период от годината.

Чл. 46а

(1) Свободните водни количества се определят ежемесечно като разлика между:

1. разполагаемите ресурси на подземното водно тяло или обособена част от него и разрешените средногодишни дебити на черпене по издадените разрешителни за водовземане чрез съществуващи и чрез нови съоръжения;

2. експлоатационните ресурси на находището на минерална вода и разрешените средногодишни дебити на черпене от находището, определени по чл. 45, т. 1 и 3.

Чл. 47

(1) Допустимото понижение на водното ниво във водното тяло (SДОП) по чл. 44, ал. 1, т. 2 се определя в плана за управление на речните басейни:

1. при напорни водоносни хоризонти - като разлика между дълбочината на горнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност;

2. при безнапорни водоносни хоризонти - като 60 на сто от разликата между дълбочината на долнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност.

(2) Надморската височина на допустимото понижение на водното ниво по ал. 1:

1. се определя за водни тела, черпенето от които е чрез вертикални съоръжения – шахтови, тръбни, шахтово-тръбни кладенци и шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи;

2. е най-близката до повърхността стойност на водното ниво в различните части на водното тяло, при ненарушено филтрационно поле.

Чл. 48

Понижение на водното ниво не се допуска в части от водни тела:

1. от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитените територии и зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;

2. в които това понижение създава опасност от привличане на:

3. в които са разположени пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните водни тела.

Чл. 49

(1) Максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво в съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води (Sмакс) по чл. 44, ал. 1, т. 2, се определя:

1. за водоползвателите от I категория - като понижение на водното ниво, при максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 3 и 4;

2. за водоползвателите от II категория - като понижение на водното ниво при средноденонощния дебит.

(2) При определяне на понижението по ал. 1 задължително се отчита геометричното и хидравличното несъвършенство на съоръженията.

(3) При определяне на понижението по ал. 1 в съоръжения, работещи в нарушено филтрационно поле, взаимодействието помежду им се изчислява при определените в издадените разрешителни понижения по ал. 1 и допълнителните понижения, създадени в тях от нови, по-късно разрешени водовземания.

(4) Определянето на понижението по ал. 1 се извършва при спазване на условието Sмакс < SДОП и условията по чл. 48.

Чл. 50

(1) За опазване количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества се разрешава водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане само:

1. за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;

2. за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при изпълнение на условията по чл. 51;

3. в случаите, в които необходимият средноденонощен дебит е по-голям от 5,0 л/сек и не може да бъде осигурен от първото от повърхността водно тяло.

(2) Не се разрешава водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане за цели, извън посочените в ал. 1, за:

а) задоволяване на собствените потребности на гражданите;

б) стопански цели.

(3) В случаите по ал. 2 водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане се разрешава само за първото от повърхността подземно водно тяло.

Чл. 51

(1) Водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване,, се разрешава при изпълнение на следните условия:

1. да е налице влязъл в сила подробен устройствен план на територията, в който са предвидени общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;

2. чрез водовземането да бъде осигурено питейно-битовото водоснабдяване на други съседни имоти в урбанизираната територия в рамките на технически възможния дебит на съоръженията при допустимо понижение на водното ниво;

3. невъзможност за доставка на вода от съществуваща водоснабдителна система или от въведено в експлоатация друго водовземно съоръжение за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване в района.

(2) Разрешителното за водовземане по ал. 1 се издава за максималния средноденонощен дебит на съоръжението при допустимо за водното тяло понижение на водното ниво.

(3) В случаите по ал. 1 титулярят на разрешителното за водовземане извършва услугите по доставяне и пречистване на питейните води съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(4) Изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане и водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване в регулационните граници на урбанизираните територии, се разрешава само когато няма наличен капацитет на изградената водоснабдителна система за водоснабдяване на урбанизираната територия.

Чл. 52

(1) Подземните води се разкриват с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане.

(2) Отказва се издаване на разрешително за водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане, когато:

1.

2. в съседни имоти има изградени съоръжения, предназначени за водовземане, от които може да се осигури необходимият воден обем.

(3) Собствениците на съоръженията по ал. 1, т. 2 не могат да отказват осигуряването на вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението при допустимо понижение.

(4) В случаите по ал. 3 разходите за преоборудване на съоръженията са за сметка на новия водоползвател.

(5)

(6) Разпоредбата по ал. 2, т. 1 не се прилага за:

1. издаване на разрешителни за водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане, за задоволяване на собствените потребности на гражданите, когато съоръженията са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;

2. слабо водообилни подземни водни тела.

Чл. 53

Предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго се извършва чрез:

1. изолиране на водите от по-горе лежащите подземни водни тела при изграждането на нови съоръжения за подземни води;

2. реконструкция или ликвидация на съществуващи съоръжения за подземни води.

Чл. 54

(отменен)

(1) За осигуряване на минимално допустимия отток в реките при определяне на привлекаеми ресурси се допуска привличане на не повече от 25 на сто от оттока на реката, определен при:

1. обезпеченост 95 процента;

2. отчитане на нарушения отток в участъка от реката.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при определяне на привлекаеми ресурси от р. Дунав.

(3) Не се допуска определянето на привлекаеми ресурси от:

1. пресъхващи реки;

2. повърхностни водни тела в лошо състояние.

(4) Изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1 може да не се прилагат само за ограничени периоди от време в случаите на водовземане за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии.

Чл. 55

(1) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез шахтови, тръбни, шахтово-тръбни кладенци и шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи включва:

1. ежемесечно измерване на черпените водни обеми;

2. измерване на нивото на подземните води:

(2) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез дренажи, галерии и каптирани извори включва ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми.

(3) Измерванията по ал. 1 и 2 се извършват в последния ден от всеки календарен месец и се записват в специален дневник, който се съхранява за срока на разрешеното водовземане.

(4) Данните от измерванията по ал. 1 и 2 към 30 юни и 31 декември на всяка календарна година в срок до 14 дни се изпращат в съответната басейнова дирекция.

Чл. 56

(1) Съоръженията, предназначени за водовземане от подземни, в т.ч. и минерални води и съоръженията за инжектиране и реинжектиране се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията:

1. водомер за измерване на черпените водни обеми;

2. устройство за измерване на нивото на подземните води – само за съоръженията по чл. 55, ал. 1.

(2) Устройствата за измерване на водното ниво по ал. 1, т. 2 са:

1. нивомери за дискретно измерване - при дълбочина на водното ниво при черпене до 20 м;

2. автоматичен нивомер за непрекъснато измерване и регистрация на данните на повърхността:

3. манометър - когато устието на съоръжението е херметизирано.

(3) Устройствата по ал. 1 се монтират:

1. на не повече от 2 метра от съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за подземни води;

2. в шахтите по чл. 84, ал. 1 - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за минерални води;

3. стационарно във всяко единично съоръжение и в поне едно от съоръженията от водовземната система - за устройствата по ал. 1, т. 2.

(4) Забранява се монтиране на водопроводни отклонения или други съоръжения между съоръжението, предназначено за водовземане, и водомера по ал. 1, т. 1 освен в случаите, в които водата е на самоизлив и за измерване на водното ниво се монтира манометър.

(5) Разпоредбата по ал. 3, т. 1 може да не се прилага за каптирани извори и дренажи, разположени в труднодостъпни планински райони, при което се монтират водомери преди и след събирателния резервоар.

Чл. 57

(1) Съоръжения за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води се изграждат, когато се иска изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или водовземане:

1. със средноденонощен дебит:

2. в близост до части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони и сухоземни екосистеми, пряко зависими от подземните води;

3. в подземни водни тела, в които може да се очаква привличане на води от Черно море;

4. в части от водно тяло, в които съществува опасност от привличане на замърсени подземни или повърхностни води или отпадъчни води от депа за отпадъци.

(2) В случаите по ал. 1 водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане, се разрешава само след проведено хидрогеоложко проучване по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба, при което е определен коефициентът на нивопредаване в частта от водното тяло.

(3) Разпоредбата по ал. 1, т. 1, буква “а” не се прилага за силноводообилни водоносни хоризонти, разположени на дълбочина, по-голяма от 100 м.

Чл. 58

(1) Прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. минерални води от изградени тръбни и шахтови кладенци се осъществява чрез:

1. оборудване на съоръженията за експлоатация на кранов режим;

2. консервиране или ликвидиране на съоръженията, които не се използват, по реда и при условията на раздел III от глава пета.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за:

1. безфилтров тип тръбни кладенци, във водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на водата;

2. съоръжения за минерални води, с високо съдържание на разтворени и свободно отделящи се газове, при които изпълнението на мерките по т. 1 предизвиква промяна на качеството на минералните води.

Чл. 59

Съдържанието на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води и редът за съставянето и поддържането им се уреждат в раздел IV от глава пета.

Чл. 60

(1) Предотвратяване на опасно понижаване на нивото на подземните води, надвишаващо допустимото за подземното водно тяло, се осъществява:

1. при издаването на разрешителни за водовземане чрез определяне на максимално допустимо експлоатационно понижение в съоръжения, предназначени за водовземане;

2. чрез ограничаване на предоставени права за водовземане при установено намаляване на подхранването на подземното водно тяло.

(2) Смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води в урбанизирани територии и земеделски земи се осъществява чрез планиране на мерки за изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено над или близо до земната повърхност в резултат на:

1. интензивни валежи;

2. повишаване на нивото на повърхностни води, пряко свързани с подземните води.

(3) Мерките по ал. 2, т. 2 се планират въз основа на данните за максимално водно ниво на повърхностните води и проектния подпор на подземните води.

(4) Мерките по ал. 2 се включват в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите.

Чл. 61

(1) Опазването на подземните води от замърсяване и влошаване се извършва чрез:

1. прилагане на забраните по чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите за:

2. издаване на разрешителни за ползване на воден обект за:

3. прилагането на специфични мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването им, вкл. въвеждането на критерии за:

4. предотвратяване или намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води;

5. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, ал. 1, т. 14 от Закона за водите и ръководствата от общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, като се прилага методиката за планиране на мрежите и програмите за мониторинг на подземните води, публикувана на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се прилагат и за предотвратяване на влошаването на всички подземни водни тела.

(3) Мерките по ал. 1, т. 3 и 5 не се прилагат за минерални води.

Чл. 62

Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на подземните водни тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.

Чл. 63

(1) Инжектиране за съхраняване на въглероден диоксид, природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(2) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 1 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.

(3) Инжектирането по ал. 1 и 2 се извършва след проведени хидрогеоложки проучвания и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.

(4) Инжектирането за съхраняване на въглероден диоксид се извършва при спазването на изискванията на тази наредба и изискванията на Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

Чл. 64

(1) Инжектиране и реинжектиране на води се разрешава в случаите на:

1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;

2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(2) Инжектираните води по ал. 1, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.

(3) Реинжектиране се разрешава и в случаите на:

1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;

2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.

Чл. 65

(1) Забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви “б” - “г” и изискванията по чл. 75, ал. 5 се съобразяват и при:

1. извършване на оценка на въздействието върху околната среда или издаване на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда;

2. издаване на разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците;

3. изпълнение на програмите, неразделна част от решенията по оценка на минали екологични щети;

4. издаване на разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства;

5. изпълнение на проекти за ликвидиране на обекти от рудодобива, уранодобива и въгледобива;

6. управление на минните отпадъци.

(2)

(3) Органът, контролиращ издадените административни актове по ал. 1, т. 1 - 5, изпраща в дирекция “Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите и в съответната басейнова дирекция ежегодно:

1. данни за резултатите от изпълнения собствен мониторинг за химичното състояние на подземните води;

2. данни за извършената контролна дейност, свързана с изпълнението на мерките за опазване на подземните води.

Чл. 66

(1) Химичното състояние на подземните водни тела се определя в зависимост от електропроводимостта и концентрацията на замърсители в подземните води.

(2) Критериите за оценка на химичното състояние на подземните води са:

1. стандартите за качество на подземните води, определени в приложение № 1;

2. определените по реда на чл. 118б от Закона за водите прагове на замърсяване на подземните води.

Чл. 67

(1) Праг на замърсяване се определя задължително за:

1. вещества, йони или показатели на замърсяване с естествен произход или в резултат от човешка дейност:

2. изкуствени комплексни вещества:

3. параметри, показващи привличане на солени или замърсени в резултат от човешката дейност води:

(2) Праг за замърсяване на подземните води се определя и за всички непосочени в ал. 1 замърсяващи вещества и показатели за замърсяване, които при характеризирането на подземните водни тела по чл. 21 и 22 са били основание тялото да бъде определено в риск да не постигне добро химично състояние.

(3) Праг на замърсяване се определя и когато при оценката на дадено подземно водно тяло се установи, че определените стандарти за качество на подземните води в приложение № 1 могат да доведат до:

1. неуспех при постигането на целите за опазване на околната среда по чл. 156а от Закона за водите за свързаните повърхностни водни тела;

2. значим спад в екологичното и химично качество на тези тела;

3. значимо увреждане на сухоземните екосистеми, които зависят пряко от подземното водно тяло.

Чл. 68

(1) Праговете на замърсяване се определят така, че превишаването им в представителните мониторингови пунктове да показва риска за неизпълнение на едно или повече от условията за добро химично състояние на подземното водно тяло по чл. 72, ал. 1.

(2) При определяне на праговете на замърсяване се вземат предвид:

1. степента на взаимодействие между подземните води, свързаните с тях водни екосистеми и зависимите от тях сухоземни екосистеми;

2. засягането на разрешено или перспективно водовземане от подземни води или функции на подземните води;

3. изискванията на чл. 67;

4. хидрогеоложките характеристики на водното тяло, вкл. данните за фоновите нива и водния баланс.

(3) При определяне на праговете на замърсяване се отчитат и:

1. източникът на замърсяващите вещества, възможностите за тяхното естествено формиране, тяхната токсичност и тенденция за разсейване, тяхната устойчивост и биоакумулационния им потенциал;

2. фоновите нива на веществата, йоните и показателите на замърсяване, когато повишеното им съдържание се дължи на естествени хидрогеоложки причини.

(4) Праговете на замърсяване се определят въз основа на наличните данни, тяхното качество, аналитичното им разглеждане и обобщението им, фоновите нива на веществата от естествен произход и в резултат от човешката дейност.

(5) Определянето на фоновите нива по ал. 3, т. 2 се основава на:

1. данните от характеризирането на подземните водни тела;

2. резултатите от мониторинга на подземните води, изпълняван съгласно програмите за мониторинг в плановете за управление на речните басейни, като при планирането на мониторинга и при интерпретацията на данните се вземат предвид вариациите на количествените и химичните характеристики на подземното водно тяло в план и в разрез.

(6) Когато са налични само ограничени данни от мониторинга по ал. 5, т. 2:

1. фоновите нива се определят въз основа на:

2. се планира допълнителен мониторинг за събиране на необходимия обем данни.

(7) Когато наличните данни от мониторинг са недостатъчни и информацията за геохимичните процеси и преноса на вещества във водното тяло е оскъдна:

1. фоновите нива се определят на базата на статистически резултати за същия тип водоносни пластове в други райони, за които има достатъчно данни;

2. се планира допълнителен мониторинг и се събират допълнително данни и информация.

(8) Праговете на замърсяване се определят съгласно подходите по чл. 2, ал. 6.

Чл. 69

(1) Прагът на замърсяване може да бъде определен:

1. на национално ниво;

2. за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление;

3. за подземно водно тяло или група тела.

(2) Прагът на замърсяване за трансгранични подземни водни тела се определя съгласувано със съответната съседна държава.

Чл. 70

(1) Праговете на замърсяване на подземните води се определят с плановете за управление на речните басейни, като в плана се представят:

1. начинът, по който са определени праговете на замърсяване съгласно изискванията на чл. 67 – 69;

2. информация за всяко от подземните водни тела или за всяка група подземни водни тела, които са определени в риск да не постигнат добро състояние, включително данни за:

3. посочват праговите стойности, прилагани на национално ниво, на ниво район за басейново управление или част от международен район или на ниво подземно водно тяло или група подземни водни тела;

4. връзката на праговите стойности с всеки от следните въпроси:

5. методиката за определяне на фоновите нива в съответствие с изискванията по чл. 68, ал. 4 – 6;

6. причините, поради които не са определени прагови стойности за който и да е от замърсителите и показателите на замърсяване по чл. 67, ал. 1 и 2;

7. ключови елементи от оценката на химичното състояние на подземните водни тела, включително свързани с нивото, метода и периода на обобщаване на резултатите от мониторинга, дефинирането на приемливата степен на превишение и метода за нейното изчисляване в съответствие с изискванията на чл. 73, т. 3 и чл. 74, ал. 3.

(2) Ако някои от данните по ал. 1, т. 2 – 7 не са включени в плановете за управление на речните басейни, се посочват причините за това.

Чл. 71

(1) Актуализиране на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване, се извършва във всички случаи, в които информацията за замърсяващите вещества, групи замърсяващи вещества или показатели на замърсяване показва, че:

1. трябва да бъде определен праг на замърсяване за допълнителни вещества;

2. определената стойност на прага на замърсяване трябва да бъде коригирана или

3. вече изменена стойност на прага трябва да бъде възстановена във връзка с опазване на човешкото здраве и околната среда.

(2) Праговете на замърсяване могат да бъдат изключени от списъците по чл. 70, ал. 1, когато за водното тяло вече не съществува риск за постигане на добро химично състояние във връзка със съответните замърсяващи вещества или показатели на замърсяване.

(3) Измененията по ал. 1 и 2 се посочват при периодичния преглед на плановете за управление на речните басейни.

Чл. 72

(1) Подземното водно тяло е в добро химично състояние, ако са изпълнени следните условия:

1. промените в електропроводимостта на подземните води не показват привличане на солени или замърсени води;

2. химичният състав на подземните води е такъв, че концентрацията на замърсители:

(2) Условието по ал. 1, т. 2, букви “б” и “в” не се прилагат за подземни водни тела, в които високите концентрации на вещества и йони и високите стойности на показателите за замърсяване:

1. са резултат от естествените хидрогеоложки условия и не са свързани с човешка дейност;

2. са резултат от временни, пространствено ограничени, изменения в посоката на потока и химичния състав на подземните води и не са свързани с привличането на солени и замърсени води.

Чл. 73

Химичното състояние на подземното водно тяло се определя като добро, когато:

1. мониторингът показва, че са изпълнени условията по чл. 72, ал. 1, или

2. в нито един мониторингов пункт за водното тяло или група тела не е установено превишаване на концентрациите на нитрати и пестициди, определени като стандарт за качество или определените прагове на замърсяване по чл. 67, или

3. стандартът за качество или определеният праг на замърсяване в един или повече мониторингови пункта са превишени, но с подходящи проучвания е потвърдено, че:

4. пунктовете за мониторинг са избрани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 от Закона за водите и методиката за планиране на мрежите и програмите за мониторинг на подземните води и осигуряват данни за последователна и подробна оценка на химичното състояние на подземното водно тяло.

Чл. 74

(1) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела или групи тела в риск се извършва за всички замърсяващи вещества, допринасящи водното тяло да не постигне добро състояние.

(2) В случаите по чл. 73, т. 3 се извършват проучвания, при които се взема предвид:

1. събраната информация за характеризиране на водното тяло съгласно изискванията на чл. 21 - 23;

2. резултатите от контролния и оперативния мониторинг на химичното състояние на подземното водно тяло;

3. всяка друга практически значима информация, вкл. сравнение на средногодишните концентрации на замърсителите във всеки пункт за мониторинг със стандартите за качество и праговете на замърсяване за съответните замърсяващи вещества.

(3) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви “а” и “г” , където е възможно и необходимо, се определят:

1. концентрацията на веществата във водното тяло в съответствие с разработения концептуален модел;

2. приблизителна оценка на размера на частта от водното тяло, за която са установени средногодишни концентрации на замърсяващите вещества, надвишаващи стандартите за качество и праговете на замърсяване.

(4) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви “б” и “в”, където е възможно и необходимо, въз основа на резултатите от мониторинга и подходящо съставен концептуален модел се определят въздействието на замърсителите върху подземното водно тяло, както и:

1. масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват или биха постъпили от подземните води в свързаните с тях повърхностни води или сухоземни екосистеми;

2. вероятното въздействие на масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват в повърхностните води или в сухоземни екосистеми;

3. размерът на всяко привличане на солени и/или замърсени води в подземното водно тяло и

4. рискът да бъдат замърсени подземни води, ползвани или предвидени за използване за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 75

(1) Химичното състояние на подземните водни тела или групи тела се представя върху карти, съставени съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите.

(2) На картите по ал. 1 се посочват и всички пунктове, в които са превишени стандартите за качество и праговете на замърсяване.

(3) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела се публикува в плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите.

(4) В плана за управление на речния басейн по чл. 157 от Закона за водите се включва и пояснение за начина, по който превишаването на концентрациите, определени като стандарт за качество и праг на замърсяване в отделните мониторингови пунктове, са взети предвид при крайната оценка.

(5) Когато подземно водно тяло е определено като тяло с добро химично състояние при условията на чл. 73, т. 3 в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите, задължително се планират необходимите мерки за опазване на:

1. подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, зависещи от частта от водното тяло, представена от мониторингов пункт или пунктове, в които е установено превишаване на концентрациите, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване;

2. водните екосистеми и на сухоземните екосистеми.

Чл. 76

(1) Идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители се извършват във всички подземни водни тела или групи тела, определени като тела в риск.

(2) При идентифициране на тенденция по ал. 1 се определя начална точка за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока и намаляване на замърсяването на подземните води.

(3) Идентифицирането на тенденциите по ал. 1 се извършва с плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите на всеки шест години.

(4) С плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите:

1. се определят и началните точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока;

2. се обобщават:

(5) В случаите, в които е необходимо да се оцени влиянието на съществуващите замърсени потоци, включително от точкови източници или от замърсяване на почвата, които могат да застрашат постигането на целите за опазване на околната среда, се изпълняват допълнителни оценки за идентифициране на замърсителите и за доказване, че:

1. замърсените площи не се разширяват,

2. не се влошава състоянието на подземното водно тяло или група тела и

3. не съществува риск за човешкото здраве и околната среда.

(6) Резултатите от допълнителните оценки по ал. 5 се включват към обобщените данни по ал. 4, т. 2.

(7) Мерките по ал. 2 за насочването на тенденцията в обратна посока и намаляване на замърсяването на подземните води са част от програмата от мерки по чл. 156м, ал. 1 от Закона за водите и се планират и прилагат съгласно изискванията на тази наредба и при спазване на условията по чл. 156д, 156е и 156ж от Закона за водите.

Чл. 77

За идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители:

1. програмата за мониторинг на химичното състояние на подземните води се разработва така, че да открива тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсяващите вещества над определените прагове на замърсяване;

2. идентифицирането на тенденциите се извършва при спазване на следните изисквания:

3. при идентифицирането на тенденциите за повишаване на концентрациите на вещества, както от естествен произход, така и в резултат от човешка дейност, се вземат предвид базовите нива и наличните данни преди стартиране на програмата за мониторинг, изготвена в процеса на разработване на първите планове за управление на речните басейни.

Чл. 78

(1) Насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се извършва, когато те създават риск за:

1. увреждане на свързаните с подземните води водни екосистеми и пряко зависимите от подземните води сухоземни екосистеми;

2. човешкото здраве или за

3. съществуващи или предвиждани права за използване на водите.

(2) При насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се спазват следните изисквания:

1. като начална точка за предприемането на мерки се определя точката, при която концентрацията за замърсяващото вещество достигне 75 на сто от стандарта за качество, определен в приложение № 1, или стойността на прага на замърсяване, освен ако:

2. началната точка, определена при условията на т. 1, не се изменя през шестгодишния срок на действие на плана за управление на речния басейн;

3. насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва при спазване на изискванията към мониторинга, регламентирани с чл. 77.

(3) Началната точка за насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на нитрати от земеделски източници и предприемането на мерки се определя по реда на ал. 2, т. 1 за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

(4) Определянето на начална точка за насочване в обратна посока на значимите и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води се извършва по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 79

(1) За постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2, буква “а” от Закона за водите, за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води, в програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите по чл. 156н от Закона за водите се включват:

1. всички необходими мерки за предотвратяване на отвеждането в подземните води на опасни вещества:

2. всички мерки, вкл. мерки, при които са взети предвид най-добрите екологични практики или най-добрите налични техники, необходими за ограничаване на отвеждането в подземните води на замърсяващи вещества, за които се счита, че не са опасни, но създават риск или потенциален риск за замърсяване и отвеждането им причинява влошаване на подземните води и предизвикване на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите.

3. мерки за установяване на по-строги прагове на замърсяване, свързани с изпълнение на изискването по чл. 67, ал. 3, включително за дейностите, попадащи в обхвата на наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници по чл. 135, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.

4. мерки за забрана или ограничаване на дейности, които увеличават риска за пряко или непряко отвеждане на приоритетни и опасни вещества или други замърсители в подземните води, включително разкриването на подземните води на повърхността, чрез изземване на отложенията и почвите, покриващи водното тяло;

5. мерки за подземните водни тела, определени като зона за защита на водите, които се използват за питейно-битово водоснабдяване за:

(2) Отвеждането на замърсяващи вещества от дифузни източници на замърсяване, въздействащи върху химичното състояние на подземните води, се вземат предвид винаги, когато това е технически възможно.

(3) Мерките по ал. 1 могат да не се прилагат за отвеждане на замърсители, когато:

1. пряко се отвеждат замърсители въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;

2. въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания компетентният орган е установил, че количествата и концентрациите на всеки отвеждан замърсител са толкова малки, че отвеждането няма да доведе до превишаване на базовото му ниво във водното тяло и не съществува опасност за влошаване на качеството на подземните води;

3. отвеждането е последица от непредвидими или изключителни обстоятелства, причинени от природни бедствия, които не могат да се предотвратят или смекчат;

4. отвеждането се извършва въз основа на издадено разрешително за изкуствено подхранване на подземните води по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;

5. компетентният орган е установил, че няма техническа възможност за предотвратяване или ограничаване на отвеждането и:

6. отвеждането е в резултат от дейности в повърхностните води, целящи смекчаване на ефекта от наводнения и засушаване и за управление на водите и водните пътища, в т. ч. изкопни работи, драгиране, преместване и депониране на утайки, при условие че:

(4) Директорите на басейнови дирекции са длъжни да поддържат списък на случаите по ал. 3, в които не са приложени мерки за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води.

Чл. 80

(1) Собствен мониторинг на химичното състояние на подземните води провеждат:

1. титулярите на разрешителни за:

2. лицата, дейността на които може да доведе до непряко отвеждане на замърсители в подземните води, задължени по силата на издадено комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда или разрешение за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.

(2) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква “а” включва:

1. ежегодно изследване на химичния състав на черпените подземни води по:

2.

3. изследване на химичния състав на черпените подземни води през 2017 г. и на всеки 6 години след това – за водоползватели І категория при разрешено водовземане с дебит над 1 л/сек, включващо:

(3) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква “б” включва ежегодно изследване на химичния състав по показателите, посочени в приложение № 1, на:

1. повърхностното или подземно водно тяло, водите от което се използват за подхранване на подземните води;

2. подземното водно тяло, чиито ресурси се възстановяват или увеличават чрез подхранването.

(4) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, букви “в” и “г” включва:

1. изследване на химичния състав на реинжектираните, инжектираните или отвежданите води и на подземното водно тяло с честота и по показатели:

2.

(5) Изпитването на водните проби се извършва от акредитирани лаборатории.

(6) Резултатите от изпитването се изпращат на директора на съответната басейнова дирекция в срок до 15 дни от датата на изпитването.

(7) В случаите по ал. 2 водните проби се вземат:

1. от определеното в проекта за оборудване на съоръженията място;

2. през периода 1 август - 30 септември.

(8) Изискванията към собствения мониторинг се определят в разрешителните за водовземане и ползване на подземен воден обект.

(9) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 2 включва ежегодно изследване на химичния състав на подземното водно тяло с честота и по показатели, посочени в съответните разрешителни,, при спазване на изискванията на ал. 5, 6 и ал. 7, т. 2.

Чл. 81

Съоръжения за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела се изграждат:

1. при инжектиране или реинжектиране на води, съдържащи замърсяващи вещества - за водното тяло и за попътно преминатите водни тела;

2. при инжектиране на въглероден диоксид, природен газ и втечнен нефтен газ - за попътно преминатите водни тела;

3. за разположени на повърхността обекти, дейността на които може да предизвика непряко отвеждане на замърсители в подземните води.

Чл. 82

За опазването на подземните водни тела, които се използват или които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване, се изпълняват и мерки, определени в наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите, за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води.

Чл. 83

(1) Минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, се стопанисват в интерес на обществото и с грижата на добър стопанин.

(2) Стопанисването на минералните води по ал. 1 включва и:

1. стопанисване на съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. проучване или допроучване на находищата на минерални води;

3. поддържане на публичен регистър на съоръженията за минерални води от находищата на минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите.

(3) Стопанисването на съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, включва:

1. съоръженията от мрежите за мониторинг на подземните води, и

2. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.

(4) Стопанисването на съоръженията по ал. 2, т. 1 включва:

1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;

2. поддържане на водовземните съоръжения, оборудването им за мониторинг и надземното им оборудване в добро техническо състояние;

3. определяне, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителни зони в случаите, предвидени в Закона за водите;

4. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно акта за изключителна държавна собственост на минералните води;

5. привеждане на кранов режим или консервиране на съоръженията, за които не са предоставени права за водовземане, освен в случаите по чл. 58, ал. 2;

6. осигуряване експлоатацията на съоръженията, ако това се налага за осъществяване на общо водовземане за пиене и водоналиване от гражданите.

(5)

(6) Стопанисването на съоръженията по ал. 3 включва:

1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;

2. поддържане на съоръженията и надземното им оборудване в добро техническо състояние;

3. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно възприетия номер в мрежата за мониторинг на подземните води;

4. консервиране на наблюдателни сондажи, които не са включени в мрежите за мониторинг на подземните води, или ликвидирането им, когато по технически причини са негодни да изпълняват предназначението си.

(7) Идентифицирането на водовземните и наблюдателните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, и на съоръженията от мрежата за мониторинг на подземните води включва кодов номер, име на съоръжението, координатите му в Българска геодезическа система и надморската височина на терена в Балтийска височинна система.

(8) Проучване или допроучване на находищата на минерални води се изпълнява за:

1. неизучени находища, за които има само обща геоложка прогноза или хидрогеоложка индикация за доказване наличието на минерални води;

2. слабо изучени находища и находища без изградени съоръжения, предназначени за водовземане на минерални води, включително:

(9) Регистърът по ал. 2, т. 3 съдържа:

1. регистрационен номер и дата на регистриране;

2. номер на акта за изключителна държавна собственост на находището на минерални води;

3. номер на акта за публична държавна собственост на съоръженията за минерални води;

4. находище на минерални води;

5. вид на съоръженията:

5а. наименование на съоръженията, съдържащо:

6. данни за съоръженията, предназначени за водовземане, включително:

7. данни за устиевото оборудване на съоръженията:

8. данни за санитарно-охранителната зона:

9. номер на заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона;

10. номер на заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси;

11. номер на сертификат и/или балнеологична оценка на минералните води от съоръженията.

Чл. 84

(1) Водовземните съоръжения за минерални води се оборудват със:

1. водомерна шахта, в която се разполагат общият водомер и устройството за измерване на напора на минералните води;

2. разпределителна шахта, в която се разполагат отклоненията за захранване на водоснабдяваните обекти към довеждащата система и водомерите за измерване на ползваните обеми от водоползвателите.

(2) Шахтите по ал. 1 се разполагат в границите на вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона на водовземните съоръжения и се проектират при спазване на изискванията на Норми и правила за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции (обн., ДВ, бр. 17 от 1987 г.; изм., бр. 17 от 1993 г., бр. 3 от 1996 г. и бр. 49 от 1999 г., актуализирана редакция, БСА, бр. 6 - 8 от 1999 г.).

Чл. 85

(1) Стопанисването на минералните води и съоръженията по чл. 83 се извършва от директора на съответната басейнова дирекция освен в случаите, когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води.

(2) Когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води, същите се стопанисват от концесионера и за негова сметка съгласно одобрена от министъра на околната среда и водите програма за стопанисване, опазване и мониторинг.

(3) Когато находището на минерална вода е предоставено за управление и ползване на община, минералната вода и съоръженията по чл. 83, ал. 2 се стопанисват от кмета на общината.

(4) За осъществяване на дейностите по ал. 1 директорът на басейновата дирекция ежегодно до 15 декември съставя и предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване годишни програми.

(5) В срок до 28 февруари министърът на околната среда и водите утвърждава дейностите от програмите по ал. 4, които ще бъдат финансирани през текущата година.

(6) Средствата за изпълнение на утвърдените дейности по ал. 4 се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година, за финансиране от Републиканския бюджет и от Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда.

Чл. 86

(1) Характеристиките и свойствата на минералните води се удостоверяват със сертификат или балнеологична оценка, издадени от министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Сертификат по ал. 1 се издава по реда и съобразно изискванията на Закона за храните и наредбата по чл. 4б, ал. 1 от Закона за храните.

(3) Балнеологична оценка по ал. 1 се издава по реда и съобразно изискванията на наредбата по чл. 77, т. 1 от Закона за здравето.

Чл. 87

(1) Когато в находище на минерална вода няма съоръжения, предназначени за водовземане или за проучване на минералните води, или съществуващите съоръжения са технически негодни за изпълнение на специализирани изследвания за химичния състав и свойства на водата, се издава първоначална балнеологична оценка на базата на наличната официална информация и данни от проучването и/или експлоатацията на находището на минерална вода.

(2) Първоначалната балнеологична оценка по ал. 1 е основание за:

1. актуване на минерална вода като публична общинска собственост;

2. издаването на разрешителни за водовземане чрез нови съоръжения.

(3) Разрешаване на ползването на съоръженията по ал. 2, т. 2, предназначени за водовземане по реда на ЗУТ, и на реализиране на водовземането се извършва след издаване на балнеологична оценка на базата на актуални изследвания на минералната вода от изграденото съоръжение.

Чл. 88

(1) Министърът на здравеопазването изпраща издадените сертификати и балнеологични оценки заедно с резултатите от специализираните изследвания, въз основа на които са издадени, на министъра на околната среда и водите, на кмета на съответната община и на заявителя.

(2)

(3) Документите по ал. 1 трябва да са налични при:

Чл. 89

(1) Съоръженията за подземни води по начина на разположение в подземното водно тяло са:

1. вертикални:

2. хоризонтални:

3. шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи;

4. каптажи на извори;

5. съоръжения със специална конструкция:

(2) Съоръженията за подземни води могат да бъдат предназначени за:

а) проучване на подземните води;

б) мониторинг на подземни води;

в) водовземане от подземни води;

г) реинжектиране или инжектиране на води;

д) изкуствено подхранване на подземните води;

е) пряко отвеждане на замърсители в подземните води.

(3) Съоръженията по ал. 2, букви „а“, „б“, „г“, „д“ и „е“ не представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те се обосновават и изграждат по реда на тази наредба.

(4) Съоръженията по ал. 2, буква „в“, предназначени за водовземане:

1. представляват строежи от категория, съответстваща на категорията на водоснабдителната система или водоснабдявания обект, съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ;

2. се изпълняват в съответствие с предвижданията на устройствените планове и план-схемите на елементите на техническата инфраструктура към тях и съгласуван и одобрен инвестиционен проект за съоръженията при условията на ЗУТ;

3. се обосновават по реда и при изискванията на тази наредба и

4. се изграждат след издаване на разрешението за строеж по реда на ЗУТ при спазване на изискванията в тази наредба, определени с разрешителното за водовземане чрез нови съоръжения.

(5) Разрешителното за водовземане чрез нови съоръжения е неразделна част от документите за издаване на разрешение за строеж.

(6) Документите по чл. 104 и констативният протокол по чл. 106, ал. 2 са неразделна част от документацията по чл. 175 ЗУТ.

(7) Съоръженията по ал. 2, буква „в“, предназначени за водовземане, се приемат и ползването им се разрешава по реда на ЗУТ.

(8) Водовземане от съоръженията по ал. 2, буква „в“, предназначени за водовземане, се разрешава след представяне в басейновата дирекция на заверено копие от документа за въвеждане на строежа в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и след изменение на разрешителното съгласно чл. 50, ал. 9, т. 2 от Закона за водите.

Чл. 90

(1) Съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени.

(2) Съоръженията за минерални води са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода.

(3) Съоръженията за подземни води по ал. 1 се включват в регистрите на водовземните съоръжения по чл. 112, привързано към поземления имот, в който са изградени.

(4) Собственикът на имот, дал съгласие за изграждане на съоръжения за подземни води от друго лице, определя и начина на разпореждане със съоръжението при промяна на собствеността на имота.

(5) Съоръженията за минерални води по ал. 2 се включват в отделни регистри, привързано към находището на минерални води, в което са изградени.

Чл. 91

(1) Съоръженията за подземни води освен кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите са дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството.

(2) Записването, оценяването и амортизирането на съоръженията по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за счетоводството.

Чл. 92

(1) Собствениците на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, са длъжни да представят необходимите данни и документи за включване в регистрите по чл. 112, ал. 1 и 3.

(2) Собствениците на поземлени имоти, в които са изградени съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, невключени в регистрите по чл. 112, са длъжни за своя сметка да ликвидират съоръженията при условията и по реда на чл. 110, независимо от датата на придобиване на собствеността върху имота.

