(1) Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година.
(4) Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага по изключение, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. В този случай ал. 3 не се прилага.
(5) За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.
(6) Обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението.