Протокол № 339 от 19.09.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 164/2025
- Вид
- Протокол № 339
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 360 от 24.03.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 283 от 05.05.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 337 от 30.05.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 366 от 12.06.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 367 от 13.06.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 1095 от 23.09.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 858 от 17.11.2025 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Решение № 151 от 30.04.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 862 от 15.05.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Определение № 633 от 15.06.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 1463 от 04.08.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 1514 от 11.08.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 1633 от 31.08.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
- Разпореждане № 1895 от 02.10.2026 · МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 339 гр. Перник, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20251700100164 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът А. В. Р.- редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Снежана Христова Стефанова с пълномощно по делото.
Ответникът В. В. Й. – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б.
В. с пълномощно от днес.
Свидетелят Н. Й. Р. – редовно призована, се явява.
Свидетелят С. Г. Б. – редовно призована, се явява.
Свидетелят К. А. А. – редовно призован се явява.
Съдът отстрани свидетелите от залата.
Вещото лице К. С. Ч. - не се явява.
Вещото лице А. П. А. - не се явява.
По делото е депозирана молба-уведомление от вещото лице д-р К. Ч., че КСМЕ не е могъл да изготви заключението си, тъй като ищецът се е явил при д-р А. едва на 09.09.2025 г., поради което моли да им бъде дадена възможност да изготвят експертизата и да бъдат призовани за следващото съседно заседание.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът намира, че следва да извърши изменение в доклада по делото, като вместо отбелязаното: „един от двамата (ответникът и Богдан Цветанов Цветков) притежавал метален бокс, но не могли да използват“, да се чете: „един от двамата (ищецът и В в К.) притежавали метален бокс, но не могли да го използват“.
Адв. С.: Поддържам исковата молба заедно с уточнението по нея.
Оспорвам твърдението в отговора на исковата молба, че е налице 1 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка аз ще моля да бъде разпитан като свидетел В. И. К.ов, за когото има твърдение, че той или ищецът са притежавали метален бокс и че са насочили обидни изрази към ответника и неговите приятели. В. И. К.ов следва да бъде призован на адрес: гр. П, ул. З З № , тел. . Нямам възражение по доклада на делото с изключение на обстоятелството, че с исковата молба сме направили по т. 5.5 искане за назначаване на съдебна експертиза от психолог, по което не виждам произнасяне в доклада по делото.
Адв. В.: Оспорваме исковата претенция. Поддържаме отговора, който сме депозирали от името на ответника. Поддържаме и молбата, уточнението, указание на съда с определение № 52 от 05.09.2025 г., като заявление и факт, изложен в тази молба. Ако съдът допусне искането, което в момента прави колегата, за призоваване на още един свидетел – В. И. К.ов – с цитиран адрес и телефон, и доколкото пък свидетелят, който сме довели днес в съдебната зала, ще потвърди факти и обстоятелства, свързани със съприкосновението между ищеца и ответника, включително и за тези факти, които колегата твърди, че следва да докаже с показанията на В. К.ов, ще искам двамата свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно заседание, а не последователно – днес свидетелят на ответника, пък следващия път този свидетел, който иска колегата. Нямам възражение да се допусне експертизата по т. 5.5 от исковата молба. Би било правилно колегата да се уточни какви факти и обстоятелства ще се установят от вещото лице психолог с това заключение, за да сме подготвени в отговора си. Нямам възражение да се даде възможност на вещите лица да работят по задачите, поставени в производството, и да представят заключението, с което да се запознаем.
Нямам възражение да се разпитат и допуснатите от ищеца свидетели. Нямам възражение по проекто-доклада на съда.
Съдът намира, че искането за разпит на свидетеля В. И. К.ов се явява преклудирано и такова е можело да се направи в срока по чл. 146, ал.
3 от ГПК – 7-дневен срок от получаване на Определение № 366/12.06.2025 г., което е получено на 25.06.2025 г. от ищцовата страна. Искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза следва да бъде уважено, тъй като в тази насока е направено още с исковата молба, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Водим от гореизложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за призоваване на свидетеля В И К..
Назначава съдебно-психологична експертиза, която, след като се запознае с материалите по делото и проведе интервю с ищеца, да отговори на въпроса, формулиран в раздел 5 „Доказателствени искания“ на исковата молба – как се е отразил на психическото състояние на ищеца побоят от 23.10.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М. В. Г..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 500 лв. от бюджета на съда.
Съдът, докладва постъпили по делото НОХД № 89/2024г. по описа на 2
ПРС, както и писмо изх. № 04-1552/10.07.2025 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.
