Решение № 5514 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5514 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100508816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ф., чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Т. Ш., срещу решение № 8283/07.05.2024 г. по гр. д. № 24575/2022 г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е въззивникът е осъден на основание чл. 559, ал. 3, вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ да заплати на Гаранционния фонд сумата от 20 539,04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) застрахователно обезщетение по щета № 120268/03.05.2017 г., платено на Националното бюро на Федерална република Германия за имуществени вреди по л. а.

„Хюндай“, рег. № ****, и л. а. „Опел Астра“ рег. № ****, настъпили от ПТП, причинено на 19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 05.05.2022 г., до окончателното й изплащане, като И. М. Ф. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати разноски в размер на 3769,50 лв.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалването решение.

Излагат се съображения за недоказаност на исковата претенция. Сочи се, че в решението си районният съд е посочил, че е налице подписан от ответника протокол, 1 съдържащ признание за неговата вина за настъпване на процесното ПТП, като именно на това признане на неизгоден за страната факт бил основан изводът за доказаност на противоправното поведение на Ф.. Поддържа се, че по делото е представен само един документ, наречен от ищеца двустранен протокол за ПТП, който е назован „размяна на лични данни при ПТП“ и не е подписан от ответника, като липсва посоченото от районния съд отбелязване с „тикче“ за признаване на вина. При това положение, доколкото Гаранционният фонд носи доказателствената тежест да установи наличието на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на ответника, то в случая такова пълно и главно доказване не било проведено. За недоказани се считат и твърденията, че Гаранционният фонд е извършил плащане към НББАЗ. Не почивали на доказателствата по делото и изводите на съда относно механизма на плащане между ГФ, НААБЗ и Бюро Шмит. Освен това се счита, че по делото не се установява, че плащането на Гаранционния фонд към НББАЗ се отнася за щети, за които е отговорен ответникът. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и цялостно отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Гаранционен фонд, чрез юрк.

К. Я., е депозирал отговор, с който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

С обжалваното решение районният съд приема, че за основателността на иска е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ПТП, настъпило на територията на държава-членка на ЕС; делинквентът – водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; за управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“; причинна връзка между събитието и причинените вреди.

Посочено е, че по делото е представен двустранен констативен протокол за настъпило ПТП на територията на Германия, който е подписан от ответника, поради което в него се съдържа признаване на неизгоден за него факт, а именно – отбелязано е, че именно той е виновен за случилото се ПТП. Посочено е още, че протоколът изхожда от ответника, носи неговия подпис и е отбелязано с тикче, че е поел вината.

Поради това възражението на особения му представител, че не е доказано противоправно поведение от страна на ответника е прието за неоснователно. Прието е, че обичайното местопребиваване на делинкветна е на територията на Република България поради наличие на данни за сключени през перода от 2011 г. до 2017 г. застраховки „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № **** с български застрахователи, като към момента на осъществяване на процесното ПТП (около 7:35 часа германско време на 19.12.2016 г.) ответникът не е имал сключена застраховка гражданска отговорност. За безспорно установени на база на доказателствения 2 материал по делото са приети обстоятелствата, че другото участвало в произшествието МПС е било увредено, както и че ищецът е заплатил сумата, необходима за репариране на вредите, на НББАЗ, което в качеството си национален орган е изплатило сумата на Бюро Шмит, действащо като посредник за заплащане на сумата към националния орган на Германия, който от своя страна е изплатил сумата към застрахователя на увреденото лице. Поради това е искът е приет за доказан по основание и по размер. За неоснователно е прието релевираното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

В исковата молба се сочи, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и гаранционните фондове от 29.04.2002 г., ищецът е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Федерална република Германия обезщетение за увредените при ПТП, настъпило на 19.12.2016 г. във Федерална република Германия, л. а. „Хюндай“, рег. № NA1981 и л. а. „Опел Астра“, рег. № ****. Поддържа се, че виновен за настъпване на произшествието е бил ответникът, който про управление на л. а. „Сааб 95“, рег. № ****, поради несъобразена с пътните условия скорост удря спиращия с оглед на трафика л. а. „Хюндай“, рег. № ****, който вследствие на удара отскача и удря л. а. „Опел Астра“, рег. № ****.

Поддържа, че ответникът е управлявал автомобила без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като във връзка с ПТП са настъпили щети на двата пострадали автомобила на обща стойност 20 539,04 лв. и в този размер е възстановил изплатеното от НББАЗ застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. С регресна покана бил търсен ответникът да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но доброволно плащане не било извършено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска. Счита за недоказани твърденията, че Гаранционният фонд е извършил плащане към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Поддържа, че липсват доказателства за наличие на предпоставки за ангажиране на гражданската му отговорност за процесното ПТП. Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да му е надлежно връчена регресна покана.