(3) Директорът на басейнова дирекция предписва ликвидирането на съоръжения, невключени в регистрите по чл. 112.

(4) Когато собственикът на съоръжения, предназначени за водовземане, не изпълни предписанието по ал. 3, директорът на басейнова дирекция предлага на министъра на околната среда и водите прилагането на принудителна административна мярка по реда на чл. 199а от Закона за водите.

(5) Разпоредбата по ал. 2 не се прилага за съоръженията за минерални води.

Чл. 93

(1) Обосновката на съоръжения за подземни, включително и минерални води, се извършва в зависимост от конкретните хидрогеоложки условия

(2)

(3) Изграждане на съоръжения за подземни, включително и за минерални води, се извършва само след издадено разрешително за водовземане, чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба.

(4) Обосновката и изграждането на съоръженията се извършва при условията на чл. 94 - 97 и приложение № 2.

(5) При проектиране на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, се създава възможност за изпълнение на изискванията при проектирането и изграждането на надземната част и/или събирателните шахти на водовземните съоръжения съгласно Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).

(6) При изграждане на съоръженията за подземни води се използват продукти, които не променят състава и свойствата на водите и имат оценено и удостоверено съответствие при условията и по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2016 г.) за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България.

(7)

(8)

(9)

(10)

Чл. 94

Обосновката на съоръжения за подземни води включва:

1. определяне на местоположението на съоръженията – географски и геодезични координати, надморска височина, заснети от лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография, вписани в съответния регистър по чл. 12, т. 8 от Закона за кадастъра и имотния регистър;

2. определяне на вида на съоръженията;

3. определяне на конструкцията на съоръженията;

4. обосноваване на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.

Чл. 95

(1) Конструкцията на съоръженията за подземни води осигурява:

1. предотвратяване смесването на:

2. предотвратяване проникването на повърхностни води във водното тяло;

3. нормална и продължителна експлоатация на съоръженията.

(2) Конструкцията на съоръженията се определя от:

1. дълбочината на залягане и дебелината на водоносния хоризонт;

2. степента на устойчивост на скалите;

3. дълбочината на водното ниво;

4. прогнозирания дебит и предполагаемото помпено оборудване.

(3) Обосновката на реконструкция на съоръжения за подземни води се извършва при спазване на изискванията по ал. 1 и ал. 2, т. 3.

Чл. 96

(отменен)

(1) За нормалната и продължителната експлоатация на тръбни кладенци се осигурява водопропускливост на филтъра, по-голяма или равна на предвиждания дебит.

(2) Водопропускливостта на филтъра осигурява допустима входна скорост на филтрация не по-голяма от 0,03 м/сек.

(3) Диаметърът на филтъра се определя в зависимост от предвиждания дебит на съоръжението и при изпълнение на условието по ал. 2.

Чл. 97

(отменен)

В случаите, в които се предвижда изграждане на филтър със засипка, при проектиране на съоръжения се:

1. предвижда вземане на земни проби за определяне на зърнометричния състав на водоносния хоризонт;

2. оразмерява зърнометричния състав на засипката в зависимост от зърнометричния състав по т. 1 и опасността от възникване на суфозия във водоносния хоризонт;

3. определя технология за изпълнение на засипката, осигуряваща равномерно засипване на опорния скелет на филтъра по цялата му дължина.

Чл. 98

Обосновката на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията за подземни води включва:

1. изучаване на геоложкия разрез;

2. дейности за интензификация на водоносния хоризонт;

3. опитно-филтрационни изследвания;

4. вземане и анализ на водни проби за определяне на качеството на подземните води.

Чл. 99

(1) Изучаването на геоложкия разрез се извършва въз основа на:

1. ядково сондиране;

2. поинтервални ядкови рейсове - при еднообразен геоложки разрез, или

3. безядково сондиране и провеждане на сондажно-геофизични изследвания, когато в частта от водното тяло, за което е направена характеристиката по чл. 32, има изградени съоръжения, за които са изпълнени изискванията по т. 1 и 2.

(2) Безядково сондиране без провеждане на сондажно-геофизични изследвания се допуска, когато: 1 въз основата на издадено разрешително са изградени съоръжения за проучване на подземните води, с които са изпълнени изискванията по ал. 1;

2. при изграждане на съоръжения с дълбочина до 50 м, разкриващи подземни водни тела, характеризирани като еднородни при условията на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква “а” и ал. 3.

(3) При обосноваване на съоръжения за подземни води с дълбочина, по-голяма от 100 м, пресичащи силно водообилни напорни водоносни хоризонти, се предвиждат сондажно-геофизични изследвания, доказващи херметичността на прикриващите колони и качеството на изпълнената циментация.

(4)

Чл. 100

(1) Опитно-филтрационни изследвания се обосновават в зависимост от вида на съоръженията и целта, за която ще бъдат използвани, а при тръбни и шахтови кладенци, и в зависимост от категорията на водоползвателя, определена съгласно чл. 3, ал. 1.

(2) Опитно-филтрационните изследвания на тръбни и шахтови кладенци се предвиждат:

1. с максимален постоянен дебит и с проследяване на възстановяването на водното ниво до статичното ниво на водата - за определяне на филтрационните характеристики на подземното водно тяло, с продължителност:

2. с изпълнение на хидравличен тест на не по-малко от три степени по отношение на дебита и продължителност на всяка степен не по-малка от 1 час - за определяне на хидравличната ефективност на кладенеца, и:

(3) Когато в близост до съоръженията по ал. 2 са разположени съществуващи съоръжения за подземни води, се предвижда и наблюдение на водните нива в тях за опитно определяне на коефициента на нивопредаване.

(4) За съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, се предвижда задължително:

1. опитно водочерпене с продължителност не по-малка от 6 денонощия;

2. хидравлични тестове с предвидения максимален дебит, предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво.

Чл. 101

Водни проби за определяне на качеството на подземните води:

1. се вземат в края на опитните водочерпения;

2. се анализират в акредитирани лаборатории:

Чл. 102

(1) Съоръжения за подземни води се изграждат при спазване на:

1. предвидената конструкция на съоръженията;

2. предвидените дейности по чл. 98;

3. условията в издаденото разрешително за водовземане чрез нови съоръжения, издадено по реда на Закона за водите, и

4. изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия за труд.

(2) Изменения на конструкцията на съоръженията по ал. 1, т. 1 се допускат само ако:

1. при проучването на геоложкия разрез е установена съществена разлика между действителния геоложки разрез и разреза, въз основа на който са обосновани съоръженията;

2. в издаденото разрешително е предвидена възможност за изменение на конструкцията;

3. титулярят на разрешителното е съгласувал измененията с контролиращия орган, определен в разрешителното.

(3)

(4) Изграждането на съоръжения за подземни води се извършва по подходящо избрана технология, осигуряваща:

1. прецизно изпълнение на предвидената конструкция;

2. качествено изпълнение на циментационните работи;

3. качествено изпълнение на засипката на филтрите.

Чл. 103

(1) Изпълнителят на изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води съставя подробна документация за извършените дейности съгласно изискванията по чл. 25, ал. 2.

(2) Изпълнителят на изграждане на съоръжения за подземни води, освен в случаите по ал. 3, предава съоръженията на титуляря на разрешителното за изграждане на съоръженията с приемо-предавателен протокол, към който прилага:

1. документацията по ал. 1, включително документите за определяне на местоположението на съоръженията съгласно изискванията на чл. 26;

2. документ за изискванията към експлоатацията на съоръженията;

3. документите за съответствие на използваните продукти и материали, оценено по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. - само за съоръженията, предназначени за водовземане.

4. геоложки колонки и чертежи на съоръженията с означени: дълбочината на статичното водно ниво, надморската височина на земната повърхност и на статичното водно ниво;

5. техническа спецификация и материал на филтрите и конструктивни чертежи на водоприемната част на съоръжението.

6. информация за преизчисления средноденонощен дебит на водовземане въз основа на характеристиките на водното тяло, установени при извършеното проучване в процеса на изграждане на съоръжението и при условие, че не се надвишава разрешеното максимално допустимото понижение на водното ниво.

(3) Документите по ал. 2 се предават на:

1. министъра на околната среда и водите - за съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2, към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, и

2. на кмета на община - за съоръженията за минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите.

Чл. 104

(1) В срока за изграждане на съоръженията, определен с разрешителното за водовземане чрез нови съоръжения, титулярят на разрешителното уведомява писмено директора на съответната басейнова дирекция за завършване на изграждането.

(2) Към уведомителното писмо по ал. 1 се прилагат:

1. копие от приемо-предавателния протокол и приложените към него документи по чл. 103, ал. 2;

2.

3. обосновано искане за актуализиране на разрешените дебит и максимално допустимо понижение на водното ниво;

4. информация за оборудването на съоръженията, съдържаща:

(3)

1. да монтира помпеното оборудване, водомерите и устройствата за измерване на водното ниво, и

2. да осигури възможност за пломбиране на водомерите в деня на приемане на съоръженията.

Чл. 105

(отменен)

(1) Директорът на басейнова дирекция в срок до 14 дни от получаване на документите по чл. 104, ал. 1 и 2:

1. издава заповед, с която определя състава на комисията и датата за приемане на съоръженията;

2. изпраща на титуляря на разрешителното:

(2) Датата за приемане на съоръженията се определя до 30 дни от получаване на уведомлението по чл. 104, ал. 1.

(3) В комисията по ал. 1 се включват:

1. представител на басейновата дирекция;

2. титулярят на разрешителното или оправомощено от него лице;

3. оправомощен представител на изпълнителя на дейностите за изграждане на съоръженията;

4.

5. представител на общината, на територията на която е разположен имот, в който са изградени съоръженията.

(4) Когато съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в комисията по ал. 3 се включва и представител на регионалната здравна инспекция.

Чл. 106

(1) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 104, ал. 1 директорът на басейнова дирекция разпорежда извършването на:

1. проверка за съответствието на документите по чл. 104, ал. 2, т. 1 и изпълнените дейности с параметрите и условията в издаденото разрешително;

2. проверка на монтираните водомери и устройства за измерване на водното ниво;

3. измерване на статичното водно ниво в изградените съоръжения в момента на проверката;

4. измерване на максималния дебит и понижението на водното ниво при този дебит в момента на проверката посредством монтираното оборудване на съоръжението за експлоатация и мониторинг по чл. 104, ал. 3;

5. пломбиране на водомерите;

6. предприемане на действия за консервиране на кладенеца и пломбиране на затварящите го устройства – когато не е завършено строителството на водоснабдителната система или на обекта, който ще се водоснабдява, и с разрешението за строеж не е предвидено въвеждането на строежа в експлоатация да се извърши на етапи.

(2) За резултатите от действията по ал. 1 се съставя констативен протокол, който е неразделна част от документацията за въвеждане в експлоатация на строежа по реда на чл. 177 ЗУТ.

(3) Ако проверката и измерванията по ал. 1 покажат, че е налице несъответствие с разрешените параметри и условията в разрешителното:

1. в протокола по ал. 2 се описват констатираните нарушения при изпълнението на дейностите и се предлага на компетентния орган по ЗУТ да откаже приемане на строежа;

2. директорът на басейнова дирекция предприема съответните действия за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 200 от Закона за водите на титуляря на разрешителното и на лицето, изпълнило изграждането на кладенеца.

Чл. 107

(отменен)

Разходите за приемане на съоръженията са за сметка на титуляря на разрешителното за водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане.

Чл. 108

(отменен)

Разпоредбите на този раздел не се прилагат за съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост.

Чл. 109

(1) Консервиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползвани.

(2) Консервиране се извършва за съоръжения, в които не е монтирано или от които е демонтирано помпеното оборудване.

(3) Консервиране на съоръжения се осъществява въз основа на проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, осигуряващ:

1. преустановяване на черпенето;

2. възможност за пломбиране на съоръженията.

(4) Басейновата дирекция съставя протокол за консервиране на съоръженията, който съдържа данни за:

1. начина на консервирането на съоръжението;

2. пломбирането на съоръжението.

(5) За въвеждане в експлоатация на консервирани съоръжения собственикът им представя в басейновата дирекция заявление, към което прилага:

1. предложение за оборудване на съоръженията със съдържание съгласно чл. 104, ал. 2, т. 4;

2. обосновка за необходимите водни обеми при спазване на изискванията по чл. 151.

(6) Директорът на басейнова дирекция в срок до 30 дни от получаване на заявлението преценява наличните водни ресурси и свободните водни количества и възможността за издаване на разрешително за водовземане и:

1. когато съществува възможност за разрешаване на водовземане, изпраща на заявителя одобреното или коригирано предложение, като определя дата за разпломбиране на съоръженията и срок за оборудването им, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни, считано от датата на разпломбиране;

2. уведомява писмено заявителя за невъзможността за разрешаване на водовземане от съоръжението.

(7) Консервирани съоръжения се въвеждат в експлоатация само в присъствието на представител на басейновата дирекция, който:

1. проверява монтираните водомери и устройства за измерване на водното ниво;

2. измерва статичното водно ниво в съоръженията;

3. измерва максималния дебит и понижението на водното ниво;

4. пломбира водомерите;

5. съставя протокол, който съдържа данните по т. 1 - 4, необходимите допълнителни проучвания на подземните води и срока за подаване на заявление за издаване на разрешително за водовземане.

(8) Документите по ал. 3 и 5 и протоколите по ал. 4 и ал. 7, т. 5 се прилагат към досието на съоръжението по чл. 124, ал. 1.

Чл. 110

(1) Ликвидиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато:

1. съоръженията:

2. съоръженията са предназначени за проучване на подземни води, освен ако:

3. чрез съоръженията са смесени води с различно качество или от няколко водни тела и няма техническа възможност да бъдат реконструирани.

(2) Ликвидирането на съоръженията се осъществява по проект, одобрен от директора на басейновата дирекция, освен в случаите на ликвидиране на кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 118, ал. 3.

(3) Проектът по ал. 2 съдържа техническите решения и технологията за осигуряване на:

1. пълното прекратяване на възможността за естествено или принудително протичане на води през съоръженията, в т. ч.:

2. премахване на надземната част на съоръженията и рекултивиране на терена.

(4) При обосновката на техническите решения по ал. 3, т. 1 се предвиждат и мерки за:

1. изолиране на засипката на филтъра;

2. изваждане или разрушаване на спуснатите тръби и филтри или части от тях.

(5)

(6)

(7) За ликвидиране на съоръженията басейновата дирекция съставя протокол, който се подписва от техния собственик и от оправомощен представител на изпълнителя на ликвидационните работи.

Чл. 111

Консервирането и ликвидирането на съоръжения за подземни води се извършва за сметка на техния собственик.

Чл. 112

(1) Регистрите на водовземните съоръжения за подземни води включват:

1. съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели;

2. съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

(2) В регистрите по ал. 1 не се включват съоръженията за:

1. минерални води от находищата по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. минерални води - публична общинска собственост;

3. водовземане при кризи;

4. водовземане за нестопански цели, собственост на юридически лица с нестопанска цел.

(3) Съоръженията по ал. 2 се включват в отделни регистри.

(4) Съоръженията по ал. 1, т. 1 и ал. 2 в зависимост от състоянието им, при включване в регистрите се определят като:

1. оборудвани за експлоатация;

2. консервирани;

3. ликвидирани.

4. необорудвани за експлоатация, включително определени като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води.

(5) Регистрите по ал. 1 и 3 се водят от:

1. директорите на басейнови дирекции - за регистрите на съоръженията по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 4;

2. министъра на вътрешните работи чрез Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. - за регистъра на съоръженията по ал. 2, т. 3;

3. кметовете на общини - за регистрите на съоръженията по ал. 2, т. 2.

Чл. 113

(1) Регистрите на съоръженията за минерални води по чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 съдържат данните по чл. 83, ал. 9.

(2) Кметовете на общини изпращат копие от регистъра по чл. 112, ал. 2, т. 2 на министъра на околната среда и водите в срок до 1 месец от съставянето им.

Чл. 114

(1) В регистъра на съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели, се включват съоръженията:

1. които:

2. за които до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) са издадени разрешителни за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията или разрешителни за водоползване;

3. за които е подадено заявление за включване в регистъра при условията и по реда на § 122 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) и на § 144 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.);

4. за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) и на § 144 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.).

5. дренажи и каптирани извори, които са изградени преди влизане в сила на Закона за водите.

(2) Включването в регистъра на съоръженията по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се извършва служебно от директора на басейнова дирекция.

Чл. 115

(1) Регистрите на съоръженията, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели по чл. 112, ал. 1, т. 1 и регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 2, т. 4 съдържат:

1. регистрационен номер и дата на регистриране;

2. данни за имота, в който са изградени съоръженията;

3. данни за собственика на съоръженията;

4. данни за ползвателя на съоръженията;

5. данни за съоръженията, включително:

(2) Промени в регистъра по отношение на данните по ал. 1, т. 3, 4 и т. 5, буква “ж” се извършват по заявление на собственика на съоръженията.

Чл. 116

Регистърът на съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 112, ал. 1, т. 2, съдържа:

1. входящ номер на уведомлението за регистриране на съоръженията;

2. регистрационен номер и дата на регистриране;

3. данни за имота, в който са изградени съоръженията;

4. трите имена на собственика на съоръженията;

5. код на водното тяло;

6. данни за съоръженията, включително:

Чл. 117

Гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за:

1. намерението да изградят кладенец;

2. наличието на изграден кладенец.

Чл. 118

(1) В уведомлението за намерение за изграждане на кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват:

1. данни за собственика: име и фамилия,, адрес, данни за акта, от който черпи правото си, телефон за връзка;

2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;

3.

4. предвидена дълбочина на кладенеца;

5. цел, за която се предвижда ползването на водата.

(2) Когато не е спазено изискването по чл. 50, в срок до 2 дни от получаването на уведомлението директорът на басейнова дирекция уведомява по телефона и писмено гражданина за неспазване на нормативните изисквания и за дълбочината, до която е допустимо изграждане на кладенеца.

(3) Когато в имота има изграден кладенец, който е затлачен, пресъхнал или е разрушен, старият кладенец задължително се запълва само с естествени земни материали и се запечатва с глинест слой.

(4) Изпълнението на дейностите по ал. 3 се извършва в присъствието на представител на съответната община и за изпълнените дейности се съставя протокол.

(5) В случаите по ал. 3 собственикът уведомява директора на басейнова дирекция за отразяване на измененията в регистъра по чл. 112, ал. 1, т. 2, като прилага към уведомлението съставения протокол.

Чл. 119

(1) В уведомлението за регистриране на изграден кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват:

1. трите имена и единният граждански номер на собственика на имота;

2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;

3. дълбочина на кладенеца;

4. диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци;

5. начин на черпене на водата - с кофа или с помпа;

6. цел, за която се ползва водата.

(2) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 директорът на басейнова дирекция издава удостоверение за вписване на кладенеца в регистъра по чл. 116.

Чл. 120

(1) Собственикът на имота, в който е разположен кладенецът, носи отговорност за причинените щети, свързани с промяна в качеството и количеството на водите, предизвикани от неподходящо избрано място на кладенеца.

