Решение № 472 от 22.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. В., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320102762 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Ф., ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 против С. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. Н., обл. В., ул. „Т.И П.“ № 23 с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 13.02.2019 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 19120081/13.02.2019 г. Г.Ф. е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни ЗастраховатЕ. в качеството му на компенсационен орган сумата от 19 652.82 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 10 048.33 евро. На основание чл. 559 ал. 1 т. 1 и ал.

2 от КЗ на посочените дати Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът С. П. И., който на 22.09.2018 г. в Германия при управление на л.а. "Р.Л." с per.№ BH****AB се е движил успоредно до л.а. „А. А6" с peг. № ******, след което е решил да го изпревари и да мине пред него, но го ударил в предната лява част.

Г.Ф., на основание чл. 561 от КЗ, е възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение.

1

Сочи се, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

Сочи се, че в нарушение на чл. чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Твърди се, че ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното от Г.Ф. обезщетение, но до момента на депозиране на исковата молба лицето не е погасило задълженията си.

Сочи се, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г., какъвто е процесният случай, приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл. 31 и чл. 32 от Регламента във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл.

288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът има общо приложение, задължителен е в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-членки.

Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 г. приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В случая приложимото материално право е правото на Германия, доколкото непосредственото увреждане е настъпило на територията на Германия.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на Г.Ф. срещу С. П. И. в размер на 19652.82 лева (деветнадесет хиляди шестстотин петдесет и два лева и 82 ст.), представляващо изплатеното от Г.Ф. по щета № 19120081/13.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените разноски по исковото и по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител.

Исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи се, че липсва опис на щетата към момента на ПТП. Твърди се, че липсват доказателства за виновно поведение на ответника, липсват доказателства същият да е участвал в процесното ПТП, липсва причинно - следствена връзка. Твърди се, че липсва документ, издаден от сервиз, от който да е видно, че на пострадалото МПС при приемане в сервиза е направен оглед от компетентно лице, преглед и съответно опис на нанесената щета. Също така 2 липсва документ, който да удостоверява, че ползваният сервиз е лицензиран такъв за извършване на този вид услуги. Липсват доказателства има ли причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпяната и претендирана щета.

Твърди се, че размерът на претендираната щета е завишен драстично.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 556/2024 г. по описа на Районен съд - В., по което на 05.03.2024 г. срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292/05.03.2024 г. за следните суми: 19652.82 лева – главница по регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.03.2024 г. до изплащане на задължението, както и държавна такса в размер на 393.05 лева.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в едномесечния срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което се явява допустим.

От представеното по делото Съобщение за ПТП от 20.09.2018 г.

(протокол за ПТП), издадено от полицейска служба на гр. Арнщат – Лименау – ФР Германия и останалите писмени доказателства /стр. 125 – 195 от делото/ (в заверени преписи на немски език и превод на български език), както и от представеното Решение на Районен съд – Арнщат по номер на досие 1С165/20 се установява, че произшествието е настъпило на 22.09.2018 г. в 09.56 ч. на площад Рийд в гр. Арнщат. Участници в него са лек автомобил „Р.Л.“ с рег. № ВН **** АВ, собственост и управляван от С. И. и лек автомобил „А. А6“ с немски рег. № IK-CR886, собственост и управляван от Кристиян Рихтер.

От представените писмени доказателства в заверени преписи на немски език и превод на български език /стр. 125 – 195 от делото/, както и от назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило по следния начин: Лекият автомобил „А. А6“ е бил спрян на площад Рийд в гр. Арнщат. Водачът е бил в автомобила и е чакал съпругата си. По същото време от паркинга в десния край на площада, от реда на обособен автомобилен паркинг, който е разположен перпендикулярно на спрения лек автомобил „А. А6“, лекият автомобил „Р.Л.“ се е включил в движението в посока – завиване на дясно. При страничното преминаване покрай спрЕ.я немски автомобил водачът на лекия автомобил „Р.Л.“ не е преценил добре страничната дистанция и с предната лява част на автомобила 3 си е ударил лекия автомобил „А. А6“ в областта на предната му дясна врата, след което е спрял, включил на задна предавка и със задната си лява част е ударил наново спрЕ.я лек автомобил „А. А6“, този път в задната дясна врата и заден десен калник. От удара лекият автомобил „А. А6“ е получил драскотини и вдлъбнатини по двете десни врати, а лекият автомобил „Р.Л.“ – деформиран преден ляв калник и предна броня, теч на охлаждаща течност. Водачът на немския автомобил „А. А6“ незабавно уведомил полицията, които са съставили протокол за ПТП, където като виновник за настъпилото събитие е посочен водачът на българския автомобил С. И.. Има и свидетел – очевидец на инцидента.

