Решение № 1832 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330113847 по описа за 2023 година

Гаранционен фонд е предявил против М. О. Ю. осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а.“ за заплащане на сумата от 3001.03 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Г. обезщетение вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** в Г., при което ответникът е управлявал лек автомобил *** с рег.

№***, без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на *** ответникът е причинил виновно ПТП при управление на лек автомобил *** с рег. № ***, във ***, гр. Г., ул. Е., с несъобразена за пътните условия скорост, обикаляйки няколко пъти карето между ул. *** / ***/ ***, не успява да вземе ляв завой към ул. *** и се блъска в бордюра на тротоара, след което отново по същата улица се блъска странично в идващия срещу него лек автомобил *** с рег.

№ ***. Непосредствено след това реализира друго ПТП с лек автомобил *** от № *** и напуска местопроизшествието. Към датата и часа на ПТП лекият автомобил *** с рег. № *** бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

На основание чл..559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., във връзка с предявената на 16.10.2018 г. претенция от НББАЗ по щета № ***, ищецът е възстановил на НББАЗ сумата от 3001.03 лева, обезщетение за имуществени вреди, като парична равностойност на 1534.40 евро по курса на деня, от които 1150 евро обезщетение, 361.40 евро обработка по фактура № 3000009168 от 21.09.2018 год. и 23 евро банкова такса.

1

До ответника били отправени покани за заплащане на посочената сума, но плащане не последвало. Поради това ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, със становище за недопустимост на предявения иск, тъй като бил заведен срещу ненадлежна страна, а именно ответникът, тъй като от приложените документи от ищеца не се установявало ответникът да е участвал в процесните ПТП. Изразява становище и за неоснователност на иска. Излага твърдения, че в исковата молба не се съдържали данни какви точни щети били причинени от двете ПТП и как е формиран размерът на изплатените обезщетения. От представените доказателства не можело да се докаже плащане по тези щети, нито начинът по който са изчислени. Сочи, че от представения по делото доклад за щети ставало ясно, че не ответникът, а трето лице – Е. М., е виновният за двете ПТП водач.

Твърди, че от документите, приложени като основание за извършено плащане към НББАЗ не се установява авторството на ответника, като причинител на щетите, както и е налице разминаване между сумите, посочени в документите. Оспорва, че обичайното местодомуване на процесния лек автомобил *** е Б., тъй като на уведомлението за ПТП била посочено, че автомобилът е собственост на Е. Я., живущ в Р.. В уведомлението за ПТП било посочено едновременно, че причинителят на ПТП бил избягал, а после се споменавало някакво лице с инициали „М“. В уведомлението липсвал подпис, включително на ответника. Сочи, че от представените доказателства не станало ясно срещу кого се е водило наказателното производство в съда в Г., нито как е приключило. По делото липсвали доказателства за надлежно връчена регресна покана до ответника. Сочи, че в нея претендираната като дължима сума била различна от претендираната в настоящото производство. Оспорва истинността на представените документи н т.1, т.2, т.3 от исковата молба. Счита предявения иск за недоказан. Иска се предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7, вр. чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение (по смисъла на §1, т. 37 от ДР на КЗ, предишна т. 36 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.), ПТП да е виновно причинено от водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б. и за което няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; причинна връзка между настъпилото събитие и причинените вреди; изплащане на обезщетение за настъпилите имуществени вреди, както и на твърдените разходи от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и възстановяването на същите от страна на Гаранционен фонд. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, включително да установи, че е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

2

От приобщеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л.123/ се установява, че имената М. О. Ю. и Е. О. М. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.

