Решение № 3004 от 25.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3004

Пазарджик, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700558 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. Н. А., чрез пълномощника – адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0340-000073 от 05.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор С. Г. Б. към ОДМВР– Пазарджик, РУ – Септември, с която на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС, т. а. „Рено Мастер“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата и съдебно заседание се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – полицейски инспектор С. Г. Б. към ОДМВР– Пазарджик, РУ – Септември, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС, т. а. „Рено Мастер“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел, че жалбоподателят, като собственик на МПС т.а.“Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер], е допуснал да бъде управляван от лице, което е загубило правоспособност, поради това, че са му отнети всички контролни точки, а именно на 30.04.2026 г. около 14:15 ч. в гр. Септември, ул.“Любен Каравелов 1“, в посока на движение към ул. „Княз Борис I-ви“, от лицето М. А. Ш., на когото е съставен АУАН № GA 5116563/30.04.2026г.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена следната фактическа обстановка: На 30.04.2026 г. около 14:15 ч. в гр. Септември, ул.“Любен Каравелов 1“, в посока на движение към ул. „Княз Борис I-ви“, М. Ш. управлява т.а.“Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателят, без да е правоспособен, след като са му отнети всички контролни точки вр. чл. 157, ал.4 от ЗДвП и е загубил придобитата правоспособност, обосноваваща нарушение по чл. 150 от ЗДвП, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

По делото е представена справка за нарушител/водач на М. Ш., в която в графа споразумения, мотивирани резолюции, наказателни постановления са „маркирани“ т.2-5 и т.14.

Видно от заповед № 312з-1237/14.04.2022г. директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Видно от горецитираната Заповед на директора на ОДМВР-Пазарджик, оспорения ИАА е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на обжалваният административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващият и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд, съществено е това нарушението, при наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по т.д. № № 4/2002г. на Върховния административен съд, което на основание чл.130 от Закона за съдебната власт е задължително за страните и съда: „…Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт...“.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. В оспорената ЗППАМ не са посочени, нито изброени по номера наказателните постановения, датата им на влизане в законна сила, наложените административни наказания, по отношение на лицето М. Ш., за да може да се достигне до извода, че същият не е правоспособен водач, поради обстоятелството, че са му отнети всички контролни точки. „Маркирането“ в справката – картон на нарушител /водач наказателни постановления не може да попълни тази празнота в ЗППАМ, доколкото в нея не са описани, дори споменати състави на административни нарушения, за който Шиплев е понесъл съответните административни наказания, вкл. и отнемането на контролни точки, които обстоятелства са мотивирали административния орган да издаде акт от вида на процесния.

В производството по оспорване на административният акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че „…Мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива… Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата на лицата, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт…“. В случая подобни данни не са изнесени. Липсва и препращане към приложени по делото писмени доказателства.

Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, заради допуснатите в хода на административното производство абсолютни процесуални нарушения.

При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателят се дължат претендираните в срок разноски, при липсата на възражение за прекомерност – 5,11 евро заплатена държавна такса и 500 евро – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. Н. А., чрез пълномощника – адв. К., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000073 от 05.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор С. Г. Б. към ОДМВР– Пазарджик, РУ – Септември.

ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Пазарджик да заплати на В. Н. А. сумата от 505,11 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