Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17467 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6537/2026
Вид
Определение № 17467
Подписан
11.05.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл. 342, ал.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17467 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110106537 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 77039/11.03.2026 г., с клеймо от 09.03.2026 г., уточнена с молба с вх. № 97059/26.03.2026 г., с клеймо от 24.03.2026 г. о т „Й*" ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район М* срещу К. С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Н*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, с които да се признае, че ответникът дължи суми на ищеца, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 79.81 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 26.06.2023 г. за период 15.06.2023-20.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г. с клиентски номер 007019270 и 007012829.

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 37.49 лева - незаплатени задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 13.06.2023 г. за период 15.06.2023-09.08.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г. с клиентски номер 007019270 и 007012829.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 36.63 лева - незаплатени задължения по по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 1

26.06.2023 г. за период 15.06.2023-09.08.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г., с клиентски номер 007019270 и 007012829.

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 147.47 лв. - неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя (три стандартни месечни такси), дължими по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 26.06.2023 г., начислена неустойка на основание т. 9 буква а) от сключения договор.

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 120.78 лв. - неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 26.06.2023 г.,начислена неустойка на основание т. 9 буква а) от сключения договор.

6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 164.70 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за договор за лизинг от 13.06.2023 г. за XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey

7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 342, ал.2 ТЗ за сумата от 116.60 лева - дължими незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.06.2023 година за периода от 15.06.2023 до 20.11.2023

8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 342, ал.2 ТЗ за сумата от 523.96 лева - дължими незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey от 13.06.2023 година за периода от 15.06.2023 г. до 20.11.2023 г. ведно със законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението за които суми има издадена Заповед за парично задължение по чл.410 ГПК № 590/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 842/2025 г. по описа на РС – Оряхово.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице договор за мобилни услуги, договор за лизинг. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по тях, поради което договорите са прекратени по вина на ответника, на по инициатива на ищеца. Претендират се суми за мобилни услуги и абонаментни планове. Претендира се суми по оставащия договор за лизинг, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, изразяваща се в тримесечни стандартни абонаментни такси и неустойка за разликата между стандартната цена за лизинг и преференциалната.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в заповедно и исковото производство.

Моли съда да присъедините и да приемете като доказателства по 2 настоящото дело приложените документи ч. гр. дело № 20251460100842 година, по описа на Районен съд - Оряхово.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

С втора молба с вх. № 97059/26.03.2026 г. с клеймо от 24.03.2026 г. уточнява, че не е съгласен с определената такса, тъй като противоречи на т.18 от ТР 6/2013 г. по тълс. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Представя документ в размер на 28.13 евро. Изразява несъгласие със съда, че съдът служебно е следвало да разпечата заповедното дело и да го приложи по настоящото дело.

С трета молба с вх. № 119048/16.04.2026 г. с клеймо от 15.04.2026 г. ищецът уточнява, че са предявени два обективно кумулативно предявени иска – 789.58 лева – незаплатени фактури по договор за мобилни услуги и фактури, включващи месечни абонаментни такси и незаплатени лизингови вноски. Твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства:

1. договори за мобилни услуги за три телефонни номера, 2. договор за лизинг на базови аксесоари,

3. договор за лизинг на мобилен номер,

4. споразумения за допълнителни пакети

585.74 лева незаплатени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и някаква сума 120.78 лева, дължима на член от договор.

Излага твърдения как следва да се определи минималната такса.

Твърди, че дори е надвнесена такса.

Прилага преписите по чл.128, т.3 ГПК.

Твърди, че ответникът не е заплащал дължимите суми по договора, като ищецът е спрял услугите. От друга страна, твърди, че поради неплащане на сумите договорът е прекратен едностранно в срока по т.27, съгласно т.19б, б.

„в“ от ОУ. Позовава се на прекратен договор.

Твърди, че правото на преустановяване на услугата, както и правото на прекратяване на договора са две различни права. Твърди, че първо ищецът е преустановил услугата, а после е прекратил договора.

Твърди, че въпреки липсата на прекратен договор за лизинг, това не освобождава абоната от задължението му да заплати всички текущи задължения на потребителя, както и задължения, отнасящи се до заплащане на дължимите суми, при предсрочно прекратен договор.

По отношение на разликата между стандартна и преференциална стена се позовава на т.9 Условия, Раздел Неустойки, б. а и б от Договора за мобилни услуги. Твърди, че стандартните цени за лизинг и мобилни услуги били посочени в съответните договори.

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Приложение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ** от 26.06.2023 г., 2. Договор за мобилни услуги с предпочитан номер ** от 13.06.2023 г., договор за лизинг за базови аксесоари от 13.06.2023 г.; 3. Договор за 3 лизинг за XIAOMI Redmi Note 12 PRO 256 GN Grey от 13.06.2023 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 26.06.2023 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер 007019270 и 007O12829; 4. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № 590/08.10.2025 г. на РС – Оряхово: 5.

Платежно нареждане за държавна такса

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 842/2025 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 09.02.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 09.03.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 09.03.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл е т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Г. И. З.- САК, със служебен адрес: гр.

София 1000, ул. Б*, съдебен адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр.

София 1000, ул. Б* чрез адв. Г. И. З., e-mail: [email protected], която представителна влас важи за всички инстанции (л. 6-11 от делото). С молба с вх. № 115398/14.04.2026 г. ищецът оттегля пълномощията си от адвокатите (л. от делото).

Служебно известен факт е, че ищецът се представлява от адв. С. В. В. и адв. Х. Н. и адв. Й. О. Д., със съдебен адрес: р. София, БУ*, общ. Столична, обл. София (столица).

В уточнителна молба с вх. № 97059/26.03.2026 г. е посочено, че ищецът се представлява от адв. В. К., [email protected], * със съдебен адрес: гр.

София, ж.к. Мл* (л.25 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес 4

(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Правилно ищецът се позовава на т.18 от ТР 6/2013 г. по тълс. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съгласно която при предявени с една молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Разрешението в чл. 55, ал. 3 ГПК от 1951 г., отм., че когато с една молба са предявени няколко иска, цената е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в ГПК от 2007 г., нито има основание да се изведе подобно правило по тълкувателен път.

В процесния случай са предявени 8 иска, защото се защитават осем различни интереси – мобилни услуги по различни номера – по всеки номер се търси различно изпълнение на три различни договора (различен интерес доколкото съдържанието на договорите и номерата са различни), неустойки за различни предмети, договори, устройства и различен вид неустойка. Дори не е ясно дали ищецът претендира неустойка или остатъчната цена от лизинга.

Освен това в първоначалната искова молба ищецът претендира лизинг по прекратен договор, а в последващите твърди, че макар и по прекратен договор претендира изпълнение на договор. Но това е въпрос по същество на спора. В третата уточнителна молба дори твърди, че договорът за лизинг е в действие, но предявява петитум като за прекратен договор. Налице е противоречие. Това не е отстранено от ищеца.

Позоваваната от ищеца съдебна практика не е актуална. Актуалната е в Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.