Закон за енергийната ефективност

Чл. 1

(1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги.

(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг специален закон.

(3) Законът не се прилага за крайното потребление на енергия от:

1. инсталациите за категориите промишлени дейности по чл. 31 от Закона за ограничаване изменението на климата;

2. транспортните средства във въздушния и водния транспорт.

Чл. 2

Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда чрез:

1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия;

2. развитие на пазара на енергийните услуги и извършване на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители.

Чл. 3

(1) Държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната цел за енергийни спестявания, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия се актуализира на всеки 5 години.

(3) Министерският съвет определя държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги, която е съставна част от политиката по устойчиво развитие на страната.

(4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Министерският съвет:

1. внася за приемане от Народното събрание националната стратегия по ал. 2 по предложение на министъра на икономиката и енергетиката;

2. приема национални планове за действие по енергийна ефективност;

3. приема ежегодни отчети за изпълнението на плановете по т. 2;

4. приема наредбите, предвидени в този закон;

5. приема и други актове, свързани с повишаване на енергийната ефективност, по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 4

(1) Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги се провежда от министъра на икономиката и енергетиката.

(2) Министърът на икономиката и енергетиката:

1. разработва и предлага на Министерския съвет националната стратегия по чл. 3, ал. 2;

2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални планове за действие по енергийна ефективност;

3. представя ежегодно за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националните планове по т. 2;

4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на наредби в случаите, предвидени в този закон;

5. разработва проекти на програми за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги и ги внася за приемане от Министерския съвет;

5а. утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно изискванията на наредбата по чл. 9, ал. 2, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие;

6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите компетенции по този закон;

7. осъществява взаимодействие с другите държавни органи и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност;

8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;

9. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;

10. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;

11. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;

12. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 2, т. 10 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Чл. 4а

Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. провежда държавната политика по енергийна ефективност в жилищните сгради като част от Националната жилищна стратегия на Република България, Националната програма за обновяване на жилищните сгради и при стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие на страната;

2. участва в разработването на националната стратегия по чл. 3, ал. 2 и националните планове за действие за енергийна ефективност по чл. 8, ал. 1 и предоставя ежегодно на министъра на икономиката, енергетиката и туризма информация за тяхното изпълнение в рамките на своята компетентност;

3. съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма разработва, актуализира, внася за приемане от Министерския съвет и нотифицира пред Европейската комисия Национален план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия;

4. издава съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма подзаконови нормативни актове по този закон, отнасящи се до енергийната ефективност в сгради.

Чл. 5

(1) Дейностите по провеждане на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък “агенцията”.

(2) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на икономиката и енергетиката съгласувано с министър-председателя.

(3) Изпълнителният директор:

1. ръководи, управлява и представлява агенцията;

2. осъществява контрол в предвидените от закона случаи;

3. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност;

4. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност;

5. предоставя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;

6. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийни услуги чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност;

7. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност;

8. организира изготвянето на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги, насочени към използване на различни финансови инструменти от купувачите на енергийни услуги, и изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

9. организира изготвянето на проекти и сключва доброволни споразумения;

10. осъществява мониторинг на доброволните споразумения;

11. взаимодейства с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с юридически лица с нестопанска цел по изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

12. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;

13. организира създаването и поддържането на публичните регистри по чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1;

14. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;

15. организира популяризиране на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

16. съдейства за развитие на обучението по енергийна ефективност;

17. организира създаването и поддържането на списък на сградите, промишлените системи, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност;

18. участва в разработването на методики за оценяване на енергийните спестявания;

19. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира на всеки три години;

20. изпълнява и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

(4) Правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие по изпълнение на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта се определят със Закона за енергията от възобновяеми източници.

Чл. 6

(1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката и енергетиката.

(2) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.

(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие е администратор на приходите от:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. собствена дейност;

3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на този закон;

4. международни програми и споразумения;

5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

(5)

1. петдесет на сто - в държавния бюджет;

2. петдесет на сто - в бюджета на агенцията.

(6)

1. четиридесет на сто - за обезпечаване на контролната дейност на агенцията;

2. двадесет на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи от агенцията;

3. десет на сто - за обучение и повишаване квалификацията на служителите на агенцията за осъществяване на контролната дейност;

4. тридесет на сто - за допълнително материално стимулиране на работещите в агенцията за осъществяване на контролната дейност.

(7)

Чл. 7

Националната стратегия за енергийна ефективност определя:

1. приоритетите на държавната политика и дългосрочните цели за енергийни спестявания за постигане на конкурентоспособност на икономиката на страната;

2. националните цели и средствата за тяхното достигане;

3. насоките за достигане на националните цели, както и механизмите, стимулите и институционалните, финансовите и правните рамки за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността при крайното потребление на енергия;

4. насоките за създаване на условия за развитието и насърчаването на пазара на енергийни услуги и предоставянето на други мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия.

Чл. 8

(1) Националните планове за действие за енергийна ефективност се разработват въз основа на националната стратегия по чл. 7 и съдържат:

1. анализ и оценка на изпълнението на предходния национален план за действие;

2. националната цел за енергийни спестявания, включително националната междинна индикативна цел за енергийни спестявания;

3. индивидуалните цели за енергийни спестявания, включително индивидуалните междинни индикативни цели за енергийни спестявания;

4. предвидените за изпълнение дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

5. задълженията на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление във връзка с изпълнението на предвидените мерки;

6. сроковете за изпълнение;

7. източниците на финансиране, както и списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност в сгради;

8. индикаторите за отчитане на постигнатите резултати, както и други необходими данни.

(2) Изпълнителният директор на агенцията представя на министъра на икономиката и енергетиката отчета по чл. 5, ал. 3, т. 5 в срок до 30 април на годината, следваща годината на отчитане.

(3) В срок до 31 май на съответната година министърът на икономиката и енергетиката внася отчета по ал. 2 за приемане от Министерския съвет.

Чл. 8а

Националният план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия по чл. 4а, т. 3 съдържа:

1. националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което отразява националните условия;

2. периода на действие на плана;

3. национални цели за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3;

4. политиките и механизмите, в т.ч. финансови, за насърчаване изграждането на сградите по т. 3.

Чл. 9

(1) Националните цели за енергийни спестявания, националните междинни индикативни цели и редът за тяхното определяне, начинът за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания, както и условията и редът за актуализиране списъка на лицата и определените им индивидуални цели се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изискванията към методиките за оценяване на енергийните спестявания след изпълнението на допустимите мерки, формата и редът за издаване на удостоверения за енергийни спестявания, както и условията и редът за разработване и утвърждаване на методиките се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 10

(1) Националните цели за енергийни спестявания и националните междинни индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят като индивидуални цели за енергийни спестявания и индивидуални междинни индикативни цели за енергийни спестявания с плановете за действие по чл. 8 между:

1. търговците с енергия;

2. собствениците на сгради по чл. 19;

3. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2.

(2) При изпълнение на индивидуалните цели и индивидуалните междинни индикативни цели търговците с енергия могат да осигуряват предлагането на енергийни услуги на конкурентни цени или да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други специализирани фондове, програми, мерки, схеми и механизми, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайни потребители на енергия, включително да сключват споразумения с бенефициенти.

(3) Търговците с енергия са длъжни да се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийни услуги и на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(4) За изпълнение на своите цели търговците с енергия могат да изпълняват хоризонтални мерки, целящи повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители, като информационни и рекламни кампании.

(5) Лицата по ал. 1 отчитат изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания след оценка на тези спестявания по реда на чл. 52.

Чл. 11

(1) Политиката по енергийна ефективност се осъществява от органите на държавната власт и органите на местното самоуправление чрез изготвяне на планове за енергийна ефективност и програми за тяхното изпълнение за определен програмен период.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с националната стратегия по чл. 7 и при отчитане специфичните особености на регионалните планове за развитие на съответните райони за планиране на територията на Република България и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.

(3) Средствата за изпълнение на плановете по ал. 1 се предвиждат в бюджетите на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Чл. 12

(1) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на плановете.

(2) Отчетите по ал. 1 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

(3) Отчетите се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и са съставна част от отчета за изпълнението на съответния национален план за действие.

Чл. 13

Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са дейностите, свързани със:

1. сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради;

2. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради в експлоатация;

3. обследване на промишлени системи;

4. проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и на климатични инсталации в сгради;

5. управление по енергийна ефективност.

6. подобряване на енергийните характеристики на външно осветление – улично, парково и други.

Чл. 14

Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 15

(1) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон и в Закона за устройство на територията.

(2) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на:

1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;

2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

4. термопомпи.

(3) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите и скалата на класовете на енергопотребление се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите или на обособени части от тях, с оглед определяне на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методите за определяне на годишния разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредбата по чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията.

(5) Изискванията към енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, в т. ч. системите за отопление, вентилация и охлаждане на сградите и системите за гореща вода и осветление, се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават 5 години, и ако е необходимо, се актуализират с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.

Чл. 15а

(1) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на инвестиционния (екзекутивния) проект на сградата от лицата по:

1. член 23, ал. 1;

2. член 23, ал. 2 – само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория.

(3) Сертификат по ал. 1 не се издава за:

1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

2. временните сгради с планирано време за използване до две години;

3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

4. производствените сгради;

5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или се използват през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;

6. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Чл. 15б

(1) Възложителят/собственикът на нова сграда придобива сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация.

(2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице.

Чл. 15в

(1) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики.

(2) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача нотариално заверено копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.

(3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.

(4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Чл. 15г

Условията и редът за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се определят с наредбата по чл. 25.

Чл. 16

(1) Енергийните характеристики на сгради в експлоатация се установяват с обследване за енергийна ефективност.

(2) Обследването за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(3) Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 25.

Чл. 17

(1) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3.

(2) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация се извършва въз основа на извършено обследване за енергийна ефективност на сградата.

(3) Собствениците на сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м, за които има издаден сертификат за енергийни характеристики, са длъжни да поставят сертификата на видно място в сградата.

Чл. 18

Всяка сграда в експлоатация може да бъде сертифицирана, с изключение на:

1. сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство и на Закона за защитените територии, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;

2. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

3. временни сгради с планирано време за използване до две години;

4. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

5. производствени сгради;

6. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;

7. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Чл. 19

(1)

(2) На задължително сертифициране подлежат всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м.

(3) Собствениците на сгради по ал. 2 са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.

Чл. 20

(1) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.

(2) До издаването на сертификата по ал. 1 енергийните характеристика на сградата се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.

(3)

(4) Сертификатът за енергийни характеристики на сградата се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като:

1. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата;

2. текущ ремонт на инсталации на сградата;

3. други дейности.

(5) Сертификатът за енергийни характеристики на самостоятелен обект от сградата се издава въз основа на общ сертификат за цялата сграда при сгради с обща отоплителна и/или охладителна инсталация.

Чл. 20а

(1) Мерките за повишаване на енергийна ефективност, които се препоръчват при всяка реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда или на части от сграда в експлоатация, се оценяват по отношение на техническата и икономическата целесъобразност за използване на алтернативни системи по чл. 15, ал. 2.

(2) След изпълнение на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда, енергийните й характеристики трябва да са подобрени така, че да съответстват на минималните нормативни изисквания, определени в наредбата по чл. 15, ал. 4.

Чл. 21

(1) При продажба на сграда по чл. 19 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда с обща отоплителна и/или охладителна инсталация – нотариално заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(2) При отдаване под наем на сграда по чл. 19 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(3) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Чл. 22

Лицата, които извършват сертифицирането, издават сертификат за енергийни характеристики на сградата, който се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 23, ал. 4.

Чл. 23

(1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария;

2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9, които:

(2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършват и от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които:

1. са физически лица – консултанти по енергийна ефективност;

2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;

4. имат придобит стаж по специалността – не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен „магистър“, и не по-малко от три години стаж по специалността – за лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър“;

5. са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 в акредитирани висши технически училища по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

(3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива:

1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията;

2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията, без сградите за обществено обслужване от същата категория.

(4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствието на проектите на сградата, когато са:

1. проектанти на сградата;

2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване;

3. участници в експлоатацията на сградата;

4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата.

(5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 34, ал. 1, т. 1.

Чл. 23а

(1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане.

(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:

1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 – 5;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4;

3.

(3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51, ал. 1.

(4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 или 2.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в“ и ал. 2, т. 5.

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 23, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в“ и ал. 2, т. 5 се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 23б

Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:

1. отпадане на някое от условията по чл. 23, ал. 1 и 2;

2. представяне на неверни декларации по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4 и 5;

3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;

4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

Чл. 23в

(1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на сградите, за които са извършили дейности по чл. 23, ал. 1 през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 24

(1) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда е със срок на валидност до 10 години.

(2) Срокът на валидност по ал. 1 започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в случаите по чл. 24, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси - от началото на годината, следваща годината на издаване на сертификата.

Чл. 25

Условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и условията и редът за изготвяне на оценка на енергийните спестявания се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 26

Проверката за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации в сгради за обществено обслужване има за цел установяване нивото на ефективност при тяхната експлоатация и идентифициране на мерки за нейното повишаване.

Чл. 27

(1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации с водогрейни котли с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW в сгради за обществено обслужване.

(2) В зависимост от инсталираната мощност и вида на използваната енергия отоплителните инсталации с водогрейни котли подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на:

1. всеки 4 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 20 до 50 kW включително;

2. всеки три години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 50 до 100 kW включително;

3. всеки две години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 100 kW включително;

4. всеки 4 години – за отоплителни инсталации с водогрейни котли на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW включително.

(3) Проверката по ал. 2 включва:

1. оценка на състоянието и функционирането на достъпните части от отоплителни инсталации на сградите, включително водогрейните котли, системата за управление на топлоподаването и циркулационна/и помпа/и;

2. оценка на коефициента на полезно действие на водогрейните котли;

3. оценка на оразмеряването на водогрейните котли в съответствие с нуждите от отопление на сградата.

(4) Оценката по ал. 3, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.

(5) Проверката на отоплителните инсталации с водогрейни котли се извършва през отоплителния период при работещи отоплителни инсталации с водогрейни котли.

(6) Първата проверка на инсталирани водогрейни котли в нови сгради се извършва в обхвата на обследване за енергийна ефективност на сградата след въвеждането й в експлоатация.

Чл. 28

(1) На проверка по реда на този закон подлежат и климатичните инсталации с номинална електрическа мощност над 12 kW в сгради за обществено обслужване.

(2) Климатичните инсталации подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки 4 години, която включва:

1. оценка на състоянието и функционирането на достъпните части от климатичната инсталация;

2. оценка на коефициента на полезно действие на климатичната инсталация;

3. оценка на оразмеряване на климатичната инсталация в съответствие с нуждите от охлаждане на сградата.

(3) Оценката по ал. 2, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в инсталацията или не са променени изискванията към охлаждането на сградата, в случаите, когато инсталацията работи в режим охлаждане.

Чл. 29

(1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие създава и поддържа база данни за състоянието на:

1. отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1;

2. климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1.

(2) В срок 6 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията по ал. 1 техните собственици подават в агенцията декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(3) Информацията по ал. 2 служи за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

Чл. 30

(1) За отоплителни инсталации с водогрейни котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва препоръки към собственика за подобряване на ефективността, подмяна на котлите, промени в отоплителната инсталация, други модификации по отоплителната инсталация и/или други алтернативни решения.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва еднократно.

Чл. 31

(1) Проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1 се извършва от лицата по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и/или чл. 34, ал. 1.

(2) Проверката по ал. 1 завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 32.

(3) Докладът по ал. 2 се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице.

Чл. 31а

(1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на отоплителните инсталации с водогрейни котли и на климатичните инсталации, на които са извършили проверки през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 32

Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1, условията и редът за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 29 се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 33

(1) Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление в промишлените системи и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежи всяка промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh. Обследването се извършва най-малко веднъж на всеки 5 години.

