Решение № 277 от 21.07.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Нови пазар, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20263620101305 по описа за 2026 година

Производство по чл. 235 ГПК, за постановяване на решение по делото.

Предявени са искове с правно основание – чл. 415 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ за установяване съществуването на вземанията по издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на РС ***

Искът е предявен от „Б.И.Г.“ ЗЕАД, със седалище и адрес: гр. С., бул. „***, срещу „Ш.т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. **, представлявано от ***.

Предявени са два иска при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва:

1/ иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 359,40 евро, с левова равностойност 702,93 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

2/ иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 82,67 EUR (осемдесет и две евро и шестдесет и седем евроцента), с левова равностойност 161,69 лева представляваща лихва върху претендираната главница за забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г.

По делото са платени дължимите ДТ изцяло в размер на 40,28 €.

Ищецът твърди, че на 02.12.2022г. на територията на Ф. е настъпило ПТП, с участието на застраховано в "А. Ф." МПС с рег. № ***. На 11.10.2023 „Ш.т." ЕООД чрез „***" е предявил към ЗАД „***", чрез „***" претенция за възстаноновяване на причинените имуществени 1 вреди и е образувана щета № ***.

В ЗАД *** била регистрирана щета под номер ***.

На 15.03.2024 "***" е изплатило застрахователно обезщетение по сметката на „Ш.т." и случаят е бил приключен. Отделно от това за същото събитие пред **** ЕАД е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско стандарт съгласно Полица № ***, със срок на действие от 30.05.22 г. до 29.05.2023 г.

По претенцията за щетите нанесени на МПС марка ***, ДК № ***, собственост на „Ш.т." ЕООД при ПТП от 02.12.2022 г. в **** ЕАД е образувана щета ****, по която на 19.06.24 г. е преведена сумата от 702,93 лева на „Ш.т." ЕООД за щетите по увредения автомобил.

Ищецът твърди, че за ликвидация на щетата в ЗЕАД “****” са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

Предявявайки претенция от **** ЕАД - застрахователя по застраховка Каско към ЗАД ***, застрахователя по застраховка гражданска отговорност на виновния водач, се установило, че длъжникът е получил сумата от 702,93 лева на отпаднало основание, тъй като по - рано е бил обезщетен за претърпените вреди.

На 30.10.2024 г. на ответника била връчена покана за доброволно плащане с изх. № *** Ищецът твърди, че ответникът не е платил посочените в поканата суми.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ЗЕАД „****“ на вземане за сумата от 359,40 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 82,67 евро, представляващи лихва за забава за периода от 19.06.2024 до 31.03.2026 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски, вкл. и тези по заповедното производство.

Ищецът е посочил в уточняващата молба от 15.06.2026 г., че оттегля претенцията по отношение на сумите, които се дължат на ищеца на друго основание, а именно за сумата от 25 лева /12,78 евро/ - стойността на сторените от ищеца ликвидационни разноски и за сумата от 17,78 лева /9,09 евро/ изчислената лихва за забава върху тази сума.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, който заявява, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна.

Не оспорва, че на 02.12.2022г. на територията на Ф. е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на МПС, собственост на „Ш.т." ЕООД. Сочи, че вредите, които са му били причинени били в размер на 2 758,61 лв.

Ответникът не отрича, че по образуваната щета са извършени две отделни застрахователни плащания по различни правоотношения. От ЗАД „***“ АД са му били изплатени 1 535,88 лв. и от ЗЕАД „****“ са му били изплатени 702,93 лв. по имуществена застраховка Каско.

2

Общо получените пари били 2 238,81 лв.

Ответникът сочи, че получените парични средства представляват обезщетение по два различни застрахователни източници. Сочи, че плащането получено от ЗАД „***“ АД е по експертна оценка на международен механизъм за уреждане на щети по застраховка „Гражданска отговорност“, без да е налице окончателно и пълно споразумение за погасяване на всички претенции, произтичащи от събитието.

Ответникът твърди, че не е получил недължима имуществена облага, поради което не дължи връщане на претендираните от ищеца суми.

Оспорва изцяло предявените искове и основанията, на които се основават.

Предвид на изложеното, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Ищецът ЗЕАД „****“ е предявил срещу ответника искане за издаване на заповед за изпълнение, за което е било образувано ч.гр.д. № *** г. на РС *** По делото е била издадена Заповед за изпълнение, Рег.№ *** / 02.04.2026, с която Длъжникът Ш.т. ЕООД ЕИК: ***, е осъден да заплати на кредитора ЗЕАД “****” ЕИК: ****, сумите: 372,18 EUR представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 91,76 EUR, представляваща лихва – забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 205,00 EUR, държавна такса в размер на: 10,86 EUR.

Срещу заповедта длъжникът и настоящ ответник е подал възражение.

Ищецът е предявил настоящите установителни искове срещу ответника за установяване на съществуването на вземанията по издадената в негова полза заповед за изпълнение.