Адв. С.: Да се приемат.
Адв. В.: Да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага НОХД № 89/2024 г. по описа на ПРС, както и писмо изх. № 04-1552/10.07.2025 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.
Съдът пристъпи към разпит на първият свидетел.
Снема неговата самоличност, както следва:
Н. Й. Р. - на 40 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга съм на ищеца.
Свидетелката Н. Р.: Желая да бъда свидетел.
Напомни й се чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
Св. Р. на въпросите на адв. С.: Знам за инцидента с моят съпруг.
Спомням си всичко, все едно се е случило вчера. На 23.10.2022 г. съпругът ми беше пребит на ул. „Търговска“, гр. Перник. Аз тогава не съм била там. На 22.10.2022 г. със семейни приятели отидохме в механа „Кракра“. Ние живеем на ул. „Т“. Решихме да се отбием до нонстопа, тъй като на никой не му се прибираше – към 2:00–2:30 сутринта. Аз си тръгнах около 3:00 часа. Вкъщи – нашият блок е в близост до нонстопа. Към 05:30 часа, може би, мъжа ми го прибраха вкъщи целия в кръв. Не знаеше какво се случва, не беше адекватен, не можеше да говори, не чуваше. Занасяше се, подпираше се по коридора, шуртеше кръв от всякъде. Цялата му глава беше в рани, носът му беше подут, счупен. Очите му бяха затворени. Имаше голяма рана на брадата, цялата брада му беше сцепена – тя беше и лепена после. Имаше разкъсани рани по главата и не можеше да ми отговори какво се е случило. Той само ми казваше:
„Не знам, не чувам. Не знам, не чувам.“ Не беше изобщо адекватен. Моят съпруг и преди това имаше проблеми със слуха. Той има от доста години проблеми със слуха. След прекарана инфекция слухът му се влоши, при което на дясното ухо се сложи слухов апарат. С лявото ухо чуваше звуци, но ушните специалисти прецениха, че на дясното е по-добре да се сложи слухов апарат.
Чуваше – беше с увреден слух, но чуваше. След побоя той загуби сто процента слуха си за период, може би, от 10–15 дни, след което слухът се възвърна, но лявото ухо беше доста увредено до ден днешен. Приложили сме изследвания от всякакви специалисти, за да се види какво е увреждането.
Първоначално това ми казаха и в полицията, и лекарите в нашето спешно отделение – че той е бил в безсъзнание на улицата, дошла е линейката, качили са го в линейката, дошъл е в съзнание. В нашето спешно са го изпратили само за снимка на носа. Не е направен скенер на главата, почти нищо не са му правили, при което са го пуснали да си ходи в това състояние. Аз, като го видях веднага след като се прибра, отидох до нонстопа, за да потърся слуховия апарат, и видях локвата кръв и т.н. Закарах го в болница „Св. Анна“, 3 където прекарахме почти целия ден в спешното отделение. Направиха му се изследвания, скенери, и ни казаха, че можем да се прибираме, но да го наблюдавам. Когато си тръгнахме, той се почувства още по-зле. Прибрахме се вкъщи и започна едно повръщане – заради, най-вероятно, мозъчното сътресение. Започна да се чувства много зле, започна да се занася, не можеше да си стои на краката, и аз отново го върнах в болница „Св. Анна“, където го оставиха за лечение. Там той остана една седмица. Лекарите, освен всичките видими разкъсни рани по главата, зъбите, които не си бяха на мястото – имаше счупен зъб, изцяло го нямаше, разкъсвания имаше по бузата, устните вътре – установиха, че и мозъкът е с оток. Показаха ми скенера – нормалното положение на мозъка и неговия, който беше издут. А между другото, той има и киста в мозъка, която е от доста дълго време, и ние се уплашихме дали съответно тоя побой няма да увреди и да бъде фатален за него. Казаха, че мозъкът не е добре, че отокът най-вероятно притиска нерви, които пък са засегнали слуха, и казаха, че трябва да чакаме. Неврохирурзи се грижеха за него. Всеки ден ходех по два пъти в болницата. Тежко положение – общо взето. След една седмица го изписаха. Ходехме на прегледи, съответно се съветвахме с неврохирург, с невролог, но мъките не свършиха с тази една седмица. Последващите три–четири месеца го дразнеше светлината, не можеше да излиза навън. Не можеше да се движи сред хора, объркваше се, изнервяше се, стоеше си само вкъщи. Три месеца той не излезе от вкъщи – на тъмно, на завеси. Не можеше да гледа телевизия. Общувахме си, пишейки, защото той не чуваше и не разбираше какво му говоря, въпреки че е свикнал да ми чете по устата и ме разбираше, дори от далече. Пишехме си през цялото време на бележки, докато слухът не започна бавно да се възвръща, но пак казвам – според мен, не се възстанови така, както беше преди побоя. Слухът му започна да се възвръща в дясното ухо, а в лявото въобще не се възстанови.
С лявото не чуваше нищо вече. Лявото го загуби напълно. Към момента – от 2022 г. – той не излиза. Затвори се. Разликата е огромна от преди това. Преди това той беше много общителен, не се притесняваше, говореше със всеки, беше съвсем различен. Сега, когато види повече хора – особено такива тийнейджъри – се плаши от тях и от големи групи хора. Вече трудно се общува с него – затвори се много. Той има малка фирма – той самичък си изработва колани, нашийници, кучешки поводи. Той не можеше 3–4 месеца да излиза от вкъщи. След 4–5 месеца започна да работи, но не беше много трудоспособен – отиваше за малко, колкото да се разсее, с мен заедно там.
Отивахме за малко до работилничката – стоеше, но започваше да го боли много главата и пак се прибираше. И това продължи, може би, 6–8 месеца.
Към настоящия момент главата го боли постоянно. Преди този инцидент не ми е направило впечатление така често да го боли главата. Като всеки човек страда от главоболие, но толкова често не ми е правило впечатление. Особено когато се наложи да сме сред хора и има по-голяма тълпа покрай него, той веднага казва: „Главата ме заболя, прибирам се, не мога да издържам.“ От струпване на хора се притеснява.
4
Св. Р. на въпроси на адв. В.: За периода от 02:00 часа през нощта на 23.10.2022 г. до момента, в който си тръгнах към 03:00 часа, бяхме аз съпруга ми, кума ни В. К.ов и още едно момче, на което името не си го спомням, но е приятел на кума ни. Когато отидохме на нонстопа аз не пих нищо, те си взеха бира в кенче. Преди това в механата те употребяваха алкохол. Аз пих само вода. Не мога да кажа какъв алкохол са пили те. По принцип той употребява алкохол и преди инцидента. След инцидента му беше забранено да пие алкохол в продължение на една, две години, защото пиеше тежки лекарства - успокоителни, които продължава да пие и до ден днешен, но вече количествата са ограничени. Линейка е дошла на мястото, защото той е бил в безсъзнание на земята. Линейка е дошла и лекарите от спешното са го качили в линейката, когато се прибра нямаше никакви манипулации по себе си.
Кървеше обилно, отвсякъде шуртеше кръв и не беше правено абсолютно нищо. Твърдя, че от спешното са го пуснали без манипулации и даже ходих писахме жалби до спешното и до директора на болницата. Аз отидох там при тях и те казаха, че според тях нищо му нямало. Казвам как не е имало, като ние сега се връщаме от Св. Анна и установихме това, това и това и имаме епикризи. Той беше в много тежко състояние и те така леко се притесниха, започнаха да ми обясняват, че са му били зашили брадата, че бил обработен, че просто нямало какво да направят, че спешното не е място където се лекуват хора, които са животозастрашаващи, катастрофи идват хора не могли да обърнат на всички внимание. Документално го няма описано, те ме викнаха и разговарях с тях. Представител на спешното ми го каза, но не си спомням имена вече, преди доста време беше. Два дни, след като той беше настанен в Св. А. След това той не е ходил повече в нашия спешен център в Перник, а два пъти ходи в спешния център в Св. А. Имаше една бележка, която аз пазя, но това може би беше снимката на счупения нос, за друго не си спомням. Имаше бележки и аз ги сложих в една папка. След побоя вкъщи не е приемал лекарства, които не са му били предписани. Аз не знам кой е повикал тел. 112, това което се чу, е че дежурния, който е гледал общинските камери, всъщност се е видяло, че е имало някакъв побой, но това просто се чу като информация и е викната полиция и линейка. Не зная кой е викнал тел. 112. Когато беше хоспитализиран, съответно си му правеха консултациите в болницата. Извън болницата, когато ни насочваше неговият лекуващ лекар, тогава ходихме на отоневролог. Ходихме може би три или четири пъти, сега пак ходихме на уши нос и гърло. Отоневролог направи си изследванията, показа си каква е разликата преди и след това, каза, че всичко е изцяло от побоя. Той си имаше подадени документи за ТЕЛК още преди това, той беше с увреден слух.
Разпечатката съдържа 55 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd282cc8-a051-4d27-b637-bbe493211c47