Решение № 3353 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110201785 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Б. А. срещу наказателно постановление №КПК- НП4/10.01.2024 г., издадено от АТС –Председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на основание чл. 115, ал.2, вр.ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл.

38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗКПУКИ).

В депозираната жалба са изложени съображения относно незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Наведени са доводи, че наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, предписваща приложение на нормативния акт, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. В подкрепа на твърденията се изтъква ангажираната в наказателното постановление санкционна норма на чл.115, ал.2, вр.ал.1 от Закона за противодействие на корупията, а не относимите разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемането на незаконно придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, подчертавайки, че е възложил на своя счетоводител да подаде декларацията от негово име и е бил уверен, че това е сторено в изискуемите срокове. Възразява срещу тезата за повторност на извършеното нарушение, доколкото липсвал санкционен акт, който да е влязъл в сила срещу него за несъобразяване на разпоредбите на ЗПКОНПИ. Настоява, че се разкриват и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и третиране на простъпката му като маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка подчертава, че повторността не изключва приложението на 1 обсъждания материалноправен институт, доколкото в закона не е заложена изрично подобна пречка. В жалбата се ангажират доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения, сред които се изброява некомпетентност на наказващия орган, противоречие между възведените в АУАН и НП обстоятелства относно елемент от обективната страна на деянието, свързан с неговата повторност, отсъствие на отразявания за точната възраст на нарушителя и мотиви за установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Отправя се упрек и към отсъствието на доказателства, че нарушението е установено на 04.07.2023 г., както и че към А. не е отправено предложение за сключване на споразумение, преди да се пристъпи към неговото санкциониране. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник – адв. Н. Поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение към доводите си процесуалният представител се спира върху отсъствие на доказателства за връчване на издаденото предходно наказателно постановление и невъзможност да се презумира приложение на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Придържа се към тезата си за отсъствие на субективна страна на деянието, както в проявната й форма на умисъл, така и на непредпазливост.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Севрийски, който пледира за неоснователност на въззивната жалба, за пълна доказаност на детерминираните в акта фактически констатации и моли за потвърждаването му като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Т. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ХХХ, заемал към 2023 г. длъжност „общински съветник“, с месторабота Община Ихтиман. С оглед заеманата от него висша публична длъжност въззивникът се явявал задължен субект съгласно чл. 35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ – отм.) да подава декларация за имущество и интереси ежегодно в срок до 15 май за предходната година.

През месец май 2023 г., преди 15.05.2023 г., А. помолил свид. ИАК, с която имал доверителни отношения по повод счетоводно обслужване, да подаде от негово име изискуемите по ЗПКОНПИ (отм.) данни. За целта й предоставил електронния си подпис.

На 15.05.2023 г. свид. К попълнила в електронен формат бланката за декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.). Тя обаче не се уверила, че е подписала електронно документа и че го е изпратила успешно на адреса на КПКОНПИ (с актуално наименование Комисия за противодействие на корупцията).

На следващия ден, 16.05.2023 г., при допълнителна проверка в електронната си пощенска кутия, свид. К установила, че писмото не е било генерирано, поради което предприела нови стъпки в тази насока.

Като резултат декларацията от името на жалбоподателя била подадена на 16.05.2023 2 г. и била заведена с вх. №Г5555/16.05.20523 г. по описа на КПКОНПИ.

В началото на месец юли 2023 г. в КПКОНПИ била инициирана проверка относно задължени лица, които не са подали ежегодните си декларации по чл.35 ЗПКОНПИ (отм.) за 2022 г. в сроковете, установени от чл.38 от ЗПКОНПИ (отм.). В нейните рамки била ангажирана и свид. Д. Й. Л. – на длъжност „инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ. Проверявайки наличните в поддържаните регистри данни, на 04.07.2023 г., служителят констатирал, че ежегодната декларация за имущество и интереси, изхождаща от Т. А., е депозирана след изтичането на законоустановения срок, с еднодневно закъснение.

При наличните данни свид. Л. изпратила писмена покана до жалбоподателя за участие в предстоящото иницииране на административнонаказателно производство срещу него на 20.07.2023 г. На 20.07.2023 г. тя се свързала с него по телефона. Била уверена от него, че е получил пратката. Л. разяснила възможността за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствието на нарушителя. От своя страна, А. споделил, че е възпрепятстван да се яви и моли актът да му бъде изпратен за връчване след неговото съставяне. За проведения разговор бил съставен констативен протокол от 20.07.2023 г.

При тази фактология, въз основа на събраната относима писмената документация, на 20.07.2023 г. свидетел Л. съставила против въззивника АУАН №ПР-332/20.07.2023 г., в който били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, включително и тези по извършената проверка. Било прието, че А. е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1 т.2 ЗПКОНПИ (отм.), тъй като не е изпълнил задължението си за подаване на ежегодна декларация за имущество и интереси за предходната календарна година в законоустановения срок. Изрично отразено било, че изпълнението на задължението е било изискуемо до 15.05.2023 г., както и срокът на забавата –един ден. В акта било посочено, че с визираното бездействие, на 16.05.2023 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ (отм.).

Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН – изрично отбелязано в него, и в присъствието на двама свидетели. Документът бил връчен на А. по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, на 27.07.2023 г., което изрично било удостоверено с подписа на нарушителя. Жалбоподателят представил писмени обяснения от свид. К, в които били описани обстоятелствата, свързани с подаването на декларацията.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

След като административнонаказателната преписка била изпратена на наказващия орган, той установил, че срещу Т. А. има издадено друго наказателно постановление с №НП-25/10.02.2022 г. за същото нарушение, допуснато през 2022 г. Към този акт не били приложени обратни разписки с отразяване на дата на връчване или причини, поради които такова е било възпрепятствано. Въпреки това върху бланката на документа бил поставен правоъгълен печат с дата на влизането в сила на наказателното постановление на 27.01.2023 г., без отразено основание за това.

Въз основа на горепосочения АУАН, съставен срещу жалбоподателя, било издадено атакуваното наказателно постановление №КПК-НП-4/10.01.2024 г. от АТС –председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя при дословно възпроизвеждане на словесното описание на твърдяното от АУАН и допълнението, че деянието е извършено в хипотезата на повторност, на основание чл. 115, ал.2, вр.ал.1 ЗПК на А. била наложена „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.).

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства – свидетелските показания на Д. Й. Л. и ИАК и писмените доказателства по делото, приети по надлежния 3 процесуален ред на чл.283 от НПК: писмена кореспонденция между КПКОНПИ и Община Ихтиман по повод връчване на АУАН, обяснение от Илияна К, констативен протокол, покана за съставяне на АУАН и обратна разписка за връчването й на 07.07.2023 г., копие на декларация, вх.№Г5555/16.01.2023 г., заповед №РД-06-210/21.03.203 г. на ЗА председател на КПКОНПИ, копие на наказателно постановление №НП-25/10.07.2022 г.,писмен отговор от КПК, вх.№70367/01.03.2024 г., с приложения – наказателно постановление, с отрязъци от обратни разписки, покана за доброволно изпълнение, с отрязъци от обратни разписки, пълномощни за процесуално представителство, договор за правна помощ и съдействие, списък с разноски.

Съдебният състав кредитира последователните и безпристрастни показания на свидетел Л., в които същата излага своите непосредствени възприятия относно извършената проверка на документацията по случая и установени в тази връзка факти. Те без противоречия отразяват етапите на протеклата контролна дейност, реда и момента на нейното иницииране, респ. констатираното в нейния ход. Предоставените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват заинтересованост и стремеж към изопачаване на фактите. Те намират подкрепа в приобщените към административнонаказателната преписка документи, както и косвено в показанията на свид. К. По изложените по- горе съображения съдът кредитира показанията на свид. Л. и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

На обсъждане се подлагат и сведенията, придобити посредством разпита на свид. К.

Съдът възприема като достоверни твърденията на свидетеля за ангажимента й относно подаването на декларация от името на жалбоподателя, възникнал по повод съществуващите помежду им доверителни отношения. Като съответстващо на обективната действителност прочита и признанието на разпитаното лице относно обстоятелствата, при които е успяло надлежно да изпрати дължимите данни, обусловили и допуснатото закъснение.

Макар да не открива основание да ги дисквалифицира като източник на доказателства, съдът не възприема показанията на свид. К като оборващи изведената от наказващия орган фактология. Предложеното с тях описание на събитията единствено потвърждава като обективен фактът на закъснението при изпълнение на установени със закон задължения от жалбоподателя, което не може да бъде извинено от допуснатото от него и довереника му недоглеждане. Не бяха събрани и други доказателства, изводими от независими източници на информация, че единствено технически причини са довели до несвоевременното изпращане на декларацията до нейния адресат.