(2) Собственикът по ал. 1 поема всички рискове от ползването на водата от кладенеца за домакински нужди – пиене и битови цели.

(3) Съоръженията за водовземане за задоволяване на собствени потребности на гражданите, ползвани от тях за домакински нужди, не са водовземни съоръжения за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване по смисъла на Закона за водите.

Чл. 121

(1) Промяна на предназначението и включване в регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 на кладенци, изградени за задоволяване на собствени потребности на гражданите, се допуска само когато:

1. съоръжението е регистрирано по реда на чл. 119 и е разположено в границите на населени места и селищни образувания;

2. за съоръжението са изпълнени изискванията на чл. 103, ал. 1 и е налична документацията по чл. 103, ал. 2.

(2) При изпълнение на условията по ал. 1 съоръжението се приема по реда на чл. 104 – 106 и се издават разрешителни за водовземане за стопански или нестопански цели от кладенци, изградени за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

Чл. 122

Регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 4 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.

Чл. 123

(1) Министърът на вътрешните работи чрез Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ води регистър на водовземните съоръжения по чл. 112, ал. 2, т. 3, които са предвидени за ползване при възникване на криза.

(2) Министърът на вътрешните работи чрез Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ предоставя на министъра на околната среда и водите копие от регистъра по ал. 1 на електронен носител.

(3) Информацията от регистъра по ал. 1 е предназначена само за служебно ползване от Министерството на околната среда и водите.

Чл. 124

(1) За включените в регистрите съоръжения по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 директорът на басейновата дирекция съставя досиета, в които се съхранява документацията за:

1. издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждането на съоръжението или за регистрирането му;

2. издаване, изменение, продължаване или прекратяване на разрешително за водовземане;

3. консервиране и/или ликвидиране на съоръженията.

(2) Досиетата на съоръженията по ал. 1 се съхраняват в басейновата дирекция до ликвидиране на съоръженията, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 125

(отменен)

(1) Директорите на басейнови дирекции водят служебен регистър на тръбните кладенци, изградени във връзка с финансирани от държавата проучвания на подземни богатства, които не се използват от собствениците на имотите, в които се намират.

(2) За установените и включени в регистъра по ал. 1 кладенци басейновата дирекция извършва обследване по документи и на място за параметрите и техническото им състояние.

(3) Директорът на басейнова дирекция изготвя мотивирано предложение до министъра на околната среда и водите за:

1. консервиране на съоръженията, за които е установено, че могат да бъдат използвани;

2. ликвидиране - когато съоръженията са негодни за използване.

(4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 3, т. 2 се осигуряват целево от Републиканския бюджет по списък, предложен от министъра на околната среда и водите.

Чл. 126

(отменен)

(1) Министърът на околната среда и водите води регистри на:

1. експертите, подготвящи документите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 за издаване на разрешителни за подземни води, и експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания без изграждане на съоръжения за подземни води и подготвящи документите по чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3;

3. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.

(2) Регистрите по ал. 1 се поддържат в електронен вид и информацията в тях се актуализира ежемесечно.

(3) Регистрите по ал. 1 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите и на място в сградите на министерството и басейновите дирекции.

Чл. 127

(отменен)

(1) Регистърът на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 съдържа:

1. трите имена на експерта;

2. адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;

3. № и дата на регистрация на експерта за подготовка на документи за издаване на разрешителни;

4. видове разрешителни, за които е издадено удостоверението за регистрация;

5. № и дата на регистрация на експерта за извършване на независим контрол;

6. промени в регистрацията;

7. ново включване по чл. 134;

8. констатирани нарушения на изискванията на тази наредба, извършени от експерта;

9. заличаване от регистъра (№ и дата на заповедта), обжалване;

10. ново включване по чл. 133, ал. 7.

(2) Регистърът по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 съдържа:

1. фирма на търговеца;

2. адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;

3. № и дата на регистрация;

4. обхват на дейностите, за които е издадено удостоверението за регистрация;

5. имената на регистрираните експерти в персонала на дружеството, научната им степен и звание - ако са посочени;

6. промени в регистрацията;

7. ново включване по чл. 134;

8. констатирани нарушения на изискванията на тази наредба, извършени от търговското дружество;

9. заличаване от регистъра (№ и дата на заповедта), обжалване;

10. ново включване по чл. 133, ал. 7.

(3) За всеки включен в регистрите експерт и търговско дружество се съставя досие, което съдържа документите за включване, за промяна в регистрацията и за заличаване от регистъра.

Чл. 128

(отменен)

(1) Обхватът на дейност на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 се определя за:

1. конкретен вид разрешителни, и/или

2. за извършване на независим контрол.

(2) Обхватът на дейност на търговските дружества по ал. 1, т. 2 и 3 се определя:

1. за търговските дружества по ал. 1, т. 2 за:

2. за търговските дружества по ал. 1, т. 3 съобразно максималната дълбочина на съоръженията:

Чл. 129

(отменен)

(1) В регистъра на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 се включват лица, които:

1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност “Хидрогеология” и професионална квалификация “магистър-инженер”;

2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните пет години дейност по специалността по т. 1.

(2) В регистъра на търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 се включват физически и юридически лица, които удостоверят, че:

1. имат надлежна регистрация като търговец и:

2. имат в персонала на дружеството:

3. разполагат със собствени технически средства за изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане и реконструкция на съоръжения за подземни води - за търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 3, в т. ч.:

(3) Експертите, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1, не могат да бъдат включвани в персонала по ал. 2, т. 2 на повече от едно търговско дружество.

Чл. 130

(отменен)

(1) За включване в регистъра кандидатите подават до министъра на околната среда и водите писмено заявление.

(2) Заявлението за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 се подписва от кандидата собственоръчно и съдържа:

1. трите имена, единния граждански номер, домашен и служебен адрес, адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;

2. искане за включване като експерт, подготвящ документи за издаване на разрешителни за подземни води, в което са посочени видовете разрешителни за подземни води, за които кандидатства експертът, и/или

3. искане за включване в регистъра като експерт, осъществяващ независим контрол при изпълнението на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

4. опис на документите, които се прилагат към заявлението.

(3) Към заявлението по ал. 2 кандидатите прилагат:

1. копие от дипломата за завършено висше образование и от приложението към нея за изучаваните дисциплини;

2. документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 129, ал. 1, т. 2, включително:

3. копие от завереното от Националната агенция по приходите уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовия договор в случаите по чл. 135;

4. документ за платена такса за регистриране, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.

(4) Заявлението за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 се подписва от лицето, което управлява или представлява дружеството, и съдържа:

1. трите имена на лицето, което управлява или представлява дружеството, адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;

2. фирма и седалище на търговеца;

3. обхват на дейностите за изграждане и реконструкция на съоръжения, съобразен с техническите характеристики на съоръженията по чл. 129, ал. 2, т. 3;

4. опис на документите, които се прилагат към заявлението.

(5) Към заявлението по ал. 4 кандидатите прилагат:

1. заверено копие на актуално състояние за вписване в търговския регистър, издадено до три месеца преди подаване на заявлението;

2. копие от карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

3. актуални удостоверения от компетентните органи за обстоятелствата по чл. 129, ал. 2, т. 1;

4. извлечение от счетоводните сметки за дълготрайни материални активи на фирмата, заверено от лицето, управляващо дружеството, и главния счетоводител на дружеството, доказващо наличието на техническите средства по чл. 129, ал. 2, т. 3;

5. списъци с описание на техническите характеристики на средствата по чл. 129, ал. 2, т. 3, букви “а” - “г”;

6. копие от заверените от Националната агенция по приходите уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовите договори за експертите по чл. 129, ал. 2, т. 2;

7. копие от документите по т. 6 за нерегистрирани експерти с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност “Хидрогеология”;

8. списък с изпълнени:

9. копия от дипломите за висше образование на експертите по т. 6 и 7 и приложени към тях справки за изучаваните дисциплини;

10. документ за платена такса за регистриране, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.

(6) Кандидатите могат да приложат и документи за придобити научна степен и звание на експертите по чл. 129, ал. 2, т. 2.

Чл. 131

(отменен)

(1) Заявленията по чл. 130, ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок от постъпване на заявлението от постоянна комисия, създадена със заповед на министъра на околната среда и водите.

(2) При констатиране на пропуски в подаденото заявление и приложенията към него кандидатът се уведомява писмено за констатираните пропуски и му се дава 14-дневен срок за отстраняването им, считано от датата на получаване на писмото.

(3) В срока по ал. 1 не се включва времето за отстраняване на пропуските, изискано по ал. 2.

(4) Когато подаденото заявление и приложенията към него отговарят на изискванията, министърът на околната среда и водите издава удостоверение за включване в регистъра в два еднообразни екземпляра, валидно 5 г.

(5) На кандидата се отказва включване в регистъра, когато:

1. не е предоставил някой от необходимите документи или не е отстранил пропуските в подадените документи в срока по ал. 2;

2. не отговаря на изискванията по чл. 129;

3. заявеният обхват на дейност не е съобразен с техническите характеристики на съоръженията по чл. 129, ал. 2, т. 3;

4. регистрираните експерти по чл. 129, ал. 2, т. 2 са включени в персонала на други вече регистрирани търговски дружества.

(6) В случаите по ал. 5 министърът на околната среда и водите издава мотивиран писмен отказ и уведомява кандидата с обратна разписка.

(7) Отказът за включване в регистъра по ал. 6 не отменя правото за повторно кандидатстване по общия ред.

Чл. 132

(отменен)

(1) При промяна на някои от обстоятелствата по чл. 130, ал. 2, т. 1 регистрираният експерт в едномесечен срок уведомява Министерството на околната среда и водите чрез писмено заявление за отразяване на настъпилите промени в регистъра.

(2) Лицето, което управлява или представлява регистрирано дружество, в едномесечен срок уведомява Министерството на околната среда и водите чрез писмено заявление за отразяване на настъпилите промени в регистъра при промяна на:

1. някои от обстоятелствата по чл. 130, ал. 4, т. 1 и 2;

2. обстоятелствата по чл. 129, ал. 2, включително:

(3) Промените по ал. 2, т. 2 се удостоверяват с документите по чл. 130, ал. 5, т. 4, 5 и 6.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2 документите се разглеждат от комисията по чл. 131, ал. 1 в срок до 14 дни от подаване на заявлението.

(5) Промените в регистъра се вписват в 7-дневен срок от:

1. подаване на заявлението - в случаите по ал. 1 и ал. 2, т. 1;

2. изтичане на срока по ал. 4 - в случаите по ал. 2, т. 2.

Чл. 133

(отменен)

(1) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експерти, подготвящи документи за издаване на разрешителни за подземни води, които:

1. са представили невярна информация в документацията за извършеното проучване на подземните води за издаване на разрешително;

2. са били автори на документи за издаване на разрешителни за водовземане чрез съоръжения, които не са включени в регистрите на водовземните съоръжения по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4.

(2) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експерти, извършващи контрол при изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води, които са подписали:

1. първични документи за проучване на подземни води с невярно съдържание;

2. протоколи за скрити работи с невярно съдържание, въз основа на които съоръженията са приети по реда на раздел II от глава пета и впоследствие е доказано, че чрез тях се замърсяват подземните води.

(3) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2 търговски дружества:

1. в които регистрираните експерти в персонала не са подновили регистрацията си или са заличени от регистъра при условията на ал. 1;

2. за които е установено, че са били изпълнители на хидрогеоложки доклади:

(4) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3 търговски дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води:

1. които са имали в персонала само един регистриран експерт и същият не е подновил регистрацията си или е заличен от регистъра при условията на ал. 1;

2. за които е установено, че са извършвали хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води:

(5) Нарушенията по ал. 1 - 4 се разглеждат от комисията по чл. 131, ал. 1.

(6) Заличаването на експертите по ал. 1 и 2 и търговските дружества по ал. 3 и 4 е за срок 1 г.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 заличените експерти и търговски дружества могат да кандидатстват за ново включване по реда на чл. 130.

(8) Заповедите по ал. 1 - 4 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 134

(отменен)

След изтичане на срока на валидност на удостоверението за регистрация по чл. 131, ал. 4 се подава заявление за ново включване в регистъра по реда на чл. 130.

Чл. 135

(отменен)

(1) Експертите, които не отговарят на изискването по чл. 129, ал. 1, т. 2 или са заличени от регистъра по реда на чл. 133, ал. 1 и 2, могат да изпълняват дейности по проучване на подземните води и да участват в подготовката на документите за издаване на разрешителни по трудов договор в регистрирано търговско дружество и под ръководството на регистриран експерт.

(2) При кандидатстване за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експертите по ал. 1 прилагат към заявлението освен документите по чл. 130, ал. 3 и копие от завереното от Националната агенция по приходите уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовия договор.

Чл. 136

(1) Право за водовземане от подземни, вкл. минерални води, се предоставя чрез:

1. издаване на разрешително за водовземане по реда на глава четвърта от Закона за водите;

2. концесия за добив на минерални води, изключителна държавна и публична общинска собственост, по реда на Закона за концесиите и при условията на Закона за водите.

(2) Право за водовземане по ал. 1 се предоставя само в рамките на:

1. утвърдените експлоатационни ресурси на находището на минерални води;

2. разполагаемите ресурси на подземното водно тяло или част от него, ако с разрешеното черпене на подземни води не се създава риск за количественото или химичното състояние на водното тяло.

(3) Концесия за бутилиране на минерални води и/или производство на газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода, се предоставя само при наличието на валиден сертификат за качеството на минералните води от конкретното съоръжение, предназначено за водовземане.

(4) В случаите по ал. 3 като наименование на водовземното съоръжение в решението за предоставяне на концесия се записва наименованието на съоръжението съгласно чл. 83, ал. 9, т. 5а.

Чл. 137

(1) Разрешително за водовземане от подземни, вкл. минерални води, се изисква за всички случаи на водовземане, в т. ч. на минерални води за осигуряване на общото водоползване за пиене и водоналиване от гражданите.

(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква, когато водовземането е за:

1. задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условие че съоръжението, предназначено за водовземане, не е разположено извън границите на неселените места, в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;

2. дейности по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия;

3. добив на минерални води по предоставени концесии.

(3)

1. физически лица, собственици на кладенци за задоволяване на собствени потребности, разположени извън границите на населени места, в санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран и водовземането е с цел задоволяване на собствени потребности;

2. търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел - в останалите случаи.

Чл. 137а

Водовземането за задоволяване на собствени потребности от гражданите по чл. 137, ал. 2, т. 1 се осигурява в рамките на определените в плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни количества за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло.

Чл. 138

Присъединяването на водопроводната система, за водоснабдяване на обекти в процес на проектиране и строителство, към съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, или към довеждащ водопровод от съоръжение за минерални води се извършва при монтирани водомери за измерване на черпените водни обеми, пломбирани от басейновата дирекция за управление на водите.

Чл. 139

Ползването на подземни водни обекти включва:

1. извършването на хидрогеоложки проучвания във връзка с дейностите по реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води – в случаите по чл. 118а, ал. 2 от Закона за водите;

2. изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

3. изкуствено подхранване на подземните води;

4. реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;

5. пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

6. инжектиране на въглероден диоксид, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

7. непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

8. извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води.

Чл. 140

(1) Ползването на подземни водни обекти по чл. 139, т. 1 - 6 се извършва въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба.

(2)

1. физически лица - за изграждане на съоръжение за подземни води, кладенец за задоволяване на собствени потребности, разположен извън границите на неселените места, в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;

2. търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел - в останалите случаи.

(3)

1. части от подземно водно тяло, в които няма данни от извършени предходни проучвания за разработване на концептуален модел;

2. изкуствено подхранване, реинжектиране или инжектиране, пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

3. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

4. в случаите по чл. 57, ал. 1.

(4) Разрешително по ал. 1 не се изисква, когато:

1. се изграждат съоръжения, предназначени за водовземане за задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условие че съоръженията не са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;

2. хидрогеоложките проучвания или изграждането на съоръжения за проучване и мониторинг на подземни води или за водовземане и реинжектиране на минерални води, изключителна държавна собственост, са възложени от министъра на околната среда и водите;

3. хидрогеоложките проучвания се изпълняват във връзка със:

4. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води съгласно одобрената от компетентния орган програма за мониторинг.

(5) В случаите по ал. 4, т. 3 и 4 инвеститорът изпраща на директора на съответната басейнова дирекция 30-дневно предизвестие и представя справка за планираните от него дейности, която включва:

1. местоположение;

2. обем и характер на дейността;

3. мерки, които се предвиждат за опазването на водите и водния обект;

4. срок за изпълнение на дейността.

(6) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията на ал. 4, той уведомява собственика в рамките на 30-дневния срок за необходимостта от издаване на разрешително.

(7) Директорът на басейновата дирекция в рамките на 30-дневния срок може да предписва условия и/или ограничения, при които да се осъществява планираната дейност по ал. 4, във връзка с изпълнение на изискванията за опазване на водите, регламентирани с наредбите, методиките и ръководствата по чл. 135 от Закона за водите.

(8) Разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „ж“ и „з“ за изграждане на съоръжения за подземни води се издава в рамките на съответното разрешително за водовземане или за ползване на воден обект за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране, чрез нови съоръжения. В този случай разрешителните за водовземане или за ползване на воден обект съдържат и условията за изграждане на съоръженията.

(9) Правата за водовземане или ползване на воден обект по разрешителното, издадено при условията на ал. 8, могат да се ползват след:

1. приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда чл. 104 – 106 и въз основа на документите за приемане на съоръженията;

2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане или ползване, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.

Чл. 140а

Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава:

1. на юридически лица и на еднолични търговци;

2. на физически лица само когато искането е за:

Чл. 141

(1) Предотвратяване и намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води се извършва чрез прилагане на забраните по чл. 61 и изискванията по чл. 75, ал. 5 при издаването на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда и разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.

(2) Сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води се извършва след съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.

(3) Разрешителните по ал. 1 и съгласуването по ал. 2 се издават при спазване на изискванията за опазване на подземните води по глава четвърта на тази наредба.

Чл. 142

(отменен)

(1) Кандидатите за издаване на разрешително за подземни води са длъжни:

1. да подадат заявление до директора на съответната басейнова дирекция по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда за получаване на данните от регистрите на разрешителните за подземни води:

2. да възложат подготвянето на проект за издаване на разрешително на:

(2) В заявлението по ал. 1, т. 1 кандидатите посочват:

1. географските координати на съоръжението, предназначено за водовземане, или на предвиденото място на ползване;

2. наименованието на водоносния хоризонт и кода на водното тяло съгласно регистъра по чл. 41 за използването на което се иска издаване на разрешително;

3. наименованията на съоръженията съгласно регистъра на водовземните съоръжения или регистъра на разрешителните за изграждане на съоръжения за подземни води, за които се искат данните по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”, попадащи в разглежданата филтрационна област.

(3) Директорът на басейнова дирекция в 14-дневен срок предоставя на кандидата наличната информация и потвърждава или посочва достоверния код на водното тяло, за което се отнасят данните.

Чл. 143

(1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, до:

1. министъра на околната среда и водите за ползване на воден обект за:

2. кмета на съответната община за водовземане от:

3. директора на басейновата дирекция – във всички останали случаи на водовземане и на ползване на подземни водни обекти.

(2) Заявлението по ал. 1 и приложените към него документи се подават в два екземпляра – единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият – като негов пълен цифров аналог – върху електронен носител.

(3) В оригиналния екземпляр на документите не се прилагат сканирани копия от документи.

Чл. 144

(1) Заявлението по чл. 143 за издаване на разрешително за подземни води съдържа:

1. трите имена и постоянен адрес на кандидата - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;

2. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;

3. цел на водовземането или ползването;

4. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води, посочени в регистрите на експлоатационните ресурси по чл. 41;

5. място на водовземане или ползване:

6. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на водовземане или ползване;

7. адрес за кореспонденция вкл. електронен адрес – при наличие на такъв, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по т. 1;

8. параметрите на исканото водовземане и/или ползване;

9. номер на действащ (влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение, както и незагубил правно действие) административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за одобряване, съответно съгласуване на инвестиционното предложение, за чието осъществяване се иска разрешаване на водовземането и/или ползването на водния обект.

10. опис на документите, които се прилагат към заявлението.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. оригинален документ или заверено копие от документ за платена такса за издаване на разрешителното, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда;

2.

3.

4.

5. заверена от съответния компетентен орган актуална скица на поземлените имоти или копие от кадастралната карта с нанесено местоположение на:

6. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията – когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения;

7. декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

(3) В случаите, когато се предвижда ползването на земеделска земя за неземеделски цели, документите по ал. 2, т. 5 отразяват промененото предназначение на земеделските земи.

(4) В заявлението за издаване на разрешително за водовземане или ползване на воден обект чрез нови съоръжения мястото на водовземане или ползване се определя само с географските координати на предвидените съоръжения.

(5) В случаите, когато към заявлението са приложени документи, непосочени в нормативната уредба и несъотносими към конкретното искане, същите се връщат на заявителя в срока по чл. 61, ал. 2 от Закона за водите.

Чл. 145

(1)

(2) При водовземане от подземни води към заявлението по чл. 144, ал. 1 се прилагат и:

1. обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество, съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите;

2. заверено копие от документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане;

3. нотариално заверена декларация от собствениците на имотите, засегнати от проекта за санитарно-охранителната зона, удостоверяваща, че същите са запознати с ограниченията и забраните, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, които попадат в проектните санитарно-охранителни зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;

4. удостоверение за регистрация като земеделски производител – при искане за издаване на разрешително на физически лице – земеделски производител.

5. писмен отказ от ВиК оператора в обособената територия за присъединяване към водоснабдителните мрежи и съоръжения.

(3) При водовземане от минерални води към заявлението по чл. 144 се прилагат и:

1. обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите;

2.

3.

4. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми;

5. заверено копие от документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода.

Чл. 146

При ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания към заявлението по чл. 144 ал. 1 се прилагат и:

1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извършва проучването;

2.

3. проект за хидрогеоложки проучвания.

Чл. 147

(отменен)

(1) Заявлението за издаване на разрешително за ползване на подземен воден обект за изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води по чл. 144, ал. 1 съдържа и:

1. цел или цели на водовземането или ползването на воден обект, за които се иска изграждане на съоръженията;

2. дълбочина на съоръженията;

3. предвиждан средноденонощен дебит и годишен обем на черпената, реинжектираната, инжектираната или отвежданата вода - във всички случаи, освен при изграждането на съоръжения за мониторинг.

(2) Към заявлението по чл. 144 се прилагат и:

1. обосновка на водните обеми;

2. документ за собственост на имота или нотариално заверено писмено съгласие на собственика на имота, в който ще се изграждат съоръженията;

3. нотариално заверена декларация от собственика на имота относно собствеността и ползването на изградените съоръжения и начина на разпореждане с тях при промяна на собствеността върху земята;

4. декларация за избрания изпълнител и за срока на изграждане на съоръженията;

5. проект за изграждане на съоръженията за подземни води - в 2 екземпляра.

(3) При изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, освен документите по ал. 2 към заявлението се прилагат и:

1. извадка от кадастралната карта с нанесени границите на санитарно-охранителната зона, с данни за имотите, които ще попаднат в нея - при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;

2. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат в санитарно-охранителните зони - при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;

3. удостоверение за регистрация като земеделски производител - при водовземане, предназначено за производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба;

4. документ от В и К оператор, удостоверяващ наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система;

5. документ от В и К оператор или друг оператор, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта, който се иска да бъде водоснабден, в съществуваща канализационна система;

6. техническа обосновка за отвеждането, пречистването и мястото на заустване на отпадъчните води - когато не съществува възможност за включване на отпадъчните води в съществуваща канализационна система - в 2 екземпляра;

7. хидроложки доклад за нарушения отток на участъка от реката - при изграждането на съоръжения, работещи с привлекаеми ресурси от река - в 2 екземпляра;

8. подробен устройствен план, одобрен по реда на Закона за устройство на територията;

9. нотариално заверена декларация от заявителя, че ще осигурява вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението - в 2 екземпляра;

10. нотариално заверена декларация от заявителя, че няма да впише изграденото съоръжение като актив на търговското дружество и ще го предаде безвъзмездно на басейновата дирекция, за актуване като публична държавна собственост, в случай че със същото бъде разкрита минерална вода, изключителна държавна собственост - когато искането е за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане в района на и около находищата на минерална вода по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

11. прогнозни изчисления за слягането на земната повърхност и оценка на опасността за устойчивостта на съществуващи сгради и съоръжения - когато искането е за изграждане на съоръжения за водовземане с цел отводняване;

12. декларация за намерението на кандидата за ликвидиране или ползване на изграденото съоръжение за проучване на подземни води.

(4) При реконструкция на съоръжения за подземни води към заявлението по чл. 144 се прилага проект за реконструкция или преоборудване на съоръженията в 2 екземпляра.

(5) При преоборудване на съоръжения, предназначени за проучване на подземни води, като съоръжения, предназначени за водовземане, инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води, когато това е предвидено в издаденото разрешително за хидрогеоложки проучвания или изграждане на съоръженията, към заявлението по чл. 144 се прилагат документите по ал. 1, ал. 2, т. 1 - 4, ал. 3 и проект за преоборудване на съоръженията.

Чл. 148

(1)

1. реинжектираната, инжектираната или отвежданата вода или

2. подадената вода за изкуствено подхранване на подземните води или

3. инжектирания природен газ или втечнен нефтен газ.

(2) Към заявлението по чл. 144 ал. 1 се прилагат и:

1. технологична обосновка за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване, включително обосновка за реинжектираните, инжектираните или отвежданите обеми;

2. доклад за резултатите от изпълнени хидрогеоложки проучвания за целите на ползването на подземния воден обект;

3.

Чл. 149

Образците на заявленията за издаване на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти се одобряват от министъра на околната среда и водите и се обявяват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции.

Чл. 150

(отменен)

(1) Проектите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 се разработват от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.

(2) Проектите по чл. 148, ал. 2, т. 3 се разработват от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2.

Чл. 151

(1) Обосновката на заявеното водно количество се разработва за всяка предвиждана цел на ползване на водите при определените норми за водопотребление в наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите.

(2) За целите на ползване на водите, за които в наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите не са определени норми за водопотребление, обосновката по ал. 1 се извършва съобразно технологичните изисквания за конкретната цел, като се прилагат техническите спецификации на съоръженията, въз основа на които е определено необходимото количество, и се посочва обемът на продукцията, която се предвижда да бъде произведена.

(3) Когато водовземането се реализира чрез повече от едно съоръжение, в обосновката по ал. 1 се посочват и целите на ползване на водата от отделните съоръжения.

(4) В обосновката по ал. 1 се включва и:

1. групиране на целите за ползване на водата съгласно изискванията на Тарифата за таксите по чл. 194, ал. 1 от Закона за водите;

2. определяне на заявения средноденонощен дебит, който не може да бъде по-малък от 0,5 л/сек освен при водовземане от минерални води или от слабо водообилни подземни водни тела;

3. определяне на дебитите по чл. 46, ал. 3 и 6;

4. определяне на годишния обем и разпределението му.

(5) Дебитите по ал. 4, т. 2 и 3 се определят в литри за секунда с точност до един знак след десетичната запетая.

(6) Годишният обем по ал. 4, т. 4 се определя при условието на чл. 46, ал. 2, 7 и 8 в кубически метри, с точност до цяло число..

(7)

Чл. 152

Документите, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат или попадат в санитарно-охранителните зони, съдържат:

1. трите имена и единния граждански номер на собственика на имота;

2. забраните и ограниченията, които ще бъдат наложени върху ползването на съответния имот,, определени в наредбата за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води по чл. 135, т. 6 от Закона за водите;

3. деклариране на съгласието на собственика за ограничаване на правото на ползване на собствения му имот.

Чл. 153

(отменен)

(1) Техническата обосновка за събирането, отвеждането, пречистването и мястото на заустване на отпадъчните води по чл. 147, ал. 3, т. 6 съдържа:

1. необходимия за дейността денонощен, месечен и годишен воден обем, вкл. и от други източници за водоснабдяване на обекта, с посочено основание за водовземане или водоснабдяване;

2. кратко описание на дейността и технологията, при която ще се формират отпадъчните води;

3. количество и състав на отпадъчните води;

4. кратко описание на предвижданата технология на пречистване на отпадъчните води;

5. координати на предвиденото място или места на събиране и заустване на пречистените отпадъчни води;

6. актуална скица на имота, в който се предвижда изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води;

7. карта или скица в подходящ мащаб, върху която са нанесени и обозначени:

(2) Техническата обосновка по ал. 1 се изготвя от експерти със съответната специалност, регистрирани по реда на Закона за камарата на архитектите и инженерите, при съобразяване със забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1.

Чл. 154

Писменият отказ от ВиК оператора в обособената територия за присъединяване към водоснабдителните мрежи и съоръжения съдържа информация за причините за отказа за присъединяване:

1. невъзможност за осигуряване на необходимите водни обеми;

2. техническа невъзможност за присъединяване поради липса на изградена водоснабдителна мрежа;

3. срока за липсата на условия за присъединяване.

Чл. 155

Документът от В и К оператор или друг оператор, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта в съществуваща канализационна система, се издава при условията на чл. 125 от Закона за водите и към него се прилага скица в подходящ мащаб с посочени местоположението на обекта, който формира отпадъчните води, и определеното от В и К оператора място за присъединяване.

Чл. 156

(1) Обосновката на водовземането по чл. 145, ал. 2, т. 1 включва:

1. обосновка на заявеното водно количество по чл. 151;

2. обосновка на минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, който ще се водоснабдява;

3. изисквания към качеството на водата, свързани с изпълнение на дейностите в обекта, който ще се водоснабдява.

(2) Когато искането е за водовземане чрез съществуващи съоръжения, към обосновката по ал. 1 се прилагат:

1. данни от актуални опитно-филтрационни изследвания и определени хидрогеоложки параметри;

2. чертежи:

3. документ от ВиК оператора в обособената територия, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта, който се иска да бъде водоснабден, в съществуващата канализационна система;

4. копия на документацията за техническите характеристики на монтираното оборудване за всяко от водовземните съоръжения, в т.ч.:

5. протокол от анализ на химичния състав на подземните води, изпълнен не повече от 6 месеца преди подаване на заявлението.

(3) Когато искането е за водовземане чрез нови съоръжения, към обосновката по ал. 1 се прилагат:

1. геолого-литоложка колонка и предвидена конструкция на съоръженията с означени надморската височина на земната повърхност и прогнозираната дълбочина на статичното водно ниво;

2. кратко описание на избраните филтри и технология на изграждането им; предвидени дейности за предотвратяване замърсяването на подземните води чрез съоръженията; предвидено място на помпеното оборудване съобразено с допустимото понижение на водното ниво по чл. 47, ал. 1;

3. таблица с вид и обем на предвидените дейности за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията;

4. доклад за изпълнени хидрогеоложки проучвания – ако в радиус от 1 километър от мястото на исканото водовземане няма издадени други разрешителни за водовземане.

(4) Когато искането е с цел самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, към документите по ал. 2 се прилагат и:

а) оразмеряване на санитарно-охранителната зона на съоръжението при технически възможния му дебит и определяне на забраните и ограниченията в нея – в случаите, предвидени в наредбата за зоните за защита на водите по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите;

б) извадка от кадастралната карта с данни за имотите, които попадат в санитарно-охранителната зона;

в) нотариално заверени декларации от собствениците на имоти, попадащи в границите на санитарно-охранителната зона, удостоверяващи, че същите са запознати със забраните и ограниченията върху ползването на имота им.

Чл. 157

(отменен)

Проектът по чл. 145, ал. 2, т. 11 за оборудване на водоснабдителната система за измерване на ползваните за различни цели водни обеми съдържа:

1. място на монтиране на водомери за ползваните водни обеми за различните цели на ползване;

2. монтажен план и срок за изпълнение на дейностите по т. 1.

Чл. 158

(1) Проектът за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните обеми минерални води по чл. 145, ал. 3, т. 4 съдържа:

1. техническите характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира водовземането - когато е предвидено такова;

2. място и начин на присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система;

3. мястото на монтиране на водомери за измерване на ползваните водни обеми в началото и в края на отклонението за захранване на водоснабдявания обект;

4. място на монтиране на водомери за ползваните водни обеми за различните цели на ползване;

5. монтажен план;

6. параметри на предвидени акумулиращи съоръжения за осигуряване на необходимите обеми в рамките на денонощието;

7. срок за изпълнение на дейностите по т. 2, 3, 4 и 6;

8. технически изисквания за безопасна експлоатация.

(2) Проектирането на водопроводната мрежа и съоръженията за водоснабдяване на обекта се извършва при условията и по реда на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).

Чл. 159

(1)

1. кратка геолого-хидрогеоложка характеристика на частта от водното тяло, предмет на проучване, вкл. предполагаем геоложки строеж, структура, филтрационни характеристики и гранични условия;

2. обосновка за избраните места и проектиране на съоръженията за проучване;

3. обосновка на обема и вида на дейностите за проучване на количественото и химичното състояние на подземните води;

4. геоложка карта и геоложки профили за района на проучване.

(2) Проектът за хидрогеоложки проучвания във връзка с дейностите по реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води съдържа:

1. концептуален модел на частта от водното тяло, предмет на проучване;

2. данни за филтрационните характеристики на:

3. данни за количественото и/или химичното състояние на частта от водното тяло по т. 1, в т. ч.:

4. характеристика на филтрационното поле;

5. обосновка за избраните места и обосноваване на съоръженията за проучване;

6. обосновка на обема и вида на дейностите за изучаване на:

(3) Към проекта по ал. 2 се прилагат:

1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на:

2. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви „а“ – „в“, както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви „б“ и „в“;

3. геолого-хидрогеоложки разрези;

4. карта на актуалното състояние на филтрационното поле, съставена на базата на картата по т. 1;

5. декларация за намерението на кандидата за ликвидиране или ползване на изградените съоръжения за проучване на подземни води.

(4)

Чл. 160

(отменен)

(1) Проектът за изграждане на съоръжения по чл. 147, ал. 2, т. 5 съдържа:

1. характеристика на частта от водното тяло съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 и оценка на естествените и експлоатационните му ресурси;

2. проектиране на съоръженията, вкл. избор на подходящи филтри.

(2) Проектът по ал. 1 за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, съдържа и:

1. предвиждани параметри на водовземане от заявените за изграждане съоръжения, вкл. предвижданите дебити и изчисляване на:

2. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията;

3. определяне на границата на външния пояс на санитарно-охранителната зона при параметрите на проектното водовземане по т. 1 - когато съоръженията са предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.

(3) Проектът по ал. 1 за изграждане на съоръжения за инжектиране, реинжектиране и отвеждане на замърсители в подземните води съдържа и:

1. предвиждани параметри на инжектиране, реинжектиране и отвеждане на замърсители, вкл. дебит, състав и температура на водите;

2. проектиране на съоръженията за собствен мониторинг по чл. 81;

3. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията, вкл. предексплоатационно инжектиране или водоналиване при проектните дебити по т. 1;

4. предварителна оценка на въздействието върху водното тяло от инжектирането, реинжектирането или отвеждането на замърсители;

5. предварителна оценка на възможното въздействие върху съседни или попътно преминати водни тела.

(4) Към проекта по ал. 1 и 2 се прилагат:

1. документите по чл. 32, ал. 2;

2. геоложки колонки и проектна конструкция на съоръженията с означени проектна дълбочина на статичното водно ниво и надморската височина на земната повърхност;

3. техническа спецификация и материал на филтрите и конструктивни чертежи на водоприемната част на съоръженията.

(5) Когато във връзка с изграждане на съоръжения са изпълнени хидрогеоложки проучвания, към проекта по ал. 1 се прилага и хидрогеоложкият доклад по чл. 30 за изпълненото проучване.

(6) При проектиране на съоръжения, предназначени за водовземане, разположението на помпеното оборудване се съобразява с допустимото понижение на водното ниво по чл. 47.

Чл. 161

(1) Технологичната обосновка за реинжектиране, инжектиране или отвеждане чрез съществуващи съоръжения по чл. 148, ал. 2, т. 1 съдържа:

1. характеристика на частта от водното тяло и данни за естествените и разполагаемите ресурси;

2. характеристика на самопречиствателната способност на водоносния хоризонт;

3. параметри на проектното инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители;

4. технически параметри и оборудване на съоръженията;

5. оценка на въздействието на инжектирането, реинжектирането или отвеждането на замърсители върху водното тяло, вкл. прогнозиране за срока на действие на разрешителното на:

6. прогнозиране на опасността от привличане на води от засегнатата част от водното тяло при реализиране на разрешените и в процедура на разрешаване водовземания;

7. прогнозиране на въздействието върху съседни подземни водни тела;

8. начин на инжектиране, реинжектиране и отвеждане;

9. мерки за предотвратяване на замърсяването на други съседни или попътно преминати подземни водни тела;

10. мерки за опазване на почвите и повърхностните води в района, в който се извършват дейностите.

(2) Технологичната обосновка за изкуствено подхранване на подземните води чрез съществуващи съоръжения по чл. 148, ал. 2, т. 1 съдържа:

1. характеристика на частта от водното тяло и данни за естествените и разполагаемите ресурси;

2. пречиствателна способност на покриващите пластове и самопречиствателна способност на водоносния хоризонт;

3. параметри на изкуственото подхранване на подземните води:

4. технически параметри и оборудване на съоръженията за водовземане и за изкуствено подхранване на подземните води;

5. оценка на въздействието на подхранването върху водното тяло, вкл. прогнозиране за срока на действие на разрешителното на изменението на нивото на качеството на подземните води;

6. начин на подхранването.

