Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси

Чл. 1

Този закон определя правилата за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности.

Чл. 2

(1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

(2) Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

(3) Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Чл. 3

Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са:

1. президентът и вицепрезидентът;

2. съдиите от Конституционния съд;

3. народните представители;

4. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;

5.

6. омбудсманът и заместник-омбудсманът;

7. областните управители и заместник областните управители;

8. кметовете, заместник-кметовете на общини и на райони;

9. общинските съветници;

10. членовете на Висшия съдебен съвет;

11. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;

12. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата;

13. управителят, подуправителят и членовете на управителния съвет на Българската народна банка;

14. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;

15. ръководителите на задграничните представителства на Република България;

16. административните ръководители на органите на съдебната власт;

17. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и членовете на други колегиални органи, създадени със закон;

18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;

19. членовете на надзорния съвет, управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;

20.

21. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;

22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел;

23. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;

24. членовете на политическите кабинети и съветниците и експертите към политическите кабинети;

25. служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.

Чл. 4

(1) Лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват задълженията си в интерес на обществото честно, почтено, отговорно и безпристрастно.

(2) Лицата, заемащи публични длъжности, носят отговорност пред гражданите и пред органите, които са ги избрали или назначили.

Чл. 5

Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.

Чл. 6

Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение.

Чл. 7

(1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.

Чл. 8

Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Чл. 9

(1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции 12 месеца преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността.

Чл. 10

(1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.

Чл. 11

Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за търговска реклама.

Чл. 12

Лице, заемащо публична длъжност, подава:

1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;

2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно приложението;

3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;

4. декларация за частен интерес по конкретен повод.

Чл. 13

(1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.

(2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

Чл. 14

(1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:

1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и своя кредитор;

3. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;

4. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес;

5.

(2) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от подаването на декларацията по ал. 1 когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки..

(3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.

Чл. 15

Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 3 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 16

(1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

Чл. 17

(1) Лицето, заемащо публична длъжност, подава декларациите по чл. 12 пред органа, който го избира или назначава, или пред съответната комисия - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3.

(2) Декларациите се обявяват на интернет страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.

Чл. 18

(1) Органите по избора или назначаването, както и съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 поддържат регистри на декларациите по чл. 12.

(2) Декларациите се съхраняват 10 години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.

Чл. 18а

(1) Контролът за изпълнение на задълженията по чл. 12 – 16 се осъществява от съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и от органите по избора или назначаването.

(2) При неизпълнение на задълженията, посочени в ал. 1, комисиите по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и органите по избора или назначаването изпращат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление по реда на чл. 43.

Чл. 19

(1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес.

(2) При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.

Чл. 20

(1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да установи налице ли е конфликт на интереси. Комисията се произнася в 14-дневен срок.

(2) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.

Чл. 20а

(1) Лице, което е заемало публична длъжност и е освободено от длъжността въз основа на влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от освобождаването да заема публична длъжност.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за длъжности, които се заемат въз основа на упражнено пряко избирателно право.

Чл. 21

(1) Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.

(2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1.

Чл. 22

(1) Лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността.

(2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност.

Чл. 22а

(1) Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, наричана по-нататък „комисията“, която е независим орган.

(2) Комисията се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима членове, в т. ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се избира с решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя. Мандатът на председателя и членовете на комисията е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата.

(3) Комисията е юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище в София.

(4) Комисията е постояннодействащ орган, който се подпомага от администрация. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(5) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

(6) Организацията и дейността на комисията и на администрацията се определят с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник“.

(7) Комисията внася в Народното събрание доклад за извършената дейност ежегодно до 31 март на следващата година.

Чл. 22б

(1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с постоянен адрес в страната, които имат висше юридическо образование и се ползват с обществен авторитет и доверие.

(2) Не може да бъде член на комисията лице, което е:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

2. на изборна длъжност в орган на държавна власт или в орган на местното самоуправление;

3. член на политическа партия или коалиция и на синдикална организация;

4. на изборна длъжност в ръководен или контролен орган на професионална или съсловна организация съгласно съдебното решение за регистрация;

5. наето по трудово или служебно правоотношение;

6. съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с друг член на комисията или с председателя;

7. едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

(3) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности или прекратяват дейностите, несъвместими с изискванията на ал. 2, т. 2, 4, 5 и 7, в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването им.