По делото е прието за безспорно установено, следното:

На 02.12.2022 г. на територията на Ф., на Път *** е настъпило ПТП за което е съставен двустранен протокол, л. 12 от делото. Съгласно него, в ПТП – то са участвали следните лица и МПС-та:

Превозно средство А: л.а Пежо *** с рег. № ***, управляван от водач *** е било застраховао при „***“ Ф..

Превозно средство В е т.а „***“ с ДК № ***, управляван от ***, застрахован в „***“, полица № *****, валидна от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г.

Съгласно приложеното копие на застрахователна полица „Каско стандарт“, л. 5, към „****“ №****, валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г.

Според приетия по делото Протокол за ПТП, вина за настъпването му има лекия автомобил, който при смяна на лентата за движение, удря влекача в лявата му страна. Видимите щети се изразяват в следното: предна броня, ляв спойлер, лява врата, лява степенка, ляв фар за мъгла.

3

На 11.10.2023 г. ответникът е предявил към застрахователя на виновния участник в ПТП-то, ЗАД „***“ чрез агент „***“, претенция за обезщетение по Гражданска отговорност на виновното МПС щета и такава е била регистрирана под № ***, въз основа на която и на 15.03.2024 г. е изплатено обезщетение в размер на 1535,88 лв., съгласно платежно на л. 25 от делото.

Освен посоченото обезщетение, ответникът е предявил претенция за обезщетение за щета и към застрахователя „****“, при когото е застрахован по застраховка „Каско стандарт“.

Заявлението е на л. 10 от делото. Направен е опис на щетата, л. 14-15, и след изготвен доклад по щета № *** (л. 16) на 19.06.2024 г. е изплатено обезщетение в размер на 702,93 лв., л. 17.

На 16.07.2024 г. е отправена от ЗАД „****“ до ЗАД „***“, покана по регресна претенция за щета № *** за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в размер на 702,93 лв., л.23.

На 02.08.2024 г. ЗАД „***“ е отговорил на ЗАД „****“, че няма основание за уважаване на регресната претенция, поради това, че на 15.03.2024 г. *** е изплатил застрахователно обезщетение по сметка а „Ш.т.“ и случаят е приключен.

На 23.10.2024 г. ищецът ЗАД „***“ е отправил до ответника покана за доброволно плащане на недължимо платеното от него обезщетение в размер на 702,93 лв. на основание чл. 55 ЗЗД.

Поканата е получена от ответника на 30.10.2024 г.

На 31.10.2024 г., от името на представителя на ответника, *** е изпратен до ищеца отговор, че вредата, която е била причинена е в размер на 2 758,61 лв., и от *** е било изплатено частично обезщетение в размер на 1535,88 лв. и след това дружеството му било на загуба с 1222,73 лв. След изплащането на обезщетението от ищеца в размер на 702,93 лв., загубата останала в размер на 519,80 лв.

От правна страна съдът прие следното:

Касае се за два вида застраховки, сключени от ответника към двама различни застрахователя.

Първият вид застраховка е по застраховка Гражданска отговорност към „***“, полица № *****, валидна от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г. Вторият вид застраховка е застраховка „Каско стандарт“, сключена към ищеца по делото с полица №****, валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г.

Застраховката „гражданска отговорност" на автомобилистите е уредена в Глава четиридесет и седма на КЗ, чл. 477-505. Този вид застраховка е задължителна, съгласно чл. 461, т. 1 КЗ.

Сключената втора застраховка „Каско Стандарт“ към ищеца е с предмет имуществено застраховане и не е задължителна застраховка, по арг. На обратното от чл. 461 КЗ. Този вид застраховка е имуществена по смисъла на чл.399 и следв.КЗ.

Налице е различен предмет на застраховането в рамките на двете застрахователни полици, към две различни застрахователни дружества. В случая не е налице, т.н многократното 4 застраховане по смисъла на чл. 391 КЗ, доколкото предмета на застраховането е различен.

На следващо място, налице е изрична забрана съгл. чл. 484 КЗ, застраховател да сключва задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат. В настоящия случай, периодите на двете застраховки частично съвпадат, предвид на това, че застраховка „Каско стандарт“, към „****“ е валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г., а застраховката ГО към *** е за период от 3 месеца - от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г., попадащи в периода на първата застраховка. В случая обаче не е налице идентичен предмет на двете застраховки, поради което и не нарушен чл. 484 КЗ.

Касае се за два вида застраховки, първата е договорна и не е задължителна, докато втората е задължителна.

Макар и с различен характер, двете застраховки се и припокриват, доколкото и при задължителната застраховка ГО е налице покриване на имуществени вреди, причинени от и на физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание, съгл. чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

В този смисъл, застраховката ГО, се явява специална застраховка с предмет обезщетение за имуществени и неимуществени вреди спрямо общата имуществена застраховка Каско.