При извършения полеви оглед, компетентните немски власти са констатирали, че нанесените щети по лекия автомобил „А. А6“ са за около 4000 евро, а по лекия автомобил „Р.Л.“ около 2000 евро. Освен това се е оказало, че лекият автомобил „Р.Л.“ с български регистрационен № ВН **** АВ е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Обичайната практика в такива случаи е водачът без задължителната застраховка ГО да покрие виновно причинените от него щети по другия автомобил.

Водачът С. И. отказал да признае вината си, като твърдял, че не той, а другият автомобил го е ударил докато той го е заобикалял отпред.

Видно от представеното Решение на Районен съд – Арнщат по номер на досие 1С165/20 (в заверен препис на немски език и превод на български език), назначеното по делото вещо лице е опровергало версията на ответника И. като неправдоподобна и е потвърдило версията на водача на лекия автомобил „А.

А6“ и свидетеля-очевидец. РС – Арнщат е осъдил ответниците С. И. и Германско бюро Зелена Карта да заплатят солидарно на ищеца К.Р. 1568.65 евро плюс лихвите в размер на 5 процентни пункта над основния лихвен процент считано от 11.05.2019 г., както и допълнително 255.85 евро плюс лихвите в размер на 5 процентни пункта над основния лихвен процент, считано от 04.03.2021 г., както и направените съдебни и ликвидационни разходи. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза е посочило, че към датата на оценка 22.09.2018 г. лекият автомобил „А. А6“ с немски рег. № IKCR886 е струвал 94080 лева. Вещото лице е посочило, че описаните щети са същите, описани в Констативния протокол за ПТП. Техният характер и местоположение са характерни и типични за описания механизъм за протичане на произшествието и отговарят да са получени по начина описан в него. Липсата на други щети по лекия автомобил „А. А6“, както и тези нанесени на лекия автомобил, както и тяхната концентрация и разположение, показва, че те кореспондират и са в причинна връзка с настъпилото на 22.09.2018 г. ПТП между тях.

На основание на горното решение Националното бюро на Германските Автомобилни ЗастраховатЕ. „BUREAU SCHMITZ“, който орган е оторизиран да обработи случая е предявило претенция към Националното Бюро на 4

Българските автомобилни ЗастраховатЕ. /НББАЗ/ за изплатените имуществени вреди, външни разходи и такса за обработка вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер ВН **** АВ. След одобрение от УС на НББАЗ е възстановен разхода на немския застраховател.

Ищецът Г.Ф. съставил Доклад по щета за имуществени вреди № 19120081/13.02.2019 г., в който доклад на основание чл. 561, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и приложените писмени доказателства, следва да се възстанови на НББАЗ по щета № 19120081/13.02.2019 г. сумата за имуществени вреди от 834.47 лева.

Ищецът Г.Ф. съставил Доклад по щета за имуществени вреди № 19120081/13.02.2019 г., в който доклад на основание чл. 561, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и приложените писмени доказателства, следва да се възстанови на НББАЗ по щета № 19120081/13.02.2019 г. сумата за имуществени вреди от 18282.06 лева.

Ищецът Г.Ф. съставил Доклад по щета за имуществени вреди № 19120081/13.02.2019 г., в който доклад на основание чл. 561, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и приложените писмени доказателства, следва да се възстанови на НББАЗ по щета № 19120081/13.02.2019 г. сумата за разходи и такси от 536.29 лева.

С писмо изх. № 1-1066/03.10.2023 до Г.Ф., НББАЗ е предявило претенция за възстановяване на изплатени разходи от НББАЗ на „BUREAU SCHMITZ“ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация ВН **** АВ на територията на Германия, като на основание чл.

34, ал. 3 от ПУДГФ моли да бъде възстановена сумата от 415.17 евро, равностойността на 834.47 лева.