Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 41746 от 08.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44131/2025
Вид
Определение № 41746
Подписан
08.10.2025
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41746 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110144131 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ********., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***********, чрез ********, срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** представлявано от изпълнителните директори ***********, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № **********, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № ************ по описа на ***********, рег. № ***********

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснати като писмени доказателства

Ответникът е направил искане за изискване и прилагане на изпълнително дело № ********* и изпълнително дело № ************ и двете по описа на ***********, рег. № *********** с район на действие *****, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ***********, рег. № *********** с район на действие *****, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверен препис на изпълнително дело № ********* и изпълнително дело № ************.

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че срещу него на 09.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ********** в полза на ************ за следните суми: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение. Сочи, че за събиране на посочените суми първоначално през 2012 г. било образувано изп. № ********* по описа на ***********, рег. № *********** Поддържа, че като взискател по същото бил конституиран ответникът, който се легитимира като кредитор въз основа на сключен договор за цесия от дата 15.05.2015 г. с първоначалния кредитор, за което ищецът не бил уведомен. Сочи, че последното изпълнителното действие по посоченото изпълнително дело било предприето на 20.04.2012 г. чрез налагане на запори върху банкови сметки на ищеца в различни банки, след което не са извършани никакви действия, взискателят бездействал и на дата 20.04.2014 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Излага твърдения, че от прекратяване на изпълнителното дело на посочената дата е започнала да тече 5 – годишна давност за вземането, която е изтекла на 20.04.2019 г. Сочи, че впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист ответникът образувал ново изп. дело № ********** по описа на ***********, рег. № *********** след като вземането е било погасено по давност, и в рамките на същото са наложени запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на ищеца.

По отношение на сключения договор за цесия между първоначалния кредитор и ответното дружество излага твърдения, че ищецът не е давал съгласие за прехвърляне на вземанията по договора на трети лица и същевременно същата не е уведомена за прехвърлянето. При тези твърдения моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск поради погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден на 09.03.2012 г. издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № ********** в полза на ************ за посочените в исковата молба суми. Уточнява, че сумите се дължат въз основа на сключен с ************ Договор за кредит № *****-********.

Не оспорва и обстоятелство, че по молба на първоначалния кредитор от дата 28.03.2012 г. било образувано изп. дело № ********* по описа на ***********. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ***. Оспорва вземанията да са погасени по давност. В тази връзка поддържа, че в рамките на изпълнителното дело на 02.05.2012 г. и на 09.05.2012 г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Поддържа, че по време на изпълнителното дело до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение е намирало ППВС № 3/18.11.1980 г. и 2 погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. След като е започнала да тече давността на посочената дата същата прекъсвана многократно с предприети изпълнителни действия, съответно на 23.07.2015 г. с молбата на ответника за конституирането му като взискател, след това на 23.10.2017 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, 11.09.2019 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, на 09.02.2021 г. с насрочен опис на движими вещи, през август 2021 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, през април 2023 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки и насрочване на описа на движими вещи и през м. октомври 2024 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 27.01.2025 г. изп. дело № ********* по описа на *********** било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради което ответникът – взискател изискал изпълнителния лист и на 18.07.2025 г. подал нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която било образувано изп.д.№ ******** по описа на ***********, с рег. № *********** с която молба са възложени правомощия по чл. 18 З***, поради което счита, че с подаване на молбата давността е прекъсната.

Във връзка с кредиторовото си качество потвърждава сключен с първоначалния кредитор Договор за цесия от дата 15.05.2015 г., като сочи, че ако съдът приеме, че ищецът не е уведомен за цесията преди настоящата искова молба, то да се приеме, че уведомяването е извършено в хода на делото с връчване на уведомлението, като приложение към отговора на исковата молба.

При тези възражения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 09.03.2012 г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ********** в полза на ************ за следните суми: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение; че на 28.03.2012 г. по молба на първоначалния кредитор е образувано изп. дело № ********* по описа на *********** и район на действие ******; че на 15.05.2015 г. ************ е цедирала вземането по посочения изпълнителен лист на ответното дружество; както и че към момента за принудително събиране на сумите е образувано изп.д.№ ******** по описа на ***********, с рег. № ***********

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правно 3 основание чл. 439, вр. 124 ГПК е да докаже съществуването на висящо изпълнително дело срещу него за принудителното събиране на процесните суми, образувано въз основа на посочения изпълнителен лист, по което ответникът има качеството на взискател, които факти са относими както към допустимостта, така и към основателността на предявения иск.

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК е да докаже качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия и фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.