(1) В случаите на плащане по чл. 515, ал. 1 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят на виновния водач.
(2) В случаите на плащане по чл. 515, ал. 3 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към:
1. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където обичайно се намира превозното средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят;
2. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато не може да се определи превозното средство;
3. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато превозното средство обичайно се намира на територията на трета държава;
4. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, включила превозното средство в списък на освободените от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 483, ал. 4.
(3) При възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка той възстановява пълния размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд по чл. 518 – в случаите на незастраховано превозно средство.