Решение № 4589 от 15.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4589

Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700836 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. Д. К., чрез пълномощниците – адв. М. и адв. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2539102/30.06.2026 г., издадена от Н. В. Д. - мл. автоконтрольор към РУ-Велинград, ОДМВР-Пазарджик /ЗППАМ/, чрез която е приложена ПАМ на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване, с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата и представено писмено становище адв. М. посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендират се разноски,.

Ответникът – Н. В. Д. - мл. автоконтрольор към РУ-Велинград, ОДМВР-Пазарджик – редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез придружителното писмо по изпращане преписката в съда излага доводи за неоснователност на подадената жалба, прави искане за нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № GPAM-2539102/30.06.2026 г., Н. В. Д. - мл. автоконтрольор към РУ-Велинград, ОДМВР-Пазарджик е наложил спрямо жалбоподателят ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване, с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 5460512 от 30.06.2026 г., че жалбоподателят, на същата дата, около 00,40 часа, в [населено място], кръстовището на [улица]с [улица], в посока на движение към [улица]е управлявал собственият си л.а.“Форд Мондео“ с ДК № [рег. номер], като след извършена качествена проверка с калибровано техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARUM 0059, № на проба 928 в 00:45 ч., е отчетена концентрация на алкохол от 1,49 промила в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0159311, № стикер А130663, който водачът подписал, получил и дал кръв за изследване във ФСМП-Велинград, за което бил съставен протокол съгласно Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 5, ал.3, т. от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.

Представен по делото и приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 0159311, № стикер А130663, връчен на водача на процесното МПС срещу подпис на 30.06.2026 г. в 01,00 часа.

Видно от заповед № 312з-2296/11.09.2025г. директора на ОДМВР - Пазарджик / служебно известна на съда /, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., е оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ и „младши полицейски инспектор“ в РУ на ОДМВР.

По делото е представено заключението на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 195/06.07.2026г. за изследвани проби със стикери А130663, към талон за изследване №0159311 и протокол за медицинско изследване, видно от което в предоставената за изследване проба кръв на жалбоподателят е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,40 грам/литър /промила/.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП . Предвидените в чл. 1171, т.1, б.“б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От Заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР – Пазарджик /служебно известна на съда/, е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и мл.автоконтрольори. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Нормата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване, с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Административният орган правилно е приложил относимите и приложими материалноправни норми. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото в заповедта МПС, след като е употребил алкохол. Съдържанието на алкохол в издишания въздух е установено по несъмнен начин, не само чрез техническо средство – средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARUM 0059, което е отчело резултат от изследването 1.49 промила алкохол в издишания въздух, и затвърдено от заключението на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид това съдът приема, че в случая е била нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която регламентира забраната на водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. С това свое действие жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неяснота във фактическите констатации на оспорената Заповед. В същата точно и ясно е посочен отчетения от техническото средство резултат, който не е противопоставим на заключението на съдебно-токсикологичната експертиза Независимо, че в обстоятелствената част на ЗППАМ не е описан резултатът от лабораторното изследване, това не представлява съществено нарушение водещо до самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателят е над 0,5 промила, поради което е приложима цитираната в обжалваната Заповед разпоредба.

Съдът намира, че процесната ПАМ е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за прилагане точно на такава ПАМ, както и че Заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.

Оспорената Заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП ПАМ се прилага до определен срок. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.