Решение № 5517 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5517 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100500468 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27374/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, е отхвърлен предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София /ЕИК 121130788/ срещу ЗК „ЕВРОИНС“ АД- гр. София /ЕИК 121265113/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ за признаване за установено, че ЗК „Евроинс“ АД дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 1 543.69 лева- главница, представляваща регресно вземане за 1/2 от изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 3.02.2017 г. в гр. Вердол, ул.

„Фриденсщрасе“, Федерална република Германия, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.02.2021 г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6299/ 2021 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ответника ЗК “Евроинс“ АД сумата 100 лева- разноски по делото /за юрис-консултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗК „Евроинс“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Третото лице- помагач на ответника- Б. Д. В. не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неправилно определената от СРС правна квалификация на иска- чл.411, ал.1 КЗ, не води до недопустимост на решението, тъй като същото се основава на факти, които са правилно преценени от първоинстанционния съд, без да е допуснато от същия нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от ЗК „Лев Инс“ АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.499, ал.7 КЗ вр. чл.127, ал.2 ЗЗД като неоснователен- чл.272 ГПК.

За да бъде основателен предявен на посоченото материалноправно основание регресен иск, ищецът дължи да установи при условията на пълно главно доказване: наличието на застрахователни правоотношения по валидно сключени договори за застраховка „гражданска отговорност“ с предмет процесните товарен автомобил и ремарке; настъпването на пътно- транспортно произшествие в срока на застрахователното покритие, по което вследствие виновното противоправно поведение на водача на застрахования товарен автомобил са настъпили вреди, за които двамата застрахователи носят част от риска /в случая- по 1/2 част, според твърденията в исковата молба/; плащането на застрахователно обезщетение- в изпълнение на договорно задължение на ищеца, в полза на увреденото лице.

Освен това, предвид настъпването на застрахователното събитие /ПТП/ на територията на Федерална република Германия, за да възникне регресно вземане на застрахователя по риска "ГО" на влекача спрямо застрахователя на "ГО" за ремаркето, следва да са изпълнени и следните условия: 1/ приложимите към произшествието правила на деликтната отговорност да предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата между собственика /държателя, ползвателя/ на влекача и собственика /държателя/ на ремаркето в техните отношения; 2/ приложимото право към всеки от двата застрахователни договора за влекача и за ремаркето да предвижда възникване на задължение за покриване на вредите /съображение 55 от Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14/; и 3/ приложимото право към застрахователния договор за "ГО" на влекача да предвижда суброгация на този застраховател в правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на "ГО" за ремаркето /съображение 62 от цитираното решение на СЕС/.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че на 3.02.2017 г., около 12.52 ч., в гр. Вердол, Федерална Република Германия, на ул.

„Фриденсщрасе“ настъпило пътно- транспортно произшествие, при което при извършване на маневра завой надясно процесният товарен автомобил- влекач „ДАФ 2

ФТХФ 105.410“ с рег.№ ****, с прикрепено към него полуремарке с рег.№ ****, осъществил съприкосновение с електрически стълб от уличното осветление с № 365, който се намирал от лявата му страна, като съприкосновението настъпило в задната лява част на полуремаркето, вследствие на което стълбът бил вдлъбнат и леко изкривен, като на мястото била увредена и табелата, която била огъната и откъсната от стълба.

Установява се по делото и наличието на застрахователно право-отношение по задължителна застраховка "гражданска отговорност", по която към датата на ПТП3.02.2017 г., ищецът е покривал отговорността за вредите, причинени при управлението на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ ****. Относно наличието на застраховка „гражданска отговорност“ за тегленото от посочения влекач полуремарке с рег.№ ****, въз основа на справка в Информационния център към ГФ се установява, че същото е имало валидна застраховка „ГО“ за периода 23.11.2016 г.- 22.11.2017 г. при ответното застрахователно дружество ЗД „Евроинс“ АД. Според изричната разпоредба на чл.574, ал.12 КЗ, данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, поради което и този правнорелевантен факт се явява безспорно установен по делото.

Според фактическите твърдения на ищеца, застраховал гражданската отговорност на водача на процесния влекач, във връзка с процесната преписка по щета същият заплатил на увреденото лице сумата 1 515.28 евро /с левова равностойност 3 078.38 лв./, поради което претендира ответникът, застраховал гражданската отговорност на тегленото от влекача полуремарке, да бъде осъден да му заплати половината от тази сума, възлизаща на 1 543.69 лв.

Относно извършеното от застрахователя- ищец застрахователно плащане по делото са налице данни и доказателства, според които пострадалото лице- Градска управа на гр. Вердол действително е било обезщетено, като е използвана системата "Зелена карта" и следващото се обезщетение е изплатено от Немското бюро "Зелена карта", а ищецът ЗК "Лев Инс" АД е изплатил стойността на това обезщетение чрез българското Национално бюро „Зелена карта".

Съгласно немското право и по- конкретно според Закона за застрахователния договор на Германия /в сила от 2008 г./, чийто & 78 урежда отговорността при многократно застраховане на един и същи интерес /аналог на чл.392 КЗ/, застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето поемат отговорността за обезщетяване на причинените от виновното поведение на водача на влекача щети, като спрямо увреденото лице застрахователите отговарят солидарно и до размера на застрахователната сума по всеки договор, а в отношенията между застрахователите отговорността се разделя според съотношението на застрахователните суми по всеки от застрахователните договори.

В случая основният спорен по делото въпрос е свързан с приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на товарния автомобил и на полу-ремаркето за вредите, настъпили в друга държава- членка на ЕС, при управление на товарния автомобил, теглещ полуремаркето.

Отговор на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно 3 средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл.7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл.4 и сл. от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване вредите на пострадалото лице.

В т.54 от цитираното решение е изрично посочено, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав и кръгът лица, отговорни за обезщетяване на вредата, се определят според приложимото право по чл.4 и сл. от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т.61 и 62 на решението е посочено, че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", и на второ място следва да се определи, в съответствие с чл.7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите- ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

От изложеното следва, че чл.7 от Регламент "Рим І" /относно приложимото право към договорни задължения/ се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл.4 и сл. от Регламент "Рим ІІ" /относно приложимото право към извъндоговорни задължения/, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв- приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл.7 от Регламент "Рим І".

Доколкото в случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл.7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно Кодексът за застраховането на Р България регламентира както задължението за сключване на застраховките /чл.483 КЗ/, така и обемът на застрахователното покритие по тях /в т.ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремаркечл.479 КЗ/.