(3) Към технологичната обосновка по ал. 1 се прилагат:

1. хидрогеоложкият доклад по чл. 30, актуализиран с данните от извършените проучвания в процеса на изграждане на съоръженията;

2. карта в мащаб 1:25 000 с нанесени местоположението на съоръженията за инжектиране, реинжектиране или отвеждане, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води и техните санитарно-охранителни зони;

3. извадка от кадастралната карта с нанесени:

4. чертежи на изградените съоръжения за инжектиране, реинжектиране, отвеждане и мониторинг с означени: дълбочината на статичното водно ниво, надморската височина на земната повърхност и на статичното водно ниво;

5. програма за собствен мониторинг:

6. обосновка за оборудване на съоръженията за експлоатация и провеждане на собствен мониторинг, съдържаща:

(4) Към технологичната обосновка по ал. 2 се прилагат:

1. хидрогеоложкият доклад по чл. 30;

2. карта в подходящ мащаб с нанесени местоположението на съоръженията за изкуствено подхранване, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и техните охранителни зони;

3. чертежи на съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води;

4. програма за собствен мониторинг:

5. обосновка за оборудване на съоръженията за експлоатация и провеждане на собствен мониторинг, съдържаща информацията по ал. 3, т. 6, букви “б” - “е”, и технически характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира подхранването - при закрит тип съоръжения.

(5) Когато искането е за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване на подземните води чрез нови съоръжения, към обосновката по ал. 1 и 2 се прилагат и:

1. геолого-хидрогеоложки колонки и предвидена конструкция на съоръженията, включително съоръженията за мониторинг по чл. 81, с означени надморската височина на земната повърхност и предвижданата дълбочина на статичното водно ниво;

2. кратко описание на избраните филтри, технологията на изграждането им и предвидените дейности за предотвратяване замърсяването на подземните води чрез съоръженията;

3. таблица с вид и обем на предвидените дейности за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията;

4. предварителна оценка на въздействието върху водното тяло от инжектирането, реинжектирането или отвеждането на замърсители;

5. предварителна оценка на възможното въздействие върху съседни или попътно преминати водни тела.

Чл. 162

(1) Заявлението за издаване на разрешително по чл. 143 се завежда в Министерството на околната среда и водите, в басейновата дирекция или в съответната община.

(2) Компетентният орган за произнасяне по заявлението, в 20-дневен срок:

1. проверява дали:

2. извършва преценката по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите по критериите, определени в чл. 163.

(3) Когато компетентен да издаде разрешителното е министърът на околната среда и водите, в срока по ал. 2 той може да изиска от директора на басейнова дирекция проверка на обстоятелства, свързани с преценка на искането по чл. 163.

(4) Когато при подаване на заявлението не са изпълнени едно или няколко от изискванията в раздели II и III на глава седма и при преценката по ал. 2, т. 2 е установено, че не са налице основания за отказ по чл. 68 от Закона за водите, органът по ал. 2 уведомява заявителя за отстраняване на несъответствията в срок до 2 месеца.

(5)

(6) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 4 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.

(7) Когато при подаване на заявлението не са изпълнени едно или няколко от изискванията в раздели II и III на глава седма, но при преценката по ал. 2, т. 2 е установено, че е налице основание за отказ по чл. 68 от Закона за водите и отстраняването на несъответствията не би могло да повлияе на преценката, органът по ал. 2 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешителното, без да уведомява заявителя за отстраняване на несъответствията по реда на ал. 4.

Чл. 163

(1) Компетентният орган за произнасяне по заявлението по чл. 143, преценява искането по критериите, определени в чл. 62 на Закона за водите, в т. ч.:

1. предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни:

2. съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в т.ч. нуждите на населението от района на водовземането, като се:

3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство:

4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване, вкл. за:

5. наличните водни ресурси по количество и качество:

6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането, като:

7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване, като:

(2) Преценката по ал. 1, т. 3, буква „е“ се извършва въз основа на характера, изложените основания, условия и мерки в административните актове, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда или Закона за биологичното разнообразие, по отношение на:

1. водовземането и/или дейностите за ползване на водния обект – предмет на исканото разрешително;

2. обекта, който се предвижда да бъде водоснабден или водите от който се предвижда да бъдат отведени, инжектирани или реинжектирани.

(3)

1. дълбоки водоснабдителни сондажи, представляващи вертикални съоръжения за подземни води с дълбочина, по-голяма от 10 м, разкриващи първото от повърхността подземно водно тяло, които могат да въздействат върху състоянието на околната среда чрез използването, при изграждане на съоръжението, на материали, съдържащи приоритетни вещества, включително в обсадните и филтровите колони или засипката на филтъра;

2. дълбоки сондажи, представляващи вертикални съоръжения за подземни води, разкриващи второто или по-дълбоко разположено от повърхността подземно водно тяло, които могат да въздействат върху състоянието на околната среда чрез:

3. добив на подземни води, представляващ водовземане от подземни води, което може да въздейства върху състоянието на околната среда:

4. изкуствено подхранване на подземни води, представляващо прякото вливане или инжектиране, чрез вертикални съоръжения за подземни води или чрез инфилтрационни съоръжения, разположени на повърхността, на вода от повърхностно или от друго подземно водно тяло, или инжектиране или реинжектиране на топлинно преработена вода, с цел възстановяване или увеличаване на ресурсите на подземното водно тяло, което може да въздейства върху състоянието на околната среда чрез:

5. инжектиране на нефт, газ, въглероден диоксид и втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, което може да въздейства върху състоянието на околната среда чрез:

(4) Преценката по ал. 1, т. 3, буква „е“ се извършва след получаване на потвърждение от компетентния орган, че решението е влязло в сила. Компетентният орган предоставя потвърждението в 7-дневен срок от получаване на запитването.

(5) Когато в заявлението за издаване на разрешителното не е посочен номер на решение за преценка или за оценка на въздействието върху околната среда, за извършване на преценката по ал. 1, т. 3, буква „е“ компетентният орган по чл. 143, ал. 1 може да изиска становище от съответната регионална инспекция по околната среда и водите или от Министерството на околната среда и водите относно необходимостта от провеждане на процедури по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие. Компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие издават становище в срок до 14 дни от получаване на документите.

(6) Когато с документа по чл. 155 е удостоверена невъзможност за включване на отпадъчните води от обекта, който се иска да бъде водоснабден към съществуващата канализационна система, директорът на басейнова дирекция в преценката по ал. 1, т. 3, буква „б“ анализира:

1. възможността за последващо издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект или

2. възможно алтернативно решение при спазване на забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1 и мерките по чл. 79, като при необходимост изисква допълнителна информация от заявителя.

(7) Преценката на искането е писмена и:

1. се извършва за всеки един от критериите по ал. 1 и при условията на ал. 2 – 6;

2. съдържа, включително като приложени документи, всички изчисления и доказателства, въз основа на които е направено заключението за изпълнение или неизпълнение на съответните критерии.

(8) Изискванията по ал. 1 не са изпълнени, когато:

1. е налице потенциално въздействие и опасност за влошаване на количественото и химичното състояние на подземното водно тяло или частта от него, в която е заявено водовземане или ползване;

2. не са спазени мерките, забраните и ограниченията, свързани с опазване и подобряване състоянието на подземните води в подземното водно тяло или частта от него, за която е заявено водовземане или ползване;

3. за исканото водовземане или ползване не са изпълнени условията по чл. 156в, т. 1, 2 и 4, чл. 156г и чл. 156е, ал. 2 и ал. 4 – 8 от Закона за водите;

4. максималното понижение на водното ниво във водовземното съоръжение надвишава допустимото понижение на водното ниво, определено за водното тяло в плана за управление на речните басейни;

5. се създава допълнително понижение в съоръжения, от които е разрешено водовземане, при които водният стълб над помпеното оборудване е по-малък от 2 метра;

6. се създава понижение на водното ниво в кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите;

7. се създава понижение в части от подземни водни тела по чл. 48 и в действащия план за управление на речните басейни не е обосновано изключение по чл. 156е от Закона за водите;

8. съществува опасност за промяна в качеството на водите в съседни или попътно преминати подземни водни тела при инжектиране или реинжектиране;

9. е налице опасност за влошаване качеството на водите в района на съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населението;

10. са нарушени забрани и ограничения съгласно Закона за водите, Закона за опазване на околната среда и подзаконовите актове към тях, свързани с опазване на количественото и химичното състояние на подземните води;

11. не е осигурено отвеждането, пречистването и заустването на отпадъчните води;

12. е налице опасност от замърсяване на трансгранични подземни водни тела;

13. са нарушени определените ограничения за използване на подземното водно тяло;

14. не са изпълнени други специфични изисквания съобразно целта на използване на подземните води;

15. не е налице влязъл в законна сила или допуснато предварително изпълнение на съответния акт на компетентния орган по околна среда, с който е одобрено/съгласувано инвестиционното предложение на заявителя;

16. не са налични свободни водни количества от подземни или минерални води;

17. подземните или минералните води не съответстват на изискванията към качеството на водите за заявената цел на водовземане;

18. заявеното водно количество не съответства на определеното водно количество съгласно нормите за водопотребление или технологичната обосновка;

19. налице е капацитет на водоснабдителна система в района на водовземане, от която може да се осигури исканото количество;

20. налице са водовземни съоръжения в съседни имоти, от които може да бъде отнето исканото водно количество – при заявено водовземане чрез нови водовземни съоръжения;

21. налице са повърхностни води, които могат да бъдат използвани за задоволяване на искането;

22. предвидените за изграждане съоръжения не съответстват на изискванията на приложение № 2 към чл. 93, ал. 4;

23. съоръженията не са оборудвани за експлоатация и/или монтираното или предвижданото помпено оборудване създава възможност за надвишаване на допустимото за водното тяло понижение на водното ниво;

24. съоръженията не са оборудвани с устройства за измерване на черпените, инжектираните или реинжектираните количества и със стационарно монтирани в съоръжението устройства за измерване на водното ниво;

25. се нарушават забрани по чл. 61, ал. 1, т. 1 или не се изпълняват мерки по чл. 79.

Чл. 164

(1) В 20-дневен срок след изтичане на срока по чл. 162, ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, органът, компетентен да се произнесе по заявлението, провежда процедурата на обявяване на искането по реда и при условията на чл. 62а - 64 от Закона за водите.

(2) Съобщението по чл. 62а от Закона за водите:

1. съдържа:

2. се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 163 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното водовземане или ползване.

(3) При искане за издаване на разрешително за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води органът по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите изпраща съобщението по чл. 62а от Закона за водите и на кандидата, подал заявлението.

(4) В 14-дневен срок от получаване на съобщението кандидатът по ал. 3 декларира писмено, че е в състояние да изпълни предвидените условия.

(5) Разрешителното по ал. 1 не се издава, когато в срока по ал. 2 кандидатът по ал. 3 не декларира възможността си да изпълни предвидените условия.

Чл. 165

Разрешителното за водовземене или ползване на подземен воден обект се издава в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 64 от Закона за водите, ако са спазени изискванията на Закона за водите и на тази наредба.

Чл. 166

(1) Разрешителното за водовземане или ползване на подземен воден обект съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. номер и дата на издаване на акта;

3. правни и фактически основания за издаване на акта включително поставените цели в плана за управление на речните басейни и потенциалния риск, който създава разрешената дейност за количественото и химичното състояние на подземното водно тяло;

4. трите имена и постоянен адрес на титуляря на разрешителното - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;

5. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;

6. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води, посочени в регистрите на ресурсите по чл. 41;

7. място на водовземане и/или ползване:

8. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на водовземане или ползване, освен при водовземане от минерални води;

9. срок на действие на разрешителното в години;

10. условия, при които е разрешено водовземането или ползването;

11. контролиращ орган;

12. условия за изменение, продължаване, прекратяване или отнемане на разрешителното.

(2) Разрешителното за водовземане, освен данните по ал. 1, съдържа и:

1. цел или цели на ползване на водата;

2. обект на водоснабдяване;

3. параметри на разрешеното водовземане:

4. технически параметри и оборудване на съоръженията, предназначени за водовземане от подземни води:

5. технически параметри и оборудване на отклонението за захранване на обекта - за разрешителните за минерални води;

6. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за водовземане;

7. задължения за провеждане на собствен мониторинг и изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг;

8. условия за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води.

9. начален срок за упражняване на правото на водовземане – в съответствие с изискванията на чл. 89, ал. 8.

(3) Разрешителното за ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. цел на проучването;

2. параметри на разрешеното проучване:

(4)

1. цел на изграждане на съоръженията;

2. параметри на разрешеното изграждане:

3. предвидена дълбочина на монтиране на помпеното оборудване - само за съоръжения, предназначени за водовземане;

4. условия за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води - само за съоръжения, предназначени за водовземане;

5. предвиждани цели на ползване на водата - само при съоръжения, предназначени за водовземане;

6. специфични условия за контрол.

(5) Разрешителното за ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти и за изкуствено подхранване на подземните води, освен данните по ал. 1, съдържа и:

1. цел на ползването;

2. начин на реинжектиране, инжектиране, отвеждане или подхранване;

3. технически параметри и оборудване на съоръженията:

4. параметри на разрешеното реинжектиране, отвеждане или подхранване;

5. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за замърсяване;

6. задължения за провеждане на собствен мониторинг и изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг, вкл. за измерване на водните обеми, ползвани за различни цели;

7. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите, инжектираните или реинжектираните води;

8. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат, инжектират или реинжектират водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати.

(6) Разрешителното за водовземане или ползване на воден обект освен данните по ал. 1 – 5 съдържа и условията, при които се разрешава изграждането на съоръженията.

(7) Условията, при които е разрешено водовземането и/или ползването, се определят в зависимост от конкретното искане съгласно чл. 168 – 171 и приложение № 4.

Чл. 167

(1) В разрешителното за водовземане чрез съществуващи или чрез нови съоръжения, се включват целите за ползване на водата, групирани съгласно изискванията на тарифата за таксите по чл. 194, ал. 1 от Закона за водите.

(2)

Чл. 168

(1) Условията, при които е издадено разрешителното за водовземане, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:

1. монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми;

2. предоставяне на информация от собствения мониторинг;

3. уведомяване на контролиращия орган;

4. действия при повреда на водомерите;

5. непрепятстване на водовземане на трети лица чрез съоръженията, предназначени за водовземане:

6. проектиране и изграждане на разделни водоснабдителни мрежи и сградни инсталации за:

7. предоставяне на вода на трети лица - при водовземане от подземни води, и забрана за предоставяне на вода на трети лица - при водовземане от минерални води;

8. условия за присъединяване на водопроводната система към:

9. осигуряване на достъп за осъществяване на контрол на разрешителното;

10. други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането;

11. обявяване на състава на минералните води съгласно издадените от министъра на здравеопазването сертификат или балнеологична оценка;

12.

(2) В случаите по чл. 156, ал. 4 разрешителното се издава за срок не по-дълъг от 5 г. и освен условията по ал. 1 се включват условия за:

1. изпълнение на мониторинг на дебита на изворите и/или дренажите с честота, осигуряваща съставянето на представителна хидрограма на извора за периода с повишена честота в сухия период, с цел осигуряване на представителни данни за построяване на кривите на изтощаване на извора;

2. осигуряване на техническа възможност за достоверно измерване на дебита на изворите и/или дренажите;

3. продължаване на разрешителното след представяне на резултатите от проведения мониторинг по т. 1 и представителна хидрограма, въз основа на които са оценени ресурсите.

(3) Условията по ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2 се прилагат и при предоставяне на концесии за минерални води.

Чл. 169

Условията, при които е издадено разрешителното за ползване на воден обект за хидрогеоложки проучвания, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:

1. уведомяване на контролиращия орган;

2. методиката на изпълнение на разрешените дейности;

3. опазване на водите и околната среда;

4. предоставяне на резултатите от извършеното проучване;

5. други изисквания съобразно спецификата на разрешените дейности.

Чл. 170

(отменен)

(1) Условията, при които е издадено разрешителното за ползване на подземен воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:

1. уведомяване на контролиращия орган и министъра на околната среда и водите;

2. предоставяне на информация за изпълнени дейности;

3. опазване на водите и околната среда;

4. технологията на изграждане на съоръженията;

5. изпълнението на разрешените дейности;

6. изменение в разрешената конструкция на съоръженията при установени съществени различия в геолого-техническите условия, при които е проектирано съоръжението;

7. собствеността на съоръженията;

8. ликвидиране на съоръжения за проучване или съоръжения, собственост на титуляря на разрешителното, които по технически причини са негодни да изпълняват предназначението си;

9. други изисквания съобразно спецификата на разрешените дейности.

(2) При ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане освен изискванията по ал. 1 в условията се включват и изисквания за:

1. непрепятстване на водовземане на трети лица чрез изградените съоръжения;

2. предоставяне на услуги за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 171

Условията, при които е разрешено ползването на подземен воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти и за изкуствено подхранване на подземните води, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:

1. монтиране на измервателни устройства за отвежданите, реинжектираните или инжектираните обеми и обемите, ползвани за подхранване на подземните води;

2. предоставяне на информация от собствения мониторинг;

3. уведомяване на контролиращия орган;

4. предприемане на мерки за:

5. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води в засегнатата от ползването част от водното тяло;

6. въвеждане на система за наблюдение и контрол на технологичния процес, вкл. за ежегодна оценка на херметичността на колоните;

7. осигуряване на достъп за осъществяване на контрол на разрешителното;

8. други изисквания съобразно вида на разрешителното.

Чл. 171а

(1) Условията за изграждане на съоръжения за подземни води при водовземане или ползване на воден обект чрез нови съоръжения включват изискванията към титуляря на съответното разрешително за:

1. срок за изграждане на съоръженията;

2. технологията на изграждане на съоръженията и използваните материали;

3. изпълнението на разрешените дейности и първичната документация при изпълнението;

4. изменение в разрешената конструкция на съоръженията при установени съществени различия в геолого-техническите условия, при които е проектирано съоръжението;

5. собствеността на съоръженията;

6. условия за оборудване на съоръженията за мониторинг на подземните води;

7. други изисквания съобразно спецификата на разрешените дейности;

8. условия за контрол при изграждане на съоръженията.

(2) При водовземане чрез нови водовземни съоръжения освен изискванията по ал. 1 в условията се включват и изисквания за:

1. непрепятстване на водовземане на трети лица чрез изградените съоръжения;

2. предоставяне на услуги за питейно-битово водоснабдяване;

3. условия за ползване на правото за водовземане;

4. условия за приемане на съоръженията.

Чл. 172

Разрешителните за водовземане се изменят и продължават по реда и при условията на чл. 72 - 78а от Закона за водите и при предоставяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води.

Чл. 173

(1) Разрешителното за ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания се издава за срок от 1 до 3 години в зависимост от вида и обема на предвидените дейности.