От приетото по делото в превод от немски на български език Уведомление за ПТП със сл. № ***, издадено от Полицейско управление Г. /л. 28-36/ се установява, че на *** в *** часа е реализирано ПТП. В уведомлението е отразено, че до ПТП се е стигнало след като участник 01 /Е. М. с лек автомобил *** с рег. № ***/ е ударил насрещно движещия се автомобил на участник 02 /Б. Й. с лек автомобил *** с рег. № ***/, след което е бил ударен и паркирания автомобил на участник 03 /М. П. с лек автомобил *** с рег. № ***/ Посочено е, че в случая няма ранени лица, но са причинени материални щети по автомобилите. Посочено е, че по лекия автомобил на участник 01 има драскотини по боята, по лекия автомобил на участник 02 има повреди по калник и лява страна отзад вдясно, поради страничен сблъсък с лекия автомобил на участник 01, а на лекия автомобил на участник 03 са повредени двете врати от страната на водача и задната броня. Посочено е, че участник 01 е без свидетелство за управление на МПС, непълнолетен е и е избягал от местопроизшествието, няма ранени лица. В протокола е отразено, че същият е съставен и подписан от *** Х.. Към уведомлението е приложена и скица на настъпилото ПТП. Предвид гореописаното се налага разбирането, че протоколът за ПТП е съставен от компетентен държавен полицейски орган и по предвидения за това ред ( видно от отразяванията в него ), като същият има обвързваща доказателствена сила за отразените в него факти, част от които са възприети непосредствено от издателя на документа, а други посредством разпитите на установените свидетели и участници в ПТП, а именно- за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства и претърпените вреди. Предвид изложеното, съдът счита, че автомобилът, управляван от ответника, е идентифициран и установен по безспорен и категоричен начин при извършената полицейска проверка и съставения протокол, който съдържа възприетата от длъжностното лице фактическа обстановка, положението на трите превозни средства – участници в него, в това число и на управлявания от ответника (обозначен като участник 01) лек автомобил, както и видимите щети. В протокола за ПТП са посочени собственото и фамилното име на ответника, както и датата на раждане на същия, които съвпадат с данните на ответника по делото (удостоверение на идентичност на имена). Уведомлението за ПТП с материални щети кореспондира и с уведомление за ПТП сл. № *** /л.52,53/. Подкрепя се и от постановеното срещу ответника и влязло в сила на 02.10.2018 год. решение на Районен съд Г. /л.443,444/, видно от което на ответника е наложено наказание за това, че умишлено е управлявал МПС без свидетелство за управление и неразрешено е напуснал мястото на местопроизшествието.

С оглед изложеното, съдът приема за установен факта, че на дата *** в гр. Г., Г., е реализирано ПТП, с участието на ответника по делото, поради което оспорването в отговора на исковата молба в тази връзка се явява неоснователно.

Досежно направеното оспорване на обсъденото уведомление за ПТП с материални щети, от една страна същото е подписано, а от друга, съдът намира, че ръкописните дописвания не опорочават документа и не водят до неговата нищожност.

Същите са неотносими към фактическата обстановка, свързана с настъпилото ПТП и причинени щети като вид.

По делото е прието заключението по изготвената автотехническа експертиза /л.

409-419/ от вещо лице С. М.. След запознаване с материалите по делото експертът е 3 посочил, че при механизма на произшествието, за който има данни по делото, а именно- страничен удар на л.а. „*** “ и ***, поради движение с несъобразена скорост на л.а. *** и неосигуряване на необходимата странична дистанция, и последващ удар на ***, е възможно от техническа гледна точка да бъдат повредени частите и детайлите по МПС за които е изплатено обезщетение. Отразено е, че вследствие на настъпилото ПТП щетите по л.а. *** са заден ляв панел и облицовка зад броня и са на стойност 1070.45 евро, а по л.а. *** – предна и задна лява врата и облицовка зад броня – на стойност 1140.99 евро.

Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза, като обективно и компетентно изготвено.

Във връзка с възражението на ответника, че няма данни за обичайното пребиваване на процесния автомобил, следва да се посочи, че в чл. 1, пар. 4, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО е дадено определение за „територия, на която обичайно се намира превозното средство“, а именно- територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или временен. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 482, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането. Управляваният от ответника лек автомобил марка и модел „***“ е с поставен именно български регистрационен номер -***.

По делото е приобщена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л. 12/. Видно от която към датата на процесното ПТП – ***, за лек автомобил с рег. № *** не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За пълнота следва да се посочи, че с оглед специфичната социална функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чието предназначение е да осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица, претърпели вреди от виновното и противоправно поведение на застрахования водач, то данните от Информационния център на Гаранционен фонд имат официално оповестително действие и до доказване на противното, издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /в тази връзка – Решение № 161/ 13.11.2012 г., по т. д. № 607/ 2011 г., по описа на ВКС, ІІ- ро т.о./. По делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи съществуването на такава в процесния период, като е нужно да се посочи, че насрещното доказване на това обстоятелство следва да се осъществи от ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че се установи факта на настъпване на пътнотранспортно произшествие на дата *** на територията на Г., която е държава членка на ЕС. Предвид това, приложение намира разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г., според която, ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват преките последици от този факт. Установи се, че ответникът е участник в произшествието, като е управлявал моторно превозно средство с българска регистрация, следователно същото обичайно се намира на територията на Република Б.. Установи се и че ответникът, управлявайки МПС без свидетелство за правоуправление е станал причина за процесното ПТП, което е видно и от отразеното в приетия по настоящото 4 производство препис от Решение от Районен съд Г., влязло в сила на 02.10.2018 год.