(3) На задължително обследване при условията и по реда на наредбата по ал. 8 подлежат всички системи за външно осветление – улично, парково и други.

(4) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания в съответствие с определените им индивидуални цели, не по-късно от 1 януари 2016 г.

(5) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които не са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания, съответстващи на не по-малко от 50 на сто от установения при обследването потенциал, не по-късно от 1 януари 2016 г.

(6) Собствениците на промишлени системи, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 март декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година.

(7) Собственик на промишлени системи – задължено лице по чл. 10, ал. 1, т. 3, чието потребление на енергия в периода на изпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания се намали под 3000 МWh годишно, е длъжен в срок до 31 март през следващата календарна година да подаде в агенцията декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година.

(8) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи и изготвяне на оценка за енергийни спестявания на промишлени системи и/или на отделни съоръжения се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 33а

(1) Лицата по чл. 34, ал. 1 представят в агенцията ежегодно в срок до 31 януари на текущата календарна година списък на промишлените системи, на които са извършили обследване през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 34

(1) Обследването по чл. 33 се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 34а, ал. 1, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които:

(2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са:

1. участвали при проектирането и изграждането на промишлената система;

2. участници в експлоатацията на промишлената система;

3. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система.

(3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 23, ал. 1, т. 1.

(4) Обстоятелствата по ал. 1 – 3, подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация от регистъра се определят с наредбата по чл. 23а, ал. 9.

Чл. 34а

(1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 34, ал. 1 по тяхно писмено искане.

(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:

1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 3;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2;

3.

(3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51.

(4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 34, ал. 1.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издава от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 34, ал. 1, т. 3, буква „в“.

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Чл. 34б

Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:

1. отпадане на някое от условията по чл. 34, ал. 1;

2. представяне на неверни декларации по чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3;

3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;

4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

Чл. 35

Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 и се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 34, ал. 2.

Чл. 36

(1) Собствениците на сгради по чл. 19 ал. 2 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.

(2) Управлението на енергийната ефективност се извършва чрез:

1. ежегодно изготвяне на планове и програми за повишаване на енергийната ефективност в съответствие с докладите по чл. 35;

2. осъществяване на мерките, предвидени в плановете и програмите по т. 1;

3. представяне в агенцията на информация за ефекта от изпълнените мерки и за очаквания ефект от изпълнението на предвидените в плановете и програмите по т. 1 мерки;

4. определяне най-малко на един служител, в чиято длъжностна характеристика се включва изпълнение на задълженията по т. 1 - 3.

(3) Собствениците на сгради по чл. 19 ал. 2 водят дневник за месечното потребление по видове енергии, включително дати, цени и количества на доставките, както и идентификационни номера на документите, удостоверяващи качеството на доставените горива.

(4) Собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 изготвят периодично, най-малко веднъж годишно, анализи за общото и специфичното потребление на енергия.

(5) Лицата по ал. 3 и 4 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.

(6) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят с копие от плановете и програмите по ал. 2, т. 1 не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

Чл. 37

Енергийните услуги имат за цел комбиниране доставката на енергия с енергоефективна технология и/или с действие, което обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, и водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.

Чл. 38

(1) Енергийните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни потребители на енергия.

(2) Енергийните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, посочени в наредбата по чл. 9, ал. 2.

(3) За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:

1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;

2. енергийната консумация за текущия период, сравнена с енергийната консумация за същия период през предходната година;

3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(4) За осигуряване на проследимост и коригиране на консумацията на енергия информацията по ал. 3 се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление за съответния период и се предоставя на крайния потребител на съответното число от месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането.

Чл. 39

(1) Енергийните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Търговците с енергия предоставят енергийни услуги или правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други съществуващи или новосъздадени фондове за енергийна ефективност за предоставяне на такива услуги, осигуряващи изпълнението на поставените им индивидуални индикативни цели.

(3) Когато в обхвата на енергийните услуги по чл. 38, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 16 и 33, лицата по ал. 1 и 2:

1. изпълняват сами дейностите, в случай че отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1, и 2 и чл. 34, ал. 1;

2. възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1, и 2 и чл. 34, ал. 1.

(4) Търговците на енергия съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните потребители енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните потребители подмяната на съществуващите уреди (средства за търговско измерване) с интелигентни системи за измерване и контрол, които дават визуална информация за:

1. текущото енергопотребление;

2. преходна текуща сметка;

3. моментен енергиен товар;

4. отклонения в качеството на доставяне на енергията;

5. друга необходима информация.

(5) При определяне стойността на предоставените енергийни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийната услуга изисквания.

Чл. 40

(1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.

(2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:

1. националните цели;

2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност;

3. постигнатите годишни енергийни спестявания;

4. състоянието на енергийната ефективност - на национално ниво и по сектори;

5. плановете и програмите за енергийна ефективност по чл. 11, ал. 1;

6. отчета за изпълнението на плановете по чл. 12, ал. 1 и предвидените по чл. 11, ал. 3 средства за изпълнението им;

7. плановете и програмите по чл. 36, ал. 2, т. 1;

8. отчетите по чл. 36, ал. 5;

9. добрите практики в областта на енергийната ефективност;

10. лицата, вписани в регистрите по чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1.

(3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:

1. изпълнението на индивидуалните индикативни цели;

2. реализираните продажби на енергия към крайните потребители през предходната календарна година;

3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната календарна година и използваната за това енергия;

4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност;

5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 19;

6. промишлените системи, подлежащи на задължително обследване по чл. 33, ал. 2;

7. отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1;

8. изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели, финансирани от Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”;

9. други дейности, свързани с изпълнението на закона.