Чл. 22в

(1) Пълномощията на председателя или на член на комисията се прекратяват от органа, който ги е избрал, съответно назначил, преди изтичане на мандата им:

1. по тяхно искане;

2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;

3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;

4. при несъвместимост;

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;

6. при смърт или поставяне под запрещение.

(2) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя или на член на комисията в едномесечен срок се избира, съответно назначава нов член, който довършва мандата.

Чл. 22г

(1) Предложения за избор на членове на комисията от квотата на Народното събрание се правят от народни представители.

(2) В състава на комисията от квотата на Народното събрание не може да има повече от един член, предложен от народни представители от една и съща парламентарна група.

(3) Народното събрание избира членовете на комисията с тайно гласуване. За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.

Чл. 22д

(1) Председателят и членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

(2) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

(3) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 20 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 2.

Чл. 22е

(1) Председателят представлява комисията, ръководи и организира дейността й, като:

1. определя дневния ред и свиква заседанията;

2. публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в интернет;

3. внася в Народното събрание годишния доклад за дейността на комисията;

4. осъществява и други дейности съобразно задачите и функциите на комисията.

(2) Когато председателят отсъства, той определя свой заместник от членовете на комисията.

Чл. 22ж

(1) Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по писмено искане на друг член на комисията.

(2) Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване.

(3) За заседанията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията.

(4) Комисията сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.

Чл. 22з

(1) При изпълнение на своята дейност комисията изисква и получава информация от органите на държавна власт, органите на местното самоуправление, другите институции, както и от юридическите и физическите лица.

(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.

(3) Достъпът на комисията до информационните масиви и регистри на органите на държавна власт и органите на местното самоуправление е безплатен.

Чл. 22и

(1) Комисията води и поддържа:

1. регистър на получените сигнали за конфликт на интереси и на издадените решения за установяване на конфликт на интереси;

2. регистър на съставените актове за административни нарушения и издадените наказателни постановления.

(2) В регистъра по ал. 1, т. 1 се описват пореден номер и дата на сигнала за конфликт на интереси, подателят на сигнала, кратко описание на сигнала, номер, дата и съдържание на решението.

(3) В регистъра по ал. 1, т. 2 се описват датата и съдържанието на акта за установяване на нарушението, номерът и датата на издаденото наказателно постановление и описание на наложеното наказание.

Чл. 23

(1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси или по искане на лицето, заемащо публична длъжност.

(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал.

Чл. 24

(1) Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

(2) Всеки, който разполага с данни за нарушение на разпоредбите на чл. 21 или 22, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

(3) Когато разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, органът по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 незабавно изпраща сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заедно със заверени копия от документите, относими към сигнала.

(4) Сигналът, както и искането за установяване на конфликт на интереси, се подава писмено и се регистрира.

Чл. 25

(1) При постъпването на сигнал, извън случаите по чл. 24, ал. 3, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изисква необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването.

(2) Информацията по сигнала се изготвя за:

1. президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание - от постоянна комисия на Народното събрание;

2. заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 - от Главния инспекторат към Министерския съвет;

3. общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия от общински съветници;

4.

5. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1 - 4 - от инспекторатите или от служител или служители към органа, който ги избира или назначава.

(3) Информация по сигнала и свързаните с него документи се представят в 14-дневен срок на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Чл. 26

Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси събира доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва лицето, заемащо публична длъжност, и му дава възможност да направи възражение.

Чл. 27

(1) Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се произнася с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1.

(2) С решението по ал. 1 комисията установява конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси.

(3) Комисията установява конфликт на интереси за председателя или за свой член с решение, взето с единодушие при тайно гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението.

(4) Решението на комисията се съобщава на:

1. заинтересованото лице;

2. органа по избора или назначаването;

3. съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3;

4. окръжната прокуратура по седалището на органа, съответно по т. 2 или 3.

(5) Решението, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Прокурорът може да подаде протест до съда в едномесечен срок от съобщаването на решението на комисията, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси.

Чл. 27а

Сигналите за нарушения по глава пета се разглеждат от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по реда на чл. 26 и 27.

Чл. 28

(отменен)

(1) Извън случаите по чл. 27 и 27а, наличието или липсата на конфликт на интереси се установява с мотивирано решение, въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 от:

1.

2. Висшия съдебен съвет - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 4;

3. органа по избора или назначаването - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 2 и 5.

(2) Проверяваното лице може да оспори решението, с което е установен конфликт на интереси, в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3)

(4) В случаите, когато отхвърли оспорването, съдът налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.

Чл. 29

(отменен)

(1) Заинтересованите лица могат да оспорват решението по чл. 28, ал. 1, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси.

(2) Решението се оспорва в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) В случаите, когато установи конфликт на интереси, съдът отменя решението по ал. 1, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.

Чл. 30

(1) В едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение.

(2) Наказателното постановление по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 31

(1) Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.

(2) В случаите по ал. 1 процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.

Чл. 32

(1) Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.

(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;

2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

3. опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.

(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратяват действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.

(4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

Чл. 33

(1) Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго. Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните специални закони.

(2) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.

(3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.

(4) Имената на лицата, заемащи публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на интернет страницата на съответната институция.

Чл. 34

(1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 35

(1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 7000 до 10 000 лв.

Чл. 36

Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 37

Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 16, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.

Чл. 38

Който не изпълни задължение по чл. 18, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 39

Лице, което наруши разпоредбата на чл. 20а или 21, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 40

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

(2) На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 41

(1) Който не изпълни задължение по чл. 32, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 42

Глобите, съответно имуществените санкции постъпват по бюджета на комисията.

Чл. 43

(1) На лице, заемащо публична длъжност, административното наказание по чл. 34, 36, 38, 39, 40 и 41 се налага от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с наказателно постановление. Административното нарушение се установява от определено от председателя длъжностно лице.

(2) Наказателното постановление по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 43а

(отменен)

(1) На лице, заемащо публична длъжност по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3, административното наказание по чл. 34, 36, 38 и 41 се налага от Върховния административен съд или от съответния административен съд. Административното нарушение се установява с доклад на комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3, който се изпраща на съответния съд.

(2) Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което налага административното наказание или постановява, че не е налице административно нарушение.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Cвързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

2. “Орган по назначаването” е и работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

§ 2

(1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона лицата, които заемат публични длъжности, подават декларацията по чл. 12, т. 2. Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 от същата декларация се декларират към дата една година преди влизането в сила на закона.

(2) Лицата по ал. 1 могат да правят промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1.

§ 3

В 4-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник” държавните и местните органи, посочени в този закон, създават структурите или назначават служител по чл. 25, ал. 2.

§ 4

Министерският съвет в 4-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник” внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.

§ 5

В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 38 и 73 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 33 и 69 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1 т. 18 се отменя.

2. В чл. 3, ал. 1, т. 5 числото “500” се заменя с “2000”.

3. В чл. 4, ал. 4 накрая се добавя “в срок до 30 април на текущата година”.

4. В чл. 8, ал. 1 след думата “декларация” се добавя “съответно уведомление”.

§ 6

В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 250 ал. 2 се отменя.

2. В чл. 251 ал. 2 се отменя.

3. В чл. 252:

4. В чл. 253 ал. 3 се отменя.

5. В чл. 254, ал. 1 думите “съответно от държавния служител” се заличават.

§ 7

В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 19:

2. В чл. 46:

3. В чл. 46а, ал. 2, т. 3 думите “разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и” се заменят с “осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и за”.

4. В чл. 46б:

§ 8

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 107а:

2. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 9: “9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”

§ 9

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 2:

2. Член 29а се отменя.

3. В чл. 91 ал. 2 се отменя.

4. В чл. 107, ал. 1 се създава т. 8: “8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”

5. Параграф 1 от допълнителната разпоредба се отменя.

§ 10

В Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 51 ал. 1 се изменя така: “(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.”

2. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба думите “§ 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с “§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”.

§ 11

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г. и бр. 28, 43 и 69 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 178 ал. 1 се изменя така: “(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.”

2. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби думите “§ 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с “§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”.

§ 12

В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 35, ал. 1 се създава т. 3: “3. нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка.”

2. В чл. 47 ал. 5 се изменя така: “(5) Не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници: 1. при които член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация; 2. които са сключили договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”

§ 13

В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г.) в чл. 20 ал. 4 се отменя.

§ 14

Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.