(3) Продължаване на срока на разрешителното по ал. 1 или изменение на срока за изграждане на съоръженията по ал. 2 се извършва еднократно след мотивирано искане от страна на титуляря на разрешителното за не повече от 1 година.

Чл. 174

(1) Разрешителните за ползване на воден обект за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води се издават за срок 4 г.

(2) Разрешителните по ал. 1 се изменят и продължават по реда и при условията на чл. 72 - 78а от Закона за водите и при представяне на проект по чл. 161, ал. 1, съдържащ данните и прогнозите по т. 3, 5, 6 и 7, разработени въз основа на актуалното количествено и химично състояние на подземното водно тяло.

Чл. 174а

(1) Издадените разрешителни за водовземане или за ползване на воден обект се преразглеждат относно съответствието с условията за добро количествено състояние по чл. 42, ал. 2 и условията за добро химично състояние по чл. 72, когато:

1. данните от мониторинга или друга информация и оценки показват, че не се постигат условията за добро състояние на водното тяло или целите, установени за водно тяло, в плана за управление на речните басейни или съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло;

2. за водното тяло са обосновани изключения по чл. 156в, 156г и 156е от Закона за водите и в плана за управление на речните басейни е предвидено изпълнението на определени условия.

(2) Разрешителните се преразглеждат при всяка актуализация на плановете за управление на речните басейни в процеса на оценката на натиска, въздействието и риска за количественото и химичното състояние на подземните водни тела.

(3) Когато упражняването на правата по разрешителните по ал. 1 представлява натиск върху състоянието на подземните водни тела, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите, установени за водно тяло, в плана за управление на речните басейни или за неизпълнение на условията по чл. 156в, 156г и 156е от Закона за водите, директорът на басейнова дирекция включва в програмата от мерки в проекта на плана за управление на речните басейни мерки за:

1. служебно изменение на разрешителните или

2. прекратяване на разрешителните, когато:

(4) Изменението на разрешителното по ал. 3, т. 1 може да включва:

1. намаляване на разрешените количества;

2. намаляване на разрешеното максимално допустимо понижение на водното ниво;

3. изисквания за пречистване на инжектираните, реинжектираните или отвежданите количества;

4. изисквания за пречистване на водите, използвани за изкуствено подхранване на подземните водни тела;

5. изменение на показателите за мониторинг и честотата на наблюдение;

6. изисквания за монтиране на устройства за мониторинг, включително осигуряващи запис на измерваните показатели;

7. изменение на условията за предоставяне на резултатите от изпълнявания мониторинг.

(5) Служебното изменение или прекратяването на разрешителните се извършва по реда, установен в Закона за водите.

Чл. 174б

(1) Контролът за изпълнение на мерките за постигане и поддържане на добро състояние на подземните водни тела включва:

1. контрол на издадените разрешителни;

2. контрол за изпълнение на изискванията за регистриране на кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите;

3. контрол за нерегламентирано водовземане или ползване на подземните водни тела;

4. контрол за представяне на информацията за изчисляване на таксите по чл. 194б от Закона за водите и за заплатените такси за водовземане и за замърсяване;

5. измервания на дебита, водното ниво, показатели за замърсяване и/или вземане на проби от подземни води, за установяване на натиска и въздействието върху състоянието на подземните водни тела;

6. контрол за спазване на забраните и ограниченията за извършване на дейности, създаващи риск за пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

7. контрол на поддържаните регистри:

(2) За изпълнения контрол по ал. 1 се поддържа база данни за извършените проверки и направените предписания.

(3) Контролът по ал. 1 се изпълнява от:

1. кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица, включително кметове на населени места – по ал. 1, т. 2;

2. директора на басейнова дирекция или оправомощени от него длъжностни лица – в останалите случаи.

(4) Кметовете на общини осигуряват:

1. обявяване на публично място в кметствата на изпратените от директорите на басейнови дирекции:

2. контрол за:

3. ежегодно изпращане в срок до 31 януари на директора на басейнова дирекция на информацията за резултатите от извършения контрол по т. 2 за предходната година.

(5) Директорите на басейнови дирекции:

1. в срок до 3 месеца от приемане на плановете за управление на речните басейни разработват и представят на министъра на околната среда и водите план за извършване на контрола по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7 и контрола по чл. 175а, ал. 3, т. 1 за всяка година от периода на действие на плановете за управление на речните басейни;

2. ежемесечно публикуват на интернет страницата на басейновата дирекция справка за извършения контрол по ал. 1, съдържаща данните по чл. 180, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7.

Чл. 175

(1) Контролът на разрешителните за водовземане включва:

1. параметрите на водовземане – черпените водни обеми и допустимото понижение на водното ниво;

2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг;

3. заплащане на таксите за водовземане;

4. изпълнението на условията в разрешителното;

5. спазване на разрешените цели и обекти за ползване на водата;

6. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки.

(2) При контрол на параметрите на водовземане се:

1. измерва дебитът на черпене в момента на проверката;

2. отчита показанието на водомера;

3. измерва водното ниво.

(3) При измерване на водното ниво във водовземни съоръжения за подземни води и съпоставянето му с разрешената максимална дълбочина на водното ниво се вземат предвид допълнителните понижения във водовземните съоръжения в резултат от по-късно издадени разрешителни за водовземане.

(4) Контролът по ал. 1 се изпълнява най-малко:

1. един път годишно за:

2. един път на 3 години за:

3. един път на 6 години за разрешителните за водовземане от подземни води с разрешено количество под 30 000 кубически метра на година.

Чл. 175а

(1) Контролът на кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите, изпълняван от директорите на басейнови дирекции, включва:

1. наличие на нерегистрирани кладенци;

2. проверка на обстоятелства по регистрацията;

3. измерване на водни нива в кладенци за собствени потребности на гражданите.

(2) Директорите на басейнови дирекции или оправомощени от тях длъжностни лица:

1. разясняват на кметовете на общини и на населени места и на населението:

2. уведомяват кметовете на общини и/или на населени места и населението за установено замърсяване на водите от водното тяло, в което са изградени кладенците, рисковете и ограниченията за ползване на водите от кладенците.

(3) Контролът по ал. 1 се изпълнява:

1. един път за срока на действие на плановете за управление на речните басейни – за водни тела или части от водни тела, в които черпенето от кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите е повече от 20 на сто от определения в плановете за управление на речните басейни значим натиск от водовземане;

2. по преценка на директорите на басейнови дирекции – в останалите случаи.

Чл. 176

(1) Контролът на разрешителните за ползване на подземни водни обекти за хидрогеоложки проучвания и за изграждане на съоръжения за подземни води включва:

1. проверка на изпълнението на изисквания, свързани с конструкцията и технологията на изграждане на съоръженията, посочени в разрешителното като специфични условия за контрол;

2. опитно-филтрационните изследвания:

3. изпълнението на разрешените дейности в срока на действие на разрешителното.

(2) Контролът на разрешителните за ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на въглероден диоксид, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти включва:

1. параметрите на ползването:

2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг на подземните води в засегнатата част от водното тяло;

3. заплащане на таксите за замърсяване;

4. изпълнението на условията в разрешителното;

5. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки.

(3) Контролът на разрешителните за ползване на воден обект за изкуствено подхранване на подземните води включва:

1. параметрите на ползване:

2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг;

3. изпълнението на условията в разрешителното;

4. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки;

5. параметрите и условията в издадените разрешителни за водовземане от подземни или повърхностни води, чрез които се реализира подхранването.

(4) При вземането на пробите по ал. 2, т. 1, буква “д” и ал. 3, т. 1, буква “б” пробовземните съдове трябва да бъдат запечатани и етикетирани, като етикетът се подписва от контролиращото лице и от оправомощения представител на титуляря на разрешителното.

(5) Контролът се изпълнява:

1. по ал. 1 – най-малко един път в срока на действие на разрешителното;

2. по ал. 2 и 3 – един път годишно.

Чл. 177

Титулярите на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти са длъжни да разполагат с цялата документация, свързана с показателите за контрол по чл. 175, ал. 1 и чл. 176, ал. 1 - 3, и да я предоставят незабавно на контролиращия орган при извършване на проверка.

Чл. 177а

(1) При прекратяване на действието на разрешителни, включително поради изтичане на срока им или отнемане в случаите, в които се предвижда съоръженията да не бъдат ползвани, се извършва проверка за изпълнение на изискванията за консервиране.

(2) При проверката по ал. 1:

1. се проверява дали:

2. се пломбират съоръженията, за които е изпълнен проектът за консервиране по чл. 109, ал. 3, и се съставя протоколът по чл. 109, ал. 4;

3. се предписва на собственика на съоръжението в определен срок да представи проекта по чл. 109, ал. 3, както и да осигури демонтиране на помпеното оборудване, демонтиране на устройствата за мониторинг или запазване на устройствата за мониторинг на водното ниво;

4. се предприемат съответните действия за ангажиране на административнонаказателната отговорност на титуляря на прекратеното разрешително, когато същият не е преустановил водовземането.

(3) Проверката по ал. 1 се извършва в срок до 1 месец от прекратяване действието на разрешителното.

Чл. 178

(1) За извършения контрол се съставят констативни протоколи, които отразяват:

1. констатираните факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на изискванията на тази наредба и Закона за водите, в т.ч. и изискванията на издадените разрешителни и обстоятелствата, подлежащи на задължителен контрол съгласно чл. 175, ал. 1, чл. 175а, чл. 176 и чл. 177а;

2. данни от извършените измервания в момента на проверката;

3. данни за заплатените такси за водовземане или замърсяване;

4. установените нарушения;

5. дадените предписания, сроковете за изпълнението им и отговорните лица;

6. определяне на срокове за изпълнение на предписанията и отговорници за изпълнението им.

(2) При извършване на контрол по издадени от министъра на околната среда и водите разрешителни копие от констативния протокол се изпраща в срок до 3 дни от съставянето му в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 179

В случай че при извършения контрол по чл. 175 и 176 се установи отклонение в количественото или химичното състояние на подземното водно тяло и са спазени параметрите и условията в издаденото разрешително, директорът на басейнова дирекция:

1. разпорежда извършването на проверка на изпълнението на издадените разрешителни за водовземане и/или ползване на подземен воден обект в частта от водното тяло, в която са установени отклонения;

2. предприема действия за установяване на причините за отклоненията, когато проверката по т. 1 установи, че са спазени параметрите и условията в разрешителните;

3. изменя или предлага на министъра на околната среда и водите да измени служебно издадените разрешителни - ако причините за установените отклонения са от природен характер.

Чл. 180

(1) Директорът на басейновата дирекция поддържа база данни в електронен вид за извършения контрол по чл. 175 и 176, която съдържа:

1. дата на проверката;

2. номер на разрешителното, за което е извършена проверката;

3. номер на констативния протокол;

4. резюме на констатираните факти и обстоятелства;

5. данните по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 3;

6. установените нарушения;

7. направените предписания;

8. номер на акта за установяване на административното нарушение;

9. номер на наказателното постановление;

10. размер на наложената глоба или имуществена санкция.

(2) Информацията по ал. 1 се попълва в базата данни ежемесечно.

(3) В срок до 10-о число на следващия месец справка с данните по ал. 1 се изпраща в дирекция „Управление на водите“ към Министерството на околната среда и водите.

Чл. 181

(1) Регистрите на разрешителните за подземни води се водят от:

1. министъра на околната среда и водите – за разрешителните за:

2. директорите на басейнови дирекции – за разрешителните за:

3. кметовете на общини за водовземане от:

(2) Регистрите по ал. 1 се структурират:

1. по подземни водни тела - за подземните води;

2. по находища на минерални води - за минералните води.

(3) Регистрите по ал. 1, т. 2 се обобщават от министъра на околната среда и водите в общ национален регистър.

(4) При структурирането на регистрите по ал. 1 се осигурява връзка между тях и:

1. базата данни за извършения контрол по чл. 180;

2. контролно-информационната система за таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за водите.

Чл. 182

(1) Регистрите на разрешителните за подземни води съдържат:

1. данните за титуляря на разрешителното по чл. 166, ал. 1, т. 4 и 5;

2. номер и дата на разрешителното;

3. срок на действие на разрешителното:

4. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води;

5. номер и дата на изменение на разрешителното;

6. номер и дата на продължаване на разрешителното;

7. номер и дата на прекратяване на разрешителното;

8. номер и дата на отнемане на разрешителното.

(2) Регистърът на разрешителните за водовземане от подземни води освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. наименование на съоръженията, предназначени за водовземане;

1а. географски координати на местоположението на съоръженията;

2. регистрационен номер и дата на регистрация на съоръженията;

3. параметри на водовземане:

4. дълбочина на помпеното оборудване:

5. разпределение на разрешените обеми за различните цели на ползване на водата.

(3) Регистърът на разрешителните за водовземане от минерални води освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. наименование на съоръженията, предназначени за водовземане;

2. параметри на водовземане:

3. разпределение на разрешените обеми за различните цели на ползване на водата.

(4) Регистърът на разрешителните и уведомленията за хидрогеоложки проучвания освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. цел на проучването;

2. площ и координати по чл. 26, ал. 1, 4 и 5 на характерни точки на частта от водното тяло, обект на проучването;

3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици;

4. параметри на разрешеното проучване:

(5)

1. цел на изграждане на съоръженията;

2. място на изграждане, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;

4. параметри на разрешеното изграждане:

5. проектни цели за използване на водата - само при съоръжения, предназначени за водовземане.

(6) Регистърът на разрешителните за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. цел на ползването;

2. място, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;

4. начин на реинжектиране, инжектиране или отвеждане;

5. технически параметри и оборудване на съоръженията:

6. параметри на разрешеното инжектиране, реинжектиране или отвеждане;

7. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите, инжектираните или реинжектираните води;

8. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат, инжектират или реинжектират водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати.

(7) Регистърът на разрешителните за изкуствено подхранване на подземните води освен данните по ал. 1 съдържа и:

1. цел на ползването;

2. място, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;

4. начин на подхранване на подземните води;

5. технически параметри и оборудване на съоръженията:

6. параметри на разрешеното подхранване;

(8) Регистрите по ал. 6 и 7 за разрешителни за ползване на воден обект чрез нови съоръжения за подземни води съдържат предвидените технически параметри и оборудване на съоръженията.

Чл. 183

(1) Регистрите на разрешителните за подземни води се актуализират в края на всеки календарен месец.

(2) Данните по чл. 182, ал. 2, т. 3, буква “д” се вписват в регистъра до 3 дни след датата на издаване на ново разрешително за водовземане.

(3) Данните за изменение или продължаване на разрешителното се вписват в регистъра до 7 дни от издаване на акта за изменение или продължаване на разрешителното.

(4) Актуализирането на данните за техническите параметри и оборудване на съоръженията в регистрите в случаите по чл. 182, ал. 8 се извършва при първата актуализация на регистъра по ал. 1 след изменение на разрешителното при условията на чл. 50, ал. 9, т. 2 от Закона за водите.

Чл. 184

Регистрите на разрешителни за подземни води са публични и достъпът до тях се осигурява чрез интернет страниците на басейновите дирекции за управление на водите, общините и Министерството на околната среда и водите.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Базово ниво” е средната стойност на концентрацията на вещества или показатели на замърсяване:

2. “Водовземно съоръжение” е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, което е присъединено към водоснабдителна система.

3. “Втечнен нефтен газ” е смес от въглеводороди, основно пропан и бутан, която се използва като гориво - за отопление и за превозни средства.

4. “Наличен капацитет на изградена водоснабдителна система” е капацитетът на водоснабдителната система на урбанизирана територия и/или капацитетът на изградени съоръжения, предназначени за водовземане, с възможност за осигуряване на определен дебит.

5. “Оборудвано за експлоатация” е съоръжение, предназначено за водовземане, което има налично помпено оборудване, монтиран водомер за измерване на черпения обем вода и нивомер за измерване на водното ниво.

6. “Отвеждане на замърсители в подземните води” е прякото или непрякото отвеждане на замърсяващи вещества в подземните води в резултат от човешка дейност.

7. “Перспективно водовземане” е предвиденият средноденонощен дебит в издадени разрешителни за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или в подадени заявления за издаване на разрешителни за водовземане, по които не е приключила процедурата за издаване на разрешително.

8. “Скрити работи” са работите, изпълнението на които не може да се установи след изграждане на съоръженията.

9. “Съоръжение, предназначено за водовземане” е съоръжение за подземни води, което няма изградени надземни съоръжения при условията и по реда на Закона за устройство на територията и не е присъединено към водоснабдителна система.

10. “Урбанизирани територии” са населените места и селищните образувания.

11. “Фоново ниво” е концентрацията на вещества или стойността на показатели на замърсяване в подземното водно тяло при ненарушени или незначителни антропогенни изменения.

12. “Части от земните недра, трайно неподходящи за други цели” са находищата на нефт и газ и други дълбоко разположени и изолирани геоложки структури, съдържащи води, негодни за използване.

§ 2

Термините “водовземане”,“водоносен хоризонт”, “експлоатационни ресурси на минералните води”, “земни недра”, “извори”, “минерални води”,“подземни води”, “повърхностни води”, “ползване на воден обект”, “добро количествено състояние на подземните води”, “добро химично състояние на подземните води”, “замърсител”, “добро състояние на подземните води”, “количествено състояние на подземните води”, “разполагаеми ресурси на подземните води”, “естествени ресурси на подземните води”, “непряко отвеждане на замърсители в подземните води”, “опасни вещества”, “повърхностно водно тяло”, “подземно водно тяло”, “праг на замърсяване на подземните води”, “пряко отвеждане на замърсители в подземните води”, “приоритетни вещества”, “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”, “собствени потребности на гражданите”, “състояние на подземните води”, “значителни количества подземни води”, “стандарт за качество на подземните води”, “значима и устойчива тенденция на замърсяване на подземните води”, “консервирано водовземно съоръжение за подземни води” и “ликвидирано водовземно съоръжение за подземни води” са по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за водите.

§ 3

Информация относно прилагането на наредбата се предоставя на Европейската комисия в съответствие с реда и изискванията на наредбата по чл. 11, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

§ 3а

Тази наредба въвежда изискванията на чл. 17, Приложение ІІ, т. 2, Приложение V, т. 2.1 и т. 2.3 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OB, бр. L 327/1 от 22.12.2000 г.), Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (OB, бр. L 372/19 от 27.12.2006 г.) и Директива 2014/80/ЕС на Комисията от 20.06.2014 г. за изменение на Приложение ІІ към Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (OB, бр. L 182/52 от 21.06.2014 г.).

§ 4

Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 2 от Закона за водите във връзка с § 144, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.).

§ 5

Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) се отменя.

§ 6

(1) До влизането в сила на разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите се:

1. забранява прякото отвеждане в подземните води на опасните вещества по приложение № 3, част А;

2. ограничава прякото отвеждане в подземните води на вредните вещества по приложение № 3, част Б.

