Разпореждане № 40188 от 28.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 40188 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110106537 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 77039/11.03.2026 г., с клеймо от 09.03.2026 г., уточнена с молба с вх. № 97059/26.03.2026 г., с клеймо от 24.03.2026 г. о т „Й*" ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „М* срещу К. С. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Н*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, с които да се признае, че ответникът дължи суми на ищеца, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 79.81 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359879350250 от 26.06.2023 г. за период 15.06.2023-20.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г. с клиентски номер 007019270 и 007012829.

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 37.49 лева - незаплатени задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896918989 от 13.06.2023 г. за период 15.06.2023-09.08.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г. с клиентски номер 007019270 и 007012829.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за 1 електронните съобщения (ЗЕС) за сумата от 36.63 лева - незаплатени задължения по по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359879626282 от 26.06.2023 г. за период 15.06.2023-09.08.2023 г. по Договор за мобилни услуги от 13.06.2023 г., с клиентски номер 007019270 и 007012829.

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 147.47 лв. - неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя (три стандартни месечни такси), дължими по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359879350250 от 26.06.2023 г., начислена неустойка на основание т. 9 буква а) от сключения договор.

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 120.78 лв. - неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359879626282 от 26.06.2023 г.,начислена неустойка на основание т. 9 буква а) от сключения договор.

6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 164.70 лв. – неустойка, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за договор за лизинг от 13.06.2023 г. за XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey

7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 342, ал.2 ТЗ за сумата от 116.60 лева - дължими незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.06.2023 година за периода от 15.06.2023 до 20.11.2023

8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 342, ал.2 ТЗ за сумата от 523.96 лева - дължими незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за XIAOMI Redmi Note 12 Pro 256GB Grey от 13.06.2023 година за периода от 15.06.2023 г. до 20.11.2023 г. ведно със законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението за които суми има издадена Заповед за парично задължение по чл.410 ГПК № 590/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 842/2025 г. по описа на РС – Оряхово.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице договор за мобилни услуги, договор за лизинг. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по тях, поради което договорите са прекратени по вина на ответника, на по инициатива на ищеца. Претендират се суми за мобилни услуги и абонаментни планове. Претендира се суми по оставащия договор за лизинг, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, изразяваща се в тримесечни стандартни абонаментни такси и неустойка за разликата между стандартната цена за лизинг и преференциалната.

2

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в заповедно и исковото производство.

Моли съда да присъедините и да приемете като доказателства по настоящото дело приложените документи ч. гр. дело № 20251460100842 година, по описа на Районен съд - Оряхово.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

С молба с вх. № 97059/26.03.2026 г. с клеймо от 24.03.2026 г. уточнява, че не е съгласен с определената такса, тъй като противоречи на т.18 от ТР 6/2013 г. по тълс. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Представя документ в размер на 28.13 евро. Изразява несъгласие със съда, че съдът служебно е следвало да разпечата заповедното дело и да го приложи по настоящото дело.

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Приложение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер 359879350250 от 26.06.2023 г., 2. Договор за мобилни услуги с предпочитан номер 359896918989 от 13.06.2023 г., договор за лизинг за базови аксесоари от 13.06.2023 г.; 3. Договор за лизинг за XIAOMI Redmi Note 12 PRO 256 GN Grey от 13.06.2023 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359879626282 от 26.06.2023 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер 007019270 и 007O12829; 4. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № 590/08.10.2025 г. на РС – Оряхово: 5. Платежно нареждане за държавна такса СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 842/2025 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 09.02.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 09.03.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 09.03.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл е т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Г. И. З.- САК, със служебен адрес: гр.

София 1000, ул. Б*, съдебен адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр.

София 1000, ул. Б* чрез адв. Г. И. З., e-mail: [email protected], която представителна влас важи за всички инстанции (л. … от делото).

Служебно известен факт е, че ищецът се представлява от адв. С* и адв.

Х* и адв. Й*, със съдебен адрес: р. София, Б*, общ. Столична, обл. София (столица).

3

В уточнителната молба с вх. № 97059/26.03.2026 г. е посочено, че ищецът се представлява от адв. В**, [email protected], * със съдебен адрес: гр. С*

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Правилно ищецът се позовава на т.18 от ТР 6/2013 г. по тълс. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съгласно която при предявени с една молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Разрешението в чл. 55, ал. 3 ГПК от 1951 г., отм., че когато с една молба са предявени няколко иска, цената е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в ГПК от 2007 г., нито има основание да се изведе подобно правило по тълкувателен път.

В процесния случай са предявени 8 иска, защото се защитават осем различни интереси – мобилни услуги по различни номера, неустойки за различни предмети, договори, устройства и различен вид неустойка. Дори не е ясно дали ищецът претендира неустойка или остатъчната цена от лизинга.

Дължимата държавна такса за исковото производство по всеки един от деветте иска е 25.56 евро. Общата дължима държавна такса е в размер 204.48 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 11.95 евро., тъй като е заплатена в заповедното производство. Следователно дължимата такса по това дело е 192.53 евро.

С молба с вх. № 97059/26.03.2026 г. ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 28.13 евро.

4

Следователно следва да се довнесе още 164.40 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Не е ясно на какво основание ищецът претендира неустойките за прекратен договор – за прекратен договор или за спряна услуга. Не е ясно на какво основание се претендира остатъчната сума от лизинга, при твърдения за прекратен договор, а не действащ. Не е ясно на какво основание се претендира разликата между стандартен договор и такъв преференциален, както и за неустойката така и за абонаментните такси. Не е ясно каква е стандартната сума.

Не е ясно дали ищецът е запознат с дела С-806/24, С-502/25 и C-821/24.

Липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК.

С оглед материалите по делото е налице обосновано предположение за нарушение на етичните стандарти.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).