Решение № 4454 от 27.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509572 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 255 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 220262/4.07.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищеца Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, град София чрез пълномощника – адвокат Г. М. от САК срещу решение № 12060 от 19.06.2024 г. на СРС , 85-ти състав по гр.д.№ 5503/2024 г., в отхвърлителната част.

В жалбата е оспорен изводът в решението, че суброгацията на ищеца е до размера на участието му в носенето на риска поради неправилната преценка на съда за уговорено друго по смисъла на член 376,ал.6,изр.1 от КЗ, а именно уреденото в раздел VII,т.4 от ОУ по застраховка „Индустриален пожар : всички рискове и прекъсване на дейността“, касаещо хипотеза на многократно застраховане по член 392 от КЗ, а не съзастраховане по член 376 от КЗ. Отхвърлянето на иска по член 86,ал.1 от ЗЗД е неправилно също, тъй като отправянето на извънсъдебна регресна претенция към дата 6.04.2020 г. е несъмнено с оглед писмото на ответника от същата дата с отказ за плащане и предоставянето от ищеца с писмото от 14.07.2020 г. на всички необходими документи .

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, град София отговоря чрез пълномощника – юрисконсулт В.Б., че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че правото на получаване на цялото дължимо плащане по член 376,ал.6 от КЗ от водещия застраховател е установено в интерес на застрахования и не отменя ограничаването на отговорността на всеки от съзастрахователите до размера на уговореното им участие в покритието. Поддържа се,че плащането от всеки от тях на дължимото е основание реализиране на регресни вземания съгласно т.14 от сключения съзастрахователен договор. Макар неправилно в решението да е прието, че при плащане в пълен размер от водещ застраховател застрахователят по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ отговаря пред него за цялото изплатено застрахователно обезщетение , вместо до размера на дължимото от водещия застраховател и да са изложени мотиви до друг случай на разпределяне на отговорност между застрахователи – многократно застраховане - крайните изводи са правилни .

Обжалваното решение е произнесено по заявени с искова молба с вх.№ 28709/30.01.2024 г. ( по регистратурата на СРС) от Застрахователна компания „ УНИКА“ АД срещу „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД осъдителни искове по член 411 от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 412,ал.3 от КЗ за : сумата в размер на горницата над 232,20 лева до 774 лева – вземане за изплатено от ищеца на застрахованото общинско предприятие „ Столично предприятие за третиране на отпадъци“ по сключена със застрахователна полица № 18900СА002 от 19.06.2018 г. застраховка „ Индустриален пожар : всички рискове и прекъсване на дейността“ застрахователно обезщетение по щета № 18СА9000006 - повреждане на врата 11 на сграда (част от Завода за механично – биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво“ в село Яна, Столична община, местност „ Садината“ ) в пътнотранспортно произшествие, причинено на 24.04. 2019 г. по вина на водач на товарен автомобил „ ДАФ“, с рег. № ******** , застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника и сумата в размер на 255,06 лева - обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на законната лихва за тригодишен период преди подаване на исковата молба .

Ответникът „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД оспорил срочно исковете с 2 възражения, изводите по които се оспорват с въззивната жалба , че имуществената застраховка е сключена при условията на съзастраховане, ищецът е водещ застраховател и неговата суброгация срещу ответника е до размера на дължимото и платено от него обезщетение съобразно участието му в носенето на риска – 30 % ; ответникът не е изпаднал в забава, защото към дата 6.04.2020 г. ищецът не е представил счетоводна справка за заприхождаване на увреденото имущество и след като ответникът я поискал в същия ден с оглед определяне на размера на обезщетението и тя не е представена до подаване на отговора на исковата молба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните устно и писмено чрез пълномощниците им в о.с.з. становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

Имуществената застраховка от 19.06.2018 г. , на която ищецът основава претендираните вземания, е сключена от него като водещ застраховател и от името на още четирима застрахователи при предварително (на 7.04.2017 г.) подписан помежду им съзастрахователен договор с предмет – уреждане на отношенията им по договор за изпълнение на обществена поръчка „ Предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на общинско предприятие „ Столично предприятие за третиране на отпадъци“ за срок от 36 месеца относно посоченото застраховано имущество и посочените рискове съобразно приложимите ОУ, в т.ч. „Индустриален пожар : всички рискове и прекъсване на дейността“. Посочено е съотношението, в което застрахователите поемат отговорността по съответния застрахователен договор от обхвата на съзастрахователния договор. Делът на ищеца е 30 % .

Следователно застрахователният договор е един, но е сключен с няколко застрахователи при условията на член 376,ал.1 от КЗ, както съвпадащо поддържат страните по делото . Приложими към договора за имуществена застраховка са, също няма спор между страните, представените ( на л. 102 – л.

126 ) ОУ на Застрахователна компания „ УНИКА“ АД на застраховка „Индустриален пожар : всички рискове и прекъсване на дейността“ , влезли в сила на 15.09.2016 г. Но правилото на т.4 от раздел VII от ОУ, озаглавено „Други застраховки“ , на което се е позовал СРС, урежда различен от 3 настоящия случай - на сключени за един и същ застрахователен интерес два или повече застрахователни договора при еднакви или аналогични рискове .

Предвиденото в него ограничаване на отговорността на застрахователя според съотношението между застрахователната сума по сключения с него договор и общата застрахователна сума по всички договори, възпроизвежда законовата разпоредба на член 392,ал.1 от КЗ относно многократното застраховане .

Съгласно правната уредба в КЗ водещият застраховател сключва застрахователния договор от свое име и от името и за сметка на останалитечлен 376,ал.1 от КЗ ; ако не е уговорено друго осъществява отношенията със застрахования – член 376,ал.5 от КЗ и правоимащият по застраховката има право да получи от него цялото дължимо плащане – член 376,ал.6 от КЗ . Във вътрешните отношения застрахователите дължат такива части от обезщетението, в каквото съотношение са поели да отговарят – член 376,ал.6,изр. последно от КЗ. Следователно при извършено плащане на застрахователното обезщетение в пълен размер от водещия застраховател по имуществената застраховка суброгацията му по член 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката

„ Гражданска отговорност “ на автомобилистите на делинквента е до размера на частта от обезщетението, която се припада на него съобразно разпределението на отговорността, посочено в съзастрахователния договор – член 377,ал.2,т.2 от КЗ. Онова, което е платил над частта си, той може да търси от останалите съзастрахователи , но не от застрахователя по „ Гражданската отговорност“. По делото са събрани доказателства от експертиза , че двама от съзастрахователите са възстановили дължимите от тях във вътрешните отношения части от заплатеното от ищеца обезщетение за щетата от 744 лева. Като установил, че вземането по член 411 от КЗ на ищеца се равнява на 223,20 лева ( 30 % х 744 лева ) и отхвърлил иска за горницата ,макар по съображения, които въззивният съд не споделя, СРС е постановил законосъобразен резултат. Обжалваното решение относно иска за главницата следва да се потвърди.

С оглед доказаната кореспонденция между страните, е несъмнено, че към 6.04.2020 г. ищецът е предявил претенцията си по член 412,ал.1 от КЗ срещу ответника и той я завел при себе си съгласно изходящото от него писмо от същата дата ( на л.42 от делото на СРС) . Не имало основание да изисква , 4 както правилно е приел СРС, доказателства за заприхождаването на повредената в ПТП врата – като пречка за теченето на 30 –дневния срок по член 412,ал.3 от КЗ, тъй като тя е част от застрахованите активи, описани по т.1 от застрахователната полица. А видно от отговора на исковата молба ответникът е оспорил поставянето му в забава само с оглед отсъствието на такава справка. Следователно този срок е изтекъл най – късно на 21.06.2020 г. при условията на член 4,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците . Ищецът претендира обезщетение за забава от по – късна дата – за предхождащия подаването на исковата молба на 30.01.2024 г. тригодишен период ( 30.01. 2021 г. – 30.01.2024 г. ), както изрично е посочено във въззивната жалба. Определени от съда съгласно член 162 от ГПК, законните лихви върху главницата от 223,20 лева за този период се равняват на 73,81 лева, равностойни на 37,74 евро. Това налага частична отмяна, уважаване на иска за лихва до този размер и частично потвърждаване в останалата отхвърлителна част по същия иск.

С оглед променения изход от спора въззивникът – ищец - има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на разноски за първонистанционното производство от още 30,99 евро, а ответникът на разноски по член 78,ал.3 и ал.8 от ГПК до размера от 244,55 лева , равностойни на 125,03 евро, вместо присъдените 269,50 лева . За въззивното производство въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева или 480 лева с ДДС, равно на възнаграждението по член 7,ал.2,т.1 от НВАР и неподлежащо на намаляване като съответно на сложността на делото пред СГС и извършената от адвоката работа – изготвяне на жалба и писмено становище и за държавна такса – 50 лева и от тях се дължи част по съразмерност при обжалваем интерес от 895,86 лева, равняваща се на 24,82 евро, ответникът има право на разноски по член 78,ал.8 от ГПК – част от възнаграждението, изчислено според член 25,ал.1 от НЗПрП от 102,26 евро, по съразмерност също – 92,89 евро.

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ решение № 12060 от 19.06.2024 г. на СРС , 85-ти състав по гр.д.№ 5503/2024 г. в частта, с която е отхвърлен искът по член 86,ал.1 от ЗЗД на Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, град София срещу „ ЗАД

АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, град София за обезщетение за забава до размера от 37,74 евро (73,81 лева) в размер на законната лихва при плащане на вземането по член 411,ал.1 от КЗ , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, град София да заплати на Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, град София обезщетение за забава на основание член 86,ал.1 от ЗЗД в размер на 37,74 евро за невъзстановено заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 114,12 евро ( 223,20 лева) по сключена със застрахователна полица № 18900СА002 от 19.06.2018 г. имуществена застраховка „ Индустриален пожар : всички рискове и прекъсване на дейността“ по щета № 18СА9000006 за повреждане на врата 11 на сграда от Завода за механично – биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво“ в село Яна, Столична община, местност „ Садината“ в пътнотранспортно произшествие, причинено на 24.04. 2019 г. по вина на водач на товарен автомобил „ ДАФ“, с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за периода на забавата 30.01.

2021 г. – 30.01.2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12060 от 19.06.2024 г. на СРС , 85-ти състав по гр.д.№ 5503/2024 г. в останалата обжалвана отхвърлителна част по исковете по член 411 от КЗ и член 85,ал.1 от ЗЗД.