(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши пряко отвеждане в подземните води на веществата по ал. 1, т. 1, ако при изпълнени за целта хидрогеоложки проучвания се докаже, че:

1. водното тяло е замърсено с веществата по ал. 1, т. 1;

2. подземните води са трайно негодни за питейно-битово водоснабдяване и земеделски цели, вкл. водопой на животни и напояване.

(3) Отвеждане по ал. 2 се разрешава само ако:

1. същото не възпрепятства използването на подземни богатства;

2. са взети всички технически предпазни мерки веществата да не влошат състоянието на повърхностните води, водните и сухоземните екосистеми, свързани с подземното водно тяло.

(4) Разрешително за отвеждане на веществата по ал. 1 в трансгранични подземни водни тела се издава след информиране на засегнатата страна.

(5) По искане на засегнатата страна за условията на издаване на разрешителното се водят преговори.

(6) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за отвеждане в подземните води на:

1. битови отпадъчни води от изолирани жилища, които не са свързани с канализационната система и са разположени извън границите на санитарно-охранителни зони;

2. вещества по ал. 1, т. 1 и 2, за които е доказано, че количеството на отвежданите води и/или съдържанието на веществата е толкова малко, че не създава опасност от влошаване на химичното състояние на водното тяло;

3. техногенни радионуклиди.

(7) Разрешителното по ал. 2 за обекти, за които в Закона за опазване на околната среда е предвидено издаване на комплексно разрешително, се включва в комплексното разрешително при спазване на изискванията по ал. 3, 4 и 5.

§ 7

Праговете за замърсяване на подземните води по чл. 67 се определят до 22 декември 2008 г.

§ 8

Идентифицирането на значимите и устойчивите тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители по чл. 76 се извършва по възможност до 2009 г., с първите планове за управление на речните басейни въз основа на съществуващите данни.

§ 9

(1) Водовземните съоръжения за подземни води за водоснабдяване на населените места и селищните образувания, включени в издадените през 2001 г. разрешителни за водоползване на В и К оператори, за които не е приключила процедурата по преоформяне на разрешителното, се включват служебно от директора на басейнова дирекция в регистъра по чл. 112, ал. 1, т. 1 след представяне на информацията по § 122, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.).

(2) В и К операторите предоставят на директора на съответната басейнова дирекция информацията по ал. 1 в срок до 2 месеца от влизане в сила на тази наредба.

(3) За водовземните съоръжения, които не са включени в разрешителните по ал. 1 и за които не е представена информацията по ал. 1 в посочения срок, се прилага разпоредбата на чл. 118г, ал. 5 от Закона за водите.

§ 10

(1) До приемането на наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите обосновката на необходимите водни обеми се разработва въз основа на определени с други нормативни актове количества за съответната цел.

(2) В случаите по ал. 1 в обосновката на необходимите водни обеми се посочва и наименованието на съответния нормативен акт.

(3) Когато за конкретна цел на ползване на водата няма нормативно определени количества, обосновката по ал. 1 се извършва съобразно технологичните изисквания за конкретната цел, като се прилагат техническите спецификации на съоръженията, въз основа на които е определено необходимото количество.

§ 11

При определяне на общото черпене по чл. 45 като средногодишен дебит на водовземните съоръжения, за които са издадени разрешителни за водовземане до влизане в сила на тази наредба, се приема дебитът, определен при условието на чл. 46, ал. 1.

§ 12

(1) Разрешителни, издадени преди влизане в сила на тази наредба, се привеждат в съответствие с изискванията на Закона за водите и тази наредба при изменението или продължаването им.

(2) Изменение и продължаване на разрешителните по ал. 1 се извършва:

1. за изменение на параметрите на разрешителните за водовземане от подземни води - след представяне на обосновката за водовземане по чл. 156;

2. за пряко отвеждане на замърсители в подземни води - при условията на чл. 174, ал. 2.

§ 13

В срок до 6 месеца от влизане в сила на тази наредба титулярите на разрешителни за водовземане от подземни води, издадени преди влизане в сила на тази наредба, изпращат в съответната басейнова дирекция информация за:

1. местоположението на водовземните съоръжения, определено при условията на чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

2. дълбочината и техническите характеристики на монтираното помпено оборудване.

§ 14

(1) Инструкциите по чл. 18, ал. 2 и чл. 93, ал. 4 и методиката по чл. 78, ал. 4 се издават в срок до 2 г. от влизане в сила на тази наредба.

(2) Методиката по чл. 68, ал. 5 се издава в срок до 8 месеца от влизане в сила на тази наредба.

§ 15

(1) Министерствата и юридическите лица с нестопанска цел, собственици на съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за нестопански цели, за които не са предоставени права за използване на водите, в срок до 1 г. от влизане в сила на тази наредба подават в съответната басейнова дирекция заявление за включване на съоръженията в регистъра по чл. 112, ал. 3.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

а) документ за собственост на имота, в който са разположени съоръженията;

б) местоположение на съоръженията, определено съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

в) информация за дълбочината и конструкцията на съоръжението;

г) информация за оборудване на съоръжението за експлоатация;

д) декларация за годината на неговото изграждане;

е) информация относно целта, за която се използва черпената вода.

(3) В случаите, в които съоръжението не е оборудвано за експлоатация, към заявлението по ал. 1 се прилага и декларация за намеренията на собственика относно консервирането или ликвидирането на съоръжението.

§ 16

До одобряване на кадастралната карта за съответната територия наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват при изработване на документацията по чл. 25, ал. 2, т. 8.

§ 17

До въвеждането на Българска геодезическа система картите по чл. 26 се изработват в координатна система 1970 г. Всички съществуващи планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи се трансформират в координатна система 1970 г.

§ 18

В Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 се изменя така: “5. “Водоснабдителни организации” са юридически лица, които експлоатират водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване.”

§ 19

В Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.) в чл. 3 се създава ал. 3: “(3) Характеристиките, мерките и планът по ал. 2, т. 3 по отношение на подземните води се разработват при спазване на забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви “б” - “г”, изискванията на чл. 75, ал. 5 и въз основа на проучване на подземните води съгласно инструкцията по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.”

§ 20

Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в “Държавен вестник”.

§ 21

Наредбата въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване. Министър на околната среда и водите: Дж. Чакъров Министър на регионалното развитие и благоустройството: А. Гагаузов Министър на здравеопазването: Р. Гайдарски Министър на икономиката и енергетиката: П. Димитров

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 Стандарти за качество на подземните води

Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 Стандарти за качество на подземните води Забележки: (1) „Пестициди“ означава: – органични инсектициди – органични хербициди – органични фунгициди – органични нематоциди – органични акарициди – органични алгициди – органични родентициди – органични слимициди – свързани продукти (например растежни регулатори) и съответните метаболити, разпадни продукти и реактиви. (2) Стойността се отнася за всяко отделно активно вещество, метаболит или реакционен продукт на пестицидите. (3) Като сума от концентрациите на всички отделни пестициди, открити в процеса на мониторинг, определени количествено, включително отделните им метаболити, продукти на разграждане и взаимодействие. Стандартът за качество на подземните води за алдрин, диелдрин, хептахлор и хептахлор епоксид е 0,03 mg/l. (4) Като сума от концентрациите на: бензо(b)флуорантен бензо(k)флуорантен бензо(ghi)перилен индено(1,2,3-cd)пирен. (5) Като сума от концентрациите на посочените вещества. (6) Нефтопродукти означава „екстрахируемите, неадсорбирани от алуминиев окис, неполярни и слабополярни въглеводороди, измерени в инфрачервената област“. (7) Контролно ниво. (8) С изключение на тритий, калий, радон и разпадните му продукти. (9) Съответствието по показателя се оценява по контролни нива на обща алфа-активност и обща бета-активност и се извършва само за водоизточници, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. При превишаване на контролно ниво се извършва експертна оценка на общата индикативна доза от органите на държавния здравен контрол.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 93, ал. 4 Изисквания към проектирането на съоръжения за подземни води

1. Проектиране на тръбни кладенци: 1.1. При проектиране на конструкцията на тръбни кладенци се определят: 1.1.1. дълбочината; 1.1.2. началният и крайният диаметър на кладенеца; 1.1.3. диаметърът, дължината и циментацията на прикриващите колони; 1.1.4. типът на водоприемната част, видът и конструкцията на филтрите; 1.1.5. диаметрите на сондиране; 1.1.6. диаметърът на експлоатационната колона, типът и мястото на разполагане на помпеното оборудване - при съоръжения, предназначени за водовземане. 1.2. Дълбочината на тръбния кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния хоризонт. 1.3. Началният и крайният диаметър се определят от необходимия брой прикриващи колони за изпълнение на изискванията по чл. 95, ал. 1, т. 1 на тази наредба и от предвиждания дебит, а при съоръжения, предназначени за водовземане - и от помпеното оборудване, дълбочината, на която ще бъде спусната потопяема помпа, и изискванията за осигуряване на надеждно охлаждане на двигателя й. 1.4. Диаметърът на прикриващите колони се определя така, че да осигури: нормално изграждане на водоприемната част на кладенеца, а дължината им - да осигурява навлизане на колоната 2 - 3 метра в отдолу лежащия водоупорен пласт и надеждно изолиране на отгоре лежащите подземни водни тела. 1.5. Водоприемната част на тръбните кладенци е: 1.5.1. филтров тип - при неустойчиви напукани скали и пясъчно-чакълести пластове; 1.5.2. безфилтров тип - при устойчиви напукани и окарстени скали или при водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на подземните води, позволяващ експлоатация при самоизлив. 1.6. Видът и конструкцията на филтрите се определя съобразно зърнометричния състав или напукаността на водоносния хоризонт при спазване на изискванията на инструкцията по чл. 93, ал. 4. 1.7. Диаметрите на сондиране се определят така, че да осигурят възможност за изпълнението на качествена циментация на прикриващите колони и качествено изграждане на водоприемната част на съоръженията. 1.8. В случаите, в които е предвидено водоприемната част на тръбния кладенец да се изпълни с филтър със засипка, разликата между диаметъра на сондиране и диаметъра на опорния скелет на филтъра се проектира не по-малка от: 1.8.1. 200 мм - при несуфозионни водоносни хоризонти; 1.8.2. 300 мм - при суфозионни водоносни хоризонти. 1.9. При определяне на диаметрите по т.1.3 и 1.4 на съоръжения за проучване и мониторинг на подземни води се приема минималният диаметър, осигуряващ изпълнението на предвижданите дейности, като крайният диаметър на обсадно-филтровата колона не може да бъде по-голям от 110 мм. 2. Проектиране на шахтови кладенци: 2.1. Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина до 10¸15 м от земната повърхност и дебелина до 5¸8 м, като: 2.1.1. според степента на разкриване на водоносния хоризонт са: а) “съвършен” тип - при разкриване на пълната му дебелина; б) “несъвършен” тип - при разкриване на част от водоносния хоризонт; 2.1.2. според начина на изграждане са: а) изграждани “отдолу нагоре” - когато няма опасност от обрушване на стените на изкопа, и б) “спускащи” се кладенци - в останалите случаи. 2.2. При проектиране на конструкцията на шахтови кладенци се определят: 2.2.1. дълбочината и диаметърът на кладенеца; 2.2.2. конструкцията на водоприемната му част. 2.3. Дълбочината на шахтовия кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния пласт. 2.4. Допуска се изграждане на водоемна част на кладенеца в долния водоупор на водоносния хоризонт за разполагане на помпено оборудване, когато дебелината на водоупора е достатъчна за предотвратяване на смесването с води от друго подземно водно тяло. 2.5. Диаметърът на шахтовите кладенци се определя: 2.5.1. в зависимост от степента на разкриване на водоносния хоризонт и допустимата входна скорост на филтрация; 2.5.2. така, че да осигури възможност за изпълнение на изкопните работи. 2.6. Конструкцията на водоприемната част се проектира в зависимост от зърнометричния състав на водоносния хоризонт: 2.6.1. с вливни отвори в стените на кладенеца, които са: а) хоризонтални; б) наклонени - гравитационни; в) вертикални - гравитационни: г) комбинирани - гравитационни; 2.6.2. с еднослойна или двуслойна засипка на гравитационните отвори. 3. Проектиране на шахтово-тръбни кладенци При проектирането на комбинирани шахтово-тръбни кладенци се спазват изискванията на т. 1 и 2. 4. Проектиране на хоризонтални дренажи 4.1. Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 м и дебелина на водоносния хоризонт 1 - 3 м, като се предвижда: 4.2. Водовземната част на дренажа се проектира: 4.2.1. успоредно на хидроизохипсите; 4.2.2. под ъгъл 10 - 15°. 4.3. Допуска се перпендикулярно разположение при водообилни водоносни хоризонти и предвиден малък дебит. 4.4. Водоприемната част на дренажа се проектира от тръби и чакълена засипка. 5. Проектиране на галерии 5.1. Галерии се проектират при условията на т. 4.1. при предвидени по-големи дебити. 5.2. Галериите могат да бъдат проходими или непроходими и с различни напречни сечения. 5.3. Галерията се проектира при условията на т. 4.2. 6. Проектиране на шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи: 6.1. Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират: 6.1.1. във водообилни и с дебелина до 15 - 20 м водоносни хоризонти, изградени от еднороден пясък, без наличие на валуни или единични скални блокове, и 6.1.2. при предвиждан дебит, по-голям от 45 л/сек. 6.2. Кладенците по т. 6.1 са съставени от вертикална шахта и система от хоризонтални дренажни лъчи, разположени радиално в долната част на шахтата. 7. Проектиране на каптажи на извори 7.1. Каптажите на извори се проектират така, че нивото на водата в каптажа да бъде по-ниско от първоначалното ниво на изтичане на извора. 7.2. Възходящите извори се каптират през дъното на водната камера на каптажа, а низходящите - през отвори в стените на водната камера. 7.3. Водното ниво във водната камера на каптажа на низходящите извори се проектира под най-ниските дренажни отвори. 7.4. Водоприемната част на водната камера се проектира: 7.4.1. с обратен филтър; 7.4.2. без филтри - при каптиране на извори в слабо напукани скали; 7.5. Каптажите се проектират със събирател. 8. Проектиране на съоръжения със специална конструкция: 8.1. Наклонени тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1: 8.1.1. в напукани и окарстени скали, само когато нивото на подземните води е над земната повърхност; 8.1.2. ъгълът на отклонението на кладенеца от вертикалата се проектира в зависимост от разположението на водоносната зона. 8.2. Комбинирани шахтово-тръбни кладенци, в които от дъното на шахтовия кладенец са изградени няколко наклонени тръбни кладенци, се проектират при спазване на изискванията на т. 1 и 2: 8.2.1. в напукани и окарстени скали, когато се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни, които нямат хидравлична връзка помежду си и нивото на водата е в интервала, в който е изградена шахтовата част на кладенеца; 8.2.2. ъгълът на отклонението на тръбните кладенци от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони. 8.3. Многозабойни тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1: 8.3.1. в напукани и окарстени скали, когато: а) се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни и нивото на водата е над земната повърхност или е с дълбочина, по-голяма от 20 м; б) водоприемната част на съоръжението, разположена в наклонените сондажи, да е безфилтров тип; 8.3.2. прикриващите колони и експлоатационната колона проектират вертикални с диаметър, който осигурява възможност за: а) изграждане на наклонените сондажи; б) разполагане на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира черпенето; 8.3.3. ъгълът на отклонението на наклонените сондажи от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони.

9. Пунктове за мониторинг, включително за собствен мониторинг на подземните води: 9.1. Пунктовете за мониторинг на количественото състояние на подземните води се предвиждат: 9.1.1. с дълбочина и водоприемна част до 10 м под установеното най-ниско водно ниво в частта от водоносния слой или от подземното водно тяло, предмет на мониторинг, и 9.1.2. за всеки слой от водното тяло, когато водното тяло във вертикална посока включва повече от един водоносен хоризонт, като в този случай е възможно предвиждането на многозабойни кладенци; 9.1.3. за всяка част от водното тяло, когато водното тяло в хоризонтална посока включва повече от един водоносен хоризонт. 9.2. Пунктовете за мониторинг на химичното състояние на подземните води се предвиждат: 9.2.1. с дълбочина и водоприемна част: 9.2.1.1. в горната 1/3 част от водното тяло – за подземни водни тела или части от тях в добро състояние на подземните води; 9.2.1.2. в средната 1/3 част от водното тяло – за подземни водни тела или части от тях, в които е установено замърсяване на подземните води от установен повърхностен източник, като пунктът е разположен в близост до замърсената част от водното тяло; 9.2.1.3. в долната 1/3 част от водното тяло – за подземни водни тела или части от тях, в които в пунктовете по т. 9.2.1 и 9.2.2 е установено замърсяване на подземните води; 9.2.2. местоположението на пунктовете за мониторинг на химичното състояние на подземните води се определя в зависимост от посоката на потока на подземните води и концептуалния модел в частта на подземното водно тяло, съставен при условията на чл. 12.

Приложение 3 Приложение № 3 към § 6, ал. 1

Част А. Списък на опасните вещества, забранени за отвеждане в подземните води 1. Органохалогенни съединения и вещества, които могат да формират подобни във водните части от околната среда. 2. Органофосфорни съединения. 3. Органокалаени съединения. 4. Вещества, притежаващи канцерогенни, мутагенни или тератогенни свойства във или посредством водните части на околната среда(1). 5. Живак и неговите съединения. 6. Кадмий и неговите съединения. 7. Минерални масла и въглеводороди. 8. Цианиди. (1) Ако определени вещества от част Б са канцерогенни, мутагенни или тератогенни, те се отнасят към т. 4 на част А. Част Б. Списък на вредните вещества, чието отвеждане се извършва след получаване на разрешително 1. Неметали, метали и техните съединения: 1.1. Цинк 1.11. Калай 1.2. Мед 1.12. Барий 1.3. Никел 1.13. Берилий 1.4. Хром 1.14. Бор 1.5. Олово 1.15. Уран 1.6. Селен 1.16. Ванадий 1.7. Арсен 1.17. Кобалт 1.8. Антимон 1.18. Талий 1.9. Молибден 1.19. Телур 1.10. Титан 1.20. Сребро 2. Биоциди и техните деривати. 3. Вещества, които имат вреден ефект върху вкуса и/или мириса, и/или цвета на подземните води, съединения, склонни да причинят формирането на подобни вещества и да направят подземните води негодни за питейно-битово водоснабдяване. 4. Токсични или устойчиви органични съединения на силиций и вещества, които могат да причинят формиране на подобни съединения във водата, като се изключат тези, които са биологично безвредни или са бързо превръщащи се в безвредни вещества във водата. 5. Неорганични съединения на фосфора и елементарен фосфор. 6. Флуориди. 7. Амоний и нитрити.

Приложение 4

Приложение № 4 към чл. 166, ал. 7 1. Условия за разрешаване на водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения 2. Условия за разрешаване на водовземане от подземни води чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане 3. Условия за разрешаване на водовземане от минерални води чрез съществуващи съоръжения 4. Условия за разрешаване на водовземане от минерални води чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане