Към съдържанието
Правото

Чл. 392 Отговорност при многократно застраховане

Кодекс за застраховането (КЗ)

ДВ, бр. 102 от 2015 г. В сила

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

(1) Многократно застраховане възниква, когато един и същ интерес е застрахован срещу един и същ застрахователен риск при повече от един застраховател и сборът от отделните застрахователни суми надвишава размера на действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените вреди. В този случай всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди.

(2) В случаите на многократно застраховане при застраховки „Гражданска отговорност“ ползвателят на застрахователни услуги може да насочи претенцията си до размера на застрахователната сума срещу всеки един от застрахователите, а в отношенията между тях отговорността на всеки от застрахователите в обезщетяването на вредите от застрахователното събитие се определя в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди.

(3) В случаите на многократно застраховане всеки застраховател, пред който е предявена претенция, е длъжен да уведоми останалите застрахователи, които са му известни. Всеки застраховател, извършил плащане, е длъжен незабавно да информира останалите застрахователи за това.

(4) Ако към един от договорите по ал. 1 се прилага законодателство на друга държава, застрахователят, за чиято застраховка е приложимо това законодателство, може да предяви претенция към останалите застрахователи за възстановяване само когато по приложимото към него право той би имал задължение за възстановяване.

(5) Ако застрахованият е сключил договорите по ал. 1 с цел неоснователно обогатяване, сключените договори са нищожни. В този случай застрахователят има право на премията до момента, до който е научил за обстоятелствата, на които се основава нищожността на договора.

Съдебна практика по чл. 392

Цялата практика по чл. 392

Неофициален консолидиран текст. Автентичният текст е обнародваният в „Държавен вестник“.