Като доказателство по делото е прието копие, придружено с превод на български език, на документ на Полицейска инспекция Нюрнберг-Вест от 19.12.2016 г., изготвен от старши полицейски служител М.. Същият е озаглавен „Размяна на лични данни при ПТП“. В документа изрично е посочено, че посочените в него лица (И. Ф. – собственик на л. а. „Сааб“ рег. № ****, и Кара Мелх – водач на л. а. „Хюндай“, 3 рег. № ****) са участвали в ПТП на Зюдвесттангентте 2,0 в 07:35 часа, за което не е съставен полицейски протокол, поради което не е възможно да се направи преглед на преписката и справка за фактическите обстоятелства. В документа е налице отметка по отношение на водача И. Ф. за отправено предупреждение. В графа „друго“ е посочен и л. а. „Опел Астра“, рег. № ****. В документа липсват подписи на посочените лица, както и изявления относно наличие на вина.

От представена справка от Информационен център към Гаранционен фонд за подадени данни от застрахователните компании за сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установява, че л. а. с рег. № **** е бил застрахован на 14.07.2015 г. съгласно полица № BG/02/115001846562 за периода от 16:48 часа на 14.07.2015 г. до 23:59 на 13.07.2016 г. От справката се установява още, че на 19.12.2016 г., в 14:01 часа, е сключена застрахователна полица № BG/Q0/116003222052, с период на покритие от 15:01 часа на 19.12.2016 г. до 23:59 на 18.12.2017 г.

Като доказателство е приет и формуляр от „Бюро Шмиц ГмбХ“ - международно бюро за уреждане на щети, до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи в Република България във връзка с уреждане на претенция по щета с референтни номера № GF-17-055-DBG и BG-18784-17. Приобщени са още фактури, издадени от „Бюро Шмиц ГмбХ“ на НББАЗ, фактури, издадени във връзка със застрахователните преписки във Федерална република Германия, както и кореспонденция между „Бюро Шмиц ГмбХ“ и НББАЗ, както и с Д.М. – собственик на л. а. „Хюндай“, рег. № ****.

Като доказателства по делото са представени три броя претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на „Бюро Шмиц“ (оторизирано от Националното бюро на Германия да обработи случая) по щета с референтни номера № GF-17-055-DBG и BG-18784-17 за изплатени обезщетения за имуществени вреди, причинени от незастраховано МПС с рег. № **** за сумите: 2784,71 евро (формирана като 2359,92 евро обезщетение и 424,79 евро за такса за обработка на щета GF-17-055-D , за която е издадена фактура № 3000007222/07.04.2017 г.), 799,94 евро (формирана като 677,91 евро обезщетение и 122,03 евро за такса за огработка на щета GF-17-055-D, за която е издадена фактура № **********/31.05.2017 г.), 6916,79 евро (формирана като 5861,45 евро обезщетение и 1055,34 евро за такса за огработка на щета GF-17-055-D, за която е издадена фактура № 3000008512/30.03.2018 г.).

Приобщени към доказателствения материал са и платежни нареждания и извлечения от електронно банкиране за заплатени от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към „Бюро Шмиц ГмбХ“, за сумите:

14 386,94 евро, заплатена на 06.04.2017 г., 6874,03 евро, заплатена на 30.05.2017 г., и 24 646,93 евро, заплатена на 30.03.2018 г.

4

Представени са три доклада на Гаранционен фонд по щета за имуществени вреди по щета GF-17-055-D по претенции на НББАЗ, както следва: доклад № 120268/03.05.2017 г. за възстановяване на имуществени вреди в размер на 2784,71 евро (5446,42 лв.), доклад № 120268/03.05.2017 г. за възстановяване на имуществени вреди в размер на 799,94 евро (1564,55 лв.) и доклад № 120268/03.05.2017 г. за възстановяване на имуществени вреди в размер на 6916,79 евро (13 528,07 лв.), както и три броя платежни нареждания за заплащане от Гаранционния фонд в полза на НББАЗ на посочените левови равностойности на сумите по претенциите, съответно на 15.05.2017 г. – 5446,42 лв., на 04.07.2017 г. – 1564,55 лв., на 27.04.2018 г. – 13 528,07 лв.

Като доказателство по делото е прието копие от експертна оценка, изготвена от „Обстой & Лайкам ГмбХ“ – бюро вещи лица, оценители на МПС, за щети по л. а.

„Опел Астра“, рег. № N-DM 1092, вследствие на ПТП от 19.12.2016 г., според което стойността на ремонтните разходи с ДДС възлиза на 2149,24 евро с ДДС. В обхвата на щетата влиза дясната част на задна броня на автомобила, като за отстраняване на вредите са били необходими замяна на задна броня и пребоядисване.

Представено е копие от фактура № 58481/21.12.2016 г., издадена от „Обстой & Лайкам ГмбХ“ – бюро вещи лица, оценители на МПС, за сумата от 528,84 евро с ДДС – хонорар за съставяне на експертна оценка.

Представена е регресна претенция от застрахователна компания „Конкордия“ до „Бюро Шмиц ГмбХ“ за сумата от 5928,71 евро във връзка с ПТП от 19.12.2016 г., причинено от автомобил с рег. № ****, който е блъснал застрахования при „Конкордия“ л. а. № **** и го е тласнал в спрелия пред него автомобил.