Чл. 41

(1) Информацията по чл. 40, ал. 2 и 3 се предоставя от:

1. търговците с енергия;

2. собствениците на сгради и промишлени системи;

3. собствениците на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации съответно по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1;

4. изпълнителния директор на Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”;

5. други лица, които предоставят енергийни услуги.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

Чл. 42

Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 40, ал. 2 и 3 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 43

(1) За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми, като:

1. доброволни споразумения;

2. договори с гарантиран резултат;

3. финансиране от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“;

4. други национални или европейски схеми и механизми за подпомагане.

(2) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, въведени по реда на този закон, се разработват и прилагат при съобразяване със законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 44

Доброволните споразумения имат за цел да насърчат намаляване потреблението на енергия чрез:

1. предоставяне на енергийни услуги и/или извършване на дейности и мерки за енергийна ефективност от търговците с енергия;

2. обследване за енергийна ефективност и/или предприемане на съответните мерки от крайните потребители на енергия.

Чл. 45

Доброволните споразумения могат да се сключват между изпълнителния директор на агенцията и:

1.

2. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2;

3. търговците с енергия.

Чл. 46

(1) Доброволните споразумения по чл. 45 съдържат:

1. конкретните задължения на лицата по чл. 45 за постигане на целите по чл. 44;

2. конкретните задължения на агенцията;

3. механизмите за наблюдение и контрол по изпълнението;

4. методологията за оценка на постигнатите енергийни спестявания;

5. процедурите за изменяне и/или допълване на предвидените мерки, когато целите не са постигнати или съществуват пречки за тяхното постигане;

6. други клаузи.

(2) Проектите на доброволни споразумения се публикуват по подходящ начин, осигуряващ обсъждането им от заинтересованите страни.

Чл. 47

В доброволните споразумения по чл. 45 агенцията може да участва със:

1. оказване на методическа помощ във връзка с възможностите за финансиране и изпълнение на обследване за енергийна ефективност и/или на предписаните от проведено обследване мерки;

2. организиране на обучение на лицата по чл. 36, ал. 2, т. 4.

Чл. 48

(1) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.

(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните потребители на енергия, а изпълнители – дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги.

(3) Изпълнителите по договори по ал. 1 не могат да изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1 за сградата или промишлената система – обект на договора.

Чл. 49

(1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на промишлената система – обект на договора.

(2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата или на промишлената система.

(3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат:

1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;

2. гарантираните икономии на енергия и реда за тяхното установяване след изпълнението на договора;

3. начина на финансиране;

4. начина на изплащане на възнаграждението;

5. други клаузи.

(4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

(5) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.

(6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата – предмет на договора.

(7) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради.

(8) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите.

Чл. 50

Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 51

(1) Удостоверенията за постигнати енергийни спестявания по чл. 50 се издават от изпълнителния директор на агенцията на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

(2) Удостоверенията, издадени на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените индивидуални цели за енергийни спестявания.

Чл. 52

(1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява не по-рано от една година след въвеждането на мерките за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия чрез:

1. обследване за енергийна ефективност на сгради или промишлени системи, проверка на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации, или

2. прилагане на методиките, разработени съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 9, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1, а в случаите по ал. 1, т. 2 – и от задължените лица.

(3) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.

(4) Условията, редът и формата за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2.

Чл. 53

Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 54

(1) Фонд “Енергийна ефективност” финансира изпълнението на дейностите и мерките по повишаване на енергийната ефективност, с изключение на финансираните от държавния бюджет.

(2) Фонд “Енергийна ефективност”, наричан по-нататък “фонда”, е юридическо лице със седалище София.

Чл. 55

(1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие, приети от Министерския съвет.

(2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите и не е част от консолидираната фискална програма.

Чл. 56

В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:

1. прозрачност при управлението на средствата;

2. равнопоставеност на всички кандидатстващи за финансиране от фонда;

3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и с юридически лица с нестопанска цел, за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност и на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.

Чл. 57

(1) Приходите на фонда се набират от:

1. дарения от международни финансови институции, международни фондове, български и чуждестранни физически или юридически лица;

2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;

3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;

4. вноски от лицата по чл. 39, ал. 2;

5.

(2) Първоначално набраните средства на фонда се съхраняват в търговска банка депозитар с лиценз за дейност на територията на страната, определена чрез конкурс.

Чл. 58

(1) Средствата на фонда се разходват за:

1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност;

2. възмездно финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници;

3. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти по т. 1 и 2;

4. приоритетно финансиране на проекти за:

5. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет.

(2) Средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове се използват за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност, както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото.

(3) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица – сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност и на проекти за изграждане на инсталации, използващи възобновяеми източници, от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“.

Чл. 58а

Органи на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ са:

1. общото събрание на донорите;

2. управителният съвет.

Чл. 58б

(1) Общото събрание на донорите се състои от физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел.

(2) Събранието на донорите:

1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда;

2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 59, ал. 1, т. 4;

3. взема решение за прекратяване на дейността на фонда;

4. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.

Чл. 59

(1) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, както следва:

1. представител на Министерството на икономиката и енергетиката, определен от министъра на икономиката и енергетиката;

2. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;

3. изпълнителния директор на агенцията;

4. четирима представители на физически лица и/или на юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с необходимия професионален опит.

(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.

(3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.

(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.

(5) Представителите по ал. 1, т. 4 се избират от събранието на физическите лица и/или на юридическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридическите лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(6)

(7) В събранието по ал. 5 могат да участват и да предлагат за избор членове на управителния съвет сдружения на общини, търговски и стопански камари, асоциации на търговски банки, както и други заинтересовани лица.

(8) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;

3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1 - 3.

(9) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 8, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на управителния съвет.

(10) Общото събрание на донорите взема решение за освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелствата по ал. 8.

Чл. 60

(1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.

(2) Управителният съвет:

1. изготвя и предлага за приемане от събранието по чл. 58а, т. 1 правила за организацията на работа и дейността на фонда;

2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;

3. приема стратегия за дейността на фонда;

4. приема критериите за оценка и подбор на проекти по енергийна ефективност, кандидатстващи за финансиране от фонда;

5. одобрява финансирането на проекти за енергийна ефективност;

6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;

7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда;

8. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда, изготвен от изпълнителния директор;

9. избира и освобождава изпълнителния директор;

10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;

11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;

12. приема и други мерки, преценени като необходими за постигане целите на фонда.

Чл. 61

(1) Фондът се представлява от изпълнителен директор, избран от управителния съвет чрез конкурс.

(2) Отношенията с изпълнителния директор се уреждат с договор.

(3) Договорът с изпълнителния директор се сключва за срок 5 години.

(4) Изпълнителният директор на фонда:

1. представлява фонда;

2. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;

3. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;

4. изготвя проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;

5. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда, представя го за приемане от управителния съвет на фонда и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на отчитане;

6. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;

7. подготвя заседанията на управителния съвет;

8. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;

9. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;

10. назначава и освобождава персонала в съответствие с действащото законодателство;

11. отговаря за опазване имуществото на фонда;

12. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

Чл. 62

(1) Договорът с изпълнителния директор се прекратява предсрочно:

1. по взаимно съгласие;

2. по негово искане с предизвестие не по-малко от три месеца;

3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;

4. при системно неизпълнение на задълженията му;

5. при увреждане интересите на фонда;

6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

8. при смърт.

(2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1 и прекратяването на мандата се извършват с решение на управителния съвет.

Чл. 63

Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:

1. крайните потребители на енергия в случаите, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове е задължително;

2. лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1;

3. лицата по чл. 10, ал. 1 при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;

4. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 20, ал. 1.

5. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на годишните планове.

Чл. 63а

(1) Контролът върху дейността на лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 включва:

1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;

2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;

3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда;

4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 23а, ал. 9.

(2) Контролът върху дейността на лицата по чл. 34, ал. 1 включва:

1. проверка за валидността на входящите данни на промишлената система, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;

2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;

3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация;

4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 23а, ал. 9.

Чл. 64

В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:

1. извършва проверки чрез оправомощени от него служители;

2. извършва проверки на обследванията по системен или случаен подбор на проверяваните сгради и/или промишлени системи чрез оправомощени от него служители;

3. налага административните наказания, предвидени с този закон.

Чл. 65

(1) Лицата по чл. 64, които извършват проверки и съставят актове за установяване на административни нарушения, се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.

(2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта по ал. 1 и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

Чл. 66

(1) Лицата по чл. 64 имат право:

1. на свободен достъп до обектите на проверка;

2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на контрола;

3. на проверка на обследванията.

(2) За сградите и промишлените системи - собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

(3) Лицата по чл. 64 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Чл. 67

Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на лицата по чл. 64, като:

1. предоставя място за извършване на проверката;

2. определя свой представител за контакти и оказване съдействие на проверяващите служители;

3. предоставя достъп до служебните помещения;

4. предоставя всички документи, необходими за осъществяването на контрола.

Чл. 68

(1) За резултатите от проверките лицата по чл. 64 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

(2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

Чл. 69

(1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 64 могат да:

1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;

2. съставят актове за установяване на административни нарушения.

(2) Предписанията на лицата по чл. 64, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

(3) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват за тяхното изпълнение в определения им срок лицата по чл. 64.

Чл. 70

Всички държавни органи, юридически и физически лица са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 64 при осъществяване на техните функции.

Чл. 71

Възложител на сграда, който не изпълни задължението си по чл. 20, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

Чл. 72

Лице, което възпрепятства или допусне да бъде възпрепятствано извършването на проверка от лицата по чл. 64, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.

Чл. 73

Лице по чл. 64, което наруши разпоредбата на чл. 66, ал. 3, се наказва с глоба 10 000 лв.

Чл. 74

Който не изпълни задължително предписание по чл. 69, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 75

Собственик на сграда и/или промишлена система, който възпрепятства лице по чл. 64 при извършването на проверка или контролно обследване, се наказва с глоба 2000 лв. или с имуществена санкция 5000 лв.

Чл. 76

Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, който не изпълни задължението за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики на сграда в случаите по чл. 20, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 77

(1) На собственик на сграда по чл. 19, който не изпълни мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност, в срока по чл. 19, ал. 3, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

(2) На собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2, който не изпълни задълженията си по чл. 33, ал. 4 или 5, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 78

Лице по чл. 23, ал. 1 и 2, което е издало сертификат за енергийни характеристики на сграда, без да е извършило обследване за енергийна ефективност, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв. или с имуществена санкция от 200 000 до 300 000 лв.

Чл. 79

На лице по чл. 23, ал. 1 и 2, което не е изпратило списъка по чл. 23в, ал. 1 в съответствие с определения срок, се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

Чл. 80

Лице по чл. 34, ал. 1, което при извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи допусне отклонение с повече от 10 на сто от показателите на контролно обследване, се наказва с глоба от 100 000 до 200 000 лв. или с имуществена санкция от 300 000 до 500 000 лв.

Чл. 81

Лице, което извършва сертифициране на сгради или обследване за енергийна ефективност при нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 5 или чл. 34, ал. 2, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв. или с имуществена санкция от 100 000 до 200 000 лв.

Чл. 82

(1) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 27, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.

(2) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел на течно гориво, твърдо гориво или на природен газ с номинална мощност над 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 27, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.

(3) На собственик на климатична инсталация с номинална мощност над 12 kW, който не изпълни задължението си по чл. 28, ал. 2, се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.

(4) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел по чл. 27, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 28, ал. 1, който не изпълни задължението си по чл. 29, ал. 2, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.

(5) На собственик на отоплителна инсталация с водогреен котел по чл. 27, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 28, ал. 1, който не изпълни препоръките, предписани в доклада от проверката за енергийна ефективност, в срок до една година след приемането на резултатите от проверката, се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 500 до 1500 лв.

Чл. 83

(1) Собственик на сграда по чл. 19, който не изпълни задължението за представяне на отчети пред агенцията в срока по чл. 36, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.

(2) Собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2, който не изпълни задължението за представяне на отчети пред агенцията в срока по чл. 36, ал. 6, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

Чл. 84

Лице по чл. 41, ал. 1, т. 1 - 4, което не предостави информация в срока по чл. 41, ал. 2, се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция от 150 000 до 200 000 лв.

Чл. 85

Търговец с енергия, собственик на сграда по чл. 19, и собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2, който не изпълни определената му индивидуална цел за енергийни спестявания в сроковете, предвидени в националния план за действие по енергийна ефективност, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 500 000 лв.

Чл. 86

Който не изпълни други задължения по този закон, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 87

Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 88

Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 89

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Енергия” са всички форми на търгувана енергия - електрическа енергия, природен газ, в т. ч. втечнен природен газ, пропан-бутан, всички горива за отопление и охлаждане, в т. ч. за централно топлоснабдяване и охлаждане, черни и лигнитни въглища, торф, биомаса и транспортни горива, с изключение на авиационните и морските бункерни горива.

1а. „Енергийна ефективност в сгради“ е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите, с минимални финансови разходи.

2. „Енергийно спестяване“ е получената икономия на енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.

3. “Енергийна услуга” е всяка услуга, която включва изпълнението на дейности и мерки, водещи до спестяване на енергия, материална изгода, полза или благо, получени от комбинация на доставката на енергия с енергийноефективна технология и/или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата.

4. „Енергийна характеристика“ е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.

5. “Енергийна ефективност” е съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.

6. “Дружество за предоставяне на енергийни услуги” е физическо или юридическо лице, което осъществява енергийни услуги и/или други мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради или промишлени системи, като поема изцяло или частично финансовия риск. Заплащането на предоставяните услуги се основава на постигнатото ниво на повишаване на енергийната ефективност и на съответствието с другите договорени критерии за изпълнение.

7. “Индикатори за отчитане на постигнатите резултати” са показатели, посочващи конкретните данни, свързани с постигнатите резултати.

8. “Климатична инсталация” е комбинация от всички компоненти, необходими за осигуряване третирането на въздуха при контролиране на температурата му с възможна комбинация от контрол на вентилацията, влажността и чистота на въздуха.

9. “Контролно обследване за енергийна ефективност” е обследване за проверка на резултати от предходно обследване за енергийна ефективност с цел защита на обществения интерес.

10. “Котел” е съоръжение, което представлява комбинация от котелно тяло и горивна част, проектирано да подгрява вода чрез освободената при горенето топлина.

10а. „Крайно потребление на енергия“ е потреблението на енергийни продукти, доставяни за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство.

11. “Краен потребител на енергия” е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия, за да задоволи собствените си нужди.

11а. „Нова сграда“ е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.

12. “Номинална мощност” е максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъсната работа.

13. “Нормализирано енергопотребление” е разход на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативно изискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й състояние.

14. “Общо потребление на енергия” е общото количество енергия, закупено от крайния потребител на енергия за период една година.

15. “Обследване за енергийна ефективност” е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради и/или промишлени системи, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

16. “Повишаване на енергийната ефективност” е резултат от изпълнението на мярка или дейност, който води до намаляване на съотношението между вложеното количество енергия и изходното количество произведена стока, услуга или енергия без влошаване на качеството или други характеристики.

16а. „Полезна номинална мощност“ е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.

17. “Програми за повишаване на енергийната ефективност” са дейности и мерки, насочени към групите крайни потребители на енергия, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.

18. “Промишлени системи” е съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки.

19. “Сграда” е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.

19а. „Сграда с близко до нулево потребление на енергия“ е сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с утвърдена национална методика. Необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност следва да бъде произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от такива, разположени на място или в близост.

20. „Сертификат за енергийни характеристики на сграда“ е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 15, ал. 3.

21. “Специфично потребление на енергия” е общото количество енергия, отнесено към изходното количество произведена стока или услуга за период една година.

21а. „Сертификат за проектни енергийни характеристики на сграда“ е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на проектните енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 15, ал. 3.

21б. „Схеми за насърчаване на енергийната ефективност“ е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност.

21в. „Техническа сградна инсталация“ е техническо оборудване за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление или на комбинация от тях на сграда или обособена част от сграда.

21г. „Равнища на оптималните разходи“ са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:

21д. „Основен ремонт“ е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на сградата.

22. “Термопомпа” е уред или съоръжение, което при ниски температури извлича топлина от въздух, вода или земя и я подава към сградата.

23. „Търговец с енергия“ е физическо или юридическо лице – краен снабдител, обществен доставчик, търговец с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия“, топлопреносно предприятие, производител и/или търговец на течни горива от нефтен произход и природен газ, и твърди горива, който продава енергия на крайните потребители повече от еквивалента на 75 GWh годишно или чийто персонал за съответната година е повече от 10 души, или чийто общ годишен оборот и/или годишен баланс за предходната година надвишава 4 млн. лв.

24. “Финансови инструменти за повишаване на енергийната ефективност” са всички финансови инструменти като: фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети стани, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

25. „Хоризонтални мерки“ са разпоредби, данъчни облекчения и други, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия, както и информационни кампании, които насърчават повишаването на енергийната ефективност.

26. „Централно отопление“ или „централно охлаждане“ е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

§ 2

(отменен)

Разпоредбите на Закона за общинския дълг не се прилагат по отношение на задълженията на общините, възникнали вследствие на финансиране на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност от Фонд “Енергийна ефективност” и/или вследствие на изпълнението на договори с гарантиран резултат.

§ 3

Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

§ 4

Този закон отменя Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм., бр. 74 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г.).

§ 5

(1) Собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да изпълнят предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Собствениците на промишлени системи, подлежащи на задължително обследване по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизането в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да започнат изпълнение на предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в двегодишен срок от влизането в сила на този закон.

§ 6

(1) Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства с цел минимализиране на разходите за срока на експлоатацията им.

(2) Указанията по ал. 1 се издават до 4 декември 2010 г.

§ 7

В срок до 5 години от влизането в сила на този закон се приема наредба за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки.

§ 8

Сертификатите за енергийна ефективност, издадени по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, запазват своята валидност.

§ 9

(1) Вторият и третият план за действие по енергийната ефективност, разработени в изпълнение на чл. 8, се приемат съответно до 30 май 2011 г. и до 30 май 2014 г.

(2) Плановете за действие по ал. 1 се актуализират по реда на тяхното приемане - съответно до 30 ноември 2011 г. и до 30 ноември 2014 г.

(3) Отношението на размера на националните енергийни спестявания спрямо приетата индикативна цел започва да се отчита от 1 януари 2008 г.

§ 10

Лицата, завършили курс за обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, запазват правата си за извършване на дейности по обследване за енергийна ефективност на сгради и промишлени системи и по сертифициране на сгради.

§ 11

(1) Сертификати за енергийни характеристики на сгради, за които има извършено обследване за енергийна ефективност преди влизането в сила на този закон, се издават от лицата, извършили обследването на съответната сграда, в срок до една година от влизането му в сила.

(2) В случаите по ал. 1, когато лицето, извършило обследването, е заличено от регистъра по чл. 23а,ал. 1, сертификатът за енергийни характеристики се издава от Агенцията за енергийна ефективност въз основа на резултатите от извършеното от лицето обследване, изпълнено от Агенцията за енергийна ефективност.

§ 12

В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г.) се създава чл.7а: “Чл. 7а. (1) За защита интересите на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката се създава Обществен съвет като консултативно звено за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра, определена в този закон. (2) В състава на Обществения съвет по ал. 1 се включват представители на Министерството на икономиката и енергетиката, потребителски сдружения, научни съюзи, синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел. (3) Общественият съвет по ал. 1 се създава със заповед на министъра на икономиката и енергетиката. (4) Със заповедта по ал. 3 се определят въпросите, които Общественият съвет разглежда, както и условията и редът за осъществяване на неговата дейност.”

§ 13

(1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие в срок 6 месеца от влизането му в сила.

(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането на отменения Закон за енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.

§ 14

Собственик на промишлена система, подлежаща на задължително обследване за енергийна ефективност по реда на чл. 33, ал. 2, е длъжен да осигури енергийно обследване на притежаваните от него обекти в срок до 31 декември 2011 г.

§ 15

Министърът на икономиката и енергетиката създава Обществения съвет по чл. 7а от Закона за енергетиката в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 16

В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54 и 69 от 2008 г.) в чл. 142 се създава ал. 9: “(9) Оценката за съответствие по чл. 169, ал. 1, т. 6 на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на Закона за енергийната ефективност и са вписани в публичния регистър по чл. 23, ал. 4 от същия закон.”

§ 17

В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ДВ, бр. 49 от 2007 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 3 ал. 1 се изменя така: “(1) Задължителното изкупуване на електрическата енергия по чл. 16 и 17 се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 25 години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, и съответно 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници. Сроковете за задължително изкупуване започват да текат: 1. за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - след предоговаряне, но не по-късно от 31 март 2009 г.; 2. за всички нови производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW - от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2015 г.”

§ 18

Срокът по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата започва да тече от влизането в сила на този закон.

§ 19

Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и енергетиката.

§ 20

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата на чл. 29, ал. 2, която влиза в сила една година след влизането в сила на закона, и на разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и 4, които влизат в сила 6 месеца след влизането му в сила.