Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 30.04.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 164/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
30.04.2026
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 382, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Перник, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20251700100164 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По съображения изложени в исковата молба, след последваща конкретизация на същия, ищецът А. В. Р. моли да бъде осъден ответника В. В.

Й. да му заплати сумата 35000лв., представляваща обезщетение от неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 23. 10. 2022г. до окончателното изплащане, както и всички разноски по делото.

В съдебно заседание, същият поддържа исковете си, чрез адвокат С. С. от АК *** и моли да бъдат уважени изцяло. Представена е и писмена защита в тази насока.

Ответникът В. В. Й., чрез адвокат А. В. от АК – ***, е подал в срок писмен отговор, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Счита, че в конктертния случай не е налице нито един от елементите на твърдяното непозволено увреждане, като единствено вината се предполага до доказване на противното. Сочи, че видно от приложената медицинска документация ответникът е бил във видимо нетрезво състояние, а от ЕР на ТЕЛК се 1 установява, че затрудненията на слуха датират дълго назад във времето.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на ищеца. Твърди, че той е бил видимо пиян /много опиянен/, гледал е ищеца упорито и спонтанно му отправил обидни думи – „…какъв си ти бе…“ и го напсувал „….ще ти ***“. Един от двамата /ответникът и В.И. К./ притежавал метален бокс, но не можали да го използват.

Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат А.

В. и адвокат Б. В., като моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното :

С определение № 7, постановено в съдебно заседание на 21. 01. 2024г., по НОХ дело № 89 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд, е одобрено на основание чл. 382, ал.7 от НПК споразумение сключено между А. М. прокурор в Районна прокуратура – гр. Перник и адвокат П. К. от ПАК, като защитник на В. В. Й., с ЕГН **********, съгласно което В. В. Й. е признат за виновен в това, че на 23. 10. 2023г. в ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /нанесъл побой чрез множество удари с ръце и крака спрямо А. В.

Р. и В.И. К., включително и докато били повалени на земята и се намирали в безпомощно състояние, като стореното е било извършено на централна градска улица и пред голям брой свидетели/, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ вр. с чл. 42а, ал.1 вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна ретистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване 2 /два/ пъти седмично и продължителност 6 /шест/ месеца и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ с продължителност 6 /шест/ месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Следователно съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, 2 споразумението е задължително за настоящия граждански съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Налице е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което ответникът В. Й. дължи обезщетение за причинените на ищеца А. Р. неимуществени вреди, вследствие на нанесения побой, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на увреждането – 22. 20. 2022г. до окончателното изплащане.

На първо място съдът следва да отбележи, че в процесното исково производство, не може да се позовава на свидетелските показания, дадени по досъдебното производство, дори и тези дадени пред съдия, както се сочи в представената по делото писмена защита, тъй като те не са дадени пред съда в настоящето производство.

Освен това съдът следва да отбележи, че преди побоя с далечна давност, ищецът е имал здравословни проблеми със слуха, поради което на дясното си ухо носел слухово апартче, за да чува, а с лявото си ухо чувал сравнително добре /л.38 и 39/.

След побоя, който бил нанесен около 04:00ч. на 22. 10. 2022г., Р. бил откаран с линейка в спешно отделение към МБАЛ ***. Там му била поставена основна диагноза – счупване костите на носа, като в листа за преглед било отбелязано, че същият видимо е употребил алкохол, не съобщава за гадене и повръщане, както и че е адекватен, контактен, ориентиран за време и място и собствена личност. Последното изречение в тази графа е: При поява на неврологична симптоматика /позиви за гадене, повръщане, силно главоболие, кръвотечение от носа/ да се търси незабавна консултация с невролог /л.11/ В книгата за повикванията на станцията за бърза медицинска помощ, започната на 22. 10. 2022г. и завършена на 07. 11. 2022г. срещу № на повикване 12801 е отбелязано – ***, сбиване между много хора, А. В. Р., ***г., час на предаване на адреса - 04.32 и час на прибиране 04.53 /л.17 – 19/.

Около 05:30ч., пострадалият бил прибран от трети лица на адреса, на който живее – в *** ***. Същият имал множество рани, бил окървавен, занасял се и се подпирал на стените, не можел да чува, което налагало съпругата му да му пише на лист, за да може той да я разбере. Съпругата му – свидетелката Н. Й. Р. разбрала какво се е случило и отишла при нонстопа на 3 същата улица „***“ да търси слуховото му апаратче, което намерила в локва от кръв.

Сутринта се срещнали със свидетелката С. Г. Б. и нейния бивш съпруг В.И. К., който също бил бит при този инцидент. Ищецът бил оттекъл, с изпъкнали очи и рани – шокираща гледка. Пуснали жалба в полицията, след което Н. Р., откарала с колата съпруга си и свидетелката С. Б., в болница „***“ /бивша ***/ гр. ***, където на Р. му направили изследвания. След това лекарите казали, че може да си вървят, но пострадалият следва да се наблюдава.

След завръщането в къщи и особено през нощта ищецът се почувствал много зле и започнал да се занася и да повръща често. На сутринта на 24. 10.

2022г. свид. Р. се обадила на свид. Б. и й казала за положението на съпруга си.

Б. ги откарала с автомобила си отново в болница „***“ в гр. ***, като по време на пътуването носели кофа, за да повръща в нея Р.. Последният постъпил в болницата на 24. 10. 2022г., където отново му направили изследвания и провели лечение и бил изписан от болницата на 28. 11. 2022г.

Видно от лист за преглед на пациент на 24. 10. 2022г., час 11.50 /гърбът на лист 98, в графа „Обективно състояние“ е отбелязано – мъж на видима възраст отговаряща на действителната, ориентиран за време, място и личност.

Тогава в болницата му била поставена диагноза: Мозъчно сътресение.

Контузия на главата. Фрактура на носните кости.

Срещу придружаващи заболявания е отбелязано: „малка кистична формация /колоидна киста?/, на I I I мозъчен веентрикул, клинично проследявана. Няма КТ -данни за оклузивна хидроцефалия. Загуба на слуха – частична ползва слухов апарат. Артериална хипертония – II ст.

Посочено е : Анамнезата е снета по данни на близки на пациента.

Претърпял побой от непознати хора. Бил удрян основно по лицето и главата, не е губил съзнание. Това последно обстоятелство, че не е губил съзнание, е подчертано с молив, но не от съда /л.93 от делото/. След побоя напълно загубил слуха си, дори след поставяне на слухов апарат, какъвто ползва.

Впоследствие на стр.3 от същата епикриза № ***/л.94 от делото/ след лицевочелюстен хирург е отбелязано: Анамнезата се снема по данни на близки на пациента. Съобщава се за нанесен побой, загуба на съзнание и силно увреден слух. Очевидно в тази епикриза поне едно от двете отбелязвания - „не е губил 4 съзнание“ и „съобщава се за …. „загуба на съзнание“, е невярно отразено в епикризата.

Накрая в епикризата е отбелязано при изписването: Ясно съзнание, Глазгоу кома – скала – 15т. Синдром менингорадикулерно.. – отр. Без наличие на възбудна или друга отпадна огнищна неврологична симптоматика. При ход на заболяването е отбелязано: Изписва се с подобрение. В стабилизирано соматично и неврологично състояние /л.108 – 110/.

За пръв път в тази епикриза е отразен мозъчен отток, като на стр.17-18 от първоначалната КСМЕ е направено разграничение между мозъчно сътресение от типа на зашеметяването и от типа на комоционна кома.

Видно от отразеното и в първоначалната комплексна съдебно – медицинска експертиза и от повторната такава, в частта им, в която тя е от компетентност на доктор по съдебна медицина – съответно на д-р К. Ч. и на др Р. С., касеща обстоятелството, от такъв тип е било мозъчното сътресение на пострадалия – от типа на зашеметяването, което не представлява опасност за живота на лицето или от типа на комоционна кома, при която е налице временно опасност за живота на лицето, и двете вещи лица, които са изгледали дисковете на камерите в близост до местопроизшествието, приложени по досъдебното производство, са категорични, че у ищеца е било налице мозъчно сътресение от типа на зашеметяването. Вещото лице д-р Ч. сочи в заключението си, че за да е налице комоционна кома следва съответното лице да е в пълно безсъзнание – да не мърда, да не шава, да не говори и т.н., поне за срок от 5-10-15минути и повече, вещото лице д-р Р. С. в устните си обяснения пояснява, че съответното лице следва да е в такова състояние поне 5 минути, а видно от записите, пострадалият е в неподвижно състояние за по – малко от две минути. Изхождайки от заключенията на двете вещи лице специалисти по съдебна – медицина, които кореспондират помежду си, както и от обстоятелството, че в лист за преглед на пациент № *** издаден непосредствено след побоя от ЦСМП към МБАЛ ***,/л.11 от делото/ няма данни пострадалият да е изпадал в безсъзнание, съдът приема, че ищецът е имал мозъчно сътресение от типа на зашеметяването, което не е представлявало опасност за живота му.

Това, че за определен период, така нареченото „сляпо петно“, ищецът не е бил в обхвата на камерите, по никакъв начин не доказва по настоящето дело, 5 в какво състояние е бил той, а още по – малко, че той е бил в комоционна кома.

Въпросът за това колко време лицето следва да бъде в безсъзнание, намира еднакъв отговор и в двете заключения – минимум 5 минути.

Действително законът не използва този термин, а терминът „временно“.

В т.13 от ПП на ВС № 3 от 27. 09. 1979г. е прието: В съдебната практика правилно се приема, че сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е доведо до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и кратко време. Леките мозъчни сътресения като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона. В случая е използвана терминологията „макар и за кратко време“, но същото отново не е точно конкретизирано времево.

Съдебно – медицинската практика в тази насока се е уеднаквила още от времето на покойния ръкововодител на катедрата по съдебна медицина и главен републикански специалист по съдебна медицина професор С.Р., т.е. след постановяване на цитираното ПП на ВС – в края на 1979г. и през 1980г., на пълно безсъзнание поне минимум 5 минути, които в случая не са налице, тъй като ищецът е бил в безсъзнание за по – малко от две минути, съгласно записите на камерите. В тази насока е и първоначалното заключение на д-р К.

Ч. - единствения начин за доказване на състояние на безсъзнание са свидетелски показания, а такива по настоящето дело не са събрани /л.156, ред 7-8/.

Съдът приема и двете заключения като обективни и компетентно дадени и не намира никакви противоречия както между тях, така и в самите тях, нито пък каквато и да било пристрастност, поради което не приема доводите в обратната насока, развити в писмената защита на ищеца.